Kaizen Gaming, една от най-бързо развиващите се технологични компании в Европа и собственик на международния бранд Betano, вече е сред малката група на т.нар. декакорни – компании с оценка над 10 млрд. долара, изградени без външно финансиране.

Новината беше съобщена за първи път от съоснователя и главен изпълнителен директор на компанията Джордж Даскалакис по време на международния технологичен фестивал Panathēnea в Атина – събитие, което събира предприемачи, инвеститори и лидери от технологичната индустрия от цял свят.

В рамките на разговора „Crazy Enough to Try: From Greece to the Globe“ Даскалакис разказа за пътя на Kaizen Gaming – от местен стартъп с екип от едва 20 души през 2012 г. до глобална компания с приблизително 3000 служители и присъствие на 20 пазара в Европа, Северна и Южна Америка и Африка.

Компанията започва развитието си чрез гръцкия бранд Stoiximan, който впоследствие е придобит поетапно от гръцкия оператор OPAP, днес част от Allwyn. Получените средства са реинвестирани в хора, технологии и развитието на международния бранд Betano.

„Само с 20 души и инвестиция от 700 хил. евро успяхме да изградим декакорн от Гърция“,

заяви Даскалакис пред аудиторията.

Изграждане в криза: превръщане на трудностите във възможности

По време на разговора Даскалакис говори открито за кризите, които оформят характера на Kaizen Gaming. Един от определящите моменти за компанията идва през 2015 г., когато капиталовият контрол и затварянето на банките в Гърция почти за една нощ прекъсват основни канали за плащане на клиентите.

„Определящият момент за Kaizen Gaming дойде през 2015 г., когато капиталовият контрол и затварянето на банките в Гърция изтриха почти всички приходи на компанията за една нощ. Източниците на 93% от методите за депозит на нашите клиенти бяха спрени“,

разказа той.

Второто голямо изпитание идва през 2020 г., когато пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на спортните събития водят до рязък спад в бизнеса на компанията. Но след опита от гръцката финансова криза екипът вече има увереността, че може отново да превърне предизвикателството във възможност.

И в двата случая Kaizen Gaming реагира бързо и решително. През 2015 г. компанията засилва позициите си на гръцкия пазар в момент, когато редица международни оператори намаляват фокуса си върху него, и само няколко месеца по-късно излиза като един от големите победители.

Провалът може да е движение напред, когато мислиш глобално

Международната експанзия на Kaizen Gaming също не започва без трудности. Даскалакис говори открито за първия неуспешен опит на компанията да навлезе в Полша – пазар, който е избран правилно в дългосрочен план, но навлизането се проваля заради грешки в стратегията, изграждането на местен екип и локализацията.

Операциите в Полша са прекратени в рамките на година. Уроците от този неуспех обаче се оказват ключови за следващата стъпка – Румъния, която се превръща в първия успешен международен пазар на компанията и помага на Kaizen Gaming да изгради модел за устойчив растеж извън Гърция.

„Когато започнахме международната си експанзия, изграждахме за Гърция, а не за света. Моят съвет към B2C основателите е: започнете локално, но мислете глобално в начина, по който изграждате бизнеса си от първия ден – особено в ерата на изкуствения интелект“,

каза Даскалакис.

Визията: Номер едно в света

Даскалакис подчертава, че финансовите оценки никога не са били основната цел за Kaizen Gaming. По думите му истинската стойност идва от изграждането на компания, развитието на таланти и възможността хора от Гърция да се конкурират успешно на глобалната сцена.

„Никога не сме се стремили към оценки. Нашата цел е да не спираме да се развиваме. Изграждането е изключително удовлетворяващо усещане. Печалбите са аплодисментите“,

заяви той.

Днес Kaizen Gaming продължава да се фокусира върху международна експанзия, технологии и премиум клиентско преживяване. Betano вече е сред водещите iGaming брандове в глобален мащаб, а компанията е отличавана с престижни международни награди, включително „Operator of the Year“ на EGR Operator Awards и SBC Awards 2025.

Допълнителен акцент в стратегията на компанията е партньорството на Betano като официален спонсор на FIFA World Cup 2026™ за Европа и Южна Америка.

„Нашата визия е Betano да се превърне в марка № 1 и най-доверената марка в света в нашата индустрия“,

заяви Даскалакис.

Съвет към предприемачите: останете здраво стъпили на земята и избирайте правилните партньори

В заключение на дискусията Даскалакис сподели лични съвети към предприемачите, като подчерта значението на силните партньорства и баланса извън работата.

„Изберете правилните партньори“,

каза той, като отправи специално признание към своя бизнес партньор и съосновател на Kaizen Gaming Димитрис Марис.

„Запазете контрола върху компанията си, ако можете. Ако не – избирайте внимателно кого привличате като партньор. Може да се окаже по-добре да откажете по-голям чек днес, за да не платите цената за него по-късно.“

Накрая той призова предприемачите да не губят представа кои са отвъд бизнеса си.

„Не губете себе си. Животът е много повече от една компания“,

каза Даскалакис, насърчавайки основателите да пазят връзките си със семейството и приятелите си и да поддържат хобита, които не са свързани с продуктивност или работа.

В същото време той призна, че създаването на нещо изключително изисква пълна отдаденост:

„За да изградите нещо специално, трябва да сте обсебени от него“.

Kaizen Gaming е една от водещите GameTech компании в света. С фокус върху технологиите и хората компанията развива онлайн гейминг преживяването за милиони потребители по света и цели да забавлява спортните фенове по отговорен начин.

Изображения: Kaizen Gaming

Ежедневието в корпоративния свят е изправено пред радикална промяна, след като висши мениджъри започнаха активно да използват свои „дигитални близнаци“ (digital twins), за да вършат ежедневната им работа.

Технологията позволява създаването на софтуерни AI аватари, които са обучени изцяло върху личния опит, имейлите, речите и мениджърската философия на конкретния лидер. 

Тези дигитални копия вече напълно самостоятелно изнасят презентации, водят преговори с клиенти и дори провеждат вътрешни фирмени срещи.

Един от най-ярките примери е съоснователят на LinkedIn Рийд Хофман. Неговият близнак е програмиран с данни от 22 години насам и е изнесъл над 75 публични лекции, говорейки езици, които истинският Хофман не владее.

 „Спестявам си около 50% от времето в седмиците, в които го използвам“

споделя той. Въпреки високата ефективност, критиците предупреждават за сериозни рискове от софтуерни грешки и юридически казуси относно това кой притежава правата над „дигиталния ум“ при напускане на компанията. 

Изображение: скрийншот от YouTube

eNOugh е новата българска следа в битката за лична сигурност. Съоснователят Алекс Чалъков изгражда от нулата AI модели и фърмуер за иновативен бадж, който автоматично разпознава кога потребителят е в беда. Заедно с Ина Йовичич и Гаелик Яра, той финализира устройството, което чрез камера, микрофон и изкуствен интелект засича физическа или вербална атака, изпращайки моментална локация към органите на реда.

„Предимството ни е автоматизацията — моделът сам разпознава кога си в опасност“, 

обяснява съоснователят Алекс Чалъков.

Идеята се ражда след уличен инцидент с Ина Йовичич в Лондон. Първоначално екипът получава финансиране от 240 хил. паунда, водено от чешкия фонд Purpose Tech. Когато тези средства свършват, те получават над 50 отказа в Европа. Рискувайки всичко, тримата заминават за САЩ с последните си пари, където спят на надуваеми легла. Тогава се намесва съдбата – Алекс си забравя очилата на събитие, връща се за тях и така среща легендарния Кевин Харц. Неговият фонд A Ventures инвестира 2.7 млн. долара и днес производството вече е в ход, а продуктът ще стъпи в Англия през есента на 2026 г. като очакваната цена е 150 паунда. 

Изображение: Instagram eNOugh

Финансовата индустрия навлиза в изцяло нова фаза, след като популярната платформа за търговия Robinhood обяви, че отваря вратите си за независими AI агенти. 

Чрез две нови функции  – „Agentic Trading“ и „Agentic Credit Card“ – потребителите вече могат да свързват свои собствени софтуерни ботове с изкуствен интелект, които да управляват инвестициите им и да извършват покупки с кредитна карта напълно самостоятелно. 

„Нашата мисия винаги е била да демократизираме финансите за всички, а сега тази мисия се разпростира и върху AI агентите“

заяви изпълнителният директор на Robinhood Влад Тенев. С новите инструменти потребителите могат да създадат отделна сметка за търговия, където ботът да прилага сложни инвестиционни стратегии или да преструктурира портфолиото им. 

От друга страна, дигиталният асистент може да пазарува чрез виртуална кредитна карта, търсейки най-евтините самолетни билети или автоматично да резервира места в ексклузивни ресторанти веднага щом се освободят. 

Тази иновация променя всичко – софтуерът вече поема пълния контрол и взима финансовите решения вместо нас. 

Изображение: Robinhood (обработено)

Инвестицията отбелязва следващия етап в развитието на CSoft, като подкрепя растежа ѝ като отличим доставчик на модерни банкови технологични решения и позволява допълнително разширяване на продуктовото ѝ портфолио и международното ѝ присъствие.

CSoft има утвърден опит в предоставянето на основни банкови и дигитални платформи на финансови институции на множество пазари. Нейните решения обхващат ключови области, включително дигитални канали, управление на риска, регулаторно отчитане и оперативна ефективност.

Чрез тази инвестиция CSoft ще ускори допълнително развитието на технологии от следващо поколение, включително подобрена автоматизация, възможности за вземане на решения, базирани на данни и улеснена интеграция в сложни системни среди.

Инвестицията в CSoft е в съответствие с по-широката стратегия на Групата за укрепване на нейната иновационна екосистема и отразява ангажимента ѝ към развитието на технологиите във финансовия сектор.

Eurobank Group и CSoft имат дългогодишна история на сътрудничество, която доказва стойността от комбинирането на финансова експертиза с напреднали технологични възможности. Инвестицията надгражда тази стабилна основа и подкрепя устойчивия растеж на CSoft като доверен технологичен партньор на разнообразна и разширяваща се клиентска база.

Изображение: Страницата на Postbank

Днес HR лидерите вече не се занимават основно с административни процеси и съответствие с регулациите. Те все по-често се превръщат в ключови участници в бизнес стратегията, трансформацията на работната сила и дигиталните иновации.

С навлизането в 2026 г. няколко силни тенденции променят HR функцията. От анализи, базирани на изкуствен интелект, до наемане според уменията, тези процеси вече влияят пряко върху начина, по който компаниите изграждат и управляват своите екипи.

Изкуственият интелект променя управлението на таланти

Изкуственият интелект се превръща в една от най-влиятелните технологии в сферата на човешките ресурси. HR екипите все по-често използват AI платформи, за да ускорят подбора на персонал, да преглеждат кандидатури, да анализират представянето на служителите и да прогнозират бъдещи нужди от кадри.

Съвременните HR системи могат да обработват хиляди кандидатури за секунди, да откриват липсващи умения в отделни екипи и да препоръчват конкретни програми за обучение. AI базираните анализи на работната сила дават възможност на компаниите по-рано да идентифицират риск от напускане или проблеми с ангажираността на служителите.

Как AI променя HR x Маркетинг x Лидерство

Според Gartner организациите все по-бързо внедряват AI инструменти в HR процесите, за да подобрят вземането на решения и планирането на работната сила. Изследователската компания отбелязва, че AI помага на HR лидерите да преминат от описателни отчети към прогнозни и препоръчителни анализи за хората в организацията.

Компаниите използват тези данни, за да вземат по-информирани решения при наемане, да разпределят по-ефективно бюджетите за обучение и да подобрят стратегиите си за задържане на таланти. В същото време експертите предупреждават, че по-широката употреба на автоматизация в HR трябва да върви заедно с ясни правила за отговорно управление.

Gartner също така подчертава, че HR лидерите трябва да гарантират прозрачност и справедливост при внедряването на AI инструменти в подбора и управлението на таланти, за да се избегнат неволни пристрастия в автоматизираните решения.

Наемането според уменията измества традиционните дипломи

Друга ключова промяна в HR стратегията е преминаването към наемане, основано на умения. Вместо да се фокусират основно върху дипломи, университети или предишни длъжности, все повече компании поставят акцент върху доказуеми умения и практически опит.

Според доклада LinkedIn Global Talent Trends работодателите все по-активно използват skills-based hiring, за да разширят кръга от потенциални кандидати и да открият хора, които биха останали извън традиционните процеси за подбор.

LinkedIn посочва, че „уменията се превръщат в новата валута на труда“, като компаниите дават приоритет на способности като дигитална грамотност, анализ на данни и експертиза, свързана с изкуствения интелект.

Тази тенденция е особено видима в технологичния сектор, където иновациите често се развиват по-бързо от традиционните образователни системи. Затова организациите инвестират повече във вътрешни обучения, сертификационни програми и инициативи за непрекъснато учене.

Това отразява по-широкото разбиране, че бъдещата работна сила ще има нужда от постоянно преквалифициране, за да следва темпото на технологичната промяна.

“Employee experience” или преживяването на служителите се превръща в стратегически приоритет

Очакванията на служителите се промениха значително през последните години. Все повече хора търсят гъвкавост, работа със смисъл и по-силна подкрепа за психичното здраве и цялостното благосъстояние.

Затова HR лидерите поставят все по-голям акцент върху преживяването на служителите – понятие, което обхваща организационната култура, качеството на мениджмънта, възможностите за кариерно развитие и дигиталните инструменти на работното място.

Според доклада Deloitte Global Human Capital Trends организациите все по-ясно осъзнават, че преживяването на служителите има пряко отражение върху бизнес резултатите. Докладът посочва, че компаниите, които поставят човешкото преживяване в центъра, имат по-голям шанс да постигнат по-висока ангажираност, продуктивност и задържане на служители.

Затова бизнесът инвестира в инструменти за измерване на нагласите на служителите чрез кратки “pulse surveys”, анализи на ангажираността и платформи за обратна връзка в реално време.

Тези технологии позволяват на HR екипите да разпознават навреме проблеми в работната среда и да предприемат конкретни действия, преди недоволството да се разпространи в екипите.

Хибридният модел остава дългосрочната рамка на работа

Хибридната работа се превърна в една от определящите характеристики на съвременната работна среда. Много организации вече комбинират гъвкавостта на дистанционната работа с присъствено сътрудничество в офиса, за да балансират продуктивността, удовлетвореността на служителите и организационната култура.

Според проучвания на McKinsey & Company хибридните модели ще останат постоянна част от глобалния пазар на труда. Компанията отбелязва, че гъвкавите форми на работа имат значително влияние върху задържането на служители и привличането на таланти.

Събитие 

Как AI променя HR x Маркетинг x Лидерство: Глобални Тенденции. Локално Отражение. Реални Решения

McKinsey също така посочва, че служителите редовно поставят гъвкавостта сред най-важните фактори при оценка на нови професионални възможности.

За HR лидерите това изисква нови управленски рамки. Оценката на представянето все повече се измества от броя часове, прекарани в офиса, към резултати, завършени проекти и ефективност на екипното сътрудничество.

Анализът на работната сила става централен за HR стратегията

Вземането на решения на база данни се превръща в основно умение за модерните HR екипи. Платформите за “workforce analytics” комбинират данни за представяне, ангажираност и оперативни показатели, за да помогнат на организациите да разберат как функционират екипите и къде има нужда от подобрения.

Според Deloitte все по-голямата наличност на данни за работната сила превръща HR в стратегическа бизнес функция. Компанията отбелязва, че развитите people analytics инструменти позволяват на организациите да откриват модели на продуктивност, да прогнозират нуждите от персонал и да оценяват ефективността на лидерските програми.

Когато HR данните се комбинират с финансови и оперативни показатели, компаниите могат да свържат по-тясно стратегията за хората с бизнес целите си.

Тази промяна пренарежда и профила на самите HR професионалисти. Познаването на данни, аналитичното мислене и технологичната компетентност вече се превръщат в ключови умения за HR лидерите.

Регулации и отговорно управление на AI

С навлизането на AI системите все по-дълбоко в подбора и управлението на служители правителствата започват да въвеждат нови регулации, които да гарантират етична употреба на данните и автоматизираните решения.

Society for Human Resource Management обръща внимание на нарастващия регулаторен фокус върху алгоритмичните инструменти за подбор и технологиите за наблюдение на служители. Според SHRM организациите трябва да изградят ясни рамки за управление, които гарантират прозрачност, справедливост и защита на данните.

Ако тези въпроси не бъдат адресирани, компаниите могат да се изправят както пред правни рискове, така и пред репутационни щети.

Затова HR лидерите имат все по-голяма отговорност да балансират технологичните иновации с етичните стандарти и регулаторното съответствие.

HR се превръща в стратегическа бизнес функция

Може би най-важната промяна през последните години е трансформацията на самата HR функция. Вместо да бъде възприеман основно като административен отдел, HR все по-често се превръща в стратегически партньор за успеха на организацията.

Според Deloitte ролята на HR се развива от оперативна позиция към „архитект на преживяването на работната сила“, с отговорност да свързва стратегиите за таланти с дългосрочните бизнес цели.

Глобалните трансформации в технологиите, пазара на таланти, employer branding-а, лидерските модели и комуникационните стратегии вече променят начина, по който работят организациите.

Мениджмънт ролите за управление на човешките ресурси на високо управленско ниво (Chief Human Resources Officers) все по-често участват в инициативи за дигитална трансформация, програми за развитие на лидерството и планиране на работната сила, насочено към подготовката на организациите за икономика, движена от изкуствения интелект.

В период на бърза технологична промяна и променящи се очаквания на служителите успешни ще бъдат онези организации, които третират стратегията за хората като неразделна част от бизнес стратегията. HR лидерите, които използват данни, технологии и мислене, поставящо служителите в центъра, ще имат ключова роля в изграждането на устойчиви и подготвени за бъдещето екипи.

Според публикацията някои служители са посочили, че броят на потребителите във вътрешна Slack платформа е спаднал от около 165 хил. до 155 хил. само в рамките на тази седмица. По-ранни оценки на TD Cowen пък сочеха, че Oracle може в крайна сметка да съкрати между 20 хил. и 30 хил. души, докато се опитва да освободи ресурс за инвестиции в AI инфраструктура. По данни от последния годишен отчет на компанията към май 2025 г. Oracle е имала приблизително 162 хил. служители на пълен работен ден.

Съкращения в няколко ключови звена

Business Insider съобщава, че засегнатите служители са започнали да получават имейли около 6 ч. сутринта източноамериканско време, след което бързо са губели достъп до вътрешните системи. В имейл, прегледан от изданието, Oracle уведомява служителите със следното послание:

„След внимателна преценка на текущите бизнес нужди на Oracle взехме решение да премахнем вашата роля като част от по-широка организационна промяна. В резултат на това днешният ден е последният ви работен ден.“

Публикации на съкратени служители показват, че уволненията са засегнали Oracle Health, Sales, Cloud, Customer Success и NetSuite, което подсказва, че не става дума за ограничена мярка в едно конкретно подразделение.

AI инвестициите пренареждат приоритетите

Oracle все още не е обявила публично точния брой на премахнатите позиции. Ходът обаче идва в момент, когато компанията ускорява разходите си за AI центрове за данни и по-широко преструктуриране на бизнеса.

Това прави съкращенията част от по-голямо пренареждане на приоритетите, при което големите технологични компании все по-често пренасочват капитал и ресурси към инфраструктура за изкуствен интелект. В случая с Oracle сигналът е, че натискът за финансиране на следващата фаза на AI експанзията вече се усеща пряко и в структурата на заетостта.

Това е преход към среда, в която ERP системите стават все по-невидими, а агентите се превръщат в реални участници в организационните процеси.

“Невидимото ERP е една моя мечта, която дълго време беше невъзможна. Идеята на това невидимо ERP е система, която функционира, която работи, без ние въобще да я забелязваме. Благодарение на изкуственият интелект тази възможност се отключи и е вече факт. AI е не само добавка към системата, той е самата система.”

сподели Иван Аржентински, основател на ERP.BG.

Според него изкуствения интелект (AI) не е предвиден да замени хората, а да подобри тяхното представяне и “по-скоро хората ползващи AI ще заменят хората, които не използват AI”. 

“Преди време изключително впечатление ми направи едно изказване на Дженсен Хуанг, че ако човек не консумира 50 % от заплатата си в AI, значи той не е достатъчно продуктивен. Тук идва основната концепция за AI, а именно, че е изкуственият интелект увеличава продуктивността на хората”,

обясни Иван Аржентински.  

ERP.BG разработва платформа за изпълнителни AI агенти, които работят директно с бизнес системите и поемат реални задачи. Агенти за бизнес роли изпълняват времеемки дейности в различни области – от продажби и обслужване до операции, логистика и анализи – използвайки пълната бизнес логика и данни на ERP системата.

Изображение: ERP.BG

Резултатите показват, че макар броят на zero-day уязвимостите, използвани реално в атаки, да се колебае от година на година, стратегическата им стойност за кибершпионаж, наблюдение и финансово мотивирани атаки продължава да расте. Докладът отчита и промяна в приоритетите на атакуващите – от потребителските устройства към enterprise инфраструктурата, което отразява стремежа към системи, които дават по-широк достъп до корпоративни мрежи и чувствителни данни.

Zero-day експлойтите остават ключов инструмент за напреднали заплахи

Според анализа на Google Threat Intelligence Group изследователите са проследили 75 zero-day уязвимости, активно използвани в реални атаки през 2024 г. Това е спад спрямо 98 през 2023 г., но остава значително по-високо ниво в сравнение с по-ранни години.

Zero-day уязвимостите – софтуерни слабости, които са неизвестни за производителите към момента на експлоатация – са сред най-мощните инструменти в кибероперациите, тъй като позволяват на атакуващите да заобикалят защитните механизми преди да бъде налична корекция.

Въпреки лекото намаление на броя на уязвимостите, използвани в атаки, докладът подчертава, че активността около zero-day експлойти остава на исторически високи нива спрямо периода преди 2021 г. Това подсказва, че подобни техники вече са стандартна практика в напреднали киберкампании.

Още по-притеснително е, че повечето от тези атаки не са случайни. Те обикновено са част от целенасочени операции, извършвани от добре организирани групи, включително държавно подкрепени структури и компании, които разработват инструменти за наблюдение.

През 2025 г. се идентефицират 43 (48%) случая на zero-day в корпоративния софтуер и устройства, в сравнение с 36 (46%) през 2024 г. Това постоянно съотношение подчертава преминаването към корпоративна инфраструктура като структурна промяна в пейзажа на заплахите, отразявайки стойността на инструментите, които позволяват ескалация на привилегиите, достъп на високо ниво и широк мащаб на въздействие.

Стратегическо изместване към enterprise технологии

Едно от най-важните заключения в доклада е нарастващото изместване на фокуса от потребителски устройства към enterprise технологии.

Изследователите на Google са установили, че 33 от zero-day уязвимостите, използвани през 2024 г., засягат enterprise софтуер, включително мрежови устройства, инструменти за сигурност и корпоративни инфраструктурни платформи.

Тази тенденция отразява променящите се приоритети на атакуващите. Компрометирането на enterprise технологии често предоставя входна точка към цялата IT среда на организацията. След като получат достъп, нападателите могат да се придвижват странично между системите, да ескалират привилегии и да достигнат до чувствителни данни или интелектуална собственост.

Enterprise инфраструктурата е особено привлекателна, защото често служи като гръбнак на корпоративните мрежи. Уязвимост в мрежово защитно устройство например може да позволи заобикаляне на периферната защита и да осигури постоянен достъп до вътрешните системи.

Докладът отбелязва също, че организациите все повече разчитат на сложни технологични стекове. Това разширява потенциалната повърхност за атака и увеличава вероятността някъде в инфраструктурата да съществува уязвимост, която може да бъде експлоатирана.

Шпионажът остава ключов двигател за разработването на zero-day експлойти

Въпреки че киберпрестъпността нараства в глобален мащаб, изследването показва, че операциите за кибершпионаж остават сред основните двигатели на zero-day експлоатацията.

Държавно подкрепени групи често използват zero-day уязвимости, за да получат скрит достъп до целеви мрежи. Обикновено предпочитат дискретност и устойчив достъп пред масов мащаб на атаките, като използват експлойтите селективно срещу цели с висока стойност – например правителствени институции, отбранителни компании, телекомуникационни оператори и изследователски организации.

Докладът обръща внимание и на ролята на търговската индустрия за spyware, която разработва и продава сложни експлойт вериги на правителства и правоохранителни органи. Някои компании в сектора са свързвани с множество zero-day уязвимости през последните години, което показва как комерсиализацията на кибероръжията променя екосистемата на заплахите.

В тези случаи уязвимостите не се откриват и използват просто от отделни хакери, а се разработват като част от организиран пазар за офанзивни кибер инструменти.

Браузърите и мобилните платформи остават ключова повърхност за атаки

Макар enterprise технологиите да се превръщат във все по-привлекателна цел, браузърите и мобилните платформи остават централни в много zero-day кампании.

Уеб браузърите представляват особено ценен вектор за атака, защото са основният интерфейс между потребителите и интернет. Уязвимости в браузърните енджини могат да позволят изпълнение на зловреден код само чрез посещение на специално създадена уеб страница.

Няколко реални случая показват този риск. Изследователи по сигурността са документирали браузърни уязвимости, които позволяват на нападателите да заобиколят sandbox защитите или да изпълняват произволен код, което потенциално води до пълно компрометиране на системата.

Мобилните операционни системи също са честа цел заради широкото им разпространение и чувствителните данни, съхранявани в съвременните смартфони. Атакуващите често комбинират няколко уязвимости – например браузърна слабост с експлойт за ескалация на привилегии – за да постигнат пълен контрол над устройството.

Подобни exploit chains са особено ценни при операции за наблюдение, при които целта е дългосрочен достъп до комуникации, данни за местоположение или криптирани съобщителни платформи.

Все по-важната роля на бързото patch-ване

Един от по-положителните изводи в доклада е, че процесите за patch-ване при доставчиците на технологии са се подобрили значително през последните години.

Технологичните компании вече внедряват корекции по-бързо и координират по-тясно работата си с изследователи по сигурността чрез програми за отговорно разкриване на уязвимости. Инициативи като Project Zero на Google помогнаха за стандартизиране на сроковете за докладване на уязвимости и за ускоряване на процеса на тяхното отстраняване.

Тези подобрения са допринесли за намаляване на някои категории експлойти. Въпреки това докладът предупреждава, че атакуващите са се адаптирали, насочвайки се към по-слабо наблюдавани технологии – особено специализирани enterprise продукти и мрежови устройства.

В много случаи тези системи се използват в среди, където patch-ването е по-бавно или оперативно трудно, което създава прозорец от възможности за атакуващите да използват уязвимостите преди те да бъдат отстранени.

Тази графика отразява само клъстери, за които можем да оценим мотивацията. В един случай идентифицирахме две групи, които поотделно експлоатират една и съща уязвимост.

Разработването на експлойти става все по-сложно

Друга ключова тема в доклада е нарастващата сложност на разработването на експлойти.

Съвременните zero-day атаки често използват многоетапни exploit chains, които комбинират няколко уязвимости в различни компоненти на една система. Този подход позволява на атакуващите да заобикалят множество защитни слоеве и да поддържат постоянен достъп дори след частично откриване на атаката.

Например атакуващият може да започне с браузърна уязвимост, за да изпълни код на целевата машина. След това втори експлойт може да ескалира привилегиите, а трета уязвимост да позволи излизане от защитни sandbox среди или виртуализационни платформи.

Подобни сложни exploit chains изискват сериозни изследователски ресурси и обикновено се разработват от добре финансирани групи.

Стратегическите последствия за бизнеса

За екипите по киберсигурност в организациите докладът подчертава една фундаментална реалност: напълно предотвратяване на zero-day експлоатация е практически невъзможно.

Затова компаниите трябва да се фокусират върху стратегии за защита на няколко слоя, които ограничават щетите, когато уязвимост бъде използвана.

Това включва мерки като строга сегментация на мрежите, архитектури zero trust, непрекъснат мониторинг на привилегировани акаунти, бързо управление на patch-ове и проактивно търсене на заплахи.

Като приемат, че определени уязвимости неизбежно ще бъдат експлоатирани, организациите могат да изградят системи, които не позволяват на атакуващите да постигнат крайните си цели.

AI и автоматизацията променят киберсигурността и от двете страни

Поглеждайки напред, докладът предполага, че изкуственият интелект и автоматизацията ще играят все по-голяма роля в екосистемата на zero-day уязвимостите.

AI инструменти вече се използват от защитниците за по-ефективно откриване на уязвимости и анализ на модели на атаки. В същото време атакуващите също експериментират с AI за разработване на зловреден код и автоматизирано разузнаване.

Това създава своеобразна надпревара във въоръжаването, при която и двете страни използват все по-сложни технологии, за да получат предимство.

Бъдещето на zero-day експлоатацията

Анализът на Google в крайна сметка потвърждава по-широка тенденция в киберсигурността: zero-day уязвимостите ще останат ключов елемент в напредналите кибероперации.

Дори когато доставчиците подобряват процесите по patch-ване и укрепват архитектурите за сигурност, атакуващите продължават активно да инвестират в откриване на нови уязвимости и разработване на сложни техники за експлоатация.

За правителства, компании и технологични доставчици това означава, че стратегиите за киберсигурност трябва да се развиват отвъд реактивното patch-ване. Проактивното изследване на уязвимости, споделянето на информация за заплахи и изграждането на устойчиви системи ще бъдат ключови за защитата срещу следващото поколение zero-day атаки.

С нарастващата зависимост на дигиталната икономика от взаимосвързана инфраструктура залозите около zero-day уязвимостите – и надпреварата между тяхното използване и защита – ще продължат да се увеличават.

Graphics: Google

В подкаста Equity на TechCrunch той заявява, че ерата на лесния растеж за базови продукти, стъпили върху големи езикови модели (LLM), до голяма степен е приключила. Стартъпи, които разчитат почти изцяло на бекенд модели като GPT на OpenAI, Claude на Anthropic или Gemini на Google DeepMind, без да изграждат собствена значима интелектуална собственост, трудно ще постигнат устойчив растеж.

Краят на ерата „Сложи UI върху GPT“

LLM обвивките – стартъпи, които добавят потребителски интерфейс или специфичен работен процес върху вече съществуващ модел – донякъде преживяха златен период. През 2024 г., когато OpenAI стартира магазина за ChatGPT, беше възможно да привлечеш внимание само с изчистен UX върху мощен базов модел.

Този прозорец обаче се затваря.

По думите на Моури, ако просто „пребрандираш“ даден модел и оставиш той да върши цялата работа, индустрията вече няма търпение за това. Тънка интелектуална собственост около Gemini или GPT-5 означава липса на реална диференциация.

Как AI променя Стартъп екосистемата, според вицепрезидент на Microsoft

Изводът е ясен: устойчивите AI компании трябва да изграждат по-дълбока продуктова стойност, собствена база данни или силна вертикална специализация. В противен случай рискуват да станат излишни, тъй като базовите модели разширяват собствените си функционалности.

Защо AI агрегаторите са под още по-голям натиск

Подгрупа от тези обвивки – т.нар. AI агрегатори – може да се окажат в още по-сложна позиция. Те комбинират множество LLM модели в един интерфейс или API слой, пренасочвайки заявки между различни доставчици и добавяйки инструменти за мониторинг и управление.

Сред примерите са Perplexity AI и OpenRouter, които предоставят достъп до различни AI модели през единна API инфраструктура.

Съветът на Моури към новите основатели е директен:

“Стойте далеч от бизнеса с агрегатори”

Според него потребителите вече очакват вградена интелектуална стойност – интелигентно маршрутизиране на заявки според контекста и реалната нужда, а не просто превключване между модели според цена или наличност на изчислителен ресурс.

За да оцелеят, стартъпите трябва да изградят силни и устойчиви конкурентни предимства чрез ясно разграничени решения на пазара или чрез продукти, насочени към конкретна индустрия с дълбока експертиза.

Познат сценарий от ранната облачна ера

Моури прави паралел с началото на облачните услуги в края на 2000-те години, когато Amazon Web Services започна да набира скорост. Тогава множество компании се позиционираха като посредници, предлагащи по-лесен достъп до AWS чрез обединено фактуриране и допълнителни инструменти.

С времето обаче AWS изгради собствен корпоративен инструментариум, а клиентите станаха по-опитни в директното управление на облачни услуги. Много от посредниците бяха изтласкани. Оцеляха тези, които добавиха реална и защитима стойност – сигурност, миграционна експертиза, DevOps консултиране.

Днес AI агрегаторите са изправени пред сходен натиск върху маржовете. Докато доставчиците на модели добавят enterprise функционалности – управление, мониторинг, оркестрация – междинните слоеве без ясно разграничение рискуват да бъдат заобиколени.

Къде все пак има възможност

Въпреки предупрежденията си, Моури остава оптимист за редица AI сегменти.

Един от тях е вълната на т.нар. „vibe coding“ и AI-нативни платформи за разработчици. През 2025 г. компании като Replit, Lovable и Cursor привлякоха сериозни инвестиции и потребителска инерция. Те надхвърлят базовия достъп до модел, интегрирайки AI дълбоко в процесите на софтуерната разработка и изграждайки екосистеми около инструментите си.

Cursor например е пример за „по-силна“ LLM обвивка – асистент за програмиране, интегриран в средата за разработка, с продуктова дълбочина отвъд обикновен интерфейс.

Моури посочва и вертикални решения като Harvey AI, насочени към юридическия сектор. Тези компании разработват специализирани функции, собствени работни процеси и уникални бази данни, които им дават пазарна позиция, която трудно може да бъде копирана.

Той очаква и продължаващ ръст в AI решенията за крайни потребители, включително чрез инструменти като Veo – AI генератора за видео на Google, които поставят мощни генеративни технологии в ръцете на масовата аудитория.

Освен AI инфраструктурата, Моури вижда потенциал и в биотехнологиите и климатичните технологии, които се възползват от достъпа до големи масиви от данни и нови изчислителни възможности.

Летвата за AI стартъпите се вдига

Посланието на Моури не е, че възможностите в AI намаляват, а че пазарът узрява. С нарастващите способности на базовите модели и изкачването на облачните доставчици нагоре по технологичния стек, повърхностната диференциация вече не е достатъчна.

Стартъпи, които просто „обвиват“ съществуващи LLM модели без собствена технология, дълбока интеграция или вертикална експертиза, ще имат все по-трудна задача да оправдаят съществуването си. Онези, които изградят реална интелектуална собственост, се вградят в критични работни процеси или използват уникални данни, могат да оформят следващото поколение AI компании.

Изображение: Официален LinkedIn профил на Дарън Моури