Вече повече от 25 години БФБЛ е водещата национална асоциация, посветена на насърчаването и популяризирането на бизнес етиката и корпоративната социална отговорност, която обединява над 140 водещи фирми, развиващи устойчиво своята дейност.

В заседанието, проведено на 30 май 2024 г. в гранд хотел „София“, участие взеха управители и топ мениджъри на близо 50 компании членове на общността на отговорния бизнес. При откриването председателят Левон Хампарцумян подчерта приноса им за икономическото развитие и създаването на добавена стойност: „Етичното и отговорно поведение на частния сектор играе основна роля в усилията ни за изграждане на благоприятна среда за инвестиции, работа и живот в България.“

Изпълнителният директор Георги Руйчев направи отчет за дейността на организацията през изминалия период и маркира основните проекти през настоящата година. Общото събрание прие и всички финансови доклади за отчетния период.

Преизбраните за следващ тригодишен мандат членове на УС и заместник-председател препотвърдиха ангажимента си да продължат успешно да разработват стратегически концепции и да осъществяват проекти, които окуражават и популяризират спазването на високи етични стандарти и принципите на устойчивото развитие в диалог с останалите сектори и в защита на интересите на компаниите членове на Форума.

Пълен списък с членовете на Борда на БФБЛ: председател – Левон Хампарцумян (LV Advisory); заместник-председател – Антон Панайотов (Alaric Securities); и членове – Петър Велев („Екофарм“); Карел Крал („Електрохолд България“); Милена Драгийска-Денчева („Лидл България“); Мирослав Петров (Lead Vision); Таня Косева-Бошова (Lion’s Head); Максим Бехар (M3 Communications Group); Божидар Нейчев (PwC България); Камелия Славейкова  (Shell България); Ираван Хира (Tiger Technology); Весела Илиева (Unique Estates); Контрольор – Гилбърт Маккоул (KPMG).

В същото време хедж фондът Blackwells Capital, който подкрепя усилията на главния изпълнителен директор Робърт Айгър предлага трима кандидати за борда на Disney, които ще подкрепят неговата стратегията и ще предложат алтернатива на Trian Fund Management.

Подкрепата на ValueAct и Blackwells оказва допълнителен натиск върху Trian Fund Management да предложи по-добре алтернативна визия за бъдещето на компанията.

Главният изпълнителен директор Робърт Айгър е подложен на натиск от страна на Trian, откакто се завърна на поста си в края на 2022 г. Към онзи момент Disney, под ръководството на наследника на Айгър Боб Чапек, губи милиарди долари от стрийминг услугите си и има пуснати поредица от разочароващи филми. Това води до съкращението на 8 000 служители, а основната идея с това решение е да се спестят около 7,5 млрд. долара разходи.

Компанията Trian, която притежава около 3 млрд. долара от акциите на Disney, или 1,8% от акциите в обращение.

Повече подробности около новината прочетете на DevStyleR.io – Unexpected twist: Disney opposes billionaire Nelson Peltz

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Най-голямата звезда на YouTube “захапа” Илон Мъск
2. Ръководителят на отдела за ИИ в IBM разкри кои ще са професиите на бъдещето
3. Мениджмънт срещу лидерство: Има ли граница между лидер и шеф?

Според последни данни на Bloomberg над 700 служители са готови да напуснат, ако уволнените Сам Алтман и Грег Брокман не бъдат върнати на своите позиции в компанията.

Главният технически директор Мира Мурати, която за кратко пое ръководната роля през уикенда, подчерта на X, че “OpenAI е нищо без своите хора”.

Твърди се, че през уикенда Алтман и Брокман са участвали в ключови дискусии с борда на OpenAI в опит да си върнат позициите. Тези разговори обаче не са довели до благоприятен резултат за бившите главен изпълнителен директор и председател. Късно в неделя вечерта стана ясно, че бордът е избрал да назначи бившия главен изпълнителен директор на Twitch Емет Шиър за временен главен изпълнителен директор на OpenAI, разработчик на вирусния чатбот с изкуствен интелект ChatGPT.

Повече подробности около новината можете да прочетете на DevStyleR.io – Chaos at OpenAI, Hundreds of Employees Will Leave if Fired Sam Altman Is Not Returned

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. Microsoft Предостави Отворен Код за Terminal Chat
2. Успех за Българската Екосистема, Българо-Американската LucidLink Набра 75 Млн. Долара
3. Уволненият Главен Изпълнителен Директор на OpenAI Сам Алтман се Присъединява към Microsoft

„Иновативната технология, въплътена в новия завод за полупроводници в Дрезден, е чудесен пример за това какво могат да постигнат публичните и частни европейски инвеститори, когато обединят усилията си. Полупроводниците ще допринесат за развитието на транспорта, производството, чистата енергия и здравеопазването, в които Европа е лидер. Това ще засили конкурентоспособността на Европа като люлка на авангардни иновации “, заяви Маргрете Вестагер, заместник-председател на Европейската комисия.

“Полупроводниците са основна технология за Бош и е стратегически важно да ги разработваме и произвеждаме сами. В Дрезден с помощта на изкуствения интелект ще издигнем производството на полупроводници на по високо ниво “, заяви д-р Фолкмар Денер, председател на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH. „Това е първата ни фабрика с AIoT: напълно свързана, управлявана от данни и самооптимизираща се от самото начало.“

Бош инвестира около един милиард евро в тази хай-тек локация. Това е най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията. Производството в Дрезден ще стартира още през юли – шест месеца по-рано от планираното. Първите полупроводници, произведени в новия завод, ще бъдат инсталирани в електроинструментите на Бош. Производството на чипове за клиентите от автомобилната индустрия ще започне през септември – три месеца по-рано от планираното. Новият завод ще бъде важна част от мрежата за производство на полупроводници. С него Бош укрепва позициите на Германия като технологична и бизнес локация.

„Новият завод за полупроводници е голямо предимство за Европа, Германия и Саксония. Пряко и косвено това означава много нови работни места и огромен ръст в индустрията. Инвестицията от един милиард евро засилва значимостта на Силициевата Саксония и на цялата европейска полупроводникова индустрия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония.

250 души вече работят на площ от 72 000 кв. м. в завода за полупроводници в столицата на провинция Саксония. След завършване на строителните работи персоналът ще нарасне до около 700 души. Бош е единственият доставчик на автомобилната индустрия, който работи интензивно върху микроелектрониката от 50-те години на миналия век. От 1958 г. концернът произвежда свои собствени полупроводници. От 1970 г. заводът на компанията в Ройтлинген продуцира специални компоненти, които не се предлагат на пазара. От въвеждането на 200-милиметровата технология през 2010 Бош е инвестирал над 2,5 милиарда евро в заводите за полупроводници в Ройтлинген и Дрезден. Трябва да добавим и милиардите евро, вложени в развитието на микроелектрониката. По този начин компанията продължава да следва стратегията си за растеж в развоя и производството на полупроводници. „Тази експертиза е ключът към много системни решения от висок калибър, разработени от Бош“, заяви Денер.

Пионер в Индустрия 4.0

Мислещи машини, поддръжка от разстояние 9 000 км, очила с вградени камери: новият завод за полупроводници в Дрезден е сред най-иновативните в света. „Благодарение на комбинацията от изкуствен интелект и интернет на нещата, ние създаваме основата за непрекъснато усъвършенстване на производството на базата на данните“, каза Денер. В конкретни термини това означава, че всички данни в завода за полупроводници – от машините, сензорите и продуктите – се събират в централна база данни. Резултатът: всяка секунда се генерират производствени данни, еквивалентни на 500 страници текст. Само за един ден това са над 42 милиона страници. След това тези данни се оценяват чрез методите на изкуствения интелект. В този процес самооптимизиращите се алгоритми се научават да правят прогнози въз основа на данните. По този начин процесите на производство и поддръжка се анализират в реално време. Например, един AI алгоритъм може да открие и най-малките продуктови аномалии. Тези аномалии са видими на повърхността на пластината под формата на специфични модели на грешки, известни като подписи. Причините за тях се анализират незабавно и отклоненията от процеса се коригират начаса, преди да повлияят на надеждността на продукта.

„Изкуственият интелект е ключът към по-нататъшното усъвършенстване на производствените процеси и качеството на полупроводниците, както и за постигане на високо ниво на стабилност на процесите“, каза Денер. Това означава, че полупроводниковите продукти могат бързо да влязат в пълномащабно производство, спестявайки на клиентите от автомобилната индустрия необходимостта от отнемащите време тестове, които нормално се провеждат преди старта на производството. Поддръжката също може да бъде оптимизирана благодарение на изкуствения интелект. Алгоритмите могат точно да предскажат дали и кога дадена производствена машина или робот се нуждае от поддръжка или настройка. С други думи, поддръжката не се извършва по строг график, а точно когато е необходима – и то доста преди да възникнат проблеми.

“Дигиталният близнак”: заводът и неговият двойник

Друга изключителна характеристика на завода за полупроводници е, че той съществува два пъти – веднъж в реалността и веднъж в дигиталния свят. Специализираният термин за това е „дигитален близнак“. По време на строителните дейности всички елементи на завода и всички данни, свързани с него, бяха записани цифрово и визуализирани в триизмерен модел. Близнакът е съставен от близо половин милион 3D обекта, включващи сгради и инфраструктура, системи за доставка и изхвърляне на отпадъците, кабелни канали и вентилационни системи, както и машини и производствени линии. Това позволява на Бош да симулира както планове за оптимизиране на процесите, така и ремонтни дейности, без да се намесва в текущите операции. Поддръжката на завода в Дрезден също използва високите технологии: с помощта на очилата за данни и добавената реалност обслужването на машините може да се извършва дистанционно. С други думи, поддръжката в Дрезден може да се извърши от експерт от машиностроителна компания в Азия, без да е необходимо този експерт да идва в Дрезден. Чрез камерата, вградена в очила за данни, изображенията се предават през половината земно кълбо и експертът може да консултира служителя по поддръжката в реално време. Тази технология изигра и решаваща роля за пускането на машините в експлоатация въпреки ограниченията за пътуване, свързани с коронавируса.

Полупроводниците гарантират по-добро качество на живота и безопасност на пътя

Под формата на микрочипове полупроводниците са компонент на почти всички технически устройства – смартфони, телевизори и фитнес гривни. Без полупроводници и автомобилите не могат да се движат нито днес, нито в бъдеще. През 2016 г. всяко ново превозно средство в света имаше на борда си средно девет чипа на Бош в устройства като управляващия блок на въздушните възглавници, спирачната система и паркинг асистента.

През 2019 броят им надхвърли 17. С други думи, само за няколко години чиповете в автомобила са се удвоили. През следващите години експертите очакват най-силен ръст в системите за подпомагане на водача, информационно-развлекателните системи и електрификацията на задвижването. С изграждането на завода в Дрезден Бош реагира на нарасналото търсене на полупроводници.

„Полупроводниците са градивните елементи на прогреса. Чрез електронните компоненти, оборудвани с чипове от Дрезден, ще се реализират автоматизираното и икономично шофиране, както и възможно най-добрата защита на пътниците“, заяви Харалд Крьогер, член на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH.

Проучванията потвърждават ръста в търсенето: през 1998, според ZVEI – Централния съюз на електротехническата индустрия в Германия, стойността на микроелектрониката в нов автомобил е била 120 евро. До 2018 цифрата е нараснала на 500 евро, а през 2023 се очаква тя да надхвърли 600 евро. Това означава, че полупроводниците са област на растеж и за Бош.

Експертизата в полупроводниците – конкурентно предимство

„Автомобилните чипове са връхната точка в полупроводниковите технологии. Това е така, защото при автомобилите тези малки градивни елементи трябва да бъдат особено здрави“, каза Крьогер. През целия експлоатационен живот на превозното средство чиповете са подложени на силни вибрации и екстремни температури, вариращи от далеч под нулата до много над точката на кипене на водата. Поради това чиповете трябва да отговарят на по-високи стандарти за надеждност. Ето защо разработката на автомобилни полупроводници е доста по-сложна от другите приложения. Изисква се специализирана експертиза, а Бош притежава няколко десетилетия опит в тази сфера. Разработчиците и инженерите на компанията разбират физическите принципи, стоящи зад микроелектронните автомобилни компоненти. Бош отново е новатор в разработката и производството на цялостни системи за предотвратяване на произшествия и за защита на околната среда.

„Тази двойна сила – комбинацията от чипове и системна експертиза – е стратегически важна за Бош“, твърди Крьогер. Освен това Бош допълва силата в разработването и производството на полупроводници със системната си експертиза в електрониката и софтуера. По този начин компанията има възможност да гарантира качеството на своите продукти, непрекъснато да ги усъвършенства и да намалява разходите.

“Силициевата Саксония”: Най-голямата локация за микроелектроника в Европа

След сравнение на различни локации по целия свят, Бош избра Дрезден, столицата на провинция Саксония, като подходящо местоположение за новия завод за полупроводници. „Силициевата Саксония“ е най-голямата локация за микроелектроника в Европа и петата по големина в света. Тук се създава всеки трети от чиповете, произведени в Европа. Регионът предлага идеални условия за това.

„Местоположението и строителството на завода демонстрират вярата на хората, че Саксония е хай-тек локация с опитни и квалифицирани специалисти и ненадмината мрежа, градена в течение на десетилетия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония. Той добави, че инфраструктурата на Дрезден е перфектна: всичко е лесно достъпно и транспортните връзки са добри. Тук се включват компании от автомобилната промишленост, услуги и други индустрии, както и университети и изследователски институти, предлагащи технологичния си опит.

„В Дрезден съвременното предприемачество върви рамо до рамо с академичните постижения и далновидната индустриална политика“, каза Крьогер. „Неслучайно Бош взе решение да направи най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията точно тук, в този регион.”

Регистрацията в конкурса става чрез подаване на Формуляр за кандидатстване, достъпен на bait.bg. Най-много подадени кандидатури до момента има в категорията Интерактивност при преподаването – общо 12, а в останалите категории на конкурса както следва: Мултиплициране на иновативните учебни решения – 7; Технологични иновации – 4, Най-добра учебна програма с използване на информационни технологии – 4.

В подкрепа към кандидатурите се приемат линкове към мнения, референции, коментари от ученици и родители във Facebook, LinkedIn, учебни платформи, получени по имeйл, резултати от тестове, видео материали, линкове към материали и видеоматериали.

Журито, което включва членовете на управителния и контролния съвет на БАИТ, ще отличи най-добрите кандидатури от 1-во до 3-то място в четирите категории.

Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в „ТехноМеджикЛенд“ на 29.06.2021 г. Кампанията и церемонията по награждаването ще се проведат под патронажа на Министъра на образованието и науката.

Учителите, спечелили първо място във всяка от четирите категории ще бъдат наградени с парична награда от 1200 лв., осигурени от ТехноЛогика ЕАД, Дейта плюс ООД, ВиЕмУеър България ЕООД, Майкрософт България ЕООД, продукт за защита на персонални компютри ESET Internet Security, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучер за курс „Запознаване със системи за управление ресурсите на предприятието (ERP)“ от ERP Academy, безплатни лицензи за B2C продукта Acronis True Image 2021, предоставен от Акронис България ЕООД.

На класиралите се на 2-ро и 3-то място във всяка от четирите категории ще бъдат връчени различни предметни награди – 8 бр. продукти за защита на персонални компютри ESET Internet Security, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, 1 бр. Education Win 10 Tablet с инсталиран образователен софтуер на MozaBook Clasroom, осигурен от КЕЙСИЕМ ООД, 8 безплатни лицензи за B2C продукта Acronis True Image 2021, предоставени от Акронис България ЕООД, 2 бр. Lenovo Miix D330 WiFi 10.1″ Celeron N4000 4GB RAM 64GB SSD Win 10 Pro 10“ таблет с клавиатура, осигурени от Контракс АД. 1 бр. графичен таблет HUION H610PRO V2, осигурен от Вали Компютърс ООД, 1 бр. таблет Lenovo Yoga Smart Tab с калъф, предоставен от Виваком.

Спонсорите на конкурса са:

Майкрософт България, Технологика, VMware България, Дейта плюс, Контракс, Акронис България, Centio #Cybersecurity, Кейсием, ERP Academy, Вали компютърс ООД, Виваком.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Една компания, независимо дали е софтуерна или не, е успешна, когато постига целите си. Все повече за успех се определя не само икономическият резултат на дадена компания, но и какъв е нейният ефект върху средата – обществото и околната среда. Софтуерните фирми в България от много години работят за промяна на средата – откриване на нови работни места, квалификация на талантите в България, създаване на екосистема за обмен на идеи, опит и знания. Ние не искаме една или две компании да са успешни, а всички компании да са успешни, и то устойчиво. За това свидетелстват многобройните събития, менторски и стажантски програми, академии и др., които се финансират частично или напълно от компаниите.

Може ли в България да се развива успешен бизнес и защо? Какви са плюсовете и минусите?

В България може да се развива успешен бизнес и компаниите в ИТ бранша са много добър пример за това. Индустрията расте с близо 25% на годишна база, като броят на работните места за последната година се е увеличил с близо 10%, а работната заплата в сектора е 3,5 пъти по-висока от средната за страната. Основни фактори са наличието на висококвалифицирани специалисти, натрупаният опит и на ниво компании, това че сме част от Европейския съюз и не на последно място – данъчната рамка. Тези фактори и активната работа на всички колеги от индустрията направиха бранша двигател на българската икономика. Разбира се, има и фактори, които ограничават развитието на успешния бизнес – продължаващият недостиг на кадри, периодичните опити за посегателството върху настоящата данъчна система, обсъжданията по посока отмяна на плоския данък и необоснованата му замяна с прогресивен такъв, вдигането на максималния осигурителен доход във всеки момент, в който трябва форсмажорно да се попълват дупки в бюджета без оглед на това, че се ощетяват доходите на младите, мотивирани и висококвалифицирани кадри и се ограничават възможностите на индустрията да се развива.

Как се отрази кризата? Защо някои фирми увеличиха приходите си, а на други се наложи да преструктурират бизнеса си?

ИТ индустрията премина буквално за 24 часа в режим на изцяло отдалечена работа, без загуба на производителност. Това показва и нейната гъвкавост. Важно е обаче да се отбележи, че софтуерната индустрия е хоризонтална, тоест тя помага другите индустрии да са по-ефективни, иновативни и конкурентоспособни. Затова и кризата се отрази различно на различните софтуерни фирми, в зависимост от това кои са техните клиенти. За компании, предлагащи софтуер в областта на туризма, самолетната индустрия и т.н. кризата се отрази директно негативно, водейки до замразяване на бюджети, а в някои случаи съкращения или дори затваряне на офиси. За компании, предлагащи софтуер в областта на електронната търговия и финтех компании, кризата се отрази благоприятно, тъй като техните клиенти всъщност увеличиха дейността си. Като цяло през пролетта и лятото на тази година повечето ИТ компании бяха предпазливи, но в началото на есента се забеляза раздвижване. За съжаление влизаме в нова фаза на пандемията и е трудно да се правят прогнози за следващите няколко месеца. Дългосрочно обаче кризата изостри нуждата от информационни технологии във всички сфери на икономиката, както и в публичния сектор, и перспективите пред ИТ индустрията са положителни.

Очаквайте цялото интервю с Бистра Папазова в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

Церемонията бе открита от Весела Калъчева, изпълнителен директор на БАИТ, която благодари на бизнеса, спонсорите и партньорите на наградите “Дигитални новатори в образованието”, сред които изключителна чест имаше да бъде и технологичната медия DevStyleR.

“Колеги, вие отдавна сте доказали, че сте социално отговорни компании и трябва да отбележа, че нашият бизнес е социално отговорен, а образованието е нашата обща кауза. Благодарение на нашите спонсори, успяхме да съберем много достоен награден фонд, който нашите учители и новатори напълно заслужават,” сподели Весела Калъчева.

Наградите са разделени в три части. Класиралите се на първо място, получиха парично възнаграждение в размер на 1000 лв., осигурени от ТехноЛогика ЕАД, Дейта плюс ООД, CENTIO #Cybersecurity, ВиЕмУеър България ЕООД, Майкрософт България ЕООД, както и продукт за защита на персонални компютри ESET Internet Security, за по-сигурна безопасна работа online, списък с препоръки за безопасна работа от вкъщи и онлайн обучение на тема „Основни познания и практически насоки в сферата на киберсигурността“, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучер за посещение на курс по избор в ERP Academy от ERP Academy, ваучер за курс „Въведение в Agile и начини за приложение на Agile принципите в сферата на образование” от Би Толкс Аджайл ООД.

На класиралите се на 2-ро и 3-то място във всяка от четирите категории ще бъдат връчени различни материални награди – настолен компютър Dell Vostro Desktop 3668 i5-7400, 4GB, 1TB SATA, Intel graphics, DVDRW, Ubuntu, 3Y NBD с монитор Dell 22 Monitor – P2219H – 4.6cm (21.5″), принтер HP LaserJet Pro M102a А4 от Контракс АД; 3D принтер Da Vinci и графичен таблет WACOM от Вали Компютърс ООД, продукт за защита на персонални компютри ESET Internet Security, за по-сигурна безопасна работа online, списък с препоръки за безопасна работа от вкъщи и онлайн обучение на тема „Основни познания и практически насоки в сферата на киберсигурността“, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучери за посещение на курс по избор в ERP Academy от ERP Academy.

Последва слово на председателя на УС на БАИТ, Огнян Траянов, който заяви, че наградените учители са малка извадка от всички, които са споделили своите постижения.

“Дълбок поклон към това, което всички вие успяхте да постигнете! Вие прегърнахте дигиталната възможност на това предизвикателство, което виждаме, че и до днес то променя начина ни на живот и мечтите ни за бъдеще. Но вие се посветихте и за това посвещение няма награди, няма отличия. Най-голямата награда е благодарността на родителите и успехите на децата. Ние много добре знаем какво означава една учебна година за един ученик. За тази възраст той може да научи десетки пъти повече информация и да я усмисли, отколкото някой, да речем на 40 години,” сподели благодарствено Огнян Траянов.

Той сподели и, че ролята на дистанционното образование не трябва да се преувеличава и хиперболизира, но не могат да се отрекат хубавите неща, които са се случили.

“Има учители, които ни казаха, че всички заслужават награда, защото са се посветили на тази кауза. Ученици пък ни споделяха, че по този начин е било по-интересно и интерактивно за тях. Трябва да кажем, че дигиталният образователен процес не е, за да замести класическия, а за да го допълни. Още от първия ден, в който обявихме информация за конкурса, получихме около 150 кандидатури. В целия процес имаше много учители с огромен опит, знания, умения и положен труд, някои от които дори още от 2009 г. качват образователни видеа и залагат на дигитално образование. Но нека който не е награден да не се чувства обиден, защото ние можем да благодарим на всички вас и осъзнаваме отговорността на вашата професия. Ще кажа, че “Дигитални новатори в образованието” тепърва започва и ние ще го организираме всяка година. Надяваме се и на сътрудничеството на МОН и искаме да благодарим на министър Вълчев, че създаде една среда, в която по естествен начин се родиха и доказаха добрите модели,” завърши Огнян Траянов.

Министър Красимир Вълчев благодари на БАИТ за доброто и ползотворно партньорство, благодарение на което освен “Дигитални новатори в образованието” са факт и други общо проекти, насочени към дигиталната грамотност сред българските ученици и студенти – бъдещето на българската ИТ индустрия.

“Учителите имат нужда от награди, защото техният труд е дългогодишен и отблагодаряването идва след години. Някак много трудно стигаме до това, да осъзнаем колко много са ни помогнали нашите учители през ученическите години. Да, сега може да сме знаещи, можещи и реализирани, но тогава не сме били. И точно това е неблагодарното в тази професия. Поради тази причина е много важно да има такива награди, чрез които да стимулираме културата на образователните иновации, които се случват по много причини – административни и технологични, но най-вече се случват поради енергията на учителите,” сподели министър Вълчев и допълни, че един учител не трябва да е лектор, а наставник, защото трябва да напомня на учениците, че не могат единствено да гледат към информационните технологии, а трябва да четат и книги, да се образоват в науки, свързани с креативността.

“По този начин днешните деца ще се превърнат в дигитални създатели, а не само в дигитални ползватели. В бъдеще това ще бъде разделението, а не между хора които имат цифрови умения и такива, които нямат. За да ги направим такива, не трябва да забравяме, че са важни както математиката, така и природните науки, комуникативната компетентност,” продължи Красимир Вълчев, като за финал благодари на всички и пожела успех.

След неговата реч, Весела Калъчева сподели, че общо получените кандидатури за наградите са 228, като не единствено от представители на градовете, а и от малки села. Тя нарече учителите не само дигитални новатори, “но и дигитални будители”. Последва и обявяването на отличените учители от цяла България в съответните категории.

Победители в категория „Иновативен подход за преподаване“:

1. Мария Домовчийска, ОУ „Христо Ботев“, гр. Раковски
2. Петя Николова, СУ „Никола Войводов“, гр. Враца
3. Петя Велева, ЧОУ „Томас Едисън“, гр. София

По решение на журито бе присъдена и една поощрителна награда на Радка Костадинова, СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец

Победители в категория „Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители“:

1. Николай Данев, СУ „Акад. Емилиян Станев“, гр. София
2. Таня Коларова, СУ „Кирил и Методий“, с. Нова махала, общ. Батак
3. Станимира Савова, ОУ „П. Р. Славейков“, гр. Варна

Победители в категория „Технологични иновации“:

1. Елица Цонева, ЧОУ „Томас Едисън“, гр. София
2. Десислава Димитрова, ИСУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград
3. Зорница Йорданова, ЦДО/СУ „Св. Климент Охридски“, гр. Аксаково

Победители в категория „Мултиплициране на иновативните учебни решения“:

1. Даниела Попова, СУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. Пловдив
2. Десислава Цокова, ПГ „Асен Златаров“, гр. Видин
3. Албена Кискинова, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Куртово Конаре

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи две специални грамоти: на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД – за изграждане на единна национална платформа за електронно обучение в помощ на дигиталното образование. Системата включва създаването на 800 000 потребители с възможност за използване на платформа за обучение през Майкрософт Teams, като в последствие са добавени всички достъпни на пазара платформи и ресурси. В рамките на проекта, реализиран в условията на извънредно приложение, Телелинк Бизнес Сървисис съвместно с Microsoft осигуриха поддръжка при внедряването и пускането в експлоатация на системата.

Втората специална награда бе връчена на Николай Илиев, управител на „Некст Лаб“ ЕООД, който дари компютърна техника на 66 деца от Монтана.

По мнението на учителите, които се включиха в конкурса, организиран от БАИТ,
„неочакваната“ учебна 2019/2020 г. им даде изключително много възможности да „надскочат себе си“, да излязат „от коловоза на ежедневието“, да открият „нови начини на вдъхновение“, както и „уникални и незаменими възможности за обучение, които могат да съществуват само в онлайн среда“.

За втори мандат като председател на БАСКОМ бе преизбран Доброслав Димитров, съосновател на Империя Онлайн.

Бистра Папазова от Кобилдър Интернешънъл, Виктор Билянски от Скейл Фокус и Станислав Овчаров от Мусала Софт  са новите членове на Управителния съвет. Преизбрани за членове на борда бяха също и Филип Мутафис от Дайнамик Солюшънс, Красимир Стоянов от Орак – Инженеринг, Крум Хаджигеоргиев от Мелън и Димитър Гюлев от Антиподес. Георги Захариев от Динамо Софтуер, който също бе част от предишния състав на Управителния съвет, не се кандидатира за нов мандат, но остава ангажиран с един от основните проекти на БАСКОМ – Годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор в България (BASSCOM Barometer). Изпълнителен директор на организацията е Мая Маринова.

С цел приемственост към новия Управителен съвет на БАСКОМ бе сформиран Консултативен съвет, който включва всички бивши председатели на организацията, като те остават активно ангажирани с нейните цели и каузи. Към настоящия момент това са Георги Брашнаров от Немечек, Стамен Кочков от ЛИДЛ Диджитъл и Георги Шарков, който  ръководи Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа и Лабораторията по киберсигурност в София Тех Парк.

Новото ръководство на БАСКОМ ще продължи да отстоява всички публично изразени позиции на организацията, включително тази против избирателното намаляване на ДДС като социална мярка и все по-настоятелните искания за цялостна ревизия на данъчния модел без задълбочен анализ и никаква оценка на въздействието от подобен ход.

БАСКОМ настоява да не се увеличават преките, косвените данъци и максималния осигурителен доход за работещите и прозрачни бизнеси, да се приоритизира дигиталната трансформация на икономиката и да се преосмисли политиката по намаляване на държавния прием и увеличаване на семестриалните такси през академичната 2020/2021 г. за студенти в специалности, свързани с информатика, информационни технологии, компютърни науки и софтуерно инженерство.