Списанието на Nature’s Communication Biology описва системата и набор от експерименти. Основната цел на изследването беше да се подпомогне парализирани пациенти чрез разработване на роботи, които могат да бъдат контролирани с помощта на BCI, обяснява Антъни Алфорд, мениджърът на група за развитие в Genesys Cloud Devices, в статия на InfoQ.

Софтуерът на робота включва полуавтономна рутина за избягване на препятствия с параметри, които се актуализират с помощта на IRL въз основа на потенциалите, свързани с грешки. Од Билард, водещ изследовател, коментира:

“Помощта от роботи може да помогне на хора с нараняване на гръбначния мозък да възстановят част от загубената си сръчност, тъй като роботът може да изпълнява задачи на тяхно място.”

BCI устройствата обикновено измерват невронната активност с помощта на вътрешни импланти или външни сензори като ЕЕГ електроди. Основната цел е да се преобразуват тези данни от сензора, който може да се използва като компютърен вход. Тъй като директното командване на робот манипулатор чрез BCI може да отнеме време и да е уморително, екипът избра да проучи как BCI може да се използва за коригиране на поведението на полуавтономен робот манипулатор.

Поради това системата настройва алгоритъма на робота за избягване на препятствия в отговор на потенциала на потребителя, свързан с грешки (ErrP). За да направят тази корекция, изследователите приложиха алгоритъм за обучение на IRL. Алгоритъмът научава както функцията за възнаграждение, така и оптималното действие от набор на демонстрации. Когато манипулаторът се приближи до препятствието, роботът ще се опита да избегне препятствието; ако потребителят е очаквал, че роботът няма да избегне препятствието, сигналът ErrP, открит от BCI, се използва за регулиране на функцията за възнаграждение и параметрите за избягване на препятствия.

В набор от експерименти изследователите откриха, че тяхната система може да идентифицира функцията за възнаграждение на потребителя само за три демонстрации. Те също така добавиха, че подходът е “стабилен спрямо естествената променливост и неоптималната производителност на ErrP декодера.”, полезно свойство, защото засичането на ЕЕГ може да бъде шумно.

Изпитванията ще се проведат върху шест субекта, а преди подобни компании да могат да продават BCI търговски в САЩ, те трябва да докажат, че устройствата работят и са безопасни.

Друго клинично изпитване на Stentrode е в ход в Австралия. Четирима пациенти са получили импланта, който се използва „за пренос на данни от моторната кора за управление на цифрови устройства“, споделят Synchron. Според данни, публикувани в Journal of NeuroInterventional Surgery, споделят от Engadget, двама от пациентите са успели да управляват компютъра с мислите си. Те са изпълнявали задачи, свързани с работа, изпращали са текстови съобщения и имейли, а дори са успели да се занимават със своето онлайн банкиране, както и онлайн пазаруване.

Около два часа е времетраенето, което отнема за да се имплантира устройството Stentrode с минимално инвазивна процедура, според Synchron. То се имплантира през кръвоносен съд в долната част на шията и се маневрира в мозъка. Изпълнителният директор на Synchron Томас Оксли заяви пред Bloomberg, че устройството може да бъде достъпно за закупуване в рамките на три до пет години.

Изображение: Synchron

Според проучването на Neurotech.com – Global NeuroTech Industry Landscape Overview 2020, Cognixion се сред водещите BCI стартъпи, както и сред “Top 21 Neurotech Startups to Watch“, заедно с Neuralink, Kernel и CTRL-Labs (придобити от Facebook за 1 милиард долара).

Достъпно през 2021 г., Cognixion ONE е решение за стимулация на мозъка и прочит на неговата активност, като също така се изпращат сигналите обратно до AR приложението. Възможна е и интеграцията с водещ софтуер за такъв тип изследвания.

Cognition ONE ще включва и augmentative communication app (AAC) и интегриран AI виртуален асистент за контрол и комуникация на автоматизирана домашна среда.

А ето и какво казват някои специалисти:

“Cognixion създава пробив в интерфейса human-machine. Практично и преносимо устройство, което ви позволява да управлявате компютър с мозъка си. Това ще позволи на хората с тежки двигателни и говорни увреждания да говорят със семейството и приятелите си, а чрез интегрирания виртуален асистент да взаимодействат с цифровия и физически свят,” споделя Том Грубер – съосновател на Siri, бивш ръководител на Advanced Development в Apple.

„Бих си помислил, че идеята зад Cognixion One е просто продукт да дълбоко въображение, но всъщност тя е вече реалност. Според мен този продукт ще се окаже наистина, коренно променящ живота на млади и стари хора с различни нива на способности,” казва Алън Брайгман, основател на Apple’s Worldwide Disability Solutions Group.

В кръга на шегата, очаквахме редуцирането на “усложненията” при слушане на музика да опре до Apple продуктите, тъй като те предварително се усетиха за посоката на вятъра и премахнаха кабелите и плъгването, след което си навлякоха врагове, като обявиха, че ще доставят телефони без слушалки, а наскоро започнаха спекулации и за доставки на телефони без зарядни.

Извън кръга на шегата, все пак, Илон Мъск ни отвежда на едно тотално друго ниво. Въпросният чип се счита, че може да помогне в заздравяването на различни черепни наранявания и мозъчни травми, но неговият създател и екип на Neuralink са убедени, че киборгският аксесоар ще бъде новаторска технология с неограничени употреби. Чипът се поставя чрез тънък набор от микро нишки, проектирани да имплантират електроди през малки отвори в черепа.

Това ще стане чрез създаването и използването на BCI (brain-computer interface), от който ще може да се контролира предаване на музика и текстови, и други данни, но същевременно технологията може да се превърне в инструмент за ползите на медицината, психологията и хирургията. Освен гореспоменатите мозъчни травми, Мъск е сигурен, че едно такова изобретение е способно да възобнови моторни функции например, както и да лекува неврологични разстройства, като обсесивно-компулсивното.

На този tweet Мъск отговаря с красноречивото “ДА”, което потвърждава, че чипът на Neuralink би могъл да реши различни депресивни състояния, нива на серотонин и др. А вероятно след време, всеки би могъл сам да контролира биохимичните нива в мозъка си. Вървим ли към едно постоянно щастливо общество?

Всичко това, разбира се, е в работен процес и не е известно кога точно ще е факт, но Илон Мъск определено е уверен в технологията и в това, че сме способни да “слушаме” музика, да трансферираме данни и да се лекуваме по изцяло нов метод, свързан с директно стимулиране на мозъчните неврони.

Но колкото и все още хипотетично да звучи всичко, едно е ясно. Случи ли се изобретението на Neuralink, определено ще започнем ежедневно да споделяме новини за хакнати мозъци.