Какво е LORGAR RANKINGS

LORGAR RANKINGS e CS2 турнир, иницииран от LORGAR и продуциран в партньорство със StarLadder. StarLadder организира събития, свързани с електронните спортове, от 2001 г. и има две Counter-Strike Majors в портфолиото си: Berlin 2019 и Budapest 2025.

Турнирът ще се проведе от 12-ти март до 26-ти април, 2026 г. в 18 европейски държави, всяка със собствени национални квалификации и стрийминг от местен инфлуенсър на локалния език.

Той следва тристъпков формат: отворени национални квалификации, които прерастват в затворен онлайн етап и последващи LAN финали. LAN (local area network) финалът е присъствено събитие, където всички играчи се състезават заедно в една физическа локация, при същите условия и с еднакво оборудване, предоставено от LORGAR. Можете да гледате LORGAR RANKINGS на местния език при стриймъри от всяка от 18-те държави.

Етап 1: Отворени национални квалификации (12-15 март, онлайн)

Регистрацията отваря на 26-ти февруари. Форматът на етапа е Single Elimination: Bo1 (най-добър на една карта на мач), с Bo3 решаващи игри (най-добрият от три карти във финалния мач във всяка група). Топ отборите от всяка национална квалификация преминават към затворените квалификации.

Етап 2: Затворени квалификации (20 март – 10 април, онлайн)

Най-добрите отбори от етапа на отворените квалификации преминават в структурирано онлайн състезание. То започва с GSL групова фаза, която прераства в Double Elimination (Bo3). Четири отбора от този етап се класират за LAN финалите.

Етап 3: LAN финали (25-26 април, офлайн студио в Шенгенското пространство на Европейския съюз)

Осем отбора ще се състезават в двудневна битка в студио: четирите финалиста от етапа на затворените квалификации ще се изправят срещу четири отбора, поканени директно според техния европейски VRS рейтинг (към 6-ти април). Форматът е Single Elimination, Bo3, а общият награден фонд е $50000.

Точната локация на студиото и детайли за излъчването ще бъдат анонсирани на сайта тук и в социалните канали на StarLadder.

Защо LORGAR RANKINGS има значение

Counter-Strike 2 използва Valve Regional Standings (VRS), официална таблица на лигата, която решава кои отбори ще участват на най-голямото събитие – Majors с милиони долари награден фонд. Отборите печелят точки за класацията като се състезават в одобрени от Valve турнири.

Едва няколко турнира в Източна Европа са с VRS статус, което означава по-малко шансове за покачване в класацията.

LORGAR RANKINGS променя това за 18 страни едновременно. На това Valve Tier-2 събитие, всеки мач има значение за VRS класирането. За отбори от региона това е директна възможност да спечелят точки, състезателен опит и видимост за по-сериозни покани.

Награди за общността

Над 30 награди ще бъдат раздадени по време на  томболата, която започва на 16-ти март. Подаръците включват LORGAR Gaming PC (същото, което ще бъде използвано на главната сцена по време на големия финал и подписано от спечелилия отбор), LORGAR Racing Flex, съвместим с множество рейсинг конфигурации и подходящ за всички на възраст между 7 и 99 години, както и селекция от LORGAR периферия: мишки, клавиатури, хедсети, микрофони и уебкамери.

Феновете могат да се запишат още сега тук: Giveaway, за да имат повече шансове за спечелване на наградите. Присъединяването към списъка за известяване преди старта се брои за допълнителни участия, а споделянето с приятели носи още повече точки.

Нашата общност е на първо място. 18-те държави в този списък бяха избрани целенасочено: този турнир е начинът, по който благодарим на регионите, които избраха LORGAR. Искаме да помогнем на отборите да си изградят име, започвайки на национално ниво и надграждайки към международната сцена. Играчите получават истински награден фонд, официален статус на Valve и VRS точки, които са важни за кариерата им. Феновете получават професионални излъчвания с коментари на родния си език, истинска атмосфера на LAN финали, създадена от StarLadder, и шанс да спечелят геймърски компютър или една от над 30 други награди.

споделя Олексий Смахин, Маркетинг директор в LORGAR.

Изображения: WellDone

Организатор на CodeIT e Мусала Софт и всяка година екип от бивши състезатели и олимпийци по информатика в компанията отговаря за изготвяне на задачите в конкурса.

Запознайте се екипа на CodeIT за 2024 година – Дениз, Петър и Стефан. Таланти, които доказват, че страстта и любовта, които изпитваме към своето любимо хоби още от деца или тийнейджъри, могат да се превърнат в началото на нещо красиво. Началото на една кариера в технологиите, увенчана с успех. Защото няма невъзможни неща за този, който вярва. И прави всичко с любов и отдаденост. Дори и в предизвикателния свят на програмирането. И това не е клише. А реалност, която Дениз, Петър и Стефан доказват.

Запознайте се с тях

Дениз Потурлиев е ученик в 12 клас на МГ “Гео Милев” град Плевен. Лауреат е на националната олимпиадата по информатика през 2023 г. Дениз е носител на медали и награди от национални и международни състезания по информатика като: сребърен медал от Romanian Master of Informatics 2023г и два брознови медала от Международната Жаутиковска олимпиада по информатика (IZhO) – 2023г. и 2024г. В свободното време тренира плуване и тенис на корт.

Петър Михов е ученик от 11 клас в СМГ “Паисий Хилендарски”. От 2018г. се състезава на състезания по Информатика на Национално и Международно ниво. Част е от Техническия екип на 24ти сезон на CodeIT. В свободното си време обича да спортува, чете и играе игри.

Стефан Желязков е Associate Software Architect в Мусала Софт. Завършил е компютърни науки в Пенсилванския университет през 2013. В САЩ работи в компании от разнообразен калибър, сред които Goldman Sachs, Honest Buildings и WeWork.
През 2019 година се завръща в България, като на следващата започва работа в Мусала Софт. Ръководи техническия екип на CodeIT от 2021 г. Борави с широк спектър от програмни езици и технологии, като концентрацията му е уеб програмирането.

Дениз, Петър и Стефан и тяхното пътешествие из света на програмирането

Как и кога разбрахте, че светът на програмирането е вашата страст?

Дениз: Започнах да посещавам школата по информатика в Плевен в 4. клас. С времето, с придобиването на знания, със запознаването с нови приятели, които споделят същите интереси и успехите в състезанията, информатиката се превърна в моята страст.

Петър: Във 2-ри или 3-ти клас баща ми инсталира Scratch на компютъра, за да мога да се занимавам с нещо продуктивно. Тъй като много обичах да играя игри, създаването на такива в Scratch също ми стана много интересно. Тогава за първи път се запалих по това да създавам нещо със код.

Стефан: Някъде в 10-и клас се запалих по създаване на сайтове – бях си купил книжка за езика PHP и ми беше много интересно, че с този език мога да направя един сайт интерактивен. Тогава започнах да работя по различни проекти – сайт на класа, форуми, сайтове за конкурси по астрономия, както и реших да направя първото електронно списание на моята гимназия в Стара Загора ГПЧЕ “Ромен Ролан” – “Цветове”. След това в университета учих компютърни науки, където знанията ми значително се надградиха и така до ден днешен продължавам да се занимавам с това.

Кога осъзнахте, че искате програмирането да е част от вашето професионално бъдеще?

Дениз: Тъй като всяко свободно време в ежедневието ми е изпълнено с информатика, неусетно разбрах, че това ще бъде бъдещето ми професионално развитие.

Петър: В 5-и клас за първи път изучавах Информатика в училище. Когато видях, че ми върви, вече знаех, че ще се занимавам с това и в бъдеще. Разбира се, идеята съществуваше за мен още преди това, но след като се запознах от близо с нея, изборът ми се потвърди.

Стефан: Програмирането е сложна инженерна професия, която изисква много мислене. Може би около втората година в университета започнах да разбирам материята в дълбочина и да се отделям от механичното “писане на код”. Започнах да виждам как има елемент на изкуство към програмирането – да напишеш по-малко код, да направиш програмата по-бърза, да използваш някакъв интересен логически трик. Това ми беше много интересно и исках да продължа да го правя.

От колко годишни участвате в състезания, свързани с технологии и програмиране?

Дениз: От пети клас участвам във всички национални състезания и олимпиади по информатика, а от десети – и в някои международни такива .

Петър: Първото състезание, в което взех участие, беше в първия кръг на Националната олимпиада по информатика, когато бях 5. клас. От тогава вече 7 години участвам във всяко състезание от програмата на МОН, както и в някои други национални и международни състезания.

Стефан: За първи път участвах в 6-и клас на международно състезание за уеб сайт в Турция. Тогава спечелихме 3-то място. След това в гимназията участвах в конкурси за сайтове на астрономическа тематика, където направихме няколко проекта за планетата Марс, далечни обекти в Пояса на Кайпер и др.

Кой е най-щастливият момент до сега от вашето пътешествие в света на Програмирането?

Дениз: Състезанията по информатика са ми донесли най-щастливите моменти в света на програмирането. Един такъв спомен е от октомври 2023г., когато в Букурещ на международното състезание Romanian Master of Informatics успях да реша задача за пълен брой точки в последния 1 час от състезателния ден, което ми осигури сребърен медал.

Петър: Изключително щастлив момент за мен е Летният турнир по информатика от 2022г. Тогава спечелих първо място. Някои от най-щастливите ми спомени обаче са свързани и с пътешествията заедно с моите приятели информатици из цяла България, които са възможни именно благодарение на състезанията, в които участваме заедно.

Стефан: За мен са щастливи всички моменти, в които произвеждам(е) нещо, което работи. Особено ми е приятно, когато един проект е направен по минимален, елегантен начин, с изчистена логика. В личен план съм създавал няколко такива проекта – от сайтове за любими предавания до Андроид приложение за гледане на телевизия. Радвам се и от успехите ни в CodeIT, където имаме няколко големи и малки постижения, които правят платформата по-добра.

А кой е най-трудният? Как успяхте да преминете през него и на какво ви научи?

Дениз: В края на учебната 2021/2022 г. осъзнах, че не провеждам ефективна подготовка за състезанията по информатика. През лятото на 2022 г. си поставих цел да решавам повече задачи и да се подобря, което ми помогна да преоткрия красотата на информатиката и удовлетворението от интензивните тренировки.

Петър: Най-трудният момент за мен беше по време Националния есенен турнир през 2022г., когато излязох от състезанието само с 5 от възможните 300 точки. Състезанието служи и като втори ден на Международния есенен турнир (IATI), така че освен, че бях с много лоша позиция на националния, придобих такава и на Международния. Взех си поука и с малко повече усилия, в края на учебната година успях да вляза в разширения национален отбор и станах 5-и на едно от състезанията, макар и да бях десетокласник в групата за 11-12 клас.

Стефан: Най-трудният момент за мен беше, когато осъзнах, че софтуерният труд, граден с години, може много лесно да бъде изтрит и заличен. Това се случи, след като работих в една много обещаваща компания, която в един момент фалира. Тогава проектът, който беше чудесен, приключи. Това е един от големите недостатъци на тази професия- че заличаването на софтуер може да стане много лесно в сравнение с други неща от материалния свят. Известно време размишлявах върху тази ситуация и в крайна сметка осъзнах, че това не е ненормално явление, а част от живота. Такива ситуации не трябва да ни отказват, тъй като софтуерът може да помага на хората ние, програмистите, трябва винаги да се стремим към това.

Какво е чувството да сте част от екипа на CodeIT този сезон и да сте част от 24-годишната история на конкурса?

Дениз: Чувствам се пораснал, вече работещ, осъществяващ мечтата си да се занимавам професионално с Информатика.

Петър: CodeIT е състезание, което всяка година променя както дизайна си, така и стила на задачите към участниците. Фактът, че тази година аз допринасям в голяма част от второто, ме прави много щастлив, защото означава, че оставям следа в света на състезателната информатика.

Стефан: Голяма чест е. Това е една дълга традиция, която продължава до днес. Желанието ми е да правим CodeIT по-добър турнир с всеки сезон. Работим активно по различни подобрения и вече имаме постижения, които да ни радват. Радвам се и че участниците в CodeIT развиват важни умения в това състезание – да се справят с невиждани проблеми, да намират изход от напрегнати ситуации, да работят под ограничения от време и ресурси. Това са универсални човешки умения, които ще ги направят по-подготвени в живота.

Трудно ли се организира мащабно състезание като CodeIT? Кой е най-важният елемент при една такава организация?

Дениз: Екипът е всичко. Благодарение на доброто разпределение на задачите и организираността си, се справяме успешно.

Петър: Със сигурност има трудности. За всеки кръг внимателно избираме датите, спрямо календара с останалите състезания по информатика. От друга страна, създаването на задачи изисква добра координация в екипа. Връзките между членовете на екипа ни, както и бързите ни реакции, допринасят за успеха ни дори и в трудните моменти.

Стефан: И трудно, и лесно. Трудната част е, че има много компоненти, които трябва да работят в синхрон – задачи, техническа инфраструктура, спонсори и патрони, награди, PR, маркетинг. Това, че всички ангажирани обичаме CodeIT, прави нещата да се случват малко по-лесно. Най-важно е разбирателството вътре в екипа, както между нас, така и между участниците.

Какво бихте казали на всички състезатели в CodeIT, както и на онези, които все още нямат достатъчно смелост и се колебаят да участват?

Дениз: Предизвикайте себе си и се включете в това необикновено състезание.

Петър: На тези, които вече се състезават, искам да благодаря, че отделят от времето си за нашето състезание. А на онези, които се чудят, ще кажа, че когато за първи път разбрах за CodeIT, форматът на състезанието запали интереса ми. Той е много различен от други състезания, така че окуражавам всеки да го изпробва, дори и само от интерес.

Стефан: Може би най-трудно за участниците е да преодолеят притеснението, че няма да се представят достатъчно добре или ще се изложат. В екипа сме виждали как участници участват само на 2 от последните кръгове и събират достатъчно точки да се класират на финал, че даже и да спечелят! Но дори да гледаме на състезанието като на финал-или-не е неправилно. В CodeIT най-вече развиваш себе си и собствените си умения – да се справяш с непознати задачи, да измислиш интересни решения, да намериш изход от трудна ситуация. А може и да спечелиш награда от томболата! Участвайте в CodeIT и гледайте на състезанието като на възможност да се забавлявате! Успех!

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Nexo Съди България за над 3 млрд. долара
2. Запиши се за Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Христо Иванов: Приложения за телефон – това е бъдещето

Rogue донесоха историческа победа за нашия регион, печелейки летния сплит на европейския турнир по League of Legends

Този сезон на Европейското първенство беше един от най-вълнуващите и интересните за феновете, благодарение на Rogue и G2 Esports, които стартираха този сезон като двамата основни фаворити за първото място. Този уикенд, след победа над Fanatic в събота с 3-1, Rogue вдигнаха залозите и смачкаха опозицията пред очите на милиони зрители. В неделя момчетата от Rogue – Адриан “Trymbi” Трибиу от Полша, Андрей “Odoamne” Паску от Румъния и Маркос “Compy” Стамкуполос от Гърция, водени от мениджъра си Томислав “flyy” Михайлов и треньорът Саймън “fredy122” Пейн,се доказаха пред световната публика и си спечелиха историческо място като първите от своите държави, които са покорили Европейския Шампионат по League of Legends.

Въпреки историческата победа обаче, Томислав и отбора нямат нито миг за губене, защото им предстои да представят Европа в Световния шампионат по League of Legends в Америка през октомври, където ще се изправят срещу най-добрите отбори в целия свят.

Кой е Томислав “flyy” Михайлов?

Томислав “flyy” Михайлов с трофея от тазгодишното издание на Европейския Шампионат

За Томислав “flyy” Михайлов пътят към върха в един от най-престижните шампионати за електронни спортове започва от компютърните клубове и Counter-Strike 1.6. Родом от Русе, Томислав се увлича по видео игри още през 2003 и не след дълго оставя CS в миналото си, след като започва да играе League of Legends. От 2012 той е мениджър на няколко отбора по League of Legends, някои от които включват Dignitas.EU и ROCCAT, както и тазгодишните Европейски шампиони – Rogue.

Но българското участие на Европейския шампионат не приключва с Томислав Михайлов. На трето място в престижния турнир се класираха Fnatic, където играе друг българин – Здравец “hylissang” Гълъбов.

Награден фонд на Европейския шампионат по League of Legends: 

• Rogue -> $80.000
• G2 Esports -> $50.000
• Fnatic -> $20.000
• MAD Lions -> $20.000
• Misfits Gaming -> $12,500
• Excel Esports -> $7,500

Здравейте, Даниел и Веселин! Вие грабнахте златото в 13-я Международен есенен турнир по информатика “Джон Атанасов”. Поздравления за постижението! Кажете ни какво е чувството за първи път от 2015 г. насам, именно българи да са на първо място в младшата възрастова група? 

Веселин: Определено чувството е неописуемо. Хубаво е, че успяхме отново да изместим Русия и да покажем, че България може отново да печели международни състезания и е конкурентна страна.

Даниел: За нещастие, по националните състезания всички много се фокусират върху собствените си резултати и понякога забравяме за България и нейното представяне на фона на другите страни. Страхотно е да видим държавата ни отново на върха.

Кое ви затрудни най-много в този турнир?

Даниел: Задачите бяха изключително тежки тази година. Въобще не отстъпват на минали години. Това беше със сигурност най-тежката част.

Дайте пример за някоя от задачите. Помните ли какви са били като условие?

Даниел: Като условие всичките тази година бяха много дълги и заплетени. Всяка една задача се оценява от 0 до 100 точки. Над 200 участника успяха да съберат по-малко от 100 точки на тази задача.

Веселин: Задачата от първия ден беше толкова трудна, че може би 90% от състезателите имаха 0 точки, с няколко изключения. Нямаше участник, който да е успял да я реши напълно. Беше много тежко състезание.

Говорейки за турнира, колко време ви отне подготовката за него. В какво се изрази тя?

Даниел: Подготовката за турнира е много комплексна. Тя не продължава седмица или две. Отнема месеци, дори години. Турнирът е кулминация на всички усилия, положени до този момент. Подготовката за състезанието в Шумен се изрази в събиране на учениците в нашата школа (Школа A&B). Бяхме освободени от училище и в продължение на седмица усилено решаваме задачи. Така се процедира при повечето мащабни състезания.

Веселин: Подготовката е постоянна. Няма такова нещо като “конкретна подготовка за този турнир”. За да ставаш по-добър по информатика, трябва да решаваш задачи през цялото време.

А решавате ли задачи като хоби през свободното си време?

Даниел: Ако човек не е готов да отдели от свободното си време няма да стигне много далеч.

Веселин: Съгласен съм.

Как ви се стори конкуренцията тази година?

Даниел: Основните конкуренти обикновено са отборите от Русия и Румъния. Те се представиха на много високо ниво. Руснаците имат повече от десет златни медала в горната възрастова група. Въпреки това успяхме да победим повечето от тях в малката възрастова група. Това ме прави много щастлив.

Веселин: Да, определено конкуренцията беше много голяма и, както Дани каза, тя идва основно от руснаци и румънци. Тази година обаче успяхме да ги изместим от първото място.

Разкажете ни малко повече за самия турнир. Имало е отбор от Русия. От кои други държави имаше отбори? Колко дни протече самия турнир?

Даниел: Присъствено, турнирът се провежда в Шумен. Последния път дойдоха повече от 17 държави, а тази година са дори повече. Едни от най-силните отбори идват от Русия, Румъния, Беларус и Израел. Накратко, хора от цял свят. За нещастие, последните две години турнира се провежда онлайн. Затова продължителността му е само четири дена. Първият ден е отделен за технически подробности и така наречения “Practice session”, като състезателите тестват системата. Това не е част от реалното състезание. Следващите два дни са състезателни, а последния е награждаването.

Именно това, че участват толкова много държави прави победата по-сладка, нали така?

Веселин и Даниел: Определено е така.

Научихте ли нещо от това състезание, което би ви помогнало за в бъдеще?

Веселин: Най-ценното, което извличаме от всяко едно състезание е да бъдем по-уверени в себе си и да вярваме, че можем отново да достигнем върха.

Даниел: Всяко едно състезание е отделно преживяване. Липсва ми това да се случва на живо. Срещаш се с много хора, гледаш дори собствената си конкуренция право в очите. Сега определено е много по-различно. Въпреки това, остават страхотни спомени.

По-трудно ли е в домашни условия?

Даниел: Със сигурност е много по-трудно. За определени хора тази ситуация не е проблем, но истината е че състезателната обстановка не може да се пресъздаде. Това ме затрудни. По-рано споменах за притеснението. Когато действието се случва на живо, това ме кара да се фокусирам повече.

Веселин: За мен е по-лесно понеже се наспивам преди състезание. От друга страна, пътуването пречи да се абстрахираш от обстоятелствата и да покажеш най-доброто от себе си. У дома се концентрираш повече, но големия недостатък на състезанията от вкъщи е, че нямаш контакт с другите участници и си изолиран. Това пречи да изпиташ тръпката от живото състезание.

В началото на състезанието, помисляли ли сте си, че можете да грабнете златото? Каква беше реакцията ви, когато чухте имената си?

Веселин: Всъщност аз бях много изморен след състезанието. Когато разбрах, че съм победител и съм спечелил златото, първата ми реакция беше да отида и да поспя за 10-15 минути. Едва тогава осмислих какво се е случило. Определено беше много напрегнато. Изпитах огромна радост когато разбрах, че целият труд е бил заслужен.

Даниел: Напълно съм съгласен. Частта от състезателното програмирането, която много хора не виждат, е физическата умора. Основната дейност в продължение на два дни е мисленето. Да стоиш и да не мърдаш повече от 5 часа на ден може да не звучи толкова напрягащо, но всъщност е точно обратното. Когато разбрах, че съм спечелил златото, почувствах най-вече успокоение, че всичко е приключило и вече мога да си почина.

Обикновено психическата умора допринася и за физическата умора. Съвсем нормално е да сте се чувствали уморени.

Даниел: Всеки участник след състезание иска малко сън, нищо друго.

Въпреки че това е състезание, създадохте ли приятелства с други хора?

Даниел: За жалост, тази година не толкова. Повечето ми приятелства с хора от други градове са завързани още преди година, две, когато имаше присъствени състезания. Сега е по-трудно.

Веселин: Целият контакт с външни лица при онлайн състезанията е елиминиран. Губи се възможността да се създават нови приятелства, особено с деца от чужбина или от други отбори. Това почти не е възможно.

А кога осъзнахте, че искате съвсем активно да се занимавате със състезателното програмиране?

Даниел: Когато бях в шести клас участвах в Откритата московска олимпиада. Тогава осъзнах, че искам да се занимавам със състезателно програмиране. Бях най-малкия състезател. Единствените турнири, на които съм участвал преди това, са били национални. Първото международно състезание отваря очите. Попадаш в ситуации, за които не си и подозирал. Това е моментът, в който вече няма връщане назад.

Веселин: Видях, че информатиката си заслужава като наука, след като в пети клас спечелих първото си национално състезание. Тази сфера може много да ти даде, но и да ти отнеме много време. Все пак смятам, че това беше правилното решение за мен.

Какво ви мотивира да продължавате напред и ще участвате ли в други турнири?

Веселин: Определено не смятам да се отказвам. Водещата сила за това да участваш на един турнир е мотивацията за успеха и желанието да пребориш конкуренцията, както и да покажеш най-доброто от себе си.

Даниел: От към състезателна гледна точка съм съгласен. Най-голямата мотивация е победата. Малко са хората, които не отиват на състезание с идеята за състезание. В крайна сметка, информатиката отваря много възможности в живота и се надявам някой ден тя да е част от моята професия.

Пожелаваме ви го. А вие като опитни играчи, можете ли да ни кажете кое е най-важното, което един човек трябва да притежава като качества или навици, за да спечели такъв турнир по информатика, на който сте били и вие?

Даниел: Не познавам участник, който да не е имал поне едно лошо състезание. Най-важното след такъв момент е да станеш и да продължиш. Същевременно не трябва да мислиш твърде дълго за победата, а да продължиш напред.

Веселин: А за мен най-важното е устойчивостта към стреса. По време на състезание по информатика стресът е огромен. Човек не трябва да се фокусира над него, а да покаже какво може.

Има ли професия, към която се стремите?

Даниел: Това е въпрос, който ни питат откакто бяхме в детската градина. За да бъда честен, всяка година отговорът е различен. Това, което не се е промени при мен е желанието да се занимавам с астрономия. Не мисля, че мога да живея без това.

Веселин: Все още не съм решил с какво точно да се занимавам. Най-вероятно ще бъде свързано с компютрите и науката, понеже съм вложил твърде много усилия в тази насока.

Смятате ли, че ако останете в България ще имате добро развитие? Какви са ви плановете за напред?

Даниел: Засега всички около мен казват, че е най-добре да отида в чужбина. Може би ще последвам съвета им. Надявам се да ме приемат в по-елитен университет извън България. Искам да кандидатствам първо в Америка, но ако не стане бих искал да е някъде в Европа.Много хора заминават в чужбина без да видят вариантите в България. Нямам опит, но познавам много хора, които са останали в България и в момента живеят страхотен живот.

Веселин: Аз също смятам, че образованието в чужбина е по-добро отколкото в България. Това е, което знам от близки хора. Все още не съм мислил дали ще уча извън България и дали ще остана да живея там след това. В Софийски университет образованието е на много високо ниво и предлага горе-долу същото, което предлага и не толкова елитен университет в чужбина. За да замина, трябва наистина да си заслужава.

До голяма степен е както човек сам си го направи. Тук със сигурност можете да имате добро бъдеще.

В момента тече операция “Жълти стотинки”, кампания на Vivacom, която има за цел да набере средства за Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Вие сте част от отбора по информатика. Според вас колко е важно младите таланти да получават подкрепата на големите компании?

Даниел: Подкрепата на големите компании е голям стимул за много ученици. Не всеки има възможност да си купи това, което му трябва, дори нужното за състезаване.

Веселин: Интересът, който се влага в тази насока е много важен. Той води до желанието на повече ученици да се състезават по информатика. Тя просперира като наука. Тази подкрепа се явява като основен ключ за задържане на интереса на учениците в тази област.

Така се мотивират повече хора.

Веселин: Да, определено.

Пожелаваме успех! 

Даниел и Веселин: Благодарим!

Интервюто проведоха Калина Костова и Теодора Трендафилова

След успеха, който изданието на Red Bull Solo Q пожъна през 2020 г. със своите 80 000 записали се участници, тази година квалификации ще се проведат в над 30 държави в търсене на най-добрия League of Legends дуелист в света.

Организаторите са избрали Германия за дестинацията, където ще се проведат финалите на събитието, и където само най-добрите от най-добрите, спечелили националните кръгове, ще се борят за заветната титла.

В България квалификациите започват септември, като записването за участие е безплатно и е вече отворено и достъпно на този линк. Всичко, което участниците трябва да направят, е да се регистрират и да дадат най-доброто от себе си, когато се изправят един срещу друг в индивидуални битки на Rift-а (Summoners Rift е името на картата, на която се играе в LoL – бел. ред.).

Най-добрите 8 участника от квалификациите ще се класират за онлайн плейофи, като към тях в битките ще се присъединят още 8 поканени от организаторите LoL играчи, чиито имена ще бъдат оповестени по-късно. Към финалната фаза ще продължат Топ 3 състезателите от плейофите, а четвъртото място на местните финали ще бъде заето от победителят по точки в консуматорската активност на Red Bull.

В онлайн излъчванията на турнира ще се включат и популярни лица от родните гейминг среди, като Александър ‘ZinG’ Ананиев, който ще е водещ на националните ни плейофи и финали.

“League of Legends е една от най-разпознаваемите видео игри в света и сред пионерите в електронните спортове. А форматът 1:1 дава много различна гледна точка към играта и играчите. При него психиката, механиката и уменията трябва да са на друго ниво, което прави Red Bull Solo Q доста вълнуващ турнир както за участниците, така и за зрителите.”, сподели ZinG.

Коментатори и анализатори по време на всички излъчвания на живо ще бъдат Виктор ‘Diggi’ Пенелски, Ангел ‘Tigerout’ Несторов, Симеон ‘Simeon Delev’ Делев, Пламен ’Napraen’ Стоянов.

Следете сайта на Red Bull Solo Q Bulgaria 2021 за още актуална информация за турнира и датите на излъчванията, а тук може да видите трейлъра на събитието.

Крайно оспорванта битка в 9 кръга доведе до точково равенство на върха между 4-ма топ-шахматисти – Иван Чепаринов, Васил Спасов, Момчил Николов и треньора на националите ни Петър Арнаудов. В крайна сметка първо място се присъжда на Иван Чепаринов. Пето място в класацията взима 13-годишния Никола Кънов. Турнирът Accedia Masters се организира за 1ва година от Accedia, със съдействието на Българска федерация по шахмат 1928. Има за цел да запалените фенове на шаха от ИТ сферата да усъвършенстват своите умения като имат възможност да играят и да се учат от най-добрите в света.

Идеята за турнира възниква именно от Георги Пелтеков, Engineering Director в Accedia, който е любител на шаха от дълги години. Той открива силна връзка между шаха и сферата на технологиите, затова решава да съчете двете в Accedia Masters. Събитието създава условия както за популяризиране на древната игра сред професионалисти, така и за израстване на младите ни таланти.  Тук може да откриете интервюто ни с Георги Пелтеков, свързано с турнира.

Очаквайте игри като GTA V – най-популярната за стриймване в момента игра в България, вечните Minecraft и CS:GO, мобилната Brawl Stars, виртуални мото-спортове, стратегическата DOTA 2 и други.

Към момента участие в първото издание на маратона са потвърдили над 20 от най-популярните гейминг стриймъри в България, които ще създадат, специално за фестивала, своя онлайн шоу-програма. Сред тях са имена със стотици хиляди фенове в социалните мрежи, между които актьорът с гейминг афинитет Китодар Тодоров, познатите на феновете на видео игрите от всички възрасти Aetheltryth, дуото Павел Колев и Ицака и много други. Във фестивалът участие ще вземат и разпознаваеми лица от други обществени и културни сфери.

„Видео игрите са не само най-богата и бързо-растяща развлекателна индустрия в света, но забавлението чрез видео игри е и най-популярната форма на развлечение за поколенията родени след 1980 година. От нишова суб-култура, видеото игрите се превърнаха в неделима, дори централна, част от съвременния начин на живот. За пример, през 90-те години, в България, тийнейджърите си говорихме основно за музикалните клипове по MTV и любимите отбори в NBA, а подрастващото поколение сега си говори за любими видео игри, персонажи от тях и стриймъри.“ – коментира Мартин Кадинов, съ-основател на TDB Play и организатор на събитието – „Често схващането за видео игрите е че предлагат забавление само на т.нар. хардкор геймъри, а всъщност, игрите доказаха, особено в новата COVID-19 действителност, че могат да предложат пълноценно забавление за всекиго. 

 

С Гейминг Маратона целим да покажем именно това – че видео игрите могат да бъдат за всеки.“

В рамките на Българският гейминг маратон феновете ще могат да се насладят на пъстра палитра от онлайн стриймове, турнири и предизвикателства, а новодошлите в света на видео игрите – да се запознаят с един нов и магичен свят.

Организатори на Българският Гейминг Маратон са TDB Play – новосформирана агенция с фокус видео игри, електронни спортове и geek култура, в партньорство със световния лидер при гейминг мониторите – AOC.

Ирина Селиктар

Ирина Селиктар е Мениджър Бизнес Развитие в Тумба Сълюшънс ООД. Има дългогодишен опит в различни бизнес сфери и формати. Финансист по образование,  маркетинг човек на практика, а през последните три години е изследовател в света на Информационните технологии и на взаимовръзките в него. Тумба Сълюшънс е първото място след 10 годишна практика, където вижда как корпоративната култура може бъде заряд и носител на устойчиво развитие както за самата фирма така и за всеки един от екипа.

Светла Линкова

Светла Линкова е Мениджър Човешки Ресурси в Тумба Сълюшънс ООД. Отскоро е част от екипа на компанията. Следва маркетинг и моден дизайн в Ирландия, социална психология в Хага и има богат опит от различни държави. Връща се в България, за да е по-близо до семейството си и за да сподели опита, натрупан в чужбина. Става част от държавната администрация и участва в разработката на няколко успешни проекта за Европейско финансиране. През последните години надгражда образованието си по Мениджмънт и е силно отдадена на каузата да олекотява работни процеси и да модернизира стандартни административни практики.

#SpoDari е инициатива, която все по-често чуваме и виждаме постове в социалните мрежи. Прави впечатление, че тя е насочена към наистина важни, животоспасяващи каузи. Как се роди #SpoDari?

Ирина: #SpoDari е олицетворение на две от най-любимите ни дейности различни от програмиране, а именно Спорт и Добродетелност под формата на дарение към значими за нас каузи. Всеки от нас е отдаден на различен спорт в свободното си време – планинско колоездене, бягане, конна езда, танци, футбол, тенис на маса, зимни спортове, преходи в планината, моторни спортове, дори и електронни спортове. Компанията ни подкрепя във всяко едно отношение. Тумба е място с дух, още от първия ден усещаш споделеност, органична мотивация и отдаденост към общата кауза. Каузата ни има 3 аспекта – технологично превъзходство, бизнес развитие и социална отговорност.

SpoDari се ражда през юни 2015 г, когато по-голямата част от компанията участва на Витоша 100 с колела и бързо ходене. Тогава пешеходците изминават близо 70 км всеки, а колоездачите завършват цялото състезание. За да отпразнува постиженията, Тумба Сълюшънс решава за всеки изминат километър да дари средства на важна кауза – организация на спортни лагери за деца с онкохематологични заболявания. Това е първото от вече над 35 спортни инициативи, в които #SpoDari участва.

Каква е мисията на #SpoDari и как се развива тя през годините?

Ирина: Мисията на #SpoDari е да накара повече хора да станат от бюрата си, да спортуват и докато се грижат за себе си, за тонуса и здравето на тялото си, да се погрижат и за други, които са в истинска нужда. Индивидуалният принос е във възможността да вдъхновиш други и заедно да създадете преживяване, което да предизвика промяна. Страстта към спорта винаги обединява, дава ни възможност да намерим съмишленици и докато правим това, което обичаме, компанията ни иска да ни подкрепи. В нашия случай подкрепата идва като част от приходите на компанията за всяка активна минута, която генерираме заедно докато спортуваме, и се дарява за важна за общността ни кауза.

Все пак кое е уникалното в идеята #SpoDari?

Ирина: Освен името ли?:) Уникалното е в споделеното изживяване, в това колеги да спортуват заедно в името на кауза, а не по задължение, в това компании, които по принцип са конкуренти, да се обединят и да подкрепят общността, която им създава предпоставки да бъдат успешни в бизнес начинанията си. #SpoDari e както инициатива, така и отговорност да бъдем по-добри към себе си и към заобикалящата ни среда.

Кои са най-запомнящите се проекти, организирани под знака на #SpoDari? 

Ирина: За мен най-запомнящи са SpoDari DRIVE през 2019 г. и първият благотворителен футболен турнир през 2016 г. Това са събития, които организирахме по инициатива на наши колеги от Тумба Сълюшънс, но успяхме да привлечем десетки други иновативни компании както и известни личности като участници, дарители и посланици за каузата на Сдружение за Деца с Онкохематологични заболявания.

Светла: Аз съм отскоро в компанията, но това, което ми прави огромно впечатление е как по време на извънредна ситуация, служителите по собствена инициатива искат да се включат с лични дарения към кауза, която компанията е решила да подкрепи. Примери за това са пандемията тази година, както и влаковия инцидент в Хитрино през 2016 г.

Има ли известни личности, които са подпомагали инициативи на #SpoDari?

Ирина: Да, и без подкрепа на нашите активни посланици едва ли щяхме да организираме толкова успешна благотворителна инициатива – SpoDari DRIVE през 2019 г. Това са рали шампионите на България Крум Дончев и Димитър Илиев, рали пилотите Даниел Попов и Денис Станчовски, европейският шампион по СуперМото Ангел Караньотов, източноевропейски и републикански шампион в клас 125 Милен Георгиев, ултрамаратонецът Краси Георгиев, избраният за “Млад лекар на 2018г.” – др. Асен Цеков и организаторите на Sofia Riders Андрей Дянов и Мартин Райчев. Те бяха ментори на отборите в благотворителното картинг състезание за иновативни компании и ключов момент в изграждането на стратегия за успех в надпреварата на всеки един от екипажите. Благодаря им от все сърце и се надявам и тази година, ако здравните условия позволяват, да организираме и второ издание на картинг състезанието. Вече имаме подкрепата на нашите посланици, както и на партньорите ни от DevStyleR и Sofia Karting Ring.

Всъщност идеята за този разговор дойде от един пост във Facebook, от който научихме, че бутиковата софтуерна компания Tumba Solutions е направила впечатляващо дарение за болница в град Плевен. Интересното беше, че новината в социалната мрежа се появи много след като то става факт и след като еуфорията по благотворителността и корпоративния PR покрай извънредното положение, свързано с COVID-19, вече бяха затихнали. Защо така “тихо” и защо избрахте точно Плевен?

Светла: Знаете, че Плевен е първия град, в който се установи заразен с COVID-19. Още когато се заговори за случаи в страната се реши, че Тумба иска да помогне и ще се включи със средства, и тъй като даренията се концентрираха в столицата, ние решихме да се насочим към болница в провинцията. Проучванията ни сами показаха къде има нужда от помощ – плевенската болница “Д-р Георги Странски” е втората по големина държавна болница в страната и покрива доста обширен периметър от населени места в Северна и част от Централна България. След разговорите с хората от болницата, нямахме съмнение, че има нужда от материална подкрепа точно там. Става ясно от новини в медиите, че и други се включват с дарения за там в последно време, това е добре – все пак тази област стана второто по мащаби огнище на заразени след София…

Колкото до липсата на медийно отразяване на инициативата – не ни е било приоритет. Имахме възможност да отделим ресурс и го направихме. Споделихме новината в социалните мрежи, тъй като продължаваме да сме в контакт с хората от болницата и те ни изпратиха снимки с оборудването, вече в употреба, придружени от благодарствено писмо. Искахме да споделим емоцията, както и да изразим признателността към нашите колеги, които също подкрепиха каузата.

Как решихте какво трябва да се закупи? Какъв беше процеса?

Светла: Успяхме да разговаряме със служители от различни нива в структурата на болницата, от тях получихме информация за най-належащото – имаше нужда от специализирано оборудване за изолирана стая за пациенти с COVID-19 в Спешно отделение, а също и от апаратура за инфекциозно отделение. Имахме пълно съдействие с информация за техническата специфика и данни за доставчици в страната. Събрахме няколко оферти и избрахме най-подходящата техника. Служителите на болницата помагаха с контактите си в процеса на проучването, детайлите по доставки и уговаряне на сроковете за тях.

Имаше ли нещо, което ви впечатли позитивно при цялата тази организация между болницата, доставчиците, компанията-дарител, която се случва в много напрегнат и несигурен момент?

Светла: Да, всъщност това беше наистина страхотно изживяване. Всички, участващи в организирането, подкрепиха по невероятен начин инициативата ни – бяха на разположение по всяко време, всяка изникваща пречка беше преодолявана с вълна от ентусиазъм за решаването и от всички страни. Почуствахме се наистина свързани като хора, беше толкова докосващо и вълнуващо… не е нещо, което човек изпитва всеки ден  в живота си…

Какви бяха отзивите от болницата в началото и след получаване на дарението?

Светла: За да сме напълно откровени, трябва да кажа, че в началото отношението беше малко скептично. Предполагам, че в болницата не са свикнали или имат лош опит от обаждания за дарения от непознати, но това беше само в началото. Упорствахме в намеренията си и тук искам да си позволя да изкажа благодарност за съдействието и доверието на старша мед. сестра от Спешно отделение Христинка Батолска – много ни помогна, въпреки тежката и отговорна работа, която има в болницата всеки ден.

Смятате ли да продължите с благотворителност в тази насока, тоест да подкрепяте болници, лечебни заведения, които са в нужда?

Ирина: Благодарни сме на условията, в които се развива бизнеса ни, на служителите на компанията, които ежедневно ни подкрепят и се надяваме да имаме възможност да продължим да подкрепяме важни за общността каузи.

Кое е най-голямото удовлетворение при такива инициативи?

Светла: Да сме обединени и заедно да създаваме възможности за промяна, чувството да се сме полезни, и да знаем, че с уменията и възможностите ни някой ще има по-добър шанс или условия за живот.

С какво са полезни подобни дарителски инициативи – не само за получилите даренията, но и за бизнеса, за обществото като цяло?

Светла: Смятаме, че желанието да се помага е импулс, основан на морални ценности и отговорност към общността. Даряването възпитава уважение и актът обогатява всеки, който участва в процеса – носи вътрешно удовлетворение, допринася за изграждане на едно по-задълбочено разбиране за живота като цяло. Сплотява и зарежда с ентусиазъм всички, които се включват. Те прегръщат кауза, с която да се гордеят като човешки същества.

По отношение на бизнеса – такива инициативи увеличават доверието на работното място, стимулират социалната отговорност на компаниите, помагат за развитието на културата на едни по-различни бизнес цели – за социална устойчивост. Социалното влияние е истинската промяна, която всяка компания може да окаже върху средата, в която живеем. Чрез акта на даряване ние ставаме част от позитивните промени, които искаме да видим – отразява се както на ползващите дарението, така  и върху всеки пряко участващ, близкия му кръг от хора и обществото като цяло. Всяко добро отношение, мисълта за другите, помага за изграждане на гражданско съзнание, на общество със стабилна ценностна система.

Д-р Стайков, как започна Вашата кариера в Софийския университет и как започнахте да тренирате женския отбор по футзал?

Д-р Николай Стайков: Преподавател съм в университета от 2011 г. и така се случи, че точно тогава стартираха състезание по футзал. Имаше готини момичета, които не бяха тренирали през живота си футбол. Но обичаха футбола. Това помогна за развитието на този отбор. Със своя ентусиазъм, своята енергия и преданост към отбора, успяха да ангажират новоприетите студенти. Лека-полека това прерасна в едно малко семейство. Постепенно си направихме традиция да ходим на големите форуми. Предстои турнир в Берлин, на който искаме да отидем и се нуждаем от средства, за да не се налага студентите да си ги плащат от джоба.

Кармен, как се случи да участвате в турнира? Имаше ли някакви квалификации?

Кармен Агопян: Избрахме този турнир, защото има много чуждестранни отбори. Всеки един университет може да се запише за участие в турнира и няма квалификации. Опитваме се да участваме всяка година в чуждестранни международни турнири и решихме тази година отново, под егидата на 90-годишнината на Департамента по спорт и 130-годишнината на Софийски университет, да представим университета на високо ниво.

Какво се включва в подготовката за един подобен турнир? Колко често трябва да се ходи на тренировки и има ли някакви режими?

Н.С.: Водим тренировъчен процес три пъти седмично, но все пак сме аматьорски отбор и нямаме специални режими. Студентите отделят от своето време – от лекции, от упражнения и дори от работа. Ако трябва да сложа нещата в рамка, те отделят голяма част от времето си на една страст.

Има ли участници, които са представители на IT индустрията?

К.: Три момичета сме от IT сферата, а останалите са от различни факултети. Едното момиче съм аз, другото момиче се казва Надя – и тя е в тази сфера. Ани Петрова също е част от отбора. И трите се занимаваме с програмиране.

Какво Ви е необходимо да бъдете част от това състезание и защо хората трябва да Ви подкрепят?

К.: Миналата година успяхме да отидем всички участници на турнира, който се проведе в Прага. От тогава до сега поддържам връзка с организаторите. Рамката ни е за 13 човека, като включва и треньора. Един отбор се нуждае от около 5000 евро да участва в турнира.

Какви ще са резултатите, които очаквате? Вярвате ли, че можете да стигнете до финал?

Н.С.: Вярвам, че момичетата имат голям потенциал. Достигали сме тройката в предишни години. Тенденцията е, че университетите, които участват в тези турнири, се подобряват все повече и повече. За нас това е предизвикателство. Това е силен турнир и можем да бъде трети, можем да бъдем и десети. Целите ни са високи и искаме да зарадваме университета по случай празниците. Както се казва “да се приберем като герои”.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Каква е целта на събитието? Първият формат на събитието ли е това?

Аз съм първо курс и в началото на годината видях как много хора играят игри – шах, табла, бордови игри. Аз съм фен на таблата. Предложих на ФСС на ФМИ да се направи специализиран турнир по шах и табла. Сега го организираме за първа година, но се надявам да се превърне в традиция. Организирането на турнира нямаше да е възможно без помощта на Милка Вълканова, Димитър Сейков и Александър Стефанов, както и на целия екип на ФСС към ФМИ.

Много актуално стана да се създават клубове по табла и шах, затова реших, че ще е по-добра идея да се съберат повече хора на събитие, което да не е пряко свързано с математика и програмиране. Поканили сме студенти от Техническия университет, както и ученици от НПМГ да се включат в събитието.

Какви са игрите, на които ще могат да играят и видят участниците?

Игрите “Catan”, “Dixit” и още 30 други бордови игри. Шах и табла също така. Системата е такава е, че всеки играе, каквото иска в групи. Всеки участник ще получи точки, когато завърши играта спрямо това дали е първи, втори и т.н.

Как се определя кой е най-добрият? Ще има ли подробна статистика?

Има различни награди за тези, които са изиграли най-много игри, за най-много точки. Имаме си регистрация и когато си регистриран. След като приключи дадена игра и участниците отиват при отговорник, където регистрират точките си в списък. Наградите са до трето място. А за шах и табла е на елиминационен принцип.

Събитието отворено ли е за IT индустрията?

По принцип фокусът ни е към студенти и ученици. По принцип са поканени и преподавателите на ФМИ, ТУ и НПМГ. Разбира се, никого няма да върнем. Всички са добре дошли.

Ще се включиш ли в някое от състезанията?

Не, няма да се включвам. Все пак го организирам. Ще помагам за турнира по табла. Ако се наложи, ще обяснявам правилата, но основно ще записвам точки.

Популярна ли таблата в момента?

Не мисля, че е популярна в момента. Може би при по-младите не е толкова. Шахът е определено по-популярен. Но в турнира на FMI Game Fest забелязваме при записалите се има повече желаещи за табла, което ме изненадва. На изминали събития на ФМИ, имаше много хора, които играеха табла. Сравнително известно е да се играе табла и бридж в нашия факултет.