Формула 1 винаги се е представяла като върха на моторните спортове. Това описание все още е вярно, но вече не е достатъчно. През 2026 г. F1 се разбира по-точно като една от най-концентрираните и видими среди за иновации в света – място, където изкуственият интелект, cloud computing, усъвършенстваните горива, digital twins, анализите в реално време и високоефективното инженерство се срещат в условия, които не оставят място за забавяне, излишък или неточност. Спортът все още е свързан със скоростта. Но все по-често скоростта е резултат от нещо по-голямо: технологичен stack.

Именно това прави Формула 1 толкова интересна за професионалните медии за технологии и иновации. За разлика от много сектори, в които експериментите се случват тихо в лаборатории или зад цикли на корпоративни поръчки, иновациите във F1 се развиват публично. Те могат да бъдат измерени в обиколки, видими са в състезателната стратегия, ограничени са от регулации и всяка седмица се оценяват спрямо най-трудния възможен критерий: конкурентното представяне. Всяко дизайнерско решение, всеки модел, всяка симулация и всяко оперативно решение трябва да издържат не на теория, а в движение.

Следващата глава на спорта прави това по-ясно от всякога. Пакетът от правила за Формула 1 през 2026 г. е едно от най-големите технически рестартирания от години насам и е изграден около преработени автомобили, активна аеродинамика, по-интелигентно използване на енергията и усъвършенствани устойчиви горива. Според Formula1.com новата ера ще доведе до автомобили, които ще бъдат по-предизвикателни за отборите и пилотите, като същевременно ще разчитат на „advanced sustainable fuel and smarter energy use“. Самите нови горива се произвеждат от източници като улавяне на въглерод, битови отпадъци и негодна за храна биомаса, а Формула 1 казва, че те са независимо сертифицирани да отговарят на строги стандарти за устойчивост.

Това е важно, защото Формула 1 вече не прави иновации в изолирани технически категории. Тя прави иновации на системно ниво. Пресечната точка между технологиите и иновациите във F1 не е просто самият автомобил. Това е начинът, по който механичното инженерство, софтуерът, енергийните системи, производството, логистиката и медиите вече функционират като една свързана архитектура на представянето. По-бързият автомобил, разбира се, все още има значение, но също толкова важни са качеството на симулационната среда, която е предвидила неговото поведение, cloud инфраструктурата, която е обработила данните му, machine-learning инструментите, които са открили аномалии, и workflow-ите между човек и машина, които са превърнали данните в решения в деня на състезанието.

В този смисъл Формула 1 все повече прилича на по-широката икономика. Много съвременни индустрии се насочват към операции, дефинирани от софтуер, при които физическите активи се оформят от дигитални модели, а стратегическото предимство идва от свързването на данни, изчислителна мощ и изпълнение. F1 просто стига дотам първа и при много по-интензивни условия.

Един от най-ясните примери е задълбочаващото се използване на AI и cloud технологии в спорта. Чрез работата си с AWS, Формула 1 разработва инструменти, които правят много повече от това просто да украсяват телевизионното излъчване. AWS казва, че Track Pulse на F1 използва machine learning и generative AI, за да даде на телевизионния екип по-ясна картина в реално време на случващото се на пистата, включително живи битки между пилотите, максимални скорости и прогнозни насоки за разказването на историята. Това е важно не само като продукт за феновете, а и като доказателство как AI променя начина, по който се интерпретират и представят сложни системи на живо. В среда, богата на данни, предизвикателството вече не е събирането на информация. То е да се реши какво има значение навреме, за да се действа.

Същият принцип важи още по-силно вътре в отборите. Съвременната F1 организация е наситена с телеметрия, исторически сравнения, променливи на средата и стратегически възможности. Конкурентното предимство идва от интелигентното филтриране на тази информация и превръщането ѝ в решения с висока степен на увереност в рамките на секунди. Работата на McLaren с Deloitte е силен пример за тази промяна. Deloitte казва, че е помогнала за развитието на технологията за digital twin симулации на McLaren така, че да изпълнява 30 000 симулации в секунда, като същевременно извлича практически приложими изводи от над един милион точки данни, събрани по време на всяко състезание. В деня на състезанието тази симулационна среда може да анализира милиони възможни сценарии и да подпомага решенията за питстопове, стратегията за гумите и управлението на горивото.

Това вече не е моторен спорт в представата, която повечето аудитории някога имаха. Това е оперативен intelligence в среда с висока скорост. И то силно напомня посоката, в която се движат много технологично интензивни бизнеси: към среди за вземане на решения, в които digital twins, моделирането на сценарии и анализите в реално време подпомагат човешката преценка, вместо да я заменят. Формула 1 показва, че иновацията не е само в изграждането на по-добри системи; тя е и в изграждането на системи, които помагат на хората да вземат по-добри решения под напрежение.

Промените в правилата за 2026 г. също така затвърждават нарастващата роля на F1 като лаборатория за енергийния преход. Собствените материали на Формула 1 за устойчивост ясно показват, че advanced sustainable fuel не е страничен проект или символичен жест. То е заложено в по-широката стратегия на спорта за декарбонизация. Според Sustainability Update 2025 на Формула 1, спортът е намалил въглеродните си емисии с 26% до края на 2024 г. спрямо базовото ниво от 2018 г., въпреки значителния ръст в броя на състезанията, посещаемостта и аудиторията. Докладът посочва, че Формула 1 е „on track“ за целта си Net Zero до 2030 г., и отбелязва, че от 2026 г. в автомобилите от Формула 1 ще бъде въведено advanced sustainable fuel като част от по-широко усилие, което включва още зелена енергия, промени в логистиката и sustainable aviation fuel.

Тук моделът на иновации на Формула 1 става особено важен и извън състезанията. В много сектори устойчивостта все още се разглежда като слой за съответствие, добавен след като основната инженерна работа вече е приключила. В F1 устойчивостта все повече се превръща в проектно ограничение и в проблем на представянето, който трябва да бъде решен. Горивото не може просто да бъде по-чисто на хартия; то трябва да работи на най-високото ниво на конкуренция. То трябва да функционира в двигатели, създадени за екстремно натоварване. Трябва едновременно да удовлетворява инженери, доставчици, регулатори и производители. Обяснението на Формула 1 за новите горива подчертава, че те са „drop-in“ горива, предназначени да заменят фосилните им еквиваленти, без да изискват преработка на двигателя в контексти, близки до автомобилите за масова употреба. Това не означава, че F1 сама ще преобрази глобалния транспорт, но означава, че спортът помага разработването на устойчиви горива да премине от концепция към достоверност.

Същото може да се каже и за аеродинамиката и системите на автомобила. Рамката на Формула 1 за 2026 г. е създадена не само за да запази скоростта, а и за да преосмисли как тя се генерира и управлява. Активната аеродинамика, по-строгото управление на енергията и новите инструменти за контрол изместват състезателния фокус към по-динамична системна оптимизация. Това прави самия автомобил по-силно посредничен от софтуер, а състезателния уикенд – по-аналитично натоварен. Отборите ще трябва да балансират аеродинамичната ефективност, използването на енергията и състезателното майсторство по начини, които правят интегрираното системно мислене по-важно от всякога.

Тази еволюция лесно може да бъде пропусната, ако F1 се разглежда единствено през нейния блясък или спектакъл. Но от технологична гледна точка това е една от най-важните трансформации в спорта. Старият образ на иновациите във Формула 1 беше изграден около видими хардуерни пробиви: драматични крила, екзотични материали, емблематични двигатели. Новият образ е по-разпределен. Той включва симулационни среди, machine-learning слоеве, cloud-native сътрудничество, инженерство за устойчивост и все по-усъвършенствания превод на състезателните данни в решения и продукти.

Дори преживяването на феновете вече отразява тази промяна. Формула 1 не просто създава по-бързи автомобили; тя изгражда и по-интелигентна медийна платформа около самото състезание. Партньорството между AWS и F1 показва как дигиталната инфраструктура и AI се използват не просто за да се отчете какво се е случило, а за да се предвиждат сюжетни линии, да се визуализира сложната динамика на състезанието и да се направи един силно технически спорт по-разбираем в реално време. Това има значение далеч отвъд развлечението. То сочи към бъдеще, в което среди, натоварени с данни – от индустриални операции до финансови системи – все повече ще разчитат на подпомагани от AI наративни слоеве, за да помагат на хората да разбират бързо променящите се условия.

Има и бизнес урок в начина, по който Формула 1 организира иновациите. Противно на популярното допускане, че повече ресурси автоматично водят до по-добри резултати, F1 процъфтява благодарение на ограниченията. Развитието е лимитирано от финансови правила, технически правила и ограничения в тестовете. Това налага ефективност. То възнаграждава отборите, които изграждат по-стегнати обратни връзки между моделирането и реалността, между дизайна и производството, между операциите и анализа след състезанието. В по-широката технологична икономика, където много организации се опитват да правят повече с по-малко, като същевременно постигат трансформация, тази дисциплина може да се окаже едно от най-преносимите предимства на Формула 1.

Ето защо Формула 1 заслужава да бъде разглеждана сериозно не само като моторен спорт, а и като стратегическа призма към самата иновация. Тя показва какво се случва, когато няколко технологии узряват едновременно и са принудени да взаимодействат в реална система. Показва как AI става полезен, когато е свързан с неотложни решения. Показва как устойчивостта придобива смисъл, когато е обвързана с представянето. Показва как digital twins стават ценни, когато насочват действия, а не просто dashboards. И показва как конкурентният натиск може да ускори сливането на софтуер, хардуер, енергия и дизайн на изживяването.

Формула 1 често е описвана като бъдещето, което идва по-рано. През 2026 г. тази идея все по-малко прилича на слоган и все повече на operational model. На пресечната точка между технологии и иновации, Формула 1 вече не е просто витрина за напреднало инженерство. Тя е тестова площадка за това как съвременните системи се изграждат, оптимизират и разбират. За всеки, който се опитва да проследи накъде всъщност се движат високоефективните иновации, падокът вече не е нишово място, към което да погледне. Той е едно от най-добрите места, откъдето да започне.

Изображения: Formula1.com News

Кога създадохте Ubitrack и какво представлява компанията?

Николай: Ubitrack се занимава с предоставяне на спортни данни, като към момента сме се фокусирали върху футбола, тъй като е най-добре развитият спорт в България, а и най-гледан. Целта ни е, използвайки модерни технологии като Computer Vision и Machine Learning, да извлечем по най-качествен и евтин начин информацията от спортното събитие, така че да предоставяме пълни данни на пазара. Липсата на технологично имплементиране в момента води до не пълни данни, защото всичко се върши ръчно и изисква голям ресурс. В генерален случай данните се делят на позиционни и данни за събитията. Съответно всяка компания търси място на пазара, на което да ги предоставя. Благодарение на технологиите, ние можем да направим това. Процесът обаче е скъп, което означава, че всичко това е скъпо и като услуга, поради което тя е ограничена до най-скъпите първенства – главно в Западна Европа и Америка. Нашата цел е да развием компанията, така че това да е налично до много по-широк пазар – Африка, Южна Америка, Азия и т.н. Целта ни е да предоставим много повече информация на спортните клубове в световен мащаб, която пък да им позволява да се развиват.

Роман: Концентрацията ни е върху това да сме data-as-a-service компания. Нашият подход е да покриваме по-голям брой участници в една лига, за да можем да достигнем до т.нар. Big Data. Вече имаме много запитвания от стартиращи компании, които практически могат да започнат да реализират идеите си за услуги на пазара, благодарение на това, че въобще има предоставяне на данни. Колкото и странно да звучи, футболът е спорт на много години и изглежда много технологизирано всичко. Обаче, това технологизиране е от гледна точка на предаването, като 4K и т.н. Всъщност, няма адекватна и точна, навременна data, чрез която хората да могат да правят анализ на представянето на отборите си.

На базата на тези данни, самите отбори могат да взимат по-добри решения за построяване на състава, например?

Роман: Не само самите отбори. Всяко едно магазинно предаване по телевизията може да използва и коментира тези данни. Знаем, че зрителят става все по-изискващ и вече не можеш просто да му пуснеш един мач. Тенденцията в световен мащаб дори е, че зрителите масово избират да гледат само избраните моменти – highlights от спортното събитие, както и информацията за него. Самият зрител придобива по-професионален поглед. От друга страна пък, с по-задълбочени данни, scouting компаниите могат да проучват играчите, така че да оптимизират цената на даден трансфер. Данните се използват много и за превенция срещу контузии. В общи линии могат да са от полза на много хора и бизнеси. Но поради масовата им липса в момента, пазарът е много недоразвит. Именно това, което ние правим създава възможност за поява на нови услуги, които не са съществували досега или пък прецизиране на тези, които вече са си на пазара.

Вие самите фенове ли сте на футбола, всъщност?

Николай: Бих казал, че с Роман сме футболни фенове, като аз съм от по-големите запалянковци, които подхождат по-емоционално към спорта. Откровено е голямо удоволствие когато нещо ти е тръпка и е хубаво, когато имаш възможност да влезеш в една индустрия, която следиш от детството си и ти е много интересна. Определено това е доста приятно. Дори имам и любим отбор, който си следя.

Можем ли да издадем любимия отбор?

Николай: Любимият ми отбор е Милан, но това хората около мен не могат много да го разберат, защото предпочитат английския футбол, а не толкова италианския. Доста рядко се срещам с фенове на Милан.

Аз също ги харесвам, така че сме двама от трима в този разговор.

Николай: В тази ситуация феновете на Милан сме много голям процент.

А от технологична гледна точка – хардуер и софтуер – как настройвате вашата система?

Николай: Една от причините да можем да изкараме позиционните данни е, че използваме хардуер на място. Използвайки оптично следене, ние работим с видео материал. Разполагаме няколко камери около футболен терен, за да можем да виждаме от различни ъгли – това е много важно. Също така използваме и панорамно видео, за да не изпускаме дори една секунда от мачовете. Както знаем, по време на излъчване не дават целия терен – от време на време показват треньора, някой играч или фен. Това за нас води до данни, които се губят. Следователно ни е нужно да имаме поглед през цялото време. Видео материалът след това отива до наш компютър или сървър на място, който прави първичните обработки. Имаме изкуствен интелект, разпознаващ обекта на терена – играчите, съдиите и топката. Следи ги през цялото време, като накрая индивидуално разпознава всеки играч, базирайки се на белези, като номера на гърба, например. Тази информация отиват до нашия централен офис, където се валидира от човек, тъй като все още обучаваме изкуствения интелект и му е нужна малко помощ от наша страна. Това че работим с апаратура на място ни позволява именно да предоставим тази по-висока услуга. Благодарение на изкуствения интелект, успяваме да я автоматизираме, да отменим човешкия труд и да правим нещата по-качествено.

Какви точно данни събирате? Например – колко километра е изтичал даден футболист по време на мач, максимална скорост?

Николай: Това по-скоро са статистики и анализи. Ние работим едно ниво по-надолу – суровите данни. Показваме няколко десетки пъти в секунда, къде е бил позициониран обекта. На базата на тези данни и позицията на всички други обекти, то тогава вече могат да се извличат подобни статистики – изминато разстояние, средна скорост, позиция на терена, heatmap и т.н. Това са по-елементарните статистики, но оттам-нататък има вече и наистина специализирани аналитични компании, с които си партнираме, които могат да изкарат 500 метрики само от позиционните данни. Това включва колко е била опасна атаката, откъде е подходил отборът и т.н. Такива анализи се развиват например, от Института Кройф в Нидерландия. След това те се прехвърлят на специализирани анализатори, които могат да приложат нашите данни в подобни модели. Другите данни пък – тези за събитията, включват удари към вратата, пасове и т.н. 90% от тях са именно пасове, но с по-задълбочена статистика – къси или дълги, движение напред или назад по терена, ключови пасове. Тук могат да се развият около 30 – 40 подпараметъра – само за подаванията. На тази база може в голям детайл да се оцени представянето на един играч.

Как се приема вашият продукт от българското футболно първенство и отборите? Има ли откликване към по-технологичните предложения, или сме малко по-консервативни за тях?

Роман: Малко по-консертативно е. Причините са много. На пазара в България в момента има компании, които предоставят статистика. Няма такива, които правят по-високо ниво на анализ. Но проблемът не е в качеството на анализаторите, отборите или треньорите. Проблемът е в липсата на данни. Ние сме малък пазар и следователно интересът на големите световни компании, които правят подобни неща не може да бъде задоволен тук, от гледна точка на цена. Следователно, всеки отбор си се оправя сам за себе си. Като нямаш физически данни за представянето, а само тези за събития – пасове, удари към врата, единоборства и т.н., до една известна степен можеш да си изградиш представа за стил на игра, но в крайна сметка футболът е контактен и динамичен спорт. Вкарването на играчите в модели за позиционирането им, дава доста повече информация и възможност за по-адекватна подготовка. Но в момента отборите използват GPS тракери, в които проследяват движението, а това е назадваща технология, която ще бъде сменена. Така или иначе комуникираме с БФС и имаме комуникация с повечето отбори. Преди около месец направихме инсталация на стадион “Ивайло”, който е на “Етър” Велико Търново. Предоставяме им данни и прегърнаха идеята за това да имат тази информация, да имат панорамни видеа от мачовете и т.н. Нещата вървят в правилна посока и се надяваме да можем да дадем нещо за развитието на българския футбол, в крайна сметка.

Колко време отнема процесът по поставянето на хардуера на един стадион?

Роман: Процесът е относително бърз. Трябва да се инсталират 2 или 4 камери. Общо взето е сякаш инсталираш камера за видеонаблюдение в дома си. Идват хората, поставят камера, опъват един кабел и т.н. При нас е по-различно де. Все пак сме с 4K, трябват повече кабели, защото не можем да пропуснем нито един фрейм. Гоним качество, за да може алгоритмите след това да са улеснени и да могат да си вършат работата по-добре. Ако знаем с какво разполагаме, какво разстояние има между камерите и самата обработваща станция, то може би отнема около половин ден всичко. Също така е много важно да се пробият дупки, за да бъдат добре закрепени камерите – тя не трябва да мърда.

Николай: Обикновено отиваме предварително до стадиона и си правим план. След това самата инсталация е бърза, но имаме и няколко часа калибрация, защото видеото е много важно и ние трябва да настроим камерите по начин, по който могат да вадят максимално качество.

Роман: Стараем се да оптимизираме процесите на практика. Ако вземем стадиона на Милан, “Сан Сиро”, то тази услуга ще е десетки хиляди евро на година. Освен това, отборът трябва да си плаща за техническа поддръжка на тази система, като няколко часа преди съответното събитие техници трябва да оправят настройките, да калибрират и т.н. При нас процесът е доста по-лесен и наистина можем да оставим камерите и те вече да вършат своята работа. Но колкото и лесно да звучи не означава, че не сме прекарали множество десетки човекочасове преди това, за да стигнем до опростената функция.

За кои спортове може да е благодатно това решение?

Роман: Най-сложният спорт за проследяване е хокеят, защото при него шайбата лети с 200 км/ч. Не е невъзможно, но едно е да сложиш 2 камери, друго е да сложиш 22. Едно е да снимаш с 30 фрейма в секунда и друго е да снимаш с 300. Ако опростим много нещата, можем да обясним, че това, което ние правим е едно прецизно проследяване и видеонаблюдение на обектите. Приложимо е за всеки един спорт и имаме доста сериозни апетити, така да се каже.

Смятате ли, че технологиите тотално ще променят начина по който се случват спортните събития? Например, заради Video Assistant Referee системата се говори, че присъствието на страничен рефер не е наистина необходимо.

Роман: Категорично технологиите ще променят спорта. Но той е доста консервативен по принцип, защото са замесени много големи суми и рискът феновете да се отдръпнат от твоя спорт и да преминат към друг, е сериозен. Това е голямата борба на всеки един спорт и затова промените се случват доста бавно. Например, сещам се когато направиха реформи във волейбола. От даване на точка след като си я спечелил от сервиз, го направиха така, че всяко едно отбелязване да се брои за точка. Много фенове тогава казаха, че спират да гледат волейбол, защото спортът вече не е същият. Но реално тази промяна даде жестока динамика и вместо мачовете да са по 3 часа, станаха на час и половина – два. Това привлече много зрители, защото стана по-интересен и атрактивен. Технологиите определено ще променят спорта, а и той има голяма нужда от тази промяна. Талантите са малко и силите са изключително изравнени. Ако едно дете прилага правилната програма, то няма да отстъпва по нищо на друго, което на 12 години се е водило “талант”, например. Тук вече идва работата в екип – отборната игра. Технологиите разплитат много от отговорите какво се случва на терена. Може да се разбере как ще играе другият отбор,какво ще направи и как ти да го парираш. На тема телевизионни предавания пък, то вече имаме интерактивни такива, в които както гледаш баскетбол, можеш да получиш информация в реално време. Избират играч и постоянно излизат статистики. Зрителят вече изисква това и този, който първи започне да ги предлага, ще вземе зрители от другите спортове.

Николай: Целият sportstech се води от феновете в последните 10 години. В момента наистина е трудно да се задържи вниманието им за цял мач. Те предпочитат да следят статистики на телефоните си, да залагат, да гледат информация за предни представяния и т.н. Ето че вече започват да се появяват системи за автоматични оператори – това е една от най-скъпите функции на мачовете. В България са 5 човека, а в Германия са 17. Но се работи и в тази насока. Сега има страхотни иновации, но те малко трудно влизат на пазара. За пример – Intel 360. Те предоставят 360 градуса завъртане на гледната точка на спортно събитие. Използват 48 камери на терен и на самия стадион има data center, който струва 5 милиона. По този начин излъчваха Реал Мадрид – Барселона и наистина бе страхотно. Представете си как камерата се завърта около Лео Меси. Това беше впечатляващо, но никой няма да инвестира 5 млн. долара за това. Надяваме се технологиите да станат по-лесно адаптивни в спорта, така че да виждаме много повече услуги на пазара.

Мисля че подобно нещо имаше и в NBA – избираш играч и можеш да следиш само него на терена, а през това време излизат различни статистики за представянето му.

Роман: NBA имат доста сериозен проект за цифровизацията си, така че да се изпълнят изискванията на феновете за следващите десетилетия. Очаквам след още един, два сезона, гледането на NBA да стане още по-интересно.

Значи можем да кажем, че за идните години ако един спорт не приеме нови технологии и иновации в начина, по който се представя, то колкото и да е популярен, ще отдръпне от себе си известно количество фен база?

Николай: Бих казал, че по-скоро няма да е толкова голям отлива на зрители, колкото просто следващото поколение ще предпочита друг спорт. Ако еди колко си процента от сегашното поколение харесва футбол, баскетбол, голф и т.н., то тези спортове, които не успеят да наваксат с това, което предлагат, то следващото поколение пък ще избере друг спорт. Според мен тенденцията е в тази насока – новото поколение ще отиде там, където е по-интересно.

Роман: Човек трудно променя вкусовете си генерално. Но може би занапред спортните фенове ще се привлекат от нещо друго, както каза Ники. Може би ще мислят, “защо моите родители го гледат този футбол”. Борбата на всяка една спортна организация е да задържи феновете на този спорт и ако може да привлече от някой друг – добре е дошло.