Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) стартираха съвместна инициатива за разработване и тестване на прототип на чатбот, предназначен да подпомага кандидатите, бенефициентите и заинтересованите страни по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“.

Инициативата се реализира чрез Европейския цифров иновационен хъб InnovationAmp и е част от безвъзмездните услуги за публични организации, насочени към внедряване и тестване на иновативни цифрови решения в реална работна среда. В рамките на проекта GATE ще предостави експертиза в областта на изкуствения интелект, анализа на данни и разработването на интелигентни дигитални инструменти, които да подпомогнат модернизацията на административните услуги.

Предвижда се чатботът да осигурява по-бърз и лесен достъп до информация, свързана с програмите, администрирани от ЦРЧР, като предоставя отговори на често задавани въпроси и подпомага потребителите при ориентирането в процедурите и възможностите за участие. Решението ще бъде тествано в реална среда с цел оценка на неговата ефективност и потенциал за бъдещо развитие.

Освен подобряване на потребителското обслужване, проектът ще даде възможност за анализ на най-често срещаните запитвания и идентифициране на темите, които представляват най-голям интерес или затруднение за потребителите. По този начин ще бъдат създадени предпоставки за по-информирано планиране на комуникационните и административните процеси.

Съвместната работа между GATE и ЦРЧР е пример за успешно приложение на научните разработки и технологичните иновации в подкрепа на публичния сектор. Чрез платформата InnovationAmp институтът продължава да работи с държавни и обществени организации за внедряване на решения, базирани на данни и изкуствен интелект, които подобряват достъпа до услуги и подпомагат процесите по вземане на решения.

Изображение: GATE

Форумът премина в два панела – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Първата дискусия отвори въпроса за реалните промени, настъпили през последната година след навлизането на инструментите с изкуствен интелект в образованието. В нея участваха шест панелисти включително и заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Главно към нея бяха отправени множество въпроси, свързани с подготвяната нова обучителна програма и готовността на българската образователна система за по-широко прилагане на технологии с изкуствен интелект. Темата предизвика активен интерес от аудиторията, а обменът на мнения между участници и публика на моменти прерасна в дебат.

Втората дискусия беше посветена на променящата се роля на учителя заедно дигитална трансформация и реалните условия предлагани от МОН. Сред участниците бяха учениците от ТУЕС към ТУ-София Калоян Анастасов и Дарий Топузов, носител на наградата „Джон Атанасов“, Пламен Тошев от Acronis България, както и Биляна Илиева, заместник-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе.

Дискусията открои значението на адаптирането на изкуствения интелект в образованието и необходимостта от по-добра координация между университетите и училищата.

Изображение: Екип DevStyleR

Завършващите висше образование в САЩ масово изразяват силното си разочарование от технологиите, прекъсвайки официалните речи заради страх за бъдещите си работни места.

AI в колежите предизвиква недоволство. По време на тазгодишните дипломирания, официални лектори бяха прекъсвани със силни освирквания от цели стадиони веднага щом повдигнеха темата за изкуствения интелект.

“Налице е рационален страх, че технологията ще застраши кариерните планове на младите” ,

отбелязват анализатори, допълвайки, че над 70% от студентите виждат AI като директна заплаха за позициите за начинаещи. Докато бизнесът рекламира платформите като революция, за завършващите те са повод за безпокойство, което всъщност е и причината AI в колежите да предизвиква бурно недоволство.

Вижте кратък видеорепортаж на Bloomberg за това как студентите реагират негативно на AI по време на дипломирането си.

Технологичните иновации в страната се фокусират върху създаването на AI модели, които разбират десетки местни езици и диалекти, за да осигурят равен дигитален достъп за милиони граждани. В Индия има 22 основни езика и над 19 000 диалекта. 

Изкуственият интелект се превръща в ключов инструмент за преодоляване на огромните езикови бариери в Индия. Видео репортаж на CNN Business показва как технологичният сектор в страната развива специализирани платформи, които да обслужват огромното население, говорещо на стотици различни езици и местни диалекти.

“Дигиталната трансформация има смисъл само ако никой не бъде пренебрегнат заради езика, на който говори”,

подчертават експерти в материала. 

Тъй като по-голямата част от индийците не използват английски в ежедневието си, новите AI гласови и текстови модели помагат на хората в по-малките региони да получават достъп до образование, банкови услуги и държавна администрация на собствения си майчин език. 

На 3 юни 2026 г. БАИТ ще проведе кръгла маса „БАИТ в подкрепа на образованието” 2026. Събитието ще се състои в СТЦ Интерпред, зала „София“ от 14:00 ч. 

Покана за участие в дискусията е отправена към проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката. Сред другите панелисти са представители на средното и висшето образование и ученици. С мнение ще се включат Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, чл. кор. проф. Георги Тодоров дтн, ръководител на Национален център за върхови постижения по “Мехатроника и чисти технологии”, Кампус „Студентски град“, Биляна Илиева, зам.-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе, гл. ас. д-р Лъчезар Симеонов, преподавател във Физическия факултет, СУ-София и Калоян Анастасов и Дарий Топузов, ученици от ТУЕС към ТУ-София.

Темите, които панелистите ще обсъдят, са „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Представители на ИКТ компании, с активни проекти и ангажираност в сферата на образованието, ще изложат гледната точка на бизнеса. Мнения и коментари ще споделят Яни Гебеджелиев, /Телелинк Бизнес Сървисис/, Янко Бахчеванов /Контракс/; Велина Топалова, /Oracle/,  Павлин Иванов /Intreea/ и Пламен Тошев /Acronis/.

Модератори на кръглата маса ще бъдат доц. д-р Наталия Футекова, зам.- председател на УС на БАИТ, с ресор „Висше образование“ и Ангел Георгиев, член на УС на БАИТ с ресор „Средно образование“.

Събитието ще протече с участието на представители на Регионалните управления по образованието, директори на училища и учители от цялата страна, представители на университети, медии и компании. Дискусията ще бъде последвана от нетуъркинг в неформална обстановка.

Кръглата маса „БАИТ в подкрепа на образованието” 2026 се провежда с подкрепата на Телелинк Бизнес Сървисис, Контракс, ORACLE, Intreea и Acronis

Изображение: БАИТ

Университетът Цукуба е сред водещите изследователски университети в Япония, известен със своите постижения в областта на компютърните науки, изкуствения интелект, медицината и интердисциплинарните изследвания.

Сред официалните гости на събитието бяха Н. Пр. Чикахиса Суми, посланик на Япония в България, както и Н. Пр. Мариета Арабаджиева, посланик на България в Япония. В делегацията на Университета Цукуба участваха още заместник-ректорът проф. Осаму Онеда, проф. Ясунори Ендо и директора на CCS Ясутеру Шигета.

Директорът на Институт GATE проф. Силвия Илиева подчерта значението на устойчивото развитие на партньорството между двете институции:

„Вашето посещение днес е не само продължение на вече установения академичен диалог, но и ярък символ на задълбочаващото се приятелство между България и Япония. През изминалата година постигнахме реален напредък в съвместната ни дейност. Вярваме, че мисията на университетите е да не са само академични центрове на знанието, а и да са двигатели на обществена трансформация.“

Партньорството между Институт GATE, Университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS), подкрепено от двустранни  споразумения за сътрудничество (2024-2025 г), вече дава конкретни резултати. Те се изразяват в увеличаване на броя на съвместните научни публикации в ключови изследователски области, създаването на съвместни научни групи и организирането на множество семинари и научни срещи за обмен на знания, идеи и резултати от изследователската работа. Сътрудничеството допринася за развитието на международна научна мрежа и за задълбочаване на взаимодействието между български и японски учени в области като изкуствен интелект, големи данни, високопроизводителни изчисления, цифрови двойници, умни градове, климатични изследвания, дигитално здравеопазване.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата акцентира върху ролята на доверието и новите възможности за международно научно сътрудничество:

„Япония и България са географски далечни държави, но през годините изградиха истинско приятелство и взаимно доверие. Именно доверието е основата на науката и на всяко успешно партньорство. Вярвам, че Horizon Europe открива нови възможности за нашите институции да развиват съвместни научни проекти с международно значение.“

Той подчерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между академичните среди, индустрията и публичния сектор с цел по-бързо внедряване на научните резултати и развитие на устойчиви иновационни екосистеми.

Посланикът на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми определи сътрудничеството между GATE и Университета Цукуба като важен принос към стратегическите отношения между двете държави, особено в областта на науката за данните, интелигентните градове и устойчивите технологии.

Посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева отбеляза, че партньорството между двете институции се е превърнало в устойчив модел за международно научно сътрудничество, който обединява утвърдени учени, млади изследователи и студенти.

Като следваща стъпка в развитието на сътрудничеството бе обсъдено планирането на дейности за разширяване на работните групи и разработване на нови научни проекти. Японската страна изтъкна ключовата роля на GATE за разширяването на междудисциплинарния академичен обмен на студенти и изследователи.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата и водената от него делегация се срещнаха и с в.и.д. ректор на СУ„Св. Климент Охридски доц. Първан Първанов. В разговора участваха още: заместник-ректорите проф. Ренета Божанкова и проф. Стоян Шишков, както и проф. Анастас Герджиков, председател на УС на GATE. Двете страни обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството и с други звена на Софийския университет в области като физика, биология, медицина. 

Посещението на делегацията на Университета Цукуба в София затвърди ролята на Институт GATE като ключов международен партньор в областта на науката за данните, изкуствения интелект и иновациите и потвърди амбицията на двете институции да развиват дългосрочно стратегическо сътрудничество в полза на обществото.

Изображения: GATE

TUES Fest е денят на отворените врати на Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София, организиран изцяло от екип ученици. 

Събитието събира на едно място ученически проекти и дава възможност на бъдещи кандидат-гимназисти, родители и гости да се запознаят отблизо с обучението, практическите умения и общността на училището.

Голяма новина тази година е, че от учебната 2026/27 година ТУЕС към ТУ – София ще премине през значително разширяване – броят на паралелките нараства от 4 на 6, като се въвеждат нови професии и език. Руският език отпада и се заменя с немски, а новите паралелки включват „Интелигентни системи“, „Роботика“, „Разработка на софтуер“ и „Комуникационни и компютърни мрежи“.

На 26 април 2026 г. в Иновационен форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк ще се проведе TUES Fest 2026 под мотото „Where Steps Tell Stories“. Темата отразява пътя на учениците в ТУЕС – от първите стъпки в програмирането до създаването на реални технологични проекти с практическо приложение.

По време на събитието ще бъдат представени рекордните 170 ученически проекта в категориите:

• embedded
• софтуерни разработки (software)
• компютърни мрежи

Проектите ще бъдат оценявани и награждавани в съответните категории, като част от програмата ще включва и официална церемония по награждаване и закриване.

Програма

Посетителите ще могат да се насладят на разнообразна храна на място, предоставена от фуд тръкове.

TUES Fest 2026 ще предложи на посетителите възможност да се запознаят с реалната работа на учениците в ТУЕС – чрез директен контакт с тях и техните проекти, както и чрез разговори с преподаватели, алумни и представители на технологичната индустрия.

Акцент в тазгодишното издание ще бъдат нашите battle bots – роботи, създадени от ученици. Те ще се изправят един срещу друг в специално изградена арена. Инициативата представя по вълнуващ начин и интерактивен начин практически умения в областта на хардуера, механиката и управлението на системи.

Освен проектите, посетителите ще имат възможност да се запознаят и с извънкласните дейности в училището, включително:

– клубове по интереси:
Cisco академия, TUES AI & Software, Embedded клуб, TUES Music, Литературен клуб, БЧК ТУЕС, Дебати ТУЕС

– ученически инициативи и вътрешни проекти:
TUES Talks, NextGen

– активната общност от настоящи ученици и завършили ТУЕС

Събитието се реализира с подкрепата на партньорски компании и организации от технологичния сектор, които допринасят за развитието на практическите умения на учениците и свързват образованието с реалната индустрия.

Спонсори на събитието са: Зета Хостинг Солюшънс ООД, А1 България, Bosch Engineering Center Sofia, DXC, SAP Labs България, Sirma, SumUp, TBS, Trading 212, Axlessoft, IBM Bulgaria, M2M Services, SiteGround, StorPool Storage, DevriX, GlobalFoundries Bulgaria EAD, Haemimont AD, Neterra EOOD

Партньори на събитието са: Atelier Del Gelato Baci, Bakers, Corporate Gifts, Culligan, Digger Video, JPoint, Lightwork, Sofia Tech Park, Vibe Systems, Зайо Байо и DevStyleR

TUES Fest 2026 ще бъде излъчван на живо в YouTube канала на Hack TUES, както и във Facebook страницата на ТУЕС.

Събитието е с вход свободен и е отворено за всички, които искат да се докоснат до средата, в която се развиват бъдещите специалисти в технологичния сектор.

Повече информация за TUES Fest 2026 можете да намерите на официалния сайт на събитието, както и във Facebook, Instagram и LinkedIn.

За втора поредна година CETIN и Yettel отварят врати, за да приветстват следващото поколение инженери – в знак на приемственост и инвестиция в бъдещето на телекомуникациите. На 30 март и 3 април, близо 80 второкурсници от Факултета по телекомуникации на Технически университет в София прекараха своя задължителен практикум заедно с инженерите на двете компании, за да се докоснат отблизо до реална бизнес среда.

Програмата стартира с официално посрещане от главния изпълнителен директор на CETIN Петър Мудринич и Спас Велинов, главен директор “Технологии” в Yettel. По време на посещението си, студентите имаха възможност да се запознаят с дейността на двете компании и ключовите технически направления, в които те оперират.

Залата на Центъра за управление на мрежата бе мястото, където теорията оживя пред очите на младежите, а за финал студентите разгледаха ван с мобилна базова станция и тестови автомобил, използван за измервания на мрежата.

Инициативата “Дни на отворените врати” е продължение на дългогодишното партньорство между Факултета по телекомуникации на Технически университет (ФТК) и CETIN България. Компанията активно подкрепя бъдещото поколение телекомуникационни инженери, като периодично провежда занятия пред студенти и взима участие в церемониите по дипломиране на ФТК.

Изображения: CETIN

Разкажете ни каква е била ролята на всеки един от вас?

Никол Димитрова: Аз се занимавам основно с дизайна и рекламните материали по проекта.

Денислав Стоянов: Аз основно се занимавах с мобилното приложение, както и с изкуствения интелект. Работих и по камерата, микрофона и speech функциите.

Даниел Колев: Аз се занимавах с 3D моделирането на самия робот.

Какви предизвикателства срещнахте?

ДС: Едно от най-големите предизвикателства беше изработката на физическия робот, както и сглобяването му. Свързването на всички системи също беше сложно – за да работят заедно, се наложи много настройка и тестване

ДК: Нещо друго, което ни отне доста време бяха RAG (Retrieval-Augmented Generation – бел. ред.) системите. Отне ни около месец да го настроим така, че да отговаря правилно.

Има ли нещо, което искате да подобрите по ЗнайБота?

ДС: Мислим да роботизираме дясната ръка, за да не е толкова статична. Искаме да е по-подвижна, да прави знаци и да може да играе „камък, ножица, хартия“ с децата. Също искаме да подобрим мобилността на главата. Можем и да подобрим Speech Recognition, защото когато е шумно, се справя много трудно. Като цяло имаме да оптимизираме системите и дизайна.

В момента разработваме интерактивни игри за самите ученици, за да се учат чрез тях. Например разработваме игри на думи, игри с числа, за да улесним ученето.

Къде виждате неговото приложение?

ДК: Приложението на ЗнайБота е да подобрява учебната среда. Той може да стимулира учениците да изучават различни области, като математика, „Човек и природа“, „Човек и общество“ и др. Има и интерактивна викторина, на която се печели месечния златен медал. Може и да се провери кои са с най-много точки на дадената викторина. Може да го питат най-различни въпроси и той да отговаря.

Има и profiling система – например ако му кажем, че харесваме да играем тенис на маса, той запаметява този интерес. Както може да видите, може да се търсят и учители чрез ЗнайБот.

Той разполага с програмата на всеки един учител и съответно чрез него може да се провери в коя стая се намират. Това спестява страшно много време и улеснява навигацията в самото училище.

Учителите също могат да го ползват – те могат да търсят други учители, да намират информация относно техния клас и да проверяват дали учениците са пропускали часове.

Това се отнася и за родителите – могат да намерят информация за това какви часове имат децата, в кои стаи, къде се намират преподавателите, и къде на картата се намира определена стая и какъв час се провежда в нея.

Чрез робота има навигация в самото училище.

Може и да се проверят интересите на учениците от всеки един клас. Идеята на тази функция е ръководителите на клубовете да разберат кои деца биха проявили интерес от техния клуб. Например ръководителят на клуба по рисуване може да провери дали някое дете се интересува от рисуване.

Използваме и NFC идентификация с карти и с чипове, а за родителите е още по-опростено – чрез мобилно приложение, което може да се сканира при влизане в училище.

Освен писмена комуникация, може и да говорите на ЗнайБота и той да ви отговаря. Има камера, която следи хората, които минават пред нея – причината за това е допълнителна интерактивност.

Какъв AI модел използвате?

ДК: Използваме модел на BgGPT с 9 милиарда параметъра, защото е бърз, надежден, и върши перфектна работа.

Какви технологии сте използвали, за да разработите ЗнайБота?

ДК: ЗнайБот е разработен с помощта на MySQL, ABAP, Mosquito Protocol, PHP, Python, а и модела BgGPT, за който вече споменахме. Важно е да се отбележи, че този модел е локален.

Използвали сме Blender за направата на самият робот и всичките части по него. Използвали сме за хардуерната част Raspberry Pi 5. Използваме и 2 монитора – един с touchscreen, един без. Използваме и два говорителя и един преобразувател. И в момента инсталираме повече и повече сензори, за да може да следи температурата в стаята, светлината, нивото на шума и др. В момента интегрираме и по-интересни функции – игри на думи, игри с числа и игра „камък ножица хартия“, която ще работи чрез камерата.

Представители на девет държави, сред които САЩ, Франция, Полша, Обединените арабски емирства и Мароко, представиха националните си подходи за въвеждане на технологии в образователните системи. Посланието беше ясно: политиките за AI все по-видимо се преместват от лабораториите към класната стая и към стратегиите на публичния сектор. По данни на Белия дом срещата е събрала политици и бизнес лидери в момент, когато изкуственият интелект вече се разглежда не само като учебен инструмент, а и като икономически и геополитически приоритет.

В основното си изказване Мелания Тръмп очерта три тенденции, които според нея ще оформят следващото поколение: персонализирано обучение с помощта на AI, поява на хуманоидни преподаватели за домашна употреба и по-широката връзка между технологии, образование и икономически растеж.

„Бъдещето на AI е персонифицирано – то ще приеме човешка форма“,

каза тя.

„Много скоро изкуственият интелект ще се премести от мобилните ни телефони в хуманоиди, които носят реална полезност.“

Мелания Тръмп използва форума и за представяне на Figure 3, описан от Белия дом като произведена в САЩ хуманоидна система. Тя го нарече „първия ми произведен в Америка хуманоиден гост в Белия дом“. Според администрацията това е първото официално представяне на подобна технология пред международни лидери в дипломатически контекст в Белия дом – ход, който превърна срещата и в демонстрация как въплътеният AI може да навлезе в образованието, домашната помощ и публичните услуги.

Първата дама обрисува този сценарий в езика на потребителските технологии. Тя прикани участниците да си „представят хуманоиден преподавател на име Платон“ – AI система, която е винаги на разположение и може в реално време да адаптира уроците към темпото на ученика, предварителните му знания и дори емоционалното му състояние.

„Платон ще осигурява персонализирано преживяване, съобразено с нуждите на всеки ученик. Платон е винаги търпелив и винаги на разположение“,

каза тя, но добави и предупреждение:

„Трябва да балансираме технологичния оптимизъм с предпазливост. Безопасността на следващото поколение винаги е на първо място.“

Наред с това Мелания Тръмп направи и по-широк индустриален аргумент, настоявайки за по-тясна координация между държавата и частния сектор. Позовавайки се на срещата в Държавния департамент, тя открои участието на компании като Meta, Microsoft, OpenAI, X, Palantir, Google, Zoom и Adobe.

„Можем да ускорим движението на цивилизацията напред, когато бизнесът доставя иновации, правителството осигурява мащаб, а капиталовите пазари финансират разпространението на тези нововъзникващи технологии“,

каза тя.

Събитието се вписва в по-широката линия на Белия дом за насърчаване на AI в образованието. Обявената цел на коалицията е да подпомага децата да учат, да се развиват и да успяват чрез безопасното и иновативно използване на напреднали технологии, като същевременно разширява достъпа до такива инструменти и поставя акцент върху дигиталната безопасност.

В по-широк план срещата беше едновременно дипломатически жест и сигнал накъде се измества разговорът за AI: отвъд абстрактния дебат за моделите и към реални системи, които съчетават софтуер, хардуер, образование и национална конкурентоспособност.

„Стоим на повратна точка заради изкуствения интелект – ерата на въображението“,

каза Мелания Тръмп.

„Тази технология може да пренареди съвременния световен ред и да преразпредели силата.“

Изображение: Официално видео, публикувано на сайта на Белия дом (скрийншот)