Как стартирахте кариерата си? Какво Ви накара да останете във Велико Търново?

Специално на мен ми харесва във Велико Търново. През 2004-та година се прибрах за постоянно. Имаме бизнес офис в Щатите, но основната ни дейност е тук. За един бизнес е важно дали може да се развие в даден град. Във Велико Търново – да, възможно е. Можеш да намериш специалисти. Разходите в по-малките градове са по-малко. Не говоря за заплатата. Един човек получава възнаграждението, което е изкарал за фирмата. Ако ти изкараш достатъчно пари за фирмата – ще има достатъчно и за теб. В стартъпите се получава по-ниска заплата. Поне в началото. Друго важно за мен е средата. За да можеш да вирееш в един, без значение колко малък, град, там трябва да има среда. Една от целите, които си поставихме тук във Велико Търново, е именно да създадем благоприятна среда. Да е приятно за живот, да може да се работи с общината. Но ако няма среда, ако няма хора, които мислят като теб или професионалисти, с които да обсъждаш професионални проблеми, наистина няма да е толкова привлекателно. Какво би накарало един човек от София или от Лондон да се премести да работи във Велико Търново, Пловдив или друг град? Но в друга фирма, не в офиса на същата фирма, за която е работил. Кои са нещата, които биха го мотивирали? За мен лично това е средата, защото един специалист винаги ще може да изкарва достатъчно пари в конкретната държава. Какво би го спряло, за да не го направи? Както и обратното – ако си в София и изкарваш достатъчно пари, защо ще отидеш в друг град?

Кои са най-технологичните градове в България и защо смятате така?

Аз в никакъв случай не искам да правя класация. Все пак всеки има различни критерии. От друга гледна точка по брой на фирми и оборот по печалба, Велико Търново винаги е имало технологични бизнеси. Като започнем още от 80-те години, те не са спирали да се развиват. Невинаги са били достатъчно видими. Преди 10-тина години в нашия клуб решихме да възобновим дейността по-активно. Едно от първите неща, които направихме, беше да идентифицираме кои са въпросните фирми в нашия регион. Смятам, че това беше доста полезно за технологичната общност. Най-малко като брой сектори, които работят. И се оказа, че фирмите дори през 2008-2009 година са били доста във Велико Търново – по груба сметка 50-60 малки, средни фирми. Ако обединим Велико Търново с Горна Оряховица и Лясковец, стават още повече. Има много фирми, които се занимават с технологични разработки, бизнеси, които всъщност са микс от много технологии, не просто чисто софтуерни. Аз смятам, че има доста компании тук в региона, които се развиват. Надявам се тепърва да просперират. 

“Има и хора, които работят в чужбина и искат да дойдат в България.”

Колко е сериозен проблемът с недостига на добри кадри в днешно време? Как се справяте с него?

Внос на специалистите от чужбина – има много места по света, където хората изкарват много по-малко пари отколкото в България. Само че България е едно от местата, където е много трудно да дойде човек от държава извън ЕС и да започне да работи легално. Всички, които са се сблъсквали с това, го знаят. Една от идеите на BESCO – една от асоциациите, на която съм член, е този процес да се улесни. Много от нас ползват специалисти от други държави. Би било добре те да могат да работят и тук. Хубаво е да работим дистанционно, да работим от вкъщи, но аз съм почти сигурен, че момента, в който всичко това с Пандемията свърши, по-голямата част от хората много ще искат да се върнат в офиса, да се виждат, да се събират. Така че има и хора, които работят в чужбина и искат да дойдат в България. Аз, като човек, който е живял и работил в Щатите, знам как гледаха на нас чужденците. Там взимахме 20-30% по-малко, а сме също толкова добри колкото американците. Има недостиг, но, ако имаме специалисти от Украйна, Македония или някоя друга държава, защо да не можем да работим? Просто процедурата е много тромава, почти невъзможна. 

Ако желаете да прочетете цялото интервю с Невен Боянов и още много истории за успеха и развитието на технологичния сектор в България, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.

Професионалисти на водещи позиции от компании от цялата страна представиха своите виждания пред аудиторията:

• Петър Торнев, Director ATC в Accenture Bulgaria
• Владимир Тодоров, Съосновател и CFO на Графиксофт ООД, Съосновател и CFO на Сиентиа АД
• Цветелина Стоянова, СЕО на Сиентиа АД
• Радостин Богданов, CTO в Smart IT
• Герман Гачевски, Founder & CEO, TSD Group
• Невен Боянов, Управител в Тинузавър 
• Ивайло Къцарков, Директор „Човешки ресурси“ в Мусала Софт
• Георги Андреев, Head of Development в SEEBURGER Bulgaria

Обект на дискусия бяха нивото на заплащане в по-малките населени места, сравнено с това в София, развитието на ИТ сектора в градове като Велико Търново, Габрово, Троян, Пловдив и други, техническото образование в България и това в чужбина, както и много други. 

Аудиторията включваше посетители от цялата страна, които активно задаваха своите въпроси. Панелистите отговаряха на всяко едно запитване, създавайки дискусии помежду си.

Повдигаха се най-различни въпроси, касаещи образованието в страната, разликата в подготвеността на кадрите, завършили университети и академии, проблема с недостига на добри кадри в сферата на технологиите, мотивацията да се развиваш професионално в родния си град, както и много други. 

Събитието се провежда в София Тех Парк и ще бъде излъчвано на живо чрез сайта на ПАРА, Facebook и YouTube. Целите на “Робо Дни 2020” са:

• Представяне обединението на клубовете по образователна роботика чрез отделни панели и кратки видеа
• Популяризиране образователната роботика сред младежи, родители и учители
• Разглеждане ролята на STEM в модерното образование
• Представяне и разказ за български роботи създадени от младежи
• Дискусия за ролята на бизнеса и възможностите на дуалното образование

Кристиян Михайлов от ПАРА споделя, че на „Робо Дни 2020“ зрителите ще имат възможност да разберат повече за СТЕМ и как роботиката да е двигател в училищното образование, каква е ролята на дуалното образование, както и по какъв начин образователната роботика подпомага развитието на младежите в училище.

Предвид ролята на коронавирус в обществения и икономически живот, събитието е лимитирано до онлайн излъчване. Въпреки това организаторите от ПАРА подготвят изложение, във фоайето на сграда „Инкубатор“ в София Тех Парк, което ще бъде съобразено с всички противоепидемични мерки.
.

Каква е историята на проекта?

Започнах разработката на идеята “Тинузавър” през 2013г. Тогава самоинициативно започнах да разработвам платки с микроконтролери за свои лични цели. Причината беше, че не можех да намеря нужната платка, която да удовлетворява конкретните ми изисквания в този момент. Няколко месеца по-късно реших, че тази платка може да бъде полезна и за други цели. Споделих  с колеги от клуба идеята си, организирахме дори 1-2 работилници с тази платка, в които демонстрирахме как се сглобява и как да напишем програма. В началото всичко беше open source – не само софтуера, но и хардуера, чертежите на платката, дизайна – как е изработена и т.н.

В Клуба на програмистите във Велико Търново започнахме да майсторим най-различни неща, да провеждаме курсове, аз започнах да водя упражнения, свързани с контролери във Великотърновския университет, а през лятото преподавах роботика, електроника и програмиране в Университет за деца. Всички тези неща се случваха паралелно и всъщност напълно органично, Тинузавър от една обикновена платка прерасна в платформа, която беше инструмент за мен и моите колеги да преподаваме по-лесно електроника, роботика, микроконтролери и програмиране. Днес Тинузавър далеч не е само платка, а гама от разнообразни инструменти.

Какво представялва Тинузавър и как разработихте платформата?

Платформата се състои от няколко компонента:

1) Платки – малки кутийки с компоненти. Целта е да си сглобим тази платка с поялник. Резултатът е една микропроцесорна платка – мъничък компютър с батерия и малко памет за данни, код. Тази част приключва за 5-6 часа работа.

2) Следващият модул от платформата е “Blocktinu” – среда за програмиране, която е една от най-уникалните неща на проекта, тъй като комбинира два режима. Първият режим е блоково програмиране, което не е нещо ново, съществува от десетки години. Имаме scratch и други видове, при което редим пъзел и това всъщност представлява нашия код, програма, алгоритъм. Той се качва на микропроцесора и се изпълнява. Интересното и иновативното при нас е, че всъщност блокчетата, които ние редим по екрана, са конструкции от езика C. Ние редим и едновременно с това генерираме готов C код, който компилираме в наша облачна услуга. Потребителят получава обратно директно машинния код, който се качва на микропроцесора. По пътя на аналогията децата много бързо усвояват информацията и разбират как се строи платформа на C.

Вторият режим е програмиране на чисто C, без никакви блокчета. Преходът между двата режима е много плавен, което е много благодатно, защото позволява на учителят да поддържа едно и също ниво за цялата група – деца или студенти. Ние, част от екипа, който разработва платформата, сме не само програмисти, но и педагози по образование, затова държим толкова много на всичко това.

3) Следващият компонент  са учебните материали. Тук също предлагаме нещо различно, в сравнение с другите платформи, които са насочени само към софтуер или хардуер. Ние от самото начало държим на това учебните помагала, потребителски ръководства да бъдат част от проекта и когато човек иска да се занимава с тази материя, той да има на едно място събрани всички неща. Така ще може или сам да се занимава, или някой преподавател да използва тези ръководства за да му преподава.

4) Много важен елемент от платформата ни е обучението на преподаватели. Обученията ни обхващат няколко месеца или интензивен курс в рамките на седмица. Даваме възможност на учители за снабдяване с нужните материали и гореща линия при въпроси.

Кодовете и чертежите на платките можете да откриете в нашия сайт. Всеки, който е запален по тези неща, може да отиде на нашите crowdfunding кампании, които се веднъж в годината, и да види как точно сме разработили всичко. Това може да бъде много полезно и за тези, които разработват хардуер. Ще се радваме на обратна връзка, за да подобрим нещата.

Бих казал, че с тази структура покриваме почти целия спектър от продукти и услуги, нужни на човек, за да започне да се занимава с тези модерни технологии.

Тази година планираме да пуснем нов програматор за микроконтролери, който да е wireless и да се свързва с платформата “Blocktinu”.

За деца на каква възраст е подходящ Тинузавър?

Трудно е да определим възрастта, на която децата могат да програмират платката, защото това се свежда чисто до интереса на децата. Възрастта, която ние препоръчваме, по чисто педагогически съображения, е минимум 4-5 клас, до 10-11 клас, когато учениците започват да се фокусират към кандидатстване във висши учебни заведения. Долната граница е свързана с това, че децата нямат психиката да възприемат по-сложни предмети като математика и физика, както и формата, под която ние преподаваме тези предмети Тук обаче искам да вметна, че през годините много по-малки деца са участвали в заниманията – миналата година едно дете на 6г. си сглоби Тинузавър с поялник, да, баща му беше до него,  но му помогна с не повече от 5-6 спойки.

Какъв е интересът на децата към платформата?

Забелязваме, че в момента, в който детето започне да сглобява платката, интересът е много голям. Единствената бариера е преди да започне, защото това за него е нещо неизвестно и ново, някои деца имат дори притеснения, че няма да могат да се справят със задачите.В момента, в който видят колко е лесно и забавно, малките се запалват. Харесва им това, че резултатът е нещо, което могат да пипнат с ръце, харесва им, че могат да напишат програма и да видят как действа, издава звук и как светят светлинки.

Президентът Румен Радев ти връчи награда за иновативност за “Тинузавър”. Разкажи ни повече за това отличие.

Наградата е за високи постижения в областта на иновациите за новостартирало предприятие. През миналата седмица получихме марка за иновация и това, че тя бе връчена от президента, е признание, както за организаторите, така и за участниците на конкурса. Много се радвам, че ни оценяват като екип, който създава нещо иновативно. Това е огромно признание за нашия скромен колектив.

Иновативното в Тинузавър идва от начина, по който представяме идеята си в проекта, от това, че “Тинузавър” е оригинална българска изработка и че е с мултидисциплинарна насоченост. Според мен ние сме един добър пример за това как един проект може да бъде едновременно open source и комерсиален и доказахме, че това далеч не са две взаимоизключващи се неща.

Как платформата помага на образователната система? Какви са пречките тя да се въведе във формалното образование?

Позволява на ученици и студенти да навлязат в тези технологии по много забавен и интересен начин и вкарване на игрови елемент, без по никакъв начин да омаловажаваме учебния материал. За момента ние виждаме нашия проект като допълващ това, което се учи в училище, причината е, че за момента това не може да се вкара в учебната програма. До момента успяхме да го вкараме във Великотърновския университет, но  трябва да отчетем това, че университетът е много по-автономен и затова успяхме. В училищата, освен, че учебната програма е строго определена, главният проблем е, че голяма част от учителите не могат да преподават това, не са готови за нови неща. А ако все пак трябват да ги учат, искат това да се случи по някоя програма с център за квалификация и да получат кредити, училището да плати разноските и т.н. Вторият проблем с учителите е, че те не могат да преподават мултидисциплинарно. Изисква се човек да има познания от повече от една предмета и все пак да не забравяме, че това са професиите на бъдещето – ще имаме хора, които знаят много неща, а тясно специализираните неща ще се случват с помощта на роботи.

Какви са вашите амбиции за развитие?

Проектът не е ограничен до България, дори в предходните години беше ограничен изцяло в чужбина. В България почти не се ползваше, 90% от продажбите на платките бяха от други страни. Откакто сформирахме по-голям екип, решихме да го развием в България за около половин, една година, и с това постепенно да започнем по-глобално разширяване на бизнеса. Нашите амбиции са платформата “Тинузавър” да се превърне в нарицателно за мултидисциплирано изучаване за ученици и студенти. За нас не е от значение толкова дали ще бъде въведена във формалното обучение, или ще се използва в извънкласните часове. Важното е децата, които проявяват интерес, да имат достъп до идеята.

Благодарим на Невен Боянов за съдействието. Интервюто проведе Вяра Стефчева.