“Ситуацията с COVID-19 предизвика големи промени на всички нива. Огромна част от събитията започнаха да се провеждат онлайн, а други преустановиха изцяло своето случване. Щастлива съм, че с екипа ни в Women Who Code Sofia успяхме да се адаптираме бързо към случващото се и да продължим с провеждането на месечните ни срещи, макар и онлайн. Ограничихме се с 1 събитие на месец, но със същата мотивация и хъс “посрещахме” нашите участници и ги предизвиквахме в интересни дискусии“, сподели Василена Василева от Women Who Code Sofia пред DevStyleR.

През месец април имаше дискусионна среща на тема Tackling work-from-home like a boss, на която се обсъдиха плюсове и минуси от работата вкъщи и добри практики, чрез които да се възползваме от това време, което затворени между 4 стени ни се струва безкрайно дълго. Това се превърна в една от най-говорените теми за уебинари по време на пандемията. Други събития включваха гост-лектор от чужбина – практика, която разви тренд сред технологичните общности, както и сред компаниите в България.

“Провеждането на събитията ни онлайн е една възможност за организацията да достигне до нови аудитории, тъй като ние организираме събитията си единствено в София и не правим записи на тях. А през тези месеци успяхме да достигнахме до хора не само от цяла България, но и от целия свят“, допълни Василена.

В подобна ситуация попаднаха и организаторите на Google Development Group Sofia, като Марчела Минчева сподели, че при онлайн събитията не е същото, както при тези на място – липсва социалният аспект.

Говори се за развитие на общности за Flutter и за Kotlin в България още от миналата година, но се появиха ентусиасти по време на извънредното положение. ReactJS Bulgaria не направиха събитие в този пролетно-летен период, но покрепяха останалите събития.

Бумът на уебинарите стартира веднага с началото на първите новини за потенциална заплаха от коронавирус в страната. Още в началото на март, дори преди официалното обявяване на ситуацията, технологичните общности започнаха да преустановят събитията си и някои от тях да ги адаптират като уебинари. BGJUG също организира уебинар, потребителските групи на DEV.BG се преместиха виртуално, Sofia Crypto Meetups също продължиха ежемесечните си срещи във виртуалния свят. Django Bulgaria и BGPHP също се включиха с уебинарите, но със закъснение.

Коронавирусът влияе на целия свят и то не само на здравето ни, но и на социалния ни живот. Въпреки отменените събития, технологичните общности в България заслужават отлична оценка за адаптация към ситуацията.

Разкажете ни за общността? Кой е организатор? Какви хора обединява, на какви позиции?
Казвам се Ивайло Братоев и организирам AWS България. Основният фокус на групата е хора с общи интереси (AWS) да споделят опита си в приятна и неформална среда. Групата е силно технологична и е насочена към хората, които използват AWS в ежедневната си работа. Това включва дивелъпъри и системни администратори, които имат интерес към cloud и devops технологиите. Разбира се, имаме и членове, които са CTO или мениджъри на подобни екипи.  В програмата на събитията, освен презентации на членове на групата, има и гости от Amazon, които споделят актуална информация.

Кога основахте общността? Как се разраснахте и какъв брой сте днес?
Общността постепенно се разраства. В meetup.com е главното място, където организирам групата. От там се движи цялата организация. Скоро ще направим 3 години. През февруари месец 2016г. стартирахме и продължаваме да организираме събитията. Относно броя на хората – в групата има записани ~600 човека, се събираме на срещи ~50.

Колко често се събирате? Къде?
В интервал от 1-2 месец се организираме спрямо това колко кандидати има да направят презентация и колко често могат да се намерят гости от Amazon. По принцип на две места се организира групата. Едното е в Sofia Tech Park с партньорството на HeleCloud, а другото е в офиса на Skyscanner.

Колко души сте? Какво е съотношението мъже:жени?
Жените не са повече от 5-10%. На срещите има много често момичета, но в повече случаи те са от организаторките. Но мисля, че в сферата по принцип е така и не е нещо необичайно. Групата е отворена за всички, няма никаква дискриминация. При operation/sysadmin хората преобладават повече мъжете. Това са моите впечатления.

Смятате ли, че българите са свикнали с наличието на такива групи? Всички са свикнали. Има много групи на всякакви теми. Това си е основен стандард и работеща формула за София.

Какви са основните актуализации на Вашата общност? В технологичен план и около самите вас?
Най-новото при нас е, че в края на Ноември беше поредният AWS re:Invent – най-голямата организирана от AWS конференция в Лас Вегас. Както обикновено, бяха обявени много нови сървиси и подобрения. В нашата група, по традиция, ще направим recap на конференцията и всичко, което се е случило на нея. Късметлиите от общността ни, които успяха да посетят re:Invent, ще споделят личните си впечатления.

Групата акредитирана ли е към Amazon?
Може да намерите линк към групата на сайта на Amazon. Също така от AWS ни помагат с лектори-гости. При нас са идвали Julien Simon и Danilo Poccia. В разговор сме и с други бъдещи гости от AWS. Останалата част от организацията на групата се движи изцяло на доброволчески начала. Затова искам специално да благодаря на спонсорите от HeleCloud, Skyscanner и колегите от ST6 за подкрепата. Без тях AWS Bulgaria нямаше да е възможна.

Как желаещите могат да се включат във вашата юзър група?
Основният начин е през meetup.com. Всеки може да се включи и е добре дошъл.

Разкажете ни за общността? Кой е организатор? Какви хора обединява, на какви позиции?

Организаторът всъщност не е един, а сме трима – Боян Йорданов, Петър Дяков и Красимир Цонев. VarnaJS е user група, която обединява предимно хора, занимаващи се с JavaScript. И тъй като JavaScript е език, който навлезе на доста места имаме посетители, които пишат front-end или пък back-end. А има и такива, които се занимават с hardware. Въобще програмисти, работещи в различни сфери на различни позиции.

От компании или фрийлансъри?

Не бих казал, че имаме подобно разделение. Има хора от агенции, продуктови компании. Има и freelancer-и има и хора работещи в така наречените кооперативи.

Кога основахте общността? Как се разраснахте и какъв брой сте днес?

Първата сбирка на групата беше юли месец (2018), но идеята за подобна група мисля, че се роди още на VarnaConf 2017. Тогава тримата си говорихме, че трябва да направим подобно нещо. Боби имаше вече солиден опит с подобна PHP група и нещата лека полека започнаха да се оформят. Трудно е да се каже, че сме се разраснали, тъй като до момента сме имали само три събирания, но определено можем да кажем, че има посещаемост. Средно мисля около 15-20 човека, което според мен си е постижение.

Колко често се събирате? Къде?

Опитваме се да правим събитие всеки месец. Мястото е VarnaLab. Като се има предвид, че това е първото хакерспейс място във Варна е доста подходящо за подобен тип събития.

Колко души сте? Какво е съотношението мъже:жени?

Мисля, че сумарно от всички събития можем да кажем около 30. Мъжете, сякаш са повече, но не липсват и дами.

Смятате ли, че българите са свикнали с наличието на такива групи? Имат ли интерес към тях?

Последните 4-5 години подобни групи се образуват в доста градове. Може и да не са така формално обосновани, но има доста hackerspace-ове и в тях се правят регулярно събития. Така че малко или много хората се събират на база общи интереси. Не един път засичам хора да пътуват до някой град и да търсят местен co-working space или user група.

Какво е новото във Вашата общност? В технологичен план и около самите вас? Организирате ли събития?

Засега мисля, че основните ни усилия са съсредоточени в организирането на meetup-a всеки месец. Заетостта на трима ни не ни позволява да правим повече събития или да организираме нещо свързано с групата.

Как се поддържа съществуването на тази юзър група? Кой финансира? Има ли членски внос?

Мисля, че основният капитал в подобни инициативи е желанието. Засега не сме имали нужда от кой знае какво финансиране. VarnaLab е добър домакин и ни осигурява всичко, от което имаме нужда – физическо място и проектор.

Самоинициативно ли е всичко? Мислите ли да станете част от някакво световно звено на подобна общност?

Определено е самоинициативно. Мисля, че в регистрацията си в meetup.com вече сме част от глобалната мрежа на meetup-ите. Интересен факт е, че на първата ни сбирка имахме лектор от Осло, който успя да се свърже с нас, посредством Twitter. Той търсеше точно местна група, където да срещне други програмисти.

Как желаещите могат да се включат във вашата юзър група?

Бих казал да следят страницата ни във Facebok или meetup.com. Има ни и в Twitter. А също така и на сайта на VarnaLab, където излизат нашите събития. Нямаме процедура по включване. Достатъчно е въпросният човек да дойде на някое от събитията и да си поприказваме на по бира. 🙂

Как дадохте старт на Golang Bulgaria?

Работя като програмист вече 4 години, половината, от които съм част от Chaos Group. Идеята дойде доста спонтанно, аз дори вече няколко пъти си бях мислил за основаване на подобна група и се оказа, че в Meetup вече има регистрирана група за Go Bulgaria. Свързах се с човека, който стоеше зад нея, двамата станахме съорганизатори, а съвсем скоро към нас се присъедини и трети човек. Така зад цялата идея в началото бяхме аз, Боян и Арян. Решихме, че колкото и малко хора да проявят интерес си струва да правим такива събирания. Когато започнахме, преди около година,  нямаше толкова популярност, колкото в момента. Първите няколко срещи бяха с доста по-малко посещаемост и имаше голяма част от хора, които просто бяха попаднали на мийтъпа, без да знаят точно каква е нашата идея.

Какво е новото във вашата общност?

Днес със сигурност има повече интерес към нас! Най-важното е, че се появиха доста повече компании, които предлагат работа с Go, което пък от своя страна увеличава интереса на хората! Преди имаше хора, които идваха и споменаваха, че се занимават с Go в свободното си време – било им е итнеренсо, чули са отнякъде и са искали да видят за какво става въпрос. Голяма част от тези хора днес вече успяха да се преориентират и да започнат да се занимават с това сериозно и да търсят професионално развитие.

В мийтъп групата сме над 300 души, като срещите се посещават от около 20 души регулярно. Всеки мийтъп е с различна тематика, гледаме да има за всекиго по нещо, както за по-напредналите с натрупан опит, така и за хората, които правят своите първи стъпки и имат нужда от тема, която да ги мотивира или да им покаже сравнително базови неща. Традиционно провеждаме 2-3 лекции, после следва нетуъркинг, за да може хората да се запознават и да се развива общността.

Самата организация е с общи усилия от наша страна и от страна на компаниите, които споделят с нас пространства, на които да провеждаме мийтъпите. Срещите се стремим да се случват веднъж месечно и търсим обратната връзка на присъстващите, за да изберем следващата тема.

Каква беше темата на най-посещавания мийтъп?

Най-посещавам беше последният ни мийтъп, който беше озаглавен “GRPC, Microservices & Performance”! Хубаво е да се срещаме с все повече хора, които знаят за Go и най-хубавото за общността е, че това са хора от все повече и различни компании. Ако преди години, дивелъпърите бяха от 2-3 компании, то на последния мийтъп имаше значително повече. Това означава, че всъщност реално съществува възможност за професионално развитие, използвайки GO.

Смятате ли, че хората са свикнали с наличието на такива групи?

Според мен в момента интереса към юзър групите можем да го определим като базов. Това се дължи на факта, че хората те първа разбират, че има подобни събития и специални мийтъпи, на които можеш да разбереш повече за желаната от теб технология. Посещението на подобни срещи става все по-популярно, което е супер.

Планирате ли да се разраствате?

За момента сме в столицата, случвало се е вече веднъж да организираме среща и в Пловдив и планираме тази среща да се повтори. Имаше интерес към мийтъпа там, хората бяха предимно начинаещи и искаха да се запознаят с технологията и да се развиват.

Как сформирахте Women Techmakers Sofia и кога дадохте старт на общността?
Women Techmakers Sofia е общност под шапката на Google Developers Group Sofia.
Всъщност, в глобален аспект началото на Women Techmakers е поставено през 2012 г. по време на Google I/O конференцията в САЩ. Тогава това е било просто отделен панел, фокусиран върху жените в технологиите. Впоследствие обаче от Google решават да доразвият идеята и да създадат нещо много по-голямо. Днес продължаваме да развиваме тази идея.

В България идеята за сформиране на българска женска общност се появи миналата година. Тогава аз бях на Women Techmakers Summit  в Прага, който се организира от Google. Официално от 2018 г. сме активни в директорията на Women Techmakers в глобален мащаб. Заедно организираме събития, на 23 май отбелязахме Световния ден на жената.

Добре е да се знае, че нашата общност не е ексклузивна само за жени, дори напротив, момчета от Google Developers Group много ни помогнаха. Когато разбраха за нашата идея, подкрепата от тяхна страна бе наистина невероятна.

Какъв е форматът на общността и каква е промяната, за която се борите?
Форматът на общността може да бъде всякакъв, аз взех решение да го направя като мотивационен хъб, тъй като идеята на общността е да представя различни възможности и да помага да се развиваме в бранша.

Имаме много различни групи, занимаващи се с кодене и продължаваме да се борим с част от предразсъдъците, които за жалост все още са видими на българския пазар. Смятам, че за момента се развиваме много добре в технологичния бранш, но и също така и че можем да вдигнем нивото. Напълно възможно е да имаме повече Chief Technology Officers жени и от тази гледна точка работим с всички женски общности – Coding Girls, Българския център за жените в технологиите, Women who code и Rails Girls. Заедно развиваме идеята как да популяризираме общностите си и как да ги направим още по-видими и по-разпознаваеми.

Смятам, че Women Techmakers е добро поле за изява. Искаме събитията ни да са от полза за дамите, които искат да основат собствен бизнес, да ги мотивираме, да им даваме добри примери. Искаме да им помагаме, ако са на кръстопът и не знаят накъде да поемат. Благодарение на партньорството ни с всички други общности, ние ги насочваме в правилната посока, според това от коя технология се интересуват. Това е и ролята на мотивационния хъб – жените да се чувстват сигурни в тази общност. Искаме на наши събития жените да споделят своите истории – откъде са тръгнали и как са успели. Тези истории са най-мотивиращи за участниците.

Какви са резултатите, които сте постигнали до този момент?Откакто страницата във Facebook е създадена вече имаме 300 харесвания – доста добро и напълно органично развитие. В Meetup сме над 100 и нашият брой постоянно расте. Определено бих казала, че се развиваме добре и в правилна посока. Самата идея, че искаме да постигнем промяна, заедно с всички останали общности, също е ключов момент за интереса към нас.

Как можем да се включим към Women Techmakers Sofia?
Всеки може да се включи в общността напълно безплатно, като се регистрира в Meetup или хареса нашата Facebook страница. Ако имат интерес към нашите събития, хората могат да открият информация на нашия уебсайт. От Google пуснаха и платформа в сайта, даваща информация зa  всички женски събития и на останалите активни женски общности в България. Ние наистина сме отворени за всички, така че мъжете също са добре дошли.

Кога и как инициативата Rails Girls се приюти в България?

Rails Girls е глобална инициатива, създадена 2010 г. във Финландия като една от основателките е Линда Люкас, авторката на “Hello Ruby”. След няколко години тази инициатива вече се разпростира из цял свят, а 2013 г. достига и до България. В самото начало Гергана Паси проявява интерес към инициатива и с подкрепета на Димитър Димитров организират първата работилница в София. С всяко следващо издание екипът се разраства.

Моята Rails Girls история започна през март, 2014 година. Бях участник на второто издание на Rails Girls Sofia, след което се включих като доброволец в трето издание, а след това станах и част от организационния екип на инициативата.

Колко често организирате работилници?

Организираме по две работилници годишно, най-често през пролетта и през есента. Освен това организираме два пъти седмично безплатни учебни групи за хората, които искат да продължат своето развитие след работилницата. Идеята е да запалим интерес по програмирането и да предоставим достъпна възможност на желаещите да продължат да развиват уменията си по-сериозно. На всяка такава среща има поне един инструктор доброволец, който помага на момичетата да се развиват в посоката, която са си избрали.

Какви са технологичните познания, които придобиват участниците, по време на работилницата?

Технологиите, които използваме по време на работилницата, са HTML, CSS и Ruby, тъй като са най-интуитивни за хора, които имат малък или никакъв опит в програмирането. А уменията, които придобиват по време на двудневната работилница са основни. Целта е да направят първи крачки в програмирането и да разберат, че не е чак толкова сложно.

На седмичните ни учебни групи няма никакви ограничения и хората, които ги посещават, могат да изберат технологията, с която искат да се занимават. Има свобода и гъвкавост за развитие в посоката, която ще им е най-полезна.

Какви хора се включват в Rails Girls?

Участниците са изключително разнообразни. Като възрастова група сме имали от 12-годишни до над 60-годишни жени. Най-често срещаните професии са в сферата на маркетинг, педагогика, право, архитектура и дизайн. На всяко събитие има около 100 участнички и 50 инструктура, така всеки две участнички имат по един инструктор, който да може да им обърне достатъчно внимание. Много сме щастливи, че вече около 50% от инструктурите са жени, като някои от тях са момичета, които са участвали в предишни издания. Инструкторите ни са главно програмисти, които участват на доброволни начала и дават от своето време, за да помагат на повече дами да навлязат в една непозната за тях материя по спокоен и позитивен начин.

Каква е главната мисия на инициативата?

Мисията на Rails Girls е да разчупи стереотипа, че IT сферата е запазена за мъже. Ние вярваме, че с мотивация, постоянство и упоритост, независимо от пол и възраст, хората могат да се научат на всичко. Главната ни цел е да създадем място, на което да дадем възможност на жените да променят своята перспектива и да се чувстват малко по-уверени в света на технологиите. Нужни са само мотивиция и време.

Имате ли наблюдения вашите участници да изпитват някакъв вид дискомфорт на работното място, дискриминация или различен вид отношение заради своя пол?

Това, което наскоро ми направи впечатление, е споделеното от наши спонсори (главно софтуерни фирми) наблюдение, че при интервюта забелязват, че най-често жените идват неуверини, тъй като не се чувстват комфортно, ако не изпълняват всяко едно от изискванията за позицията, за която кандидатстват. Пълната противоположност били мъже, които е възможно да покриват само едно от изискванията, но идват уверени и с готовност да започнат. Точно върху това работим и ние като общност, стараем се да помагаме за изграждането на увереност и по-различна нагласа в това отношение.

Какви са вашите планове за разпространяване на Rails Girls инициативата у нас?

Rails Girls се организира в няколко града в България – има три издания във Враца, две във Варна, едно в Бургас, а наскоро получихме интерес и от Велико Търново. В повечето случаи организацията на местно ниво е благодарение на ентусиасти от градовете, които имат желание да организират Rails Girls работилници. Екипът в София удря едно рамо с насоки, контакти и подкрепа при по-сложни казуси.

Последното издание на Rails Girls Sofia бе с по-различен характер, то даде старт на нашата алумни общност от около 1000 души, сред които всички участници, инструктори , доброволци, партньори и спонсори, които са или са били част от инициативата. Искаме да обединим всички тези хора в една общност, където да можем да обменяме идеи и да се подкрепяме.

Септември месец планираме да започнем и офлайн срещи на общността. Целта ни е да събираме хората, които по някакъв начин са се докоснали до инициативата на едно място и да организираме презентации или пък по-специализирани работилници, които да са им от полза и да спомагат за тяхното развитие. С месечните срещи, главната ни цел ще е да си помагаме и подкрепяме и да обменят информация, умения и опит.

Всички желаещи, които искат да получат повече информация, да се присъединят към екипа, да се запишат на работилницата ни или да посетят месечните сбирки или седмичните учебни групи, могат да се свържат с нас, като ни пишат във Facebook.

Представете ни Angular Sofia
Организирахме групата с още двама колеги и имахме нужда от нея, тъй като работата ни беше свързана с Angular като фреймуърк. Решихме, че ще е добре да се сформира значим мийтъп, посветен на тази технология, да можем да се събираме и да обсъждаме идеи и да обменяме опит. Имахме нужда от подобна общност в София и това беше удачен начин да натрупаме опит. В началото бяхме трима организатори – аз, Надежда Петрова и Генадий Сергеев, като по-късно към нас се присъедини Илия Идакиев. В социалните мрежи днес сме близо 400 души, като редовните посетители на нашите срещи са около 30 души. През групата минават много хора – идват и си отиват, посещават определени лекции и избягват други – като цяло от темата зависи какви хора да очакваме.

Какви теми най-много привличат хората?
Може би най-конкретното нещо, което винаги привлича голям брой хора, са известните чуждестранни лектори. Те винаги са сигурен начин да привлечеш повече посетители на мийтъпа на своята общност. Най-често хората, които каним, са от общността на Angular и са известни сред нея. Хубавото е, че те винаги са склонни да се включат с онлайн разговор и споделят познания под формата на презентация. Случвало ни се е по този начин да събираме близо 60 души.

Друга известна и предпочитана тема се оказа “Building Progressive Web Applications for Angular”. И на този мийтъп събрахме доста хора, много сред които уеб дивелъпъри, имаше и други, които просто искаха да научат повече за технологията на разработка.

Какво да очакваме от една ваша среща?
Нашите срещи се случват почти всеки месец, като през летните месеци организирахме нещо по-неформално, събиране на по бира. От този месец продължаваме с активните събирания. Темите ни зависят много от това с какви спийкъри контактуваме при. При избора на тематика за следващия мийтъп се свързваме с хора, които знаем, че са добри в изнасянето на интересни лекции. Самите срещи протичат по стандартния модел – неформално откриване, след което представяме лектора, лекция, която е около половин или един час, последвано от сформирала се дискусия и networking част.

Каква е разликата в участниците в Angular Sofia, ако трябва да сравните първия мийтъп и хората днес?
Първата ни сбирка беше в края на 2016г., а последната се състоя в началото на този месец. Хората се променят, вече сме изградена общност, в която можем да кажем, че всички се познават. Част от членовете на общността, които са с нас от повече време, вече са събрали кураж да се включват на срещите като лектори с вълнуващи за тях теми. Защото истината е, че най-интересните теми за слушане се получават, когато човекът, който говори, е запален по това, което изнася като лекция.

Имаме и хора, които за първи път идват и нямат много познания по Angular, но имат желанието да научат повече за фреймуърка, като те обикновено избират някоя по-бейсик тема.

В началото технологията не беше тoлкова зряла и не я използваха толкова много хора. Сега гледаме да балансираме между по-простите теми и тези, които са доста дълбочинни, за да поддържаме интереса на юзър групата. Това, което е най-важно за нас е да се разрастваме като бройка хора, които регулярно посещават мийтъпа, според мен това е най-важното. Всички желаещи могат да се включат към нас чрез социалните мрежи. Ще се радваме на всеки желаещ да се включи в самата организация, тъй като ние сме абсолютно самостоятелни, правим всичко на собствени разноски в името на общността.

Разкажете ни за началото на <React.Sofia /> и как изглежда потребителската групата днес

През 2016-та година се проведе нашият първи мийтъп, като идеята за сформирането на групата дойде от мен. По принцип аз се занимавам с React и тъй като познавам и доста други хора, които работят с тази технология, реших, че би било добре да съществува група и при възникване на проблем, да можем да се събираме, да си помагаме, да споделяме опит. Така започна всичко, идеята е да има общност, в която да се обменят познания. Идеята е самоинициативна.

Обичайно нашите срещи са всеки месец, като не сме нарушавали този обичай. Заради летните месеци обединихме ивента си с този на jsТalks. Всеки от мийтъпите ни си има своя тематика, която зависи от интереса и избора на спийкърите. Срещите са различни по време и формат, гъвкави сме – имаме дискусии, лекции, време за въпроси и отговори и социализация.

Kакви са участниците в технологичната общност?

В момента аз съм основният организатор, като има няколко души, които ми помагат. В мийтъп нашата общност наброява близо 500 души, имаме доста членове на активната ни фейсбук група. Редовно на нашите срещи присъстват около 60 души. Един от проектите, които реализирах с помощта на Жанет Тодорова и Владимир Тасев бе <React.NotAConf />, която бе първата по рода си React конференция за Балканите. На това събитие присъстваха около 170 души. Общността ни в  <React.Sofia /> е разнообразна – пълен спектрум от хора и позиции.

Кой е най-интересният и харесван мийтъп, който сте организирали?

Най-интересният ни мийтъп може би бе този, на който имахме лекция с Красимир Цонев. Той е от Варна и е известен със своите talks, популярен лектор, с три книги зад гърба си и подкаст. Събитието беше на тема “State Machine Using and UI” и бе най-посещаваният ни мийтъп. Друго популярно наше събиране беше с лектор Радослав Георгиев, който говори за това как да внедрим React в екип, който не използва технологията (“Introducing React to your non-React team”). Това се оказа една много актуална тема и проблем, който определено е популярен.

Кога ще бъде следващото ви събиране и как можем да се присъединим към <React.Sofia /> ?

Нашият следващ мийтъп предстои на 28 август в Puzl CowOrKing, като лектор ще бъда аз и ще споделя по-практични познания за технологията. Срещата е озаглавена “React Patterns in Product Hunt” и ще разкажа за примери от своя професионален опит.

Всеки желаещ може да се присъедини към групата ни в мийтъп или фейсбук, където публикуваме всички предстоящи събития.

Представете ни софийската Atlassian потребителска група

Софийската Atlassian потребителска група съществува от юни 2015г. Тя е факт благодарение на помощта на Atlassian, които са видели, че има нужда и смисъл от подобно community. За тях е важно потребителските групи да си останат независими от партньори. Като общност ние функционираме с идеята да обменяме опит и да споделяме идеи

Atlassian Sofia е съставена от трима лидери и близо 200 мембъра. Около двадесетина души средно посещават нашите събития редовно. Хората, които идват на нашите мийтъпи са от различни компании и със сигурност можем да кажем, че се радваме на diversity. Имаме както мъже, така и доста жени, имаме и хора, които пътуват специално от други градове, за да посещават срещите ни. Един от нашите участници дойде специално от Варна, където по-късно организирахме също събитие, тъй като забелязахме, че там определено има интерес. Членовете на общността са разнообразни –  QA, support, project managers, програмисти, като хората варират в зависимост от темата на събитието. Както и самото портфолио на Atlassian е за такива разнообразни tools за управление на проекти и съпорт линии. При нас имаме специалисти от малки и големи компании, както и хора, използващи софтуера за лична употреба и улеснение.

Какво означава да бъде лидер на технологична общност?
За мен е истинско удоволствие да съм лидер. Това понякога е доста забавна отговорност. Организирането на подобни срещи е свързано с много интересни занимания и преимущества. Често получаваме големи пратки с готини тениски и други подаръци. Лидерите разполагат и със специални покани със запазени места за годишния summit, който предстои да бъде в Барселона. Всъщност всички ние сме фенове на Atlassian, които вярват, че от продуктите има полза и се радваме да помогнем за разрастването на общността и познанията.

Как протича един ваш мийтъп и защо си струва да организирате срещи?
Мийтъпите ни се състоят след края на работния ден и обикновено изчакваме определено време, за да можем всички да се съберем и регистрираме. Имаме време за networking, последвано от презентация или друг вид формат за обмяна на информация – например open space дискусия. Обменяме новини, интереси. След презентацията имаме Q&A сесия и време за разпускане с пица и бира.

Главната полза от нашата потребителска група е обменът на знания. Без практика нещата не могат да се случват, а ученето от чуждите успехи и грешки е много важно. Консултантският сървиз е доста скъп, а ние подсигуряваме винаги поне двама експерти, които да присъстват и отговарят на всички въпроси. Имали сме хора, които споделят как точно са имплементирани конкретни процеси и това се е оказало нещо полезно за техните колеги. Включването при нас е абсолютно безплатно, очакваме всеки желаещ.

Кога ще се състои следващият ви мийтъп?
Следващата ни среща ще се състои на 16 август и ще бъде посветена на JIRA. Един от презентиращите ще бъде експерт, който живее във Франция и е у нас за кратък период от време. Той ще ни разкаже за последните новости в JIRA софтуера на Atlassian – за cloud и за сървър. Очакваме да сподели интересни подробности около обновленията, които той вече е изпробвал.

Истината е, че мийтъпите в София се получават доста добре, и са сполучливо организирани. Хората търсят наличие на групи и се водят от интереса си, усещат, че присъствието им е полезно. Общността ни се разраства с всяка среща. Ние лично се стараем да се събираме всеки месец, на различни места. Бихме искали да организираме събития и в другите големи градове като Варна и Пловдив

Как и кога се роди идеята за BGJUG?
Рожденият ден на BGJUG е около август 2007г. като неин основател е Петър Тахчиев. В първите години юзър групата се срещаше по-рядко, няколко пъти годишно на сбирки, на които някой представя нещо ново. Основната активност беше в Google групата – нашият основен канал за комуникация, където членовете на общността задаваха въпроси и обсъждаха технологични теми. След това имахме кратък период на затишие. Аз и четирима мои колеги решихме да задействаме нещата отново през 2013г.  И днес сме главни организатори. От юни месец имаме и шести човек, който е нашият представител в Пловдив.

Java user групи като цяло има по целия свят, идеята не е наша, разбира се. Oracle насърчават съществуването на такива общности и ние се радваме да сме представители на българското Java community.

Как изглежда типичният представител на JUGSofia?
Участниците в BGJUG са всякакви Java професионалисти от различни IT компании. Имаме дори хора, които не използват Java. Ежемесечните ни събития се радват на интерес предимно от Junior дивелъпъри. Лично аз смятам, че причина за това е фактът, че Sеnior дивелъпърите донякъде прекратяват своето развитие в един определен момент. По мои наблюдения те обичат сигурността, която получават в професионален план. И съответно нямат толкова голям интерес да излязат от зоната си на комфорт, в която се радват на сигурна работа и добра заплата.

Как придобихте популярност като общност?
Като численост днес в нашата Google група сме малко над 600 абоната. Имаме и акаунт в Туитър и страница във Фейсбук.

През 2013г. реших, че трябва определено да съживим групата и да надрастнем локалното ниво, да бъдем популярни глобално.

Тогава се включихме в една световна инициатива, чийто лидер е лондонската Java общност – инициатива се казва AdoptOpenJDK. Идеята ѝ тогава беше да се обхване от Java community-тата следващата версия на Java платформата, и по някакъв начин да допринесем за нейното развитие: чрез писане на блогове и статии за новото в Java, подпомагане на програмисти да се запознаят с функционалността отвътре и дори оправяне на бъгове или добавяне на дребни нови функционалности. Общо взето решихме да се включим в това, направихме няколко уъркшопа, a пикът бе, когато се опитахме да допринесем с един patch за нова функция. За жалост опитът ни бе неуспешен и решихме да преустановим участието си в AdoptOpenJDK.

Продължихме с други инициативи, гледаме веднъж месечно да имаме поне един семинар, каним лектори от цял свят, имаме и спонсори. Организираме уъркшопи, където запознаваме участниците чрез разработка на приложения, библиотека или framework. Стараем се да сме активни и да се развиваме във всяко едно отношение. Всички тези събития са безплатни и се случват извън работно време.

Разкажете ни повече за по-големите и популярни инициативи, които BGJUG организира.
Най-голямата ни инициатива за разработчици e jPrime. Тя се организира вече четвърта поредна година. Може да се каже, че това събитие вече е от по-висок клас. То е двудневно и протича в работно време, при него билетите са платени, но са на достъпна цена. На jPrime имаме лектори от цял свят и обикновено провеждаме конференцията през последната седмица на май.

Друг наш проект е безплатната конференция jProfessionals, която се провежда през уикендите. Нейната цел е да дадем сцена на нови лектори, такива, които се притесняват да говорят на големи събития. Освен тях, каним и известни speaker-и, за да се получи микс от начинаещи и опитни професионалисти.

Освен това стоим зад организацията на т.нар. Java beer ивенти, които са по-чести и в неформална обстановка.

За всички тези идеи нито един от нас не взима никаква пари, нямаме членски внос за BGJUG. Цялата ни печалба идва от спонсорските пакети и билетите за jPrime, като тя се инвестира изцяло за бъдещи наши събития и подаръци за нашите членове.

Смятате ли, че българите проявяват интерес към технологичните общности? По ваши наблюдения активни ли са в своето участие?
Моето лично мнение е, че хората у нас са по-скоро пасивни в търсенето и подкрепянето на подобни общности. Особено като се има предвид, че в България имаме една голяма Java общност. Съответно аз бих очаквал малко по-активно участие. И то не толкова откъм организация, а по-скоро откъм присъствие.

Истината е, че сме малко като брой, горе-долу сме едни и същи, може да се каже, че се познаваме. Както вече споменах, Senior дивелъпърите се радват на един комфорт и за тях е по-важно да го запазят, независимо дали се развиват или не. Ние пък постоянно търсим все нови и нови инициативи, опитваме се да ги привличаме. И се радвам, че успяваме, всяка година привличаме все повече хора. Например през първата година на jPrime бяхме малко под 400 души, а този май бяхме 800 (и това е реална, а не измислена бройка, каквато обичат да обявяват други конференции).

Какво е новото във вашата общност?
Това, което се опитвам в момента да реализирам, е точно тази AdoptOpenJDK инициатива, за която вече споменах. В началото, когато започнахме (2013г.) тя имаше едни цели, сега целите ѝ са малко по-различни.

Преди време Oracle обяви, че ще има безплатни update-и за всяка версия на Java само в рамките на нейния release цикъл (който е  6 месеца). Тоест след това вариантите са или да се отиде на новата версия на Java, или да се плаща за съпорт. Инициатива AdoptOpenJDK има за цел да дава безплатната версия на Java заедно с update-ите за по-продължителен период и да предоставя инфраструктура, където тя да се build-ва на всякакви поддържани платформи.

Къде общността се събира и как можем да се присъединим към нея?
Можете да следите нашите събирания на нашата уеб страница. Местата, на които можете да ни намерите, са винаги различни. Имаме активни профили в по-големите социални мрежи, там можете и да станете част от нас.