Според публикуваните файлове бизнесменът Дейвид Щерн е поддържал дългогодишни отношения с Епстийн, като паралелно му е предлагал да инвестира в няколко високопрофилни стартъпа в сферата на електромобилите, сред които са Faraday Future, Lucid Motors и Canoo.

Разкритията бяха обсъдени и в подкаста Equity на TechCrunch, където О’Кейн посочва, че Щерн за първи път се е свързал с Епстийн през 2008 г.. Това всъщност е годината, в която финансистът се признава за виновен по обвинение, свързано с проституция с непълнолетна. Първоначално Щерн търси подкрепа за инвестиции, свързани с Китай, а впоследствие започва да представя възможности в бързоразвиващия се американски сектор на електромобилите.

Електромобилността основен бизнес, а мобилността без CO2 – област на растеж за БОШ

По това време Силициевата долина преживява вълна от китайски капитал, насочен към стартъпи в сферата на мобилността. Lucid Motors, която тогава  преминава от доставчик на батерии към производител на електромобили, среща затруднения при затварянето на ключов  кръг финансиране. Според прегледаната от TechCrunch кореспонденция Щерн е насърчавал Епстийн да събере информация от Morgan Stanley относно набирането на средства за Lucid, като е обсъждана възможността за придобиване на дял при по-ниска оценка и евентуална бърза препродажба при интерес от по-голям автомобилен производител.

В крайна сметка Епстийн не инвестира във Faraday Future, Lucid или Canoo. Кореспонденцията обаче подсказва ориентация към краткосрочна финансова печалба, а не към стратегическо изграждане на компании. Щерн впоследствие инвестира в Canoo — компания, която междувременно подаде молба за фалит.

TechCrunch отбелязва, че голяма част от комуникацията се е случила след присъдата на Епстийн от 2008 г., което поставя отново въпроса как инвеститори и посредници са оценявали репутационния риск в период на интензивен приток на капитал към стартъпи в сферата на електромобилите.

Изображение: „Epstein 2013 mugshot“, Wikimedia Commons, Public Domain (State of Florida)

Изображение: Wikimedia Commons, Uploaded work by Tom Pavel from Flickr with UploadWizard

Силвър, която ръководи работата по платформата Azure Foundry – обединен AI портал за корпоративни разработчици, прави паралел между развитието на облачните технологии и днешния AI бум. По думите ѝ облачните технологии са оказали фундаментално влияние върху стартъп екосистемата, тъй като са елиминирали необходимостта младите компании да инвестират в собствена физическа инфраструктура.

Ако се замислите, облакът имаше огромно значение за стартъпите, защото вече не беше нужно да разполагат със собствено пространство за сървърни шкафове,

посочва тя, като допълва, че AI предизвиква сходна структурна трансформация.

Сега агентният AI допълнително ще намали общите разходи по софтуерните операции.

Според Силвър AI агентите могат да редуцират разходи, които досега са били обвързани с човешки труд. Дейности като обслужване на клиенти, правни прегледи или реакция при инциденти в продукционна среда все по-често се поемат от интелигентна автоматизация. Това отваря възможност стартъпите да стартират с по-малки екипи и по-нисък начален капитал.

В същото време Силвър отбелязва, че внедряването на тези технологии не се ускорява толкова бързо, колкото някои са очаквали. Причината според нея е, че много компании все още се учат как да дефинират ефективни сценарии за използване на AI. Успехът на агентните системи зависи в голяма степен от яснотата относно проблемите, които трябва да решават, и от качеството на данните, с които разполагат.

За основателите и инвеститорите това означава нова формула в икономиката на стартъпите – такава, при която традиционните разходни фактори постепенно се заменят от ефективност и автоматизация, базирани на AI. Както обобщава Силвър, предстои свят с „повече начинания и повече нови компании“, но и с по-високо оценени стартъпи, управлявани от по-малки екипи.

Изображение: Microsoft

По програмата за стимулиране на институционални инвеститори вече са поети ангажименти за около 365 млн. долара в 11 израелски фонда, включително 79 млн. долара от Yozma. Очаква се тези средства да доведат до набиране на поне 1 млрд. долара общ капитал. Паралелно, чрез програмата за deep tech фондове са одобрени директни инвестиции от около 85 млн. долара в девет допълнителни фонда, насочени към области като полупроводници, биотехнологии, квантови технологии, напреднали материали и агро-фуудтех.

Министърът на финансите Бецалел Смотрич заяви, че инициативата цели да гарантира стабилност и дългосрочна устойчивост на израелския хай-тек сектор, докато министърът на иновациите Гила Гамлиел подчерта значението на търпеливия капитал за развитието на дълбоки технологии. Главният изпълнителен директор на Иновационната администрация, Дрор Бин, допълни, че Yozma Fund ще продължи да инвестира и през 2026 г., подпомагайки възстановяването и растежа на екосистемата след период на икономическа несигурност.

Изображение: Freepik