Университетът Цукуба е сред водещите изследователски университети в Япония, известен със своите постижения в областта на компютърните науки, изкуствения интелект, медицината и интердисциплинарните изследвания.

Сред официалните гости на събитието бяха Н. Пр. Чикахиса Суми, посланик на Япония в България, както и Н. Пр. Мариета Арабаджиева, посланик на България в Япония. В делегацията на Университета Цукуба участваха още заместник-ректорът проф. Осаму Онеда, проф. Ясунори Ендо и директора на CCS Ясутеру Шигета.

Директорът на Институт GATE проф. Силвия Илиева подчерта значението на устойчивото развитие на партньорството между двете институции:

„Вашето посещение днес е не само продължение на вече установения академичен диалог, но и ярък символ на задълбочаващото се приятелство между България и Япония. През изминалата година постигнахме реален напредък в съвместната ни дейност. Вярваме, че мисията на университетите е да не са само академични центрове на знанието, а и да са двигатели на обществена трансформация.“

Партньорството между Институт GATE, Университета Цукуба и Центъра за изчислителни науки (CCS), подкрепено от двустранни  споразумения за сътрудничество (2024-2025 г), вече дава конкретни резултати. Те се изразяват в увеличаване на броя на съвместните научни публикации в ключови изследователски области, създаването на съвместни научни групи и организирането на множество семинари и научни срещи за обмен на знания, идеи и резултати от изследователската работа. Сътрудничеството допринася за развитието на международна научна мрежа и за задълбочаване на взаимодействието между български и японски учени в области като изкуствен интелект, големи данни, високопроизводителни изчисления, цифрови двойници, умни градове, климатични изследвания, дигитално здравеопазване.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата акцентира върху ролята на доверието и новите възможности за международно научно сътрудничество:

„Япония и България са географски далечни държави, но през годините изградиха истинско приятелство и взаимно доверие. Именно доверието е основата на науката и на всяко успешно партньорство. Вярвам, че Horizon Europe открива нови възможности за нашите институции да развиват съвместни научни проекти с международно значение.“

Той подчерта и необходимостта от по-тясно взаимодействие между академичните среди, индустрията и публичния сектор с цел по-бързо внедряване на научните резултати и развитие на устойчиви иновационни екосистеми.

Посланикът на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми определи сътрудничеството между GATE и Университета Цукуба като важен принос към стратегическите отношения между двете държави, особено в областта на науката за данните, интелигентните градове и устойчивите технологии.

Посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева отбеляза, че партньорството между двете институции се е превърнало в устойчив модел за международно научно сътрудничество, който обединява утвърдени учени, млади изследователи и студенти.

Като следваща стъпка в развитието на сътрудничеството бе обсъдено планирането на дейности за разширяване на работните групи и разработване на нови научни проекти. Японската страна изтъкна ключовата роля на GATE за разширяването на междудисциплинарния академичен обмен на студенти и изследователи.

Ректорът на Университета Цукуба проф. Киосуке Нагата и водената от него делегация се срещнаха и с в.и.д. ректор на СУ„Св. Климент Охридски доц. Първан Първанов. В разговора участваха още: заместник-ректорите проф. Ренета Божанкова и проф. Стоян Шишков, както и проф. Анастас Герджиков, председател на УС на GATE. Двете страни обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството и с други звена на Софийския университет в области като физика, биология, медицина. 

Посещението на делегацията на Университета Цукуба в София затвърди ролята на Институт GATE като ключов международен партньор в областта на науката за данните, изкуствения интелект и иновациите и потвърди амбицията на двете институции да развиват дългосрочно стратегическо сътрудничество в полза на обществото.

Изображения: GATE

Системата XE9680 беше обявена заедно с други нови сървъри Dell , които отново използват графични карти с NVIDIA Hopper architecture. Сред тях са Dell PowerEdge XE8640.

Dell PowerEdge XE9680 е изградена на базата на структурата на NVIDIA HGX H100 и включва осем графични процесора NVIDIA H100 Tensor Core, за да обслужва нарастващото търсене на широкомащабни работни процеси с изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления.

Цялата статия можете да прочетете на DevStyleR.IO

Atos беше избранa да достави българския петаскейл суперкомпютър от Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC JU) и консорциума „Петаскейл Суперкомпютър – България“ с водещ партньор „София Тех Парк“ АД.

„Впечатлени сме от професионализма на екипа на Atos – работата по доставката и инсталирането на машината изпреварват графиците. Голямото предизвикателство пред екипа на консорциум „Петаскейл Суперкомпютър – България“ е изграждането и изпълването със съдържание на връзката между няколко страни – академия, индустрия, София Тех Парк и петаскейл компютър. В това отношение комуникираме със съществуващите европейски центрове за високо производителни изчисления, инициирали сме и срещи с представители на академията и индустрията. Вече имаме и първите заявки за решаване на прагматични задачи от областите химия, медицина и биология. Разбира се, гледаме и към бъдещето – разговаряме с Atos за добавяне на опита и платформата на фирмата в областта на квантовите компютри“, каза Петър Статев, председател на Надзорния съвет в „София Тех Парк“ АД. 

Уникалната машината щe бъде най-мощният суперкомпютър в Източна Европа, а очакванията са с неговата помощ България да се позиционира като лидер в областта на високите технологии в региона. Екипът на Atos Чехия вече е започнал тестовете на конфигурацията и се очаква суперкомпютърът да заработи през юли.

Българския петаскейл суперкомпютър ще бъде най-мощният в Източна Европа

Целта му е да спомогне за подобряване на европейските научни изследвания и да насърчи иновациите, като предостави достъп до най-съвременната инфраструктура за високопроизводителни изчисления (HPC) на широк кръг потребители от научноизследователската общност, промишлеността и публичния сектор.

Суперкомпютърът ще служи още за развитието и на много други области, като биоинформатика, фармация, молекулярна динамика и механика, квантова химия и биохимия, изкуствен интелект, медицина, биоинженерство, метеорология и борба с изменението на климата.

„Суперкомпютърът ще осигури на потребителите максимална производителност от 6 petaFLOPS изчислителни мощности, което означава, че ще бъде възможно да се обработват изключително големи обеми данни в реално време и да се получават резултати още по-бързо. Той ще бъде от огромна полза за Европа, както и за България, като ни доближава с една крачка до амбицията ни да превърнем Европа в световен лидер при високопроизводителните суперкомпютри”, коментира Ярослав Войтех, ръководител на HPC & Big Data звеното на Atos в Чехия.

Проектът е финансиран от бюджета на България и на EuroHPC JU, като общата инвестиция възлиза на 11,5 милиона евро.

Освен в България, суперкомпютър, базиран на Atos BullSequana, е избран и за още четири локации със суперкомпютърни центрове, част от мрежата на EuroHPC: CINECA, Италия; IZUM, Словения; LuxProvide, Люксембург и Minho Advanced Computing Centre (MACC), Португалия. Това затвърждава лидерската позиция на Atos в производството на високопроизводителните машини в Европа.

В световната TOP500 класация на суперкомпютрите 31 oт суперкомпютрите са дело на Atos, като общата им производителност е 251 петафлопа, което е увеличение от 79% в сравнение с данните от класацията през юни 2020.

Hewlett Packard Enterprise подкрепя научни проекти в областта на високопроизводителните изчисления и ще награди победителите в престижното състезание в рамките на Международната конференция за научни изчисления в среда на големи данни, с две награди на обща стойност 3000 евро.

Призовете са за най-добрите статии в категориите:
1) абстракции, методология, теоретични изследвания, сходимост, устойчивост и анализ на грешката
2) високопроизводителни изчисления, скалируемост и енергийна ефективност, алгоритми за намаляване на комуникациите, реализация на иновативни приложения върху суперкомпютри с най-съвременна архитектура.

„Конкурсът е първи в дългогодишната история на конференциите LSSC и се осъществява съвместно с партньорите ни от Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium“, споделя проф. Светозар Маргенов, организатор на LSSC. „С голяма отговорност ще работим за реализацията на тази вдъхновяваща инициатива. За нас, партньорството с HPE е дългосрочен проект с голям потенциал за подкрепа на научната общност в България в такива приоритетни области като научни пресмятания и суперкомпютърни приложения в среда на големи данни“, допълва той.

„Виждаме бъдещето неразривно интегриращо високопроизводителни изчисления, аналитичност на големи масиви данни, изкуствен интелект и екологична ефективност“, споделя Ираван Хира, генерален директор на Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium. „Продължаваме политиката си на обществена подкрепа за научни инициативи, фокусирани именно към изчисленията на големи масиви от данни. През октомври 2019 г. връчихме съвместно с ИИКТ-БАН призът HPC Computational Challenge Prize, а през май тази година участвахме в авторитетните награди „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (МОН) за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката в периода 2017-2019 г. в направлението „Приложни изследвания и резултати в областта на суперкомпютърните приложения и анализ на големи данни“, допълва той.