Г-н Георгиев, можете ли да ни разкажете какво виждаме зад Вас? Какъв е този робот?

Това е полезен модел на индустриален робот, който е с 6-осна система и може да решава редица проблеми от българската икономика. Например, липсата на работна ръка, която е повече мигрирала на Запад. В същото време може да помогне за по-тежките задачи, които натоварват умствено и физически хората. И хардуера, и софтуера, и задвижванията ще се произвеждат в България. Точно този модел може да служи и за идеята на образователната роботика, в която по-малки машини и системи служат на ученици от професионалните гимназии и технически университети. Обединяват се математика, електротехника, системи за комуникация и др.

Поводът за това интервю е, че вие от RobCo ще си сътрудничите с ВТУ по специалността „Приложна математика“. Как стана колаборацията ви с точно този университет?

През 2017 г. заедно с ТУ Габрово направихме лаборатория по индустриална роботика, която и в момента съществува. Имахме покана и от ТУ Варна за същото нещо – симулация на работни процеси, която да включва система за анализ и визуализация. По този начин младите инженери ще бъдат максимално подготвени за реалната обстановка. Колкото до ВТУ, инициативата е на Клуб на програмистите Велико Търново. Ние имаме договори за дуални обучения с Ломоносов във Велико Търново. Имаме заявки за участие и от Военното училище, както и от Математическата гимназия, и по този начин решихме да затворим кръга бизнес-висше образование, като се получи един център за иновация.

Какво ще рече дуално обучение?

Специалност „Приложна математика“ съществуваше в университета, но понеже е тежка дисциплина, много хора се отказват и решават да не продължават с това. В световен мащаб математиците са водещи във всички развойни центрове и ние не можем да си представим да развиваме развойна деност без специалисти по приложна математика. Много хора се шегуват „още един ден мина без да използвам синус и косинус никъде“. Но точно това искаме да докажем – не е така. Това е фалшива представа в хората, защото както гледаме сега робота, то реално всичко е синус и косинус. От друга гледна точка имаме теоремата за трите перпендикуляра, за която много се говори и се използва и в медицината за намиране на тумори и неотрализирането на вредни вещества в тялото. Тази теорема се използва и за ПВО системи. Всичко, което искаме да бъде идентифицирано в някаква кординатна система, без значение от кординатите, то теоремата за перпендикуляра се използва.

Какво представлява учебния план на тази специалност и какво е самото обучение?

Досега обучението бе много теоретично поради невъзможността за свързване на тази специалност с реални икономически отрасли. Ние решихме, че точно тази теория, която се преподава, можем да я вложим в различен тип приложения – роботика, например. Както виждате в реално време, сигналите които се подават от енкодерите и контролерите на всяка ос, се показват и на монитора. За да се случи това се изискват знания по математика, но и по програмиране на професионална операционна система. В случая ние сме избрали Linux, защото дава по-голяма свобода. Такъв тип контролери много улесняват от гледна точка на закупуване на хардуер. Всички имат компютри, но ако искате да тествате системи и контролери, то повечето купуват скъпи такива на Siemens и т.н. Няма ги свободни, а това значително затруднява достъпа на знания на тези млади инженери и студенти. Ние решихме, че робота го правим за индустрията, но все пак имаме и по-малък модел, който да е полезен и за обучение. По този начин смятаме, че може да е в полза на електротехникуми и механотехникуми, които са в застой в момента. Те самите ученици се чудят защо въобще го учат това, защо се занимават. Изгубили са се. Един такъв робот в такъв размер, на големите световни производители, струва най-малко 30-40 000 евро. Малко училища и хора биха могли да си го позволят. Решихме, че вместо да чакаме, то ние ще го направим, защото операционната система ще бъде свободна, хората ще могат да я свалят и да експериментират. Ще имат цялата тази визуализация и ще могат да си конструират техни машини и роботи. На базата на това, интересът към математиката вече ще се запали, защото ще трябва наистина да изчисляват различните сигнали, действия, позициониране, време за реакция и т.н. Няма да е просто теория. Ето, че в момента тестваме т.нар. тест за повтаряемост, при който се вижда дали има отклонения от зададената програма.

Доколкото разбирам, с колаборацията ви с ВТУ, с ваша помощ се опитвате да надъхате и да избутате младите в тази насока.

В България сме изгубили това наследство. Преди сме имали цял завод за индустриални роботи, а сега го няма. Следователно и всичките изследвания, които са се правили 70 години – и тях ги няма. Е как така? Следователно дори няма откъде да започнем. Затова решихме, че вместо да чакаме този робот да се продава в големи количества и т.н., така и така сме го направили, по-добре да отиде за обучителни цели. Защото не е скъп, а дори могат и те, ползвателите, да си го сглабят. Все пак, софтуерът ще е отворен, защото за нас това ще е стъпка в световен мащаб. Искаме да покажем на младежите, че могат и тук да се развиват и да си останат в България. За нас ще е много по-приятно. Това, разбира се, не означава, че няма да се обикаля света.

Може да се обикаля, но с наш си продукт…

Да, като също така ще разглеждаме другите държави не като основна алтернатива за живеене. Вижте какво се получава – нашият апартамент като е за ремонт, не отиваме да живеем в съседа, а си го оправяме. Забелязали сме, че когато правим лекции, много от студентите са изгубени и не знаят защо са там. Ето, че така ние придаваме смисъл.

И Вие също преподавате лекции?

Да. Но във Велико Търново наистина е много силно обществото от Клуб на програмистите. Там много бързо се обменят идеи. ФМИ към ВТУ има представители в Клуба и този бърз обмен носи много благини.

В национален план как стои производството на индустриални роботи? Или повечето купуваме от чужбина?

Като цяло се купуват от други страни. Има и „republished” роботи от автомобилната индустрия. Но какво излиза – поддръжката е скъпа, обслужването е скъпо и т.н. Дори и да вмесеш от чужбина на по-евтина цена, то в момента, в който се случи нещо с тази машина, започват проблемите. Нямаш гаранция, защото се преизползва, а ако подмениш старите с новите части, то излиза все едно да си купиш нови роботи. Времето за поддръжка също е по-дълго. Точно това ни е планът, да съкратим това време.

Значи вървим към Индустрия 4.0 с чуждо производство?

Така се получава. Дори системите за автоматизация, които са за комуникация между машините, също не са наши. А това е парадокс. Ние имаме такива системи и разработваме. Те са ни наследство от Института по кибернетика и Института по комплексна автоматизация. Това са два института, които 90-та година са затворени. Все пак, имаме възможността да комуникираме с професори и инженери от там.

Имаме талан и специалисти, но имаме и нужда от събуждане? 

Има доста екипи в България, с които работим. Всъщност, ние искаме да представим българската дигитална азбука на бъдещето. Съществува опасността да станем просто потребители. Да си купуваме чуждо, да не знаем как е направено и само да конфигурираме. Това губи интереса на младите инженери да проучват и да създават. Имаме добра система, която е и на по-достъпни цени. Разбира се, че ще си използваме нея и ще обучаваме кадри, които без значение къде отидат по света, ще имат страшно добър бекграунд и ще могат да разбират как функционират другите неща, въпреки че за тях ще са като blackbox кутия. Но все пак, нашите специалисти ще имат поне една идея какво се случва вътре. Ето това зад мен е кинематичен модел на 6-осна система, която работи с различни кординати. Те ще могат това нещо да го видят с очите си, да го пипнат и да разберат как действа в реално време на базата на математиката. По този начин пък, самите предприятия ще имат млади и надъхани инженери, които да прилагат системите и в производството. Това пък ще понижи производствените цени, защото тези хора вече ще бъдат подготвени да мислят по друг начин. Няма да е както когато един робот струва 150 000 евро и всички във фабриката го гледат сякаш е Господ и не могат да се докоснат до него. В този случай, те вече ще са подготвени.

Разкажи ни за своето приложение, GuguMath. Как действа то?

Има едно много подобно приложение, което се казва PhotoMath. Но идеята не е да се създаде нещо подобно, а да подобрим съществуващото. Това е и причината за направата на GuguMath. Докато Photomath е само за алгебра, то в случая имаме добавена геометрия и физика, което прави GuguMath по-универсално. Сканирайки дадена задача, приложението дава обяснение стъпка по стъпка как се решава задачата – това е в случая на алгебрата. При геометрия функцията е без скенер, като попълваш дадени геометрични параметри и на базата на елементите, приложението ти показва пътя за решаването на задачата.

А как въобще ти хрумна да създадеш такова приложение?

В началото бе само за компютър, но не достатъчно развито. Единствено се показваше крайното решение. След това обаче, си казах, че би било много по-добре ако се трансформира и за mobile. Колкото до самата идея, тя дойде от наблюденията ни върху PhotoMath, но знаехме, че можем да направим по-оптимизиран вариант. Тук искам специално да благодаря на моя преподавател Даниел Денев, който много ми помогна с идеята и работата.

Какви технологии използва за разработката?

Приложението работи изцяло на основите на изкуствения интелект, като е написано на C#. В последно време всички наблягат на AI и той успява да помогне за много различни оптимизации.

Беше ли сложен процеса на създаването?

В началото, докато още не знаех достатъчно, търсех различни хора, които могат да ми помогнат. Използвах форуми и т.н. По този начин получих ценни съвети за някои от аспектите на GuguMath. Г-н Денев също помогна в това отношение. Предизвикателства бяха свързани със самия начин на работа на приложението и обединяването на геометрия, алгебра и физика в едно.

Приложението вече съществува официално, налично е в интернет?

Намира се в Google Play и е безплатно. Към момента планирам нова актуализация и допълнителна работа, така че да има опция за решаване на уравнения по химия. Когато снимаш уравнението или някой елемент, да може GuguMath да го изравни, да ти покаже особеностите и т.н. Като цяло предстои и доизкусуряване на някои аспекти, но ще се погрижа и за това.

Доколкото забелязах, работиш в компания от Загреб?

Това е малко странно, бих казал, защото работя за конкуренцията. Помагам на компанията, създала Photomath.

Това е доста интересно. Имаш ли други проекти, които мислиш да разработиш?

В момента дори разработвам една платформа, която е свързана с автомобилния пазар. Идеята е, че вместо да търсиш коли в определени сайтове, можеш да използваш тази платформа и тя да обедини всички налични опции. Задаваш параметрите, в които искаш да се впише бъдещата ти кола, а платформата генерира най-добрите варианти.

Значи няма нужда да се влиза отделно в Cars или Mobile?

Да, точно. Като измислих и допълнение, за да е по-удобно – когато платформата изкара най-добрите избори, които имаш вследствие на параметрите, то не се отваря браузър, така че да разгледаш автомобила, а всичко се случва директно в приложението. Така се спестява много време, зареждане на страница и т.н.

А приложението е вече разработено?

Има още малко работа, но в генерален план, да. Също така идеята е да бъде изкарано и за чужбина, с подобни на нашите сайтове, но за съответната страна. За сега предстоят тестове, а след това да го качим за Android и iOS.

Как се движи GuguMath в Google магазина?

Изтегля се, хората го разпознават. Едни момчета ми се похвалиха, че са си направили половината контролно по математика, благодарение на приложението и ми благодариха.

Позволено ли е да се използва по време на час?

Принципно, да. Стига да не те хванат и да не ти вземат телефона.

Предполагам е добре ако госпожата не знае за това приложение…

Няма как. Беше от първите, които разбраха за това приложение. Не се зарадва много, но какво да се прави. Извън майтапа – преди контролни често се събират телефоните, така че не е много лесно да се използва. Но най-добрите преписвачи така или иначе намират начини да препишат със или без приложение.

Създавайки такова приложение, бих предположил, че в училище си нещо като легенда и всички са ти благодарни.

Може да се каже, да.

Предстои да бъдеш 12-ти клас. Планираш ли какво ще правиш след завършването? В България ли ще останеш или имаш идеи за чужбина?

Мисля да изкарам висше образование в Техническия университет на Варна. Като цяло, във PhotoMath има почва за развитие. Ако решиш определен брой задачи могат да те поканят в офиса. Но вариантите ми са два – или да работя в чужбина, или да работя от България за чужбина. В българска компания не ми се работи, ако трябва да съм честен. Стандартите са по-различни.

Но ето, че си млад и иновативен. Създаваш платформи, решаващи проблеми, което пък е добре за българския пазар.

Това е хубаво, да. Но просто като гледам какво се случва в България, малко е отчайваща ситуацията и поради тази причина предпочитам външен пазар. Разбира се, ако има добра оферта, бих останал тук, защото ми харесва. Но да работиш в чужбина е друго. Там просто се отнасят с теб като с човек и имаш по-голямо развитие.

Как започнахте работа в НПГПТО „М. В. Ломоносов“?

Работя от 12 години в училището. Кандидатствах за работа тук, защото разбрах, че има нова специалност – Компютърна техника и технологии. Тогава бяхме трима – един ръководител компютърен кабинет и двама учители по информатика, информационни технологии и приложни програмни продукти. Първият випуск се дипломира през 2010 г. Бяха наистина много умни момчета и (пет) момичета. След това паралелките станаха две. И така е до момента.

Сега сме 10 учители. Бихме могли да бъдем 11, но… желаещи да работят в училище няма, особено с квалификация “Компютърен специалист”. И не е въпросът само до заплащането. Хората си дават сметка (колкото и да хулят учителите) колко трудна професия е това.

Какви са практиките, с които НПТПТО “М.В. Ломоносов” насърчава интереса на учениците към технологиите? С какво се гордеете и отличавате като учебно заведение?

Учениците не се нуждаят от много насърчаване. Всички съвременни деца обичат техниката – компютри, телефони. Но това е един чисто прагматичен интерес: какво може да се прави с въпросното устройство, малко технически данни и дотук. За съжаление са малко тези, които се стараят да използват максимално възможностите й. От това, което предлага училището като база, теория, практика (подплатена с въпросната теория), не желаят да се възползват на 100%. Необходимият минимум е като че ли характеристиката на децата от 2000-ните години.

Щастливи сме със своите редица отличия. Преди 4-5 години беше открит изцяло подновеният център за работа по кино-, видео- и аудиотехника със студио за записи, монтажна зала и видеосалон със 70 места. А от края на миналата учебна година заработи и „Телевизия Ломоносов“. Участваме ежегодно в националната олимпиада по техническо чертане с използване на Auto Cad, където нашите ученици заемат традиционно първите места. От три години ученици от специалност Компютърна техника и технологии участват в провежданото от УНСС състезание по информатика и компютърни технологии. На първенците, класирани с най-голям брой точки, се признава оценка отличен 6, която важи за конкурсен изпит в УНСС за поднаправление „Приложна информатика, статистика и иконометрия“ – специалност „Бизнес информатика и комуникации“.

Като професионална гимназия вземаме участие в състезанието „Най-добър техник в машиностроенето“, на което също заемаме първите места.Учениците от специалност „Кино, видео- и аудиотехника“ не пропускат фестивала за детско и младежко медийно изкуство “Арлекин”. Тази година отново спечелиха две статуетки „Арлекин” и още три грамоти.

Много добре беше организирана и практика на учениците от 12. клас. Те участваха в стажове в реална работна среда по проект „Ученически практики – Фаза 1“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е по отношение на връзката между бизнеса и образованието: 2249 работодатели от области като производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, информационни технологии, строителство и др. са се включили в този проект.

Последното ни е отличие е представянето на учениците ни на Международен хакатон “NASA International Space Apps Challenge”, 2018 с проект ” FOXAROL”, чудесна инициатива, която „насърчава иновативно мислещи, талантливи и амбициозни хора от всички възрасти да се състезават и да допринесат за решаването на глобални проблеми, които засягат живота на планетата“.

Имате ли специално обособени лекции, кабинети и инициативи, които са посветени на ИТ?

Училището разполага с две сгради, които ние наричаме Б1 и Б2 (база 1 и база 2). В Б1 се провеждат часовете от задължителната подготовка и (с малки изключения) някои теоретични часове от професионалната. Тук разполагаме с четири компютърни кабинета с по 15 работни места. По време на занятие всеки ученик получава задача и я изпълнява на компютъра си. Към т.нар задължителна подготовка от тази учебна година остана само предметът информационни технологии. В края на 10. клас се провежда изпит за оценяване на нивото на дигитални компетентности. Б2 е оборудвана за практически занятия. Там са кабинетите и лабораториите за практика на всички специалности.

„Компютрите“ разполагат с четири зали за практически занятия (асемблиране на РС, компютърни мрежи, периферия и пр.) и две зали с компютри, където част от практическите дейности се допълват със софтуерни приложения, събиране и анализ на информация от интернет по съответните теми. В част от часовете по практическо обучение се използват микроконтролерни развойни платки Arduino с отворен код, базирани на принципа „лесен за използване“ хардуер и софтуер, мини-компютри, с които може се да програмират различни неща. Тази година наши ученици показаха макет с управление на интелигентно улично осветление

Освен това имаме интерактивни дъски в кабинетите по информационни технологии, математика, химия и биология, физика и астрономия, история и цивилизация и в няколко учебни зали в Б2. Това значително помага на учениците в усвояването на материала, а и улеснява работата на учителите – много по-добре е, когато може да се визуализира това, което иначе би представлявало суха теория.

Какви са Вашите наблюдения за интереса на младите към ИТ сектора?

С риск да се повторя, отговорът ми е “доста прагматични”. Интересът е основно към високите заплати, които се предлагат в сектора. Мисля, че малка част от тях си дават сметка колко труд и учене стоят зад успехите на всеки успял в него. Нищо не идва даром. Само добре САМОМОТИВИРАЛИЯТ се успява. Това се опитваме да внушим на учениците. Ако успеем, ще бъдем наистина щастливи.

Мислите ли, че внедряването на технологии и модерен начин на обучение в училищата ще подобри резултатите на децата в образователния сектор?

Само за себе си – не. Програмите са много и твърде амбициозни. Не знам кога и кой реши, че днешните деца могат да учат неща, които преди са се учили от 2-3 години по-големи от тях – месеци са от значение в развитието на детето. А и човешкият мозък не е нараснал количествено. Дори да е така (шегувам се, разбира се), си има предел. Учениците започват изучаването на информационни технологии в 5. клас. Когато постъпят в училището в 8. клас, очакваме някакво ниво на усвоен материал. Оказва се, от „малките класове“ почти нищо не е останало в нещастните им главици, които се опитваме да натъпчем с какво ли не. За щастие, човешкият организъм има един сериозен инструмент, САМОСЪХРАНЕНИЕ… Така че с нас и въпреки нас, и днешните деца трябва да играят, да се смеят, да са щастливи. И най-важното: да го правят с приятелите си, без да използват компютър или телефон, директно, по човешки – с думи, жестове, изражение на лицето.

Каква е възрастта, на която децата трябва да се запознаят за първи път с технологиите?

Според мен, не по-рано от 7. клас. Вярно, има я т.нар. интуитивност, липса на страх и дори респект от техниката. Методът „проба-грешка“ е на първа линия. Но нали се борим за придобиване на знания, които детето да получи, развива и разширява в бъдеще? Няма как да стигне до това, ако не може да осмисли и приеме наученото днес. Ще липсва основата. А основата за всичко е т.нар. логическо мислене. Както се казва, за всичко си има време и място.

Благодарим на госпожа Розалина Бързакова за инициативността!
Интервюто проведе Вяра Стефчева