PISA: 54 % от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания по математика

54% от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 % от тях нямат елементарни четивни умения, а 48 % от тях са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA 2022, предаде БТА.

Резултатите бяха предадени в Министерството на образованието и науката от Неда Кристанова – директор на Центъра за предучилищното и училищното образование, в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Изследването оценява знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика, четене и природни науки. PISA се провежда на всеки три години, като последното издание е трябвало да бъде през 2021 г., но е отложено заради Ковид-19 пандемията. През 2022 г. в проучването са участвали ученици от 81 държави и региони.

Максималният брой на участващите учениците от едно училище в изследването PISA 2022 за България e 53. Те се избират на случаен принцип от общия списък на всички ученици, които са родени през 2006 г.

PISA 2022 се фокусира основно върху математиката, а четенето и природните науки са второстепенни области.

Държавите и регионите с най-високи резултати по математика в PISA 2022 са Сингапур с 574 точки, Макао, Китай с 552 точки, Китайски Тайпе с 547 точки, Хонконг, Китай с 540 точки, Япония с 536 точки, Корея с 527 точки и Естония с 510 точки.

Държавите, които имат сходни с България средни резултати по математика в PISA 2022 са: Монголия, Кипър, Молдова, Катар, Чили.

Средният резултат на българските ученици по математика е 417 точки.

Математиката в Технологичната Индустрия – Защо е толкова важна?

Познанията по математика, правилното четене и разбиране, решаването на логически задачи, както и разрешаването на различни ситуации и проблеми са ключови за младшите таланти, които тепърва ще навлизат в технологичния сектор.

Ниските резултати, които са постигнали тийнейджърите по математика обаче дават сериозен повод за притеснение за бъдещето на технологичния сектор у нас. Tech индустрията по света се развива изключително бързо, а българските компании и специалисти правят всичко възможно, за да поддържат високото ниво и да не изостават от новостите.

За да бъде технологичният сектор у нас на световно ниво, той има нужда от качествени кадри. Все по-често компаниите споделят за липсата на именно такива и проблемите, които са свързани с висшето образование в технологична насоченост, а ниските показатели за познания по математика на PISA още повече дават повод за притеснение за бъдещето на българската технологична индустрия.

В България 46 % от учениците достигат поне равнище две на владеене на математика, значително по-малко от средното за страните от ОИСР (средно за ОИСР: 69 процента). Останалите 54 процента от българските ученици са разпределени на най-ниските равнища на скалата по математика в PISA 2022.

И още – в България разликата между резултатите на учениците с благоприятен социално-икономически статус и на тези с непривилегирован социално-икономически статус по математика е 108 точки, което е по-високо от средното за ОИСР – 93 точки.

Семейната среда и книгите – ключов фактор за по-добро бъдеще?

Според PISA колкото по-голям е броят на книгите вкъщи, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области за 2022. Тази тенденция се запазва през годините при резултатите на България. Но когато мама и тате не четат, от къде детето може да почерпи пример?

Дигиталните устройства и липсата на уважение към учителя като причини за ниските резултати

Зад всеки нисък или висок резултат се крие по една или няколко причини. Високите резултати са продукт на много часове труд, постоянство, дисциплина, учене, надграждане, обогатяване и т.н. Но ниските резултати могат да бъдат причинени от различни фактори и ненавременната родителска или учителска намеса са изключително рискови, когато става въпрос за едно подрастващо поколение.

За какъв проблем или страничен фактор алармира PISA 2022?

Около 41 % от учениците в България съобщават, че не се справят добре в повечето или във всички часове по математика (средно за ОИСР: 23 на сто).

48 на 100 от учениците не слушат какво казва учителят (средно за ОИСР: 30 на сто). 46 % от учениците се разсейват, защото използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 30 процента).

40 % се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 25 на 100).

Мнението на Министър Цоков

Въпреки безброй разсейващите странични фактори, които умишлено или не отвличат вниманието на учениците от ученето, ниските резултати не са плод само единствено на ученическата разсеяност или незаинтересованост.

“Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика”, обясни министъра на образованието и науката проф. Цоков, цитиран от Dir.bg.

Според него различните държави се опитват да променят своите образователни системи по различен начин. “Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход”, каза още той пред Dir.bg.

Министърът се опита временно да успокои обстановката като даде уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.

Следващото изследване на PISА ще се състои през 2025 г. До тогава от МОН заявиха, че на учениците ще бъде обърнато специално внимание и ще се работи целенасочено върху това те да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания.

„Така заложеното в Концепцията приравняване на образователната среда с образователната инфраструктура представлява подмяна на концепцията за STEM образование, което трябваше като идея да създаде началната екосистема за иновации чрез ново съдържание, нови модели на преподаване и изцяло нова концепция за учебна среда. Понастоящем всичко това е сведено до строително-ремонтни дейности и закупуване на техника“,
пишат в становището си БАСКОМ.

Асоциацията настоява да се запази интегрираният подход при финансиране на дейностите, свързани с изграждане на инфраструктура от една страна, и обученията и подготовката на преподаватели, от друга. В противен случай се създават предпоставки да не настъпи съществена промяна в качеството на образование и вместо това, в училищата да възникнат проблеми, свързани с поддръжката на големи количества дигитални устройства или такива, чиито технически параметри не отговарят на реалните нужди на образователния процес.

Според БАСКОМ проблеми ще възникнат и с обученията на преподаватели, които нямат общо с целите, заложени от училището при кандидатстване за изграждане на STEM център, с липсата на дългосрочна стратегия за осигуряване на консумативи за техниката, както и такива, свързани със сроковете и отчитането на проекта. Асоциацията настоява още бенефициенти по програмата, касаеща всякакви STEM инвестиции, да не са общините, а училищата.

БАСКОМ напомнят, че едно от забележителните качества на Националната програма е интегрирането на всички важни компоненти за развиване на STEM обучението в едно: дизайн на нова училищна среда, технологии, интегрирано учебно съдържание, обучения на учители и нови лидерски роли, свързани с училищните STEM центрове.

„Смислено е всяко училище да изработва отделна концепция за STEM, според нуждите и профила си“,
пише още в становището на БАСКОМ.

За да се постигнат по-добри резултати в кратки срокове, от БАСКОМ отправят някои препоръки:

– Училищата сами да изготвят цялостна концепция за своите STEM центрове, да избират и планират подходящите за своя екип обучения, като се отдели процент от текущия бюджет, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост, за осигуряване на съдържание и обучение на преподаватели, заедно с концепцията за изграждане на средата и избора на оборудване.

– Относно хардуера и доставката на техника да се въведе „опционален“, а не „задължителен“ характер на спецификациите, а те да се отворят, за да поддържат различни хардуерни и софтуерни решения. Училищата да могат да избират инвестицията в екрани, компютърни устройства или комбинация от тях, спрямо нивото си на готовност и целите си.

– Да се създаде експертна група, която да подпомага Министерството на образованието и науката в цялостната реализация и комуникация по STEM програмата.

От сдружението припомнят също, че не бива да се пропуска възможността да се изгради приобщаващо и модерно образование, подкрепящо младите хора да се занимават с наука и да бъдат конкурентни в технологичните индустрии с добавена стойност. За тази цел е важно да се създаде образователна среда от ново поколение, обслужваща съвсем нова парадигма на мислене, подготвени учители, подходящо учебно съдържание и педагогически инструментариум.

БАСКОМ обединява над 150 компании и организации от софтуерния сектор в България и от години е ангажирана с проблемите на образованието.