През 2016 г. Ангел и Евлоги стават съоснователи на Sciant.

Бихте ли разказали на нашите читатели за прогреса, който компанията преживя от своето създаване?

Евлоги Георгиев: Прогресът, който компанията преживя от своето създаването, е доста сериозен. На практика стартирахме около 12 души. Всяка година удвоявахме приходите и броя на колегите и в момента надминаваме 100 души.

Ангел Митев: Да, всички знаят за ситуацията с Covid-19 пандемията от миналата година. През 2020 Sciant се представи много добре. Не освободихме нито един човек, нямахме намаляване на заплатите. Тази година се развиваме много интензивно. Вече сме нараснали с над 15 човека от началото на 2021-ва, като работим по все по-големи и сериозни проекти и се разширяваме и в други градове. Вече имаме офис в град Пловдив, а в момента планираме отваряне на офис и в Тирана. Както се казва – exciting times.

Наскоро компанията попадна и в престижната класация FT1000 за Европа. Как постигнахте този успех? Какво означава това признание за вас?

Aнгел Митев: За нас означава много. Благодарим за доверието на нашите клиенти и за труда на целия ни екип. Работим в един от секторите, който беше засегнат значително по време на пандемията, а именно – хотелиерството. Клиентите ни обаче оказаха голямо доверие към услугите ни и останаха, довериха ни се и именно това позволи да достигнем до голямо развитие. Попаднахме в тази доста престижна класация, но отново искам да кажа – за нас тя не е самоцел, по-скоро отразява доверието, както на клиенти, така и на много добрата работа в екипа. Горди сме с това постижение и е удоволствие, че попаднахме в тази класация – за най-бързо развиващата се в България ИТ компания.

Една софтуерна компания се свързва на първо място със своята разработка, продукти и услуги, които предлага. Но не по-маловажен фактор е и фирмената култура, която дори и да не е директен, то със сигурност е косвен фактор за поддържането на добрата работа. Бихте ли споделили как се изгражда тя, фирмената култура, и как поддържате нейното високо ниво в Sciant?

Ангел Митев: Фирмената култура е много важна. От създаването на Sciant обмисляхме каква култура искаме да изградим. Още в самото начало създадохме различна компания, която се базира на решения в конкретни вертикали и това е в основата на нашата култура. Фокусирани сме върху това да говорим на езика на клиентите си и го изискваме от всички наши служители, включително от програмисти, консултанти и QA-и. Всички сме концентрирани върху нуждите на клиентите – да говорим на техния език. И това е залегнало от самото начало в културата на компанията За нас в Sciant е важно къде можем да добавим голяма добавена стойност върху бизнеса и нуждите на компаниите, с които работим.

Евлоги Георгиев: Фирмената култура е изключително важна за успеха на всяка една компания. В нашите ценности заложихме да се разчита на team working и колегиалността между хората. Насърчаваме служителите да споделят техните знания и да помагат на новите колеги, така че да ускорят кариерното им развитие. Изключително много държим на това. Избрахме да изграждаме нашите колеги, вместо да наемаме готови, да кажем по-”senior” хора. Отделихме доста време на тази инициатива, но крайният резултат изненада дори и нас. Очаквахме, че ще се развиваме по-бавно от другите фирми, а реално това ускори развитието ни и доведе до ефект, при който колегите са изключително отговорни към работата си по свое желание. Няма нужда от мениджмънт и микромениджмънт. Постигнатото качество във фирмата е доста високо с доста по-малко overhead и с много по-щастливи колеги, водещо до щастливи клиенти и успех, който изненадва дори нас макар и малко.

Ангел Митев: Ние казваме и залагаме на –  “unlocking the potential of customer systems & customer success” и в същото време “turning our employees into superstars”.

Евлоги Георгиев: Доста фирми казват това и не го имплементират, докато при нас то се е превърнало в реалност.

Какви са ценностите, които стоят зад една успешна софтуерна компания? Кои са ценностите, на които Sciant държи?

Ангел Митев: Положихме доста усилия да дефинираме нашите ценности и някои от тях могат да прозвучат като клише, но както каза и Евлоги, ние наистина ги практикуваме. Нещата, на които държим, са – quality, craftsmanship и гордост от решенията и услугите, които предлагаме, също така прозрачност, teamwork, емпатия към нашите клиенти. Това са ценностите, които движат Sciant.

Евлоги Георгиев: Насърчаваме и поемането на отговорност. Тоест, ако някой наш колега реши, че даден начин е правилният да се свърши една работа, ние сме 100% зад него. Дори да е fail, това е нещо, което ние, като екип, можем да преборим. Насърчаваме да има инициатива в екипа.

Sciant разработва специализирани софтуерни продукти и решения. Бихте ли разказали повече за работата на компанията? С кои сектори си партнирате и какви продукти разработвате за тях?

Евлоги Георгиев: В самото начало, когато основавахме Sciant, обмислихме каква компания искаме да направим. Знаете, в България аутсорсинг секторът и продуктовите компании са доста сериозно застъпени. Решихме да направим нещо хибридно, което съчетава плюсовете, а не минусите на двете насоки и затова създадохме service компания, която има вертикална специализация – ние специализираме по индустрии. Това означава, че инженерите, които работят по една вертикала, например hospitality/туризъм или логистика, работят по серия продукти в логистиката, което едновременно им позволява да си съсредоточат знанията, да разбират каква е голямата картина и какъв е смисълът на софтуера, по който работят. В същото време те не се задълбочават да разработват един и същ продукт, при който години наред се прави едно и също. Успяхме да намерим баланса между, така да кажем, по-широкия аутсорсинг и прекалено специализирания свят на продуктовите компании. Вертикалите, които имаме, или секторите, са hospitality, които са хотелски системи, които са изключително сложни. Големите хотелски системи, имат алгоритми за ценообразуване, за продаване на стаи напред и изкуствен интелект, огромно количество данни  – работиш във full technical stack от огромно количество данни до фронтенд, бекенд системи и е изключително интересно. Логистиката е още по-интересна. Работим по глобалната система за тарифиране на DHL като проект. Третата вертикала е fintech & banking – там имаме огромна система за трейдване на всички финансови инструменти на източните exchange-и: Токио, Сингапур, Хонг-Конг. Крипто, трейдване на крипто, крипто като валута на централни банки. Имаме широка палитра от интересни проекти.

Г-н Митев, какви са Вашите задължения в ролята Ви на Practice Principal Transportation & Logistics?

Ангел Митев: Те са насочени основно в две направления. Едното е базирано на повече от 15-годишния ми опит в Логистиката. Направлението е за подпомагане на взимане на решения, разговори с клиенти и предлагане на решения към тях. Тъй като сме вертикално специализирана компания, имаме екип от industry консултанти и в повечето случаи се ангажираме с клиентите на много ранно ниво, още от разбирането на проблемите, които те имат от бизнес гледна точка, съответно говоренето с бизнес хора (business decision makers), които ни обясняват какъв проблем имат. Моята роля, заедно с консултантския ни  екип, е да дефинираме какви решения трябва да бъдат направени. Например системата за тарифиране на DHL. Започнахме я от бял лист. Product Head-ът в DHL обяснява какъв му е проблема със сегашната съществуваща transportation система и от там ние се включваме с това да дефинираме feature-ите на продукта, предлагаме решения и ако клиентът ги хареса, след това ги разработваме. От една страна се занимавам с идентифицирането и предлагането на решения и разговори с клиенти. Другото направление е ръководенето на целия екип, обучаване на колеги, подпомагане им при  вземане на решения. Познавам индустрията много добре. При сложни казуси или при нужда от дискусия, подпомагам екипа за взимането на най-добрите решения, следя изпълнението на проектите и нуждата от допълнителни професионалисти и знания, които трябва да имаме.

Какви технологии използвате в работата си и какви са предизвикателствата пред които се изправяте?

Евлоги Георгиев: Използваме изключително широка палитра от технологии, защото имаме различни типове клиенти. Благодарение на контактите, които имаме създадени през годините, работим с редица клиенти  от технологични стартъпи от Калифорния до клиенти, които използват най-последния писък на технологиите. Имаме и такива, които са на дълбоко в enterprise сектора и системите им са огромни. Там се изискват mainstream технологии, защото при големите системи, огромното количество от ресурс се изхарчва във фазата на поръчка, поради 15-20-годишната продължителност на живота им. Основните технологии които са застъпени в Sciant са Java, .NET, Python, работим на трите основни Cloud-а – Google, Amazon и Azure . Използваме най-модерните JavaScript технологии за фронтед – React и Angular. Като база данни работим с всички. Имаме и някои нишови технологии. В момента, например, последният клауд, който идва – Oracle Cloud – е изключително подценен. Ние сме една от малкото фирми в Източна Европа, които са клауд партньор на Oracle. Работим изключително тясно с тях и развиваме специализация в Oracle Cloud.

Ангел Митев: Покриваме и известно количество специализирани системи в областта на вертикалите, с които работим, както и в hospitality системите, например Opera, или Protel, в логистиката, работим сериозно с Oracle TMS, ERP, с Cargowise, където предлагаме интеграции. Имаме много специфични знания в това как работи Cargowise и как се интегрира с външни системи. И естествено в blockchain и в machine learning направлението, където има определени специализирани технологии, като Tensorflow или Ethereum Blockchain. Имаме добри познания в това как работят тези solution stack-ове.

Г-н Георгиев, Вие също заемате ролята на Practice Principal, но в нишата на Fintech & Banking. Бихте ли разказали повече и за Вашата работа в Sciant?

Евлоги Георгиев: За съжаление моята работа в Sciant в последно време е повече свързана с писане на имейли и word файлове, а не толкова с писане на код, както преди, но някой трябва да свърши и тази работа. Fintech е последната вертикала, която развихме. Започнахме с hospitality, след това с логистика, а fintech развиваме от сравнително скоро. Въпреки това вертикалата има глобален footprint. Имаме клиент, който е Financial Services фирма в Япония с огромна система, trading платформа на всички финансови инструменти, включително крипто. Предстои скоро да започнем работа с National Bank of Pakistan, работим с маркет лидера на Banking Compliance в Германия. Compliance – това са алгоритми за money laundering detection, за трансфери между политици, между потенциални терористи. Работим за Bank of Bahamas и за тяхната валута, основана на крипто. Работим в Щатите с две огромни компании. Едната е Shift4, в която са payments на пос-терминали за хотели. Мисля, че те притежават около 40% market share за payment-и. Имат CEO superstar, от ранга на Илън Мъск, който сега се готви да излети в Космоса в капсулата на SpaceX.

Ангел Митев: Въпросното CEO е бивш пилот на изтребители. Предстои да се реализира първият пилотиран частен полет с изцяло частен екипаж, съвместно със SpaceX. Миналата година компанията излезе публично в САЩ. Ние работим в клауд платформата им за плащане, специално при интеграциите с хотелите.

Евлоги Георгиев: Друг голям клиент, за който работим, е Avalara. Те също работят c Compliance. При тях има интеграции между тяхната система и редица системи на хотели, така че, където могат спестяват данъци или ги reclaim-ват обратно. Възоснова на вертикалната специализация на Sciant, тези проекти, за които споделям, са изключително сериозни. Говорим със С-level мениджъри. Обсъждаме цели решения, които се проектират от нас. В доста случаи дори са предложени от нас. Нека споделя как стартирахме със Shift4: имахме контакт с един луксозен курорт в Калифорния, в който искаха да направят вътрешна payment система. Това е от този тип курорти, в които има малки къщички, а нощувката е от порядъка на 2-4 хиляди долара. Те нямат рецепция, имат персонал от хотела, който е навсякъде и всеки клиент може да си поръча на място каквото желае – голф, час за масаж или други екстри, които има в хотела. Те имаха идея да разработят с нас интеграция между мобилни устройства и тяхната бекенд система. В същия момент Shift4 купи техния payment provider, така че навлязохме в компанията чрез тях. COVID ситуацията забави този проект, но за сметка на това стартирахме 2021 c изцяло нов проект за Shift4.

Sciant работи с разнообразни сектори – туристически, транспортен, финтех. Какви са спецификите при разработването на продукти за различните клиенти от различните сектори? Имате ли стандартен Sciant подход, или всеки сектор изисква строго индивидуален поглед и принципи?

Ангел Митев: Държим да бъдем максимално гъвкави. Всяко решение е различно и има различни и конкретни изисквания, които трябва да анализираме, Първо, имаме процес на discovery, който включва разбиране на бизнес проблема на клиента. В това идентифициране участват нашите industry consulting и senior technical екипи. Много често подготвяме консултантски пакети за клиенти, които включват анализ на съществуващи системи, анализ на решения, които са вече на пазара, какви възможности за интегриране на тези решения има и какво трябва да се напише или да се разработи специфично за клиента. След това имаме подход за ангажиране на разработката, тестване, внедряване. Накрая предлагаме и съпорт, който покрива поддръжката на крайните клиенти и много често на клиентите на клиента – например на крайни хотели, включващи инсталиране на решение в хотела и поддръжка. Най-общо казано това е процеса на Sciant, но той, разбира се, претърпява промени, за да отрази спецификите на всяко решение.

Колко души работят в компанията и какви са плановете за разрастване на екипа?

Ангел Митев: В момента служителите на компанията са 105, най-голямата част от професионалистите са в София. Имаме колеги в Ямбол, в Пловдив също, а имаме и 10-тина колеги в офиса ни в Оломуц, Чехия, както и няколко колеги, които работят за нас абсолютно дистанционно. Други от специалистите са в Индия, Германия и Италия. Плановете ни са да продължаваме да се разрастваме. Сега сме в процес на отваряне на офис в Тирана, Албания. В Пловдив искаме до края на годината да станем 20-тина човека, тоест да се удвоим. В София продължаваме да назначаваме и да се развиваме с нови служители. В Тирана искаме до края на годината да сме също около 20 човека. Планът ни за Sciant е да бъдем около 150 души до края на годината.

Кои аспекти на компанията привличат нови кадри? Смятате ли, че възможността за кариерно развитие и усъвършенстване на работното място е основен двигател за намиране на добри специалисти?

Евлоги Георгиев: Абсолютно да. Възможността за кариерно развитие и усъвършенстване е основният двигател за намиране на добри специалисти. Заплатите, които даваме, са над средното в ИТ Бранша, но това не е основното. Сериозните хора ги интересува каква е фирмената култура, какъв е начинът на работа, какво е отношението между колегите. Има компании, при които мениджмънта е тотално разделен от техническия отдел, но при нас това не е така. С Ангел работим на същото място, както всеки един колега, обядваме заедно с тях, по тийм билдингите пием заедно с тях. Изключително много държим на екипната работа. Държим на attitude-a за споделяне на знания, за помагане на по-джуниър колегите да израстват във времето и знаят, че това, което са направили синиърите за тях, трябва да го върнат на джуниърите надолу по веригата. Целта, която си поставихме в началото, не бе “Давай напред, давай, давай”, а беше “Да направим нещата, така че да са както трябва и да отиваме с удоволствие на работа.” И резултатите дойдоха сами.

Ангел Митев: Това, което отличава Sciant, е, че тук колегите имат възможност за кариерно развитие, както технически, така и в бизнес сферата. Ако например един колега иска да промени средата и от технически профил да мине към бизнес или обратното, има тази възможност, тъй като ние правим цялостни решения. Много често имаме и product owners, консултанти и архитекти. Един колега, който развива технически възможности и в един момент иска да навлезе в бизнес частта, в консултантството, има тази възможност във фирмата. Както и обратното – имаме колеги, които започват при нас в съпорта и могат да прогресират в QA или Developer. Това са реални случаи. Инвестираме в knowledge-base система, която включва покриването и знанието за проекти и системи, с които ние работим, както и спецификата на бизнеса, който ние сме избрали. Фокуса в бизнес индустриите ни позволява да изградим такъв knowledge base.

Евлоги Георгиев: При промяна на позиции винаги има обучение, което е за сметка на фирмата. Инвестираме, правим максималното за колегите, за да може да се развият. Те го оценяват и нещата се връщат обратно и целият екип, целият колектив печели.

Какво стои пред компанията в краткосрочен, а защо не и в дългосрочен план? Кои са таргетите, които сте си поставили?

Ангел Митев: Таргетите ни в краткосрочен и дългосрочен план фактически са еднакви. Целта ни е да работим с клиентите, така че те да бъдат успешни на пазара. Считаме, че успехът на нашите клиенти на пазара ще бъде и наш успех. В момента много активно работим с хотели, с онлайн туристически агенции във връзка с отварянето на пътуването и туристическия сектор. Има редици предизвикателства пред тях. Но съвместно работим, за да решим тези предизвикателства и да им помогнем да бъдат успешни. Същата е ситуацията и в логистиката. Там имаме редица предизвикателства. Знаете какво се случва в момента с капацитетите, покрай доставките, покрай развитието на електронната търговия. Дигитализацията е от абсолютна необходимост и ние отново работим с тях, за да реализират необходимия капацитет и да успеят на пазара.Основната ни цел е, когато на всеки един клиент, на всяка една компания в тази индустрия ѝ потрябва дигитално решение, да се сети за Sciant, да се свърже с нас и да помогнем в решението на проблемите и предизвикателствата. Мечтата ни е всеки един клиент в сферите, в които работим, когато има такъв проект да си каже: “А, защо не се обадя на Sciant да решим проблема.” Когато това се постигне, може да се каже, че сме сбъднали мечтата си.

За 21 години Мусала Софт развива бизнес в големи проекти, разширява екипите си, технологичната и индустриална експертиза. Компанията е фокусирана върху инвестициите в хората – най-важното корпоративно ядро, което създава софтуерните решения на бъдещето и увеличава непрекъснато стойността на бизнеса си.

“21 години с екипа ни ежедневно превръщаме всяка трудност в път, който води към нови лични и бизнес постижения, заедно преодоляваме световни и локални бизнес и финансови кризи и пандемии, заедно продължаваме да разширяваме екипа си, заедно през 2020 прерязахме уверено лентата на новия офис на Мусала Софт – Светът като не просто работа от вкъщи или от разстояние, а принадлежност към компанията „отвсякъде“, споделят от компанията.

„Благодарни сме на всички хора – колеги, клиенти, партньори, приятели, с които за 21 години преживяхме предизвикателства, празнувахме победи и с научени уроци, по-силни, по-способни, по-уверени, продължаваме да изкачваме нови по-високи върхове.“ – сподели Елена Маринова, Президент на Мусала Софт.

Компанията разполага с 4 физически офиса, намиращи се в София, Скопие, Русе и Бургас, а от 2020 г. представя и най-новия – Светът! В Мусала Софт работят над 500 специалисти от над 10 националности. За 21 години компанията има над 1000 проекта в Cloud, AI & Big Data & Analytics & Cognitive, IoT, Digital Engagement, обвързани с над 200 клиенти от цял свят с фокус в ИКТ, телеком, финанси, здравеопазване. Също така – над 70 награди в областите Човешки ресурси, Бизнес и Технологични иновации, CSR. 80% от приходите на компанията са от дългосрочни партньорства с големи мултинационални компании, като за 2020 г., Мусала Софт отбелязва 30% увеличение на приходите.

Честит рожден ден на Мусала Софт!

Елена Мариновa e председател на Борда на директорите и президент на Мусала Софт.

Основана през 2000г. с идеята за бутикова ИТ организация от десетина души, днес екипът на софтуерната компания надвишава 500 професионалисти. Философията на Мусала Софт от самото ѝ създаване е да инвестира в иновации на всички нива – хора, технологии, процеси, бизнес. По този начин за 20-годишната си история компанията натрупва впечатляващо портфолио от клиенти, болшинството от които големи мултинационални организации от различни индустрии по цял свят. Елена Маринова разказва как преминава Мусала Софт през 2020, научените уроци и проекциите за бъдещето на компанията.

Как преминава Мусала Софт през „новата (не)нормалност“ на 2020 и кой е най-важният ви урок от кризата до момента?

„Новата (не)нормалност“ съвпадна с 20-годишнината на Мусала Софт. Преминаваме с търпение, взаимно уважение,  разбиране и увереност и амбиция  благодарение на устойчиво поведение и иновационни подходи към хора, клиенти, процеси.

Първото полугодие на тази година е с най-добри финансови показатели в 20-годишната история на компанията и с 45% ръст на приходите спрямо същия период на 2019 г. Това се дължи най-вече на ХОРАТА ни – изключителен мултинационален екип от целенасочени професионалисти. Също така на  доброто  портфолио от КЛИЕНТИ и проекти в горещите области – IoT, BigData, интеграция в облака, изкуствен интелект и добавена реалност, автономни автомобили, умни домове и т.н. Над 90% от приходите от клиентите на Мусала Софт са организации, които създават бъдещето – технологични гиганти като IBM, VMware, SAP и лидери в иновациите като Deutsche Telekom, Commerzbank, BMW, Perkin Elmer. Tретият фактор за ръста на приходите ни е добре отработен пакет от ПРОЦЕСИ за изпълнение на сложни, географски дистрибутирани проекти много преди сегашната  #WorkFromAnywhere вълна.

Кой е най-важният ви урок до момента?

Дългосрочните инвестиции в хората и таланта им си струват. Поредното доказателство получихме сега. В началото на кризата реагирахме бързо като мениджмънт, а всичките ни хора – светкавично, буквално за часове преминаха към работа от вкъщи със съответната денонощна подкрепа от екипите на администрация, грижа за хората, технически ресурси и инфраструктура. Клиентите и партньорите ни също се адаптираха оперативно към новата обстановка. В този момент бяхме във възторг и безкрайно благодарни на всички, с които работим. Но както опитът ни показва, моментните геройства са далеч по-лесни от всекидневната упорита работа. В ретроспекция, още по-голямо признание заслужват екипите ни и всеки един човек в компанията за това, че запазиха самообладание, дисциплина и в крайна сметка продуктивност в последващите месеци, включително лятото. Всичко това е резултат от правилна стратегия през годините – изграждане на фирмена култура, правилен подбор на служители, клиенти и партньори, изградени процеси и много други „тайни съставки“, които с малко късмет ни помагат да вървим напред и нагоре.

Как се промени бизнесът на Мусала Софт в годината на COVID-19?

Основната промяна в бизнеса ни е динамиката и изцяло преформатиране на идейно и организационно ниво на вътрешнофирмената комуникация. Връхлетялата ни „нова (не)нормалност“ не повлия негативно при реализирането проектите.  Това, което беше по-различно, е ускоряване на инициативи, които са пред завършване или спешно трябва да се адаптират към ситуацията. Ключова и през 2020 е цялостната корпоративна политика към хора и клиенти – развиваща се откъм процеси и константна от гледна точка на принципи и ценности.

Тук е важно да върнем часовника една година назад. За нас 2019 г. беше година на сериозно преструктуриране на вътрешнофирмени процеси, които ни дават по-висока прозрачност за ръководителите на екипи, възможност за финансов контрол в реално време и оттам подобрена ефективност и бързина във взимането на мениджърски решения.

Всичко това се оказа добра подготовка за неочакваната през 2020 криза, през която към този момент преминаваме без сътресения – за 1 ден 500+ колеги от 4 локации се преструктурирахме безаварийно в режим „работа от вкъщи“.  Важен елемент за ефективната ни комуникация  е VING – собствено решение за конферентни и видео разговори. Разработихме комуникационната платформа преди няколко години с цел да подпомага дейността между екипите в София, Скопие, Русе, Бургас, както и връзката с клиенти и партньори.

Как се промени начина на работа на компанията с хора, работещи изцяло дистанционно? Какво планирате за празните офисни пространства?

Промяната  е ежедневна и навсякъде – личностна и професионална. Важна за тази трансформация е взаимопомощта. Преминахме заедно към работа от вкъщи за един работен ден и без загуба на продуктивност, преминаваме заедно през предизвикателствата с баланс в организиране на работно/лично време, поддържаме заедно култура на непрекъснато учене и самоусъвършенстване. Макар и онлайн – не сме спирали да инвестираме в обучения, семинари, събития, тренировъчни проекти и програми за кариерно развитие. Само през 2020 до момента тази инвестиция е за над 2 млн. лв.

С грижа за колегите и следвайки с дисциплина спрямо държавните регулации в България и в Северна Македония, продължаваме да бъдем фокусирани върху хората ни, тяхното развитие и вътрешнофирмената ни култура.

Физическите ни офиси се преструктурираха интериорно в пространство за колаборация и в индивидуална възможност за работа. Как и дали ще се случи голям офисен „трансформънс“ предстои да разберем през 2021, засега следим световните тенденции и пулса на нашите служители.

Продължавате ли да наемате нови служители? 

Имаме десетки отворени позиции и не сме спирали да наемаме хора и по време на извънредното положение. Само през последните 6 месеца сме отворили нов бизнес за над 1 млн. лева. Запазваме тенденцията от последните години в профила на наетите – значително по-голям е процентът на хората с опит. Търсим мотивирани и можещи хора, с неспирно желание да учат. Оценяваме техническа експертиза и личностни качества на кандидатите, така че да сме сигурни, че отговарят на ценностите ни и ще бъдат ефективни в работата.

Стабилността и развитието ни се дължат на силни „мусаленска“ култура и дух, индустриалната диференцираност на клиентите ни, мениджърски политики и обединени от общи ценности и професионализъм хора.  Инвестираме ежедневно в нашето ДНК от ценности – #INNOVATION  #RESPECT  #IMPACT  #TEAMWORK  #PASSION    #QUALITY.

Мусала Софт е изградена от хора с различни гледни точки, националности, технологична и бизнес експертиза. Това ни прави конкурентен и предпочитан технологичен партньор  – с 60% от настоящите ни клиенти ни свързват 10 и повече години успешен бизнес и 90% от приходите ни са от дългосрочни партньорства. Успоредно екипите ни работят в разнообразен индустриален спектър за влиятелни компании. А това от своя страна мотивира хората ни и вдъхновява индивидуалния им изследователски стремеж. И „топката“ се връща обратно при хората ни – именно те създават добавената стойност на бизнеса на Мусала Софт.

Каква е Вашата прогноза за ИТ бизнеса глобално и за развитието на Мусала Софт до края на годината? 

Глобално – вече мина първоначалния шок, мина и лятото на традиционно по-забавено темпо, предстои да видим с каква скорост ще потръгне активния бизнес сезон. Предстои да чуем мненията на медиците и да видим нивото на паника на политическо равнище, което ще даде отражение на бизнеса.

За Мусала Софт – подготвени сме за различни сценарии, със сигурност няма да има връщане към старата „нормалност“. Финансовите ни прогнози от 20%+ ръст остават непроменени и дори има шанс да ги надскочим съществено.

Интервюто проведе Ива Абаджиева

Как се запали по информационни технологии и на каква възраст беше? 

Не мисля, че е имало конкретен момент на запалване, така да се каже, но като цяло винаги си „чоплех“ разни неща и всичко се случи естествено. Като бях малък нямах здрави играчки, тъй като винаги ми трябваха моторчетата и лампичките и т.н., за да направя нещо, което на мен ми се върти в главата. В ИТ професиите част от длъжностната характеристика е точно това – да ти е интересно какво кара нещата да работят.

А компютърните игри повлияха ли ти? Доста програмисти сега, са стартирали защото са били геймъри като малки… 

Като дете какво друго да правиш с компютър, освен нещо, което някой друг ти е показал. А най-лесното нещо е този някой да ти е пуснал компютърна игра. Съгласен съм, че на доста хора точно това повлиява за последвалите кариерни избори. Когато бях малък нямаше достъпен интернет, нямаше някаква особена мултимедия. CD-ROM имаше един човек в квартала, ако даже има и един. Какво следва – играеш някоя игра, но тя ти омръзва, а след това или компютърът става „тухла“, или започваш да го разглабяш и разглеждаш. Аз правех второто, защото ми беше интересно какво има вътре, как работи и дали ще продължи да работи ако го сглобя обратно.

Това значи, че теб повече те е провокирал хардуера…

Като се замисля – да. От него тръгнаха нещата за мен, защото това е най-достъпното нещо, което можеш да правиш по един компютър, без някакви специални знания. Трябва ти само една отвертка. Това доведе и до първата ми работа, която бе в една малка Пловдивска фирма, в която сглабях компютри, инсталирах операционни системи и по-късно поддържах мрежи.

Вече си бил завършил? 

Малко се смесиха нещата, защото още в училище помагах в поддръжката на компютрите. Но не бе, всъщност, осъзната поддръжка. Просто имахме неработещи компютри, от които аз направих работещи. Учителите ме оставиха да си се занимавам (и да не преча). Не ми беше цел да сглабям работещ компютър, а ми беше интересно дали мога да изкарам достатъчно работещи и съвместими части, за да подкарам нещо. След това и във фирмата правех същото. За един чирак, това е най-ниско критичната работа. С това се захванах непосредствено след 12-ти клас.

А къде избра да учиш висше образование, след като вече си бил наясно със своя интерес? 

В средното ми образование участвах в много олимпиади, със съмнителни резултати. Учениците, които ходеха на такива, бяха освободени от училище. Фокусът ми не беше да участвам в олимпиадите, а да не ходя на училище. Но пък така се запознах с много хора, които притежаваха същите интереси като моите. Това, което се случи бе, че резултатите от последната олимпиада на която взех участие, се считаха за приемен изпит. Реално, имах оценка за влизане във ВУЗ в България и така избрах пловдивското ФМИ, защото живеех там по това време.

А какво ти даде академичната подготовка? Все пак това са четири години. 

При мен бяха пет години – явно не бързах да завърша. Най-напред се научих на търпение и работа с хора, които не е задължително да ми допадат. Особеното на университета е, че никой не го интересува ти кого харесваш или не. Разпределят студентите на екипи и след това всеки се оправя. Това е хубаво умение, което всеки трябва да придобие – работа в екип. Но има и нещо друго. Не смятам, че тогава съм го оценявал подобаващо, но от сегашна гледна точка разбирам, че университетът е среда без последствия. Най-лошото, което може да стане е да не си вземеш изпита, но тогава отиваш на поправка и това е! Този модел ти дава свободата да експериментираш, без това да коства ресурси. Това е страхотно! Курсовите работи не са досадното „домашно“ от училище. Колкото до знания и умения – тях всеки с желание може да ги придобие. Академичната подготовка е насочена да ти развие интелекта и любопитството, да те научи да изразяваш и представяш идеите си – все полезни качества за колаборация с хора.

А и имаш четири години, в които да натрупаш много сериозна основа. При частните центрове, например, за три месеца можеш да се преквалифицираш към нова сфера и конкретна позиция. 

Имам смесени чувства към частните образователни центрове. Те дават възможност на много хора да се докоснат до програмирането и да се преквалифицират. Това в сегашната динамична икономическа среда позволява на хората бързо да реализират доход и да се грижат за семействата си, което никак не е за подценяване!
Проблемът с тези центрове е, че те дават ограничена представа за програмирането. За два-шест месеца ще се научиш да работиш едно нещо. Да кажем, че би се справял добре! Но това е редно да е само стартът за теб. Не може да си кажеш „намерих си работа, готово!“. Трябва да продължиш да учиш. Образованието продължава през целия живот и няма как да се завърши.
Качествени кадри излизат и от частните, и от държавните учебни заведения, така че всичко опира и до индивида. От друга страна, късата образователна форма ти дава шанс да отидеш и да „пипнеш“ професията, както се казва. Така можеш да прецениш занимава ли ти се с това наистина.

Което при академичното образование е по-сложно, защото можеш да усетиш че ИТ секторът не е за теб, но да си изгубил 2 години преди това в измъчено учене. 

Не съм съгласен, че това са две изгубени години! Да кажем, учиш информатика. На втората година решаваш, че това не ти е на сърце. Но придобитите знания и умения ще те съпътстват до края на живота ти и умишлено, или подсъзнателно, ти ще се възползваш от тях. Това не е изгубено време и аз имам много такива примери от практиката ми. Някой път буквално ми изскача в главата нещо, преподадено в първи курс, което ми решава проблема. Всяка една професия, която се практикува е повлияна от това да имаш допълнителни знания и аналитично мислене. Поне аз не се сещам да има такава, в която да знаеш по-малко е по-добре.

А как достигна до софтуерната архитектура, която е от най-сериозните и престижни професии? 

Не знам дали е толкова престижна, колкото някои хора си мислят. Просто е едно от звената, които са необходими, за да се достави качествен продукт. Архитектурата е част от едно уравнение, в което всеки един аспект е важен за получаването на качествен софтуер. Позицията е отговорна, но аз не съм се целил в нея. При мен нещата се развиха естествено. Работата ми постепенно измести фокус от едно, към второ и трето. Изглежда моите умения по-добре пасват на бизнес процесите, на автоматизацията и проектирането, отколкото на самото програмиране. Архитектът е полезен като част от екипа. Той сам по себе е толкова ключова фигура, колкото всяка друга.

Какво представлява твоята работа и какви качества трябва да се притежават? 

Това по-скоро зависи от компанията, в която работиш и нишата, в която се развиваш. Основната част е изследователска дейност. Идват нови изисквания и архитектът трябва да ги разбере, да осъзнае как ще паснат на текущата система, да проектира възможност за тяхната интеграция, да изследва и проверява нови технологии и инструменти за постигане на целите на компанията. Също така, трябва да проектира дизайнът – връзките между компонентите в една софтуерна система. Да изготвя диаграми, макети и т.н. Ще дам пример и с PESTEL анализ. За да може един архитект да даде решение на проблем свързан със съхранение на лични данни, той трябва да е наясно и със ситуацията около бизнеса. Трябва да знае как се развиват някои законови рамки и какви са ограниченията наложени от тях. Пример – как се пазят данни по GDPR. Архитектът трябва да разбира, какви ограничения са му наложени от външни фактори. Бих казал, че един софтуерен архитект трябва да разбира от много неща. Определено и житейският опит помага.

С какви трудности се сблъсква един софтуерен архитект в ежедневен план? 

По-скоро бих ги нарекъл предизвикателства. Основна част от работата е комуникация. Много от нещата, които изглеждат тривиални за архитекта и бизнеса, трябва да бъдат преведени по съответен начин на инженерите. Най-големите проблеми при съвместната работа идват точно оттам – когато някой не разбира, че не разбира нещо. Тогава се получава развален телефон с предаване и препредаване, а когато информацията е преминала през няколко души, то вече е тотално трансформирана. Това е свойство на човешкия език, някои думи имат много значения и ние архитектите трябва да бъдем крайно изчерпателни и ясни.
Мога да дам пример с предизвикателства в гейминг бизнеса, който е строго регулиран. Има регулаторни органи и те определят правилата, по които бизнесът може да протича в дадена страна. Ако искаш да практикуваш онлайн залагания в Италия, трябва да знаеш, че когато всеки потребител се опитва да заложи, трябва да се изпрати заявка към държавен сървър, така че да се провери дали този човек може да заложи тази сума и какъв ще му е данъкът. Да речем, това го няма никъде другаде. Ако твоят бизнес е започнал от Англия, САЩ или Канада, този детайл много ще те изненада като стигнеш Италианския пазар. Също така – залаганията на живо в Австралия изискват ‘two factor verification”. Изпращат ти съобщение с код, който ти трябва да потвърдиш, че искаш да заложиш и всичко това отново отива в държавен сървър, но тук е намесен и мобилният оператор, който изпраща съобщение с код. Това са някои примери за изисквания, които няма как да вземеш предвид от ден първи. Да не говорим, че много от тях се променят с всяка промяна на правителство. Бизнесът ти зависи от това да се напаснеш към тях.
Ето и YouTube. Те имат алгоритми, чрез които маркират съдържание, което не можеш да използваш, защото изисква лиценз. Имат т. нар. takedown notices, което е сложна система и едновременно задоволява потребителите и големите корпорации, държащи правата за филми, клипове, музика и т.н. Но тази система е пълна с прецеденти. Редовно случаи стигат до съд и решението на съда променя начинът, по който тази система ще продължи да работи. И ето, че това са решения, които не зависят от софтуерната архитектура и/или имплементация, затова трябва да сме гъвкави. Не случайно споменах и PESTEL анализ, защото архитектите трябва да разбираме от нещата, които могат да повлиаят бизнесът ни – политическа, икономическа, социокултурна и технологична среда.

До какви проблеми за продукта може да доведе липсата на една добра софтуерна архитектура и всъщност, коя е добрата и как можем да я разпознаем? 

Най-напред е добре да окачествим коя е добрата архитектура. Тя решава проблем – предначертава пътя, по който системата ще се развива. Много е трудно една софтуерна архитектура да бъде определена като добра или лоша. Тя е баланс на компромиси между различни параметри – цена, време за изработка, всичко ли ще пишем сами или ще използваме готови компоненти, какви възможности за разширяване и конфигурация ще има, време за отговор, достъпност, леснота на промяна и т.н. Доста често архитектурата се прави на различни етапи. Имаме такава, изкарана до „пусков“ етап, т.е. minimal viable product. Но това не е архитектурата, която ще се развива, а тази, с която най-бързо можем да достигнем до потребители и да започнем да генерираме печалба за компанията. Ако тази идея се докаже, научените уроци от работата на системата, ще бъдат използвани за създаването на следващото ниво – разширяването. Но и не е задължително да се стига до там. Може пък от пускането на MVP (minimal viable product) да ни е доказало, че имаме нужда от тотално друга архитектура. В този смисъл, бих определил добрата архитектура като такава, която подпомага бизнеса в неговите цели. От нея трябва да стават ясно видими изискванията и ограниченията на една софтуерна система.

А лоша софтуерна архитектура? Има ли такава и как се отразява на времето за изпълнение на проекта? 

Ако целта е продуктът да се достави бързо, а архитектурата прави изработката тромава, това значи че дадената архитектура не е за този проект, но това пък не значи и че е лоша по принцип. Има много случаи, в които някой по-млад или неопитен специалист взима готово решение, което изглежда сякаш ще пасне на неговият проблем. Лошата архитектура прикрива слабите страни на софтуерната система. Последиците от едно такова нещо доста често са по-големи от това да се повлияе на времето за разработка. Най-страшното нещо е да разбереш, в моментът в който пуснеш системата, че тя не може да се справи с повече от 10 потребители, а би трябвало да поема десетки хиляди заявки в секунда. Ето това вече е сериозно, защото архитектурата много добре е прикрила този проблем и никой не е успял да го забележи и тества. В крайна сметка това, което се получава е, че цялата система е неизползваема от ден първи. Това е много по-страшен сценарий, отколкото системата да се забави с ден, месец или шест месеца.

Това значи, че архитектурата е като пъзел – подреждат се парчетата от различните компоненти, дизайн, бизнес гледни точки и т.н. Но колкото и добре да изглежда, може да има нещо пропуснато в кода, останал бъг, който да смути целия проект… 

Не бих я нарекъл пъзел, защото той има един определен правилен начин на подреждане. Тя е баланс от компромиси. Да, нещо може да струва малко по-скъпо сега, но да те изведе по-бързо на пазара, което може да е по-важно за бизнеса в момента. Следователно ти насочваш ресурсите си в тази посока. После обаче ще има нужда да се разширява системата като възможности и тогава вече бързото решение ще дойде твърде скъпо и ресурсите ще трябва да бъдат вложени в това да се изработи по-финансово-рентабилна алтернатива. Затова архитектурата се прави на етапи и тази, с която е достигнат един етап, може да не е тази, с която да се продължи напред.

Ти самия пишеш ли код активно? Част ли е това от ежедневните ти задължения? 

Кодя, но това не е основната част от работата ми. Ако архитектът коди, фирмата започва да губи пари от него, защото уменията и знанията му трябва да бъдат насочени другаде. В същото време е добре архитектът да може да си подреди парчетата от архитектурата и да може да даде работещ макет като част от документацията. Това е добре да се прави при критични неща и такива, които трябва да се изтестват, преди да достигнат до взимане на крайно решение за имплементацията.

Задължително ли е софтуерните архитекти да са насочени и към бизнес частта на продукта? Това ли е по-невидимо звено, което ги прави ефективни. 

Архитектът решава бизнес проблеми, така че май няма как да не е насочен към бизнеса.

Но някой, който не разбира бизнес частта не може да работи тази професия – софтуерна архитектура? 

Има как! Бизнесът се учи. Освен това има и различни профили архитекти: enterprise, system, solution, software, technical. Въпреки, че вече имах години опит в гейминг индустрията, като започнах с тази роля, не разбирах толкова добре бизнеса, както днес. Но като говорим за бизнес, не става въпрос за продажба на софтуер. Става въпрос да се избират бизнес изискванията, които софтуерната система трябва да покрие, да се разбират и нуждите на потребителите. Представете си, че трябва да направим програма, която винаги ще работи с числа. Какво ще стане ако тази програма не получи число? Бизнесът ще каже, „ние задължително трябва да работим с числа, няма как да не получи такова“. Това е така, но има хора, които нарочно няма да изпратят число в системата и ние трябва да сме наясно как тя ще се справи с това. Тук влизаме в обхватът на NFRs (non-functional requirements). Тяхното разбиране има отношение към проектирането на софтуерната архитектура.
Мога да използвам метафора, която да обясни софтуерната архитектура от друг аспект. Ако някой се чуди какво точно представлява, то нека погледне архитектурата на сгради, чертежите. Там не виждаме къде ще има апартамент, сауна и т.н. Там виждаме местоположение, аварийни изходи, електрическа инсталация и т.н. Това е погледът относно нещата, които са трудни да се променят. След като построим сградата, много трудно ще се преместят носещите стени или ще се подмени ВиК инсталация или дизайна на одушниците. Софтуерната архитектура се занимава с аналогични проблеми. Нейната цел е да изрази тези основни рамки и лимитации на системата, а оттам разработчици попълват кутийките със съответните системи.

Аналогично погледнато, това значи ли, че софтуерните инженери не гледат с добро на архитектите? 

Абсолютно! В строителния бизнес явно е същото. Това произлиза от нивото, на което се разглежда проблемът. Когато той е при един програмист, който смята, че може да го реши с два реда код, а архитектът го кара да направи отделни пакети, които да комуникират със специфичен протокол. Това означава, че на програмиста не му е ясно защо трябва да се направи точно така и какъв проблем се решава. Ако той смята, че два реда код стигат, значи има скъсана комуникация. Всичко може да се напише с малко код, но не е това идеята. Не решаваме проблем, който да води събиране на програмата в един ред…

Това значи, че т. нар. soft skills са много важни и за тази професия.

Комуникацията е ключът към всичко!

Интересно е, че напоследък все повече HR специалисти споделят, че програмистите трябва да притежават „меки умения“. Явно разработчиците не са както носещата им се слава от преди години, за забили глави в компютрите хора, които не говорят с никого. 

Когато проблемът се решава от един програмист, може би е окей. Но когато имаме стотици програмисти в една компания от над 2000 души, няма как комуникацията да ти е слабо звено, иначе няма да си полезен за организацията си. В кварталната гаражна фирма може да си нацупен и като влезе клиент да го изгониш, но когато си се събрал с екип, общуването е водещо. Често не търсим най-добрият специалист, а този с който можем общуваме ефективно.

А има ли го и този момент, че в компания от 2000 души е по-труден микро мениджмънта и някак може да се допусне дадени хора да се скатават, защото е по-трудно да наблюдаваш кой какво прави? 

Не съм съгласен! Има си инструменти за проследяване. Може би е имало подобно явление преди години, но сега, работата на всеки се разглежда, оценява и прогнозира. Компанията знае колко може да произведе и колко работа й върши даден служител. Би трябвало тези проблеми да са разрешени вече. Поне в компаниите по западен маниер…

Разкажи за MChaov Ltd., какво представлява? Свързано е с консултантска дейност? 

Да, това е фирма, която преди около 10 години създадох с цел да развивам собствена дейност и да не работя повече на трудов договор! Имах най-различни начинания, но се появи компанията SBTech, за която започнах да изпълнявам поръчки от типа графичен дизайн. Малко по малко те започнаха да ми изпращат все повече задачи, Front-end и други. Така започнах и по-сериозно да се занимавам с JavaScript. В един момент ми даваха толкова много работа, че стана нерентабилно да работим през фирмата. Поради тази причина, с тях преминахме на трудов договор, а MChaov Ltd. остана за странични проекти. Колкото до консултантската дейност – развивам такава, доколкото са ми интересни проектите. Тя изисква много време и ако трябва да консултирам бизнес, който като ниша не ми е познат, то трябва да отделя голям ресурс да вникна във всичките му процеси. Това може да отнеме и месеци. Затова по-скоро към момента се захващам с проекти свързани с обучение на хора или проектиране и програмиране на софтуерни системи.

В началото значи си бил нещо като външен контрактор за SBTech?

Да, но в даден момент обхватът на интересите ни се припокри и бе естествена стъпка да премина на трудов договор с тях.

По какви интересни проекти си работил през твоята фирма? 

Има някои доста шантави такива. Ще споделя доколкото ми позволяват договорите за неразгласяване (NDA). С колеги работихме по проект, който трябваше да е много конкурентен на iTunes. Разработвахме го на PHP. Накрая никой не чу за проекта, беше толкова секретен, че дори и не видя бял ден. Но като know-how бе много полезен за нас.
Работил съм по билинг система за ISP на ISP-та. Това беше преди много години, но беше първият ми сблъсък със система с десетки различни нива на достъп.
Скоро работих по една система, която се оказа типичен пример за extreme programming. Започнахме с една страница A4 изисквания и трябваше да сглобим макет за няколко дни – например за два. Обаче, накрая на ден втори, изискванията бяха повече от 50 страници и в крайна сметка се стигна до система, в която се качват CSV файлове, генерирани от втора система, event sourcing архитектура, защото файловете се агрегираха като информация, но трябваше да може и да се трие определен файл и данните да се опреснят. Системата имаше push нотификации през Azure и бе написана на много езици – .NET Core за бекенд, а от другата страна клиенти на Swift, Typescript, Java и тн. Дизайна се промени няколко пъти по време на разработката, защото изискванията се пишеха по време на самата разработка. Към средата преминахме от Linux + PgSQL на Windows и MSSQL. Като цяло всичко това е много забавно и на мен ми харесва – приемам го като предизвикателство! В крайна сметка проектът беше успешен, а това е най-важното за клиента!

А какви технологии използваш в сегашната работа? Както спонема, ти трябва да следиш и с какви би могло да се изпълни по-добре нещо…

Зависи на кое казваме „технология“. Списъкът като цяло е голям: .NET, .NETCore, TypeScript, React, различни бази данни, различни инструменти по CI/CD процесите и прочее…
Технологиите нямат значение! Смятам за голяма грешка на много програмисти, че се профилират като начин на мислене и взимане на решение. Няма нищо лошо да си експерт с тясна специализация. Проблемът е, когато имаш само един чук и се опитваш да решиш всички проблеми само с него. Тогава всеки проблем ти прилича на пирон! Има неща, които е по-добре да се решат с други инструменти – отверка, трион и т.н. Смятам, че не трябва да се ограничаваме в един език. Добре е да може да се пише и на други, за да може да се види как подобни проблеми могат да се решават с различните езици. Има неща, които много лесно се решават с JavaScript, но и такива, за които би било нерентабилно. Проблемът трябва да се решава с правилните инструменти! Например, Node.js се хоства по-лесно на Linux, ако трябва да сложиш база на същата машина по-добре да не е MSSQL… Ако избереш второто, то тогава има ограничения, които идват с този избор. В моята работа се старая да прилагам правилните инструменти към правилните проблеми.

Има ли с какво към момента да се подобри българският ИТ пазар? 

Ще споделя само мнение, защото нямам достатъчна компетения да говоря за целият пазар. Това, което виждам е, че поколението, което влиза в сектора, до голяма степен няма истинското желание да се занимава с това. Повечето се захващат с тази работа поради икономически причини, което е напълно нормално и напълно уважително, но без това желание, развитието им е под голям въпрос, което води и до това, че те няма да има как да развиват и тези след тях. Това значи, че ще имаме деградация. Това, което може да се подобри е опит да се възпита любов в тези хора към технологиите. Много често забелязваме следното – търси се React или Angular Developer. Човекът е решил, че няма да се занимава с нищо друго освен Angular или React. Паднал си е по една технология и не е склонен да учи друга, дори и тя да му изкарва повече пари. Навлязал е в зона на комфорт. А по този начин специалистите доста закърняват. Смятам, че не трябва да се обвързваш технологично. Трябва да си с отворено съзнание и да подхождаш към всяко ново нещо с нагласата за нов урок. Интересно е как различните технологии разрешават подобни проблеми.

Попитах не за друго, но например, при интервю с председателя на БАСКОМ, той сподели, че очаква в България да се появят хората, които да направят следващия Facebook. Не буквално разбира се, а по-скоро като метафора за постижение, което може да разтърси целия свят и да промени начина ни на живот. От друга страна, според приятел, работещ в сектора, това е невъзможно за България, защото тук пазарът е малък и някой с лекота може да те откупи за 100 милиона, а ти ще се съгласиш, защото си решаваш проблемите до края на живота, че и отвъд него. А и така или иначе е много възможно да няма как да си развиеш фирмата, защото пазарът е пълен от големи конгломерати и ти нямаш ресурса да ги достигнеш. Ако Google дочуе за твоята идея, ще се впрегнат и за месец ще направят това, което ти за 3 години… 

Ако смяташ, че 100 милиона ти стигат и си готов да ги вземеш – защо не? Но това значи, че на теб целта ти е била друга. Повечето хора, които са направили тези компании като Facebook, Twitter, YouTube, не са ги създали, за да ги купи Google или за да се продадат и да станат мултимилиардна корпорация. Доста от тези неща са направени като студентски проект или някаква идея, която им се е сторило готино да разцъкат с приятели и т.н. Това е ключът – те са родени от страст към решаване на проблеми и от страст към програмирането. Зукербърг не се е събудил една сутрин с идеята „сега ще покорим света с Facebook”. Тези неща се раждат естествено в среда, която провокира хората да пробват идеите си и да ги реализират. Всъшност много от тези проекти са започнали именно в университет.

Ако подобни компании са родени от чисти технологични намерения и се върнем на това, което каза, че забелязваш липсата на такива в идващото поколение програмисти, то май няма да се създаде у нас нещо толкова гигантско… 

Да, но пак казвам, че не е напълно лошо. Има нужда от всякакви хора на пазара. Тези, които са насочени от икономическите причини към пазара, обикновено са готови да вършат всякаква работа от 9 до 17 и да им се махне от главата, а за това има много място в индустрията. Особено в аутсорсинга. Там нещата са насочени основно така. Не, че нямат нужда от тесни специалисти, но когато работата е повече на парче, то фокусът е другаде.

А как се отразява работата от вкъщи на теб и въобще на DraftKings? Според някои специалисти има опасен за българския пазар фактор, че много компании видяха, че дистанционната работа се получава, а нашият пазар вече не е толкова евтин, и някои компании могат да запожат на служители от други страни. 

Не мисля, че home office моделът ще измести офисът изцяло. Когато работиш в голям екип, нищо не може да замени физическото присъствие при комуникация, то изгражда доверие по съвсем различен начин. Това, което бих дал като лични наблюдения е, че в home office опцията, рязко се изостря разликата между тези, на които им се работи и са съвестни и тези, които го правят колкото да си вземат заплатата и започват да скатават от работата.
Проблемите с дистанционната работа обаче са свързани повече със сигурност. За да дадеш достъп до вътрешно фирмената мрежа, даден служител трябва да отговаря на някои изисквания. Случаен лаптоп, закупен от някой си магазин, който не е преминал през сертификация от ИТ отдела, няма как да е сигурен и да бъде вързан в мрежата без риск. Когато се работи с данни с висока чувствителност, то това става опасно. Ако имаш изтичане на имейли и пароли на потребители. Един такъв гаф може да има големи финансови изражения. Често се подхожда несериозно към тези рискове и смятам, че за много организации дистанционната работа е предизвикателство за ИТ отделите.

Ако си загубиш фирмените данни, предполагам си губиш и бизнеса…

При някои е така! В SBTech се наемат външни фирми, които се опитваха да пробият софтуерът и офиса. Появяваха се хора и се опитваха да плъгнат флашка в даден компютър и да източат файлове. Правят се одити с външни фирми. Например, пристига облечен като доставчик на пица човек и действа. А за SBTech сертифицирането е от огромно значение, клиентите са държави. Не някакви локални бакалии, които имат сайт за промотиране на био продукти. Такива тестове (Pen. Testing) се правят по цял свят и са изискване за взимането на лиценз в някои пазарни ниши.

Предполагам, със служебен сертифициран лаптоп се изключват някои рискове при дистанционната работа? 

Да. Сега остава всичките ти служители да работят на лаптопи, което не е най-ефективното нещо. Те са по-слаби машини и е по-удобно да си на мощен компютър, на два монитора и т.н. Не всеки има място в дома си за цялата тази компютърна система. Поради тази причина преживяването на хората варира. Home office за някои е рай, но за други е бич. Аз съм по-средата … все пак имам жена и дете.