Александър Павлов е управител на Робопартанс Варна – училище по роботика. Занимава се с технологии от 19 годишна възраст, когато започва да учи програмиране. В продължение на пет години е професионален Java Developer

Как се постига успешна кариера в ИТ сектора в България? Трябва ли специалистите да са насочени към конкретна технология или е необходимо да познават по-широк набор от такива?

Александър: Като мениджър и като възпитател, и преподавател на ученици бих казал, че първоначалното вярване за програмистите бе, че трябва да притежават сериозна математическа интелигентност. Това, да кажем, е валидно до 90-та година. В момента е много модерно и важно за хората да имат емоционална интелигентност. Да знаят какви емоции въздействат на тези отсреща. Успешните хора са именно тези, с висока емоционална интелигентност. Друго важно е коефициента на концентриране. Живеем в свят, в който хората много се разсейват и все повече ще има тежест умението да “изключиш” и дори да медитираш, за да можеш да си свършиш пълноценно работата. Друг голям проблем за мен е постоянната смяна на контекста. Ако пишеш статия, но в следващия момент някой на пожар ти казва да я прекъснеш поради нещо друго възникнало, то статията ще е написана до средата. Тази смяна на контексти изморява ужасно много и ефективността на работа спада значително. Колкото до успешна кариера – едно време за успешен разработчик трябваше да знам чужд език и да познавам технологията, както и да съм отворен към учене на нови такива, така че да успея да си върша работата.

Факт е, че има недостиг на кадри и че всяка компания гледа да си направи собствена академия. Все пак, според вас кое образование има по-голяма тежест към това един дивелъпър да бъде можещ – държавното или частното?

Виден: От моя опит като ИТ специалист, практическите задачи могат да доведат до ясна видимост какво точно правиш. При едно дълго висше образование, в което ти пет години учиш определена технология или набор от технологии, е по-вероятно да се отсеят само тези, които са много вглабени и са родени за това. Останалите лесно могат да се разсеят и да тръгнат по друг път. Една фирма, обучавайки хората си от нула, чисто в практическите задачи, насочени към фирмата като стратегия и технологии, поне за мен може да произведе хора, с по-ясна идея за бъдещето. Така или иначе, именно можещите, дали ще попаднат в държавната, или в частната академия, все ще успеят.

Александър: Моята лична история беше, че влязох Телекомуникация в университета. Исках да уча компютърно програмиране, но така се случи, че не ми стигна балът. Всъщност, в университета разбрах, че съществува C++, за което иронично казано – поздравления за широкоспектърното образование. За щастие бях достатъчно мотивиран и прекарвах време да чета повече за C++. След това видях безплатен курс по Java и C# в една академия. Там изкарах основно ниво и с още няколко души се представихме доста силно и ни поканиха за Core Java Developer, което представляваше 6 месечен интензивен курс, а след това ме наеха и на трудов договор. Не съм учил програмиране в университета. Колегата ми от Софтуерни и интернет технологии, за разлика от мен, учеше много различни технологии и след това отиде във фирма, в която научи още толкова за конкретната специфика на работното си място. По негови думи, отивайки във фирмата, чувството е било сякаш преди това не е виждал програмиране. Те са го обучили и насочили – как да пише подреден код и т.н. Всяка компания си има изградени стандарти, които всеки нов специалист трябва да научи.

Какво мислите по въпроса, че доста фирми наемат студенти от втори, трети курс, които не са карали стаж, а директно започват на Junior позиции и директно влизат в дълбокото. Правилно ли е това, или създава един грешен модел в сектора?

Александър: Според мен е правилно, защото човека знае, че това, което учи има смисъл и го вижда моментално на практика. Да не говорим и че това е момента, в който университетът му пада в очите, защото вижда още колко по-нови технологии и практики съществуват. Аз например, също ходих хем на работа, хем на университет, което беше забавно, но и правилно тогава. По-хубаво е да имаш пряка реализация докато учиш, отколкото да си изкарваш джобните като сервитьор. В нашата реалност, а и в другите реалности, истината е, че хората работят, за да си издържат студентския живот. Това е добра и смислена опция и е по-добре отколкото просто да си добуташ следващите две години и да ти дадат една диплома, която на мен никога никой така или иначе не ми я е искал.

Не е ли вече абсолютно демоде в ИТ сектора да искат дипломи?

Александър: Няма никакъв смисъл. Още на 18 годишна възраст бях на едно интервю и тотално никой не ме е питал какъв съм. Започнах работа заради заслуги…

Виден: От около 15 години никой не наема в тази сфера по диплома. Като мениджър, мен не ме интересува дали човекът има диплома, а по-скоро като личност, характер и базови технически умения – дали ще се впише в екипа и в трейнинг плана, който съм му подготвил. Изключително рядко е някой да има умения, които директно да бъдат приложени в работната среда. Дали има диплома, или няма е без значение поради причината, че университетите не ни дават никакъв стандарт. Може би до някаква степен ФМИ има някакво ниво. Интересни са ми хората, които завършват бакалавър и търсейки работа, директно записват и магистър. За това има две причини – едната е, че не се чувстват подготвени. Т.е. взимайки дипломата, те нямат никакво самочувствие, че тя им дава нещо на пазара. Напълно са прави. Явно е останало от по-старото поколение, че ти трябва диплома, за да стане нещо от теб. Другата причина е битова – за да си запазят общежитието, за да могат да живеят по-евтино – особено в София – поне докато си намерят първата работа.

Александър: Не бива и прекалено много да хулим университетите, при положение, че технологиите се развиват много бързо, сменят се на една година – същото време, за което се пише една учебна програма от държавата. Връщаме се на най-важното – един кадър трябва да е готов да се учи постоянно и да се научи как да учи.

Има и вариант, в който пък много студенти изкарват една, две години в университет и след това прекъсват, защото виждат колко е дълбока материята и колко е сложно. Просто не им се занимава повече. Каква тогава можем да кажем, че е тяхната мотивация?

Виден: Престижът и парите, които са на пазара. В момента ИТ индустрията е един “бум” – има страшно много работни места, съответно е сравнително лесно да попаднеш в такава престижна среда. Поне по мое мнение, ИТ специалист е много широко понятия, но специално за програмистите, “кодърите”, се изисква специална настройка и малцина са тези, които я имат. Другите стискат зъби, но забелязват в даден момент, че тази работа не е за тях. Но ИТ сектора е много широк и има много поддържащи профили, които пък могат да отсеят останалите, които не са за програмисти. Повечето хора тотално отричат да споменават, че младите бъдещи специалисти са насочени конкретно към едни определени заплати. Т.е. те не тръгват по тези стъпки от любов към технологията, а по-скоро от интерес към един стандарт, който биха могли да имат…

Виден: Търсенето в момента е огромно. Ако погледнем обявите за работа, може би 80 % от тях са свързани с ИТ. Естествено, че един млад човек иска да си намери добра работа, съответно търси най-бързия път, за да спечели пари. Съответно, в индустрията има много, а компаниите ти казват – “ела при нас да пробваш”. Интересно е, че в момента пазарът се запълва не само от ИТ специалисти. Има биолози, химици, физици и т.н., които са забелязали, че нямат директна реализация в тяхната сфера и търсят с какво да се изхранват и ето, че попадат в ИТ сферата, която ги чака с отворени врати. Някои от тях отпадат, други се напасват.

Как реално един Junior Developer преминава към Mid, след това към Senior?

Александър: Аз започнах като абсолютно начинаещ, на пълен пробен трудов договор, който прерастна в постоянен. След това отидох в чужбина, за да изкарам магистратура. С шефа ми се разделихме много добре и той дори предложи след магистратурата да се върна отново, вече с повече знания и опит. Когато се върнах, продължихме да работим заедно в друга негова фирма. С времето имах развитие в заплатата, но не и в отговорностите и в самото развитие. Тогава реших да вляза в предприемаческия бизнес и училището по роботика. Мотивира ме, че с Робопартанс имах около 4 командировки за година и половина, а в програмистката фирма само една. Тези неща определено оказват влияние. Grow path-а, както го наричат, позволява да израстнеш и над Senior, зависи колко си читав. Може да станеш Project Manager, Clients Manager, Architect… Пазарът позволява израстване и е факт – едно е да си Java Developer, друго е да си Architect и да създаваш ахритектурата на приложението, така че да може то да расте в бъдеще.

Споменахте “ако си читав”. Има ли не читави хора, които израстват кариерно? Как им се получава?

Александър: Не знам.

Виден: Ако фирмата позволява, със сигурност има такива примери.

А как фирмата позволява тогава?

Виден: Фирмата е много голямо понятие. Всеки има екипен ръководител, екип и определена задача. Ако тя позволи да се лавира със способности, съответно ръководителя не е опитен и има някакъв афинитет към даден служител, може да се случи. Всички сме хора и такива неща се случват. Ако някой не ти върши много работа, но екипа е качествен и теб те радва, че двамата, например, играете заедно футбол, то тогава никога няма да изхвърлиш този човек. Или пък ако играете покер в петък вечер…

Т.е. извън работните контакти могат да бъдат много важни?

Виден: Разбира се. Networking-ът е изключително важен. Хората, които са по-агресивни в комуникацията си, със сигурност кариерно успяват много по-добре. Ти може да си перфектен техник, но обикновено може би ще си интровертен, защото ще си по-фокусиран върху технологията. Съответно, вероятно ще ти липсва и умение да се продаваш. Може да си супер талантлив, но нямаш ли умението да те забелязват хората, няма как да пребъдеш.

Александър: Искам и аз да споделя за networking-ът, връщайки се на това, което говорихме в началото – емоционалната интелигентност. Да можеш да се разбереш с другия, да се поставиш на негово място – това са безценни качества за една успешна кариера.

Да преминем към друг въпрос. Къде инвестират ИТ-тата?

Виден: Един човек, като стартира своята кариера в ИТ сектора, от 6 месеца до една година си купува нов автомобил. Може да не е нов изцяло, но за него е нов. От година до две, след това, си взима жилище на ипотека. Това е масовата картинка със служителите, стигнали до заплата 1500 лв. и нагоре. А инвестицията в стартъп? Не е ли това най-правилният вариант за влагане на творческата и финансова енергия на един програмист?

Виден: Съгласен съм. Те трябва да пробват своите сили в това да направят собствен проект. Пазарът е изключително динамичен и глобален. Има деца, които отварят youtube канал на 6, 7 годишна възраст и стават милионери, така че, възможностите са огромни. Най-разумното е един млад човек да инвестира в себе си и да пробва различни неща. Да събира опит и да пробва стартъпи. Това е много по-добре отколкото да инвестира в една ипотека.

Интервюто проведе Пламен Михайлов