Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

ИТ секторът е един от най-добре платените в България и един от малкото, които се развиват по време на криза. Смятам, че заплатите са малко по-високи от останалите тех сектори и са съизмерими със заплати, които се получават в чужбина за подобни позиции. Спрямо стандарта на живот и покупателната стойност, заплатите в българския ИТ сектор са дори по-добри от тези в останалите Европейски страни. Но те трябва да се заслужат.
Аз никога не тръгвам със заплатите напред и като цяло съм против да се вдига шум около тях, защото това мотивира хора, които не са отдадени на професията и които са търсачи на заплати и общо взето калпави професионалисти. Мотивира ги да се занимават в ИТ сектора. А мястото им явно не е там.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Определено заплащането е нараснало, защото цените се обезценяват и това се случва постоянно. Това ще продължи поради много причини. След включването в ЕС, България тръгна по един път на приближаване на приходи и разходи към средните за съюза. Съответно цените се качиха. Не са стигнали все още европейските, но на места ги задминават – например в хранителните стоки. Но изоставаме в сферата на услугите. В България
цените са по-ниски и обикновено и качеството. Стандартът расте, тъй като търсенето продължава да е много високо и бих казал, че дори се изостря. Но хората, занимаващи се в ИТ сектора растат. Цялата дигитализация, която се случва в световен мащаб изисква много работници. Занапред очаквам стандартът да продължи да се качва, като това ще е редом с обезценяването на парите, което е неизбежно при това огромно печатане, което правят всички големи икономики и в Европа, и в Щатите, за да компенсират загубите от кризата, социалните проблеми и т.н. Някой трябва да плати сметката и най-вероятно това ще сме всички ние с обезценяването на нашите спестявания.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Според мен е всичко това взето заедно. ИТ секторът става все по-популярен, тъй като съвременните хора – подрастващи и тийнейджъри, които предстои да влязат или са влезли в сектора, са едно дигитално поколение. Те са хора, които са израснали с телефон в ръка и компютър вкъщи и са дори и геймъри. Това значи, че от една страна вече не е тайна какво прави един програмист, както беше някога, когато хората нямаха компютри. Тогава някой да има PC, камо ли да програмира, беше абсолютен rocket science. Тази професия вече става престижна и все по-малко в нея са т.нар. geeks по онази представа за тях – хора, които странят от обществото, не се къпят и живеят само в компютърния свят. Все повече нормални хора, така да се каже, влизат в сектора.
Стана престижно и елитно. Но и преди беше, защото в ИТ сектора трябва да си умен. В него няма място за простаци. Необходимо е логическо мислене и постоянно да учиш. Това са качествата на хората в 21 век. Възможността за кариерно развитие винаги я е имало, защото фирмите са хиляди и постоянно циркулират хора. Амбициозен човек, на който му се учи и работи, подхожда с отдаденост – винаги ще намери възможност за стабилно кариерно развитие с почти неограничени възможности.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Не съм голям привърженик на бенефитите. Те разглезват програмистите. Но те като цяло са разглезени. Прекалено много неща им се дават и им се угажда срещу не чак толкова съвестно вършене на работата. Това се получава защото търсенето изпреварва предлагането. Но не мисля, че бенефитите са основен инструмент за привличане на кадри. Програмистите много повече се интересуват от това какво ще работят, какъв е професионализмът във фирмата, в която попадат – интересен ли им е проекта, съвременни ли са технологиите и въобще начинът, по който се работи в дадената компания. Може би след това идват заплатите и чак на трети
план да кажем стоят бенефитите. По мое мнение те не са най-важните неща в сектора.

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?

Максималната заплата за един ИТ специалист може да бъде много висока, но не е хубаво да се говорят тези неща, защото те въвеждат в заблуждение масовия човек. Ако кажа, че максималната заплата е 20 – 30 хиляди лева, защото има и такива, някой ще вземе да си помисли, че ако натрупа 5 – 10 години опит, ще взема 30 000 лева. Това не е така, защото тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 години и са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти. Това винаги е за сметка на нещо друго, защото ако отделяш цялото си време за да бъдеш добър, най-вероятно ще успееш, но едва ли ще бъдеш добър родител, приятел, съпруг и всичко останало, за което няма да имаш време. Нещата са въпрос на баланс и максималната заплата може да е много висока. Топ специалистите и директори спокойно получават над 10 000 лева на месец. 30 000 можеш да направиш ако си съдружник или в ръководна длъжност – основател или съосновател в успешна фирма или да имаш дялове от компания. Или пък да имаш високи бонуси. Но един много добър специалист може да взима 5000, 6000, 10 000 лева. Екстремно добър специалист може да взема и 15 000 лева.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

За съжаление, моето очакване е да растат. Това ще подейства много лошо на ИТ бизнеса. Може би пък и много добре на самите програмисти. Но като цяло нарастването на заплатите в България означава намаляване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб и правене на България на по-малко привлекателна дестинация. Това прави и непосилно наемането на ИТ специалисти за някои ИТ организации и бизнеси, така че не е непременно позитивно. Моето очакване е да растат заплатите и във всички сектори. Нашият се развива по бързо от останалите и е двигател за дигиталната трансформация на цялата икономика и въобще на живота. Заплатите ще растат, защото парите се обезценяват. Ако трябва да ти запазят заплатата същата, то другата година трябва да взимаш 20-30% повече, защото иначе ще можеш да си купуваш по-малко неща със заплатата, която взимаш.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Абсолютно да. ИТ секторът е от малкото, които са почти изцяло „на светло“. Заплати под масата не се плащат и в софтуерните фирми всичко е по документи и всичко е точно. Хората си плащат всички осигуровки. Ако служителят взима 8000 лева, то това е което пише в НОИ и в трудовата книжка. Това е над което се подписва и което му се превежда. Бруто дори ще взимаш повече, защото в софтуерния бранш всичко се брои на „чисто“. Ако взимаш 6500, това означава, че работодателят плаща едни 8500 и има 2000 лева, които се разхвърлят в данъци. Вдигането на максималния осигурителен доход ще означава да ни сложат едни 1000 лева отгоре, които ще излязат от работодателя и ще го обезсилят. Едно такова въвеждане на максимално осигурителен доход директно означава, че ако някой взима над 3000 или 5000 лева, то ще има едни 1000 лева, които не отиват при служителя, а при работодателя. Той може или да намали заплатата на служителя, или да каже „ами добре, стискам зъби и започвам да плащам повече“. Някои фирми може да не издържат. За такива от по 30 души, то това са едни 30 000 лева разход на месец. Това не е срещу по-висока производителност, не е срещу повече наети хора, а е просто поскъпване. Държавата ти казва „плати повече, защото така сме решили“. Ефектите биха били много негативни. Надявам се да не се стигне до масови фалити, но фалити ще има със сигурност. Все пак ИТ фирмите са по-корави и е възможно да освободят най-скъпите си хора – тези, които не могат да си позволят. Много е лесно да гледаш от страната на служителите и аз дълги години съм гледал така. Но от страната на работодател, това което плаща и това, което получава хич не е приятно. Но в ИТ сектора вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе много негативно. Дори бих го нарекъл „данък ИТ“, защото такова действие ще касае предимно този сектор, в който работят интелигентни, образовани, цивилизовани хора – добрият облик на българското общество и средна класа. По този начин те ще бъдат наказани. Не вярвам някой работодател да каже „вдигнаха ни данъците, сега ще ви намалим заплатите с по 1000 лева“. Това няма да се случи, защото хората ще напуснат.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Разбира се, има разлика. В София заплатите са с около 20-30% по-високи. Конкуренцията е много по-голяма, защото в града има да кажем 200 фирми, а не 3. В един малък град пък може да има и само една фирма, която няма как да се конкурира с който и да било. Разликата в заплащането идва и по друга важна причина – разходи за живот. Ако човек си е останал в един по-малък град като Габрово или Велико Търново, или Троян, то  там разходът за живот е по-нисък отколкото този в София. Може да нямате разход за транспорт, наема на жилище е по-нисък и т.н. Заведенията да речем са на подобни цени, но може и малко по-ниски. Обикновено, за да живее
човек извън София, то той вероятно е от там и си има жилище, така че спестява един разход. Но дори и да купува, цените не са същите.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

Не съм забелязал такава в България, но има разлика в заплащането според позицията и това какво вършиш. Това че по-често в програмирането на по-синиър позиции има мъже, то не значи, че има разлика в заплащането. Тя би била ако мъж и жена синиъри в една и съща фирма взимат различни пари, при положение, че вършат една и съща работа. За мен поне не е известно да има такова нещо в България, а и не мисля че имам познати, които са ставали свидетели на подобна практика. Но съм чувал, че има хора, които си мислят, че има дискриминация, защото са видели как даден човек взима повече пари от друг, без да отчитат, че те вършат различна работа. ИТ секторът в България е пълен с жени и в нашата фирма имаме повече дами програмисти отколкото мъже, така че дори сме и пример за това, че наемаме и подкрепяме жените, когато имат умения, мислене и способности. Имаме жени и на ръководни длъжности от години и нямаме проблем. В световен мащаб обаче, допускам че има такива случаи в някои страни, в които това е традиционно. Може би ислямски държави или по-изостанали в развитието си. Това е сякаш да има разлика в заплащането между хетеросексуални, хомосексуални и т.н. В нашата фирма дори не знам кой е такъв и не ме интересува. Важно е хората да вършат работа.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Според мен в известно време от миналата година се наблюдаваше един застой в повишаването на заплатите – може би до към края на 2020 г. Фирмите като че ли се ослушваха. Всеки си пазеше позицията, нямаше много нови такива и нямаше активно наемане. Някак нещата бяха в застой откъм традиционно бързото повишаване на заплащането. При повечето фирми е нормално на 6 месеца да има performance review и когато човек се развива и доставя повече, то може да му се вдигне заплащането. Но тази скорост се забави. Колкото до при- добивките, мисля че при работата от вкъщи всички получиха една допълнителна такава – възможност за дистанционна работа. Това е нещо, което в някои фирми не бе допустимо, но ето, че вече е навсякъде. Очаквам обаче повишаването на заплатите да се ускори заради печатането на пари за което споменах. Неизбежно е това обаче да доведе и до обезценяване на парите в идните години, при това значително.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения в следствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Това да работиш от вкъщи винаги е било даденост в някои фирми. Има такива, които са по природа с такава практика. Има и други, за които това е необичайно. Но през 2021 г. няма фирма за която отдалечената работа да е необичайна. Чувал съм обаче друго. Компании от силициевата долина, където заплатите са много високи, както и разходите за живот, когато пускат хората да работят онлайн и те се връщат в собствените си държави или отиват на по-евтино място, то тогава им се намаляват заплатите. Това е някак разумно от гледна точка на работодателя, защото да ти плащат заплата по стандарта за Сан Франциско и да живееш в малко градче в Бангладеш, някак не е справедливо. Ти ще получаваш 20-30 пъти повече отколкото останалите хора около теб. Докато в силициевата долина получаваш горе-долу колкото всички. В противен случай се създава социално неравенство. Освен това, не може един програмист от Бангладеш да получава заплата като за силициевата долина. Той може да получава добри пари като за remote. В Сан Франциско едно хубаво жилище може да струва над един милион все пак, а в Бангладеш не е така. Колкото до промените в организациите – работи се и отдалечено, и присъствено. Аз лично работя с хора на живо, но и дистанционно. Имам 4 човека в своя екип, които наех през пандемията и дори не съм ги виждал и чувал. Никога не съм и ценообразувал в заплатата това, че работят отдалечено. По-скоро ме интересува колко време са работили и какво са свършили – има ли свършена работа според отчетените часове и според договора им. Повечето хора от ИТ бранша се вълнуват от същото нещо.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Според мен нищо не се е променило. Правят се срещи и обсъждания, оценка на развитието, на работата. В крайна сметка един пряк ръководител е човекът, който прави оценяването. Той вижда напредват ли, стават ли по-кадърни и производителни – стават ли по-добри специалисти, така че да ги повиши с поощрение, а не да си каже „на този човек не сме му вдигали скоро заплатата, трябва да я вдигнем или ще напусне“. За съжаление и това го има в нашия бранш, но това е породено от натиска на дисбаланса търсене-предлагане. Колкото до това дали се променят сроковете и сумите, мога да кажа, че през 2020 имаше забавяне, което напоследък изчезна, защото почти всички фирми смятаха, че ще има криза и ще стане страшно в нашия сектор. Но в края на годината отчетоха, че имат ръст, макар не и чак толкова голям, колкото са очаквали. Някои пък имаха повече, отколкото са предполагали.

Какво ново да очакват заетите в индустрията? Какви хора ще се търсят?

Не виждам ясно изразен тренд. По-скоро мога да кажа, че трендовете, които са започнали и са добре известни, ще си продължават. Търсят се ML инженери или пък Data Science инженери, програмисти на Java, JavaScript, Python, C#, Swift, Go, Rust и т.н. Но мисля, че ще има нов тренд – децентрализираните финанси. В момента предстои втора вълна на блокчейн технологиите и очаквам там да има раздвижване. Очаквам fintech компаниите да получават още по-големи финансирания и да започне още по-скоростно да се случва тази тран- сформация на остарелия примитивен банков сектор, който трябва да проработи вече по по-новия начин. Според мен борсите неизбежно ще преминат на блокчейн и ще бъдат оптимизирани. Вече и законодателството го позволява, и технологиите. Ще има развитие и в сфери като телемедицината и дигитализация на медицинските услуги. Има натиск за това покрай пандемията и липсата на възможност да отидеш на лекар нормално и се налагат алтернативни услуги. Очаквам и развитие в образованието – все по-силни и богати платформи. Хората вече свикнаха да учат онлайн и едва ли след пандемията ще се върнат напълно в класните стаи и по прашните учебни зали в университети и академии. Колкото до какви позиции ще се търсят – най-много са програмистите. След това ИТ позиции, свързани с програмиране като DevOps, администратори, Data Engineering, ML Engineering и т.н. Трендът не е нов, той продължава. Очаквам да има развитие в дигитализацията на автомобилите, което е постепенно. Виждаме преходът към електрическите автомобили, към самоуправляващи се автомобили и т.н. Но това все още не се е усетило рязко откъм наемане на хора. Fintech индустрията също расте много и ще продължи по този начин. Това да управляваме пари и услуги по дигитален метод, свързани с финансовия свят, означава много работа и много нови фирми и професии дори. Откъм позиции не вярвам нещата да се променят – ще има senior дивелъпъри, ще има frontend, backend, QA и т.н. Не очаквам нещо революционно откъм технологии. Заетите в индустрията могат да очакват да продължава да нараства търсенето, въпреки че нараства броят на заетите хора, които се ориентират към програмиране. Все пак търсенето изпреварва предлагането и скоростта на търсене на нови програмисти е по-голяма от скоростта, с която влизат нови в индустрията. Най-големият недостиг обаче е на опитни специалисти, които са много скъпи. Като цяло, за да обобщим – остава трендът за дигитализация във всички индустрии. Той е основен двигател и ще продължава да бъде такъв през идните поне 10 години от развитието на нашия бранш. Оптимист съм и вярвам, че хората които работят в нашата индустрия с желание и професионализъм, ще продължат да просперират.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Днес Светлин споделя с нас няколко ключови насоки за начинаещите в сферата на софтуерната разработка – какви са необходимите умения, качества, колко време отнема да навлезем в програмирането, както и колко развита е ИТ сферата и какви възможности предлага. Вижте отговорите на тези въпроси в следващите редове:

Колко голямо е търсенето на кадри в ИТ сферата в момента?

Откакто настъпи неочакваната за всички пандемия, търсенето на ИТ кадри, програмисти, мрежови специалисти, специалисти по ИТ инфраструктура и въобще хора от дигиталната сфера нарастна значително, защото целия бизнес бе изправен пред избора буквално да умре или да се прероди онлайн. Това включва сфери, за които дори не сме предполагали, че ще видим каквато и да е онлайн активност в близкото бъдеще, поне не и за страната ни. У нас днес дори здравеопазването предлага онлайн възможности, например – има системи за онлайн указване на лекарска помощ, представяте ли си? Можеш директно да се свържеш със специалиста, който ти е необходим, той да ти даде възможно най-детайлни насоки и да ти укаже помощ, а след това да трупа рейтинг в сайта.
Друга неочаквана област бе традиционното и въобще – всякакво образование. Ние в СофтУни сме пионери в това от много години насам, но мнозина съвсем неподготвени образователни институции също намериха начин да се адаптират и да предоставят възможност за обучение през интернет за учениците си.
В момента БВП пада, но ИТ сферата отново наблюдава ръст от 10% за изминалата година, представяте ли си? И щом дори тези области се дигитализираха, необходимо ли е изобщо да се чудим има ли ръст в ИТ сферата и дали тя се развива успешно?

Сподели 1 фактор, който би помогнал значително да се развием в сферата на програмирането и 1, който би попречил?

Фактор, който би помогнал значително – да си постоянен, упорит, да не се отказваш, още преди да си започнал, само заради страх, че „програмирането е математика, а математиката не ти е силната страна“. Фактор, който би попречил – казано по възможно най-директния и простичък начин – това е мързелът. Професията на софтуерния инженер не е трудна, но е изключително обемна. Трябва за кратко време да поемеш огромно количество информация и дали ще го направиш зависи изцяло от теб.

Кои са трите най-важни качества/умения, които са задължителни, за да успеем в областта на софтуерното инженерство?

1. Постоянство, за което вече накратко споменах. Трябва всеки ден да пишеш код, да решаваш колкото можеш повече задачи, да се упражняваш, да си неуморим, да си гладен за знания.
2. Мотивация. Да имаш истински силно желание продължително време да се занимаваш с програмиране. Да ти харесва, да си вдъхновен, да си любопитен. Трябва непрекъснато да си задаваш въпроса как работят нещата, защо, какви са стъпките за разрешаването на различните проблеми, които изникват, докато разработваме софтуер.
3. Усърдие. Да си човек, който отделя много старание, много внимание, който изпипва детайлите. Ако си перфекционист в програмирането – това ще изиграе чудесна роля в развитието ти. Това е важно за всяка работа, но е особено важно за софтуерното инженерство, ние трябва да си изпипваме софтуера, за да работи той добре и да е изряден.

Коя е първата стъпка, която можем да поемем в посока развитието в сферата на софтуерната разработка?

Първата ключова стъпка е да намериш практическо съвременно обучение, което да ти помогне да се навлезеш колкото се може повече в дълбочина в света на софтуерното инженерство, изучавайки всички необходими тънкости, чрез практическа подготовка. Днес е в пъти по-лесно да достигнеш до знанието, което ти е необходимо, защото живеем в дигитална ера, в която информацията е навсякъде около нас. Необходимо е само да знаем как да я използваме ефективно. За да станеш добър програмист, просто трябва да кодиш много, казано с прости думи. Практиката е ключ към успешното развитие в тази така перспективна област. Хубаво е да имаш ментор, който да ти помага и да те насочва в правилната посока. СофтУни вече години наред разработва цялостната си програма по софтуерно инженерство, съвместно с някои от най-добрите практици в областта и оналйн курсовете ни в момента продължават да текат с пълна сила, въпреки обтегнатата обстановка покрай пандемията. Имам щастието да наблюдавам как курсистите ни са още по-вдъхновени и мотивирани отвсякога и използват допълнителното свободно време да се развиват и усъвършенстват. Точно това трябва да правим и всички ние. „Учене за цял живот“ е мото, което е приложимо за всяка сфера, а това важи и за софтуерната такава. Подготви се да учиш много и непрекъснато, да подобряваш уменията си системно, за да растеш все повече с времето.

Колко време е необходимо, за да достигнем от 0 до 100, ако приемем, че „100“ е успешното започване на работа?

Както вече говорихме, програмирането не е толкова трудно, колкото е обемно, и е необходимо да посветиш време и усилия, за да станеш успешен професионалист в областта. В СофтУни обучението продължава година-две и толкова е и минималното време, което трябва да отделиш. За съжаление не съществува „бързо решение“, но нека бъдем реалисти – година време не е никак дълъг период и е минимална цена, която трябва да заплатиш, предвид това, което ще получиш накрая. Пълно е с курсове, които с готовност обещават, че ще станеш програмист за 3-4 месеца, което е възможно, ако вече си напреднал, но ако стартираш от 0, по-добре не се доверявай на подобни обещания, независимо колко са привлекателни. Имаш нужда от структурирано учебно съдържание с множество практически задачи, примери от реалната работна среда и казуси за разрешаване. А за усвояването на подобна информация е необходимо време, затова се настрой на тази вълна и се гмурни в изучаването на този необятен и изпълнен с безкрайни възможности свят.

Как започва работният ти ден?

Нищо специално. Събуждам се, пия кафе и после отивам в офиса, където работя. Примерно това се случва към 9:00-9:30ч. Правя и разходка, а спрямо седмичната ми програма ходя всеки петък, например, до Боянското езеро. Обичам да се разхождам. През останалите дни, както казах, пия кафе, качвам се на колата и отивам на работа. От време на време имам период, в които си работя от вкъщи.

С какви проекти се занимаваш?

Моят бекграунд не е на дивелъпър. Аз се занимавам основно с изграждане на инфраструктури. Общо взето съм като Cloud Architect и се занимавам от три години Kubernetеs. Изграждам платформи, базирани на kubernetеs за различни провайдъри и мигрираме и контейнеризираме различно решение.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Аз ходя в co-working space и там няма нищо. Отварям си лаптоп просто и работя. Вкъщи имам standing desk, имам хубав стол, имам два монитора, мишка, клавиатура. Вкъщи имам по-готин сетъп. Понякога вдигам бюрото и работя прав.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

В момента пиша само като ми се наложи. Аз се занимавам с инфраструктури и пиша някакви опростени неща – автоматизации, някакви малки микросървиси. Или някъде генерират някакви файлове, или ги слагат някъде. Go и Python, и ползвам различни DSL езици или automation езици като Terraform и преди съм ползвал Ansible. Правим различни automation pipe line-ове.

Научил съм ги от онлайн курсове и посредством моята работа. Някой нещо е написал и съм взел от него някакви примери и след даден курс съм започнал да ги надграждам.

Какво четеш за разпускане? Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

Чета различни неща, дори последната година не съм чел много книги. Предимно чета книги, които са свързани с моята работа. От време на време чета художествена литература и по-специфична икономическа книга. Малко примери като “Intelligent Investor” на Бенджамин Греъм, книги за моторни спортове и исторически. За разпускане чета книги, които са профилирана и честно казано по-рядко чета художествена литература.

Какви са ти хобитата след работа?

Ходя 4-5 пъти в седмица на кросфит. С това се занимавам основно в момента, защото нямам много свободно време. Обичам да карам мотори на писта. Обаче го продадох наскоро мотора. Но може да го пишем това като хоби, тъй като най-вероятно ще го подновя. А зимата карам картинг. Обичам да пътувам, да карам ски, да шофирам.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Различно. Зависи какъв проблем трябва да решаваме. Имаме даден проблем и обикновено правим дискусия, правим брейнсторм сесия. И на базата на това с колко време разполагаме и какви са ни опциите така взимаме решенията, понеже имаме много предложения, имаме добър екип, с който работим в момента. Всеки е наясно с приоритетите. Просто решението, което вземаме, гледаме то е да обективно и да има стойност към проекта. Никой не се тупа в гърдите “аз взех това решение” и т.н.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Аз посещавам и съм посещавал различни конференции и с времето си отсях тези, които са важни за мене и кои са вписани в контекста, с който се занимавам. Ходил съм и на други конференции из Европа. Смятам, че са важни от гледна точка сферата ни, ние се занимаваме с open source и така имаш възможност да направим нетуъркинг с много хора от обществото, които разработват даден продукт и можеш да получиш от първа ръка информация от следващите версии и приоритети за тях. Така, че ако правиш достъпа, който искаш да ползвате и ще имате по-добра представа за възможните опции. Най-важното за тези конференции е нетуъркингът – запознаваш се много хора, правилните хора, за да можеш да се ориентираш добре в екосистемата.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Когато чета някакви статии и хората винаги пишат за някаква доказана методология. Аз по друг начин усещам тези неща. През годината имаш различни неща, които могат да ти помогнат с концентрацията. При мен типът на работа много варира. Имам периоди, в които трябва да водя хора, общо взето да развивам soft skills и имам периоди от месеци, в които развивам само техническа работа. Опитвам се да бъда адаптивен и като видя, че ми пада концентрацията. Пробвам различни неща, примерно ако прекарвам много време в офиса, започвам да стоя повече време вкъщи и има положителен ефект. Да кажем, смяната на работната обстановка помага за концентрацията. Вмъкване на нещо ново в ежедневието също би помогнало за концентрацията. Сменям обстановката, пробвам да работя на лаптоп, да работя на един монитор или на два монитора. Гледам да се адаптирам.

Какво работи консултантът и има ли интерес от компаниите да наемат консултанти?

Има интерес, но няма формула. Разбира се, не е rocket science. Който е поискал, вече е станал. Иска се допълнително време да се направи проучване и да се профилира в дадена ниша.

Интервю: Атанас Нейчев