Днес Светлин споделя с нас няколко ключови насоки за начинаещите в сферата на софтуерната разработка – какви са необходимите умения, качества, колко време отнема да навлезем в програмирането, както и колко развита е ИТ сферата и какви възможности предлага. Вижте отговорите на тези въпроси в следващите редове:

Колко голямо е търсенето на кадри в ИТ сферата в момента?

Откакто настъпи неочакваната за всички пандемия, търсенето на ИТ кадри, програмисти, мрежови специалисти, специалисти по ИТ инфраструктура и въобще хора от дигиталната сфера нарастна значително, защото целия бизнес бе изправен пред избора буквално да умре или да се прероди онлайн. Това включва сфери, за които дори не сме предполагали, че ще видим каквато и да е онлайн активност в близкото бъдеще, поне не и за страната ни. У нас днес дори здравеопазването предлага онлайн възможности, например – има системи за онлайн указване на лекарска помощ, представяте ли си? Можеш директно да се свържеш със специалиста, който ти е необходим, той да ти даде възможно най-детайлни насоки и да ти укаже помощ, а след това да трупа рейтинг в сайта.
Друга неочаквана област бе традиционното и въобще – всякакво образование. Ние в СофтУни сме пионери в това от много години насам, но мнозина съвсем неподготвени образователни институции също намериха начин да се адаптират и да предоставят възможност за обучение през интернет за учениците си.
В момента БВП пада, но ИТ сферата отново наблюдава ръст от 10% за изминалата година, представяте ли си? И щом дори тези области се дигитализираха, необходимо ли е изобщо да се чудим има ли ръст в ИТ сферата и дали тя се развива успешно?

Сподели 1 фактор, който би помогнал значително да се развием в сферата на програмирането и 1, който би попречил?

Фактор, който би помогнал значително – да си постоянен, упорит, да не се отказваш, още преди да си започнал, само заради страх, че „програмирането е математика, а математиката не ти е силната страна“. Фактор, който би попречил – казано по възможно най-директния и простичък начин – това е мързелът. Професията на софтуерния инженер не е трудна, но е изключително обемна. Трябва за кратко време да поемеш огромно количество информация и дали ще го направиш зависи изцяло от теб.

Кои са трите най-важни качества/умения, които са задължителни, за да успеем в областта на софтуерното инженерство?

1. Постоянство, за което вече накратко споменах. Трябва всеки ден да пишеш код, да решаваш колкото можеш повече задачи, да се упражняваш, да си неуморим, да си гладен за знания.
2. Мотивация. Да имаш истински силно желание продължително време да се занимаваш с програмиране. Да ти харесва, да си вдъхновен, да си любопитен. Трябва непрекъснато да си задаваш въпроса как работят нещата, защо, какви са стъпките за разрешаването на различните проблеми, които изникват, докато разработваме софтуер.
3. Усърдие. Да си човек, който отделя много старание, много внимание, който изпипва детайлите. Ако си перфекционист в програмирането – това ще изиграе чудесна роля в развитието ти. Това е важно за всяка работа, но е особено важно за софтуерното инженерство, ние трябва да си изпипваме софтуера, за да работи той добре и да е изряден.

Коя е първата стъпка, която можем да поемем в посока развитието в сферата на софтуерната разработка?

Първата ключова стъпка е да намериш практическо съвременно обучение, което да ти помогне да се навлезеш колкото се може повече в дълбочина в света на софтуерното инженерство, изучавайки всички необходими тънкости, чрез практическа подготовка. Днес е в пъти по-лесно да достигнеш до знанието, което ти е необходимо, защото живеем в дигитална ера, в която информацията е навсякъде около нас. Необходимо е само да знаем как да я използваме ефективно. За да станеш добър програмист, просто трябва да кодиш много, казано с прости думи. Практиката е ключ към успешното развитие в тази така перспективна област. Хубаво е да имаш ментор, който да ти помага и да те насочва в правилната посока. СофтУни вече години наред разработва цялостната си програма по софтуерно инженерство, съвместно с някои от най-добрите практици в областта и оналйн курсовете ни в момента продължават да текат с пълна сила, въпреки обтегнатата обстановка покрай пандемията. Имам щастието да наблюдавам как курсистите ни са още по-вдъхновени и мотивирани отвсякога и използват допълнителното свободно време да се развиват и усъвършенстват. Точно това трябва да правим и всички ние. „Учене за цял живот“ е мото, което е приложимо за всяка сфера, а това важи и за софтуерната такава. Подготви се да учиш много и непрекъснато, да подобряваш уменията си системно, за да растеш все повече с времето.

Колко време е необходимо, за да достигнем от 0 до 100, ако приемем, че „100“ е успешното започване на работа?

Както вече говорихме, програмирането не е толкова трудно, колкото е обемно, и е необходимо да посветиш време и усилия, за да станеш успешен професионалист в областта. В СофтУни обучението продължава година-две и толкова е и минималното време, което трябва да отделиш. За съжаление не съществува „бързо решение“, но нека бъдем реалисти – година време не е никак дълъг период и е минимална цена, която трябва да заплатиш, предвид това, което ще получиш накрая. Пълно е с курсове, които с готовност обещават, че ще станеш програмист за 3-4 месеца, което е възможно, ако вече си напреднал, но ако стартираш от 0, по-добре не се доверявай на подобни обещания, независимо колко са привлекателни. Имаш нужда от структурирано учебно съдържание с множество практически задачи, примери от реалната работна среда и казуси за разрешаване. А за усвояването на подобна информация е необходимо време, затова се настрой на тази вълна и се гмурни в изучаването на този необятен и изпълнен с безкрайни възможности свят.

“Много зависи от нивото, на което стартира даден човек. Ако е напълно начинаещ, то съветът ми е да се насочи към някоя от професионалните академии. Разбира се, мога да препоръчам SoftUni заради добре структурираното учебно съдържание, тъй като от години се занимавам с това да разбера как хората учат и как да се подредят темите, как да изгладиш кривата на учене, така че да не откажеш някой по пътя. Добрите курсове по програмиране отнемат години,” сподели Светлин Наков.

Той също допълни, че държавните университети изостават значително, най-вече на тема практика.

“Те основно карат на теория, а след това изпитите са тестове и т.н. Аз лично не мога да си представя изпит по програмиране, който да не е практическа задача на компютър. Това е общо взето изпит за шофьор да се проведе по интернет, без човек да хване волана. На който иска да се развива, бих казал просто – сядай да учиш и гледай много хакатони, състезания, конкурси, курсове, академии, книги, видео уроци и т.н. Намери правилните ресурси и влез в контакт със себеподобни. Присъствие на семинари и конференции е много полезно, защото човек, когато се събере с дадени хора, напредва много повече, отколкото сам. Действайте и учете – дискотеките няма да избягат. Разбира се, човек може да тества дадени безплатни курсове, за да види и опипа материята. Може и с курсове от по 10 евро в Udemy, но там пък не се получава структурирана и добре организирана програма, която ти казва: в началото трябва да кодиш, след това да се научиш на цикли, след това на структури данни и т.н. Общо взето има рецепта, по която стават нещата. Разбира се, може някой да е научил HTML, след това WordPress и след това да е започнал да прави сайтове и да програмира. Но това е обратно на правилната посока, поне според мен,” сподели Наков.

Той коментира, че е най-добре човек да изгради стабилна основа, да научи парадигми и принципи и най-напред да се научи да “коди”.

“Можеш да отидеш на React курс за три месеца, но ти не знаеш как се програмира, не знаеш принципите, как работи web-а, базата данни, front-end-а и back-end-а. В много специфични случаи това може да проработи, но е много рядко срещано. Затова и в много от обявите за работа пише, че се търси човек, учил Computer Science. Не, защото не вярват, че някой преквалифицирал се няма да е добър програмист, а защото търсят човек с една стабилна основа, който да има задълбочени познания, защото е учил разнообразни неща в рамките на четири години. За съжаление обаче, преподавателите в университетите нямат идея от парадигми, защото повечето нямат и един ден практика. Ако искаш да станеш програмист и особено ако искаш да се развиеш възможно най-бързо, категорично не препоръчвам българските университети. Трябва да отделяш много часове на ден в кодене и да заложиш на някоя професионална академия,” завърши Наков.