Форумът премина в два панела – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Първата дискусия отвори въпроса за реалните промени, настъпили през последната година след навлизането на инструментите с изкуствен интелект в образованието. В нея участваха шест панелисти включително и заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Главно към нея бяха отправени множество въпроси, свързани с подготвяната нова обучителна програма и готовността на българската образователна система за по-широко прилагане на технологии с изкуствен интелект. Темата предизвика активен интерес от аудиторията, а обменът на мнения между участници и публика на моменти прерасна в дебат.

Втората дискусия беше посветена на променящата се роля на учителя заедно дигитална трансформация и реалните условия предлагани от МОН. Сред участниците бяха учениците от ТУЕС към ТУ-София Калоян Анастасов и Дарий Топузов, носител на наградата „Джон Атанасов“, Пламен Тошев от Acronis България, както и Биляна Илиева, заместник-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе.

Дискусията открои значението на адаптирането на изкуствения интелект в образованието и необходимостта от по-добра координация между университетите и училищата.

Изображение: Екип DevStyleR

Близо 6 години е старши експерт в Регионалното управление на образованието София-град, първоначално като начален експерт, а в последствие като старши експерт по организация на средното образование. От 2018 година е директор на 122 ОУ ,,Николай Лилиев“

В интервю за DevStyleR г-жа Германова споделя повече за иновациите в 122. ИОУ “Николай Лилиев”. Разказва ни и за любовта, която учениците изпитват към технологиите, медалите и постиженията от национални състезания и олимпиади, които предизвикват неописуемо чувство на гордост у нея. Разкрива ни и защо 122.ИОУ е наричано още “стъкленото училището”, както и за това кога мисията на учителя е успешно изпълнена.

Какви предмети се изучават в 122. ИОУ “Николай Лилиев”?

Ние следваме учебния план, по който всички деца в България се обучават в основните училища. Тъй като имаме статут на иновативно училище, имаме предмети и учебни програми, които са одобрени от МОН – това са предметите по роботика и информационни технологии, роботика и приложно програмиране и дизайн и програмиране.

Учебните заведения придобиват статут на иновативно училище за четири години. Миналата година изтече първия етап от иновацията, която тогава въведохме от първи клас и по това време децата изучаваха основно роботика и приложно програмиране. А, знаете, че това е една изключително динамична сфера. Наложи се да променим учебния план, като се съобразихме с предложенията на целия екип от учители. В сферата на иновацията въведохме предметите, за които ви споделих по-горе.

Колко ученици в момента учат в училището?

Към настоящия момент са 636 ученици. Най-хубавото на нашето училище е това, че то е на едносменно обучение. Това дава възможност на всеки ученик от първи до пети клас да се подготвя в училище в следобедните часове. Може би и именно това прави училището предпочитано от родителите.

122. ИОУ “Николай Лилиев” е в списъка на иновативните училища у нас. Какво е необходимо, за да попаднете в такъв списък? Какви са изискванията и критериите? Кога едно училище е иновативно?

За да попаднеш в списъка на иновативните училища, трябва да кандидатстваш с иновация, която може да бъде в сферата на иновативните методи на преподаване, да включва нов учебен предмет, както е в нашия случай, или в сферата на управлението. Моето мнение е малко по-различно. Може би, защото при нас иновацията е във всички класове и във всички паралелки от първи до седми клас. И смятам, че ние наистина сме иновативно училище, защото с иновацията е обхванат целият учебен процес. За да придобие едно училище статут на иновативно, трябва да предложи иновация. След като подаде своите проектни предложения през януари, през лятото Министерски съвет излиза с постановление, в което утвърждава списъка с иновативните училища. За да станем ние иновативно училище, тъй като въвеждаме нов учебен предмет, разработихме цяла система за въвеждането му, както вече ви казах, поетапно.

Обучението ни е по-специализирано и заради това, че вече сме доста оборудвани с техниката, която е необходима. Важна роля играят и преподавателите, защото няма как да правиш иновация, без да имаш необходимите хора. Знаете колко е трудно да си намериш информатик, който да работи в училище.

Ние сме партньори с Факултета по Математика и информационни технологии към СУ и техни студенти идват и работят при нас. Заместник-директорът на 122. ИОУ “Николай Лилиев” е един такъв пример. Въпреки крехките си години, той е изключително амбициозен. И се справяме изключително добре с иновациите.

С какво се отличава 122. ИОУ “Николай Лилиев”?

Иновацията при нас е във всички паралелки – от първи клас до седми клас. От шест години съм директор на училището, а преди това работих в Регионалното управление на образованието. Преди това бях директор 14 години. Може би целият опит, който имам, ми помогна да направя добър анализ на училищната мрежа в район Лозенец и да разбера от какво има нужда училището, защото тогава бяха около 400 деца. Сега капацитетът е запълнен, защото родителите оцениха цялата тази промяна, която се случи в училището.

Знаете, че днес, каквото и да правите, е необходимо да може да работите с технологиите. По време на пандемията се опитахме да обърнем цялата тази неприятна ситуация в наша полза. Кандидатствахме по различни национални програми и проекти, за да се сдобием с техника и, когато децата се върнаха в училище, да прекрачат прага на едно съвременно училище с модерни технологии.
Бих казала, спокойно бих казала, че сме едно наистина съвременно оборудвано училище.

Вие споменавате и за актуализирани учебни програми от средата на миналата година. Бихте ли споделили повече за тях? Какво включват те?

В първи клас децата, които изучават роботика и информационни технологии се занимават с програмиране без компютър. Управляват образователни роботи Фотони, които видяхме в Полша, когато бяхме на Еразъм и за огромно щастие успяхме да се сдобием с тях, за да може и нашите деца да ги използват. Запознават се и с компютърните системи. За някои от учениците това може да бъде и първото запознаване с технологиите. Използваме игровия подход. Децата се забавляват, докато учат. Особено, управлявайки нашите роботчета, фотоните, които са толкова мили. Те приличат на кученца, на които, ако ги погалиш, ушенцата им стават дори розови, ако постигнеш целта. Като те програмират тяхното движение върху килимчета, които представляват градска среда и в зависимост от задачата, нещо друго. Децата от втори до четвърти клас използват Lego Duplo комплекти. Програмират с Мicro:bit, Minecraft Education. На тази възраст учениците вече могат да се ангажират и с по-сложни задачи. Да се запознаят с базови концепции на програмирането. Интерактивните уроци, които правим, понякога и съвместно с децата, с помощта на метода “Обърната класна стая”, когато се включат и различни роботи и програми, това може да пробуди в тях още по-голям интерес към технологиите

Учениците от пети до седми клас, които учат дизайн и програмиране, създават 2 и 3D дизайн с програмата Canva. Могат да създават уебсайтове.

Бихте ли ни споделили повече и за Вашия STEM център. Какви предмети се изучават? Как го приемат децата?

Нашият STEM център се превърна в едно прекрасно място, което преди хората знаеха като стара работилница. Да, сега отново е работилница, но много по-освежена и модерна. В нея учениците работят основно с лего роботите. Има компютърен кабинет и зала, в която най-често се провеждат бинарни уроци. Имаме и кабинети с виртуална реалност и децата с огромно желание очакват тези часове. Също така изпитват особен интерес към хуманитарния робот. Заедно с учителите се опитваме да се възползваме максимално от техниката, с която разполагаме, като по този начин това не само би онагледило учебния процес, но и би допринесло за повишаване на интереса на децата към това, което учат.

Имате ли специален подход на преподаване, за да усвои ученикът по-добре даден материал?

Ние познаваме нашите ученици. Познаваме техните интереси. Учителите много често си споделят, обменят идеи какво работи. Провеждаме STEM уроци, за които ви споделих. При бинарните уроци, даваме възможност на нашите учители, които са свободни в дадения час, да присъстват на тях. Това е много мотивиращо. От една страна, е мобилизиращо за учителя, който ще изнася урока, или учителите. Всичко, което правим, което е различно и по-въздействащо в образователен смисъл, и в името на тези деца е изключително мотивиращо и придава смисъл на нашата професия.

Какви извънкласни дейности имате? Бихте ли ги изброили и каква е тяхната предназначеност?

Има два вида занимания по интереси. Едните се провеждат от нашите учители и са безплатни за децата – “Клуба по художествена гимнастика”, “Спорт и здраве”, “Спортни игри”, “Света на математиката”, “Ние, четящите и творящите”, “Театрално студио – игра на сцена”, “Сръчковците”, “Математически приключения”, “Екология и математика”, “Изкуство и математика”, “Ключ към знанието”, “Математика в природата”, “Испански език”, “Уверени в Интернет пространството”, “Основи на програмирането с Java”, “Дигитален свят”. Дейностите ни са изключително разнообразни, наблягаме и на спорта. Имаме и външни занимания по интереси – „Креативна математика”, Философия с деца”, “Философски дебати”, “Състезателна математика”, “Английски език”, “Балет”, “Народни танци”, “Изправителна гимнастика с MTV и хип хоп танци”, “Приложни изкуства”, “Шах”, “Клуб по таекуондо“.

Тези дейности са идеалният начин да откриеш своето място в училище.

Вашите ученици явяват ли се на конкурси и състезания? Ако да, бихте ли споделили кои?

Нашите деца имат изключително състезателен дух. Много съм горда, когато в училището пристигне цял плик с медали и награди. Учениците ни наблягат на националните олимпиади. Участваме в Националната олимпиада по математика, Националната олимпиада по информационни технологии, Националното състезание по компютърно моделиране, както и в останалите предмети – география, история, български език, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, биология и здравно образование. Мога да изброявам още много олимпиади и състезания, те са безкрай.

Какво е нивото на технологичното образование у нас и какво е нужно да се направи, за да се подобри качеството?

Вярвам, че сега чрез Националната програма за изграждане на STEM центрове, където всяко училище ще има възможност да изгради STEM кабинети и STEM центрове, както и високотехнологични кабинети, за които очакваме всеки момент финансиране, че това наистина ще създаде една по-модерна училищна среда. Има училища, в които все още се разчита само на мултимедията. Всяко едно училище може да се превърне в по-модерно, стига училищното ръководство да е амбицирано. Тази година изградихме и два хуманитарни кабинета, така че, постепенно човек, ако следва своите цели и иска да предложи една наистина съвременна среда за обучение на децата, има възможност да го направи.

На какво най-много държите в процеса на обучение?

Знаете ли на какво? Когато виждам, че след като приключат учебните часове децата не бързат да си тръгнат, а остават и го правят с удоволствие. Това, че те обичат училището си. Много е важно децата да се чувстват добре. Средата да е приятна и те да искат да са там. Имаме кът за четене, в който те много обичат да остават. Децата не искат да си тръгват от училище и това им харесва. Гордеят се с това, че учат в 122-ро училище. И, да, има и изключения, разбира се, но щеше да е нереално да не е така, но когато по-голямата част от децата са щастливи, когато родителите също са спокойни къде са децата им, мисля, че нашата задача е изпълнена.

Как възприемат учениците технологиите и всичко, свързано покрай тях? Според Вашите наблюдения коя е най-интересната част за тях?

За по-малките ученици най-интересна им е работата с роботите. По-големите пък срещат предизвикателство със създаването на сайт. Много добре работим с ученическия съвет, който е един огромен генератор на идеи.

На Коледния базар миналата година, който е традиционен за нас и който се провежда в близкия мол до училището, който ни подкрепя вече трета година, като ни дава безплатен щанд, представяме нещата, които децата са изобретили, съвместно с родителите. Традиционно участваме и в една кауза, която учениците са избрали в подкрепа на Майчин дом. Учениците на 122. ИОУ съчетават полезното с приятното и в същото време с благородното.

Кариера в технологиите – коя е най-подходящата възраст, според Вас, в която е добре да се ориентираме за кариера?

Обучението, което ние прилагаме на децата е нещо, което с всеки ден става все по-необходимо в живота. Всяка една професия изисква да имаш познания по технологиите. Това, което ние правим подпомага техния избор къде искат да отидат. При нас е много засилено обучението и по Английски език. Независимо къде учениците искат да продължат своето образование, дали в ТУЕС, или в Математическата гимназия, най-важно е да имат стабилна основа.

Каква е ролята на родителя в този случай? Колко силно влияе на решението на детето?

Колкото и да е добро училището, вярвам, че семейството е на първо място. А, от друга страна много от родителите, които идват и записват децата си при нас, казват: „Аз съм в сферата на информационните технологии”, което означава, че пък те, от своя страна преценяват, че е добре детето им да продължи тяхната професия. Ние сме облагодетелствано училище. За родителите образованието е ценност. Те уважават мнението на своите деца и ги подкрепят. Искрено пожелавам повече деца в България да имат такива подкрепящи семейства.

22 ИОУ. “Николай Лилиев” е по-известно като “стъкленото училище”. Защо го наричат по този начин? Има ли история, която да стои зад това?

Знаете, че теренът, на който се намира училището е доста стръмен. Построяването на сградата е било истинско предизвикателство през 60-те години на миналия век. До ден днешен УАСГ – Университетът по архитектура, строителство и геодезия водят свои студенти и наблюдават начина на строене на училището. Стъклено е, защото има страшно много прозорци и влиза много светлина в него.

Ако минете покрай сградата, може да забележите как физкултурният салон, който преминава над пътя, се крепи на една-единствена колона и много често родителите ни питат дали е достатъчно стабилно. Периодично училището ни се проверява от инспекция, за да може да гарантираме на 100 % сигурността на децата.

В момента, в процес на строене е Спортният балон, за който кандидатствахме и МОН отпуснаха средства. Това е доста солидна конструкция, а, в която децата ще могат да играят и да спортуват. И от прозорците на стъкленото училище да виждат красотата на дърветата, които са отвън. Имаме класни стаи, в които като влезете, понеже прозорците са до долу, сякаш децата стоят между дърветата, които се виждат. Друга история, която бих могла да споделя за училището е, че в него е сниман емблематичния за България филм „Таралежите се раждат без бодли“.

Какво бихте искали да кажете на родителите и техните деца, които са избрали в ИОУ “Николай Лилиев?

Бих искала родителите да вярват повече в нас и да бъдат сигурни, че ние искаме най-доброто за техните деца. Да ни споделят повече и заедно да вървим напред.

На всички прекрасни ученици бих искала да кажа да продължават да посещават училището, дори и когато го завършат. Имаме традиция в края на седми клас децата да пускат балони в небето. Пъстри и шарени. И всеки поема по своя път. Въпреки това, този път понякога ги връща при нас. Виждам с какво умиление учителите се радват на успехите им. Как споделяме техния напредък и се колкото силно се гордеем с тях като наши деца.

ГАЛЕРИЯ

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Прочетете още:
1. В Програмния Код Има Изкуство, Винаги Търся Красотата
2. Във Всяка Една Сфера Има Частица от Красотата на Математиката
3. Христо Иванов: Приложения за телефон – това е бъдещето

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

PISA: 54 % от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания по математика

54% от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 % от тях нямат елементарни четивни умения, а 48 % от тях са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA 2022, предаде БТА.

Резултатите бяха предадени в Министерството на образованието и науката от Неда Кристанова – директор на Центъра за предучилищното и училищното образование, в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Изследването оценява знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика, четене и природни науки. PISA се провежда на всеки три години, като последното издание е трябвало да бъде през 2021 г., но е отложено заради Ковид-19 пандемията. През 2022 г. в проучването са участвали ученици от 81 държави и региони.

Максималният брой на участващите учениците от едно училище в изследването PISA 2022 за България e 53. Те се избират на случаен принцип от общия списък на всички ученици, които са родени през 2006 г.

PISA 2022 се фокусира основно върху математиката, а четенето и природните науки са второстепенни области.

Държавите и регионите с най-високи резултати по математика в PISA 2022 са Сингапур с 574 точки, Макао, Китай с 552 точки, Китайски Тайпе с 547 точки, Хонконг, Китай с 540 точки, Япония с 536 точки, Корея с 527 точки и Естония с 510 точки.

Държавите, които имат сходни с България средни резултати по математика в PISA 2022 са: Монголия, Кипър, Молдова, Катар, Чили.

Средният резултат на българските ученици по математика е 417 точки.

Математиката в Технологичната Индустрия – Защо е толкова важна?

Познанията по математика, правилното четене и разбиране, решаването на логически задачи, както и разрешаването на различни ситуации и проблеми са ключови за младшите таланти, които тепърва ще навлизат в технологичния сектор.

Ниските резултати, които са постигнали тийнейджърите по математика обаче дават сериозен повод за притеснение за бъдещето на технологичния сектор у нас. Tech индустрията по света се развива изключително бързо, а българските компании и специалисти правят всичко възможно, за да поддържат високото ниво и да не изостават от новостите.

За да бъде технологичният сектор у нас на световно ниво, той има нужда от качествени кадри. Все по-често компаниите споделят за липсата на именно такива и проблемите, които са свързани с висшето образование в технологична насоченост, а ниските показатели за познания по математика на PISA още повече дават повод за притеснение за бъдещето на българската технологична индустрия.

В България 46 % от учениците достигат поне равнище две на владеене на математика, значително по-малко от средното за страните от ОИСР (средно за ОИСР: 69 процента). Останалите 54 процента от българските ученици са разпределени на най-ниските равнища на скалата по математика в PISA 2022.

И още – в България разликата между резултатите на учениците с благоприятен социално-икономически статус и на тези с непривилегирован социално-икономически статус по математика е 108 точки, което е по-високо от средното за ОИСР – 93 точки.

Семейната среда и книгите – ключов фактор за по-добро бъдеще?

Според PISA колкото по-голям е броят на книгите вкъщи, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области за 2022. Тази тенденция се запазва през годините при резултатите на България. Но когато мама и тате не четат, от къде детето може да почерпи пример?

Дигиталните устройства и липсата на уважение към учителя като причини за ниските резултати

Зад всеки нисък или висок резултат се крие по една или няколко причини. Високите резултати са продукт на много часове труд, постоянство, дисциплина, учене, надграждане, обогатяване и т.н. Но ниските резултати могат да бъдат причинени от различни фактори и ненавременната родителска или учителска намеса са изключително рискови, когато става въпрос за едно подрастващо поколение.

За какъв проблем или страничен фактор алармира PISA 2022?

Около 41 % от учениците в България съобщават, че не се справят добре в повечето или във всички часове по математика (средно за ОИСР: 23 на сто).

48 на 100 от учениците не слушат какво казва учителят (средно за ОИСР: 30 на сто). 46 % от учениците се разсейват, защото използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 30 процента).

40 % се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 25 на 100).

Мнението на Министър Цоков

Въпреки безброй разсейващите странични фактори, които умишлено или не отвличат вниманието на учениците от ученето, ниските резултати не са плод само единствено на ученическата разсеяност или незаинтересованост.

“Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика”, обясни министъра на образованието и науката проф. Цоков, цитиран от Dir.bg.

Според него различните държави се опитват да променят своите образователни системи по различен начин. “Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход”, каза още той пред Dir.bg.

Министърът се опита временно да успокои обстановката като даде уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.

Следващото изследване на PISА ще се състои през 2025 г. До тогава от МОН заявиха, че на учениците ще бъде обърнато специално внимание и ще се работи целенасочено върху това те да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания.

Златният медал спечели Марин Христов (11 клас, СМГ). Среброто е за Иван Тагарев (12 клас, СМГ), а бронзовите отличия завоюваха Ангел Христов (10 клас, ППМГ Бургас), Божидар Димитров (12 клас, ПМГ Силистра), Веселин Маркович (10 клас, МГ Варна) и Илияс Номан (12 клас, СМГ). Ръководители на националния отбор са проф. Станислав Харизанов (ИИКТ / ИМИ-БАН) и гл. ас. Стоян Боев (АУ), наблюдател е доц. Стефан Герджиков (ФМИ-СУ / ИИКТ-БАН).

Международната олимпиада по математика е първата олимпиада по природни науки. Създадена е през 1959 г. в Румъния. България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата от създаването ѝ до днес.

Към 2023 г. на Международната олимпиада по математика българският отбор е завоювал общо 303 медала: 57 златни, 127 сребърни, 119 бронзови медала, както и 17 почетни грамоти!

Марин Христов е ученик в 11 клас в СМГ и за втори път е част от националния отбор. Интересът му към математиката и състезанията започва още от 1 клас, като в 6 клас вече се включва и в международни турнири. Най-голямо вдъхновение е получил от учителя си в СМГ Иван Симеонов. Марин има десетки успехи на световни състезания. На миналата Международна олимпиада по математика той печели сребърен медал. От Балканската има сребро и бронз, от Младежката балканиада има два златни медала, както и злато от Жаутиковската олимпиада тази година.

Иван Тагарев е ученик в 12 клас в СМГ и за втора поредна година се класира в националния отбор. Той започва от малък да се явява на различни състезания по математика. В 8 клас разбира, че има национални отбори и се мотивира да участва в тях. Най-голяма заслуга за развитието му като състезател по математика има учителят в СМГ Илия Костов. Най-силните класирания на световни състезания на Иван досега са сребърният медал от Международната олимпиада миналата година, златният медал с максимален резултат на Младежката балканиада и златният медал от тазгодишното издание на Romanian Masters of Mathematics.

Илияс Номан е ученик в 12 клас в СМГ и за втори път е част от отбора за Международната олимпиада. Той започва да участва на състезания по математика в 5 клас. Голяма заслуга и мотивация за неговите постижения през годините има учителят му Илия Костов. Илияс взима участие в Международната през 2021 година, където печели сребърен медал. Другите му успехи са сребро и бронз от Балканската по математика, също сребро и бронз от Romanian Masters of Mathematics.

Веселин Маркович е ученик в 10 клас в МГ „Д-р. Петър Берон“, Варна и за първи път е част от националния отбор. Той се увлича по математиката още от малък, като в 5 клас, след приемането му в МГ „Д-р. Петър Берон“, започва да се състезава. Той е благодарен на учителката си Веселина Тодороска. В 8 клас Веселин печели сребърен медал от Младежката балканска олимпиада по математика.

Ангел Христов е ученик в 10 клас в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас и за първи път ще представя България на Международната олимпиада. Още в 1 клас той решава да се занимава с математика и да ходи на състезания. Успехите на Ангел до сега са сребро от Iranian Geometry Olympiad, златен медал на South Africa IMC, златен медал на Canadian Grey Jey Mathematic Olympiad.

Божидар Димитров е ученик в 12 клас в ПМГ „Св. Климент Охридски“, Силистра и за втори път е част от националния отбор. Той от малък се интересува от математика, като в 1 клас започва да участва на състезания. Голяма подкрепа и мотивация за неговото представяне дължи на семейството си и на учителката си Анна Георгиева. Божидар спечели бронзов медал от Международната олимпиада миналата година, има две бронзови отличия от Romanian Master of Mathematics и сребро от Балканската тази година.

Отличените учители са:

Категория Технологични иновации
1. Инж. Христо Ковачев, старши учител по теоретично обучение, ПГМЕТТ „Христо Ботев”, гр. Шумен
2. Людмила Борисова, начален учител, СУ “Св. Климент Охридски” , гр. Аксаково
3. Атанас Терзиев, зам.-директор, 122. ИОУ “Николай Лилиев”, гр. София

Категория Качествено учебно съдържание
1. Румяна Ангелова, старши учител по информатика и математика, ПГИМ, гр. Пазарджик
2. Анелия Неделчева, ръководител на направление ИКТ и учител по информационни технологии, ОУ “Любен Каравелов”, гр. Русе
3. Доротея Божинова, главен учител по история и география, Професионална гимназия по облекло “Ана Май”, гр. Пловдив

Категория Практическа насоченост на преподаването по информационни технологии
1. Елена Пенчева-Колева, старши учител по информатика и ИТ, 44. СУ „Неофит Бозвели, гр. София
2. Десислава Христова, ръководител на направление ИКТ, СУ „Отец Паисий“, гр. Самоков
3. Ивелина Атанасова, старши учител в начален етап, НУ “Любен Каравелов”, гр. Нова Загора

Категория Принос за качествено изграждане на STEM център
1. Деяна Пейкова, зам.-директор по учебната дейност, преподавател по английски език, ОУ “Христо Смирненски”, гр. Раковски
2. Грета Стоянова и Таня Сребрева, старши учител по природни науки и старши учител по информационни технологии, ОУ “Александър Георгиев-Коджакафалията“, гр. Бургас
3. Динко Цвятков, директор и учител по математика, СУ “Иван Вазов”, гр. Стара Загора

Във връзка с новата категория от тази година, свързана с изграждането на STEM центрове в училищата и постигнатите забележителни резултати, журито взе решение да присъди Грамота за Специален принос за развитието на STEM център на Станислава Стефанова, учител по природни науки, ЧОУ „Симеон Велики“, с. Иваняне, Столична община.

Грамотата за специален принос за развитието на STEM център беше връчена от Наталия Митева, заместник-министър на образование и науката.

Учителите, спечелили първо място във всяка от четирите категории, както и г-жа Стефанова, получиха ваучер за безплатно посещение на ТехноМеджикЛенд с учениците им. Училищата, чиито представители са те, получиха и 9 месеца безплатно използване на HeRMeS eXpress, облачно решение за управление на човешки ресурси, създадено от ТехноЛогика.

Общият брой кандидатури, които бяха подадени тази година, е 85. Най-много учители кандидатстваха в категорията „Качествено учебно съдържание“ – 40. За категориите „Технологични иновации“ – 19, „Принос за качествено изграждане на STEM център“ – 15, „Практическа насоченост на преподаването по информационни технологии“ – 11.

Спонсори на конкурса са Кейсием, VMware България, Акронис България, Есри България, ТехноЛогика, Дейта плюс, CENTIO #CYBERSECURITY, Delta.BG, Интер Карс България.

В партньорство с Bloomberg TV Bulgaria, DevStyler, Karieri.bg, Uchi.bg, EduTechFlag, Учители.бг, Teacher.bg, Digitalk.

Какво означава за теб това отличие?

Несъмнено е едно голямо признание за работата ми през последната година, в която преподавам, защото наистина имах доста интересни проекти. Радвам се, че бяха забелязани.

Можеш ли да разкажеш на читателите ни и каква е причината да попаднеш в полезрението на БАИТ?

Всичко започна когато записах курс в БАН, от който се научих на сравнително базови неща, свързани с 3D принтиране. След това закупих 3D принтер и започнах по-усилено да се занимавам, като дори направих и уроци в тази сфера. По-късно пък изкарах друг курс, след който започнах да преподавам запояване и електроника. Тези мои курсове бяха приложени успешно в няколко български училища.

Значи наградата ти е за принос в образованието, а ти самият си ученик. Как се съчетават двете неща – да бъдеш ученик и учител едновременно?

По-голямата част от годината прекарахме онлайн. Но е интересно, защото с тази форма, никой не ни сяда на главите и не ни хваща да учим. Аз лично не съм изцяло доволен от този тип обучение, защото не ни дава това, което трябва да получим и нещата не се получават като хората. Но пък училището ме насочва за това как аз трябва да преподавам, защото ставам свидетел на някои елементарни неща, преподадени много сложно. Това води до неразбиране, което не носи полза никому. Затова аз обяснявам нещата на децата, както бих искал на мен да ми бяха преподадени преди време, а дори и сега.

Според теб има ли го момента, че сегашните преподаватели може би са били обучавани по малко по-академичен и сложен начин – нещо, от което сегашните деца нямат нужда и не могат да възприемат?

Има го, да. Но мога да кажа също, че онлайн обучението е като една лупа на българската образователна система и мисля, че то много добре показва къде са грешките и какво може да се поправи, а това няма да е никак трудно.

Как се запали по технологиите?

В час по физика, когато бях 6-ти или 7-ми клас, обсъждахме какво трябва да стане, така че при определен волтаж да светне дадена лампа с резистори. Помня, че ми беше много интересно, а при преместването след 7-ми клас имах възможността да продължа с тази сфера.

Как се преподава 3D принтиране и какви са трендовете при него? Доколко е развито в България?

Най-напред се започва с 3D моделиране – как става то, какво се прави и т.н. След това се обяснява самият принтер и накрая се стига до програмата, която стои между 3D модела и принтера. Истината е, че сам по себе си той е доста проста машина, но задкормилното устройство е важно и има други аспекти. Колкото до Българи, за съжаление 3D принтирането не е много развито, защото няма достатъчно академии и са некачествени тези, които са за по-малки деца. Затова реших да направя нещо по-различно, което да е качествено и да запалва децата от малки.

А можеш ли да разкажеш и за уроците по запояване?

Те са доста интересни, защото при тях се вижда на мига това, което правиш. При 3D принтирането имаме няколко часа принтиране и на едно дете може да му мине тръпката. Накрая му харесва резултата, но не е същото. При запояването мога да запоя два диода с два резистора и една батерия, и резултатът светва мигновено. Това е и моментът, в който се вижда детската искра и голяма радост. Сякаш си направил фокус пред детето, това е аналогията.

Всичко това се случва в Robopartans?

В голяма част, да. Но също така преподавам и в ЧОУ “Томас Едисън”. В Robopartans преподавам и ЛЕГО роботика, като там имам повече групи.

Какво представлява ЛЕГО роботиката?

Това е може би най-развитият тип образователна роботика за деца. Идеята е, че те сглабят робота с 3D модел и след това го програмират с малки стъпки. Тук, както и при запояването, те веднага виждат какво са направили. Програмата е подобна на Scratch и много бързо и лесно успяват да се ориентират в нея. Направена е лесна и интуитивна – с рисунки, скали и т.н. Много се надявам, че това, което правим ще развие интереса на децата и той ще продължи да се развива в някоя техническа гимназия, а след това и университет. Но въпросът е, че не трябва да се губи.

Както отбелязахме, ти си ученик, който вече преподава и явно си една, две стъпки напред. Мислил ли си ти самият с какво искаш да се занимаваш, след като завършиш “Джон Атанасов”?

Бих искал да се занимавам с роботика, като това ще стане или в ТУ, или в СУ. Със сигурност ще е инженерна специалност.

А как изглежда роботиката в България от твоята призма? Има ли почва за развитие или сме забравили тази сфера?

Не мисля, че сме я забравили. Ето че вече имаме български колаборативен робот, което си е значителен напредък. Имаме ПАРА организацията, от която и аз съм част. Но в България роботиката се развива и има перспектива да се учи, а е важно също, че след това можем лесно да си намерим работа. Самата професия е перспективна и постоянно изникват нови стартъп фирми, които често фалират, но пък нашият пазар е много агресивен и затова трябва да не спираме да опитваме. Имаме дори няколко автоматизирани фабрики в България. Голяма част от по-големите заводи са автоматизирани и са налични много интересни неща, направени в България в последните години. Смятам, че в най-близко бъдеще роботиката ще навлезе в страната много повече, а също така и в българските медии.

Питам, защото съществува и мнението, че може да използваме роботи, да автоматизираме складове и т.н., но всичко това е с външни роботи, които се купуват от чужбина. Следователно поддръжката им е скъпа, самите те са по-скъпи. Ако се произвеждат в България, ще е по-евтино за цялата индустрия.

Ние нямаме фабрики за това. В България поръчваме частите и само сглабяме. Не можем да кажем наистина, че тук е производството, защото нямаме капацитет, с който да произведем всяка една част и да сглобим един робот. Това ще изисква много ресурс. Затова купуваме от Китай, а и честно казано, каквото и да направим тук, дори по-качествено, то няма как да вземем по-добра цена от китайците.

Какво означава за Вас да бъдете сред “Дигиталните новатори в образованието”?

Лично за мен това е огромна чест и признание за труда ми, който полагам в работата си като учител по математика. Винаги съм се стремяла да използвам информационните технологии в часовете си по математика, така че да представя най-лесно материала. Интересно е, че когато разбрах за наградата, първоначално помислих, че е шега. Все пак се оказа обратното и това наистина е много голямо признание.

Разкажете ми за този иновативен подход на преподаване. Това е и категорията, в която Вие сте победител.

Най-напред искам да кажа, че училището ни е много хубаво и иновативно, като аз и моите колеги сме преминали през обучение за използване на облачни технологии като Office 365, G Suite и т.н. Към момента изпълнявам и длъжността Заместник-директор по учебна дейност, но водя и часове по математика. В училището ни се обучават близо 620 деца, а аз и колегите ми сме в различни Facebook групи за учители, в които обменяме опит и обратна връзка с други учители – това е изключително полезно. Колкото до иновативния подход – идеята е в един час да използваме традиционния хартиен учебник, но освен това, да прибавим и информационни технологии. Например, има урок за мащаб. Тогава урокът се преподава чрез използване на Google Earth в Chromebook устройствата ни. Децата трябва директно да измерят разстоянието от картата. Използваме също знания по география – намираме дължината и ширината спрямо региона. Тези изчисления чисто математически ги превеждам към новото знание за мащаб и какво точно означава. С този пример става ясно как да интерпретираме, използвайки технологиите, така че да ни помогнат с представянето на новите знания по математика. Друго скучно за учениците са действията с десетични дроби. Когато включите този урок в една ескейп стая и направите състезание, в което ги разделите на отбори, то по този начин атмосферата се променя и те учат по един по-атрактивен и забавен начин. Те са различни и най-важното е да се изведе максимума от всеки спрямо неговите интереси. Ученици, които ги виждаме, че са тихи, прави впечатление, че участват много сериозно в занятията. Голяма част от тях смея да кажа, че работят много по-лесно с електронните устройства.

Как решихте да кандидатствате за конкурса на БАИТ? Има ли човек, на когото трябва да благодарите?

Видях информация за него в групата във Facebook за учителите по математика. Стана ми интересно и реших, че опитът, който имам не е скрит и нищо не ме спира да го покажа и на други колеги. Реших да разпиша какво правя и да покажа сайта ми. В него имам качени и видео уроци, които съм провеждала. Купих си дори графичен таблет, за да показвам по-добре геометричните тела на учениците по време на дистанционното обучение. Всичко това ме мотивира да участвам в конкурса и да споделя своята практика.

Лесно ли преминахте в дигитален формат във Вашето училище?

При нас може би се случи много по-леко, отколкото на други места, защото всичките ни ученици вече имаха акаунти в Office 365. Но в крайна сметка решихме цялото дигитално образование да се проведе в платформата на Google, защото тя е много по-лесна за малките от първи, втори, трети клас. Изключително лесно и бързо се организирахме и създадохме нови акаунти за всички ученици и учители. Това са, ако мога да се изразя така, безсънни нощи. Трябваше да обучим колегите и всеки да си направи класна стая, в която да преподава, а след това да се включат и децата. Голяма част от уроците бяха с проектно-базирано обучение, т.е. задаване на проекти, по които да се работи. Повечето колеги успяха да дигитализират своето учебно съдържание и не разчитаха само на електронните учебници и мога да кажа, че почти всички създадоха свои собствени ресурси.

Това отрази ли се на успеха на децата?

И тази година, както и предната, също сме сред призовите места за Област Пловдив спрямо националното външно оценяване. Това е успех за нас! Всички наши ученици са с успешен прием след 7 клас и въпреки дистанционното обучение успяха да се справят. Наистина мисля, че усилията, които аз и колегите ми положихме си заслужаваха труда.

Имате ли наблюдения дали някое от Вашите деца вече има по-сериозен интерес към технологиите и дори да иска да се занимава с програмиране?

Абсолютно! Знаете, че когато подадете таблет или телефон на малките деца, вниманието е изцяло към устройството. Все пак дистанционното обучение даде лек обрат в тази посока. Давам пример с моята дъщеря, която използва всяко свободно време, за да играе навън, а не стои на таблета. Но децата са забележителни и са интересни и игрите, които играят. Дори на 8 години, вече строят градове в Minecraft, играят в мрежа и т.н. Колко са малки и вече ги влече тази посока. Интересът към технологиите си го има, а те са достъпни, както и ресурсите. Това помага на децата да се занимават с информатика в по-голяма възраст и мога да кажа, че 60% от вече завършилите ги приеха в специалности като “Софтуерно инженерство”, “Математика”, “Системно програмиране” и други. Постигаме успехи и в тази насока.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Какво означава за Вас да бъдете сред “Дигиталните новатори в образованието”?

Това е признание, което не съм очаквал. Признание, което означава много за мен, защото модулът беше за програма, която е приета от родители и ученици. Хубаво е, когато някой оценява труда ти и се интересува от работата ти, както и когато някой те поздравява и поощрява това, което правиш.

Какво Ви накара да кандидатствате в конкурса?

Трябва да благодаря на БАИТ, че подкрепят българските учители. Имаме нужда от обществото и от неговата подкрепа. Тези състезания са наистина страхотна инициатива. Знам, че това бе първото издание на “Дигитални новатори в образованието”, но мисля, че ще продължи и през следващите години. Смятам, че на моето място можеха да бъдат много други български учители и затова съм благодарен, че бях избран. Колкото до кандидатстването, за конкурса разбрах случайно, от новина в интернет. Не съм разписвал проект, а просто разказах как минава един мой учебен час.

Как минава един учебен час? Лесно ли се дигитализира учебният материал по история?

Оказа се, че историята е един от предметите, който най-добре приема дигитализацията. Това ми помага сякаш с машина на времето да пренеса децата в миналото. Започвам много преди учебния час – с четене на книги, с правене на презентации и др. След това идва време за самия час, в който се опитвам винаги да бъда максимално подготвен. Използвам 3D модели, добавена реалност, а всичките ми уроци са качени в облачни пространства, за да може учениците да имат по всяко време достъп до информацията. Дигитализацията при мен започна от първия ми работен ден – преди 6 години. Оттогава не спирам да чета за нови технологии и начини на преподаване.

Децата лесно ли възприемат технологиите?

Трудно е и в началото имаше голяма доза притеснение. По-притеснителна беше ситуацията обаче и това, че нямаше как да се излиза и бе необходимо да стоим само вкъщи. Но оказаната подкрепа от ръководството на училището, родителите, учителите – всички заедно може би за пръв път се почувствахме като семейство. Не мина много от извънредното положение – седмица, две и ето, че всеки ученик имаше служебна поща, всеки ученик знаеше как и кога се влиза в часовете. Започнаха да се правят изпитвания и нещата тръгнаха.

Повиши ли се успехът на децата?

Забелязвам, поне при моите ученици, леко повишение. На тях им беше доста интересно. Всички се включиха активно, дори тези деца, които нямат голям интерес към ученето или към историята, започнаха да влизат онлайн, дори да си изпълняват домашните. Когато децата се стараят, няма как да не се отрази и на успеха. Но пренатоварването беше голямо и затова не препоръчвам на моите колеги да използват социални мрежи за преподаване, защото ако използваш Skype, Viber или Facebook, означава да смесиш личния живот с професионалния.

Какво е Вашето мнение за матурите?

Според мен тежките и важни изпити, които са на национално ниво, трябва да се правят в присъствието на квестори, защото от това зависи бъдещето на учениците. Не е редно човек, който не е учил, да измести друг човек, който е дал голяма част от времето си за учене. От вкъщи не виждам начин човек да прави матура.

Има ли сред Вашите деца по-изявени технологично, които биха искали да станат програмисти?

Моят предмет е доста хуманитарен. Дори да има такива ученици, не сме се заговаряли толкова за технологии. Но например, в археологията тепърва ще се развиват – много от моите ученици записват именно “Археология”. Ако съчетаят историята с технологиите, ще се занимават с нещо наистина интересно, което ме впечатлява.

Каква е методологията Ви на преподаване?

Няма рецепта! Всеки час е абсолютно различен, както и всеки клас е абсолютно различен. Дори да трябва да преподаваш един и същ урок цял ден, децата са различни и един метод работи при едни, но не работи при други. Правилният подход е да не се изпява просто урока, а да усетиш учениците и да разбереш кое им е интересно, за да покажат те кое ще им върши работа в живота. Трябва да се отговаря на въпроса “Защо”. За мен е важно да давам възможност на учениците и те да показват това, което могат.

Какво означава за Вас да сте част от дигиталните новатори на България?

Голяма чест и изненада. Въобще не съм предполагала, че ще съм сред тях. Това е признание за мен, което показва резултатите от работата ми. Много се радвам и съм удовлетворена – честта е много голяма.

Каква е причината да участвате?

Още в началото на дистанционното обучение се записах в групата “Онлайн преподаване и уроци за учители”. Там имаше едно момче, което правеше видео уроци. Много ми допадна работата му и се включих в групата. От там разбрах за конкурса на БАИТ и съм му благодарна. Веднага щом разбрах за наградата, я споделих с него, както и радостта си. Има много колеги, които полагат големи усилия и правят страхотни разработки и уроци. Това е в полза за всички и много ми харесва, че го няма този навик “всеки да си прави сам за себе си”. Всичко е споделено и общо, и в полза на учениците.

На какви ученици преподавате?

Преподавам на 6 клас. Всеки говори, че това е “дигиталното поколение” и че са свикнали с технологиите. Оказа се обаче, че в началото на дистанционното обучение бяха много ентусиазирани, а след това започнаха леко да се притесняват. Докъде се измерва дигитализацията и откъде? Истината е, че те използват технологиите за забавление и затова се опитах да направя уроците с обучителна цел, но и да разтоварват – да няма този елемент на задължителност. Изцяло разчитах на технологиите и с тяхна помощ предавах новите знания. Забелязах, че т. нар. “дигитално поколение” има нужда от помощ и не е толкова напред. Тя идваше точно от това, да усетят социалния контакт и близостта между мен и тях. Технологиите малко или много пречат на чисто човешкото общуване, от което всички имаме нужда.

Лесно ли се адаптират уроците по български език и литература? Как влияе това на успеха за учениците?

Както при всички общообразователни предмети има плюсове и минуси. Трябва учителят да обмисли много добре нещата и материята, която ще предаде. Имаше моменти, в които преподавах нови знания и аз самата почувствах несигурност. Трябваше да намеря добър баланс между вече познатото, преподадено и между новото. Някои аспекти в предмета БЕЛ имат нужда от физически контакт. Има неща в граматиката, които трябва да се научат. Но мисля, че се справихме добре, а дори с някои от учениците имахме възможността да се видим след това и на живо, и се оказа, че някои неща, които съм мислела, че съм преподала както трябва, то тях учениците не бяха разбрали. Определено дигитализацията може на чисто практическо ниво, в даден момент, да те лиши от нещо. Разковничето идва от адаптивността. В началото се чувствахме като едни Робинзонкрузоновци и се чудихме как да оцеляваме. За учителя е важно да експериментира. Трябва да се адаптираме във всяка една ситуация, за да продължим да бъдем дигитални будители, както ни нарекоха на церемонията на БАИТ. Учителят не трябва да се притеснява от новото. Имам усещането, че до този момент се разчиташе предимно на традиционния метод на преподаване и хората се страхуваха от дигиталното. Това изигра лоша шега, но ето, че вече е ясно – не трябва да се страхуваме от нищо и няма нищо лошо в промяната. Даже по някакъв начин съм благодарна на тази криза с пандемията, защото тя оказа своите плюсове. Разбира се, изолацията не е хубава, но пък се разкриха нови потенциали – успешни и полезни.

Какво Ви е мнението за дигитализацията на матурата и какво ще е бъдещето на изпитването? Как ще се улавят преписващите деца?

Ученикът винаги е с нагласата, че може да експериментира повече от учителя. Тази игра на хитрости винаги си я има. Въпросът е да се направи програма или приложение, което да отразява успехите на ученика и да доведе до реален резултат на постиженията. Смятам, че няма да е лошо и не е непостижимо. Ако се наложи, технологията може да достигне далеч – стига да сме подготвени и смели, пак казвам.

Казвате, че във Вашето училище малко по-трудно сте се адаптирали към тези технологии? Вие всъщност какви инструменти използвате? Бързо ли премина адаптацията от страна на Вашите колеги?

Имахме регистрации в G Suite, но не мисля, че всички колеги го използваха. Аз самата прибягнах и до други инструменти и накарах учениците да си направят някои допълнителни регистрации и акаунти за допълнителни уроци, тестове и т.н. Разбира се, не съм изисквала от тях 100% участие, а беше пожелателно, с цел да ги заинтригувам. Все пак, това е сериозен предмет със сериозна тежест. Аз самата съм изкарвала няколко курса, но не се наложи да използвам всичко от наученото. Все пак, накрая аз и всички мои колеги се справихме доста добре. Съдейки разговорите с учители от страната, забелязваме, че успехът ни е значителен, въпреки целия страх и неизвестност. Учителската професия е отговорна и въпреки технологиите и форматите на обучение, учителят трябва да бъде адаптивен и гъвкав – трябва да се мобилизира и да върви напред. Образът, поради различни причини, бе доста демонизиран и постоянно се търсеше провокация, а това не беше добре и ние не оставахме неразбрани от родителите и обществото. Но заради ситуацията, като че ли, отношението се промени, което е много хубаво и се върна доверието към българския учител. Доказахме, че сме професионалисти и успяваме във всякакви ситуации. Аз самата се сещам за много учители, които са ме вдъхновявали. Човек не може сам в такъв момент и имаме нужда от подкрепа. Това е и причината да споделям тази награда с всеки учител, който е положил максимални усилия, за да успее. Нашата професия е призвание. Родителите също изживяха много и трябва да бъдат поздравени, защото до този момент разчитаха изцяло на училището, но сега разбраха, че възпитанието и образованието са екипна работа. За да вървим напред трябва да работим заедно, да си имаме доверие и да разчитаме един на друг, за да вървим към успеха.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Г-жо Димитрова, защо е важно да има такива конкурси, като организираният от БАИТ “Дигитални новатори в образованието” и какво означава за Вас спечелената награда?

Да започнем с това, че положението в което всички се озовахме, бе предизвикателство и имаше много сериозен неизвестен елемент. Имахме притеснение с това как точно ще организираме и децата, и родителите. Но специално за нашето училище, “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велинград, това се случи в рамките на два дни и бързо успяхме да подготвим всички за платформата, с която предстои да работим – Google Classroom. Колкото до наградата – освен престижна, за мен тя е и оценка на моя труд през месеците, в които се наложи да работим по дистанционен начин. Но тази награда е оценка и за децата, техните родители, както и за училището и моите колеги. Всички ние много се постарахме учениците да не губят материал и да са запознати с всичко, което се случва, защото ние не само преподавахме уроците, а също така и коментирахме цялостно ситуацията. Успокоявахме децата и родителите, че няма нужда от тревоги и че учебната година ще завърши успешно.

Министърът на образованието сподели на награждаването, че учителството е неблагодарна професия донякъде и това е причината тези конкурси да са важни.

Всички, като общност, разбраха какво е да си учител, да даваш всичко от себе си и да се учиш от децата. Ако един учител не се учи от тях, за мен той си е сбъркал професията. Това е взаимност. Аз давам, но и те ми дават. Стремим се по всякакъв начин да сме в полза и да предадем знания. Ние сме иновативно училище и учениците непрекъснато искат повече, интересуват се от всичко което се случва. Ние трябва по такъв начин да им предадем нещата, че да ги завладеем. Виждаме, че в днешно време децата не се интересуват от това да седнат и да прочетат една книга. Но един стойностен учител би могъл да предизвика тази потребност от четене. Важен е начинът, по който тя се представя. Ние работихме с Hangouts и доста от връзките ни бяха лоши – чуваха се всякакви странични звуци и аз реших, че трябва да направя видеа, за да могат учениците свободно да си ги пускат и на по-късен етап. Ако не са разбрали нещо, да могат да се върнат и да го преговорят. Нашите часове бяха половин час и няма как в тази рамка да се обясни, например, как да се направи презентация или проект на Scratch. Невъзможно е и няма време.
Докато във видеата, те се справяха, защото им беше интересно и лесно. Разбира се, ние държахме непрекъсната връзка. Часовете ни бяха до 12:30, но уроците не се изчерпваха до този час. Работехме и следобед, и късно вечер – бяхме непрекъснато на разположение и се стараехме всичко да е интересно. Например, малките ми деца, четвърти клас, направиха проекти на Scratch, свързани с епидемиологичната обстановка, в които поздравяваха своите учители и съученици. Имаха послания като “ще се справим заедно”. Те направиха тези проекти, именно защото имаха интерес.

Стресирани ли бяха децата от това, че не са сред съучениците си, не могат да се видят с приятелите си, не могат да излязат?

Аз преподавам от четвърти до дванадесети клас и мога да кажа, че специално при по-малките имаше повече стрес. Те се притесняваха от незнанието какво предстои да се случи. Но в последствие, след като видяха, че нещата не са толкова страшни и можем да се виждаме и чуваме всеки ден, започнаха да се успокояват. След това, когато говорихме извън материала, те ми споделяха, че им липсвам, че искат да са с другите деца от класа. Но те свикнаха. За големите пък, нямаше никакъв проблем, защото именно с тях преди две години ние стартирахме работа с Google класни стаи. Бяхме подготвени и ги използвахме за тестове, проследяване на домашни, уроци и т.н. За по-големите също бях подготвила много видеа и различни проекти. Например, осми клас, заедно с единадесети, правеха сайтове, свързани с безопасен интернет. Но както и при малките, след като мина месец от началото на извънредното положение, започнаха да споделят, че им липсва контакт с приятели и учители.

Предполагам, като учител по Информационни технологии, за Вас промяната не е била шокираща, както за много учители из България?

Аз съм един от деветте сертифицирани учители по Google обучение в пазарджишка област. Изкарала съм две нива, с изпити на английски и съм запозната с инструментите на Google. Колкото до по-възрастните колеги, те се справиха благодарение на нас, защото трябваше много бързо да им се обяснят нещата. Дори ходих до домовете им, за да инсталирам Google Classroom, да обясня как се използва и т.н. Ние нямахме време да реагираме. Имахме един уикенд на разположение и все пак мога да кажа, че сме първото училище във Велинград, което стартира веднага. Другите се включиха на по-късен етап, защото им отне повече време за организиране. Но в нашето “Св. Св. Кирил и Методий”, в което сме над 60 учители – всички стартирахме в понеделник, на 16 март. Справихме се заедно – нямахме друг избор. Ние сме учители и трябва да дадем всичко от себе си за тези деца. Да ги предразположим, че всичко е наред и не е страшно.

Как се отрази извънредното положение върху успеха на учениците? Имаше ли повишаване или понижаване? В училище, бие последният звънец и това е. Учебният ден е приключил. Докато дигиталната среда позволява да си постоянно на линия.

Специално за нас мога да кажа, че всичките ни деца се включиха напълно активно по време на часовете, които бяха между 8:30 и 12:30. След това, следобед, те започваха да изпълняват проектите си и домашната работа. Но пак са в тази среда, тъй като всичко се случва в нея. Почти целия следобед те са ангажирани, а много често и до късно вечер. Това от друга страна ги натовари, защото някои проекти бяха със срок и се изискваше отделяне на повече време. В противен случай се получава липса на домашна работа, което трябва да се отрази в Школо. Нашите деца се стремят всичко да е на максимум и повечето са отличници с много награди. Те имат голямо желание и затова, за мен лично, натоварването им бе много голямо. По цял ден те бяха ангажирани и трябваше да следят и да изпълняват задачите. Някои от колегите искаха да се правят тестове по време на час. В началото, по изискване, не поставяхме оценки, но водихме статистика за всяко дете.
Но натоварването не бе напълно лошо, защото в общи линии, те нямаха какво друго да правят. Не можеха да излизат, трябваше да си стоят по домовете, така че, времето им бе оползотворено независимо от натоварването. Важното е, че научиха много, защото им предлагахме интересни неща и извън учебната програма. Имахме разтоварващи дни с различни любознателни видеа, като например, как да си направят игра. Мисля, че всичко бе полезно, защото бяха ангажирани.

На Вас лично отрази ли ви се извънредното положение на методологията на преподаване?

При мен специално нямаше никаква промяна като преподаване. Използвах същите методи, които и преди извънредното положение. Аз следя новите неща, но бе неприятно, че не мога да използвам интерактивната дъска от кабинета си. Google Classroom използвам още от преди сегашната ситуация. Тестовете ми са там, защото смятам, че е много по-удобно – не се занимаваш с разпечатка на хартия и после не отделяш време да проверяваш. В дигитален формат, много по бързо може да се направи проверка и тестът веднага да се изпрати до ученика за обратна връзка. Откакто в нашето учители сме сертифицирани, ние предпочитаме тази опция.

А от гледна точка на родителите?

С тях провеждахме родителски срещи ако не всеки ден, то поне през ден. Повечето от тях обаче, останаха без работа и всичко бе много стресиращо освен за децата, и за тях. Няма как да не влезеш в положение на тези хора. Няма как до такава степен нещата да са на максимум, както в нормалния учебен процес и с колегите бяхме не толкова изискващи. Търсихме справяне със ситуацията и спокойствие. Много е трудно, когато ти се струпа толкова стрес, останеш без работа и си затворен вкъщи с две деца.

А психическото натоварване в родителя влияе и на детето…

Няма как. Аз съм майка на седмокласник и много ме притесняваше как той се справя. Това е нормално за един родител – страх от неизвестното. Но когато всички видяха, че децата се справят, нещата се успокоиха.

Определено учебната година бе спасена.

Спаси се и за учителите, и за децата, и за ръководството, и за родителите. Много е важно да имаш директор, който да ти дава криле. Нашата директорка се казва Ани Василева – тя подкрепя всяко нещо и ти дава възможността да се развиваш и да правиш това, което искаш и да имаш свободата да го направиш. Тя има доверие, че ние ще се справим по най-добрия начин. През януари спечелих STEM учител, единствена за област Пазарджик, както и два пъти съм била учител на годината. Затова нашата директорка ни позволява да летим. Но това е взаимен процес. Ти даваш, но и получаваш. В нашето училище цари хармония и дори като класен ръководител мога да кажа, че винаги съм имала и родителската подкрепа. Как тогава да не се чувстваш удовлетворен и да не искаш да покажеш успехи и да покажеш, че в това училище има стойностни учители и деца, които са знаещи, можещи и талантливи? Но най-вече трябва да го носиш в себе си – това е призвание, а не професия. Аз много обичам своите деца, а те ми отвръщат със същото. Така се прави и така се постигат резултати.

Значи нещата се получават с любов и разбирателство?

Абсолютно! Ако ти си настроен срещу тях, те ще ти отвърнат със същото. В такъв случай какво правим? Чакаме да минах 45 минути час, взимаме си заплатата в края на месеца и това е. Не става така.

Има ли как в този дигитален формат, децата да преписват, да си подсказват, да използват “пищови”, каквато практика, както знаем, съществува в училище?

Вероятността за преписване е много малка. Когато имаме час, ние сме с включени камери и аз задавам въпрос към някой от учениците. Те не го очакват и няма как да бъдат предварително подготвени, защото не знаят какъв ще е моят въпрос. Другото е, че ние толкова добре познаваме децата, че знаем кое на какво е способно. Който и преди това е бил стриктен, нормално е да остане такъв и в дистанционната форма. Тези, които са минавали между капките, те също си остават по този начин. Всичко си зависи от детето. Ние сме заобиколени от информация и няма как да знаем дали не са използвали някаква помощ при домашните. Но когато им зададем проект, те няма от къде да го видят или препишат. Ето – аз им давам задание да направят сайт за безопасен интернет, но им казвам и какви менюта да се съдържат вътре. Те няма откъде да го видят. Трябва сами да го разработят. В такъв случай е лесно да разбереш кой знае и на какво е способен. Разбира се, когато са имали трудности сме се чували и сме обсъждали материята. Но всичко е тяхна изработка. Моят предмет е такъв, че не позволява нечестни изпълнения. Но когато им давам да направят презентация на тема “Велики българи”, съм наясно, че има много такива в интернет, защото съм ги виждала. Лесно ми е да позная кога една такава е свалена от интернет. Те могат да не съобразят, че в настройките на презентацията може да се види кога е направена, кога е свалена и т.н. Но така или иначе, нормално – това са деца. Естествено е, когато някое иска да препише или да си помогне от другаде.

Каквото и да се окаже за следващата учебна година, както разбирам, вие сте готови?

Напълно. Имаше много отрицателни мнения за дистанционното обучение, но според мен то се оказа ефективно. Обучение, от което и децата, и родителите разбраха много неща, но най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител. Имало е най-различни ситуации в училище и някои пъти родителите са ни нападали. Но сега те разбраха стойността на преподавателите. На родителите също така им се отрази и това, че прекараха повече време с децата си и им обърнаха внимание, за разлика от нормалното забързано ежедневие. Но сега нещата се промениха. Ето, че и нас оцениха с този конкурс и показаха силата на това, да бъдеш учител. Аз съм щастлива от моята професия, щастлива съм, че мога да уча деца. Горда съм. Това са децата на България и учителите са хората, които посяват зрънцето в тях. Възпитанието в семейството е много важно, но учениците прекарват по-голямата част от деня си със своите учители и дори имам случаи, в които децата ми споделят лични неща. Това значи, че те ми вярват. Аз ще продължа своята работа, независимо от това, в каква обстановка ще се случва.