Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) стартираха съвместна инициатива за разработване и тестване на прототип на чатбот, предназначен да подпомага кандидатите, бенефициентите и заинтересованите страни по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“.

Инициативата се реализира чрез Европейския цифров иновационен хъб InnovationAmp и е част от безвъзмездните услуги за публични организации, насочени към внедряване и тестване на иновативни цифрови решения в реална работна среда. В рамките на проекта GATE ще предостави експертиза в областта на изкуствения интелект, анализа на данни и разработването на интелигентни дигитални инструменти, които да подпомогнат модернизацията на административните услуги.

Предвижда се чатботът да осигурява по-бърз и лесен достъп до информация, свързана с програмите, администрирани от ЦРЧР, като предоставя отговори на често задавани въпроси и подпомага потребителите при ориентирането в процедурите и възможностите за участие. Решението ще бъде тествано в реална среда с цел оценка на неговата ефективност и потенциал за бъдещо развитие.

Освен подобряване на потребителското обслужване, проектът ще даде възможност за анализ на най-често срещаните запитвания и идентифициране на темите, които представляват най-голям интерес или затруднение за потребителите. По този начин ще бъдат създадени предпоставки за по-информирано планиране на комуникационните и административните процеси.

Съвместната работа между GATE и ЦРЧР е пример за успешно приложение на научните разработки и технологичните иновации в подкрепа на публичния сектор. Чрез платформата InnovationAmp институтът продължава да работи с държавни и обществени организации за внедряване на решения, базирани на данни и изкуствен интелект, които подобряват достъпа до услуги и подпомагат процесите по вземане на решения.

Изображение: GATE

Университетът Цукуба е сред водещите изследователски университети в Япония, известен със своите постижения в областта на компютърните науки, изкуствения интелект, медицината и интердисциплинарните изследвания.

Сред официалните гости на събитието бяха Н. Пр. Чикахиса Суми, посланик на Япония в България, както и Н. Пр. Мариета Арабаджиева, посланик на България в Япония. В делегацията на Университета Цукуба участваха още заместник-ректорът проф. Осаму Онеда, проф. Ясунори Ендо и директора на CCS Ясутеру Шигета.

Директорът на Институт GATE проф. Силвия Илиева подчерта значението на устойчивото развитие на партньорството между двете институции:

„Вашето посещение днес е не само продължение на вече установения академичен диалог, но и ярък символ на задълбочаващото се приятелство между България и Япония. През изминалата година постигнахме реален напредък в съвместната ни дейност. Вярваме, че мисията на университетите е да не са само академични центрове на знанието, а и да са двигатели на обществена трансформация.“

Партньорството между Институт GATE, Университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS), подкрепено от двустранни  споразумения за сътрудничество (2024-2025 г), вече дава конкретни резултати. Те се изразяват в увеличаване на броя на съвместните научни публикации в ключови изследователски области, създаването на съвместни научни групи и организирането на множество семинари и научни срещи за обмен на знания, идеи и резултати от изследователската работа. Сътрудничеството допринася за развитието на международна научна мрежа и за задълбочаване на взаимодействието между български и японски учени в области като изкуствен интелект, големи данни, високопроизводителни изчисления, цифрови двойници, умни градове, климатични изследвания, дигитално здравеопазване.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата акцентира върху ролята на доверието и новите възможности за международно научно сътрудничество:

„Япония и България са географски далечни държави, но през годините изградиха истинско приятелство и взаимно доверие. Именно доверието е основата на науката и на всяко успешно партньорство. Вярвам, че Horizon Europe открива нови възможности за нашите институции да развиват съвместни научни проекти с международно значение.“

Той подчерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между академичните среди, индустрията и публичния сектор с цел по-бързо внедряване на научните резултати и развитие на устойчиви иновационни екосистеми.

Посланикът на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми определи сътрудничеството между GATE и Университета Цукуба като важен принос към стратегическите отношения между двете държави, особено в областта на науката за данните, интелигентните градове и устойчивите технологии.

Посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева отбеляза, че партньорството между двете институции се е превърнало в устойчив модел за международно научно сътрудничество, който обединява утвърдени учени, млади изследователи и студенти.

Като следваща стъпка в развитието на сътрудничеството бе обсъдено планирането на дейности за разширяване на работните групи и разработване на нови научни проекти. Японската страна изтъкна ключовата роля на GATE за разширяването на междудисциплинарния академичен обмен на студенти и изследователи.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата и водената от него делегация се срещнаха и с в.и.д. ректор на СУ„Св. Климент Охридски доц. Първан Първанов. В разговора участваха още: заместник-ректорите проф. Ренета Божанкова и проф. Стоян Шишков, както и проф. Анастас Герджиков, председател на УС на GATE. Двете страни обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството и с други звена на Софийския университет в области като физика, биология, медицина. 

Посещението на делегацията на Университета Цукуба в София затвърди ролята на Институт GATE като ключов международен партньор в областта на науката за данните, изкуствения интелект и иновациите и потвърди амбицията на двете институции да развиват дългосрочно стратегическо сътрудничество в полза на обществото.

Изображения: GATE

За нас е изключително важно да създаваме реални възможности за младите хора с потенциал и амбиция. Подкрепата на Google DeepMind AI ни позволява не само да осигурим достъп до качествено образование, но и да помогнем на студентите да изградят увереност, визия и международни контакти още в началото на своя професионален път,

отбеляза проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE.

Финансовата подкрепа по програмата е на стойност 25 000 щатски долара и обхваща такси за обучение, разходи за издръжка, академични пътувания, участие в научни конференции, както и достъп до менторство и специализирани ресурси.

Пламена Илиева е възпитаник на Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва бакалавърска степен по „Софтуерно инженерство“, а в момента продължава обучението си в магистърската програма „Изкуствен интелект“. Професионалният ѝ път включва стажове в международни технологични компании, а към днешна дата работи като софтуерен инженер, с активна ангажираност в разработването на AI-базирани решения.

За мен тази стипендия е възможност да надградя знанията си, да получа менторство от водещи специалисти и да намеря по-ясна посока в една изключително бързо развиваща се област. Вярвам, че изкуственият интелект трябва да се развива отговорно и с мисъл за обществото,

споделя Пламена Илиева.

Програмата Google DeepMind AI Scholarship е част от глобалния ангажимент на компанията да насърчава разнообразието и достъпа до качествено образование в сферата на изкуствения интелект, като подкрепя студенти с висока мотивация и потенциал за научно и обществено значимо развитие.

Източник: GATE

Младите умове участваха в реални проекти в научно-приложните направления на института – „Градове на бъдещето“,“  „Интелигентно правителство“ и „Дигитално здравеопазване“, и допринесоха с нови идеи и разработки в разнообразни сфери, сред които:

• здравеопазване и биомедицина;
• невронауки и данни – анализ на мозъчни мрежи като неврофизиологичен биомаркер;
• изкуствен интелект и роботика – модели за свързване на големи езикови модели (LLMs) с физическо изпълнение на задачи;
• дезинформация – разработка на методи за откриване на машинно генериран текст; емоционален анализ; създаване на онтология за дезинформация и модели за уязвимост към манипулации;
• градско развитие и устойчивост – 3D визуализация на градска среда и дизайн на потребителско изживяване; моделиране на климатични рискове и топлинен стрес; математически модели за замърсяване на въздуха в София; анализ на шум от транспорт и въздействието му върху околната среда; разработване на мобилно приложение за планиране на пешеходни маршрути;
• енергийни системи – моделиране на децентрализирани енергийни хъбове; оценка на потенциала за соларна енергия от покриви; сценарии за споделяне на енергия между обществени и жилищни сгради;
• право и политики в дигиталната среда – разработване на общи условия за AI sandbox и за споделяне на данни; създаване на политики за поверителност и лицензионни споразумения за приложения; изследвания върху правните ефекти от договори за споделяне на данни; подготовка на обучителни материали по закона за изкуствения интелект (AI Act);

Програмата протече със силно международно участие. Трима японски студенти работиха рамо до рамо с българските си колеги в резултат на стратегическото партньорство между институт GATE и Центъра по изчислителни науки към Университета в Цукуба, Япония, което отвори нови и още по-големи хоризонти за научен обмен и съвместни изследвания.

„И тази година видяхме как младите хора превърнаха знанията си в смели идеи и практически решения. Те доказаха, че иновациите се раждат там, където се срещат талант, любопитство и екипна работа. Вярвам, че този опит ще ги вдъхнови да продължат напред като създатели на устойчиви и значими постижения“,

отбеляза директорът на институт GATE проф. Силвия Илиева.

Програмата „От стажант до иноватор“ за пореден път доказа, че когато образованието, талантът, вдъхновението и технологиите се съчетаят, резултатът е ново знание и решения с реална полза за обществото и развитието на науката.

Материалът и изображението са предоставено от Институт GATE

Като водеща научна организация у нас и в Европа в областта на големите данни и изкуствения интелект, институт GATE ще бъде домакин на три престижни международни форума, на които водещи учени ще покажат и дискутират как науката, данните и технологиите могат да подобрят начина, по който планираме и управляваме градската среда, за да стане тя по-добро място за живеене.

Новината беше обявена от проф. Десислава Петрова-Антонова  – ръководител на направление „Градове на бъдещето“ в институт GATE по време на 3D GeoInfo & 9th Smart Data Smart Cities 2025 – международното събитие, обединяващо 20-ата Международна конференция 3D GeoInfo 2025 и 9-ата Международна конференция Smart Data and Smart Cities (SDSC) от 2 до 5 септември 2025 г. в Кашива, Япония. Проф. Петрова-Антонова беше гост-лектор на сцената на събитието, представяйки синергията между цифровите градски двойници и пространствата за данни като две допълващи се технологични решения за иновации в градовете на бъдещето и анонсирайки домакинството на институт GATE за 2026 г.

„За мен е чест да бъда председател на 3D GeoInfo | SDSC | LADM & 3D LA 2026 – събитие, обединяващо три престижни международни конференции под един покрив в София, отбеляза проф. Десислава Петрова-Антонова. – Нашата цел е да създадем среда, в която изследователи, практици и иноватори да обменят идеи, да споделят знания и да вдъхновяват млади изследователи. Чрез комбиниране на експертиза в областта на геоинформатиката, геопространствените данни и изкуствения интелект, умните градове и интелигентно управлението на градското планиране и проектиране, ние се стремим да развиваме наука и технологии, които ще оформят устойчивите, подпомогнати от данни общества на бъдещето.

 

Благодаря за доверието и с нетърпение очаквам да работя заедно с международните научни комитети, местните организатори и всички вас, които ще допринесете за неговия успех.

 

Каня Ви да се присъедините към нас в София – за да представите своите разработки, да сътрудничите отвъд границите на науката и да се насладите не само на вдъхновяваща научна програма, но и на богатата култура и гостоприемство на България.

 

Нека заедно направим 3D GeoInfo | SDSC | LADM & 3D LA 2026 едно запомнящо се и значимо събитие!“,

добави още проф. Петровa-Антонова.

Конференциите през 2025 г. бяха организирани с подкрепата на International Society for Phothogrametry and Remote Sensing (ISPRS) и Обществото за управление на градски данни (Urban Data Management Society, UDMS) – международни организации, създаващи общност от световни учени, работещи върху нови методи за обработка, анализ и визуализация на геопространствени данни. Домакини на събитието бяха Центърът за пространствени информационни науки (CSIS) към Токийския университет и Министерството на земята, инфраструктурата, транспорта и туризма на Япония (MLIT).

През 2026 г. за първи път след 2018 г. в Нидерландия, част от голямото международно събитие, обединяващо двете конференции – 3D GeoInfo и Smart Data and Smart Cities, ще бъде и международен семинар Land Administration Domain Model & 3D Land Administration, подкрепен от още една международна научна мрежа – Intrenational Federation of Surveyors (FIG).

Следващата година конференцията 3D GeoInfo ще се проведе на 28 и 29 септември, давайки начало на петдневен научен маратон, свързан с геопространствените наука и технологии и тяхното приложение за създаването в  планирането, управлението и оптимизирането на градските процеси и смекчаване на ефекта от климатичните промени, природните бедствия и замърсяването на околната среда. Конференцията 3D GeoInfo има за цел да събере международни изследователи, практици и специалисти, за да обсъдят най-новите постижения в 3D геоинформационната наука и технологии. Тази ежегодна конференция предлага мултидисциплинарен и междусекторен форум в областта на събирането, управлението, осигуряването на качеството на данните, анализа, усъвършенстваното моделиране и визуализацията на 3D/4D данни, със силен фокус върху най-съвременни изследователски, технически, приложни и свързани със стандартизиране въпроси в разнообразни дисциплини.

От 29 септември до 1 октомври са датите на конференцията Smart Data and Smart Cities, водеща международна конференция, фокусирана върху разпространението и обмена на знания и резултати от изследвания, свързани с градските иновации и интелигентните технологии в Европейския съюз, Северна и Южна Америка и Австралазия. Тя е инициирана от Обществото за управление на градски данни. С всяка конференция  комуникацията между старши изследователи, студенти, разработчици, практици и граждани и установяване на сътрудничество по нови изследователски теми се засилва, създавайки възможност за развиване на иновации в градовете на бъдещето.

Семинарът Land Administration Domain Model & 3D Land Administration (LADM & 3D LA) ще се проведе на 1 и 2 октомври. На него ще бъдат представени и обсъдени нови разработки за домейн специфично моделиране на управлението на земята, включително триизмерни подходи за администриране на замята (3D LA) при съобразяване на съществуващи стандарти и специфицчните изисквания на конкретен географски регион. Участниците ще могат да видят демонстрации на  работещи системи, пилотни проекти и прототипи, показващи как тези технологиите се прилагат на практика за устойчиво развитие на градската среда.

Материалът и изибражението са предоставени от Институт GATE

Тези правила са част от прилагането на Акта за изкуствения интелект (AI Act) и изискват от разработчиците на такива AI модели:

• да поддържат и актуализират техническа документация
• да предоставят ясна и достъпна информация на организациите, които използват тези модели в свои продукти и услуги
• да прилагат политики за спазване на авторското право
• и да публикуват обобщение на данните, използвани за обучение на модела, по образец, одобрен от Европейската комисия.

В допълнение на тези мерки доставчиците на модели на AI с общо предназначение, пораждащи системен риск, трябва да извършват оценка на модела в съответствие със стандартизирани протоколи и инструменти, оценяват и ограничават възможните системни рискове на ниво ЕС, проследяват, документират и докладват на Службата по AI инциденти и гарантират подходящо равнище на защита на киберсигурността. Системни са например рисковете, свързани с дискриминация срещу определена група от населението, които, ако бъдат пренесени от модел с общо предназначение, биха могли да засегнат милиони потребители.

В подкрепа на прилагането на тези изисквания, през юли ЕК представи и Кодекс за поведение за модели с общо предназначение – доброволен документ, предлагащ насоки за етично и отговорно използване на AI, включително прозрачност, авторски права, сигурност и управление на риска. Макар и доброволен, Кодексът вече се възприема от водещи компании и организации като добросъвестен ориентир за съответствие с бъдещите правни изисквания. Той допринася за изграждането на доверие, защита на основните права и ефективно управление на рисковете по цялата верига – от разработчици и доставчици на AI модели до крайните потребители.

Приносът на институт GATE: от европейски политики към реални решения

Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ – първият Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в Източна Европа – е сред експертните участници в разработването на Кодекса за поведение, като участва в две от специализираните работни групи:

• „Прозрачност и авторски права“
• „Управление на риска в организациите“

„Създаването на Кодекса е важна стъпка към реалното прилагане на етични и правни принципи в технологичната практика. Участието ни в този процес е част от нашия ангажимент за изграждане на етична, сигурна и отговорна AI екосистема, която да служи на обществото. За нас в GATE е от значение и да създаваме среда, в която разработените политики да могат да бъдат тествани и усъвършенствани“,

коментира Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (GATE ERPL) и представител на института в работните групи.

GATE продължава да развива своя принос чрез Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики – новата иновационна лаборатория, създадена за разработване, тестване и оценка на технологични решения и политики, свързани с изкуствения интелект. Тя предлага:

• хибридна среда, която комбинира правен, етичен и технологичен анализ
• възможности за прототипиране на регулаторни модели
• контролирана среда за тестване на реалната приложимост и безопасност на AI технологии.

Лабораторията за експериментална регулация е първата по рода си в България и една от малкото в ЕС, която позволява реална проверка на ефективността и въздействието на нови AI решения още преди тяхното въвеждане на пазара.

Материалът и изибражението са предоставени от Институт GATE

Сградата е проектирана с мисъл за осигуряване на енергийна ефективност посредством пасивни и активни мерки. Пасивните са високоефективни ограждащи елементи – стъкло и изолация. Активните са енергийно-ефективна система за отопление и охлаждане. В сградата ще бъдат разположени иновационни лаборатории, зали за презентации и отворени пространства за срещи и дискусии. Тя ще се помещава на над 600 кв. м. площ, ще бъде на четири етажа и обезпечена със съвременни технологични решения, които позволяват мобилност и многофункционалност по време на експлоатационния режим.

Сградата ще бъде разположена в кампуса на СУ „Св. Климент Охридски“ между факултетите по математика и информатика (ФМИ), физика (ФзФ) и химия и фармация (ФХФ), и още два центъра, финансирани по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е най-подходящото място за създаването на Научен парк на Софийския университет, вярва проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE.

„Нашата мисия като изследователи е да превърнем института в мост между науката, правителството и индустрията, да допринесем за повишаване на качеството на живота на хората чрез изследванията и мултидисциплинарните проекти, по които работим. Целта ни е да създаваме нова изследователска култура, за да дадем възможност на младите изследователи да се развиват и да постигат научните си амбиции в страната и да мотивираме връщането на повече български изследователи от чужбина. Сградата е първа стъпка в изграждането на националната изследователска инфраструктура в областта на големите данни и изкуствения интелект, която ще събере тези наши стремежи. Тя ще бъде домът на института и изследователите в нея ще работят в полза на обществото, с помощта на съвременните достижения на науката и технологиите.“, каза проф. Илиева.

Освен за изследователите на институт GATE, новата сграда ще бъде отворена за студенти и партньори за демонстрации, експериментиране и тестване на нови технологии и решения, както и за семинари и събития.

„В съвременния динамичен и интензивен свят е много важно, научните постижения да бъдат видими по света, за да бъдат полезни на хората. Да бъдат изграждани истински научни центрове, в които десетки учени да преследват едни и същи цели и да работят по свързани задачи, за да могат да се конкурират с колегите си по света. В следващите няколко месеца ще направим всичко възможно, за да привлечем колеги от България и чужбина, така че да направим научната дейност на страната отново водеща в света.“, каза проф. Николай Денков, министър на образованието и науката.

Специално живо включване на събитието направи д-р Мануел Алейшо от Генералната дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия. „Този проект е резултат от интензивно сътрудничество и много усилия, а сградата не е неговото начало. Институтът GATE има вече няколко години зад гърба си и продължава да расте благодарение на усилията на много хора както в България, така и тук в Европейската комисия. Впечатляващо е не само постигнатото до момента, но и това, че институтът GATE събира две институции – СУ „Св. Климент Охридски“ и Chalmers University. Това партньорство е изключително важно и вярвам, че показва начина, по който инвестициите в научни изследвания водят до прогрес и подобряване на върховите постижения. Проекти като този показват какво значи Европа и каква е нейната мисия.“, изтъкна д-р Алейшо.

От основаването си до момента, институт GATE успява да привлече финансиране от национални и международни проекти, което надхвърля планираното над два пъти. Привлечените изследователи са с 15% над заложените и институтът започна два значими пилотни проекта с важно обществено значение – в приложните области „Градове на бъдещето“ („Цифров двойник на града“) и „Дигитално здравеопазване“ („Цифрово моделиране на пациенти с когнитивни нарушения“). Всичко това допринася както за авторитета на СУ „Св. Климент Охридски“, така и за цялата научна дейност в България.

„СУ „Св. Климент Охридски“ винаги е стимулирал развитието на научните изследвания и за нас е гордост това, което постигнахме в последните години в областта на науката, благодарение на множеството мащабни проекти. Сферата, в която институт GATE се развива е изключително важна и докато допреди време подобни центрове съществуваха само в Западна Европа, сега с бързи темпове компенсираме това – резултатът за първите две години от съществуването на института е видим. Поздравления на целия екип, пожелавам успех на бъдещите дейности и се надявам, че тази сграда ще бъде предпоставка за още по-голям интерес към дейността на GATE”, каза проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски.

„С този институт, България ще бъде поставена на научната карта на Европа и аз съм изключително щастлив, че ще имаме възможността да вземаме решения базирани на данни. Институт GATE е и причина за младите хора да останат и да градят бъдещето си в България. Още повече се радвам, че точно в район Лозенец ще се появи едно съвременно място, отговарящо на най-високите световни стандарти. Това може да е пример как трябва да изглежда една градска среда, която да продължим да разширяваме, за да се превърне София в това, което би трябвало да бъде.“, каза г-н Константин Павлов, кмет на район Лозенец.

Като част от официалната церемония гостите имаха възможност да отправят своите пожелания към института и да ги положат в специална капсула на времето, която да бъде отворена след 10 години.

Един от пилотните проекти на института GATE, с който стартира сътрудничеството е „Цифров двойник на града“. Проектът свързва реалния и виртуалния свят чрез постоянно събиране на данни от обкръжаващата ни среда и ги използва за моделиране на градските процеси и явления. Той се реализира като платформа, която освен управлението на данните, включва симулиране, анализ и визуализиране на различни сценарии, подпомагащи вземането на навременни и информирани решения. Пилотните сценарии, върху които работи екипът, са свързани с градското планиране, качеството на въздуха и анализа на соларния потенциал на сградите. Основна цел на платформата е да предостави инструмент за взаимодействие, проектиране, експериментиране и оптимизиране на града. Проектът на GATE се реализира на територията на район „Лозенец“ в София.

“Радвам се, че макар и онлайн можем да продължим да работим заедно за технологичното развитие на нашия град. Моето лично убеждение винаги е било, че научната общност е наш ключов партньор в работата ни за развитието на София. Убедена съм, че с общи усилия и съвместна работа на базата на науката, можем да променяме града си към по-добро. За мен партньорството между Столична община, Софийски университет и институт GATE е от изключителна важност за развитието на научноизследователския капацитет на града. Искрено Ви поздравявам за проекта и за създаването на Центъра за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект. Вярвам, че информацията е най-важното нещо за вземането на правилни решения. Чрез участието си в този проект, Столична община ще има възможност да получава анализ на различни данни, което ще ни помогне да вземаме правилни решения. Създаването на дигитален двойник би дало възможност за предварителен анализ на дейностите, свързани с транспорт, строителство, велосипедно и пешеходно движение, местата за засаждане на дървета и всичко останало, което би подобрило градската среда.” сподели г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.

„Партньорските отношения са градивната сила за развитието на съвременния свят.  Със Столична община имаме дълга традиция да работим заедно в областта на образованието, науката и културата. Подписаното споразумение със Столична община продължава традицията Софийският университет със своя научен потенциал да подпомага развитието на София като един модерен град. Особено се радвам, че това споразумение се основава на сътрудничество във високотехнологични области – големи данни и изкуствен интелект, които са приоритетни за научноизследователската дейност в института GATE към Софийския университет. Уверен съм, че сътрудничеството между Столична община и GATE ще допринесе за  превръщането на нашия град в едно по-добро място за живеене.“,  изтъкна проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

“Подобни инициативи вече са реализирани в големи градове като Сингапур, Хелзинки, Амстердам и Берлин, което осигурява солидна основа от добри практики, които да следваме. Нашата амбиция е да помогнем за позиционирането на София сред тези градове, като стартираме със създаването на 3D модел на район „Лозенец“, представящ геометрията на обектите в него като сгради, пътна инфраструктура, зелени площи, релеф и др. В сферата на градското планиране, например, 3D моделът ще бъде използван за изследване на ефекта от построяване на нова сграда върху заобикалящата я среда. В комбинация с изчислителната динамика на флуидите той ще бъде приложен за симулиране на вятъра и движението на въздушните маси, с което ще бъде постигнато по-добро разбиране за това как замърсителите на въздуха се разпространяват в условията на града.“, разказа доц. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научна група в институт GATE.

„Институт GATE цели да се превърне в катализатор на национално ниво и в глобално конкурентен център за научни изследвания и иновации, базирани на големи данни и изкуствен интелект. GATE е проводник на промяната в националната система за научни изследвания и иновации. Центърът провокира тясно сътрудничество между научните среди, индустрията и публичните организации за провеждане на отговорни изследвания и иновации с реални ползи за обществото. Затова е много важно, ние като институт да можем да разчитаме на бизнеса и публичните организации за съдействие, както по отношение на данни, така и по отношение на опит и технологии, с които да продължаваме да създаваме иновативни решения за гражданите.“,  добави проф. д-р Силвия Илиева, директор на института GATE.

Освен представители на GATE и  Столична община,  в  представянето на проекта взе участие и Бернд Кетзлер от Chalmers Industriteknik, Гьотеборг, Швеция. Той е координатор на проект за изграждане на Център за градски цифрови двойници, в който институт GATE е партньор. Също така участници във форума бяха Любомир Георгиев, директор на Софияплан, който разказа повече за това как чрез моделирането и обработката на данни на институт GATE, планирането може да отчита и промените в средата. Калоян Василев, ръководител партньорски програми в Bosch.IO, който представи вижданията на бизнеса за иновативните технологични решения в подкрепа на градовете и сподели как самите те се включват в концепцията за „Цифров двойник на града“ – чрез специални „умни“ камери, компанията събира и обработва метаданни за околната среда и след това ги визуализира. Това гарантира прозрачност и информираност в управлението на сложни решения.

Стажантската програма ще бъде с продължителност 1-2 месеца, с възможност за продължаване на съвместната работа между института и студентите. По време на стажантската програма, студентите ще имат възможност да се запознаят и максимално да се доближат до реални изследователски проекти и да допринесат за тяхното развитие. Всеки студент ще има личен ментор, който да го напътства и да му помага в старта на неговата изследователска кариера. На студентите ще бъдат възлагани индивидуални работни задачи, чрез които те ще могат да развиват своите изследователски качества. След изпълнение на задачите участниците ще получават обратна връзка, както и препоръки за подобряване на работата. Студентите ще бъдат включвани в групови дейности и дискусии, за да могат да развиват и уменията си за работа в екип, които са от голяма важност в научноизследователската дейност.

Студентите, които имат интерес и искат да разберат повече за института и стажантската програма, могат да се включат във “Форум на кариерното развитие” на Факултета по математика и информатика към СУ “Св. Климент Охридски”, за да се запознаят с института и да зададат своите въпроси.