Хората в IT сектора не са притеснени от навлизането на изкуствения интелект. Това стана ясно по време на конференцията BASSCOM AI.

Участници в събитието коментираха, че вече използват AI инструменти в ежедневната си работа – за разработка на софтуер, оптимизиране на процеси, проучвания, дизайн, автоматизация и обучение. Общото послание от техните отговори е, че изкуственият интелект не се възприема като заплаха, а като асистент и инструмент за повишаване на продуктивността.

„Да, поне три инструмента ползвам. За създаване на дизайни, когато искам да направя нещо по-бързо“,

коментира Венелин Тодоров от Код Ателие. Неговият отговор показва една от основните промени, които AI вече носи в технологичния сектор, а именно възможността специалистите да изпълняват по-ефективно задачи, които преди са изисквали повече време или участието на допълнителни екипи.

Подобна е и позицията на Владимир Видинлиев от Merkle Bulgaria. По думите му AI вече се използва „за всякакви неща – от оптимизиране на вътрешни процеси до ежедневен development“. 

Това показва, че технологията навлиза не само в отделни експериментални проекти, а в реалната оперативна работа на компаниите.

Особено важен акцент поставиха представителите на образователната общност – tech талантите от ТУЕС – Кирил Рангелов и Петър Керезов. Кирил Рангелов коментира, че използването на AI инструменти вече е трудно да бъде избегнато, защото те значително повишават продуктивността. В същото време той подчерта, че AI не замества знанието.

„Не трябва да се забравя, че са само множител, а не са заместител на знанието“,

посочи той. По думите му най-често използва AI, за да си обяснява в дълбочина как работят различни неща, както и при рутинни задачи, но с ясната цел да разбира какво прави инструментът.

Петър Керезов също заяви, че използва AI модели, защото „правят работата много по-лесна и бърза“. Той акцентира върху необходимостта човек да разбира процесите зад технологията и да може да ги контролира. По думите му AI е полезен за research, обяснение на сложни теми, търсене в много различни източници на информация и автоматизиране на прости или безинтересни задачи.

Практическата стойност на AI беше подчертана и от Пламен Ангелов, който работи като системен архитект. 

„Ползвам го за проучвания, уеб дизайн, за оценка на системи, като асистент“, 

каза той. Тази гледна точка отразява все по-широкото разбиране в сектора, че AI се превръща в част от професионалния инструментариум на IT специалистите.

BASSCOM AI Conference е естествено продължение на последователната линия на БАСКОМ да поставя изкуствения интелект в центъра на публичния и професионалния разговор в България. През последните години асоциацията активно работи за това темата да премине от hype към реална трансформация – чрез срещи с бизнеса, институциите и образователната система, както и чрез постоянен фокус върху бъдещето на труда, AI-native инженерството и необходимостта от нов тип квалификация.

Посланието от конференцията е, че IT секторът в България вече не гледа на AI като на абстрактна бъдеща технология, а като на ежедневен инструмент. Притесненията от заместване на хората отстъпват място на по-прагматичен разговор – как специалистите да използват AI по-ефективно, как да запазят контрола върху резултатите и какви умения ще бъдат необходими в следващия етап от развитието на индустрията.

В кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. темите за ИТ, иновациите, изкуствения интелект и дигитализацията присъстват в програмите на водещите политически сили, но с различен фокус. При едни акцентът е върху електронното управление и публичните данни, при други – върху индустриализацията, образованието, инвестициите или административния контрол. Присъстват и инициативи, свързани с навлизането на изкуствения интелект (AI), но цялостни идеи за по-дългосрочно развитие като че ли липсват. Паралелно с това браншовите организации от технологичния сектор вече участват по-видимо в публичния дебат чрез общи позиции, секторни искания и преки срещи с институции. 

Какво е записано в платформите на основните политически сили

В документа „Силна България в силна Европа“  на ПП–ДБ коалицията записва увеличение на публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП, създаване на фонд за Индустрия 4.0, подкрепа за внедряване на изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, развитие на български облак за отворена наука, повече отворени публични данни и позициониране на страната като център за AI, високопроизводителни изчисления и данни. В същия документ са записани и мерки за дигитализация на публичния сектор, както и за улеснено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави чрез цифровизирани процедури.

Божидар Божанов: Програмата ни се основава на повече конкуренция, демокрация и свобода, както и на силен технологичен и иновационен фокус

Линията на ПП–ДБ стъпва и върху вече познатия им профил по електронното управление. При създаването на Министерството на електронното управление Божидар Божанов заяви, че ще се изгражда „нова визия на работещо електронно управление“, а темата за цифровата администрация остава една от видимите оси в политическите им позиции и през настоящата кампания.

При ГЕРБ технологичната тема е формулирана по-общо и е поставена в рамката на модернизацията, индустриализацията и образованието. На 16 януари тази година. Бойко Борисов заяви: „Модернизацията на страната е новата цел на ГЕРБ“, а в същото изказване добави, че „в нашата програма първа точка ще бъдат индустриализацията и иновациите“. На официалния сайт на ГЕРБ дигитализацията и модернизацията са посочени сред основните теми, но липсва акцент върху темата, свързана с AI..

При Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ темата за ИТ и иновациите е представена чрез връзката между изкуствен интелект, административна реформа и контрол на публичните разходи. При представянето на програмата на 19 март 2026 г. Румен Радев говори за „демонтаж на олигархичния модел“ и „ускорено икономическо развитие“, а икономическият екип на коалицията представи концепцията Sigma AI. Иван Василев, член на икономическия екип на „Прогресивна България“, я описва като система, чрез която „всички обществени поръчки да минават предварителен контрол с изкуствен интелект“.

В същото представяне Александър Пулев, също член на икономическия екип на „Прогресивна България“, каза, че коалицията ще предложи „инвестиционен омбудсман“, а също и че ще работи България да се превърне в държава, която „ускорява иновациите чрез масово внедряване на изкуствен интелект, цялостна административна реформа, обслужване на едно гише“. Минко Дудев постави акцент върху нови учебни програми, дуалното обучение и партньорствата между университети, БАН и частния сектор. Така публично представената платформа на „Прогресивна България“ комбинира AI, административни услуги, образование и инвестиционна среда.

При БСП темата за дигитализацията е поставена в икономически и образователен контекст. В раздела „Икономика“ на предизборните приоритети партията посочва, че икономическата трансформация се основава върху „цифровизация и водородна икономика“, а също и върху „нов индустриален модел за иновации“ чрез интегриране на политиките в образованието, науката и технологиите. В раздела „Образование и наука“ БСП акцентира върху връзката между учебната система и икономиката, включително цифровизацията на образованието. През 2025 г. Атанас Зафиров също свърза международното партньорство на партията с високите технологии и при посещение в завод на Xiaomi в Китай каза: „Бъдещето принадлежи на технологиите, а България има всички предпоставки да бъде част от това“.

При останалите партии в топ 10 – като „ДПС – Ново начало“, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и част от другите по-малки или средни формации – в публично видимите им позиции липсва ясно разработена програма, посветена специално на технологиите, изкуствения интелект, цифровата трансформация или ефекта им върху пазара на труда. При тях акцентът е насочен по-скоро към по-широки политически теми като доходи, социална политика, държавен контрол, институционални промени, икономическа стабилност, национален суверенитет, критика към управлението или секторни политики извън високите технологии.

Как се променя връзката между технологичния бранш и политиката

Извън самите партийни платформи, през последните две години се вижда и по-активно участие на браншовите организации в политическия разговор. На 16 декември 2024 г. БАИТ заедно с БАСКОМ, AIBEST, BESCO, БРАИТ, ICT Cluster, BAPRA и Българо-румънската търговска камара изпрати отворено писмо до политическите партии, в което призова за действия по влизането в еврозоната, върховенството на правото, образованието, регулаторната среда и Плана за възстановяване. Това е един от най-ясните общи публични документи, в които технологичният и свързаният с него бизнес сектор формулират искания към политическите сили.

Румен Радев подписа меморандум с БРАИТ за стратегическа приемственост в иновациите в България

През април 2025 г. БАИТ и представители на други ИТ организации влязоха и в по-конкретен разговор с държавата. Тогава те са провели дискусия с Министерството на електронното управление за централизацията на обществените поръчки в ИКТ сектора. Били са обсъдени и ефектите върху конкуренцията, пазара и достъпа на компаниите до процедурите.

Паралелно с това БРАИТ се утвърждава като по-широка представителна структура на високотехнологичния бизнес. Организацията обединява асоциации, клъстери и компании от софтуера, IT/ICT, AI, биотехнологиите, финтеха, агритеха, електронната търговия и други индустрии. През септември миналата година AIBEST пое ротационното председателство на БРАИТ след Доброслав Димитров, като се продължава практиката за споделено лидерство между ключовите клъстери и сдружения.

Нов момент в тази картина е меморандумът между Румен Радев / „Прогресивна България“ и БРАИТ. Съвсем насково беше анонсиран документът за „стратегическа приемственост в иновациите“, който е ясен пример за пряко взаимодействие между политически проект и браншовата организация в рамките на предизборната кампания.

Какво показват данните за пазара

На фона на тези политически и секторни позиции, данните за самия пазар сочат продължаващо значение на ИТ индустрията за българската икономика. Според БТА приходите на софтуерния сектор са нараснали с 11,5% през 2024 г., а прогнозата за 2025 г. е за нов ръст, като 87% от приходите идват от износ и общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева.

Отделно от вътрешнополитическите програми, България вече участва и в европейски технологични инициативи, които също влияят върху публичния разговор. Европейската комисия в доклада Digital Decade 2025 посочва, че страната има напредък по свързаността, но остава под средното равнище на ЕС по цифрови умения, внедряване на технологии в бизнеса и редица показатели на цифровата трансформация.

Паралелно с това EuroHPC обяви разширяване на мрежата от AI Factories в Европа, като в България проектът е BRAIN++, свързан с развитието на AI инфраструктура и услуги. Страната вече разполага и с Discoverer – EuroHPC суперкомпютър, разположен в София.

Какво може да означава това за бизнеса?

Реализирането на проекти в областта на електронно управление, обслужване на едно гише, по-широк достъп до публични данни и цифровизация на администрацията определено ще доведат до намаляване на част от административните разходи за компаниите и ще ускорят процеси като регистрации, разрешителни, обществени поръчки и достъп до услуги. За технологичните компании и за фирмите, които инвестират в автоматизация, AI и индустриален софтуер, значение биха имали и мерките за научна инфраструктура, стимули за иновации, по-добра връзка между образование и бизнес, както и евентуални нови механизми за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В същото време за пазара ще има значение и как ще се развият правилата за обществени поръчки, регулациите около данните, киберсигурността и достъпа на малки и средни компании до публични и европейски проекти. 

Какво може да означава това за работещите в ИТ индустрията?

За работещите в ИТ индустрията основният въпрос е как тези политики биха се отразили върху търсенето на конкретни умения и върху структурата на пазара на труда. Ако акцентът върху AI, автоматизацията, публичната дигитализация, киберсигурността и високопроизводителните изчисления се превърне в реални проекти, това би могло да увеличи търсенето на специалисти в области като machine learning, data engineering, cloud архитектура, DevOps, GovTech, информационна сигурност и enterprise софтуер. Паралелно с това по-силната връзка между университетите, бизнеса и публичните политики, която присъства в различна форма в платформите на няколко политически сили, може да повлияе и върху обучението, квалификацията и достъпа на нови кадри до сектора. За част от заетите в индустрията значение ще имат и по-широките фактори извън самите програми – като износа и пазарните данни, европейските AI и HPC инициативи и оценката на Европейската комисия за дигиталните умения и внедряването на технологии.

Застъпват ли въобще политическите платформи засиленото навлизане на AI и влиянието му върху икономиката, бизнеса и пазара на трудa?

Вижда се леко разпознаване на темата, но на практика липсва отделна подробна рамка за това как навлизането на AI ще се отрази на заетостта, квалификацията, регулациите и конкурентоспособността на различните сектори. 

Как реално навлизането на AI може да повлияе икономиката и защо е важно политиците го имат предвид?

Реалното навлизане на AI може да промени едновременно начина, по който компаниите организират работа, как държавата предоставя услуги и какви умения ще се търсят на пазара. То засяга не само ИТ индустрията, а и счетоводство, администрация, производство, логистика, здравеопазване, образование, медии, сигурност и правни услуги, където автоматизацията и генеративните системи могат да променят част от текущите задачи, да повишат производителността или да създадат нужда от нови роли и квалификации. Именно затова е важно политиците да имат ясна позиция не само за „иновации“ по принцип, а и за данните, изчислителната инфраструктура, киберсигурността, преквалификацията, образованието, регулациите и използването на AI в публичния сектор. Европейската комисия вече отчита, че България изостава по ключови показатели като цифрови умения и внедряване на технологии, докато европейските програми за AI Factories и HPC инфраструктура създават нови възможности за държави, които могат бързо да ги превърнат в политики, инвестиции и човешки капитал.

Някои примери от ЕС и САЩ

Подобни теми вече присъстват и в платформите на големи политически сили в Европа и САЩ. Още през 2024 г. манифеста си за европейските избори Европейската народна партия (ЕНП / EPP) записва, че ЕС трябва да бъде водеща сила в AI и предлага общоевропейски подход към развитието на изчислителна и технологична инфраструктура. В манифеста на Партията на европейските социалисти има отделен акцент върху контрола върху изкуствения интелект, онлайн правата и принципа human in control. В САЩ Демократическата партия включва раздел “Seizing the Promise and Managing the Risks of AI”, в който говори едновременно за ползите от AI и за рисковете, свързани с права, сигурност, конкуренция и пазара на труда. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията публикува актове като “Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence”и “Advancing Artificial Intelligence Education for American Youth”, които поставят акцент върху лидерството на САЩ в AI и образованието по темата.

Ако зависеше от вас и разполагахте с необходимите власт и средства – какво щяхте да промените в сферата на технологиите и AI? – коментирай или ни пиши на [email protected]

Но въпросът е – Какво следва за хората от ИТ индустрията?

Затова ви каним на онлайн разговора ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза, който ще се проведе на 13 ноември (онлайн).

Ще говорим открито за реалните сценарии, пред които сме изправени, за ефекта от новите осигурителни промени и за това какво може да направим, за да запазим стабилността и бъдещето на сектора.

Ще чуеш гледните точки на:

• управители на ИТ компании и техните сценарии
• браншовите организации БРАИТ, БАСКОМ, АИБЕСТ, БАИТ, BESCO*
• специалисти от индустрията, които споделят личния си опит

Дата: 13 ноември 2025 г.
Начало: 17:00 ч. (онлайн) – може да ни слушаш и през телефона си
Регистрация: на линка тук

Първата вълна панелисти са:

• Йордан Недев, Директор „Корпоративно развитие и СФО“, Сирма Груп Холдинг АД
• Андон Симеонов, VP, Country Manager на SoftServe
• Иван Дудин, член на УС на БАИТ
• Добромир Иванов, CEO на BESCO
• Силвия Андреева, Маркетинг Директор на Syscom Engineering
• Мартин Куванджиев, Основател на Encorp.ai
• Кристиян Велков, Senior Developer

Ако работиш в ИТ, управляваш екип или просто те интересува какво ще се случи със сектора през следващите години – това събитие е за теб (и за твоя екип).

Ако искаш да се включиш или да зададеш своите въпроси предварително – пиши ни на [email protected]

Участието в уебинара е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително тук.

Очакваме ви!

*официално чрез техен представител и/или модератора на събитието

Това са основните изводи от традиционния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас – БАСКОМ Барометър – който асоциацията провежда за 16-а поредна година.

Данните за 2024 г. бяха представени пред лидерите на компаниите – членове на БАСКОМ и партньорските организации, а специален гост на събитието бе Екатерина Захариева, европейски комисар с ресор “Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации”.

„Това е първото събитие, с което на практика започва мандатът на новия български еврокомисар. Благодарим ѝ, че уважи поканата ни!  Тълкуваме го като силен знак от нейна страна за важността на българската софтуерна индустрия за развитието на българската икономика и за приноса ѝ в технологичното бъдеще на Европа“,

каза председателят на УС на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.

Българският еврокомисар Екатерина Захариева представи фокуса на настоящата Комисия върху конкурентоспособността, чийто двигател са иновациите и иновативните сектори, сред които са и софтуерните компании. Пред гостите на събитието тя обяви, че една от първите ѝ инициативи ще бъде да представи нов европейски Акт за иновации. Неговата цел ще бъде да подобри рамката, в която функционират иновативните компании, като улесни привличането на  капитал и таланти, както и по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране. Захариева добави още, че в рамките на „Хоризонт Европа“ – най-голямата публична програма за изследвания и иновации в световен мащаб – е създаден специален „Европейски съвет за иновации“, чиято цел е да подпомага финансирането на европейски иновативни компании във фазата им на растеж:

 „За първите три години от действието на Европейския съвет за иновации, български иновативни компании са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездно финансиране и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции. Радвам се да обявя, че от следващата година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще подобри значително възможността на тези компании да останат в Европа“,

каза Екатерина Захариева.

Тя сподели, че специален фокус в нейната работа ще бъде и т. нар. единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти:

„Сигурна съм, че това е една от добрите новини, които ще чуете от мен днес, защото знам, че достъпът до такива специалисти е основна нужда на сектора и пречка пред възможността за растеж на компаниите“.

Българският еврокомисар подчерта и значението на талантите:

„Каквото и да направим като финансиране – а то в следващия програмен период със сигурност ще бъде повече за иновации, стартиращи предприятия и наука – без да обучаваме таланта, да го задържаме в Европа, без да привличаме талантливи хора от останалата част на света, ние няма да подобрим нашата конкурентоспособност“,

каза още Захариева.

Според данните от БАСКОМ Барометър над 1,23 млрд. лв. е ръстът на софтуерния бизнес у нас през 2023 г., който достига 8,7 млрд. лв. За настоящата 2024 г. прогнозата е за ръст от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб растеж и несигурна перспектива за икономиката на еврозоната, вкл. България.

Инвеститори от 34 държави присъстват в софтуерния сектор в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия.

Близо 1/3 (28%) от общия обем на износа на услуги у нас идва от софтуерни продукти и услуги, което оформя 85% от приходите в сектора.

Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 г. Прогнозата за 2024 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП ще продължи да се увеличава и ще достигне 4,9%, което ще затвърди позицията на сектора като водещ в икономиката на услугите в страната.

„Общият брой на заетите в софтуерния сектор да е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира постъпления от данъци и такси в бюджета над 3 пъти повече от средното за страната. Общите данъчни постъпления от целия сектор за 2024 г. се очаква да надхвърлят 2,7 млрд. лв.“

Това сподели Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ.

Специален фокус на събитието бе представяне на каузата на БАСКОМ и високотехнологичната асоциация БРАИТ за реформиране на образованието и създаване на поне 10 технологични училища.

„Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически. Тази вертикала може да бъде ИТ, енергетика, мехатроника или космос. Реално там са професиите на бъдещето. За да работят тези училища, те трябва да са от кампусен тип, за да можем целенасочено да инвестираме в таланта на децата. Така както имаме музикални и художествени училища. Определен вид мислене също е талант. Трябва да се разграничи таланта от AI. Общото кратно е технологията, но уменията са различни“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Към момента в България има 5 такива училища в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна.

„Извън тях на нас ни се иска да има още поне 10“, категоричен е Доброслав Димитров и сподели още, че в напреднала фаза на развитие са новите технологични училища във Враца и Смолян.

Като председател на УС на БРАИТ Доброслав Димитров подчерта значимостта на асоциацията и единомислието, което е постигнато.

„Голямото обединение БРАИТ представлява новата икономика на България. Това безпрецедентно обединение, което постигнахме последната година и половина, ни прави много горди. Над 30 организации членуват в него и надхвърляме 20% от икономиката. Тези 20% в момента не участват в националния диалог. Затова за нас е важно да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество – там, където работодатели, държава и синдикати разговарят, им липсва огромна част от информацията, която реално е при нас. Няма как с липса на информация да взимаш правилните решения. Трите стълба, на които се крепи иновативната икономика и за които ние от БРАИТ ще работим са: достъп до талант – училища и достъп до кадри от трети страни; развитие на средата – данъчно осигурителната рамка, регулациите, създаване на добавена стойност; върховенство на закона. Една от причините българските големи компании да не са тук, е защото избират да се регистрират на други места с по-благоприятен режим. Иска ми се да измислим европейската мечта. Бъдещето е по-светло отколкото ние си мислим, но следва да си го случим сами“,

каза в заключение Доброслав Димитров.

Цялата презентация BASSCOM Barometer 2024 може да намерите ТУК.

В допълнение на това бе даден и старт на високотехнологично училище от нов кампусен тип, което да подготвя кадри за местния бизнес и да предоставя възможност на младите хора да се реализират в привлекателните нови и добре платени професии.

„Образованието и подкрепата на ценностите, които то създава, са безусловен приоритет за БАСКОМ повече от 20 години. Отделяме огромен ресурс от нашите компании и от личното ни време, за да положим началото на поне 10 технологични училища в България, които ще променят изоснови облика на българското образование и ще го подготвят за новия тип високотехнологична икономика“,

каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.

„Започва да се мултиплицира опитът на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) в гр. Бургас. Враца и Смолян вече са на картата, доста напреднали са разговорите ни с Раковски, София и Гоце Делчев. Подготвяме учебното съдържание на тези гимназии и започваме сериозно лобиране за техния специален национален статут“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. Той благодари и на другите организации в БРАИТ, които са част от Управителния съвет на работодателската асоциация и които припознаха каузата с 10-те технологични училища, работейки активно за повишаване на качеството на образованието.

Тодор Батков-младши потвърди ангажимента на местната общност в Смолян към превръщането на Професионалната гимназия по техника и технологии в ново технологично училище, като сподели, че всички големи работодатели от областта застават зад инициативата.

„С отварянето на ГКПП Рудозем-Ксанти това училище може да се превърне в притегателен образователен център не само за талантливите деца от цялата област, но и от Северна Гърция“.

Директорът на ПГКПИ в Бургас Димитрина Тодорова сподели за успешния опит със своите ученици и призова бизнеса да остане все така силно ангажиран с практическото обучение на гимназистите.

Димитър Димитров от УС на БАСКОМ начерта пътна карта за създаване и активизиране на Алумни асоциации към технологичните училища и университети  в България като механизъм за развитие на общността на ангажираните с образователната кауза.

По негова покана в срещата се включи Илиян Йорданов, ръководител на Националния отбор по информатика. Той призова да се намери траен механизъм за подпомагане на топ-програмистите на България и на Националния отбор по информатика, за да продължи да бъде страната ни сред най-изявените в сферата на програмирането в света и повече младежи да се занимават със състезателно програмиране.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ обърна внимание на сериозните проблеми с държавния зрелостен изпит по информационни технологии и фаталното забавяне на осъвременяването на учебното съдържание.

Изграждането на ИТ бранд България е сред каузите на БАСКОМ, по която асоциацията ще продължи да работи с неотстъпчива енергия.

“Как искаме да бъде представен българският ИТ сектор навън, е ключов въпрос, който влияе директно върху бизнеса ни. Затова ИТ бранд България не може да бъде оставен в ръцете нито само на държавата, нито само на единични компании – това е съвместно усилие на цялата високотехнологична индустрия“,

сподели Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ.

В допълнение на темата с позиционирането на българската софтуерна индустрия Александър Папратилов от УС на БАСКОМ постави на обсъждане темата дали България може да бъде регионален ИТ хъб и как да засилим контактите на индустрията със сродните асоциации на държавите, с които граничим?

В рамките на срещата се проведе и вторият национален семинар по проект SMACITE, по който БАСКОМ и ЕСИ Център Източна Европа са партньори.

Фокусът беше поставен върху резултатите от пилотните обучения, проведени по проекта, добрите практики и научените уроци, както и върху събраната ценна обратна връзка от целевите групи, включили се в обученията: ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор. Базирайки се на резултатите, проектът SMACITE ще продължи да стимулира иновациите и да дава допълнителни възможности на следващото поколение професионалисти в областта на Интелигентните градове.

По време на срещата бе представен и напредъкът по проект Digital4Sustainability, финансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия, който обединява 29 партньори от 13 държави от ЕС. Една от целите на проекта е да обучи над 1000 професионалисти в основните умения в областта на т. нар. двоен преход – цифров (дигитален) и зелен.

БАИТ, с подкрепата на БАСКОМ, БЕСКО, ИКТ клъстера и AIBEST, подготви мотивирано предложение за промяна в критериите за прием в математическите и професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление.

Писмото касае необходимостта от промени в критериите за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи по професии от професионално направление „Информационни и комуникационни технологии“, за да се запази конкурентното предимство на българската ИТ индустрия.

„Считаме, че е необходимо да се въведат нови, по-адекватни критерии за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, които да включват резултати на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН“,

се посочва в писмото, като се цитират резултати от Националното външно оценяване (НВО) от последната учебна година, когато НВО по Български език и литература играе ключова роля за приема на ученици в профилирани гимназии като СМГ и НПМГ. Същото се отнася и за професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление. Например ТУЕС към ТУ-София, което до 2014 г. е провеждало допълнителен изпит по математика за оценяване на математическите възможности на учениците и тяхната мотивация за развитие в областта на програмирането и информационните технологии, но тази практика е прекратена.

ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект.

„Настояваме Министерството на образованието и науката да преразгледа и актуализира критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, за да се осигури най-талантливите и мотивирани ученици да получават възможността да се обучават там и да развиват своя потенциал. Това е от критично значение за бъдещето на ИТ индустрията в България и за способността ни да продължим да се конкурираме на международния пазар“,

се казва още в писмото, което може да прочетете в оригинал под линията.

 ДО 

ПРОФ. ГАЛИН ЦОКОВ 

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 

КОПИЕ ДО 

ТАНЯ МИХАЙЛОВА 

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 

НАТАЛИЯ МИТЕВА 

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 

ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА 

БОЖИДАР БОЖАНОВ 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ 

МОТИВИРАНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ 

Относно: Необходимост от промени в критериите за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи по професии от професионално направление „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ), за да се запази конкурентното предимство на българската ИТ индустрия 

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ЦОКОВ, 

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИХАЙЛОВА, 

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИТЕВА, 

УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р КИРИЛОВ, 

УВАЖАЕМИ Г-Н БОЖАНОВ, 

От името на Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ клъстер), Българската предприемаческа асоциация /БЕСКО/ бихме искали да представим нашето мотивирано предложение във връзка с настоящите критерии за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на ИКТ. Въпросът за адекватността на тези критерии, особено в контекста на бързоразвиващите се технологии и съвременните нужди на ИТ сектора в България, е от ключово значение за подготовката на висококвалифицирани специалисти и изисква спешно внимание и действие.

В момента основният критерий за прием в тези гимназии е резултатът от Националните външни оценявания (НВО) по български език и литература (БЕЛ) и математика след 7 клас. Въпреки че този подход изглежда на пръв поглед справедлив, той не отразява реално математическите способности и потенциал на учениците. В съответствие с чл. 51, ал. 2, от Наредба No 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, „националното външно оценяване в края на прогимназиалния етап на основната степен на образование има за цел измерване на степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и на математиката, придобити в класовете от етапа”. Тази цел ясно подчертава, че НВО е предназначено да измерва базови компетенции, а не повишени способности и интереси в математиката, а тези училища се нуждаят именно от ученици с изявени таланти и мотивация в тази област. 

През последната учебна година проблемът достигна критична точка, след като НВО по математика беше значително улеснено чрез премахване на две задачи с отворен отговор и увеличаване на времето за работа. Това доведе до рекордно високи резултати, като 99.3 от 100 точки в паралелка на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ (СМГ) и 97.72 за цялото училище, показвайки, че задачите не представляват никакво предизвикателство за тези ученици. Въпреки тези изключително високи резултати, част от учениците са в риск да не бъдат приети в най-желаните училища, изискващи математическо мислене, като например СМГ, НПМГ и ТУЕС, поради по-ниски резултати по БЕЛ и ще са лишени от възможността да развиват потенциала си. 

Особено внимание заслужава фактът, че изпитът по БЕЛ няма пряка връзка с основния предмет, по който учениците кандидатстват в тези гимназии. Не оспорваме факта, че трябва да се покаже добро ниво на грамотност, но при създалата се ситуация на изключително лесен изпит по математика, решаващ се оказва резултатът от НВО по БЕЛ. 

Темата е обсъждана многократно в обществото, като множество преподаватели и директорите на водещи математически гимназии, СМГ и НПМГ в частност, вече изразиха своите опасения. През лятото на 2023 година в писмо до МОН относно “Предложения на Ръководствата и училищните общности на Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование” те недвусмислено посочиха необходимостта от промяна в критериите за прием в тези гимназии, които да отразяват повишените способности и интереси на учениците в областта на математиката и информатиката. Въпреки това, до момента няма конкретни действия в тази посока от страна на Министерството на образованието и науката. 

Същото се отнася и за професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление. Например, Технологично училище „Електронни системи“ (ТУЕС към ТУ-София), което се нарежда в топ 5 училищата по приемен бал, до 2014 година е провеждало допълнителен изпит по математика, който е измервал математическите възможности на учениците и тяхната мотивация за развитие в областта на програмирането и информационните технологии, но тази практика е прекратена. 

ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект. С напредването на технологиите и без силно математическо образование, ИТ индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство и да не успее да отговори на нуждите на един все по-сложен и технологично ориентиран свят. В този контекст, отлагането на реформите в приемните критерии за математическите и професионалните ИКТ гимназии, който според нас вече е закъснял, би имал необратими негативни последици за бъдещето на ИТ сектора в страната. 

Считаме, че е необходимо да се въведат нови, по-адекватни критерии за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, които да включват резултати на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН. 

Настояваме Министерството на образованието и науката да преразгледа и актуализира критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии,, за да се осигури, че най-талантливите и мотивирани ученици получават възможността да се обучават там и да развиват своя потенциал. Това е от критично значение за бъдещето на ИТ индустрията в България и за способността ни да продължим да се конкурираме на международния пазар. 

С уважение, 

Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), 

Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), 

Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), 

Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ клъстер), 

Българската предприемаческа асоциация /БЕСКО/ 

[TS_Poll id=”2″]

Това послание отправи Общото събрание на БАСКОМ. На него за нов председател на УС бе избран Крум Хаджигеоргиев.

БАСКОМ е една от най-влиятелните асоциации в сферата на високите технологии у нас. Има 23-годишна история зад гърба си и е в основата на редица инициативи, каузи и проекти, развиващи и утвърждаващи софтуерния сектор като двигател на българската икономика.

Крум Хаджигеоргиев е дългогодишен член на УС на БАСКОМ. Той е възпитаник на Американския университет в България, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чиито екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

За нови членове на УС на БАСКОМ бяха избрани Мони Дочев (Sport Innovation), Димитър Димитров (Digital Lights) и Георги Янчев (Chaos). За първи път в УС на БАСКОМ представителство имат и асоциираните членове в лицето на д-р Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение.

Своето място в УС на БАСКОМ запазват Бистра Папазова (Cobuilder International), Марина Шидеров (Fram Creative Solutions), Александър Папратилов (Prime Holding) и Синиша Джукич (Bosch Digital). Станислав Овчаров (Musala Soft, част от Qinshift) се завръща като член на УС на БАСКОМ след прекъсване от един мандат.

Реформиране на образованието и осигуряване на талант за индустрията, запазване на данъчната политика в страната, активизиране на връзката между науката и бизнеса са само част от основните фокуси на новия УС на БАСКОМ.

„Поемам лидерството на БАСКОМ с чувство на благодарност за гласуваното доверие от колегите, но и с чувство на голяма отговорност. Световната икономика продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с ускорени дигитални трансформации, а българската икономика видимо изостава от тези процеси. В следващите години виждам ролята на БАСКОМ в това да продължава да е още по-силен застъпник за модернизиране на българското образование, така че то да следва адекватно нуждите на бизнеса. Ще бъдем и активна част от общото усилие на обединените иновативни индустрии да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, казва Крум Хаджигеоргиев.

Бившият председател на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров отчете силен мандат в изминалите две години. Според него асоциацията е все по-видима и активна в бизнес и обществените процеси. „На БАСКОМ се дължи фокусирането на общественото внимание върху навлизането на изкуствения интелект. За това време направихме над 300 срещи с различни бизнеси, училища, съсловни организации, общини, институции и мн. др, за да ги подготвим за неизбежните трансформации, които предстоят. БАСКОМ бе и в основата на разрастване на влиянието на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), каза Доброслав Димитров.

Той остава член на Консултативния съвет на БАСКОМ, който включва всички досегашни председатели на асоциацията, сред които са още Георги Шарков, основател и директор на ЕСИ Център – Източна Европа, Георги Брашнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria и Стамен Кочков, Global VP Cloud Operations на Software AG.

Доброслав Димитров получи и единодушен мандат да представлява БАСКОМ в БРАИТ.

Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, сред които:

· Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии – AIBEST;
· Алианс на технологичната индустрия – АТИ;
· Българска асоциация по информационни технологии – БАИТ;
· Българска асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ;
· Българска предприемаческа асоциация – BESCO;
· Българска работодателска асоциация иновативни технологии – БРАИТ;
· ИКТ Клъстер,

изразяваме категоричната си позиция против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг (МОД).

Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и анализ на цялостния ефект върху българската икономика.

Вярваме, че правителството споделя разбирането за това, че за България е стратегически важно да създаваме добра среда за развитие на високотехнологичен бизнес, който е експортно-ориентиран и има ключова роля във формирането на средната класа и постигането на по-голям ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни. Изграждането на тази среда е комплексна тема, свързана с подобряване достъпа до инвестиции, подобряване на регулаторната рамка и подобряване достъпа до висококвалифицирани кадри, в това число и така належащите реформи в образователната система. Конкурентната и уредена данъчно-осигурителна система е важна част от цялостната рамка, в която се развива бизнеса.

Така предложената от Министерството на финансите автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД, особено във вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото.

Въпреки сериозния ръст на високотехнологичните индустрии, които вече отговарят за повече от 20% от брутния вътрешен продукт на страната, разходите на компаниите ни нарастват през последните две години с над 30% на годишна база. На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизнено необходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда.

Въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД ще има негативно отражение както върху разходите на работодателите, така и върху нетното възнаграждение на всеки един високотехнологичен специалист. Напомняме, че и в момента всеки зает в нашия сектор внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средното за страната.

Според национално представително проучване на Агенция Насока над една трета от младежите се ориентират към образование и кариера в тази сфера. ИТ и телеком секторът безсъмнено е с нарастващ дял на представителност на интересите на младите хора и ключът към справянето с демографската криза. Повишаването на данъчната тежест върху ИТ и телеком талантите е контрапродуктивно и опасно послание към високообразованите и висококвалифицирани професионалисти, избрали да останат в България и бъдат двигател на потреблението в редица сектори на икономиката.

В същото време глад за таланти и миграция в нашата индустрия има от поне 10 години насам. Наложилият се от COVID пандемията начин на работа от дистанция допълнително влошава ситуацията, защото нашите ИТ специалисти още по-лесно могат да работят за компании от по-развитите икономики по цял свят т.е. те мигрират към чужди работодатели, без да им се налага да се релокират.

Това несъмнено ще рефлектира негативно и върху ролята на ИТ бранша за подпомагане процеса на дигитализация на българската икономика и обществото, чието ускорено развитие е приоритет в НПВУ (индексът DESI и предпоследното място на страната).

На този фон е добре да се мисли как да се стимулира развитието на високотехнологичната индустрия чрез разработване на данъчни облекчения, да се поощри нейния принос за цифрова трансформация на българската икономика, да се увеличат инвестициите в иновативни разработки, а защо не и да се мисли за диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход в бранша, както е в редица други източноевропейски държави.

Призивът ни е правителството да се откаже от инициативата за въвеждане на автоматична формула, чрез която да се повишава ежегодно максималният осигурителен праг. Оценяваме, че разговорът продължава и вярваме, че е ключово важно да се разбира, че борбата с високата инфлация все още не е приключила и не сме постигнали икономическата стабилност, за която би помогнало по-доброто планиране на данъчно-осигурителната политика на страната.

Апелираме преди да се обсъжда каквото и да е увеличение на МОД, да бъдат предложени редица по-ефективни конкретни мерки за попълване на хазната и подобряване благосъстоянието на българските граждани като например:

• Изсветляване на цели сектори от българската икономика;
• Запазване на талантите в страната;
• Изграждане и промотиране на бранд „България“ в чужбина с цел привличане на инвестиции;
• Популяризирането ни като държава на развитието на Изкуствен интелект и фокус върху предотвратяването на възможните негативни последствия върху пазара на труда;
• Осигуряване на адекватно на нуждите на бизнеса образование;
• Създаване на адекватни условия и целенасочена политика в областта на здравеопазването и социалните услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;
• Предотвратяване на демографската катастрофа чрез последователни и целенасочени мерки и политики;
• Възстановяване на върховенство на закона;
• Разработване на секторни политики – особено такива, насочени към секторите, които работят за износ, тъй като те са източник на постоянен прозрачен приход в икономиката на страната.

Материалът е предоставен от BASSCOM.

„С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва да бъдем максимално подготвени за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм истински горд, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за изкуствения интелект (ИИ) се превърна в модел, който трябва да бъде приложен в работните процеси на всекидневно ниво. За това време успяхме да се срещнем с много хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полезност и да вдигнем вълната на осъзнаване по безпрецедентен начин. Благодарни сме, че бяхме чути и от държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, което разработи насоки за учителите как ИИ да бъде използван в образованието. Това правилно позитивно отношение е точно обратното на схизмата ИИ да бъде забранен и да не прекрачва прага на училището, храм на образованието“, сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ по време на събитието.

Модератор на „Business Tree AI Pioneers Lab Event“ бе Марина Шидеров, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател и управител на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият интелект е мощна технология, но нещата не се изчерпват просто чрез използването му. Необходими са много по-сложни познания, много по-задълбочена експертиза и система, за да сме успешни, използвайки ИИ.

Източник: Facebook Страница “БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании”

Участие с тематични презентации в събитието взеха лидери на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които вече реално прилагат в своите бизнеси модели и решения, базирани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents.

Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев подчерта, че за бизнеса в България са важни корпоративните обучения, на които да бъде подробно разказвано за ползите от ChatGPT. „Опитът ми през последните 5 месеца показа, че на ниво мениджъри има разбиране, но на ниво служители много хора все още не вярват какви умения има ChatGPT. Въпреки това има фирми, които прегърнаха идеята и промениха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки ChatGPT в работните си процеси“.

Той очерта две нива на внедряване на изкуствен интелект в дадена фирма.

„Първото ниво е използване на ИИ услуги от служителите – там целта е да се вдигне индивидуалното КПД. Това ниво следва да е абсолютната норма от тук насетне. Второто ниво е фирменото ниво, където вече може да използваме готови ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите – например да автоматизираме оценката на CV-тата спрямо изискванията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и разработката на справки за счетоводството. Това е увеличаване на фирменото КПД”, допълва още Красимир.

Павлин Добрев посочи, че предизвикателството днес е във фината настройка на моделите, които по един революционен начин решават проблеми, изглеждали нерешими само до няколко години. Той представи резултатите от няколко проведени от него изследвания как ИИ може да бъде използван за подобряване на уменията и производителността. Към всеки от експериментите бе добавен QR код, който води към реалната поредица от зададени въпроси и задачи на моделите (т.нар. промптове), използвани от него. Примерите обхващат създаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, създаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, успешно издържани със сертификат впоследствие и мн. др.

Павлин Добрев подчерта, че не бива да се забравя, че ИИ дава желания от нас резултат, а не този, който е правилен. В този смисъл самообучението трябва да е непрекъснато и двустранно – и на машините, и на хората.

Георги Налбантов представи няколко реализирани проекта, един от които в България – чрез него с помощта на ИИ охранителна фирма успява правилно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи напълно цялата си дейност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният софтуер успява да предвиди карта на заболеваемостта при служителите на база данни в почти реално време. Другите два проекта са реализирани в Холандия и са в сферата на онкологията и минното дело с пряк резултат в съхраняването на човешки животи.

Директно от Силициевата долина в събитието се включи бившият медалист от олимпиади по информатика и настоящ предприемач Никола Борисов. Той обясни как работят моделите за машинно обучение, базирани на вероятности и предсказване. Представи техники за фина настройка на тези модели и разказа за няколко текущи проекти. Според него за момента всички инструменти, базирани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било ако моделите станат прекалено големи, за да бъдат обозрими за специалистите.

Специално участие взе и д-р Артур Кордон – един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на ИИ, който е роден в България, но от дълги години работи в САЩ като учен и бизнес консултант.

“Една от причините за това, която има немалко икономически последствия е, че ние нямаме фундаментално разбиране на генеративните модели. Ползваме резултатите, но не разбираме тяхната същност. Нашият мозък, който има 100 млрд. неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри”, категоричен бе д-р Кордон.

Той сподели, че от 1993 г. е в сферата на технологиите, но никога динамиката не е била толкова бърза и експоненциална, а промените – толкова непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по темата какво ни очаква се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос как той вижда бъдещето на изкуствения интелект след 5 години, Кендъл казва, че преди една е можел да отговори, но сега не би могъл.

Българската икономика е млада и често това ни поставя в неизгодна ситуация спрямо икономиките с дългогодишни традиции, но в момента заради революцията на изкуствения интелект имаме шанса всички да сме равни на стартовата линия. Но ако не направим кардинални промени – и на бизнес, и на държавно ниво, ще станем излишни.

Софтуерните компании изразиха притеснение от продължаващата политическа нестабилност в държавата, от компрометирането на бюджетната рамка, от възможни нови посегателства върху данъчната система и от отдалечаването от еврозоната. Поемайки председателството на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), БАСКОМ ще продължи настоятелните усилия за участие на БРАИТ в националния диалог за тристранно сътрудничество. Експоненциалното развитие на изкуствения интелект ще изправи всички сфери на българската икономика пред редица напълно нови предизвикателства, които ще изискват адекватен технологичен отговор и светкавична адаптивност, ако искаме да запазим конкурентоспособност.

От БАСКОМ отчетоха напредък по основни приоритети на Асоциацията, свързани с достъпа до таланти. Благодарение на обединените усилия на сродните асоциации в ИКТ индустрията оптимизираната процедура за издаване на сини карти, чрез които се привличат висококвалифицирани специалисти от трети страни извън ЕС, вече е факт. По тази линия продължава и инициативата на БАСКОМ ITogether.BG за поддържане на активна комуникация с българските ИТ общности в чужбина с цел промотиране на Българи като добра дестинация за живот и ИТ кариера.

Продължават и паралелните усилия на БАСКОМ за развитие на образованието в сферата на информационните технологии. Набира скорост инициативата на Асоциацията за проучване на успешните модели на съществуващите ИТ училища като ТУЕС и училищата в Бургас, Варна, Стара Загора и др. с цел мултиплицирането им в повече региони в страната до минимум 10 нови ИТ училища.

По отношение на друг приоритет на Асоциацията – развитие на бизнеса чрез споделяне на опит и подобряване на средата – успешно стартира и инициативата на БАСКОМ – Business Tree. В динамично променящата се бизнес среда вследствие на инвазията на изкуствения интелект, дискусионният формат Business Tree ще бъде платформата за споделяне на актуален професионален опит на всички нива в софтуерната индустрия, както и платформа за комуникация с другите сектори на българската икономика.

Софтуерните компании от БАСКОМ проведоха и среща с ученици и студенти от Благоевград, представяйки различните роли в сектора, споделяйки опит от бизнес ежедневието и вдъхновяващия път на лекторите, цялостната нагласа и важните компетенции и умения, които се търсят от работодателите.

„Започнете отрано, бъдете последователни, отделяйте поне 8 часа на ден за програмиране. В ИТ сектора вие не работите, вие сте създатели. Ученето в този сектор е за цял живот. Изкуственият интелект се използва за множител на възможности и за спестяване на време. Той задължава програмиста да развие в себе си поглед върху голямата картина и да не се фокусира само върху кода, а върху крайния продукт и конкретните нужди на клиента, които се решават”,

това бяха само част от посланията, които софтуерният сектор отправи към младите таланти.

Кога и в кой етап от образованието да се започне работа и как да се съчетаят успешно двете, как да избереш правилната за теб роля и фирма, какви хора ще се търсят и как фирмите ще развиват силните им страни, какви умения са потребни, какви са видовете професии в ИТ индустрията, ще замени ли изкуственият интелект програмистите – това бяха част от въпросите в дискусията. Срещата се проведе в Американския университет в Благоевград и в нея се включиха както студенти, така и ученици с профилирана ИТ подготовка, както и техни преподаватели.