Бумът на интереса към основните модели и генеративния ИИ води до нарастване на търсенето на допълнителна изчислителна мощност, както и на интереса към обучението на все по-големи модели.

Според документите, с които разполага Insider, Microsoft се подготвя да отговори на този проблем, като удвои капацитета на Azure през втората половина на тази финансова година, която продължава до края на юни.

Microsoft ще увеличи капацитета на допълнителните центрове за данни три пъти през първата половина на фискалната си година 2025.

Според гореспоменатите документи компанията внедрява “рекорден брой графични процесори”, за да се справи с натоварванията на AI, и е увеличила повече от два пъти общата си инсталирана база от ускорители през втората половина на миналата година.

Припомняме ви, че Microsoft имаше възнамерениe миналата година да похарчи “много милиарди долари” за изграждане на допълнителен капацитет в очакване на бързото нарастване на броя на клиентите, които искат да изпълняват проекти за генеративен ИИ.

Към края на 2023 г. данните на Synergy показват, че на САЩ се падат 51% от глобалния капацитет, измерен чрез MW критично ИТ натоварване, на Европа – 17%, а Китай е близо до тях с 16%.

Компаниите с най-голям отпечатък са всъщност тримата големи доставчици на облачни услуги – Amazon, Microsoft и Google. Те притежават 60% от целия капацитет на хипермащабните центрове за данни, следвани от Meta, Alibaba, Tencent, Apple, ByteDance и други сравнително малки хипермащабни оператори.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Ocado Technology създава ново звено в България
2. От Състезанията по Информатика до MIT – Формулата за Успех на Румен Христов
3. Впечатляващи Иновативни Проекти Победиха в Дни на Роботиката ’24 към ТУ-София

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Идеята за NVIDIA AI Enterprise е породена от факта, че много компании планират да използват изкуствен интелект и ускорени изчисления, за да стимулират растежа и същевременно да спестят разходи.

NVIDIA AI Enterprise 3.0 ще въведе работни процеси за интелигентни виртуални асистенти в контактните центрове, аудио транскрипция и дигитални пръстови отпечатъци за киберсигурност – някои от най-често срещаните приложения за предприятията, които използват AI, в името на по-доброто обслужване на клиентите.

Цялата новина може да прочетете на международното издание DevStyleR.IO – NVIDIA Introduces New Tools to Accelerate Company Success

Плановете на глобалната компания са да се открият повече от 2500 работни места, а до 2036г. се очаква в европейския регион да са инвестирани близо 5.9 милиарда долара.

За повече информация и детайли около откриването на новия европейски регион на Amazon можете да откриете в международната версия на сайта ни DevStyleR.IO – AWS Launches Infrastructure Region in Switzerland ready to invest 5.9 B

Промени ли се бизнесът на СофтУни и останалите професионалните учебни центрове в условията на пандемията? По какъв начин и в каква посока?

Световната пандемия от коронавирус беше безпрецедентна в новата история на света. Разбира се, тя оказа огромно влияние върху социални, икономически и най-вече поведенческите процеси в цели общества. СофтУни и останалите учебни центрове са част от една цялостна екосистема и когато ядрото ѝ бива засегнато без значение от причините, всички усещаме ефектите или дефектите. За радост като най-голямата академия за кадри в дигиталната сфера в България ние отдавна предлагаме онлайн модел на образование. В този смисъл нашите студенти и партньори не бяха засегнати толкова тежко, дори напротив – интересът към образованието, което предлагаме се засили. Във времена, като днешните, хората се осъзнават и осъзнават колко уязвими са без наличието на дигитални умения и знания.

По какъв начин се промени пазарът на кадри в условията на извънредното положение? Усети ли се намаляване в търсенето на специалисти? 

Трудно е да се дава категорична оценка за промяна на пазара, предвид че ситуацията все още не се е нормализирала напълно и светът все още не функционира пълноценно. За оценки можем да говорим, когато имаме начална дата и крайна дата на дадено събитие в глобалната или националната история. За това аз намирам ситуацията, породена от COVID – 19, за процес. Наблюденията ми включват активно преструктуриране на пазара, както на ИТ услуги, така и на кадри. Видяхме компании, които не успяха да се справят с предизвикателствата, поради естеството на проектите и партньорите, с които работят. Свидетели сме и на обратното – компании, които имат ръстове на оборотите в пъти. Тази социална динамика се отразява и на търсенето на кадри. Едно е сигурно – мотивираните и добре обучени специалисти винаги ще намерят своето работно място в дигиталния свят без значение дали се намираме в условия на рецесия, стагнация или икономически бум. В този смисъл – Извънредното положение даде шанс на мнозина да се докажат и да израснат още по-бързо в работен план.

Какво очаквате да се случи с пазарът на кадри сега, когато извънредното положение приключи?

Извънредното положение представлява държавна рамка. Неговото начало или край за съжаление не са обвързани с решаване на здравния казус с коронавирус и разпространението му. Въпросът е по-скоро – кога и дали ще успеем да нормализираме работните процеси. Въпреки рецесията, която предстои и здравните предизвикателства пред света, аз съм оптимист. Пандемията доказа, че бизнесът трябва да бъде максимално дигитализиран във възможно най-кратки срокове. Кадрите в ИТ сектора са точно специалистите, които извършват този процес. Работата и възможностите пред тях предстои да се отворят в още по-широки рамки и с по-голяма скорост. По-адаптивните и мотивирани специалисти ще имат шанса в сегашната среда да растат професионално с още по-бързи темпове. В исторически контекст – всяка криза води до възможности, временни трудности и нужно преструктуриране на пазарите, за да може да се достигне нов пик. Студентите на СофтУни са хората, които след период от 5-8 години ще помогнат на българската икономика да достигне следващия си пик след излизане от рецесията.

Засили ли кризата любопитството към по-силните технологии по време на COVID-19, като например такива, свързани с “cloud”и други? И въобще – промени ли се търсенето на курсове спрямо ситуацията?

Интересът на хората включва глобалните и локалните тенденции. При нас не е имало понижен интерес към курсовете и кариерните умения, които предоставяме. Разбира се, в момента теми, като Machine Learning, Data Science, Cybersecurity и т.н. продължават да се радват на голям интерес.

Каква поука си взе бизнеса от случилата се световна пандемия? 

Всички компании осъзнаха, че максималната дигитализация не е въпрос на избор, а на оцеляване. От гледна точка на ИТ сектора – бизнесът беше принуден да изпробва работа от вкъщи и да оптимизира процесите си максимално. В дългосрочен план вярвам, че дефектът ще се превърне в ефект. Служителите доказаха, че могат да работят ефикасно от вкъщи без значение дали се намират в София, Пловдив, Сунгуларе или на Малдивите. За мен е важно да се разгледат психологическите ефекти на работата от вкъщи. Всяка компания трябва да обърне внимание на проблемите, които липсата на социализация е породила и ще породи през близките месеци.

Какви специалисти са предпочитани сега и какви ще бъдат предпочитани непосредствено след края на пандемията – по-опитно, но скъпоплатени или начинаещи, които тепърва да се изграждат в дадена компания? 

ИТ секторът успя през последните години да изгради устойчива бизнес среда, в която всеки мотивиран и компетентен кадър може да намери своето място. Хората с по-малко и повече опит трябва да бъдат разглеждани като скачени съдове. Колкото повече се инвестира в хората с потенциал, толкова повече опитни кадри ще има цялата ни екосистема в бъдеще. Разбира се подобна инвестиция не е свързана единствено с финансови ресурси, а с време от страна на кадрите с повече проекти зад гърба си.

И по какъв начин това ще повлияе специално на СофтУни, която е може би най-популярната академия за преквалифициране и генериране на Junior кадри? 

Действително СофтУни е най-голямата академия в България и като лидер на пазара ние се грижим възможностите пред нашите курсисти да се увеличават устойчиво. Нашите партньори напълно осъзнават нуждата от добре структурирани екипи, в които има място и за двата типа профили. Този подход винаги дава дългосрочен резултат, приемственост и минимизиране на рисковете от гледна точка на човешки капацитет. В този смисъл ние продължаваме да предлагаме богат набор от възможности за стартиране на работа и стажове, въпреки ситуацията с COVID – 19. СофтУни се е доказал като дългосрочен стратегически партньор на водещи компании от софтуерната индустрия и сегашната ситуация единствено надгражда подобни отношения.

Имате ли информация за фалирали учебни центрове (не само в България) и доколко е важно за живота на такъв център в развитието на такава криза, да създава свой собствен продукт, извън учебната си дейност?

Не съм запознат със случаи на фалирали учебни центрове в България. Ако даден бизнес не успее да издържи период от 2-3 месеца със занижени приходи, бих посъветвал генерално преосмисляне на бизнес модела и валидация на стойността, която този бизнес носи за курсисти и партньори. Създаването и развитието на продукт е въпрос, който заляга в стратегическите цели на дадена организация и зависи от различни фактори.

Кое е по-правилното решение за един учебен център в такава ситуация – намаляване на таксите и преминаване изцяло в дигитален формат, или отлагане на учебния процес в присъствена форма? 

Всеки учебен център трябва да вземе това решение самостоятелно. Не мисля, че има правилен или грешен вариант – има контекст и бизнес среда. СофтУни от дълго време предлага онлайн обучение, което дава възможност на всеки без значение от града, в който живее да се запознае отблизо с професията на софтуерен разработчик. За нас тази гъвкавост е ключова и ситуации, като тази, в която се намираме доказва, че сме на прав път.

В началото на извънредното положение СофтУни пусна много безплатни онлайн курсове. Това бе добър жест към хиляди хора, които – искат или не – трябва да стоят по домовете си. Можете ли да кажете каква е успеваемостта в тези курсове и доколко записалите се наистина са имали потребност да изкарат курс, а не са “кликнали” на обява, виждайки, че е безплатна? 

Когато си лидер в дадена индустрия, носиш и социална отговорност в трудните моменти. Действително в началото на извънредното положение пуснахме редица курсове напълно безплатно и интересът беше огромен. В ситуация, в която много хора останаха без работа, а други насочиха поглед към преквалификация и нови възможности, ние се чувстваме длъжни да дадем максимална стойност на всички, които ни се доверяват. Интересът към инициативата беше огромен и хиляди хора, изгледаха десетки хиляди часове образователно съдържание.

Има ли начини, по които бизнесът може да подпомогне на учебните центрове, които са пряко свързани с генерирането на специалисти именно за бизнеса? 

Разбира се бизнесът и учебните центрове трябва да намират синергия и да осъществяват тясно сътрудничество, за да върви тази част от икономиката на държавата напред. Компаниите трябва да бъдат проактивни при даването на обратна връзка за тенденциите, развитието на сектора и използваните технологии. Учебните центрове трябва да се вслушват в тази обратна връзка и да надграждат програмите си, за да предоставят по-голям шанс на курсистите си да започнат бързо и успешно работа. Друг аспект на партньорството са менторите и лекторите. По тази линия в СофтУни работим с някои от най-големите и доказани имена в сектора. Професионалисти от бизнеса с години опит предават знанията си на стотици курсисти и ги подготвят за тяхното кариерно развитие.

Необходимо ли е държавата да подкрепи ИТ бранша? Какви са удачните начини?

Държавната политика трябва да бъде последователна и целенасочена. Нека не забравяме, че ИТ бранша предоставя услуги с висока добавена стойност и осигурява едни от най-добрите условия за работа в България. Компаниите в този сектор са коректни платци на данъци и изключително директно оказват положително влияние върху състоянието на фиска и на покупателната способност на българските граждани. По мое мнение държавата на първо място не трябва да поставя спирачки на сектора, създавайки различни данъчни условия спрямо други сектори. Нужни са гъвкави законодателни и данъчни условия за технологични компании, които стартират работата си и са в рисков момент от своето съществуване. Иска ми се с времето да създадем култура на предприемачество и да я стимулираме. И не на последно място – българската държава е нужно да предприеме категорични действия в посока на дигитализация на процесите и услугите си.

Сегашното забавяне на ръста на световната ИТ индустрия може ли да означава много по-силен и целеустремен път нагоре след това – когато всички са видели необходимостта от дигитализация? 

Всички, които ме познават знаят, че съм непоклатим оптимист. Също така съм и историк по образование. В историята ясно познаваме икономически цикли, които се повтарят с различен мащаб. Сегашното забавяне по мое мнение, ще доведе до преструктуриране на пазара и появяването на нови играчи, които са се ориентирали правилно в ситуацията. В средносрочен план ще се появят много възможности, защото дигитализацията премина от графа „препоръчителна“ в „задължителна“. Ако трябва да дам прогнозата си – нашият бранш ще изживее сериозен ръст през следващите няколко години. Важно е настоящият шок да бъде разглеждан и приет като голяма възможност, а не като опция за стъпки назад.

Какво предстои за СофтУни сега, след края на извънредното положение? Ще започнете ли да се връщате към присъствената форма, или тя е риск, който е нерентабилен за поемане? 

Всички в СофтУни следим обстановката активно. Здравето на нашите курсисти и служители е абсолютен приоритет за организацията. На този етап със сигурност мога да потвърдя, че сме много активни в навлизането на нови пазари извън България.

43% от участниците в уебинара смятат, че кризата, свързана с коронавируса, ще доведе до спад на заплатите в ИТ сектора. Това стана ясно от гласуване в кратката анкета по време на онлайн събитието.

От дискусията стана ясно, че намаляването на заплатите като мярка за запазване на бизнеса вече е факт в някои ИТ компании. Това се случва и при бизнеси, които са пряко свързани с технологичния отрасъл.

Присъстващите на дискусията също споделиха информация за намаляване на заплатите в софтуерни компании и технологични стартъпи, заради намалени приходи или като предпазна мярка за справяне с кризата.

Емил Шекерджийски, участник в панела, сподели, че в Networking Premium вече са си намалили заплатите на 50%. Според него тази мярка е често срещана в бранша в момента. Като основна причина г-н Шекерджийски посочи загубата на клиенти.

От чата на дискусията стана ясно, че вече е налице на освобождаване на хора от някои от технологичните фирми. Други компании пък вече използват мярката принудителен платен отпуск за част от служителите си. Това е и причината да се увеличава броят от кандидатите за работа, което недвусмислено се усеща в ИТ бранша.

“Имаме кандидати, за каквито до преди месец само можехме да си мечтаем”, коментира представител на водеща бутикова софтуерна компания, специализирана в разработката на мобилни приложения за корпоративни клиенти.

Един от най-интересните въпроси по темата, които предизвика дискусия беше зададен от Пламен Мандаджиев, генерален директор на Energize Global Services Bulgaria.

“Доколко екипите са готови да приемат колективно намаляване на заплатите, както се случи по време на кризата през 2001* г.или принципът е всеки се спасява за себе си?”

Тук всички участници се съгласиха, че ситуацията около COVID-19 изисква сериозна гъвкавост и ако екипите са готови на тази стъпка – то тя би била отличен начин за справяне на с кризата. Такъв подход значително би намалил евентуалната нужда от съкращения, тъй като освобождава ресурс и дава време на компаниите да реагират адекватно на пазарните промени.

Подобна мярка обаче зависи силно от волята на всеки един служител от екипа и като цяло би сработила за компании с по-малки и сплотени екипи.

На участниците в панела беше зададен и следния въпрос;

Какво смятате за принудителния платен отпуск? 

Тук отговорът на панелистите беше по-скоро еднозначен, че подходът е по-скоро добра мярка и за служителя и за работодателя. От една страна служителите продължават да получават заплата докато са в отпуск, от друга страна – намаляват реално задължението на фирмата-работодател към тях.

Най-добро обобщение на отговорите се съдържа в мнението в чата на дискусията, дадено от един от участниците:

“Принудителният платен отпуск е най-човечния подход в момента и стратегически най-добър при спад на обема”

Като цяло битува мнението, че служителите на големите R&D центрове не са толкова уязвими или поне не в близко бъдеще, тъй като те са част от големи корпоративни структури и подобни решения за съкращения или преустановяване на дейност най-малкото отнемат дълго време.

Панелистите получиха и запитване, дали тази криза ще доведе до отрезвяването на заплатите в ИТ сектора. Въпросът предизвика усмивки, тъй като темата за високия стандарт на ИТ специалистите е често срещана. Отговор на този въпрос бе, че сегашното понижаване е моментно и след кризата заплатите ще се възобновят в старото си ниво, а дори е възможно и да нараснат – в крайна сметка ИТ секторът генерира много високи приходи и е логично заплатите да са големи, но те се определят от глобалния и локалния пазар.

*крахът на “дот-ком”компаниите – бел. ред.

Благодарим на нашите партньори