Хуманоидният робот Tesla Optimus Gen 3 направи огромна крачка извън фабриките, демонстрирайки впечатляващи възможности в сферата на здравеопазването.

В ново видео роботът превключва на т.нар. „режим медицинска сестра“ (nurse mode) и показва как може да се грижи за пациенти. 

Благодарение на подобрения изкуствен интелект и сензорната си кожа, той извършва изключително деликатни и прецизни движения напълно автономно.

„Оптимус е проектиран да бъде полезен в ежедневния живот, а грижата за хората е следващото логично ниво“

коментират инженерите зад проекта. В демонстрацията машината успешно асистира при медицински задачи, измерва показатели и помага на пациенти, без да застрашава сигурността им. Новите му ръце с 22 степени на свобода му позволяват да борави с медицинско оборудване също толкова нежно, колкото и жив човек. 

Изображение: скрийншот Тик Ток , официалния сайт на Тесла

Ежедневието в корпоративния свят е изправено пред радикална промяна, след като висши мениджъри започнаха активно да използват свои „дигитални близнаци“ (digital twins), за да вършат ежедневната им работа.

Технологията позволява създаването на софтуерни AI аватари, които са обучени изцяло върху личния опит, имейлите, речите и мениджърската философия на конкретния лидер. 

Тези дигитални копия вече напълно самостоятелно изнасят презентации, водят преговори с клиенти и дори провеждат вътрешни фирмени срещи.

Един от най-ярките примери е съоснователят на LinkedIn Рийд Хофман. Неговият близнак е програмиран с данни от 22 години насам и е изнесъл над 75 публични лекции, говорейки езици, които истинският Хофман не владее.

 „Спестявам си около 50% от времето в седмиците, в които го използвам“

споделя той. Въпреки високата ефективност, критиците предупреждават за сериозни рискове от софтуерни грешки и юридически казуси относно това кой притежава правата над „дигиталния ум“ при напускане на компанията. 

Изображение: скрийншот от YouTube

eNOugh е новата българска следа в битката за лична сигурност. Съоснователят Алекс Чалъков изгражда от нулата AI модели и фърмуер за иновативен бадж, който автоматично разпознава кога потребителят е в беда. Заедно с Ина Йовичич и Гаелик Яра, той финализира устройството, което чрез камера, микрофон и изкуствен интелект засича физическа или вербална атака, изпращайки моментална локация към органите на реда.

„Предимството ни е автоматизацията — моделът сам разпознава кога си в опасност“, 

обяснява съоснователят Алекс Чалъков.

Идеята се ражда след уличен инцидент с Ина Йовичич в Лондон. Първоначално екипът получава финансиране от 240 хил. паунда, водено от чешкия фонд Purpose Tech. Когато тези средства свършват, те получават над 50 отказа в Европа. Рискувайки всичко, тримата заминават за САЩ с последните си пари, където спят на надуваеми легла. Тогава се намесва съдбата – Алекс си забравя очилата на събитие, връща се за тях и така среща легендарния Кевин Харц. Неговият фонд A Ventures инвестира 2.7 млн. долара и днес производството вече е в ход, а продуктът ще стъпи в Англия през есента на 2026 г. като очакваната цена е 150 паунда. 

Изображение: Instagram eNOugh

Изкуственият интелект създава работни места, а не ги унищожава. Това заяви категорично главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг по време на разговор с журналистката от MSNBC Беки Куик, организиран от икономическия институт „Милкен“.

„AI е генератор на работни места в индустриален мащаб, а не предвестник на масова безработица, в какъвто така наречените „пророци“, често го обвиняват.“,

подчерта Хуанг по време на дискусията.

Технологичният лидер се опита да разсее нарастващите страхове около изкуствения интелект и влиянието му върху пазара на труда. Беки Куик постави въпроса дали скоростта на тези промени няма да доведе до по-сериозни икономически сътресения и по-голямо неравенство в сравнение с предишни технологични революции.

Хуанг обаче запази оптимистичен тон. Според него изкуственият интелект е „най-добрият шанс на САЩ за реиндустриализация“. Той подчерта, че около AI вече се изгражда цяла нова индустриална екосистема – включително модерни фабрики за хардуер, който е в основата на технологията. А тези производства, както и разрастващият се сектор, изискват работна ръка.

По думите му автоматизацията на отделни задачи не означава, че цели професии ще изчезнат. Хората често бъркат „задачите“ с „ролята“ на дадена позиция – дори AI да поеме част от работата, по-широката функция на служителя остава.

Хуанг критикува и твърденията, че AI ще доминира над човечеството или ще унищожи цели икономически сектори. По думите му най-големият риск е, че подобни „научнофантастични“ сценарии плашат хората дотолкова, че започват да възприемат технологията като заплаха и избягват да работят с нея, вместо да се възползват от възможностите ѝ.

Интересното е, че част от апокалиптичната нагласа идва именно от самата AI индустрия, като според критици тя често служи за създаване на шум и интерес около продукти, които все още не отговарят на тези обещания.

Въпреки оптимизма , финансови и академични анализи сочат, че до 15% от работните места в САЩ могат да бъдат засегнати в следващите години. За Дженсън Хуанг обаче фокусът трябва да остане върху реалната полза от технологията, която по думите му ще остане основен двигател за откриване на нови позиции, а не инструмент за тяхното унищожаване

Изборният резултат променя тежестта на всеки ангажимент, който „Прогресивна България“ пое към технологичния бизнес в хода на кампанията. След като формацията излезе на първо място с около 44.7% според публикуваните данни на ЦИК, меморандумът с БРАИТ вече не изглежда като пореден предизборен жест към една видима индустрия, а като документ, по който секторът ще очаква реални действия. При толкова силен мандат темите за дигитализация, иновации и технологична трансформация неизбежно започват да се четат като част от бъдещото управление, а не само като част от кампанията.

От символичен жест към реално очакване

Точно тук е и същинската промяна за ИТ индустрията. В последните години секторът често присъстваше в политическия разговор като пример за модерна икономика, висока добавена стойност и добър износ, но много по-рядко като реален приоритет на държавната политика. Подписаният на 30 март меморандум между Румен Радев и БРАИТ поставя акцент върху стратегическа приемственост в иновациите, развитие на цифровата и иновационната трансформация и по-тясна връзка между институции и високотехнологичен бизнес. В контекста на изборния резултат това вече създава очакване не просто за диалог, а за изпълнение.

Какво означава това за ИТ компаниите

За ИТ фирмите най-важният въпрос не е дали новото мнозинство ще използва езика на технологиите, а дали ще подобри средата, в която компаниите работят. Това означава по-бърза и по-предвидима администрация, реален напредък в електронните услуги, по-малко регулаторни спънки и по-смислено включване на бизнеса в решения, свързани с дигитализация, иновации и човешки капитал. В публичната програма на „Прогресивна България“ вече има заявени приоритети като инвестиции в иновации и технологии, дигитална трансформация за икономически растеж и по-малко регулации за бизнеса. За сектора истинският тест ще бъде дали тези формулировки ще се превърнат в по-добри условия за растеж, наемане и дългосрочно планиране.

По-важният въпрос е за хората в сектора

За хората, които работят в ИТ индустрията, политическият сигнал също има пряко значение. Софтуерни инженери, QA специалисти, product екипи, data и AI професионалисти, DevOps инженери и хората в аутсорсинг и BPO сегмента следят най-вече едно: ще стане ли България по-конкурентно място за работа и развитие, или държавата ще продължи да гледа на сектора основно като на удобен източник на приходи. За тази общност ключовите теми остават същите – образование, кадри, условия за задържане и развитие на таланти, предвидимост на регулациите и по-малко бюрокрация около реалния бизнес. Ако новото управление иска да спечели доверието на технологичната общност, то ще трябва да покаже, че разбира именно тези въпроси, а не само публичната стойност на думите AI, дигитализация и иновации.

Данъчната политика остава тест за доверието

По отношение на данъчната политика засега по-скоро се вижда обещание за предвидимост, отколкото сигнал за рязка промяна. Публичната програма на „Прогресивна България“ говори за стабилна и предвидима фискална политика, конкурентоспособност и по-малко регулации, но не дава ясен знак за драматично пренареждане на данъчния модел. За ИТ бизнеса това е важно, защото секторът традиционно е чувствителен към всяка промяна в облагането на труда, осигурителната тежест и условията за инвестиции. За компаниите стабилността е критична при планиране на разходи, компенсации и разширяване на екипи. За хората в сектора тя е също толкова важна, защото влияе пряко върху нетните възнаграждения, пазара на труда и конкурентоспособността на България спрямо други технологични дестинации.

Ще има ли реална полза за ИТ сектора

Най-голямата потенциална полза за ИТ сектора не е в някаква специална грижа към една индустрия, а в това държавата да започне да работи по-ефективно. За технологичния бизнес това означава по-прозрачни обществени поръчки, по-малко изгубено време в административни процеси, повече пространство за GovTech решения и по-ясна рамка за публични инвестиции в цифровизация. Ако управлението успее да преведе темата за иновациите в реално по-добри институционални процеси, ефектът няма да бъде само за софтуерните компании, а за цялата икономика. Но ИТ секторът ще бъде сред първите, които ще усетят разликата – или липсата ѝ.

Момент за умерен оптимизъм

За ИТ бизнеса и хората в него това е момент на умерен оптимизъм. Да, силният резултат на „Прогресивна България“ дава основание технологичните теми да бъдат чути по-сериозно. Да, меморандумът с БРАИТ може да се превърне в полезна рамка за разговор между държавата и индустрията. Но реалният въпрос остава същият: дали властта ще създаде среда, в която фирмите да растат по-лесно, да намират хора по-успешно, да инвестират по-уверено и да развиват продукти от България с глобален потенциал. Точно по това ще бъде измерено дали политическият сигнал има реално значение за сектора.

Изображение: AI генерирано

Разкажете ни каква е била ролята на всеки един от вас?

Никол Димитрова: Аз се занимавам основно с дизайна и рекламните материали по проекта.

Денислав Стоянов: Аз основно се занимавах с мобилното приложение, както и с изкуствения интелект. Работих и по камерата, микрофона и speech функциите.

Даниел Колев: Аз се занимавах с 3D моделирането на самия робот.

Какви предизвикателства срещнахте?

ДС: Едно от най-големите предизвикателства беше изработката на физическия робот, както и сглобяването му. Свързването на всички системи също беше сложно – за да работят заедно, се наложи много настройка и тестване

ДК: Нещо друго, което ни отне доста време бяха RAG (Retrieval-Augmented Generation – бел. ред.) системите. Отне ни около месец да го настроим така, че да отговаря правилно.

Има ли нещо, което искате да подобрите по ЗнайБота?

ДС: Мислим да роботизираме дясната ръка, за да не е толкова статична. Искаме да е по-подвижна, да прави знаци и да може да играе „камък, ножица, хартия“ с децата. Също искаме да подобрим мобилността на главата. Можем и да подобрим Speech Recognition, защото когато е шумно, се справя много трудно. Като цяло имаме да оптимизираме системите и дизайна.

В момента разработваме интерактивни игри за самите ученици, за да се учат чрез тях. Например разработваме игри на думи, игри с числа, за да улесним ученето.

Къде виждате неговото приложение?

ДК: Приложението на ЗнайБота е да подобрява учебната среда. Той може да стимулира учениците да изучават различни области, като математика, „Човек и природа“, „Човек и общество“ и др. Има и интерактивна викторина, на която се печели месечния златен медал. Може и да се провери кои са с най-много точки на дадената викторина. Може да го питат най-различни въпроси и той да отговаря.

Има и profiling система – например ако му кажем, че харесваме да играем тенис на маса, той запаметява този интерес. Както може да видите, може да се търсят и учители чрез ЗнайБот.

Той разполага с програмата на всеки един учител и съответно чрез него може да се провери в коя стая се намират. Това спестява страшно много време и улеснява навигацията в самото училище.

Учителите също могат да го ползват – те могат да търсят други учители, да намират информация относно техния клас и да проверяват дали учениците са пропускали часове.

Това се отнася и за родителите – могат да намерят информация за това какви часове имат децата, в кои стаи, къде се намират преподавателите, и къде на картата се намира определена стая и какъв час се провежда в нея.

Чрез робота има навигация в самото училище.

Може и да се проверят интересите на учениците от всеки един клас. Идеята на тази функция е ръководителите на клубовете да разберат кои деца биха проявили интерес от техния клуб. Например ръководителят на клуба по рисуване може да провери дали някое дете се интересува от рисуване.

Използваме и NFC идентификация с карти и с чипове, а за родителите е още по-опростено – чрез мобилно приложение, което може да се сканира при влизане в училище.

Освен писмена комуникация, може и да говорите на ЗнайБота и той да ви отговаря. Има камера, която следи хората, които минават пред нея – причината за това е допълнителна интерактивност.

Какъв AI модел използвате?

ДК: Използваме модел на BgGPT с 9 милиарда параметъра, защото е бърз, надежден, и върши перфектна работа.

Какви технологии сте използвали, за да разработите ЗнайБота?

ДК: ЗнайБот е разработен с помощта на MySQL, ABAP, Mosquito Protocol, PHP, Python, а и модела BgGPT, за който вече споменахме. Важно е да се отбележи, че този модел е локален.

Използвали сме Blender за направата на самият робот и всичките части по него. Използвали сме за хардуерната част Raspberry Pi 5. Използваме и 2 монитора – един с touchscreen, един без. Използваме и два говорителя и един преобразувател. И в момента инсталираме повече и повече сензори, за да може да следи температурата в стаята, светлината, нивото на шума и др. В момента интегрираме и по-интересни функции – игри на думи, игри с числа и игра „камък ножица хартия“, която ще работи чрез камерата.

Четвъртото издание на SHAPESHIFT – тридневен международен фестивал, в който културата, науката, иновациите и технологиите се събират на едно място, ще се проведе oт 24 до 26 април 2026 г. в Топлоцентрала. Тазгодишната тема „The Human Algorithm“ (Човешкият алгоритъм) изследва хибридната интелигентност и поставя въпроса: как да запазим човешката етика, креативност и емпатия в центъра на една все по-автоматизирана реалност?

SHAPESHIFT не предлага готови отговори. Фестивалът създава пространство за среща – място, в което можем да разберем трансформацията, докато тя се случва,

споделя Мария Григорова, куратор на SHAPESHIFT и основател на NEXT-DC.

Това е покана не просто да наблюдаваме промяната, а да се научим как сами да бъдем част от нея – не като зрители, а като shapeshifters.

Акценти в програмата и темите на лекциите

Фестивалът се курира от Мария Григорова съвместно с ко-кураторите Мачей Засада и Карол Гуречни (UXMachina) – едни от най-изявените професионалисти в глобалната технологична индустрия:

• Мачей Засага, Технолог и иноватор в дизайна на продукти & Карол Гуречни, Визионер и арт директор. Мачей е носител на престижните отличия Emmy и Cannes Lions за иновативните си проекти за гиганти като Google, Amazon, Nike и BBC. Сред най-значимите му постижения е световнопризнатият интерактивен проект “Star Wars: Lightsaber Escape”, създаден съвместно с Disney и Google, който превръща телефона на потребителя в истински светлинен меч. Карол е водещ арт директор с над десетилетие опит в създаването на визуални преживявания за Meta, Nike и Formula 1. В София те ще представят лекцията „The Hand and the Hardware: Designing With Care“, фокусирана върху „грижата“ като водеща дисциплина в дизайна, която гарантира, че технологиите остават в услуга на човешкото достойнство.
• Инонг Донг, Лидер на продуктовите иновации, Amazon –  Инонг работи на пресечната точка между продукт, технологии и дигитална култура. С лидерски опит в Twitch, UNIT9 и McCann, а понастоящем Innovation Officer в Amazon, тя е участвала в проекти, включващи AI, AR/VR/XR и интерактивен сторителинг. В София тя ще представи поглед „отвътре“ за това как платформите и алгоритмите влияят на вниманието ни и какво е необходимо, за да запазим човешката преценка в цикъла.
• Александър Ембала-Екобена, Директор „3D иновации“ в Adidas Originals – В лекцията си „Creativity, Rules and Logic“, ръководителят на 3D процесите в adidas ще анализира как алгоритмите направляват творческия процес и как правилата, които сами създаваме за технологиите, променят нашето възприятие за иновация.
• Щефан Бишоф, Творчески директор и основател на Brave Duck & Robots – Бивш творчески директор в The Mill и UNIT9, в лекцията си „Immersive is dead in the era of experiential“ Щефан ще провокира с тезата, че „интерактивността“ вече не е достатъчна за аудитория, която търси истинска физическа връзка и смисъл отвъд визуалния спектакъл.
• Карен Анторвеза, Биодизайнер и изследовател в ETH Цюрих – В лекцията си „Machine & Microbe: Growing Architectural Materials“ биодизайнерът от ETH Zürich ще представи бъдещето на регенеративния дизайн – свят, в който архитектурата се „отглежда“ чрез сливане на роботизирано производство и живи биологични процеси.
• Мерел Ван Хелсдинг, Основател на Nxt Museum, Амстердам – основател на първия музей в Европа за интерактивно медийно изкуство (с опит в Apple) ще разкаже как технологичните инсталации предефинират човешките възприятия в своята лекция „Redefining Perception in the Digital Age“.
• Марта Джурина, Визуален артист – Фокусът в този панел със заглавие „The Human Algorithm: Light as Co-Creator“ е върху работата на визуалния артист Марта Джурина, чиито творби са част от колекции като Berlinische Galerie и Eskenazi Museum of Art. В разговор с културния стратег Веселина Сариева, тя ще изследва какво се случва, когато природни сили като светлината и електричеството станат активни участници в създаването на изкуство.

SHAPESHIFT се организира от NEXT-DC – независима творческа агенция, която от 2010 г. помага на бизнеси и брандове да се ориентират в неизвестното, като превежда културни и бизнес тенденции в ясни послания и работещи решения. Събитието се осъществява и с подкрепата на агенцията за събития The Kontakt.

Hack TUES 12 ще се проведе в периода от 25 до 28 март 2026 г. в Иновационен форум „Джон Атанасов“ на София Тех Парк, в присъствен формат. Организацията на събитието е поверена на екип от 13 единадесетокласници от ТУЕС, под менторството на Калин Георгиев, Адриана Панайотова и Радостина Герчева от Асоциацията на завършилите ТУЕС.

През 2023 г. Hack TUES беше включен сред иновативните и обещаващи практики на ЮНЕСКО в сферата на техническото и професионалното образование – признание, което го утвърждава като единствената образователна инициатива от България в тази категория.

Официалният старт на Hack TUES 12 ще бъде даден с откриваща церемония на 25.03.2026 г. на живо в Иновационен форум „Джон Атанасов“, като събитието ще бъде излъчвано и онлайн в YouTube. По време на церемонията ще бъдат обявени основната тема и категориите, по които участниците ще разработват проектите си в рамките на хакатона.

Тазгодишното издание поставя нов рекорд – регистрацията приключи само за 47 минути. Общо 362 ученици от 8 до 12 клас се включват в Hack TUES 12, разпределени в 80 отбора. Всеки от тях ще работи с персонален ментор – специалист от ИТ сектора, който ще ги подкрепя през целия процес на разработка.

Работата по проектите започва непосредствено след откриващата церемония и продължава до ранните часове на 28 март. Следват полуфинали и финал, по време на които жури от професионалисти от ИТ сектора ще оценява решенията на отборите и ще определи победителите. Хакатонът ще завърши с церемония по награждаване.

В подготовка за събитието са предвидени и обучителни уъркшопи със следните теми:

• Работа в екип, генериране на идеи, презентационни умения
• Git && GitHub
• Embedded Advanced
• AI and web development
• Research with AI
• Hack TUES – “В какво се забърках?”

Hack TUES 12 се реализира с подкрепата на множество компании и партньори от технологичния сектор.

Допълнителна информация

Откриването на Hack TUES 12 е на 25 март 2026 г. в Иновационен форум „Джон Атанасов“ на София Тех Парк. Церемонията по награждаване ще се проведе на 28 март 2026 г. на същото място.

Повече информация за Hack TUES 12 можете да намерите на официалния сайт на събитието, както и във Facebook, Instagram и LinkedIn.

Изображения: Асоциацията на завършилите ТУЕС

Ходът идва след негативна реакция в края на миналата година, когато OpenAI тества препоръки в стил мобилни приложения, които част от потребителите възприеха като натрапчиви реклами. Въпреки че тези експерименти бяха ограничени, настоящото внедряване отразява нарастващия натиск за монетизация на ChatGPT, който обслужва стотици милиони потребители по света и изисква значителни инвестиции в изчислителна инфраструктура, изследователски екипи и обучение на модели.

От OpenAI заявяват, че целта им е рекламите да бъдат въведени по начин, който не подкопава доверието и не претоварва потребителите, като се позиционират като контекстуални и релевантни, а не натрапчиви. Промяната подчертава по-широка тенденция сред генеративните AI платформи, които се опитват да балансират между потребителското изживяване и финансовата реалност на поддържането на мащабни AI системи.

Изображения: Open AI

Актуализираните правила удължават периода, през който deep tech стартъпите могат да запазят официалния си „стартъп“ статут, до 20 години от датата на създаване, в сравнение с досегашния лимит от 10 години. Промяната отразява по-дългите цикли на изследване, разработка и комерсиализация, характерни за научно- и инженерно-интензивните начинания.

Правителството също така увеличава прага на оборота за deep tech стартъпи, което позволява на по-зрели компании да продължат да отговарят на условията за стимули като данъчни облекчения, достъп до финансиране и регулаторна подкрепа. Според управляващите реформите са насочени към намаляване на натиска върху основателите в ранните етапи и към подобряване на конкурентоспособността на Индия в глобалната надпревара в deep tech сектора.

Ревизираната рамка е част от по-широка стратегия за привеждане на националната политика за стартъпи в съответствие със стратегическите приоритети в областта на напредналите технологии и дългосрочните иновации.

Изображение: Chennai One IT SEZ, Chennai; Author: PlaneMad / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0