Технологичните гиганти Google, DeepMind, Amazon Web Services и български IT лидери, начело със SiteGround, правят безпрецедентна инвестиция в първия по рода си център в Източна Европа, наречен INSAIT (институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии). INSAIT има амбицията и потенциала да се установи като един от водещите изследователски и образователни центрове в света, предоставяйки за първи път условия на работа, съпоставими с тези в западни университети. INSAIT е създаден в партньорство с два от водещите технологични университети в света – швейцарските политехники ETH Zurich и EPFL, чрез международно споразумение, ратифицирано от Народното събрание. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а световно известни учени от САЩ, Израел, и Швейцария ръководят и съветват центъра според най-добрите практики.

INSAIT е финансиран от българското правителство с близо 170 милиона лева за период от 10 години. Водещите технологични компании Google, DeepMind и Amazon Web Services разпознават значимостта на INSAIT за развитието на научните изследвания и иновации в Източна Европа и за първи път подпомагат подобен проект в региона с над 12 милиона лева – Google и DeepMind ще финансират INSAIT с близо 6 милиона лева през следващите три години, a Amazon Web Services с близо 7 милиона лева.

Безпрецедентна подкрепа от българския технологичен сектор: Визията на INSAIT получава пълна подкрепа от технологичния сектор в България. Към момента институтът е привлякъл финансиране в размер на 12 милиона лева от SiteGround, един от лидерите на международния уеб хостинг пазар със седалище в България, и 1,3 милиона лева от други известни технологични предприемачи и инвеститори, сред които Васил Терзиев, Богомил Балкански, Иван Осмак, Атанас Симеонов, Неделчо Спасов, Станимир Василев, Светозар Георгиев, Христо Христов, Любомир Минчев, Иво Евгениев.

Мисията на INSAIT е да превърне България в световна дестинация за изследвания и иновации, а така също и в център на нова екосистема с пряко въздействие върху развитието на страната. Това е повратна точка в усилията за създаване на високотехнологична и конкурентна икономика, базирана на продукти с висока добавена стойност и интелектуална собственост, и за преодоляването на негативни тенденции като обезлюдяване и т. нар. изтичане на мозъци.

Жоел Мезо, президент на ETH Цюрих, коментира: „Науката изгражда културни мостове – нещо, от което светът се нуждае повече от всякога. Радвам се, че ETH Цюрих, чрез партньорствата на нашите преподаватели с INSAIT, може да допринесе за укрепване на научните връзки с България и Европа.“

Мартин Ветерли, президент на EPFL в Лозана, с гордост отбеляза, че EPFL продължава да подкрепя научните изследвания на високо ниво в сферата на технологиите в Източна Европа. „Това показва, че вярваме в потенциала на страни като България в бъдеще да се превърнат в основни играчи на академичната сцена, особено в областта на компютърните науки и изкуствения интелект.“

Джеф Дийн, директор на Google AI, каза: „Горди сме да подкрепим работата на INSAIT. Източна Европа има невероятен набор от таланти в областта на компютърните и инженерните науки. Нашето желание е да помогнем на INSAIT да се превърне в център на световно ниво, привличащ най-добрите изследователи от региона и света. Има още много работа, която трябва да свършим в областта на изкуствения интелект и компютърните науки, и инициативи като тези са от решаващо значение, за да се гарантира, че технологията може да бъде от полза за всички. Нямам търпение да видя новаторската работа, която ще произведе INSAIT!“

Байрън Кук, вицепрезидент на Amazon Web Services, сподели: “Във всеки един момент днес учени, инженери и софтуерни разработчици създават следващата иновация, която ще промени живота ни завинаги. В Amazon Web Services се ангажираме да помагаме на хората да придобият нови умения, които ще са необходими за работата им в бъдеще. Със стартирането на INSAIT в София очакваме с нетърпение да надградим бъдещите специалисти с по-добри умения за анализ и изследвания и ще помогнем насърчаването на иновации и предприемачество, което ще бъде от полза за обществото като цяло.“

Тенко Николов, управляващ партньор на най-големия инвеститор в проекта до момента, SiteGround, коментира: „Когато полагахме основите на екипа ни през 2004-та година, една от целите ни беше да докажем, че с работата си можеш да влияеш положително на световно ниво, дори и от малка страна в Източна Европа като България. По онова време тази мисъл изглеждаше нереалистична. Но за последните 18 години, благодарение на изумително талантливите, отдадени и способни IT специалисти в екипа ни, които избраха да останат да работят в България, ние в SiteGround го доказахме в нашата сфера на дейност. С подкрепата си към INSAIT днес се надяваме още повече таланти да направят този избор. Благодарение на това, че INSAIT ще им предостави поле на изява и подкрепа от най-добрите умове на компютърните науки и AI технологии в световен мащаб, се надявам някой ден създаването на следващата голяма световна технология в България да звучи съвсем реалистично – защото съм убеден, че имаме талантите, с които да го постигнем.“

За да изпълни своята мисия, INSAIT планира да развие изследователски и образователни програми на световно ниво, които обхващат основите и приложенията на изкуствения интелект и компютърните науки. Подкрепата, която получава от българското правителство, световните технологични гиганти и технологичната индустрия в България, ще позволи на INSAIT да привлече учени от световна величина в тези области. Амбицията на INSAIT e да обучи следващото поколение визионери, висококвалифицирани изследователи и технологични лидери. Това ще насърчи най-добрите млади таланти да останат и да се върнат в страната, ще създаде повече възможности за работа в региона и ще осигури подходяща среда за предприемачи, успешни технологични стартъпи и партньорства.

Архитект на INSAIT е проф. Мартин Вечев от ETH Zurich, един от водещите учени в света на компютърните науки и изкуствения интелект. Проф. Вечев е носител на множество международни награди, включително на наградата “Джон Атанасов” за постижения в областта на компютърните и информационните технологии (2009). Той е единственият българин носител на две престижни награди на Европейския съвет за научни изследвания (3 милиона лева през 2016 г. и 4 милиона лева през 2021 г.). Проф. Вечев е също предприемач и основател на три успешни високотехнологични стартъпа, известни в международен мащаб. Изпълнителен директор на института е инженер Борислав Петров, технологичен предприемач, развил успешна кариера в Германия и Швейцария и завърнал се в България.

„Научноизследователската и образователна дейност на световно ниво е в основата както на всяка стабилна и конкурентна икономика, така и на технологичния прогрес. Чрез този институт България става пионер в Източна Европа. Наша приоритетна цел е да съживим и трансформираме България. Подобно на други западни институти, INSAIT има потенциал да окаже сериозно влияние не само върху развитието на икономиката, социалната политика и образованието в България, но и върху ролята и авторитета на страната“, сподели проф. Вечев.

INSAIT беше открит днес от министър-председателя Кирил Петков на специално събитие днес в зала 3 на НДК пред представители на академичната и бизнес общност в България и гости от чужбина. Участие в него взеха президентът Румен Радев, федералният министър по икономически въпроси, образование и изследвания и президент на Швейцария (2021 г.) Ги Пармелин, еврокомисарят Мария Габриел, министърът на образованието и науката професор акад. Николай Денков, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков, президентите на водещите швейцарски университети ETH Zurich и ЕPFL, директорът на Google AI Джеф Дийн, носителят на наградата „Тюринг“ („компютърният Нобел“) проф. Шафи Голдвасер от MIT и Berkeley, нобеловият лауреат и двигател на израелската стартъп революция Дан Шехтман и други.

С радост съобщаваме, че към онлайн дискусията “Тех Стартъпите в България” се присъединяват:

• Мариян Маринов – Director “Business Development” на Sofia Tech Park
• Стефан Ганчев – Partner в Launchub Ventures
• Боян Иванов – CEO & Co-Founder на StorPool Storage

Има ли достатъчно добра почва в страната за развитие на стартиращи технологични бизнеси? Как се разви стартъп екосистемата през последните години? Кои са примерите за успешни стартъпи? Как се отрази и продължава да се отразява COVID-19 на стартъпите и кога един стартъп може да се нарече успешен?
На тези и още много въпроси ще отговорим с помощта на нашите гости-панелисти на 12.11.2020 г. от 19:00 ч.

Не пропускайте възможността да присъствате и да задавате своите въпроси!

Можете да се регистрирате безплатно на следния ЛИНК!

Боян Иванов

CEO & Co-Founder на StorPool Storage

Мариян Маринов

Director “Business Development” в Sofia Tech Park

Стефан Ганчев

Partner в Launchub Ventures

„За тези 15 години сме свидетели на множество значими промени в целия хостинг бранш. Услугите му станаха много по-масови, широкодостъпни за всеки потребител, независимо от неговата техническа подготовка, и на практика се превърна в двигател за промяната и развитието на редица други сектори. Ако преди 15 години хостинг услуги използваха предимно IT специалистите и IT фирмите, а сайтовете бяха нещо екзотично и по-скоро лукс, то днес – едва ли има област, в която сайтът да не се смята за необходимост. Любопитно е, че дори когато стартирахме СуперХостинг.БГ, някои хора казваха: „Кой луд ще създаде сега хостинг компания?“. Сякаш всичко вече беше измислено, направено и приключило като развитие. Днес виждаме, че все още стартират нови фирми в сектора, а той не спира да се променя.“ – споделя Любомир Русанов, управляващ партньор на СуперХостинг.БГ.

Най-важната промяна, според него, е че хостинг услугите са много по-достъпни и достигат до все повече хора без технически познания. Днес хостинг компаниите не продават само място и параметри, а цялостно обслужване по макро и микровъпроси, лесни за използване полезни инструменти, допълнителни системи и технологии за повече сигурност, скорост и т.н. Хостинг компаниите са бизнес партньор, който помага на своите клиенти да навлязат в тази нова за тях област, да бъдат много по-информирани и професионални в своето онлайн присъствие.

„Самите хостинг услуги също се промениха много и вече предоставят на клиента едно завършено онлайн присъствие, за да не се налага той да се занимава с тривиални неща и да може да се фокусира върху бизнеса си. На първо място е пълноценното обслужване. Днес клиентите ни търсят за много по-широк кръг от въпроси, отколкото преди пет или десет години – много често те са свързани с работата на приложения и платформи, а не с работата на хостинг услугата. За нас бъдещето на хостинг индустрията е да разполага със специалисти, които могат да решават практическите проблеми на клиентите. Така те да могат да развиват проектите си и бизнесите си пълноценно. Днес нашите услуги включват както самите хостинг параметри, така и цялостни системи за сигурност, които защитават сайтовете на клиентите ни от хакване, решения, които ги правят много по-бързи, инструменти за по-лесно управление на сайтовете. Всичко това е достъпно за клиентите ни, като е включено в цената на хостинга. В това отношение ние сме новатори и създадохме собствени разработки като WordPress Manager с безброй полезни опции, BackUp Manager, PHP Manager, модули за ускоряване на сайтовете като SuperCache Manager, Redis, Memcached и още много.“ – добавя още Любомир Русанов.

Резултатът според него е, че хостинг компаниите трябва да са много по-иновативни, да внедряват непрекъснато най-новите технологии в сектора, да предоставят безкомпромисно обслужване и не на последно място – да създават полезно съдържание, което да улеснява собствениците на сайтове във всеки аспект от тяхното присъствие онлайн. Друг резултат е, че самото създаване на сайтове вече е по-достъпно, а хостинг компаниите подпомагат на този процес. СуперХостинг.БГ например вижда нуждата от предоставянето на по-лесни за управление инструменти за създаване на сайтове и вече предлага SaaS платформата Сайт билдър за лесно изграждане на сайтове и SaaS платформата Shopiko – за онлайн магазини.

Освен хостинг доставчик, компанията е и най-големият български регистратор на домейни от всички най-популярни области. През последните пет години тя отчита 60% ръст на новите регистрации на .bg домейни (януари-септември 2020 г. спрямо същия период на 2015 г.). Броят на активните .bg домейни се е увеличил 2,5 пъти през посочения период. Общо новите регистрации на домейни от всички области за петте години са се увеличили с 40%, а делът на регистрациите на нови домейни (т.нар. new gTLDs) от общия брой нови
регистрации на домейни е нараснал от 3,8% към 1 октомври 2015 г. до 12,7% към 1 октомври 2020 година. Десетте най-често регистрирани нови домейн области са оnline, site, store, space, shop, tech, dev, art, app, website.

„Забелязваме, че още при старта на дигиталното си присъствие, бизнесите стават все по-ориентирани и подхождат с повече професионализъм. 67,4% от новите ни клиенти през тази година регистрират повече от едно домейн разширение с името на фирмата си, за да се предпазят от плагиатство, да защитят търговската си марка и за локализация. Най-често комбинацията от разширения е .com, .bg, .eu и .net, a след тях се нареждат .online и .site.“ – посочва Методи Дреновски, също управляващ партньор на най-голямата българска хостинг компания.

“Смятам, че трябва да се организират повече информационни събития. Определено така ще се създаде много по-голям обществен дебат за сигурността на личните данни. Разбира се, хората, които се занимават с ИТ сами успяват да направят своето проучване и разбират по-добре как работи събирането на данни, следователно и могат да се предпазят по-добре. Но за всички останали 95% хора има нужда от много материали, създадени по достъпен начин, така че да разберат основите на информационната сигурност и защо всъщност privacy е нещо много важно,” сподели Стефан Генчев, Cyber Security & Cryptography Enthusiast.

Въпросът бе коментиран и от адвокат Явор Стойчев, Управляващ партньор в адвокатско дружество “Стойчев и Стойчева”. Според него трябва да се случи нова и драстична промяна в законодателството, защото в момента има прекалено много администратори на лични данни и един субект.

“За да можем да изтрием или променим нашите лични данни, то ние трябва да се обърнем към конкретния администратор. Това, което ми се иска да видя в бъдеще е наличието на само един механизъм, чрез който ние да можем да видим кои са администраторите на лични данни, които разполагат с информация за нас. Би следвало хората да имат абсолютен контрол и да може да избират какво да се случи с данните им. Би следвало всеки един администратор да се регистрира в един национален или европейски орган и аз, например, като физическо лице да мога да достъпя до своя профил,” коментира Явор Стойчев.

Тази идея на адв. Стойчев е обсъждана и по-конкретно, като става въпрос за създаване на единна платформа, чрез която потребителите могат да преглеждат своето онлайн досие – кой обработва данните им, в какъв срок, с какви цели. Повече информация ТУК.

Адвокат Стойчев, управляващ партньор на адвокатско дружество “Стойчев и Стойчева”, определя една потенциална грешка, която често хората допускат – предоставяне на съгласие за обработването на лични данни, без това да има каква и да е полза за конкретното лице.

“Можем да разгледаме един стандартен пример, който е свързан с маркетинг цели. На всеки му се е случвало да посети търговски обект, да си закупи стока и да му бъде предложено неговите контакти да бъдат използвани при бъдещи предложения. Много от нас не се замислят и даваме съгласие нашите лични данни да се обработват в тази връзка. Дори забравяме, че сме дали това съгласие. А е важно да знаем, че конкретният администратор има право да обработва нашите данни, докато не оттеглим съгласието си,” заяви Стойчев.

Според него, тази небрежна практика представлява една много сериозна грешка – да бъде давано съгласие, просто защото има такава опция. Това значи, че за потребителите е най-добре все пак да отделят известно време и да прегледат правилата за използване на данните и целта на тяхното събиране и обработване. Повечето сайтове имат задължителни маркирани полета при правилата за използване, но има и такива, които потребител без проблем може да откаже, така че да намали риска себе си.

Стойчев добави, че винаги е необходимо да има по-високо ниво на дисциплина тогава, когато разкриване нашите лични данни и когато даваме съгласие те да бъдат обработвани.

“В последните месеци започна да се развива една практика – срочност на съгласието. Това значи, че в зависимост от това, дали ние искаме, администраторът може да поднови нашето съгласие в срок от шест месеца или година. Но това зависи от желанието на потребителя,” завърши Стойчев.

Това означава, че освен ако дадено лице изрично не даде съгласие за продължаване на обработване на данните му, то услугата по подразбиране няма да има право да ги обработва след изтичането на този срок от няколко месеца или година.

За пример, наскоро в Google промениха своите правила, като данните на всеки нов потребител на компанията ще бъдат изтривани автоматично на всеки няколко месеца. Това е опция, която до този момент бе по желание, но ето, че оттук нататък ще се извършва автоматично.

Явор Стойчев, управляващ партньор на адвокатско дружество “Стойчев и Стойчева”, сподели, че за юристите има два свята. Този на правото, в който всичко е идеално и този на действителността, в който нещата стоят по различен начин.

“На практика винаги се знае кой обработва нашите лични данни и това е една от целите на Общия регламент за защита на данните. Принципът, който е застъпен там е OPT IN – субектите на лични данни ги предоставя потребителят и те се обработват след негово съгласие. В Калифорния например, принципът е OPT OUT – там данните се обработват, докато потребителят не каже “не”,” сподели Стойчев и отбеляза, че на базата на българското и европейското законодателство е редно, винаги да се знае кой обработва нашите лични данни.

Стефан Генчев пък, Cyber security & cryptography enthusiast, даде за пример и Facebook. Той каза, че всички са наясно, че предоставят личните си данни там, но въпросът по-скоро е кой ги получава?

“Cambridge Analytica е най-добрият пример за това как наши данни, предоставени само на Facebook, се озовават в чужди ръце. Поради тази причина аз съм огромен фен на GDPR, поради това, че се опитва да въведе повече прозрачност в тази сфера. Не просто кой получава данните, но и кой ги обработва,” сподели Генчев.