Как започнахте работа в НПГПТО „М. В. Ломоносов“?

Работя от 12 години в училището. Кандидатствах за работа тук, защото разбрах, че има нова специалност – Компютърна техника и технологии. Тогава бяхме трима – един ръководител компютърен кабинет и двама учители по информатика, информационни технологии и приложни програмни продукти. Първият випуск се дипломира през 2010 г. Бяха наистина много умни момчета и (пет) момичета. След това паралелките станаха две. И така е до момента.

Сега сме 10 учители. Бихме могли да бъдем 11, но… желаещи да работят в училище няма, особено с квалификация “Компютърен специалист”. И не е въпросът само до заплащането. Хората си дават сметка (колкото и да хулят учителите) колко трудна професия е това.

Какви са практиките, с които НПТПТО “М.В. Ломоносов” насърчава интереса на учениците към технологиите? С какво се гордеете и отличавате като учебно заведение?

Учениците не се нуждаят от много насърчаване. Всички съвременни деца обичат техниката – компютри, телефони. Но това е един чисто прагматичен интерес: какво може да се прави с въпросното устройство, малко технически данни и дотук. За съжаление са малко тези, които се стараят да използват максимално възможностите й. От това, което предлага училището като база, теория, практика (подплатена с въпросната теория), не желаят да се възползват на 100%. Необходимият минимум е като че ли характеристиката на децата от 2000-ните години.

Щастливи сме със своите редица отличия. Преди 4-5 години беше открит изцяло подновеният център за работа по кино-, видео- и аудиотехника със студио за записи, монтажна зала и видеосалон със 70 места. А от края на миналата учебна година заработи и „Телевизия Ломоносов“. Участваме ежегодно в националната олимпиада по техническо чертане с използване на Auto Cad, където нашите ученици заемат традиционно първите места. От три години ученици от специалност Компютърна техника и технологии участват в провежданото от УНСС състезание по информатика и компютърни технологии. На първенците, класирани с най-голям брой точки, се признава оценка отличен 6, която важи за конкурсен изпит в УНСС за поднаправление „Приложна информатика, статистика и иконометрия“ – специалност „Бизнес информатика и комуникации“.

Като професионална гимназия вземаме участие в състезанието „Най-добър техник в машиностроенето“, на което също заемаме първите места.Учениците от специалност „Кино, видео- и аудиотехника“ не пропускат фестивала за детско и младежко медийно изкуство “Арлекин”. Тази година отново спечелиха две статуетки „Арлекин” и още три грамоти.

Много добре беше организирана и практика на учениците от 12. клас. Те участваха в стажове в реална работна среда по проект „Ученически практики – Фаза 1“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е по отношение на връзката между бизнеса и образованието: 2249 работодатели от области като производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, информационни технологии, строителство и др. са се включили в този проект.

Последното ни е отличие е представянето на учениците ни на Международен хакатон “NASA International Space Apps Challenge”, 2018 с проект ” FOXAROL”, чудесна инициатива, която „насърчава иновативно мислещи, талантливи и амбициозни хора от всички възрасти да се състезават и да допринесат за решаването на глобални проблеми, които засягат живота на планетата“.

Имате ли специално обособени лекции, кабинети и инициативи, които са посветени на ИТ?

Училището разполага с две сгради, които ние наричаме Б1 и Б2 (база 1 и база 2). В Б1 се провеждат часовете от задължителната подготовка и (с малки изключения) някои теоретични часове от професионалната. Тук разполагаме с четири компютърни кабинета с по 15 работни места. По време на занятие всеки ученик получава задача и я изпълнява на компютъра си. Към т.нар задължителна подготовка от тази учебна година остана само предметът информационни технологии. В края на 10. клас се провежда изпит за оценяване на нивото на дигитални компетентности. Б2 е оборудвана за практически занятия. Там са кабинетите и лабораториите за практика на всички специалности.

„Компютрите“ разполагат с четири зали за практически занятия (асемблиране на РС, компютърни мрежи, периферия и пр.) и две зали с компютри, където част от практическите дейности се допълват със софтуерни приложения, събиране и анализ на информация от интернет по съответните теми. В част от часовете по практическо обучение се използват микроконтролерни развойни платки Arduino с отворен код, базирани на принципа „лесен за използване“ хардуер и софтуер, мини-компютри, с които може се да програмират различни неща. Тази година наши ученици показаха макет с управление на интелигентно улично осветление

Освен това имаме интерактивни дъски в кабинетите по информационни технологии, математика, химия и биология, физика и астрономия, история и цивилизация и в няколко учебни зали в Б2. Това значително помага на учениците в усвояването на материала, а и улеснява работата на учителите – много по-добре е, когато може да се визуализира това, което иначе би представлявало суха теория.

Какви са Вашите наблюдения за интереса на младите към ИТ сектора?

С риск да се повторя, отговорът ми е “доста прагматични”. Интересът е основно към високите заплати, които се предлагат в сектора. Мисля, че малка част от тях си дават сметка колко труд и учене стоят зад успехите на всеки успял в него. Нищо не идва даром. Само добре САМОМОТИВИРАЛИЯТ се успява. Това се опитваме да внушим на учениците. Ако успеем, ще бъдем наистина щастливи.

Мислите ли, че внедряването на технологии и модерен начин на обучение в училищата ще подобри резултатите на децата в образователния сектор?

Само за себе си – не. Програмите са много и твърде амбициозни. Не знам кога и кой реши, че днешните деца могат да учат неща, които преди са се учили от 2-3 години по-големи от тях – месеци са от значение в развитието на детето. А и човешкият мозък не е нараснал количествено. Дори да е така (шегувам се, разбира се), си има предел. Учениците започват изучаването на информационни технологии в 5. клас. Когато постъпят в училището в 8. клас, очакваме някакво ниво на усвоен материал. Оказва се, от „малките класове“ почти нищо не е останало в нещастните им главици, които се опитваме да натъпчем с какво ли не. За щастие, човешкият организъм има един сериозен инструмент, САМОСЪХРАНЕНИЕ… Така че с нас и въпреки нас, и днешните деца трябва да играят, да се смеят, да са щастливи. И най-важното: да го правят с приятелите си, без да използват компютър или телефон, директно, по човешки – с думи, жестове, изражение на лицето.

Каква е възрастта, на която децата трябва да се запознаят за първи път с технологиите?

Според мен, не по-рано от 7. клас. Вярно, има я т.нар. интуитивност, липса на страх и дори респект от техниката. Методът „проба-грешка“ е на първа линия. Но нали се борим за придобиване на знания, които детето да получи, развива и разширява в бъдеще? Няма как да стигне до това, ако не може да осмисли и приеме наученото днес. Ще липсва основата. А основата за всичко е т.нар. логическо мислене. Както се казва, за всичко си има време и място.

Благодарим на госпожа Розалина Бързакова за инициативността!
Интервюто проведе Вяра Стефчева

Започваме с представяне на коментара на Андрей Главчев от HyperAspect, който изрази мнението си за  проблемите в класическата система за обучение и професиите на бъдещето, които ще се уповават на способността да бъдем креативни!

Андрей се занимава с програмиране от ученик, а от 2005-а започва да работи в сектора. В HyperAspect е от началото на 2018г. и освен с ежедневните задачи на един Lead Developer, като CPIO в компанията той се грижи и за усъвършенстването на бизнес и технологичните процеси в нея. В програмирането интересите му са в Machine learning, Artificial Intelligence, gaming development и в разработването на тулове, които правят по-лесен живота на другите.     Имате ли политики, които да насърчават Вашите служители да развиват своите умения? Какви са те? Ние сме млада компания и в момента градим традициите си. Що се отнася до образованието, вече сме положили първите стъпки на серия вътрешни обучения за екипа. Освен това окуражаваме колегите да си правят експерименти, да пробват свои подходи в работата, да правят неща, които им харесват, помагаме им и в личните им проекти. Тази свобода развива хората, особено тези, за които коденето е начин на живот. А при нас всички са хакери, всички са самоуки, всички имат свои си интереси в програмирането, всички кодят в свободното си време, защото са зарибени и защото им е приятно.   Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво? Съвременната тенденция с частните академии по програмиране е нещо хубаво. Проблемът с тях е, че станат ли твърде комерсиални, това може да се отрази на качеството им. От своя страна пък държавното образование по IT специалности е много неадекватно за съвремието. Едно време в университета пишехме програми на лист хартия и предполагам това все още се прави. Основният проблем в стандартната система на обучение е силно непрактичният подход. Там има тенденция фокусът да е първо върху теоретичните знания и после евентуално следват практичните.Частните академиите правят точно обратното. Запознават те с практичната страна на нещата, за да научиш основите. Оттам нататък имайки знанията, винаги можеш да се обърнеш към академичната част. Като цяло образователната система е отживяла. Тя е направена да праща хората да работят в заводите и не е в съответствие със съвременните изисквания на бизнеса. Възпитава хората да изпълняват, а не да мислят. Тези, които зубрят и преписват, в крайна сметка изкарват високи оценки и минават. Гениите също са сред първите в курсовете си, просто защото им се отдава. А тези, които са с по-разчупено мислене, се справят далеч от отличното що се отнася до оценки. Не защото са по-глупави. Но в последствие се оказва, че много от отличниците не се реализират добре в живота, защото начинът им на мислене не е конструктивен. Това се вижда и в бизнеса. Има хора, които знаят помпозни термини, но не могат да мислят и не стават добри специалисти.     Как оценявате нивото на кадрите сега? Нивото е много разнообразно. Има доста светнати хора, които са в час, но за съжаление не всички са такива. Понякога човек си мисли, че завършвайки няколко курса, му е гарантирано бъдещето и спира да се стреми към развитие, а това е грешка. Също така все по-често се срещат хора, които са се преквалифицирали и идват от други браншове. Някои от тях се справят много добре, други не чак толкова.   В каква посока очаквате да се развие ИТ сектора у нас? Той продължава да се развива с бързи темпове, но прогнозата ми е, че това в един момент ще започне да спира, защото няма да има достатъчно на брой добри програмисти. В същото време околни на нас държави с по-нисък стандарт ще започнат да са ни силна конкуренция – там хората не са по-глупави, а са и силно мотивирани да са по-добри заради лошото си икономическо състояние. Затова трябва да се стегнем и да започнем да „произвеждаме“ повече и по-квалифицирани специалисти.   Кои според вас са професиите на бъдещето? Защо? Голяма част от младите хора ще се насочат към модерните занаяти. В момента е актуално да си блогър и влогър, утре може да се появи нещо друго, но то също при всички положения ще е свързано с креативна работа. С други думи съвременният craftsmanship ще се развива все повече и повече. Много по-голяма част от хората ще са предприемачи от творчески тип – тези, които правят контент, музика, игри, пишат статии, защото технологиите позволяват бързото и качествено създаване на съдържание, а и има много платформи, чиито бизнес е да го разпространява. Иначе във всички останали професии технологиите ще навлязат дотолкова, че с каквото и да се занимаваш, ще трябва да имаш не само компютърна грамотност, но и алгоритмичен или програмен начин на мислене, защото софтуерите стават все по-сложни и все по-често на хората, които работят с тях, им се налага сами да ги програмират и настройват.

Какво означава да бъдеш ИТ специалист “по образование” и по какво се различават от “алтернативно” произведените кадри? Научете от Ивелин Иванов, Head of Development в DHL Competence Center.

Ивелин Иванов, Head of Development в DHL Competence Center: Радвам се че имам възможността да споделя своя коментар по темата „Образованието в ИТ сектора“. Като ръководител на ИТ звено в една от най-големите компании в света DHL ми се налага редовно да се срещам с кандидати за различни технически позиции. Профилите, които търсим са за позициите програмисти, специалисти по контрол на качеството на софтуера, ИТ проектови мениджъри и други, като в процеса по подбор правим оценка на тяхната техническа компетентност, личностни качества и меки умения. Техническата компетентност е базирана на знанията, опита и уменията на съответния кандидат. Срещаме се с различни кандидати, които са придобили по различни начини техните знания и умения, като бих си позволил да категоризирам две главни групи от тях:   ИТ специалист „по образование“ Това са кандидати, които посредством образование в училище или университета са придобили тяхната техническа компетентност и съответно са готови специалисти и биха могли да започнат работа. За съжаление повечето такива кандидати са минали по образователния път, за да станат ИТ специалисти, но не са получили достатъчно конкретни и адекватни знания и умения, отговарящи на бизнес нуждите, с които да излязат на конкурентния ИТ пазар.     Алтернативен ИТ специалист Това са кандидати, които са придобили своите знания и умения в ИТ областта, преминавайки през частни университети, курсове и/или академии и бих казал, че са често срещани профили. И тук смятам, че не може да имаме еднозначно мнение, без да се опитаме да бъдем обективни. Дали работи или не този модел ми е трудно да определя – има много успешни кандидати, но и неуспешни – и в двата смисъла на количество и въздействие. Тези, които считам за успешни, са получили знанията, които са им дадени по време на тези курсове в повечето случаи от лектори, работещи в големи ИТ компании, което им дава възможността да развият умения, с които да започнат успешно своята кариера на ИТ специалисти. През призмата на моя опит съм се сблъсквал с повече добре подготвени „алтернативно“ произведени кандидати, отколкото с такива „по образование“. Смятам, че причината за това е свързана в начина на обучение – в единия се преподават широкоспектърни знания, примерно в специалност “Информатика“ – от ООП, през функционално програмиране до бази от данни – наистина широк материал. Съгласен съм, че знаейки всичко това, един кандидат има солидни основи, върху които може да надгражда. Но за съжаление, в повечето случаи тези основи често са пълни с пукнатини. Докато при целенасочените обучения в академиите се минава по доста по-тесен път, с доста по-конкретни обучения, които специализират в една или друга конкретна професия като разработване на уеб приложения или тестване. Не мога да отрека, че образованието в България на някои места все още е на много високо ниво – има университети, които поддържат своите стандарти и успяват да произведат качествени специалисти. За съжаление, в моите очи те са само една малка част. На по-голямата част тепърва й предстои да навакса и да стигне до задоволително ниво, с което да произвежда добри кадри за ИТ сектора.     Това е и секторът, който според мен ще продължи да се разраства. Ще има глад за кадри, но не просто какви да е кадри, а качествени. Ще се работи по все по-сложни и комплексни задачи, както при нас с автоматизирането на един от най-сложните бизнеси в света – съплай чейна и логистиката.   Относно политиките за насърчаване на служителите да развиват своите умения – разбира се, като една голяма компания ние се стремим да развиваме своите служители – от вътрешни обучения до пълно субсидиране на сертификации, посещение на конференции и семинари. Тук няма как да не споменем, че всички хора, не само нашите служители, преди всичко трябва да третират своята кариера като един успешен бизнес и постоянно да се опитват да я развиват – към това се стремим аз и моите колеги от DHL.

Благодарим на HyperAspect и DHL за проявения интерес за участие в тема #Образование на DevStyleR!

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

ScaleFocus

Приоритет ли е за Вас обучението на бъдещи ИТ специалисти? Защо?

Да, и това проличава най-много във външната ни инициатива Scale Camp – доказателство за нашия стремеж. Програмата цели да подобри начина, по който бизнесът подхожда спрямо младите таланти. Scale Camp дава възможност на всички ентусиасти с малко опит или без такъв, да работят по реален проект и да получат знания от доказали се Java и SAP професионалисти.

Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво?

От опита ни до момента с колеги, получили образованието си в България, сме с действително добри впечатления. Разбира се, ограничените възможности за практическо обучение са видими за всички, и очертават ясна посока, в която трябва да се работи.  Това ни мотивира да създадем Scale Camp, където всеки участник ще има възможност да се включи в реален проект. Екипът ни вярва, че пътят към промяната е бизнесът да бъде в подкрепа на образователната система.

Как оценявате нивото на кадрите сега? На какво се дължи това?

Неслучайно е налице положителна тенденция в нивото на специалистите в момента. Наблюдава се все по-сериозен интерес към неформалното образование, като алтернативен начин за получаване на знания. Лесно може да се обясни, заради адаптивността на този тип „институции“ – от една страна реагират бързо на променящата се среда (технологии, иновации и т.н.) и от друга – предлагат доста по-гъвкави условия за обучение на своите кандидати (часове на обучение, дистанционни форми и т.н.).

Кои според Вас са професиите на бъдещето? Защо?

Професиите на бъдещето са в пряка зависимост от степента на присъствието на технологиите в живота ни. Все повече се търсят специалисти за Machine Learning, IoT, AI и други. Факт е, че доста социални професии търпят автоматизация на някои процеси в работата, но все пак запазват същността си.

Software AG

Имате ли политики, които да насърчават/поощряват вашите служители да развиват своите умения? Какви са те?

Имамe вътрешно изготвени програми за развитие и обучение на служителите. Като компанията се стреми да поощрява всички свързани дейности с обучението им. По принцип политики, които са конкретно разписани няма. По-скоро тези поощрение минават през техните мениджърите, като те имат за цел да ги информират за всичко, което се случва,  да преценяват кой служител има нужда и да ги насочват към нашите обучения и програми за развитие.

Приоритет ли е за Вас обучението на бъдещи ИТ специалисти? Защо?

Това е един от основните ни приоритети. Software AG активно инвестира в развитието на хората си, защото смятаме, че колкото повече време един служител прекарва в дадена компания, толкова по-ценен става за нея. А това е един от начините дадена компания да задържа служителите си

Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво?

Има достатъчно трейнинг институции и университети, както и достатъчно академии и школи, които станаха все по-популярни. Те позволяват образованието да се качи на едно доста добро ниво. При желание на курсистите и обучаемите да полагат допълнително усилия могат да се постигнат завидни, поне теоретични резултати и после да прилагат практика.

В каква посока очаквате да се развие ИТ сектора у нас? Кои според вас са професиите на бъдещето? Защо?

ИТ сектора става все по-динамичен, така че с всеки изминал месец, не с година влизат нови тенденции. Постоянно се променят технологиите. Очакваме да се развива в посока cloud и в посока интегрирани решения. А професиите на бъдещето са свързани с изкуствения интелект. Тези, които ще заместят масовия труд с помощта на компютърни системи и технологии. Така че за сметка на едни професии ще се появяват други нови, които да позволяват динамиката на бизнеса да става по-бърза.

Telerik Academy 

Приоритет ли е за Вас обучението на бъдещи ИТ специалисти? Защо?

Обучението на ИТ кадри е причината да съществуваме и движеща сила за нас. Вече близо 10 г. в Телерик Академия подготвяме следващите поколения софтуерни специалисти и дигитални лидери. Нашата мисия е да предоставяме изключително качествено обучение и да създаваме търсения от ИТ бизнеса талант. Така подпомагаме развитието и растежа на ИТ индустрията в България, и същевременно създаваме условия за будните и мотивирани млади хора да останат в страната, като ги подготвяме за едни от най-перспективните професии в момента.

Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво?

Много се говори в България, че образованието има недостатъци особено в областта на ИТ, където технологиите се променят и развиват постоянно, а програмите в училищата и университетите се актуализират бавно. Но много често забравяме, че ролята на тези институции е да дадат силен фундамент, който след това да бъде надграден. Тук идва ролята на Телерик Академия – да послужи като мост между традиционното обучение и реалните изисквания на бизнеса, като се фокусираме върху практическите умения, съвременни, задълбочени познания и развитието на ключови личностни и комуникационни умения, които компаниите търсят.

Как оценявате нивото на кадрите сега? На какво се дължи това ниво?

Фактът, че България се превърна в предпочитана дестинация за редица водещи глобални компании в областта на ИТ и че наблюдаваме все повече успешни технологични бизнеси, стартирали оттук, е показателен за нивото на кадрите. Радваме се, че като пионер при частните ИТ обучителните програми допринасяме активно за този процес и подпомагаме развитието на цялата индустрия, захранвайки я с младши талант.

Кои според вас са професиите на бъдещето? Защо?

Виждаме как постепенно всяка компания се превръща в технологична. Затова разцветът на ИТ професиите ще продължи, като очаквам да се появяват много нови професии, включително свързани със сфери като изкуствен интелект, интернет на нещата (IoT), Big Data и Blockchain технологиите. Това е още един показател, че ИТ специалистите не могат да си позволят да спрат своето развитие. Трябва да учат през цялата си кариера.

Той разказа за DevStyleR какви са основните цели на факултета му, как се развиват студентите след обучение и кои са технологичните компании, които си партнират с УНИБИТ.

Какви са основните цели на Факултета по информационни науки за предстоящата учебна година?
Първо бих искал да кажа няколко думи за нашия университет. Основната му цел да бъде университет за таланти, както казва нашият ректор проф. д.и.н. Стоян Денчев. УНИБИТ създава уникална симбиоза между хора и технологии. Естествено, нашата мисия е подготовката на висококвалифицирани и адаптивни към пазара на труда специалисти. Стратегическата цел на УНИБИТ и нашия Факултет по информационни науки е да сме водещи в технологиите и иновациите.

Какъв е прирастът на студентите за тази година? Успешно ли приключи кандидатстудентската кампания?
Откровено казано, ние не почувствахме демографската криза, защото в нашия факултет планираният от държавата прием беше изпълнен, подчертавам, на 100%. Местата бяха запълнени още от края на юли, като кандидат-студентите бяха с 20% повече от миналата година. Интересът към университета е изключително голям. Всички места в редовна и задочна форма на обучение са заети.

Адаптират ли се бързо младите учени в информационните науки? Какви са възможностите на докторантите при Вас?
Нашия факултет има натрупан голям образователен, иновативен и научен капацитет и се включва много активно в европейското образователно научно пространство. През последните 5 години ФИН участва в повече от 5 проекта по Еразмус+, които се развиват иновативни подходи в обучението. Имаме представител на УНИБИТ в множество проекти. Студентите и докторантите са неизменна част от тези проекти. Работи се по реални бизнес казуси в конкурентна среда, което е изключително мотивиращо за тях. Иновациите в обучението са основната работа на колектива на нашия университет. УНИБИТ е член на консорциумa, спечелил финансиране по конкурса за Центрове за върхови постижения в областта на информатиката и ИКТ. Само през последната година Факултета по информационни науки като партньор на фирми в областта на ИКТ спечели 6 проекти по програма “Иновации и конкурентноспособност” на обща стойност над 2 млн. лв., което доказва интереса на фирмите към нашите специалисти и това, което правим за младите, особено докторантите, които участват в този процес.

Имате ли подкрепата на ИТ обществата и бизнеса?
Бих искал да кажа, че ние получаваме огромна подкрепа от водещи фирми в областта на ИКТ. Например, наши партньори са IBM. С тях в момента сме на последните стъпки за съвместен център в областта на мрежовите технологии и облачните системи. Фирмата Fadata, с която също работим заедно, особено в магистърските програми и скоро завършваме с тях оборудвана техническа лаборатория към факултета в областта на internet of things. Нашият университет е член на Oracle академия в България. Поддържаме отличен контакт с Oracle и продуктите им са неразделна част от обучението на студентите при нас. Студентите изучават бази от данни по продуктите на Oracle, които са безплатни за тях. Университетът е партньор с MikroTik Bulgaria, с което ние допълнително обогатяваме дисциплините с мрежовите технологии. И също така наши студенти участват в проекти в областта на информационната сигурност.

В кои области се развиват кариерно Вашите студенти? Кои са най-активните студенти?

Ние имаме отлично сътрудничество с държавната администрация, за която осигуряваме специалисти в сферата на информационните технологии. Пример за това са: специалност “Национална сигурност” – магистърска и бакалавърска, в която ние обучаваме специалисти в съответната област, “Информационни технологии в съдебната администрация”, ние осигуряваме изключително добре подговени специалисти и буквално с 100% реализация след завършването си в областта на съдебната система. “Информационни системи в правосъдието”, “Електронен бизнес” и “Национална сигурност” са много търсени в държавната администрация. Имаме специалисти, които се занимават и с така модерните в момента “умни технологии”, свързани с интернет на нещата. При нас се развиват и специалисти по управление на качеството и по уеб дизайн.

В нашия факултет са включени трите основни стълба в обучeнието на ИКТ. Това са хардуер, поддържането на базите от данни и програмирането на различни езици. При нас се изучават Java и C#, като езици, които са актуални в момента. Това е базовата подготовка. След това можем да кажем, че имаме специалисти във всички сфери, което е много интересно за нас и е много важно, защото подготвените кадри след опит в бизнеса се връщат при нас и подпомагат обучението на новите кадри, като водят упражнения по различни дисциплини, свързани с тяхната работа в момента т.е нашите бивши възпитаници предават умело знанията. Образованието е богатство. Интересен факт, според моите наблюдения е, че най-мотивираните ни студенти не са тези, които идват като бакалаври, а тези които идват като задочници и магистри, които вече са се убедили, че без допълнително образование в тази област нямат развитие. Точно те са най-активните студенти.

Разкажете малко повече за себе си – как започнахте да навлизате в света на ИТ и с какво се занимавате днес?
Преди повече от 10 години започнах да се занимавам със SEO, някакси като продължение на интереса ми към онлайн маркетинга и възможността бизнеса да достига до още повече потенциални клиенти. В момента освен по проекти, свързани със SEO, основно работя по ntwebsites.com, където с колегите изграждаме WordPress сайтове, занимаваме се с оптимизация на семантично и техническо ниво, онлайн сигурност и др. Отделно аз се занимавам с продажба на домейни, интернет реклама и консултации.

Съвсем скоро се очаква да стартираме нещо ново – изграждане на разширения за WordPress, които ще запълнят доста празнини в сферата и се очертава да бъдат доста полезни. Всичко ще бъде свързано със SEO и в помощ на оптимизацията на WordPress уеб сайтовете.

Кое е най-голямото предизвикателство при работа с клиенти?
Най-голямото предизвикателство в работата с клиентите са… клиентите (смее се, б.р.). Извън шегата – в NT Websites, вече сме установили практика да подбираме много внимателно хората, с които работим. Едно от основните неща, на които се научих през последните години и с което се гордея, е умението ми да казвам “НЕ”. Това за мен бе най-голямата трудност – да откажа на клиент. Както има една приказка – ако вземеш клиент, с който не си заслужава да работиш, то той ще запълни мястото на такъв, с който си заслужава. Представете си го така: от 10 запитвания ние отказваме поне 8. Все пак сме малка компания от няколко специалисти и когато преценим, че даден човек не е готов да работи с нас, предпочитаме да му откажем, отколкото взаимно да си загубим времето. Работим с по-подготвени клиенти, които знаят какво искат и ни дават по-голяма свобода да работим, за да можем да постигнем максимална ефективност. Идеята не е клиентът да си плати за да направим това, което той си мисли, че иска, а да получим заплащане, за да достигнем неговата цел по начин, по който ние преценим.

Разкажете ни повече за своята инициатива “Интернет безопасност за деца”.
“Интернет безопасност за деца” е насочено обучение към ученици в пети и шести клас. Преди няколко години Мартин Миланов от отдел “Просвета, Култура и Социални дейности” в Столична община – район “Красно село” спомогна да се стартира инициативата и със съдействието на “Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни” обиколих над 20 софийски училища, в които в рамките на един учебен час, децата се запознаваха с опасностите в интернет. Направих няколко презентации и в софииските центрове за бежанци, по покана на Каритас София.

Повечето подрастващи на тази възраст смятат интернет за място за игри и забавления с приятели. Точно от тази липса на предпазливост се възползват някои злонамерени хора. Затова смятам, че колкото повече говорим за опасностите, толкова по-добре. Други организации също правят подобни обучения. В обученията, които водя аз говоря за Фейсбук, за приложенията, за тормоза в интернет, как се създават по-здрави пароли и други важни теми. Когато разполагаме с повече време освен теорията има и нещо като уъркшоп част, в която на практика им показваме как се случват нещата, за които сме говорили.

Стартирахме и общ проект с международната компютърна академия IT Step, в който освен всичко изброено ще има и игри и ще бъде полезен както за децата, така и за техните родители. Скоро ще издам и една книга по темата, която ще покрие както основните теми от обученията, така и важни неща, за които все не остава време да се говори в часовете, ще бъде с примери от моя опит и този на други специалисти от България и света.

Какви са Вашите впечатления относно познанията на децата за опасностите в интернет?
Най-хубавата част от тези обучения е това, че децата се включват и разказват случаи от своя опит – нещо, което обогатява всяко следващо събитие. Наблюденията ми са, че в общи линии децата са запознати. Забелязвам, че тази висока информираност е характерна повече за столицата, докато в по-малките населени места не е точно така. Там често няма откъде да дойде тази важна информация и в повечето случаи никой не се грижи децата да бъдат в час с темата.

Какво смятате, че трябва да се направи, за да може децата да бъдат по-информирани за възможностите и заплахите във виртуалното пространство?
При всички положения най-големият проблем е, че в много случаи самите родители не са информирани, за да могат да предпазят децата си. Все пак най-голямото възпитание идва от самите родители и противно на очакванията, децата не учат основните неща в училище, а вкъщи. Когато самите родители не са информирани по темата за опасностите в интернет, нещата няма как да се случват. Ако самите те не знаят за опасностите, няма как да предпазят и децата си от тях. Точно затова ние започнахме цялата наша инициатива от училищата, но за съжаление, в момента, в който свърши часа, всичко приключва и който е запомнил – запомнил. Това е нормално, защото все пак това са деца, трябва някой да им помага и да им напомня.

Как изглежда един успешен уеб сайт? Кое е най-важното откъм функционалност?
Всеки бизнес има различни специфики и изисквания. За мен три са основните фактори:

1. 1.Сайтът трябва да е годен за всякакви устройства – не просто да се оразмерява, но и да изглежда добре и да бъде лесен за използване от потребителя на всякакви устройства.
2. 2.Да има нужното съдържание – в крайна сметка Google индексира текстове и когато те липсват, няма какво да бъде индексирано.
3. 3.Да зарежда бързо – потребителите използват мобилни устройства, като много често са свързани към Wi-Fi или имат слаба връзка и бързото зареждане играе съществена роля.

Разбира се има адски много други фактори – UX, SEO структура, връзки към сайта, но това са основните три стълба, на които трябва да се гради всичко.

Коя е най-сложната част от техническата поддръжка на уеб сайт?
Най-сложната част от техническата поддръжка на уеб сайт зависи от хората, които са направили самия уеб сайт. Тези, които са добри специалисти, рядко срещат големи предизвикателства в поддръжката, но все пак в замисимост от използваните технологии и начина на писане на сайта много зависи как след това ще бъде поддържана системата в изправност. И все пак може би най-голямото предизвикателство е сигурността, тъй като там нещата са наистина сложни, заради това, че доста хора се занимават с хакове. Все пак много индустрии – като сферата на онлайн залаганията или сайтовете за продажба на Виагра и подобни медикаменти разчитат на техники тип “Blackhat”, за да заемат по-високите позиции в Google. За тях са важни линковете и използват всякакви неетични техники, за да могат да се задържат на повърхността. Затова се случват и тези лошотии с необновявани WordPress-и и т.н.

Какви са Вашите впечатления от технологичните SEO и WordPress конференции? Кои са новостите в сферата?
С посещенията си на конференции аз уча ежедневно, следя всичко, което се случва, експериментирам. Ние постоянно пробваме нови неща както за наши клиенти, така и за нашите собствени уеб сайтове. На такива конференции винаги се научават неща от кухнята, а най-полезен е самият networking и възможността “да попиеш” от чуждия опит.  Последната конференция, на която присъствах, беше BrightonSEO. Успях да разменя няколко приказки със светила от SEO индустрията, включително и с емблематичния Rand Fishkin.

През февруари месец бях също на много интересно събитие, организирано от Google, свързано с новия език на Google: AMP. Той е нещо като смесица от орязан HTML, CSS и JavaScript. Твърди се, че зарежда по-бързо, което ние в момента тестваме. Най-голямата сила на AMP е, че страници, които отговарят на изискванията биват качвани в облака на Google и щом бъдат потърсени по дадени ключови думи в търсачката, Google показва тяхната AMP версия и при отваряне те зареждат близо 10 пъти по-бързо от нормален сайт. Това важи само при мобилни устройства, като идеята е интернет да се оптимизира и уеб сайтовете да станат по-бързи. Конференцията на Google беше в рамките на 2 дни в Амстердам. Там се запознах с много хора, които работят в тази сфера, имаше и представители на големи медии като Washington Post, Twitter, Reddit, които използват вече AMP.

В Белград пък се проведе най-голямата WordPress конференция в Европа, WordCamp Europe 2018, на която присъстваха дивелъпъри, дизайнери и хора, които се занимават с изграждане на сайтове. WordPress конференциите винаги са свързани с много веселба, освен самите лекции. Имаше два дни лекции и един ден contributor day, в който помагаме WordPress да се развива – аз лично съм един от преводачите на български език. Там пък бяха едни от най-големите светила, за щастие успях да се запозная и с Matt Mullenweg, който е един от двамата създатели на WordPress, преди точно 15 години. Интересното е, че тазгодишното издание се оказа и най-голямото събитие на WordPress в света, тъй като се събраха над 3000 души.

Кои са конференциите, които трябва да посетим ?
Тази година има няколко конференции, които хората, които се интересуват от тези теми, могат да посетят. Една от тях е Indit Blackhat конференцията, където ще се говори за различни техники, аз самият също ще имам лекция за новите домейн имена и за предстоящите промени от 11 октомври. Другата конференция, която ще се проведе за първи път в България, е Google DevFest. Тя според мен е подходяща за хората, които се занимават с код. Не бива да забравяме и WordCamp Sofia 2018 – най-голямото събитие в България за WordPress.

Можете ли да ни дадете един съвет за успешна SEO оптимизация?
Все още успешната SEO оптимизация е възможно най-добрият маркетингов подход и е с най-голяма възвращаемост на инвестицията. Тези резултати са свързани с много работа, както по самия сайт, така и извън него. При SEO оптимизацията, най-лошото, което може да се случи е да не умееш да отсяваш информацията, тъй като в тази сфера трябва да се учиш буквално ежедневно. Най-трудното за всеки нов в SEO е да открие източник на качествена информация, която не е остаряла и все още работи и по-важното – работи в неговия случай. Затова трябва всяка нова информация трябва да се тества на друг сайт, което отнема много време, тъй като за едни сериозни тестове се чака 2-3 седмици, понякога и повече. Ако се пробват нови техники задължително трябва да се чакат резултатите, да не се действа на сляпо, защото  в един момент може да стане сериозна грешка. По принцип аз съветвам хората, които търсят качествена информация, най-добре да влезнат в Twitter и да следят хората от бранша. Също така е важно да експериментират върху демо сайтове, защото Google става все по-умен, AI работи все повече в тази посока и постоянно има нови ъпдейти, които удрят уеб сайтовете и понякога нещата стават изключително неприятни за клиентите, Google налагат наказания и може дори да извадят от резултатите всички страници на даден домейн за неопределен срок от време.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Как започна учебната година при Вас?

Няма промени в учебния процес. Приехме 143 ученика като бройка, от които 110 са от цялата страна. 30 са от региона. Общо учениците са 666 от тях 440 са на общежитие. Няма регион, от който да нямаме ученици. Специалността е една, тя е “Системно програмиране” и е от 5 години. Миналата година подготвихме нови компютърни зали и сега ще се използват отново.

Какви са технологиите, които могат да използват учениците?

През лятото с Vivacom реализирахме оптики за всеки един кабинет. Не само в компютърните лаборатории, но и за другите помещения. Използваме облачните технологии или по-точно облака на Google и този на Microsoft. Така общообразователните и природо-математическите дисциплини да използват новите уроци, които Министерството на образованието в бъдеще ще пусне.

Развиват ли се иновациите в образованието? Адаптиран ли е учебният план?

Освен тези технологии при нас се използват и базови езици. Учи се C, C++ и Java. В обучението на десетокласниците се изучава и C#. Тези въведения са основните предмети. Учат се естествено технологии на програмирането, периферни устройства и др. Всичко, което е необходимо.

Адаптирано е да се търсят спрямо пазара, но ако питате C или Java – ние сме на Java. Ние следим продуктите на Microsoft и сега сме си избрали да сме на Java. Но ако съберем програмисти и ги попитаме, те ще са на различно мнение. За сметка на това националната програма “Обучение за ИТ кариера” е на C#. Ние даваме нашите ученици да се запишат и на други курсове като Linux и други. Не ги ограничаваме.

Партнирате ли си с университети?

Ние сме училище на Техническия университет. В структурата на университета сме от 1986г. Ние сме третостепенен разпределител на бюджета, така че дори финансите ни са в Техническия университет. По отношение на обучението ръководител ни е деканът на Факултета по компютърни системи проф. д-р Даниела Гоцева. И всеки срок в зависимост от преподавателите три дена в седмица пътуват от факултета. За този срок ще пътуват 14 преподаватели, от които трима професори и двама доценти. Благодарение на тях и на добрата база, която имаме, се получава много добро образование. Затова и нашите ученици имат привилегията да учат после в Техническия университет.

Готови ли са децата да се занимават от рано с програмиране?

Децата се занимават от рано с програмиране. По-лесно е да се започне от рано, отколкото на 30 години. Затова е необходимо една добра математическа подготовка, логично мислене, физика и т.н. Това, което е слабост, е процентът на часовете по философските дисциплини, география, биология се увеличава. Това води до намаляване на практическите часове по програмиране. Поне според мен, това е лично мое мнение. Но това са държавни стандарти и ние трябва да ги спазваме. Най-рано децата трябва да започнат от 7 клас, защото трябва да имат първо добри познания в общата подготовка. И сериозното програмиране може да започне след 7 клас.

Получавате ли подкрепа от ИТ общности и компании?

Преди 5 години наши бивши ученици създадоха едно сдружение за учениците, завършили НПГ-КТС Правец. Те са представители на ИТ общността, работят в компании. Те ни осигуряват преподаватели. Имаме и клуб по роботика, който е печелил национални награди и подписахме споразумение със секция “Роботика” към БАН. Те правят механичната част, а нашите ученици правят програмите. Всичко това се финансира от сдружението, които са всъщност от големи компании или сами са си направили собствена компания.

Какви са Ви опорните точки с бизнеса?

Миналата година подписахме договор с Кауфланд България. Те освен, че се занимават с търговска дейност имат и много мощен ИТ хъб с над 60 програмисти. Те ни направиха една лаборатория като дарение. Освен това организирахме олимпиада по програмиране за ученици с тях. Тази учебна година също ще организираме такава олимпиада, но искаме да бъде национална.

Повечето партньорства се организират, заради наши бивши ученици като SAP, Intelligent Systems и др. Лабораториите ни са дарения от фирми. Последната лаборатория, която направихме е с 30 станции и лаптопи, за да се побира цял клас. Всеки ученик получава и безплатен интернет, дори в общежитието, съвместно с Vivacom.

За се ползват новите технологии в образованието трябва да има добри условия и добри преподаватели, които да са готови да започнат.

По Ваши наблюдения, какво е нивото на толерантност на работното място в България?
Толерантността на работното място в България винаги я е имало, но не всички я демонстрират еднакво силно и ясно… И по едно и също време. За мен е странно, че като общество ставаме все по-нетолерантни, но по време на работа май е обратното – това са моите наблюдения. Забелязал съм, че като българи сме склонни да боравим с доста стереотипи и вкоренени вярвания, а това ни пречи да изследваме света около нас. И това не зависи от позиция, пол, опит или образователен ценз. Именно в подобно изследване и вникване бихме открили и приели по-различните хора, а те…всъщност еднакви ли са? Под различие нямам предвид само сексуална, религиозна или национална такава като значение на тази дума, а доста по-многопластова интерпретация – музикални вкусове, хранителни навици, потребности от развитие, хобита, стил на обличане, че дори и зодии, вредни навици.

Моите наблюдения са свързани със силно изразена първосигналност във възприятията за даден човек, а след това наченки на изследване и прогресираща толерантност по време на работа. Ако казаното и показаното в тази насока е в контраст, то културата в тези компании са фиктивни твърдения, в които никой не вярва и няма значение колко политики и процедури имат по темата.

Отворени ли са родните кадри към различията на своите колеги? Съществува ли приемственост?
Нека си припомним уговорката за това какво аз имам предвид под “различие”. Това може да включва различия, породени от разлика в поколения, интереси, стил на общуване и поведение, религия, пол, сексуалност, навици, хобита и един куп други отклики. По-скоро са ни повече разликите, отколкото приликите като индивиди и нация. Според мен има няколко неща, които предопределят отвореността на хората към различните – зависи от поколенията, корпоративната култура и къде е локирана компанията. В малките населени места всички се познават, което е хубаво и не чак толкова. Ако даден човек там е стигматизиран по някакъв начин, то малцина са онези, които не се влияят от слуховете за него и вкоренените вярвания що за човек е, още повече, когато някой местен първенец го е казал.

С наличието на тези социални мрежи е много лесно да се омаскари някой, да се омаловажи подвига на друг или да се осмее трети. Много хора твърдят, че са отворени към различията на хората, независимо какви са те, но моят опит е показал друго. Мнозина от поколение „Х“ „пазят“ своите компетенции, защото те са придобити в течение на доста години, казармена йерархия и опит при 2-3-ма работодатели. Приемственост съществува, но се изисква време за да бъде някой приет, разбран и да се докаже като професионалист, независимо с какво е по-различен от другарчето до него. По-младите – поколение „Z” са родени в среда в която всичко е по-скоро динамично и различно, отколкото еднакво. При тях е доста по-лесен този процес, дори смятам, че не им коства усилия.

Мит или реалност е по-ниското трудово възнаграждение на жени у нас?
Чувал съм за такива твърдения, но никога не съм бил свидетел на разговор в които е обсъждано по-ниско възнаграждение за някого на база пол. Принципно в България доста говорим „на килограм“ и под сурдинка, и често казаното се различава с истината. Мисля, че нивото на професионална етика и ценности няма да ми позволи да го приема, ако някои определя по-ниска заплата за жени или по-висока за мъже.  За щастие познавам доста амбициозни и действащи дами, които са професионалисти и са здраво стъпили на високите позиции на които са. Те са там заради своите качества, резултати и харизма. Опитът ми е показал, че ключово за нивото на заплащане е обемът от конкретни компетенции, опит, умения и социална интелигентност, а не цвят на кожата, религия или пол. Като HR се стремя да надскачам елементарността на твърдения за обратното и разглеждам хората като добри и лоши, можещи и неможещи, искащи и неискащи.

Откривате ли разлика в нагласата, с която жените специалисти идват на интервю за работа, в сравнение с мъжете специалисти?
Да, има такава разлика, която не при всички се долавя на пръв поглед. Силните жени вярват в себе си, защото разчитат на своите качества и умения. Такъв тип жени се открояват със своето поведение, начин на мислене, баланс в емоциите и проактивно задаване на въпроси. Все по-често мнозина жени специалисти са по-подготвени на интервю за работа и това се вижда при назначенията в различните компании. На тези жени се вярва, те вършат своята работа и е много случаи са пример за останалите. Срещал съм и друг тип кандидатури – неподходящо облечени, силно гримирани и флиртуващи. Сигурно  това е някакъв тип нагласа за успех и при някои работи – мениджъри, позиции, фирми.

А смятате ли, че жените в много ситуации са облагодетелствани и с предпоставка за по-лесно постигане на желаните от тях цели?
Досега не съм срещал ситуация в която непостигането на поставените цели да се оправдава, че някой е жена или мъж. Напротив, все по-често се търси резултатът, а не усилията за него, независимо от пол и убеждения. Чувал съм, че има и немалко казуси с двоен стандарт, относно целеполагане, райониране и измерване на представянето. Не ми се иска да мисля, че това може да е част от сделка, но го има и за това са нужни две страни. Фаворитизиране може да има и го има тук-там, но все по-често има социалната регулация от останалите към подобни „парашутисти“ и притихнали храстчета, които ги е страх от буря.

Защо според вас работодателите избягват да наемат жени?
Преди може и да е било така, а сега, ако го има е по-скоро изключение. Един от най-големите страхове на работодател/мениджър е да наеме жена, която тепърва ще ражда 24-28 г. или е около 30-40 г. и не е родила. Необяснимо е за мен, но го има и съм бил свидетел на подобни терзания – ако няма деца, то няма да има и кой да работи след 20 г. в България, а тогава изхабеното „глад за кадри“ ще бъде заместено с „глад за хора“. Но съм го срещал при различно ниво мениджъри и в сравнително добри компании. Искам да вярвам, че към днешна дата все по-малко мениджъри изчисляват фертилната възраст, следят във Фейсбук дали кандидатката има деца и по-абсурдното – питат по време на интервю дали, кога и колко деца има.

Има ли професии, които са табу за жените?
Мисля, че стават все по-малко с времето. Не ми е попадала информация за жена миньор, а наскоро разбрах, че има дама, която е гвардеец. Все по-често и по-видимо типично мъжки професии имат представители жени, а това е породено от доста предпоставки – Пазар на труда, по-висока амбиция сред жените и по-ниска диксриминация към тях.

Вие бил ли сте дискриминиран като мъж?
Да, бил съм – многократно. Имайте предвид, че HR-а и досега е запазена територия за жени, макар че през последните години има много светли примери на професионалисти мъже в гилдията.

Благодарим на Милен Великов, че не се поколеба да изрази своето лично мнение на тема #Равноправие!

Интервюто проведе Вяра Стефчева

В последните дни от месеца, който посветихме на равноправието, ще Ви запознаем с гледната точка на две успешни дами.

Павлина има работен опит като програмен директор в Българския център на жените в технологиите и темата за женското присъствие в сектора й е близка. Като част от BCWT, тя помага на жените да се информират за възможностите, които IT индустрията дава.Павлина Джартова вярва, че жените не само имат място в IT света, но и той има нужда от тях, защото липсата на кадри ще става все по-огромна.

Като COO в HyperAspect Павлина продължава да работи за показването на ролеви модели на успели жени в технологиите и да популяризира сектора като подходящ за жени. Вярва, че е изключено да има дискриминация въз основа качеството на работа на един програмист, защото тя се вижда ясно – кодът ти е там и ако е добър, няма кой да го обори. А в крайна сметка IT компаниите се борят за най-добрите от най-добрите.

Съществува ли изградена политика срещу дискриминацията (на база сексуална ориентация и полово различие) във вашата компания?

Нямаме изградена официална политика, защото не е имало такава потребност. В HyperAspect работният процес е такъв, че по естествен път никой не е дискриминиран. Освен това и ръководството, и колегите искат да сме още по-разнообразни като екип и се стремим към това. Една жена дава съвсем друг поглед върху работата, допринася за свързаността на екипа, дори и донякъде му помага да се развие.

Смятате ли, че компаниите имат нужда от изграждането на подобна политика? Защо?

Нуждата от специална политика в която и да било компания се проявява по време на майчинството. Защото преди това разлика в работата на мъжете и жените няма. Съществената разлика се появява, когато една жена стане майка и има нужда да излезе в майчинство, после да ползва по-често болнични. Смятам, че в по-големите компании трябва да има политика в тази посока – да се говори повече за този специфичен момент, за това, че е нормално жената да отсъства и че не трябва колегите й да се дразнят, че тя има това право. И в крайна сметка децата бързо порастват, стават по-независими и всичко това приключва. За съжаление обаче жените доста често трупат вина в себе си, че не са били на максимум в работата си за този кратък период. Но пък точно поради това неприятно чувство, в момента в който се върнат обратно, са неуморими, за да компенсират всички дни, в които са отсъствали, а това е само в плюс за компанията.

В HyperAspect също имаме хора с много малки деца – както майки, така и татковци. Имаме майка с малко бебе, която си работи само от вкъщи. Това по-никакъв начин не й пречи и се справя с всяка задача, която има. А когато детето на някой колега е болно, той или тя просто работят от вкъщи.

Какво е съотношението мъже/жени сред служителите на вашето работно място?

За съжаление все още нямаме жени програмисти, но имаме четири дами в екипа.

Много бихме се радвали да имаме жена програмист, но от 200 кандидатури за последните 6 месеца, е имало само 3 кандидатки.

Мъжете си сменят без проблем работата през една година, докато жените много по-трудно взимат решението за промяна. Те започват да възприемат компаниите като семейства и да се чувстват ангажирани към това свое второ семейство. И съответно да си тръгнат от него за по-добри условия или просто за нещо различно, би било предателство в техните очи. А когато тръгнат да търсят нова работа и са добри в професията си, започва борба за тях в различните компании, защото всеки иска да ги привлече. Защото ако си Senior Java Developer, няма значение дали си мъж и жена. Ако кодиш чудовищно добре, просто си кодиш чудовищно добре.

Според вас нуждае ли се женското присъствие в IT сферата от специално внимание и насърчаване?

По-скоро обратното.
Има нужда да се обърне внимание на жените, които има шанс в бъдеще да пристъпят към тази индустрия, за да им се представи, да им се покаже какво може да им донесе тя, да им се популяризира с добри примери от нея. По този начин в дългосрочен план съотношението мъже-жени ще се изравни максимално.

Втората успешна дама, която DevStyleR има удоволствието да ви представи е Аниела Русева, изпълнителен директор на Webit. Ето какво сподели тя пред DevStyleR по въпроса за наличието на дискриминация на работното място към дамите в технологичния сектор.

Аниела Русева:

“Истината е, че за мен темата за дискриминацията на работното място е малко изкуствено създадена в България. Подчертавам, че говоря конкретно за България. Ние сме на едно от първите места по брой жени на управленски позиции, не просто в IT индустрията, но и на управленски позиции изобщо. Също така ние сме на едно от първите места в Европа за жени в сферата на Информационните технологии. Общо взето това е един “hype”, който в Запада Европа, може би трябва да му се обърне внимание като проблем, да има изградено нещо специално, събития и други инициативи.

Ние подкрепихме от името на Webit и всичко, което правим с фондацията си, eдна инициатива на комисар Мария Габриел – No Woman No Panel. Истина е, че съотношението на Webit за 73 000 участници от 110 държави беше 60:40 (мъже:жени). Присъствието на 40% жени на подобен тип събития е наистина огромен успех. Аз го отдавам на факта, че все пак жената в бизнеса не е просто бизнес дама, а и майка, жена, която трябва да поддържа огъня вкъщи. Така, че жените по-трудно могат да отделят част от свободното си време, за да отидат на събитие. И все пак от гледна точка на брой жени посетители и процентно съотношение нашият успех наистина беше огромен. Но специално в България аз не смятам, че има дискриминация по отношение на каквито и да е било позиции дори да са лидерски.

Аз лично не съм се чувствала дискриминирана. Напротив аз смятам, че един умен човек е добър професионалист и би могъл да извлича сам позитива от това какъв е и кой е, независимо от пола си. Никога не съм се чувствала неравноправна в никакво отношение. Не забравяйте, че ние не правим Webit не само в Европа – ние го правим и в Близкия Изток, Истанбул. Сингапур, в Индия и имаме поглед над нещата. Ако трябва да бъда откровена има известна разлика, но това е отново въпрос на собствено самочувствие и на на това в крайна сметка какъв професионалист си.”

Благодарим на Павлина Джартова и Аниела Русева, че споделиха своето мнение по темата!

Полина Чернева, Team Associate в Tumba Solutions

Съществува ли изградена политика срещу дискриминацията (на база сексуална ориентация и полово различие) във Вашата компания?

В Tumba Solutions нямаме предразсъдъци – за нас най-важни са техническите умения и личностните качества на хората. Като една истинска „тумба“ приемаме сърдечно всички хора, които се присъединяват към екипа. Имаме изграден вътрешен процес за споделяне, който защитава интересите на служителите независимо от преките им ръководители и колеги.

Смятате ли, че компаниите имат нужда от изграждането на подобна политика? Защо?

Добре е да има политика срещу дискриминацията, да е ясно и видимо за всички, най-вече за новодошлите в екипа. Случаите, когато се потъпкват нечии прави на база на каквото и да е различие, е недопустимо. Всеки човек е различен и има своите силни и слаби страни в професионално отношение, но за нас важното е да работи върху тях и да се развива.

Какво е съотношението мъже/жени сред служителите на вашето работно място?

Когато започнах работа в компанията преди една година бях една от малкото жени в офиса. Броят ни се увеличава и се радвам да споделя, че в Tumba Solutions вече сме 7 успешни млади дами 😊. Целият ни екип в момента се състои от 21 души.

Жените в Tumba Solutions сме обгрижвани и оценени. Справяме се добре и работим при същите условия както мъжете. Не смятаме, че се нуждаем от допълнително насърчаване, тъй като всяка една от нас се старае и бори за положителното представяне и развитие на Tumba Solutions. Заедно с мъжете в компанията покоряваме върхове – същински и професионални.

Откривате ли разлика в нагласата, с която идват жените-специалисти на интервю за позиция в Tumba Solutions?

На интервютата за работа при нас идват по-често мъже, но и броят на жените се увеличава. Срещаме се с хора с много различни характери – от по-спокойни и затворени на пръв поглед, до хора, които се занимават с различни спортове, музика, кино и са доста активни. Понякога жените показват повече ентусиазъм и позитивен заряд, но това е строго индивидуално.

Кои са постиженията на жените във Вашия екип, с които се гордеете?

Това е специален и същевременно труден въпрос, но бих се спряла на следните 3 постижения:

• Най-малките членове на Тумба – Краси, Анна, Мира, Камен, Миа и Антон, с които се гордеем.
• Участието на Марта Кавръкова, единствената жена-основател на Tumba Solutions, в разработването на мобилното приложение WSJ City на The Wall Street Journal, Dow Jones, което спечели престижната награда “Best Use of Mobile” в конкурсa на Association of Online Publishers.
• Не искам да звучи нескромно, но бих отличила и своите усилия за популяризиране на инициативата #Spodari в подкрепа на Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”.

Тази година една от жените в офиса ни Ирина, Business Development мениджър в Tumba Solutions, се включи във Forbes Woman Society. По време на събитието, заедно с още няколко дами, тя сподели мнението си за равенството и успеха:

“Преди повече от 2 години с голяма доза късмет попаднах в ИТ света като станах част от семейството Tumba Solutions. Първоначалното ми впечатление, валидно и досега е, че в ИТ сферата, хората са топли, сърцати и оценяват различията помежду си. Да, понякога спорят, карат се, но това ги мотивира още повече да комбинират сили и знания, за да бъдат по-добри, по-бързи, по-напредничави. Аз се казвам Ирина Селиктар, “млада дама” както казва колежката ми Поли, с еврейски произход и малко дете. Развивам дейностите и процесите, свързани с човешки ресурси и бизнес развитие на компанията, и лично съм отдадена на каузата за равноправие на работното място. За разлика от предишния ми житейски и професионален опит, в Tumba Solutions и достъпа ми до ИТ света никога не съм усещала дискриминация и не виждам как бих могла. За мен ключът към успеха е в поставянето на правилните цели и резултати, планиране, навременното им следване или отказ и разбира се комуникация в екипа. Вярвам че където има желание, има и начин за постигане на всяка добра кауза.”

За своята гледна точка ни разказа и Боряна, Python Developer в Тumba Solutions:

“Казвам се Боряна Митева и съм част от екипа на Tumba Solutions от почти 3 години. В момента съм Python developer. Преди време съм се занимавала и с програмиране за Android.  Спрямо проектите, в които съм участвала, имам различни отговорности и задачи. Наскоро се върнах от майчинство и може да се каже, че съм в процес на адаптация и сработване с колегите.

Честно казано никога не съм се сблъсквала с различно отношение или усещане за дискриминация на работното място. Аз съм в ИТ сферата от близо 10 години и не съм срещала подобен проблем, свързан с това, че съм жена-developer, a напротив – навсякъде са ме приемали много добре. Като майка на две деца мога да споделя, че понякога малките ИТ фирми се притесняват, когато една жена излиза в майчинство, защото се опасяват, че ще останат без съответния кадър. Но като човек, който е бил част от изцяло женски екип, мога да потвърдя, че никога не сме срещали липса на доверие, както и съответно не сме се радвали на специални преимущества. А в сегашния ни екип отново сме повече жени, отколкото мъже 🙂 “

Благодарим на Tumba Solutions за страхотното участие в нашата тема #Равноправие! С интерес ще следим всички техни бъдещи инициативи!

Йоана Колева е съосновател на социалната инициатива Jamba, която цели да даде шанс за развитие на хора с различни възможности с поредица от инициативи. Научете повече за стъпките, които Jamba предприема към по-голяма приемственост на работното място.

За кого е създадена Jamba и какви са инициативите, които организирате?

Jamba е социална инициатива, която има за цел да включи хора с различни възможности в социалната среда и в пазара на труда. Хората с различни възможности всъщност са познатата таргет група хора с увреждания. Стартирахме идеята преди около две години, през които успяхме да организираме няколко инициативи.

Една от най успешните ни инициативи е маратонът Run2Gether. Идеята всъщност тръгва от Тайланд преди 5 години, а от миналата година Jamba държи правата за Европа и за първи път организирахме инициативата в София. Много сме щастливи, че на маратона присъстваха много хора и хората с различни възможности успяха да докажат, че са готови да излезнат от домовете си и да се включат активно!

Друга наша идея е кариерният форум “Равенство значи повече”, който тази година се случи през април месец, отново за първи път. Това на пръв поглед е познатият вариант на офлайн платформа, на която могат се срещат работодатели с кандидати, но в случая различното е, че нашият кариерен форум е специализиран за хора с различни възможности. Проектът беше доста успешен и работодателите бяха отворени да дадат възможност за развитие.

Следващата седмица за нас предстои да стартираме една голяма мащабна информационна кампания, която ще се казва отново “Равенство значи повече” . В нея ще се включват- 14 двойки, сформирани от известни личности, заедно с успешен пример на човек с различни възможности. Част от кампанията са различни компании, бизнес хора, спортисти, като идеята е да покажем, че хората с различни възможности, могат да се развиват, стига да получат равен шанс! В кампанията ще се включат редица популярни лица, сред които Луиза Григорова, Асен Блатечки, Орлин Павлов, Ксавие Марсенак, Мария Илиева, Мануела Малеева, Мария Гроздева, Йорданка Фандъкова, Албена Атанасова, Валентина Александрова, Йоана Драгнева, Жюстин Томс, Ангел Георгиев, Ружди Ружди и Михаил Христов.

Какви са проблемите, които хората с различни възможности срещат при търсене на работа? Защо смятате, че съществуват подобни пречки?

Проблемите са свързани главно с предразсъдъците на обществото, съответно работодателите. От друга страна едно от най-големите предизвикателства се оказва законовата рамка, а именно защитата, която държавата дава на хора с ТЕЛК при подписване на договор с първоначален 6 месечен тестове период. Този тестов прави така, че освобождаването на лицето, след пробния период, да става далеч по-сложно. А всъщност самите хора с различни възможност се справят абсолютно наравно с останалите и това е нещо, в което работодателят може да се убеди единствено след като наеме съответният кадър. Общото схващане като стигма или предразсъдък, което имам предвид в конкретния случай, е това, че щом на един човек не му достига нещо, то значи може би той няма да работи наравно с останалите, а пък в същото време ще се налага да получава същото заплащане.

Как се борите с тези предизвикателства? Какво трябва да се направи да се справим със стигмата?

Много трудно успяваме да се справим и истината е, че всяка една крачка, която правим в посока сваляне на тези бариери и оборване на предразсъдъците се случва благодарение на един човек в една компания, който е повярвал във възможностите на конкретен кандидат. Ние, като застъпници за правата предвиждаме действия, които да са в посока промяната в закона и по-точно корекция за отпадане на защитата от 6 месеца, която споменах. Също така представяме пред компаниите действия за внедряване на международни практики за по-лесно включване в работния процес и подпомагане в процеса на адаптиране. Компаниите се свързват с нас на местно ниво, ако например голяма международна компания има препоръка от централата си за наемане на хора с увреждания като част от политика за социална отговорност. Разбира се мерките, които налагаме, са строго индивидуални за всеки работодател, понякога се налага да спомогнем за достъпа до работното място или пък да наложим използването на специализиран софтуер.

Проявяват ли интерес към Jamba компаниите от ИТ сектора?

В момента интересът от страна на ИТ компаниите е доста голям. Голям брой компании се свързват с нас и предстои да реализираме доста неща в тази насока. Имаме предложения за партньорство от няколко компании при наемане на нови кадри, интерес се наблюдава и от аутсорсинг фирмите, наш технологичен партньор е HP, помагат ни и от Software Group.

Отворени сме да помогнем на всички, защото все пак очакваме, че това е секторът, в който следва най лесно да се адаптират хората със специални нужди и е сферата с най-голям шанс за развитие на хора с различни възможности.

По-толерантни ли са работодателите и вървим ли към по-добри резултати, когато става въпрос за #Равноправие ?

Истината е, че през последните години доста се говори за предизвикателствата и проблематиката, които хората с различни възможности срещат. Определено доста неща се правят в тази насока, общината също помага за изграждането на инфраструктурни предпоставки за лесен достъп до работното място. Самите работодатели също предлагат много повече възможности и отварят врати за хора с различни възможности в компаниите.

Каква е Вашата крайна цел ?

Крайната ни цел към момента е да имаме едни по-приобщени хора с различни възможности, които да са равнопоставени в своята работна среда. Искаме да им бъде даден равен шанс и възможност да постигнат своите цели. За да се чувства нормално всеки трябва да получава едно адекватно заплащане и стандарт, който е нормален за едно човешко същество, затова много ключов момент е промяната в пазара на труда. Искаме да включим повече хора в Jamba, да променяме повече неща, да постигаме все по-добри резултати и ръст. А през нашата платформа работодателите и всички, които търсят работа могат да видят наличните възможности.

Благодарим на Йоана Колева за проявения интерес към темата #Равноправие. С радост ще следим бъдещите инициативи на Jamba. Интервюто проведе Вяра Стефчева.