Кои умения смятате, че ще бъдат най-ключови за специалистите в облачната инфраструктура през следващите 3–5 години?

С непрестанното развитие на технологиите в сферата на облачните решения и все по-големия интерес от компаниите към тях, специалистите в сферата са все по-търсени.

Миграцията от частни инфраструктури към облачни решения изисква експерти, които да създават сигурни, ефективни и финансово обосновани планове, както и архитектури, които не нарушават наличността на бизнес продуктите.

Пазарът се насочва към по-комплексни роли, които комбинират дизайн, оптимизация на разходите, автоматизация, работа с многооблачни и хибридни среди и сигурност. Това е естествена еволюция на профила на специалистите и отразява дългосрочните цели на компаниите в областта на облачните решения.

В кандидатите се ценят все повече меки умения, които да позволяват превръщането на технически умения от облачните решения към бизнес стойност. Презентационните умения и адаптирането на съдържание за нетехническа публика също ще намират все по-голямо приложение в преплетените инфраструктурни и бизнес решения в облака.

Какви подходи използвате в Paysafe, за да развиете и задържите таланти в екип, който работи с cloud технологии?

В Paysafe залагаме на техническа работа, в която служителите виждат смисъл, възможности за растеж и развитие, позитивна култура и идеята, че инфраструктурните облачни решения имат стойност, равносилна на тази на бизнес продуктите ни. В съвременните бизнес приложения до крайни клиенти инфраструктурата играе ключова роля с цел бърза, сигурна и надеждна до потребителите ни.

Отвъд текущата поддръжка на системите ни, служителите работят по бизнес задания с инфраструктурни зависимости, които провокират техническо мислене и експериментиране, водят до изграждане на архитектура и модел за нейната надеждна дългосрочна поддръжка, често разпределена между различни екипи и континенти. Paysafe оперира в модерна DevOps-ориентирана среда, която стимулира взаимната работа, автономността във вземането на решения и използването на модерни инструменти за инфраструктура като код, мониторинг и телеметрия.

Служителите получават достъп до множество източници с актуална техническа литература и възможности за сертифициране, осигурено от компанията.

Каква роля според вас ще играят автоматизацията и изкуственият интелект в развитието на талантите в тази сфера?

Автоматизацията и изкуственият интелект са основните ускорители на техническото развитие на кандидатите в областта на облачните технологии. Те помагат за създаването на интелигентни и предвидими технически решения, с допълнителна ключова черта – възможност за автоматично разпознаване на грешки и коригирането им.

С използването на автоматизация за рутинни операции, специалистите получават повече време, което да инвестират в разработването на инфраструктурата и вземане на решения за подобрението ѝна база на обратна връзка, получена от инструменти за мониторинг, които следят системите на множество нива и изграждат цялостна характеристика на поведението.

Кои нови роли или профили очаквате да се появят в областта на cloud инфраструктурите и как да се подготвят кандидатите за тях?

С развитието на облачните решения, изкуствения интелект и възможностите за автоматизация, традиционно познатите роли ще еволюират в нови хибридни такива спрямо търсенето на пазара.

Част от  тези роли са:

Cloud-native Platform Engineer – с фокус създаване на платформи за разработка на облачни бизнес системи

Cloud FinOps Specialist – с нарастването на инфраструктурата нараства и нуждата от контрол на разходите и тяхната оптимизация

SecOps Engineer – работа с инфраструктура като код за контрол на сигурността, както и изграждане системи за ранна детекция на проблеми

За своята подготовка кандидатите трябва да са в крак с тенденциите в сферата, както и с увеличаващите се продукти, които се появяват в портфолиото на компаниите, които предлагат облачни решения. Изследването и експериментирането с нови технологии дава на кандидатите видимост над нови възможности, които могат да използват като част от работата си, да ги приложат и да подобрят вече изградени инфраструктурни решения.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображенията са предоставени от Paysafe

Вдъхновен от миналогодишната инициатива, и тази есен екипът на Бош България се посвети на различни каузи. Второто издание на Месеца на доброволчеството на Бош България през октомври обедини над 150 служители и техните семейства, които дариха повече от 600 часа доброволен труд. Тази година компанията инициира четири доброволчески акции в подкрепа на няколко социални организации, природни и културни обекти. Сред доброволческите инициативи бяха почистване и облагородяване на Националния военноисторически музей, Природен парк Витоша, Дневен център за деца с увреждания „Свети Врач“ и приюта „Бандата на 1500-те“ в Сеславци.

В Националния военноисторически музей служителите на Бош и техните близки се погрижиха за музейните експонати и облагородяването на откритите пространства около музея.

Доброволците в Природен парк „Витоша“ положиха усилия в изграждането на нови дървени съоръжения, в боядисването и лакирането им и в почистването на района „Златните мостове“.

В Дневния център за деца и младежи с увреждания „Свети Врач“ дейностите включваха освежаване, боядисване на помещения и обновяване на дворното пространство.

Инициативата в приюта за кучета „Бандата на 1500-те“ в Сеславци беше насочена към подобряване на условията за животните и изграждане на нови съоръжения. Участниците в акцията се погрижиха и за обитателите на приюта, като им отделиха специално внимание и време за разходки, игри и заслужени лакомства.

Бош България подкрепи всяка от избраните локации с осигуряването на нужните материали, а в помощ на ремонтните и строителните дейности в инициативите бяха включени и множество електроинструменти на Бош.

И тази година Месецът на доброволчеството се осъществява с подкрепата на Фондация BCause, дългогодишен партньор на компанията в областта на корпоративното доброволчество и дарителските програми.

Второто издание на Месеца на доброволчеството за пореден път потвърждава, че Бош България вярва в силата на общността, съпричастността и добрия пример. Компанията последователно обединява усилията на своите служители чрез целенасочени дарителски и доброволчески инициативи. Участието и ангажираността на служителите доказват, че устойчивите промени започват с отговорни действия.

Материалът и изображението са предоставени от Бош 

Какво те вдъхнови да избереш тази специалност?

Деница: Винаги съм знаела, че ще избера икономическа специалност за своето висше образование. Има много причини да се спра точно на специалността „Счетоводство, Финанси и Дигитални приложения“ в Стопанския факултет към Софийски университет. Програмата е добре структурирана и включва много иновативни дисциплини, които развиват нашите практически умения, допълнителен плюс за мен е, че в специалността се преподава изцяло на английски, което би ми дало предимство в бъдеща работна среда.

Симона: Избрах специалност “Бизнес администрация с немски език”, тъй като тя съчетава две вълнуващи за мен области – икономика и чужди езици. Харесва ми, че програмата ми дава широк поглед върху бизнес процесите и в частност управлението им, като в същото време ми позволява да развивам езикови и междукултурни умения, които са изключително ценни в международната среда. От решаващо значение за избора ми бяха разнообразните инициативи, които Стопанският факултет организира за своите студенти, както и партньорствата на университета.

Виктор: Още в гимназията изпитвах силен интерес към математиката и технологиите, както и към възможностите те да се използват за решаване на реални проблеми. Избрах специалността „Компютърни науки“, защото тя представлява интересна комбинация от двете области, които винаги са ме вдъхновявали.

Юлиан: Още по време кандидатстването в университета ми беше важно да избера среда, която да ме предизвиква и мотивира. Специалността „Софтуерно инженерство“ в Софийския университет е сред най-престижните в страната и привлича някои от най-способните млади хора. Исках да бъда част от тази общност – да се уча от най-добрите и да се развивам в конкурентна и вдъхновяваща академична среда.

Симона Стаматова, студентка в Стопанския факултет на Софийския университет

Кои са най – големите предизвикателства с които се сблъскваш по време на обучението си, и как ги преодоляваш?

Деница: За мен най – голямото предизвикателство е да запазя самообладание, когато стане твърде натоварено. Има моменти, в които списъкът със задачи и задължения ми изглежда безкраен. В такъв период единственото средство, което помага, е налагането на голяма самодисциплина и организация. Няма как всичко да се случи за един ден, но с ясна визия и план няма невъзможни неща.

Симона: Едно от основните предизвикателства е да балансирам между учебната натовареност, работа на непълно работно време и извънкласни ангажименти. За да се справя, планирам внимателно времето си и се старая да бъда постоянна. Вярвам, че добрата организация и проактивното отношение са ключът към успеха.

Виктор: Сред най-големите предизвикателства, с които се сблъсквам, са усвояването на преподавания материал по различните дисциплини и ефективното управление на времето. За да се справя с успешно, прилагам системен подход за учене, който ми помага за по-лесно да разбирам и усвоявам знанията.

Юлиaн: Едно от най-големите предизвикателства за мен остава самостоятелното учене. В сферата на софтуерното инженерство материалът често е обширен и динамично променящ се, което изисква постоянна адаптация и търсене на надеждни източници. Въпреки че понякога това е трудно, постепенно се уча как по-ефективно да структурирам времето и усилията си, да подбирам стойностни материали и да прилагам наученото в реални задачи. Вярвам, че този процес на усъвършенстване ще ме направи по-самостоятелен и уверен.

Юлиан Люцканов, студент във Факултета по математика и информатика на Софийския университет

Какви умения и знания искаш да придобиеш, за да постигнеш своите професионални цели?

Деница: В бъдеще искам да усъвършенствам своите меки умения или така наречените “soft skills”. За мен това е добавената стойност, която всеки от нас носи на своето работно място. Всичко друго може да се научи с времето, стига човек да е любознателен и да е на правилното място.

Симона: Стремя се да натрупам ценни познания в областта на икономиката и бизнеса. Също така, работя в посока подобряване както на своите аналитични, така и лидерски и комуникационни умения. Бих искала да натрупам практически опит в управлението на проекти и в работата с международни екипи в динамична бизнес среда.

Виктор: В момента не се фокусирам върху конкретна технология, която да изучавам, а по-скоро върху овладяването на основните концепции в разработката на софтуер. Това ми позволява да разширя познанията си в сферата на програмирането и да се подготвя по-добре за бъдеща професионална реализация.

Юлиaн: Искам да развия умения, които ще ме направят конкурентоспособен и адаптивен специалист в бързо развиващата се технологична среда. Освен задълбочени технически познания в областта на програмирането и алгоритмите, се стремя да изградя логическо мислене, аналитичност и способност за вземане на добре обосновани решения. Също така държа да развивам умения за работа в екип и ефективна комуникация, защото вярвам, че успехът в ИТ сектора зависи не само от технологичните знания, но и от умението да споделяш идеи и да работиш с хора с различен опит и гледни точки.

Деница Методиева, студентка в Стопанския факултет на Софийския университет

Как си представяш кариерата си след завършването на университета?

Деница: Много динамична и натоварена. Вярвам, че сега ми е времето да дам всичко от себе си и да изградя своя път нагоре, за да може в бъдеще да бера плодовете на усилията си.

Симона: Виждам се като част от международна организация, в която мога да допринасям с идеи и знания в сферата на управлението и бизнес развитието. Все още не съм се насочила към специфична област, но бих искала да работя по проекти, насърчаващи иновациите и устойчивото развитие, както и да продължа да се развивам в среда, в която се цени работата в екип, инициативността и отговорността.

Виктор: След завършването на университета планирам да започна работа в сферата на софтуерното инженерство. Паралелно с това имам желание да продължа образованието си в магистърска програма, насочена или към изкуствения интелект, или към анализа на големи данни. Въпреки че това са основните ми идеи в момента, осъзнавам, че в съвременния динамичен свят плановете могат да се променят.

Юлиaн: След завършването си се виждам като част от динамична технологична компания, където работата е едновременно предизвикателна и удовлетворяваща. Искам да се занимавам с проекти, които имат реално въздействие и дават възможност за непрекъснато развитие. В дългосрочен план бих искал да достигна позиция, която съчетава висока експертиза и възможност за принос към по-големи решения в индустрията.

Виктор Иванов, студент във Факултета по математика и информатика на Софийския университет

Как научи за тази стипендия и какво те мотивира да кандидатстваш за нея?

Деница: Във факултета ми имаше плакат с информация за стипендията. Отне ми един месец да минавам покрай него всеки ден, за да се реша да кандидатствам. Нямах никакви очаквания, защото знам колко е голяма конкуренцията, и останах изключително изненадана, когато от екипа на Paysafe се свързаха с мен.

Симона: Научих за стипендията чрез Стопанския факултет и реших да кандидатствам, защото тя е не само признание за положените усилия, но и стимул да продължавам да надграждам и усъвършенствам знанията и уменията си. Мотивира ме възможността да бъда част от общност от амбициозни студенти и да представлявам университета с гордост.

Виктор: Научих за стипендията от мой колега в университета. След като се запознах с условията на програмата и установих, че отговарям на изискванията, реших да кандидатствам, защото това е отличен шанс за професионално и личностно развитие.

Юлиaн: Научих за стипендията чрез публикация в социалните мрежи. Веднага ме впечатли идеята една водеща финтех компания да подкрепя млади хора, стремящи се към професионално развитие. Кандидатствах с увереност, че подобна инициатива може да насърчи не само личния ми напредък, но и по-тясната връзка между академичната общност и реалната бизнес среда.

Какви допълнителни дейности (проекти, доброволчество, стажове) смяташ, че допринасят за твоето развитие?

Деница: Мисля, че всяка дейност, която допълва нашите знания и умения, допринася положително за нашето развитие. Дори и да не е тясно свързана със специалността всеки опит е полезен, защото ни доближава до това да разберем къде се крие нашата стихия. Смятам, че Стопанският факултет дава изобилие от възможности за развитие на своите студенти и всичко, което се иска от нас, е да бъдем активни и да се възползваме от тях. Благодарение на Кариерния център към Стопанския факултет успях да участвам в стаж към Българската Фондова Борса. Друга извънкласна дейност, която смятам че е допринесла положително за моя растеж като личност, е участието ми в Mentor the Young. Целта на програмата е да среща младежи и ментори с общи интереси, като по този начин помага на младите да се ориентират по-лесно в бъдещото си кариерно развитие и да черпят опит от вече реализирани професионалисти.

Симона: Паралелно с обучението ми в Стопанския факултет членувам в неправителствена организация, като активно работя по различни инициативи, свързани с младежко развитие и социална ангажираност. Освен това, участието ми в Еразъм+ проекти ми дава възможност да се срещам с хора от различни култури, да обменям идеи, да обогатявам своите знания в различни области като екология и дигитална грамотност и да надграждам своите умения за работа в екип, лидерство и комуникация. Интересни, но и много полезни за бъдещата ми професионална реализация са също така гост лекциите, семинарите и дискусиите по актуални теми от бизнес сферата, които Стопанският факултет организира в партньорство с компании като Paysafe.

Виктор: Смятам, че работата по проекти е важен начин за прилагане на теоретичните знания на практика. Стажът във фирма предоставя ценна възможност за придобиване на професионални умения, подобряване на комуникацията и развитие на способността за работа в екип.

Юлиaн: Активно се включвам в университетския живот – в момента съм асистент и наставник на по-млади студенти, което ми помага да развивам умения за комуникация, преподаване и работа в екип. Освен това вече имам един стаж като програмист, който ми даде ценен практически опит и по-добро разбиране за реалната работа в технологичната индустрия. Стремя се постоянно да се развивам чрез участие в проекти и инициативи, които разширяват знанията ми и ми позволяват да надграждам наученото в университета.

Искаш да се развиваш с Paysafe? Научи повече и следи новите възможности тук.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображенията са предоставени от Paysafe

В толкова динамична индустрия като финтех, как успявате да запазите баланс между работа и личен живот?

С навлизането на новите технологии, вече няма реална граница между работа и личен живот. Идеализираният „перфектен work-life баланс“ за мен е илюзия. Колкото и да се опитваме да ги държим отделно, напрежението от срокове и задачи неизбежно нахлува в личното ни време, но и личните ни задачи, също толкова неизбежно навлизат в работната среда.

Харесвам концепцията за интеграция на работата и личния живот – т.нар. work-life integration. Стремя се да подреждам деня си така, че работата и личният живот да се допълват, вместо да се борят един с друг. Семейните вечери и уикендите са „свещени“ – там лаптопът е затворен. Планирам и кратки паузи през деня, които ме разнообразяват, зареждат ме и ми дават нова перспектива. Така и кариерата върви напред, и децата ме виждат като присъстващ родител, а не като човек зад екрана.

Кои практики или навици смятате, че най-много помагат за изграждането на здравословна работна култура?

Най-ценното за мен е хората да знаят, че могат да говорят открито за натоварването и нуждите си.

Ние сме в индустрия, която никога не спира, но ако няма прозрачност, напрежението се трупа и избива в грешен момент. Затова в моя екип насърчавам гъвкавост и давам пример с реално спазване на границите. Не се гледа часовникът от 9 до 6, а дали е свършената работата.

Опитваме се да държим срещите целенасочени, а не да ги провеждам „за спорта“. Но също така не забравяме, че в тях има и социален елемент, защото преди всичко сме хора. А когато хората усещат доверие и подкрепа, те дават най-доброто от себе си без да се прегарят.

Имате ли лични стратегии, които ви помагат да поставяте граници и да избегнете прегаряне (burnout)?

Да кажеш „не“ е може би най-трудният, но и най-ценният навик. Използвам блокове за дълбока работа (поне 2 пъти в деня по половин час), за да постигна максимална продуктивност. Взимам си малки паузи за разходка около офиса или поне комфортен неработен обяд, дори и в най-заетите дни – мозъкът работи по-добре, когато му дадеш въздух.

Когато усетя, че започвам да изгарям, просто се изключвам тотално от имейли и чатове за един уикенд. Това е инвестиция в собствената ми ефективност, не лукс.

Как според вас ще се развива темата за work-life balance в ИТ и финтех сектора в близките години?

Все повече ще говорим за интеграция, а не за перфектно разделяне. Хибридната работа и автоматизацията ще ни дадат свобода да подреждаме деня според личните приоритети. За мен компаниите  трябва да въведат ясни правила за свършена работа, а не за стоене в офиса или да бъдеш онлайн. Отпочинал човек с ясни мисли и приоритети може да бъде много по ефективен. Затова както казах, за мен не балансът, или по-скоро интеграцията, ще е решаващ фактор в битката за таланти.

Кои са основните предизвикателства пред хората в технологичната сфера, когато става дума за баланс?

Най-голямото е усещането, че трябва да сме „винаги включени“. Бързият ритъм те кара да мислиш, че ако спреш, ще изостанеш. Множеството срещи и постоянните нотификации изяждат времето за истинска концентрация. Има и култура на „героизъм“ – да работиш до късно, за да спасиш проекта, се случва и е полезно, но когато е изключение, а не правило. Нужно е осъзнато да спрем и да подредим правилата на играта.

Каква роля играят гъвкавите форми на работа – като хибридния модел – за по-добро съчетаване на личното и професионалното?

Хибридният модел е огромен плюс, ако се използва разумно. Спестява време от пътуване, което може да се вложи в семейството или лични проекти. Дава възможност да избереш къде си по-продуктивен – вкъщи за фокус или в офиса за екипна енергия. Но за да работи, трябва ясна рамка – кога е важно да сме заедно и кога дистанцията е по-добрата опция. Това е истински инструмент за интеграцията на работата и личния живот. Личното ми предпочитание (за моята работна ефективност) е да бъда в офиса. Но имайки гъвкавостта да остана вкъщи, ако имам нужда, ми дава комфорта да не се притеснявам, какво би станало ако се наложи. Всяко спестено притеснение е енергия, която мога да фокусирам в нещо полезно.

Какво бихте посъветвали колегите си в сектора, за да намерят по-устойчив ритъм между личния и професионалния живот?

Определете кое е важно за вас извън работата и го защитавайте като ключов приоритет. Намерете начин да го съвместите с работния процес. Доверявайте се на екипа си и не се опитвайте да бъдете навсякъде. Работете умно, автоматизирайте и приоритизирайте, вместо просто да трупате часове. И най-важното – не чакайте да усетите прегаряне, за да започнете да се грижите за себе си.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Израз на този успех е и програмата  „The Collective”, която има за цел да използва силата на доброволчеството сред служителите, за да създаде значимо социално въздействие и да допринесе за положителна промяна в общностите, където Kaizen Gaming оперира.

Двигателят на програмата са именно служителите, които обединяват сили като един екип. Те не само се стремят ежедневно да бъдат по-добри в работата си, но и да допринасят положително за средата и света около тях.

Какво отличава The Collective?

Въпреки че започна едва преди година, програмата вече оказва значимо въздействие. До момента тя успя да събере над 600 доброволци, които допринесоха с повече от 1500 часа доброволчески труд и подкрепиха 24 неправителствени организации, помагайки им да развиват мисията си и да създават трайна промяна.

През лятото програмата се фокусира върху социалното приобщаване и подкрепата на общността. В Атина, Солун, София, Букурещ, Лисабон, Сао Пауло и Богота, The Collective подкрепи местни неправителствени организации, като постави пунктове за събиране на дарения в офисите на Kaizen Gaming, давайки възможност на Кайзенци не само да даряват, но и да се свържат лично с организациите и каузите, към които проявяват интерес.

Резултатите са вдъхновяващи:

• Над 2,000 артикула бяха събрани като дарение за уязвими общности, включително пакетирани храни, хигиенни продукти, училищни пособия, дрехи, играчки и др.
• Уъркшопът „The Collective Talk” свърза служителите с неправителствени организации в Гърция и Бразилия, създавайки пространство за задаване на въпроси и обмен на идеи, и укрепвайки личната връзка на служителите с каузите.
• Дарение от Kaizen Gaming в размер на над 60 000 евро подкрепи неправителствени организации, обслужващи над 4700 души по целия свят, включително деца, възрастни хора, жени и уязвими семейства.

В София дарителската кампания успя да събере 75 артикула, които с които компанията подкрепи 120 семейства или над 400 души в отдалечени и слабо населени места в Северозападна България. Тази помощ бе изцяло насочена към самотни и възрастни хора, както и семейства в нужда.

Действия от самото начало

Още от старта на кампанията през есента на 2024 г., 200 доброволци от Kaizen Gaming запретнаха ръкави, за да почистят плажове, да сготвят храна за уязвими групи и да ремонтират обществени паркове в Сао Пауло, Лисабон, София, Букурещ, Атина и Солун.

Програмата разшири фокуса си и отвъд хората, подкрепяйки хуманното отношение към животните и опазването на околната среда. Миналия април още 200 Кайзенци обединиха сили с неправителствени организации в Атина, Солун, Сао Пауло, Лисабон, Прага, Валета, Богота, София и Букурещ. Усилията им включваха подпомагане на бездомните кучета да намерят нови домове, изграждане на къщички за птици за местни видове и повишаване на осведомеността по въпросите на опазването на природата.

В България, инициативата The Collective подпомогна за:

• Обновяване на пейки, мостове и пътеки в Национален парк Витоша за по-чисто и зелено бъдеще в партньорство с Time Heroes
• Съвместно с Every Dog Matters, доброволци от компанията прекараха един ден, грижейки се за бездомни кучета и облагородявайки средата, в която живеят.
• Заедно с Фондация Добро за всеки, екипът на Kaizen Gaming в София дари хранителни и хигиенни продукти, както и лекарста от първа необходимост на нуждаещи се хора в Северозападна България.

Още повече предстои

С навлизането си във втората година, Тhe Collective вече проучва нови начини за сътрудничество с неправителствените организации. Истинската стойност на The Collective не се измерва само в числата. Реалното й въздействие се вижда в хората, животните и средата, на които са помогнали доброволците, а също и в гордостта и чувството за цел, които те изпитват от участието си.

Материалът и изображението са предоставени от 360 AllDigital

Как започна вашият професионален път в Paysafe и кои бяха ключовите моменти, които ви помогнаха да преминете от инженерна роля към мениджърска?

Моето пътешествие в Paysafe започна преди 5 години, когато се присъединих към фирмата като софтуерен инженер, носейки със себе си опита си от  управлението на проекти в  строителното инженерство. Вече бях направила прехода към IT, работех като софтуерен инженер и бях  завършила втората си магистратура по управление на проекти по ИТ технологии. Всичко това ми помогна да съчетая техническото изпълнение със стратегическото мислене в моите ежедневни задачи. Преходът към ролята на Engineering Manager не беше еднократен скок, а по-скоро поредица от целенасочени курсове, обучения и моменти, в които поемах инициатива, давах пример и постоянно търсех обратна връзка.

Кои технически и кои „меки“ умения смятате, че бяха най-важни за този преход?

Техническите умения, които са от съществено значение за мен, включват – солидно разбиране на системния дизайн и технологиите, цялостния lifecycle на един софтуерен проект и архитектурата му. Това ми позволява да допринасям смислено в дискусиите на екипите, да взимам по-информирани решения и да напътствам по-малко опитните колеги. Така наречените “меки” умения обаче са истинския ключов фактор – комуникацията, емпатията и способността да слушаш. Разчитах много и на предишния си опит в управлението на проекти, както и на натрупаните познания за финтех през годините ми работа като софтуерен инженер в Paysafe. Умението да планирам, приоритизирам и да съгласувам всичко това със заинтересованите страни ми помогна да изградя доверие и авторитет в компанията. И не на последно място ключови при работата с екипите са емоционалната интелигентност, разрешаването на  конфликти и ръководенето с личен пример.

Как показахте, че сте готови да поемете лидерска роля – имаше ли конкретни проекти или инициативи, които изиграха решаваща роля?

Не мисля, че е имало конкретна инициатива, която е изиграла решаваща роля. След като се запознах с процесите във фирмата, и придобих увереност в технологиите и бизнес домейна,  в който работехме започнах активно и целенасочено да поемам все по-голяма част от координацията на работата както в екипа така и извън него. Целта ми беше не просто да предавам информация, но и да се уверявам, че задачите на екипа се изпълняват в срок, с основен фокус върху качеството. Интересувах се и активно участвах в подобряване на процесите във фирмата и в различни технически инициативи. Инициативата, която затвърди решението ми да продължа професионалното си развитие като мениджър беше участието ми в стажантската програма на Paysafe. Програмата ме предизвика да съчетавам едновременно задълженията си на софтуерен инженер и мениджър на стажанти. Тя ми даде видимост в компанията и показа, че мога да водя екип с яснота и разбиране, както за техническата, така и за  лидерската страна на процеса.

Как вашият мениджър и екип ви подкрепиха в процеса на израстване и какво беше най-ценното, което научихте от тях?

Моят мениджър изигра важна роля в кариерното ми израстване. Той ми даде пространство да се развивам, предизвикваше ме с амбициозни задачи, които ме вадеха от зоната ми на комфорт и ми даваше честна и конструктивна обратна връзка. Благодарна съм и на екипа си. С тях не просто работехме заедно, но и споделяхме много сходни разбирания и стандарти за това как дадена задача трябва да бъде изпълнена. Те ми се довериха, подкрепяха решенията ми и ме предизвикваха в моментите, когато беше нужно. Най-големият урок, който научих в IT сферата, е че лидерството не означава да имаш всички отговори – означава да създадеш среда, в която другите могат да се развиват, заедно да взимате решения, да създавате продукти и да експериментирате. Тази  промяна в мисленето беше трансформираща.

Какво бихте посъветвали колеги, които в момента са инженери, но се стремят  към управленска роля в компанията?

Ако искате да заемете управленска роля започнете сега. Не ви е необходима титла, за да бъдете лидер още сега – бъдете проактивни в решаването на проблеми, любопитни за това как функционират другите отдели в компанията и поемайте отговорност. Търсете често обратна връзка и приемайте задачите и ситуациите като възможност да научите нещо ново. Изграждайте взаимоотношения с хората и помагайте на по-неопитните от вас колеги. Не забравяйте, че вие сте техен пример за подражание за дейности отвъд просто писането на код. И не на последно място – бъдете търпеливи. Растежът изисква време и всяка стъпка по пътя има значение и ни учи на нещо.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Как бихте описали технологичната култура в Paysafe днес и как се е развивала през годините?

Технологичната култура в Paysafe днес е резултат от над 20 години еволюция на инженерни практики и организационен мащаб. От първоначални модули и локални системи в София преминахме към изграждане и поддръжка на глобално дистрибутирана платформа с висока степен на автоматизация и регулаторна съвместимост. Културата се разви от “hero engineering” подход към зряла DevOps и Site Reliability Engineering (SRE) практика с фокус върху scalability, observability и resilience. През годините културата ни стана по-отворена, по-смела и по-глобална – но винаги сме пазили “българския дух” на инженерна изобретателност и взаимопомощ. Ние се сравняваме с индустрията по брой показатели и смело мога да твърдя, че се сме сред най-добрите компании на глобално ниво.

Кои ценности или принципи според Вас са в основата на устойчива технологична среда?

Tези принципи са ключови:

• Design for failure – изграждане на системи, които очакват и толерират грешки;
• Continuous improvement – постоянна оптимизация на SDLC (Software Development Life Cycle), tooling и архитектурни решения;
• Knowledge sharing – изграждане на вътрешни общности (guilds, tech forums), които осигуряват архитектурна консистентност и намаляват single points of failure в екипите;
• Любопитство и доверие – любопитството кара инженерите да задават въпроси, да търсят по-добри решения. Доверието прави възможно работата в мащаб – когато знаеш, че колегата до теб ще свърши задачата си добре;
• Хумор – чувство за хумор. Вярваме, че сериозните системи се градят по-лесно, когато хората се забавляват заедно.

Как балансирате нуждата от бързи резултати с инвестицията в дългосрочно развитие на екипа и хората?

Използваме двустепенен подход: short-cycle delivery чрез agile спринтове и feature flagging за бързо time-to-market, комбиниран с дългосрочна архитектурна визия (roadmaps, tech debt management, refactoring cycles). Истината е, че не винаги е лесно. Имаме продукти, които изискват бързи реакции, но в същото време сме организация, която е тук за десетилетия напред. Затова работим с ясна стратегия: решаваме критичните задачи веднага, но планираме време за учене, експерименти и растеж. Това е инвестиция, която се връща.

Какво е ролята на лидерите и менторите в изграждането на силна инженерна култура?

Лидерите не са само хората с титли – те са и старшите инженери, които помагат на по-младите, или колегата, който отделя време да обясни сложна система. В Paysafe менторството е част от ежедневието. Mенторите играят ролята на multipliers – те предават практическо знание, оформят добри практики и гарантират, че новите колеги навлизат бързо в нашия технологичен стек (Java, Go, Kubernetes, Kafka и др.). Опитът ни показва, че силната култура се предава не чрез презентации, а чрез работа “рамо до рамо”.

Как се насърчават иновациите в голям екип, без това да създава хаос или да подкопава стабилността?

Създаваме “безопасни пространства” за експериментиране – вътрешни хакатони, proof-of-concept инициативи, пилотни проекти. Даваме свобода за нови идеи, но и ясни правила какво влиза в продукция. Така имаме баланс между креативност и стабилност – две думи, които за нас не се изключват, а се допълват.

Какво бихте казали на един млад инженер, който днес започва в Paysafe – какво е важно да разбере за екипа и културата?

Paysafe е място, където ще научи не само как да пише код, а как да го прави resilient, observable и scalable. Културата ни е ориентирана към системно мислене, автоматизация и непрекъсната обратна връзка – основа за професионален растеж и инженерна зрялост. Инженерите знаят, че тук никой не е сам. Това е общност, където има кого да питаш, където грешките са възможност за учене, а успехите се празнуват заедно. Paysafe е място, където технологиите са сериозни, а хората – още повече.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Неда Вачева е Director, Consumer Delivery в продуктовия екип на Paysafe, с над 10 години опит в управлението на програми и проекти във финтех сектора. Ръководи глобален екип от програмни мениджъри, отговарящ за изпълнението на ключови B2C продукти и инициативи. Ролята й е на пресечната точка между продуктовите, техническите и бизнес екипи, свързвайки визията и стратегията зад продуктите („защо“) с конкретното изпълнение („как“). Вдъхновява я възможността да обединява хора с различни гледни точки около обща цел и да създава синхрон – не само защото „трябва“, а защото виждат смисъл.

Какви умения според Вас са най-важни за успешна работа в глобална компания с екипи от целия свят?

Най-важно е да комуникираш ясно, като отчиташ културните различия и се увериш, че всички разбират едно и също нещо. Звучи просто, но в глобален екип може да е предизвикателство.

Често съм чувала „да, разбрах“, а дни по-късно се оказва, че е било по-скоро “ще го разбера по-късно… или ще го обсъдим с нашия екип… след отпуската”. Съгласието не е равнозначно на разбиране. Научила съм се винаги да търся потвърждение и да създам атмосфера, в която всеки се чувства комфортно да поиска допълнителни разяснения. Не от недоверие, а от уважение към сложността на средата, в която работим.

Успешна комуникация за мен означава и да усещаш културните нюанси. “That’s interesting”, казано от англичанин, може всъщност да значи „Изобщо не съм съгласен, но не искам да споря сега“. 5-минутното неформално “Как си, какво прави уикенда?” в Латинска Америка не е просто учтивост, а една от важните части на срещата.

Ключови умения според мен са:

• Ясната комуникация на цели и очаквания – какво искаме да постигнем, кога, кой е отговорен, как ще измерим успеха. Това трябва да е споделено разбиране, не просто красив слайд от презентация.
• Културна адаптивност и гъвкавост – да усещаш кога е нужно да създадеш лична връзка и кога да се върнеш към структурата на разговора. Подходът, който работи в една географска среда, може да бъде неразбираем или дори отблъскващ в друга.
• Доверие и делегиране – изграждането на доверие от разстояние е трудно, но ключово. Добрите лидери знаят кога да се включат и кога да дадат пространство.

Как организирате комуникацията и работното си време с колеги в различни държави? Има ли културни или работни специфики, които вземате предвид?

В момента работим основно с екипи от Европа, САЩ и Латинска Америка – три часови зони, три различни ритъма. Времето си структурирам така, че да имам слотове за всяка локация, като избягвам крайни часове и залагам много на асинхронна координация. Активно ползваме AI, който автоматично фасилитира срещите извън работно време, а на следващата сутрин получаваме обобщени решения и следващи стъпки. В голяма степен това ни дава и усещането за участие, без реално да сме били „в стаята“.

Културни разлики има и те се усещат главно в комуникацията – в Щатите предпочитат кратки и структурирани срещи, докато за латиноамериканците е важна личната връзка и „първите пет минути“ на разговора. Англичаните са пословично дипломатични, а българите в контраст сме супер директни. Разнообразието е едновременно и предизвикателството, и чарът на глобалната работа.

Спомняте ли си случай, в който културни различия доведоха до недоразумение? Как го преодоляхте?

Не бих казала, че културните различия сами по себе си водят до недоразумения. По-скоро липсата на яснота. Когато екипите знаят защо са в конкретен проект, какъв проблем решават и за кого, а отговорностите са ясно разпределени, тогава локацията няма значение.

Да, има културни особености, но в тях се скрие огромен потенциал за иновации, стига да ги възприемаме не като разлика, а като допълнение. Разнообразието носи заряд и енергия.

Кои са най-големите предимства на работата в мултикултурна среда? Как това Ви обогатява – професионално и лично?

Най-голямото предимство е, че излизаш от собствения си „мисловен балон“ и разбираш, че няма една истина – има много начини да достигнеш до добри резултати.

Работата в глобален екип ме научи да слушам повече, да питам вместо да предполагам и да не приемам собствената си перспектива за мярка на света.

Професионално, вярвам, че това ме прави по-добър лидер. Лично – направи ме по-любопитен човек.

Как поддържате усещането за екипност и принадлежност, когато работите с хора, които рядко виждате на живо?

Срещите на живо трудно се заместват, но и от разстояние можеш да изградиш доверие и усещане за близост. Аз лично вярвам в силата на малките неща – да помогнеш без да те молят, да пуснеш един GIF в точния момент, когато има нужда от глътка въздух. Има и друг тип важни срещи – онези, в които говорим не за метрики, a за любими места, преживявания, хобита. От виртуални кафета до онлайн наздравици – варианти много, стига да има желание.

Какви добри практики бихте споделили с човек, който за първи път ще работи в международен екип?

Най-вече слушай повече отколкото говориш. Не предполагай. Питай, ако не разбираш контекста – ще се изненадаш колко често и други не са разбрали същото нещо. Бъди точен и уважавай времето на другите. Използвай видео винаги, когато е възможно. И най-важното – бъди себе си – усеща се кога си откровен, и именно това изгражда доверие.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Константин Дренски, Senior Software Engineer 

Константин е старши софтуерен инженер в Paysafe от 2021г. В професионалния си път до тук освен във финансовата индустрия, има опит по няколко големи софтуерни проекта в сферата на телекомуникациите и енергийния сектор. През свободното си време обича да спортува, да пътува и да експериментира с нови технологии.

Александър Петров, Software Engineer 

Александър е софтуерен инженер с 5 години опит с Java, Spring Boot и микросървисна архитектура. Извън работата се интересува от Electric Vehicle платформи и батерии. Често комбинира инженерния подход в хобитата си – било тос домашна автоматизация, енергийна ефективност или smart решения за ежедневието.

Стоян Стоянов, Software Engineer 

Стоян е софтуерен инженер в Paysafe от 2024 г. Има инженерно образование в областта на машиностроенето, като преди около четири години се преквалифицира в сферата на софтуерното инженерство. В свободното си време обича да прекарва време със семейството си и да се занимава активно с различни спортни дейности.

Какво най-много ви харесва в работата ви като софтуерен инженер?

Константин: Най-много ми харесва възможността да решавам комплексни проблеми чрез технологии и да създавам решения, които имат реално въздействие.

Александър: Харесва ми, че мога да създавам нещо полезно – от идея до реален работещ продукт. Чувствам удовлетворение, когато виждам как решението, по което съм работил, улеснява работата на другите или допринася за по-добро преживяване за крайните потребители. Освен това, професията ми постоянно ме предизвиква – винаги има какво ново да научиш и в какво да се усъвършенстваш.

Стоян: Харесва ми това, че чрез писане на код реално решаваме проблеми и създаваме стойност. Работата комбинира логика и креативност, а най-голямото удовлетворение идва, когато видя как нещо, върху което съм работил, се използва реално – особено в мащаб, както съм виждал при предишните си работодатели, и сега в Paysafe. Технологиите се променят постоянно и това ме държи любопитен и ангажиран – никога не е скучно.

Когато се сблъскате с техническо предизвикателство – как подхождате към решаването му?

Константин: Когато се сблъскам с техническо предизвикателство, първо го анализирам задълбочено, разделям го на по-малки части и систематично търся решение чрез проучване, тестване и сътрудничество с екипа.

Александър: Първо се опитвам да разбера добре самия проблем – какво точно не работи и защо. След това си изграждам ясен план как да подходя – стъпка по стъпка. Ако е нужно, търся информация, консултирам се с колеги или изпробвам различни варианти. Вярвам, че с търпение, логика и добра комуникация всяко предизвикателство има решение.

Стоян: Обикновено започвам с това да разбера пълния контекст – не само какво се чупи, но и защо, и какво би трябвало да се случва. Разбивам проблема на по-малки стъпки и търся потвърждение чрез логове, тестове или наблюдение на поведението на системата. Ако съм блокиран – не се колебая да потърся съвет от колега. Работата ми досега ме е научила, че добре поставен въпрос в правилния момент спестява много време и усилия.

Кой е най-важният урок, който сте научили досега в кариерата си?

Константин: Най-важният урок, който съм научил досега в кариерата си, е че ефективната комуникация и сътрудничество са толкова ключови за успеха, колкото и техническите умения.

Александър: Най-важният ми урок до момента, е че в работата, особено в екип, не е важно само да намериш решение, а и как го представяш и комуникираш. Добрият софтуерен инженер не е този, който знае всичко, а този, който умее да работи ефективно с другите, да споделя знания и да оставя след себе си яснота, а не объркване.

Стоян: Научих, че комуникацията е също толкова важна, колкото и писането на добър код. Имало е случаи, в които по-добрата координация щеше да спести часове debugging. Друг важен урок е, че доброто планиране и дизайн в началото може да спести много главоболия накрая – нещо, което съм виждал и при по-големи проекти в корпоративна среда.

Как поддържате и развивате уменията си в динамичния свят на технологиите?

Константин: Поддържам и развивам уменията си чрез постоянно учене – следя нови технологии, участвам в онлайн курсове, чета специализирана литература и се включвам в практически проекти, които ме предизвикват да излизам извън зоната си на комфорт.

Александър: Опитвам се редовно да намирам време за учене – понякога чрез онлайн курсове, понякога чрез реални проекти или като си поставям нови предизвикателства. Следя какво се променя в нашата сфера, обичам да експериментирам и да си отговарям на въпроса: “Може ли това да стане по-добре?” Развитието за мен е постоянен процес.

Стоян: Честно казано, свободното ми време не винаги позволява да следя всичко ново, затова се старая на работа да се включвам в разнообразни задачи и проекти, които ми позволяват да навлизам в нови технологии. Така се уча практично – „в движение“, чрез реални проблеми. Това ми помага да се развивам естествено, без да губя връзка с реалния контекст.

Какво според вас прави един екип от софтуерни инженери успешен?

Константин: Според мен успешният екип от софтуерни инженери се гради върху открита комуникация, взаимно доверие, ясно разпределени роли и споделена отговорност за крайния резултат.

Александър: Успешният екип се изгражда върху доверие, уважение и открита комуникация. Всеки трябва да се чувства свободен да споделя идеи и притеснения. Когато хората си помагат, учат един от друг и работят заедно към една цел, резултатите са наистина добри. И не на последно място – доброто настроение в екипа винаги се отразява и върху качеството на работата.

Стоян: Ясната комуникация и културата на взаимно доверие са основата. В силен екип хората си помагат, не се страхуват да споделят неясноти и си дават обратна връзка. Според мен екипите са най-ефективни, когато всеки има яснота как допринася, но и е отворен да се включи и в неща извън своята комфортна зона, ако е необходимо. Това съм виждал и в практиката – добрите екипи се усещат веднага по начина, по който комуникират и поемат отговорност.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe

Георги е в софтуерната индустрия от почти 20 години когато започва кариера като младши програмист. В момента е мениджър на софтуерни екипи и е в тази роля повече от 10 години. Привърженик е на новостите в индустрията – както в технически аспект, така и в организационен. Неговата страст и сила са изграждането и развиването на екипи и на хора. В личен план обича да прекарва време със семейството си и да спортува.

Какъв е твоят поглед върху хибридния модел на работа? 

В частност, хибридният модел на работа трябва да се разбира като възможност за балансиране между работа и свободно време от една страна, и като възможност за засилване на колаборацията, екипната работа и социално-работната ангажираност от друга. В никакъв случай не настоявам, че това е оптимален начин за работа за всеки. Но това, което трябва да го има, както и във всеки друг модел на работни отношения, е взаимното доверие и професионалното изпълнение на отговорностите.

Какво работи добре и какво не в хибридния модел на работа?

Ако балансирането на работа и личен живот е цел на налагането на хибриден модел, то тогава гъвкавостта в имплементацията е определяща за успеха на инициативата.

Какъв баланс между работа от офиса и дистанционно смяташ за оптимален за софтуерните екипи?

Лично за мен здравословният баланс е около половината от времето. Не съм привърженик на крайностите и не мисля че 5/5 в офиса дават по-добри резултати от 4 или 3 от 5 дни.

Имам опит и с обратната страна – 1 от 5 дни е възможно най-малко продуктивният вариант от всичко. Хората прекарват цялото време в социализация за обяд и кафе и въпросният офисен ден е с почти нулева продуктивност. Евентуално смекчаване на ефекта е използването на такъв ден за екипни срещи като PI-plannings или scrum церемонии.

Може ли да дадеш пример, когато присъствието в офиса е довело до по-бързо или по-креативно решаване на проблем?

Всеки програмист би се сетил за pair programming ситуациите. Лично за мен обаче всяка една ситуация за вземане на решение се разрешава много по-бързо когато хората са заедно, защото се включват всички пълноценни фази на комуникацията и се създава психологически сигурна среда.

Забелязал ли си разлика в начина, по който по-младите или по-новите инженери се развиват в хибриден контекст спрямо изцяло дистанционен?

За хората, прохождащи в професията, е много по-продуктивно да са заедно със своите по-опитни колеги – ментори, buddies и целия екип. Като при всеки неопитен човек, те в началото се сблъскват с проблеми като „откриването на колелото“ и е много по-ефективно да получат подкрепа и бързо разрешение на проблема на място, от съседното бюро, вместо да губят сами дни в опити или да чакат, някой да им отговорите по дигиталните канали за комуникация.

Има ли аспекти на инженерната работа (например code reviews, pair programming, архитектурни дискусии), които според теб се подобряват при работа лице в лице?

Всички фази на комуникация са по-продуктивни лице в лице, защото интегрират емоцията и езика на тялото и това спомага за създаването на психологически сигурна среда, в която участниците са много по-отворени за даването на идеи и за разрешаването на проблеми. В обратния случай, когато всичко се случва зад две клавиатури, винаги има множествена интерпретация на казаното и възможност за интерпретация на потенциални емоции, а при използване на чужд език се внася още един елемент на сложност заради езиковата бариера.

Какво прави вашият екип, за да направи времето в офиса смислено и не просто “присъствие заради присъствието”?

Използваме времето за дискусии и вземане на решения с или без scrum церемониите, а сутрешните срещи винаги са stand-up. Обядите и най-вече малките почивки за кафе дават възможност на хората редовно да прекарват  време заедно и да опознаят колегите, с които работят. Тези малки но постоянни интеракции са много по-полезни, защото ни представят през 4 сезона от годината, в различни ежедневни периоди и разнообразни емоции. Все пак – извън работа всички сме хора, всички имаме сходни ежедневни проблеми. И когато човек разбере, че проблемите му са сходни с тези на съседния колега (съсед по бюро и съсед по тиймс) приема и бива приет по-лесно. А резултатът е – психологически сигурна но и по-производителна работна среда.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и изображението са предоставени от Paysafe