Kaizen Gaming, една от най-бързо развиващите се технологични компании в Европа и собственик на международния бранд Betano, вече е сред малката група на т.нар. декакорни – компании с оценка над 10 млрд. долара, изградени без външно финансиране.

Новината беше съобщена за първи път от съоснователя и главен изпълнителен директор на компанията Джордж Даскалакис по време на международния технологичен фестивал Panathēnea в Атина – събитие, което събира предприемачи, инвеститори и лидери от технологичната индустрия от цял свят.

В рамките на разговора „Crazy Enough to Try: From Greece to the Globe“ Даскалакис разказа за пътя на Kaizen Gaming – от местен стартъп с екип от едва 20 души през 2012 г. до глобална компания с приблизително 3000 служители и присъствие на 20 пазара в Европа, Северна и Южна Америка и Африка.

Компанията започва развитието си чрез гръцкия бранд Stoiximan, който впоследствие е придобит поетапно от гръцкия оператор OPAP, днес част от Allwyn. Получените средства са реинвестирани в хора, технологии и развитието на международния бранд Betano.

„Само с 20 души и инвестиция от 700 хил. евро успяхме да изградим декакорн от Гърция“,

заяви Даскалакис пред аудиторията.

Изграждане в криза: превръщане на трудностите във възможности

По време на разговора Даскалакис говори открито за кризите, които оформят характера на Kaizen Gaming. Един от определящите моменти за компанията идва през 2015 г., когато капиталовият контрол и затварянето на банките в Гърция почти за една нощ прекъсват основни канали за плащане на клиентите.

„Определящият момент за Kaizen Gaming дойде през 2015 г., когато капиталовият контрол и затварянето на банките в Гърция изтриха почти всички приходи на компанията за една нощ. Източниците на 93% от методите за депозит на нашите клиенти бяха спрени“,

разказа той.

Второто голямо изпитание идва през 2020 г., когато пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на спортните събития водят до рязък спад в бизнеса на компанията. Но след опита от гръцката финансова криза екипът вече има увереността, че може отново да превърне предизвикателството във възможност.

И в двата случая Kaizen Gaming реагира бързо и решително. През 2015 г. компанията засилва позициите си на гръцкия пазар в момент, когато редица международни оператори намаляват фокуса си върху него, и само няколко месеца по-късно излиза като един от големите победители.

Провалът може да е движение напред, когато мислиш глобално

Международната експанзия на Kaizen Gaming също не започва без трудности. Даскалакис говори открито за първия неуспешен опит на компанията да навлезе в Полша – пазар, който е избран правилно в дългосрочен план, но навлизането се проваля заради грешки в стратегията, изграждането на местен екип и локализацията.

Операциите в Полша са прекратени в рамките на година. Уроците от този неуспех обаче се оказват ключови за следващата стъпка – Румъния, която се превръща в първия успешен международен пазар на компанията и помага на Kaizen Gaming да изгради модел за устойчив растеж извън Гърция.

„Когато започнахме международната си експанзия, изграждахме за Гърция, а не за света. Моят съвет към B2C основателите е: започнете локално, но мислете глобално в начина, по който изграждате бизнеса си от първия ден – особено в ерата на изкуствения интелект“,

каза Даскалакис.

Визията: Номер едно в света

Даскалакис подчертава, че финансовите оценки никога не са били основната цел за Kaizen Gaming. По думите му истинската стойност идва от изграждането на компания, развитието на таланти и възможността хора от Гърция да се конкурират успешно на глобалната сцена.

„Никога не сме се стремили към оценки. Нашата цел е да не спираме да се развиваме. Изграждането е изключително удовлетворяващо усещане. Печалбите са аплодисментите“,

заяви той.

Днес Kaizen Gaming продължава да се фокусира върху международна експанзия, технологии и премиум клиентско преживяване. Betano вече е сред водещите iGaming брандове в глобален мащаб, а компанията е отличавана с престижни международни награди, включително „Operator of the Year“ на EGR Operator Awards и SBC Awards 2025.

Допълнителен акцент в стратегията на компанията е партньорството на Betano като официален спонсор на FIFA World Cup 2026™ за Европа и Южна Америка.

„Нашата визия е Betano да се превърне в марка № 1 и най-доверената марка в света в нашата индустрия“,

заяви Даскалакис.

Съвет към предприемачите: останете здраво стъпили на земята и избирайте правилните партньори

В заключение на дискусията Даскалакис сподели лични съвети към предприемачите, като подчерта значението на силните партньорства и баланса извън работата.

„Изберете правилните партньори“,

каза той, като отправи специално признание към своя бизнес партньор и съосновател на Kaizen Gaming Димитрис Марис.

„Запазете контрола върху компанията си, ако можете. Ако не – избирайте внимателно кого привличате като партньор. Може да се окаже по-добре да откажете по-голям чек днес, за да не платите цената за него по-късно.“

Накрая той призова предприемачите да не губят представа кои са отвъд бизнеса си.

„Не губете себе си. Животът е много повече от една компания“,

каза Даскалакис, насърчавайки основателите да пазят връзките си със семейството и приятелите си и да поддържат хобита, които не са свързани с продуктивност или работа.

В същото време той призна, че създаването на нещо изключително изисква пълна отдаденост:

„За да изградите нещо специално, трябва да сте обсебени от него“.

Kaizen Gaming е една от водещите GameTech компании в света. С фокус върху технологиите и хората компанията развива онлайн гейминг преживяването за милиони потребители по света и цели да забавлява спортните фенове по отговорен начин.

Изображения: Kaizen Gaming

Изкуственият интелект създава работни места, а не ги унищожава. Това заяви категорично главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг по време на разговор с журналистката от MSNBC Беки Куик, организиран от икономическия институт „Милкен“.

„AI е генератор на работни места в индустриален мащаб, а не предвестник на масова безработица, в какъвто така наречените „пророци“, често го обвиняват.“,

подчерта Хуанг по време на дискусията.

Технологичният лидер се опита да разсее нарастващите страхове около изкуствения интелект и влиянието му върху пазара на труда. Беки Куик постави въпроса дали скоростта на тези промени няма да доведе до по-сериозни икономически сътресения и по-голямо неравенство в сравнение с предишни технологични революции.

Хуанг обаче запази оптимистичен тон. Според него изкуственият интелект е „най-добрият шанс на САЩ за реиндустриализация“. Той подчерта, че около AI вече се изгражда цяла нова индустриална екосистема – включително модерни фабрики за хардуер, който е в основата на технологията. А тези производства, както и разрастващият се сектор, изискват работна ръка.

По думите му автоматизацията на отделни задачи не означава, че цели професии ще изчезнат. Хората често бъркат „задачите“ с „ролята“ на дадена позиция – дори AI да поеме част от работата, по-широката функция на служителя остава.

Хуанг критикува и твърденията, че AI ще доминира над човечеството или ще унищожи цели икономически сектори. По думите му най-големият риск е, че подобни „научнофантастични“ сценарии плашат хората дотолкова, че започват да възприемат технологията като заплаха и избягват да работят с нея, вместо да се възползват от възможностите ѝ.

Интересното е, че част от апокалиптичната нагласа идва именно от самата AI индустрия, като според критици тя често служи за създаване на шум и интерес около продукти, които все още не отговарят на тези обещания.

Въпреки оптимизма , финансови и академични анализи сочат, че до 15% от работните места в САЩ могат да бъдат засегнати в следващите години. За Дженсън Хуанг обаче фокусът трябва да остане върху реалната полза от технологията, която по думите му ще остане основен двигател за откриване на нови позиции, а не инструмент за тяхното унищожаване

Това е преход към среда, в която ERP системите стават все по-невидими, а агентите се превръщат в реални участници в организационните процеси.

“Невидимото ERP е една моя мечта, която дълго време беше невъзможна. Идеята на това невидимо ERP е система, която функционира, която работи, без ние въобще да я забелязваме. Благодарение на изкуственият интелект тази възможност се отключи и е вече факт. AI е не само добавка към системата, той е самата система.”

сподели Иван Аржентински, основател на ERP.BG.

Според него изкуствения интелект (AI) не е предвиден да замени хората, а да подобри тяхното представяне и “по-скоро хората ползващи AI ще заменят хората, които не използват AI”. 

“Преди време изключително впечатление ми направи едно изказване на Дженсен Хуанг, че ако човек не консумира 50 % от заплатата си в AI, значи той не е достатъчно продуктивен. Тук идва основната концепция за AI, а именно, че е изкуственият интелект увеличава продуктивността на хората”,

обясни Иван Аржентински.  

ERP.BG разработва платформа за изпълнителни AI агенти, които работят директно с бизнес системите и поемат реални задачи. Агенти за бизнес роли изпълняват времеемки дейности в различни области – от продажби и обслужване до операции, логистика и анализи – използвайки пълната бизнес логика и данни на ERP системата.

Изображение: ERP.BG

Основателят на британската компания за електроника, като смартфони и други аксесоари, направи тези коментари по време на интервю на конференцията SXSW.

По отношение на AI в софтуера, мисля, че хората трябва да разберат, че приложенията ще изчезнат.

Компанията от известно време предлага идея за нов вид смартфон, който ще използва AI и технологии за персонализация, достатъчно точни, така че потребителите да не чувстват нуждата да следят резултатите.

Много компании вече внедряват AI функции, която изпълнява командите на потребителите – например резервират полети или хотели. Карл обаче вярва, че AI може да има по-интересно приложение – да научи желанията на потребителя в дългосрочен план. Например, ако потребителят иска да води здравословен живот, устройството може да дава насоки, които да помогнат за постигнето на целта.

Мисля, че ролята на AI значително ще се засили, когато започне да ви дава предложения. Не е нужно самостоятелно да измисляте идея… когато системата ни познава толкова добре, тя ще измисли неща, които дори не знаем, че искаме,

обясни Пей.

Карл Пей вярва, че AI смартфонът ще изпълнява задачи за своите потребители, без да е необходимо да му се дават команди. Ако е успешен, това би означавало устройство с интерфейс, предназначен за използване от агента с изкуствен интелект.

Карл Пей не смята, че приложенията ще изчезнат в близкото бъдеще, но с течение на времето изкуственият интелект ще използва „приложението“ по начин, който няма да имитира човешкото докосване.

Това не е бъдещето. Бъдещето не е агентът да използва човешки интерфейс. Трябва да създадете интерфейс, който агентът да използва. Мисля, че това е по-подходящият за бъдещето начин да го направите.

Изображение: TechCrunch. (2019). TechCrunch Disrupt San Francisco 2019 – Day 3 Carl Pei (cropped). Wikimedia Commons

Проектът се изпълнява в рамките на мярката за интегриране на AI технологии с цел автоматизиране на процесите по предоставяне на информация и изготвяне на отговори на запитвания от граждани и бизнес. Според НАП това е една от най-значимите стъпки към реално въвеждане на изкуствен интелект в българската държавна администрация.

В новата фаза на проекта участват както Централното управление, така и служители от седемте териториални дирекции на агенцията. Системата е създадена така, че да подпомага служителите при общи и специализирани справки, включително по конкретни казуси, свързани с динамично променящото се данъчно и осигурително законодателство.

Според описанието на проекта AI платформата може да генерира отговори в реално време, което трябва да ускори обработката на запитвания и да подобри качеството на услугите за гражданите и бизнеса. Системата обединява нормативни актове, вътрешно-административни документи и актуални официални външни източници, така че да работи в контекст, близък до реалната административна практика.

Ключов елемент в проекта е, че системата използва единствено отворени модели, включително разработения от INSAIT езиков модел BgGPT. Именно този подход, според участниците в инициативата, я прави подходяща за публичния сектор, където точността на терминологията и разбирането на българската правна рамка са критично важни.

От НАП и INSAIT подчертават, че решението е разработено за работа в контролирана институционална среда и върху собствен хардуер. Това е важно не само от гледна точка на производителността, но и за ограничаване на риска от изтичане на данни — един от основните проблеми при внедряването на AI в държавни институции.

Следващите етапи предвиждат системата да бъде интегрирана по-дълбоко във вътрешните процеси и информационни системи на приходната агенция, съвместно с „Информационно обслужване“. Целта е тя да се използва ежедневно и пълноценно от над 7000 служители на НАП.

Проектът е част от по-широка инициатива на INSAIT, насочена към изграждане на AI суверенитет за българската държава. В този контекст НАП се позиционира като първата административна структура в страната, която въвежда масово BgGPT в ежедневната си работа. Според участниците в проекта комбинацията от национални отворени модели и собствена инфраструктура е практическа стъпка не само към технологическа независимост на България, но и към европейската цел за стратегическа автономия в областта на изкуствения интелект.

Изображение: Националната агенция за приходите (НАП); Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)

В разговора с рисковия капиталист Бил Гърли, Гари каза:

Спя около четири часа в момента. Имам кибер психоза, но мисля, че една трета от главните изпълнителни директори, които познавам, също имат.

Той сравни настоящата си работа с AI със създаването на стартъп – процес, който в миналото е изисквал много време, финансиране и дори употреба на стимуланти.

Когато го пробваш, осъзнаваш: Все едно успях да пресъздам стартъпа си, който отне 10 милиона долара рисков капитал и 10 души, и отне две години работа, докато приемах антинарколептици – спомням си, че бях на модафинил.

Сега според него изкуственият интелект е заменил нуждата от такива помощни средства.

С тази революция не ми е нужен модафинил. Е, буден съм. Заспах в 4 сутринта. Събудих се в 8,

добави той, като каза, че постоянно проверява проекти, задвижвани от AI.

Малко преди интервюто Тан публикува своята Claude Code система, „gstack“, като проект с отворен код в GitHub. Системата включва колекция от “skills“ за многократна употреба – многократно използваеми промптове, съхранени в специални файлове „skill.md“, които насочват поведението на AI в роли като изпълнителен директор, инженер и code reviewer.

В момента хранилището на gstack в GitHub наброява 13 skills, но Тан продължава да публикува за нови актуализации.

Прекарвам си толкова хубаво с Claude Code, исках да имате точно моите skill setup,

сподели той в X.

Проектът бързо стана популярен сред платформи като Product Hunt и GitHub, привличайки близо 20 000 звезди и хиляди “forks“. Gstack предизвика и критика, след като Гари публикува, че негов CTO приятел е описал системата като „god mode“ след като е идентифицирала пропуск в сигурността.

Някои разработчици отхвърлиха проекта като прехвален. Много критици се изказаха, че проектът се състои само от набор промптове, като отбелязаха, че много инженери вече използват подобни workflows.

Youtube клипът на Мо Битар „AI is making CEOs delusional“ е само един пример от една от многото критики.

Въпреки критиката, самите AI системи отговориха положително, когато бяха помолени да оценят gstack. ChatGPT го описа като „разумно сложни промпт работни потоци“ и подчерта ефективността на симулираната структура на инженерен екип. Gemini го нарече „Pro“ конфигурация, която подобрява точността, а Claude го похвали като „зряла, добре дефинирана система, създадена от човек, който я използва интензивно.“

В отговор на критиката Гари подчерта своя ентусиазъм към писането на код с AI:

Взимах модафинил само за да остана буден по-дълго, за да мога да превърна моментните кристални структури в мозъка си, в редове код, преди сънят или разсейването да ги превърне в песъчинки. Обичам да пиша код, но още повече обичам да пиша код с AI. Говоря му, той слуша и заедно създаваме. Виждам структурата и как е изградена. Няма друго по-силно преживяване за мен.

Изображение: Garry Tan LinkedIn Profile

За NVIDIA  това има значение далеч отвъд ефекта от едно силно заглавие. Blackwell е в центъра на сегашния тласък на компанията при AI сървърите, докато Rubin се позиционира като следващата голяма стъпка в хардуерната ѝ пътна карта. На сцената Хуанг представи промяната като отражение на това колко бързо се е изместило търсенето само за няколко месеца, докато hyperscalers, cloud доставчици и компаниите, разработващи AI модели, продължават надпреварата за осигуряване на още compute.

Не знам дали и вие го усещате така, но $500 млрд. са огромен обем приходи,

каза Хуанг по време на keynote презентацията.

Аз обаче съм тук, за да ви кажа, че от мястото, на което стоя в момента — само няколко кратки месеца след GTC DC, една година след предишното GTC — точно оттук виждам поне $1 трилион до 2027 г.

Тази прогноза идва в момент, в който NVIDIA се опитва да покаже, че историята на растежа ѝ се простира далеч отвъд един-единствен свръхуспешен цикъл при чиповете. Rubin, който компанията вече описа като своя AI архитектура от следващо поколение, се очаква да надмине Blackwell съществено както при training, така и при inference натоварвания, като увеличаването на производството е планирано за втората половина на 2026 г. Това превръща твърдението на Хуанг за трилион долара не просто в прогноза за търсенето, а в заявка колко централно място NVIDIA очаква бъдещите ѝ платформи да запазят в икономиката на AI.

Image: Keynote GTC, Screenshot

Това стои зад идеята, която главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг описа на GTC като настъпването на „inference inflection“. Изразът означава повратен момент на пазара за изкуствен интелект. Системите вече не се оценяват само по способността си да генерират текст, изображения или код в контролирана среда. От тях все по-често се очаква да вършат по-сложна работа: да разсъждават върху проблеми, да използват инструменти, да четат файлове, да разбират контекст и да изпълняват продуктивни задачи с определена степен на автономност.

На практика това означава, че AI преминава от демонстрация към внедряване в различни индустрии. А внедряването изисква inference.

Дженсън Хуанг обяви 2025 за година на inference и очерта бъдещото навлизане на AI във всички индустрии

Inference е фазата, в която един вече обучен AI модел реално се използва. Това е моментът, в който системата отговаря на запитване, анализира документ, взема решение, пише код, обобщава среща или изпълнява задача. Ако обучението е създаването на интелигентност, inference е нейното приложение.

С превръщането на AI системите в по-agentic — тоест способни да разбиват проблемите на стъпки, да извикват инструменти, да преработват отговорите си и да работят по по-дълги вериги от разсъждения — inference-ът става несравнимо по-важен и несравнимо по-скъп.

Дженсън Хуанг го формулира много точно и не случайно повтори поне 12 пъти думата “inference” за около 1 минута в тази част на своя keynote:

Това е фундаментална повратна точка. Най-сетне AI е в състояние да върши продуктивна работа и затова повратната точка при inference вече е настъпила. AI вече трябва да мисли. За да мисли, трябва да прави inference. AI вече трябва да действа. За да действа, трябва да прави inference. AI трябва да чете. За да го прави, трябва – inference. Трябва да разсъждава. Трябва да прави inference. Всяка част от AI, всеки път когато трябва да мисли, да разсъждава, да действа, да генерира tokens, трябва да прави inference. Отдавна сме отвъд обучението. Вече сме в ерата на inference. И тази повратна точка настъпи в момент, когато обемът от токъни и необходимата изчислителна мощ са се увеличили приблизително 10 000 пъти.

Това изказване стига до същността на голямата промяна, която в момента протича в икономиката на изкуствения интелект. По думите на Хуанг през последните две години търсенето на изчислителна мощ за AI задачи е нараснало приблизително 10 000 пъти, а използването — около 100 пъти. Според него при стартъпите и големите AI лаборатории като OpenAI и Anthropic реалният ръст в търсенето на изчислителни ресурси може да се усеща по-скоро като кратно на милиони увеличение за същия период.

Тази разлика има значение. Тя подсказва, че следващият етап в развитието на AI няма да се определя само от това кой разполага с най-умния модел, а и от това кой може да си позволи да го поддържа в мащаб.

Inference се превръща в новото тясно място.

Когато от AI системите се очаква да разсъждават, преди да отговорят, да обработват повече токъни, да използват външни инструменти и да работят непрекъснато в рамките на продукти и работни процеси, инфраструктурата под тях трябва да върши значително повече работа за всяко едно потребителско взаимодействие. Едно просто chatbot съобщение е едно. AI агент, който чете документи, планира действия, преминава през различни варианти и стига до полезен резултат, е съвсем друго. Вторият модел изисква много повече compute, а оттам и много повече капитал.

Това помага да се разбере защо NVIDIA поставя толкова силен акцент именно върху тази фаза от пазара. Компанията определи 2025 г. като „година на inference“, със стратегия, насочена към това инфраструктурата ѝ да работи по цялата верига на AI — от обучението през post-training до inference — като едновременно с това удължава полезния живот на хардуера и намалява разходите за инвеститорите.

С други думи, NVIDIA не продава просто чипове за създаване на модели. Компанията се позиционира като ключов доставчик за оперативната ера на AI.

Пазарните прогнози, цитирани в речта на Хуанг, подчертават мащаба на този залог. По думите му още миналата година е имало много силно търсене и поръчки за общо 500 млрд. долара за системите Blackwell и Ruben до 2026 г. В перспектива до 2027 г. той вече вижда поне 1 трилион долара търсене, като същевременно допуска, че реалното търсене на изчислителна мощ може да се окаже дори по-високо.

Тези числа правят впечатление не само със своя мащаб, а и с това какво подсказват за очакванията на инвеститорите. Пазарът на AI вече не се оценява единствено през призмата на разработката на модели. Все по-често той се ценообразува според устойчивото потребление — ежедневното, повтарящо се изчислително натоварване, което възниква, когато AI се вгражда в търсене, софтуер, корпоративна автоматизация, роботика, наука и дигитални асистенти.

Точно затова тази повратна точка при inference е толкова важна. Тя променя историята на AI — от история за иновация в история за прилагане на AI в различните индустрии.

За стартъпите това повишава цената на амбицията. Вече не е достатъчно да се изгради впечатляващ модел; компаниите трябва и да финансират инфраструктурата, необходима, за да обслужват реални потребители с висока честота. За cloud доставчиците и производителите на чипове това отваря огромна търговска възможност, защото всеки скок в agentic способностите води до още по-голямо търсене на inference хардуер. За компаниите това е сигнал, че внедряването на AI в мащаб може да се окаже по-скъпо и по-оперативно сложно, отколкото предполагаха много от ранните прогнози. А за по-широкия пазар това е знак, че търсенето на изчислителна мощ може да остане изключително високо дори ако темпото на шумните анонси за нови модели започне да се забавя.

В този смисъл повратната точка при inference не е просто технически етап. Тя е рестарт на пазара.

В центъра на анонса е NVIDIA Space-1 Vera Rubin Module, който компанията позиционира като решение за AI inference в космоса. NVIDIA твърди, че Rubin GPU в този модул може да осигури „до 25 пъти повече AI изчислителна мощ за inference в космическа среда“ спрямо NVIDIA H100 GPU, което го прави подходящ за орбитални data centers, геопространствена обработка и автономни мисии. NVIDIA изтъква още платформите IGX Thor и Jetson Orin за edge AI в орбита и посочва, че RTX PRO 6000 Blackwell Server Edition GPU може да ускори наземния геопространствен анализ „до 100 пъти“ спрямо наследени batch системи, базирани на CPU.

Главният изпълнителен директор на NVIDIA Дженсън Хуанг представи инициативата в характерно мащабен стил.

Space computing, последната граница, вече е тук,

казва Хуанг в съобщението.

Докато разгръщаме сателитни съзвездия и навлизаме все по-надълбоко в космоса, интелигентността трябва да съществува навсякъде, където се генерират данни.

По думите му „AI обработката в космически и наземни системи позволява наблюдение, вземане на решения и автономност в реално време“, превръщайки „орбиталните data centers в инструменти за открития, а космическите апарати – в системи за самостоятелна навигация“.

Анонсът идва в момент, когато търговският космически сектор търси все повече възможности за обработка на данни директно в орбита, вместо всяка задача да се връща обратно на Земята. На практика това означава AI моделите да работят възможно най-близо до мястото, където се генерират изображения, сензорни данни и комуникационни потоци – промяна, на която NVIDIA очевидно залага, тъй като сателитите събират все по-големи обеми информация, а мисиите изискват все по-бързи решения. Компанията изрично посочва, че технологията е насочена към орбитални data centers, геопространствено разузнаване и автономни космически операции.

Около инициативата вече се подрежда и група компании от космическия сектор – поне на ниво публична подкрепа. NVIDIA съобщава, че Aetherflux, Axiom Space, Kepler Communications, Planet Labs PBC, Sophia Space и Starcloud използват нейните accelerated computing платформи за следващо поколение мисии както в орбита, така и в наземна среда.

Цитираните в съобщението позиции очертават и по-широката теза на компанията. Главният изпълнителен директор на Aetherflux Бейджу Бхат заявява, че Space-1 Vera Rubin Module осигурява „високопроизводителен и енергийно ефективен AI at the edge в орбита“. Главният изпълнителен директор на Kepler Communications Мина Митри посочва, че Jetson Orin ще позволи на компанията „интелигентно да управлява и насочва данните в рамките на своята сателитна мрежа“. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Planet Уил Маршал казва, че платформата на NVIDIA помага на компанията да премине „от сурови пиксели към приложими изводи почти в реално време“. А главният изпълнителен директор на Starcloud Филип Джонстън заявява, че компанията му иска да пренесе „AI изчисления от hyperscale клас в орбита“.

NVIDIA обвързва космическата си стратегия и с геопространственото разузнаване на Земята. Компанията посочва, че нарастващите обеми орбитални данни ще трябва да се комбинират със „стотици петабайти исторически архив на Земята“ за мащабен анализ и твърди, че GPU-ускорените системи могат да подобрят времето за реакция при бедствия, климатично и метеорологично моделиране и наблюдение на инфраструктура.

NVIDIA посочва, че IGX Thor, Jetson Orin и RTX PRO 6000 Blackwell Server Edition GPU са налични още сега, докато Space-1 Vera Rubin Module ще бъде пуснат „на по-късен етап“.

Изображение: NVIDIA

Съдебният иск беше подаден след като служители на Министерството на отбраната определиха Anthropic като риск за веригата за доставки миналата седмица, позовавайки се на опасения за националната сигурност. Това се случи след изказване на главния изпълнителен директор на компанията, Дарио Амодей, който заяви, че Antropic няма да позволи AI моделът Claude да се използва за автономни оръжия или за наблюдение на американското общество. Anthropic заявява, че решението на администрацията поставя компанията в „черния списък“, блокирайки доставчиците на Пентагона от това да използват Claude. Според Anthropic това е опит да се накаже компанията за настояването за предпазните мерки при употреба на AI.

Anthropic на кръстопът: напрежение с Пентагона, оценка от $380 млрд. и бъдещето на AI

Федералното правителство репресира водещ разработчик на граничен AI заради придържането му към позицията на тема безопасността на ИИ и ограниченията на собствения му модел на ИИ – теми от голямо обществено значение – в нарушение на Конституцията и законите на Съединените щати,

според Anthropic, като се добавя също, че служители на Тръмп „се стремят да унищожат икономическата стойност, създадена от една от най-бързо развиващите се частни компании в света“.

Anthropic беше обозначена като „риск за веригата на доставки“ след проведената през февруари среща между министъра на отбраната Питър Хегсет и главния изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей. Експерти по национална сигурност твърдят, че подобен етикет обикновено се прилага за чуждестранни контрагенти, които биха могли да представляват заплаха за интересите на САЩ. Това прави използването на черния списък срещу американска компания изключително необичайно.

След обозначението, Доналд Тръмп заяви в социалните медии, че всички федерални агенции ще спрат да използват AI инструментите на Anthropic.

Anthropic беше първата AI лаборатория, използвана от американски служители в класифицирани мрежи. Но от началото на конфликта, служители на Пентагона заявиха, че xAI на Илон Мъск и ChatGPT на OpenAI са одобрени за използване в класифицирани системи.

Въпреки че Anthropic се противопоставя категорично на администрацията относно използването на AI за смъртоносни оръжия и масово наблюдение, компанията отбелязва в иска си, че от 2024 г. насам сътрудничи с контрагенти по национална сигурност, като Palantir, подкрепяйки правителството в операции като „бърза обработка на сложни данни, идентифициране на тенденции, рационализиране на прегледа на документи и подпомагане на държавните служители да вземат по-информирани решения в ситуации, чувствителни към неотложност“.

Изображение: Flickr/World Economic Forum/ Sandra Blaser; Edited – 10.03.2026

Изображение: U.S. Department of Defense / Chad J. McNeeley (Public Domain), via Wikimedia Commons. – 10.03.2026