Адриана Панайотова и Весела Симова са основната движеща сила зад CoderDojo България. Те следват 6 години идеята, че обучението по програмиране трябва да бъде безплатно. Адриана и Весела са забелязали, че програмирането е важно умение, но има и умения, които не влизат в нашето образование като презентационните умения, развиването на проект и др.

Какво представлява проектът KITE?

Весела: KITE Project е събитие между състезание и изложение, което ще се случи за четвърта година в България, като идеята е, че децата от Dojo клубовете, които се събират периодично и научават нови неща за програмирането. Накрая, за да не е чиста теория, имат възможността да създават свой собствен проект. Този проект няма никакви ограничения, нито в каква насока е, нито с каква тема. Важното е да им е интересно. След това имат възможността да представят проекта си пред други “нинджи” – така наричаме децата, които посещават Dojo клубовете. Те го представят и пред ментори, които играят ролята на жури и поощряват децата.

Адриана: Важно е да отбележим, че KITE Project има състезателен елемент, но е и изложение, където всяко дете може да се вдъхнови от останалите деца, за да види, че е част от общност и че усилията в тази област си заслужават.

Весела: Ние вярваме, че пътят на децата да осъществят идея до завършен продукт е много важна. Те много често си променят идеята в движение и това се случва често.

Наблюдавате ли, че преди нямаше малки децата, които да се интересуват от програмиране, а вече има по-голям интерес?

Адриана: Истината е, че когато има малки деца, които се учат да програмират, по принцип не е желание на децата. Защото те не са чували за тези възможности. Децата започват осъзнато да се занимават може би след 3-4 клас. Истината е, че при нас много деца започват на 7-годишна възраст. 99% от тях много се забавляват и много им харесва.

Весела: Когато започнахме да правим Dojo клубовете, имаше малки деца. Интересното е, че имаше много момчета. Полагаме усилия да привлечем повече момичета в тази сфера и в момента гордо можем да кажем, че имаме по равно момичета и момчета в повечето Dojo клубове.

Какви са профилите на менторите?

Весела: Менторите са изцяло доброволци, които работят с децата. Повечето от тях са IT специалисти в някаква по-специфична сфера. Има много учители, които припознаха Dojo мисията и се включват като ментори и като капитани. Също така има любители на технологиите, които не са програмисти, но технологиите са тяхна слабост и имат позитивен опит с децата могат да им вдъхнат ентусиазъм.

Адриана: Имаме много добър пример с майка на три деца, която е адвокат по професия. Нейната страст се оказаха технологиите. Тя ни е от най-значимите доброволци. Другата такава е отново жена. Тя е инженер по образование, но не работи в сферата от дълги години. Не се е занимавала със софтуер, но се оказа, че е един от най-добрите ни ментори също.

Весела: Мислехме, че менторите ще загубят смисъл. Ще се включат два-три пъти и ще им писне. Но голяма част от менторите влагат много време и усилия.

Адриана: Те са млади хора и са ангажирани. Страшно се палят от идеята. Харесва ми, че доброволчеството в България вече се приема като нещо задължително, което е похвално.

Какви са плановете на CoderDojo до края на годината? Как ви се отрази всичко, което се случи през последните два месеца?

Весела: Както при всички – трябваше да минем от офлайн към онлайн. Малко закъсняхме със стартирането на онлайн работилниците. Но много по-ефективно е за ментори и за деца, тъй като не се губи време. Все пак те не започват от нулата и не е необходимо менторът да ги държи за ръка. По принцип клубовете се правят два пъти в месеца, но вече ги правим всяка събота и смея да твърдя, че децата успяха да научат много и да надградят знанията си. За пръв път се случва виртуално и KITE Project и малко ни плаши, но пък се включиха деца от над 10 града. Искам и да благодарим на нашите спонсори.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Изследването е проведено сред тийнейджъри (13 – 17 години) и пълнолетни лица (18 – 74 години) със запитване за техния  опит с 21 различни вида онлайн заплахи, представени в четири категории: поведение, репутация, пол и лично пространство. Сред новите държави участници в тазгодишното издание на Индекса на Microsoft са Индонезия, Нидерландия и Полша.

„Насърчаваме всички да се отнасят с повече уважение един към друг в онлайн среда. Тази година създадохме и настолна игра, която се нарича „Thumbs Up, Bug Down“. Чрез нея учителите ще помогнат на учениците си да извлекат максимума от интернет, докато го ползват по безопасен за тях начин. Играта е част от продължаваща ежегодна кампания на Microsoft в подкрепа на дигиталната култура и безопасния интернет, защото онлайн рисковете могат да имат истински последствия“, каза Гергана Русева, ръководител „Образователен сектор“ за Балканите в Microsoft.

“Денят за безопасен интернет” цели да акцентира върху основни проблеми на дигиталното ни съвремие, свързани със сигурност, киберзаплахи, употреба на социални мрежи. В тази насока Microsoft окуражава хората да публикуват в социалните мрежи примери за това как онлайн уважението е създало положителна промяна в живота им или в общността им, като за тази цел могат да използват хаштаговете #Challenge4Civility и #Im4DigitalCivility.

За честването на “Ден за безопасен интернет” пък, CoderDojo България и Дигиталната Национална Коалиция организираха практическа работилница за безопасен интернет, предназначена както да родители, така и за деца между 7 и 13 години.

„В CoderDojo България сме убедени, че в наши дни да научим децата на безопасно поведение в онлайн среда е толкова важно, колкото да ги научим да се пазят в реалния свят. Ние като родители също трябва да бъдем наясно за рисковете, които интернет пространството поставя пред децата ни и пред нас“, споделя Адриана Панайотова, съосновател на CoderDojo.

Каква е мисията на “Америка за България”? Има ли фокус към технологиите?

Мисията на фондация “Америка за България” е да създаваме средата и предпоставки за един здрав и проспериращ частен сектор. Към технологиите ни насочва това, че човешките ресурси в България, както и в други страни, е важно да отговарят на нуждите на частния сектор. Там виждаме дупка, която не ни се иска да я има. Икономиката на страната ни има нужда от индустриите с висока добавена стойност и то тези, които имат потенциала за износ. Защото хората с всестранни инвестиции вкарват в БВП на България. Това в страната са софтуерната индустрия, автомобилната индустрия и всички други индустрии, които са свързана с високи технологии.

Кои са уменията, които са необходими на децата сега и кои ще са нужни в бъдеще? Върху какви проекти работите?
Имаме огромен списък с програми, както и проекти, които сме подкрепили. Много от тях са от природните науки. Ние го разгледаме на голяма картина цялото нещо. В България липсват около 11 000 програмиста до днешна дата. В бъдеще ще има много други професии, които ще са свързани с технологиите, които все още не съществуват. Както преди 10 години, когато аз съм завършвала, не е имало маркетинг за социални мрежи или хора, които се занимават със Scrum Management. Също така след 10 години, не знаем кои ще са професиите, с които ще се занимаваме. По-точно с децата от образователната система. Затова голяма част от програмите, които подкрепяме, развиват различни умения, с които да бъдеш адаптивен в тази бързопроменяща се среда.

Когато казваме технологични умения, не казвам само програмиране. Тук влизам умения за решаване на проблеми, умения за работа в екип и т.н. Всъщност програмирането за деца, освен че им дава възможност да създават нещо на програми, но им дава и това системно мислене – какви са основните стъпки да решиш даден проблем. Ние не подкрепяме директно технологични проекти, по-скоро проекти, свързани с развитието на бъдещето.

Подкрепяме олимпийските ни отбори по природни науки дългосрочно, включително математика и ИТ. Това са млади момчета и момичета, които се класират благодарение на собствените си умения. Участията им в международните олимпиада и подготовката им ги подкрепяме ние. Подготвят ги университетски преподаватели и професори от БАН. Винаги имат страхотни постижения.

С кои организации си партнирате, за да развивате уменията на децата?

Много от програмите, които сме финансирали развиват умения, които не са свързани точно с програмирането. Ние помагаме на младите българи да допринесат за технологичната индустрия и индустриите на бъдещето. Партнираме си с няколко академии (Враца софтуер общество, Училищна Телерик Академия) за програмиране от IT бранша. С други организации (CoderDojo) помагаме да се развиват учителите и те да могат да достигнат до повече деца. Организираме и други инициативи, които са свързани с по-широките STEM умения.

Партнираме си със Съюза на българските математици и БАН, които подготвят деца за MIT. Две от децата заминават за САЩ, където лекторите са нобелови лауреати. Интересното тук е, че тази програма на Летния изследователски институт е достъпна за 80 ученици, от които 50 са американски граждани. Така нашите деца са най-добри.

Освен да работите по създаване фондове и програми, имате ли другите свои инициативи?

Това е един емблематичен образователен проект – “Училище на бъдещето”. Отново е свързан със STEM умения, но не толкова колкото други програми във фондацията. Това дава възможност на българските общински училища да могат дадат да предоставят възможност на учениците да имат практически опит. Трансформираме образованието и създаваме практически центрове чрез този проект.

Имате ли отзиви от американското правителство? Какво ви е отношението с тях? Имате ли членове на управителния съвет, които са от IT сферата?

Ние сме напълно независима организация. Имаме мандат, в който да действаме в България. Бордът на директорите ни, който ръководи стратегическата визия на фондацията, е частен и е изграден от независими личности от правителството на САЩ. Имаме 10 американци и 3 българина в борда. Те са хора с опит в бизнеса. От скоро имаме нов член в борда Скот Карпентър, който е работил за Google. Останалите са успели предприемачи, инвеститори, адвокати и др. Всички са добре запознати с проблематиката и казусите на България. Дори пътуват до тук няколко пъти в годината.

А как се развиват останалите фондации като “Америка за България” в другите държави? Поддържате ли връзка с вас? Разработвате ли проекти заедно? 

Фондовете от всяка една от първоначалните държави, които са предшественици на фондациите, са закрити. Това е бил първоначалният план. Някои от тях са основали фондации със съответната сума, която е останала от фонда. Но просто Българо-американският инвестиционен фонд е имал изключителен успех и затова фондацията “Америка за България” е една от най-големите фондации. От фондовете в Полша и в Румъния са направили големи фондации. Много от тях се занимава със сходни неща като нашата. Не сме свързани помежду си по някакъв специален начин. Всяка е независима. Всяка си оперира по техните приоритети.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Церемонията откри Pixar Show със светлинно шоу. Официалната част започна след като водещите от DevStyleR поканиха директора на Асоциация за развитие на София от Столичен общински съвет г-жа Светлана Ломева, която награди за специален принос за развитието на технологиите един от лекторите на конференциите Реза Рахман. Освен организаторът на събитията Ива Абаджиева и специалните гости Тито Хамзе, Андрю Ломбарди и Ахмад Гохар се включиха във връчването на наградите.

Събитието беше част от форума Global Tech Summit, включващ конференциите Java2Days, CodeMonsters и AI&SmartTech.

Наградените в следните категории са:

• Специална награда за принос в технологиите от Столична Община: Рeза Рахман
• Tech Growth Business of the Year: B EYE
• Marketing Campaign of the Year: SB Tech
• Best Tech Place to Work: Playtech
• Tech Startup of the Year: Centroida
• HR Manager of the Year: Ива Николова, DHL Competence Center
• Innovative Product of the Year: UltraPlay
• Software Developer of the Year: Камен Тодоров, UltraPlay
• Аchievement of the Year: DHL Competence Center
• Team Leader of the Year: Васил Поповски, Leanplum
• Technology for Good: Tumba Solutions и Musala Soft
• Tech Professional of the Year: Иван Угрин, Donatix
• Innovative Solution of the Year: Musala Soft
• PR Manager of the Year: Цветелина Арсова, Vivacom
• Audience’s Favorite Developer: Николай Матеев, SAP
• Contributor of Youth Tech Environment: CoderDojo Bulgaria
• Best Tech Alumni: ТУЕС
• Innovative Brand of the Year: Bosch Software Innovations
• Dev Community Contributor: София Лятева, Women Tech Makers
• Software Company of the Year: Upnetix
• CEO of the Year: Георги Гергинов, Naxex и Марио Овчаров, UltraPlay
• Innovation of the Year: Inter Consult Bulgaria
• Dev Team of the Year: Leanplum
• Tech Company of the Year: Bosch Software Innovations
• Tech Manager of the Year: Росен Тончев, Vivacom
• DevStyleR’s Special Award – Developer on Focus: Цветан Цветков, Upnetix

Каква историята на създаване на MegaDojo?
Взехме идеята от ирландския опит. Не е нещо, което ние сме измислили тук в България, а е нещо, което е доказало успеха си. MegaDojo успява по игрови начин да запали децата към програмирането. Това ми се струва много важно и преди около три години стартирахме CoderDojo – инициатива, която се случва основно заради доброволците в нея. При подобни безплатни занимания успехът може да е реалност само ако има доброволци, които да отделят от времето си през уикенда.

Децата, чиито родители са заинтересовани, са винаги налични и е важно да застане организация зад тях. Това се случи, когато Дигиталната национална коалиция го припозна. Така че MegaDojo е факт и е напълно разпознаваема марка в България.

От къде идва идеята за името?
MegaDojo го създадохме в контекст на Българското председателство. От началото на 2007 година, когато става член на ЕС, едва тази година България има своите “мега” 6 месеца. Това са точно тези шест месеца, през които България е начело на Съвета на Европейския съюз и решихме, че за разлика от политиците, които извеждат напред и нагоре политическата адженда, ние искаме да изведем темите от бъдещето. Една такава тема е как се подготвяме за един съвършено различен свят. Как намираме място за всекиго в този технологичен свят. Как образоваме децата си в него. И какви са уменията на бъдещето, които всички ние като родители търсим за собствените си деца. Искахме да изпратим точно това послание, че това Председателство, независимо с какви политическите теми ще е свързано – ще започне и ще се закрие от едно технологично детско събитие. Самата идея MegaDojo ми беше предложена от Ади и Веси, които са двете жени двигатели на това мощно събиране.

Смятате ли, че децата трябва от ранна възраст да се занимават с технологии? Важно ли е за тях това?
Смятам, че другото ги обърква. Това са деца, които са родени с технологията. Искаме или не искаме, харесва ни или не ни харесва –  това е самият факт. Вие можете да проследите през собствения си опит, че в момента, в който те влизат в училище, това е първият шоков момент. Те се сблъскват със съвършено непознат свят. Светът на черната дъска или бялата дъска, на учителя, изправен като лектор пред тях.

Технологиите не представляват само един спокоен райски остров. В технологичния свят има много “подводни камъни” и рискове, за които и ние като родители и те като деца, трябва да бъдем подготвени. Затова днес сме се спрели на темите за сигурността, за фалшивите новини и забавленията, които децата разпознават в таблета, телефона и робота. По този начин те ще получат информация, която да е ценна за тях.