Какво означава за теб това отличие?

Несъмнено е едно голямо признание за работата ми през последната година, в която преподавам, защото наистина имах доста интересни проекти. Радвам се, че бяха забелязани.

Можеш ли да разкажеш на читателите ни и каква е причината да попаднеш в полезрението на БАИТ?

Всичко започна когато записах курс в БАН, от който се научих на сравнително базови неща, свързани с 3D принтиране. След това закупих 3D принтер и започнах по-усилено да се занимавам, като дори направих и уроци в тази сфера. По-късно пък изкарах друг курс, след който започнах да преподавам запояване и електроника. Тези мои курсове бяха приложени успешно в няколко български училища.

Значи наградата ти е за принос в образованието, а ти самият си ученик. Как се съчетават двете неща – да бъдеш ученик и учител едновременно?

По-голямата част от годината прекарахме онлайн. Но е интересно, защото с тази форма, никой не ни сяда на главите и не ни хваща да учим. Аз лично не съм изцяло доволен от този тип обучение, защото не ни дава това, което трябва да получим и нещата не се получават като хората. Но пък училището ме насочва за това как аз трябва да преподавам, защото ставам свидетел на някои елементарни неща, преподадени много сложно. Това води до неразбиране, което не носи полза никому. Затова аз обяснявам нещата на децата, както бих искал на мен да ми бяха преподадени преди време, а дори и сега.

Според теб има ли го момента, че сегашните преподаватели може би са били обучавани по малко по-академичен и сложен начин – нещо, от което сегашните деца нямат нужда и не могат да възприемат?

Има го, да. Но мога да кажа също, че онлайн обучението е като една лупа на българската образователна система и мисля, че то много добре показва къде са грешките и какво може да се поправи, а това няма да е никак трудно.

Как се запали по технологиите?

В час по физика, когато бях 6-ти или 7-ми клас, обсъждахме какво трябва да стане, така че при определен волтаж да светне дадена лампа с резистори. Помня, че ми беше много интересно, а при преместването след 7-ми клас имах възможността да продължа с тази сфера.

Как се преподава 3D принтиране и какви са трендовете при него? Доколко е развито в България?

Най-напред се започва с 3D моделиране – как става то, какво се прави и т.н. След това се обяснява самият принтер и накрая се стига до програмата, която стои между 3D модела и принтера. Истината е, че сам по себе си той е доста проста машина, но задкормилното устройство е важно и има други аспекти. Колкото до Българи, за съжаление 3D принтирането не е много развито, защото няма достатъчно академии и са некачествени тези, които са за по-малки деца. Затова реших да направя нещо по-различно, което да е качествено и да запалва децата от малки.

А можеш ли да разкажеш и за уроците по запояване?

Те са доста интересни, защото при тях се вижда на мига това, което правиш. При 3D принтирането имаме няколко часа принтиране и на едно дете може да му мине тръпката. Накрая му харесва резултата, но не е същото. При запояването мога да запоя два диода с два резистора и една батерия, и резултатът светва мигновено. Това е и моментът, в който се вижда детската искра и голяма радост. Сякаш си направил фокус пред детето, това е аналогията.

Всичко това се случва в Robopartans?

В голяма част, да. Но също така преподавам и в ЧОУ “Томас Едисън”. В Robopartans преподавам и ЛЕГО роботика, като там имам повече групи.

Какво представлява ЛЕГО роботиката?

Това е може би най-развитият тип образователна роботика за деца. Идеята е, че те сглабят робота с 3D модел и след това го програмират с малки стъпки. Тук, както и при запояването, те веднага виждат какво са направили. Програмата е подобна на Scratch и много бързо и лесно успяват да се ориентират в нея. Направена е лесна и интуитивна – с рисунки, скали и т.н. Много се надявам, че това, което правим ще развие интереса на децата и той ще продължи да се развива в някоя техническа гимназия, а след това и университет. Но въпросът е, че не трябва да се губи.

Както отбелязахме, ти си ученик, който вече преподава и явно си една, две стъпки напред. Мислил ли си ти самият с какво искаш да се занимаваш, след като завършиш “Джон Атанасов”?

Бих искал да се занимавам с роботика, като това ще стане или в ТУ, или в СУ. Със сигурност ще е инженерна специалност.

А как изглежда роботиката в България от твоята призма? Има ли почва за развитие или сме забравили тази сфера?

Не мисля, че сме я забравили. Ето че вече имаме български колаборативен робот, което си е значителен напредък. Имаме ПАРА организацията, от която и аз съм част. Но в България роботиката се развива и има перспектива да се учи, а е важно също, че след това можем лесно да си намерим работа. Самата професия е перспективна и постоянно изникват нови стартъп фирми, които често фалират, но пък нашият пазар е много агресивен и затова трябва да не спираме да опитваме. Имаме дори няколко автоматизирани фабрики в България. Голяма част от по-големите заводи са автоматизирани и са налични много интересни неща, направени в България в последните години. Смятам, че в най-близко бъдеще роботиката ще навлезе в страната много повече, а също така и в българските медии.

Питам, защото съществува и мнението, че може да използваме роботи, да автоматизираме складове и т.н., но всичко това е с външни роботи, които се купуват от чужбина. Следователно поддръжката им е скъпа, самите те са по-скъпи. Ако се произвеждат в България, ще е по-евтино за цялата индустрия.

Ние нямаме фабрики за това. В България поръчваме частите и само сглабяме. Не можем да кажем наистина, че тук е производството, защото нямаме капацитет, с който да произведем всяка една част и да сглобим един робот. Това ще изисква много ресурс. Затова купуваме от Китай, а и честно казано, каквото и да направим тук, дори по-качествено, то няма как да вземем по-добра цена от китайците.

Събитието се провежда в София Тех Парк и ще бъде излъчвано на живо чрез сайта на ПАРА, Facebook и YouTube. Целите на “Робо Дни 2020” са:

• Представяне обединението на клубовете по образователна роботика чрез отделни панели и кратки видеа
• Популяризиране образователната роботика сред младежи, родители и учители
• Разглеждане ролята на STEM в модерното образование
• Представяне и разказ за български роботи създадени от младежи
• Дискусия за ролята на бизнеса и възможностите на дуалното образование

Кристиян Михайлов от ПАРА споделя, че на „Робо Дни 2020“ зрителите ще имат възможност да разберат повече за СТЕМ и как роботиката да е двигател в училищното образование, каква е ролята на дуалното образование, както и по какъв начин образователната роботика подпомага развитието на младежите в училище.

Предвид ролята на коронавирус в обществения и икономически живот, събитието е лимитирано до онлайн излъчване. Въпреки това организаторите от ПАРА подготвят изложение, във фоайето на сграда „Инкубатор“ в София Тех Парк, което ще бъде съобразено с всички противоепидемични мерки.
.

Г-н Димитров, къде е мястото на частните образователни центрове в ИТ сферата?

Ролята на частните центрове като цяло е значителна, тъй като те могат да предложат разнообразието от курсове и същевременно добре подготвени преподаватели, и адекватна програма. Като академия в ИТ сферата, най-голяма трудност за нас представлява намирането на опитни преподаватели с необходимите технически познания. 

Как достигате до тях? 

Обикновено намираме подходящите лектори, с компетенции в определената област, или нашите сами решават да обогатят портфолиото си от знания и се подготвят с помощта на вътрешни ресурси.

Какви са предизвикателствата пред ИТ пазара и съответно пред Robopartans?

Като най-голямо предизвикателство мога да определя бързо променящия се пазар в образованието и конкуренцията от нови фирми, които навлизат на пазара. От друга страна, ролята на университетите, според мен, е минимална. Ако един млад човек има интерес към технологиите, то той го е проявил и развил в по-ранна възраст и кандидатстването му в университета се случва по-скоро, поради обществените нагласи към университетската диплома, а не защото човекът има очаквания това да му донесе нещо като знания.

Какви са изискванията на фирмите за кадри?

По отношение на изискванията на бизнеса, има тенденция големите фирми да занижават изискванията си, за сметка на вътрешно обучение, докато малките бутикови фирми търсят вече подготвени кадри чрез конкурентно заплащане. Пазарът на трудова ръка определя и това дали  фирмите дават шанс на по-неопитните разработчици.Тоест, дали има такива кадри, които отговарят напълно на критериите на компанията и каква е стратегията й за наемането на персонал. С други думи, това какво трябва или не трябва да прави една фирма, е диктувано от пазара, всичко друго би било изкуствено и във вреда на бизнеса и на работниците.

Правилният алгоритъм за ефективност от образователния процес открива в извънкласните форми на обучение. През 2015 г. създава училищен Клуб по роботика към Математическа гимназия „Баба Тонка“. Основната цел на клуба е чрез практическо приложение на знанията, които учениците получават по роботика и други, свързани с роботиката науки, като математика, информатика и физика, да бъде подпомогната  реализацията им в областта на техническите и инженерните науки. През годините среща съмишленик в лицето на своята колежка Снежана Тодорова – учител по информатика и ИТ, и към момента двете заедно работят в екип като ръководители на клуба.

Какви са Вашите наблюдения за интереса на децата към иновативните технологии и езиците за програмиране?

Всички деца изпитват любопитство и интерес към новите технологии. За някои от тях използването на тези технологии напълно удовлетворява потребностите им. Но друга част от тийнейджърите имат естествен подтик да овладеят технологията до такава степен, че те самите да станат създатели. Тук вече се намесват езиците за програмиране и нашата роля, като преподаватели и ментори. Когато овладяването на езиците за програмиране е поставено в едно проектно базирано обучение, самите ученици са мотивирани и активно участват в учебния процес.

Кой е Вашият метод, с който “запалвате” децата по програмиране? 

„Запалването“ е много дълъг и сложен процес и за да „гори дълго“ в един човек „този пламък“, се изисква работа и подкрепа не само от учителя, но и от семейството и средата.

Програмирането не е лесна работа и за да почувства едно дете, че това е неговото занимание, е необходимо то да изпита удовлетвореност от успехите си и да не се обезсърчава от неуспехите си. А методът е „да се смеем докато ни се потят мозъците“, така и трудните неща се получават „с лекота“.

Кое е най-интересното, което се харесва в часовете по информатика и ИТ? Какви технологии могат да модернизират обучителния процес в тези часове и да го направят по-интересен и занимателен за децата?

Това, което е интересно във всички часове, е интересно и в часовете по информатика и ИТ. А именно: ученикът да бъде поставен в активна страна на обучителния процес и взаимодействието не е само учител – ученик, а и ученик – ученик.

Интерактивните методи на обучение във всичките им форми като: проектно базираното обучение,  екипната работа, интергративното обучение, интердисциплинарния подход, са съвременните педагогически методи, които се харесват много от учениците. Използването на технологиите в обучителния процес не трябва да става самоцелно. Те спомагат този процес, а не го определят.

При нас няколкогодишния опит с Lego роботите, които използваме в часовете по компютърно моделиране показва, че учениците много бързо се отърсват от възприемането на робот като „учебна играчка“ и започват да го използват като инструментариум за експериментиране при решаване на дадена задача. Мога да кажа, че не е необходимо технологиите да правят учебния процес занимателен, те трябва да бъдат полезни за децата в постигането на техните образователни цели.  За това съм поддръжник на концепцията STEM в образованието и за това инициирах през 2015 година създаването на клуба по роботика.

Вие ръководите клуба по Роботика в Математическата гимназия в Русе. Колко деца го посещават и какви са заниманията, които се провеждат в него?

Към момента в заниманията в клуб Роботика участват над 50 деца от 5-ти до 12-ти клас. В работата си с отборите по роботика като ментори разчитаме и на по-големи ученици, които са дългогодишни членове на клуба.

Две са основно направленията, в които работим към момента. Първото направление е свързано с обучението в конструиране и програмиране на Lego роботи. Заниманията в това направление са свързани с участието ни в програмата „Роботика за България“. Второто направление е свързано с разработки на базата на платформите Arduino. Тези занимания провеждаме в Академия Дианел и разчитаме на подкрепата на родители, които са професионалисти в областта на електрониката.

Участвате ли в състезанията по роботика? Какво включва подготовката за тях?

През годините клуб Роботика към МГ “Баба Тонка“ има много участия и победи, както в национални, така и в международни състезания – „Дни на роботиката“, организирани от различните техническите университети в България,  състезанията на Робо Лига България, Robochallenge Букурещ, Румъния, RoboCup Junior Austria Open, Инсбруг, Австрия и др.

От 2015 година сме участници в програмата „Роботика за България“, която се реализира в партньорство между фондация „Работилница за граждански инициативи“ и SAP Labs България. Целта на програмата е създаването на училищни отбори по роботика и следва концепцията на международното състезание по Lego роботика FLL (First Lego League). Участниците в отборите конструират и програмират роботи, които изпълняват мисии. В рамките на инициативата учениците разработват и научно-изследователски проекти, свързани със социално значима тема. Придобиват и умения за работа в екип. През тази година клуб Роботика на МГ „ Баба Тонка“ участва в програмата със 7 отбора, които обхващат 40 ученици.  Два от отборите на гимназията са в Premier дивизия, а останалите в А дивизия.

Подготовката за това състезание обхваща период от няколко месеца, през които отборите работят по четири направления, формиращи крайното им представяне. Те конструират и програмират роботи и едновременно с това събират и анализират информацията, която им е нужна за презентацията по техния научноизследователски проект. Класирането за националното състезание се определя от представянето на всеки отбор в четири направления.

На самото национално състезание отборите представят своята презентация в направление „Изследователски проект“, в която по креативен начин представят свое решение на идентифициран от тях проблем по зададената глобална тема. Тази година тя е INTO ORBIT. Работата си по робота и изпълнението на мисиите представят пред жури в направленията „Робо дизайн“. Това обхваща представянето на конструкцията на робота и приставките към него и програмите, които изпълняват отделните мисии по състезателното поле. Най-атрактивната част от състезанието е „Робо игра“-та, където всеки отбор е в пряката надпревара с другите отбори в изпълнението на мисии на състезателното поле. „Отборната игра“ е тази част от състезанието, в която се оценяват уменията на членовете на отбор да общуват помежду си, да си помагат и споделят идеи и умения в състезателния процес.

Традиционно отборите на МГ „Баба Тонка“ в това състезание заемат челни позиции, както в отделните направления, така и в генералното класиране. Печелили сме и шампионската титла.

Тази година приехме и ново предизвикателство – участие в първата Електрониада /олимпиада по електроника/ за ученици, организирана от Русенския университет. В това състезание нашите два отбора заеха първо и второ място в конкуренция с отбори от професионалните гимназии от Северна България. Състезанието се проведе  в два състезателни кръга – теоретичен и приложен.

В теоретичния кръг участниците показаха своите знания, свързани с материал от електрониката и физиката, и с технически въпроси. В приложния кръг твориха по конкретни задачи – изработиха входен и изходен модул, създадоха алгоритъм за работа и софтуерна програма за система, базирана на Arduino UNO, и демонстрираха пред жури функционалността на изработената електронна схема. Добрата подготовка по физика и информатика ни помогна и в двата кръга. А заниманията по роботика с Arduino модули в клуба отличи отборите ни в приложния кръг.

Какви мерки, според Вас, трябва да се вземат, за да имаме повече успешни участия в състезанията по роботика?

Има огромна разлика в организирането и провеждането на състезания по роботика за ученици и за студенти. От 2015 година участваме в много състезания, както в България, така и в чужбина. Въпреки многото победи, които завоювахме, най-удовлетворени децата се чувстваха в състезанията, в които мериха сили само с участници от тяхната възрастова група.

Другият момент, който ги вдъхновява, е отборното представяне.  За мен формулата, която въведоха с програмата „Роботика за България“ ФРГИ и SAP в състезанията по роботика за ученици е правилната. А именно: ученически отбори до 16 годишна възраст, достъп до програмата на всяко училище, подкрепа за учителите-ментори на отборите, и подкрепа и обратна връзка по време на подготовката за състезанието от организатори и съдии. Децата приемат предизвикателства, учат се и се забавляват, и са много удовлетворени от участието си в тази програма.

Бихте ли ни споделили за някой технологичен проект на ученик, който Ви е впечатлил?

Проектът, който най-много ме впечатли досега, не е технологичен, въпреки че технологиите бяха повода и инструмент в него. Това е проектът „Аз уча с моя приятел… робота“ на група ученици от клуба по роботика. Чрез него учениците заеха активна гражданска позиция и предоставиха знанията и уменията си по роботика в конструирането и програмирането на робот в образователна подкрепа на деца със специални образователни потребности /СОП/.  

За мен най-ценното при участието в този проект за учениците беше тяхната доброволна работа в продължение на месеци с тези деца. Опитът, който трупаха в комуникацията с тях, им помогна да доразвият първоначалната си концепция.  От изработването на едно чисто технологично образователно средство – робот с програми по математика, английски и т.н. в една нова образователна среда за децата със СОП – новата технология на робота, съчетана с вниманието, приятелството и топлината на ученика-доброволец, който ти помага и те води. По време на изпълнението на програмата, инициаторите от клуб Роботика успяха да привлекат и други свои съученици в тази доброволческа дейност.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.