Grafana 11.0 добавя няколко нови функции, като например Explore Metrics, която представлява нов начин за взаимодействие с метриките на Prometheus без заявки, така че потребителите да могат да определят основната причина за проблемите, и Explore Logs, която е подобна, но за логовете на Loki.

Сред другите актуализации са и подобрени визуализации, 11 нови източника на данни, интеграция с Tempo и Traces, нова платформа за приложения Grafana и възможност за конфигуриране на SSO от потребителския интерфейс.

В Loki 3.0 са въведени Bloom Filters, които позволяват търсене в текстови низове, като например ID на поръчка и ID на потребител. Добавена е и собствена поддръжка за OpenTelemetry.

Новият проект с отворен код, който компанията обяви Grafana Alloy представлява дистрибуция с отворен код на OpenTelemetry Collector.

“Вярваме, че организациите трябва да притежават собствена стратегия за наблюдаемост, да избират сами инструментите си и да имат свободата да обединят всички свои данни в един поглед”, пише Ричард Лам, продуктов директор в Grafana, в публикация в блога.

Според компанията Grafana Alloy е съвместима 100% с OTLP. Alloy включва едни от най-надеждните сигнали за наблюдаемост с отворен код в общността и предлага собствени конвейери за телеметрични формати OpenTelemetry и Prometheus, като поддържа метрики, логове, следи и профили.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Топ 3 Книги за Постигане на Успех
2. Microsoft Открива Център за AI в Лондон
3. Дни на Роботиката ’24 към ТУ-София Идва с Нов Облик и Категории

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

За Кръстьо тайната на успешния бизнес е да се вслушваш в хората, в техните желания и да им дадеш свободата да разгърнат своя потенциал и възможността да се развиват в посока, която им е интересна и която ги мотивира.

Едно от основните предимства на Варна е летището, допълва още Кръстьо. “Летището ни позволява да посрещаме колеги от страната и чужбина, да ни идват лесно на гости, за да може да работим заедно”.

Кръстьо е част от ИТ индустрията във Варна вече 16-та година. Той споделя, че през тези години възможностите в ИТ средата в града са се променили в положителна посока и продължават да се развиват.

Може да гледате първия епизод от The B(i)G TECH тук.

Абонирайте се за DevStyleR, за да получите достъп до всички специални издания и да бъдете сред първите, които могат да се възползват от професионални обучения, уебинари, отстъпки за събития и други. Абонирай се Безплатно ТУК.

The B(i)G TECH е уникален проект за България, посветен на ИТ индустрията у нас.

Прочети още:
1. Защо C++ е Толкова Предпочитан Избор?
2. Почти 40% от ИТ Специалистите у Нас Използват JavaScript
3. Четирите Типа TECH Компании в Европа с Най-Високи Заплати

“Борците за свобода заслужават специално място в пантеона на героите и не мога да се сетя за по-подходящ човек от Джон Луис, който да удостоя с този подарък“.

Безос поиска площадът в президентския център на Обама да бъде наименован“John Lewis Plaza”, като част от подаръка, се казва в изявление на фондацията.

Г-н Конов, разкажете ни за Вас и за решението Ви да заминете за Швейцария.

Aз съм програмист по душа, независимо с какво друго се занимавам. Обичам зимните спортове и ветроходството. Преди 3 години получих интересно предложение за работа в страна, която ми даваше възможността да практикувам любимите си занимания на една ръка разстояние. Сравнително бързо събрахме багажа и заминахме! Първоначално започнах да работя като програмист, след което ме харесаха и станах technical project lead на няколко проекта. Тези проекти бяха доста предизвикателни, в много специфична сфера, в която компанията (Leica Geosystems), бе един от лидерите. Проектите, с които се занимавах бяха изключително интересни, свързани с AI, Reality Capture и други водещи технологии, комбиниращи най-доброто от хардуера и софтуера. В компанията, в която работят повече от 20 000 човека имаше проекти в Autonomous driving, GNSS Positioning, custom AI accelerator hardware и други. Имах възможността да работя с едни от най-големи експерти в света в тези области. Екипите ни бяха мултинационални, бяха представени много държави и експертизите бяха изключително сериозни. Начинът на организация, обаче беше различен от този в България. Там често се работеше върху продукт, който се изгражда на базата на поредица от проекти, които може да включват от двама до двеста души. Аз имах възможността да участвам както в малки, така и в много големи екипи, разделени на SCRUM подекипи. Например, екипът който ръководих, се състоеше от около 6-7 човека. 

Какво ви накара да се върнете от Швейцария и да се присъедините към българска компания? 

Да се върна бе трудно решение, което беше повлияно от много аспекти. Първият аспект е със сигурност личният. Прекарахме там 3 години, но интеграцията беше трудна и не ни харесваше начинът, по който се чувствахме да живеем в чужбина. Когато имаш деца е изключително важно как те успяват да се интегрират в средата.

Швейцария е страхотна държава, но не е от най-социалните и отглеждането на деца там не се случва лесно. В професионален аспект, културата на немско-говорящия свят е много различна и не я усетих като своя. Когато си на работа там, работиш като експерт и си ексклузивно в делова среда – изграждането на лични взаимоотношения се счита за табу. Въпреки че в компанията, в която бях, имаше колеги от най-различни държави и това не бе толкова силно изразено, все пак дори и там се усещаха строго професионалните връзки и дистанция. Времето, което прекарваш с хората в компанията е само и единствено твоето работно време и никога извън него. 

Другият проблем е, че когато си в една голяма корпорация, имаш малък принос за това какво се случва и неголям контрол върху нещата, които се правят. Ако съществува например някакъв проблем, който екип от шестима души могат да направят за шест месеца в една по-малка компания, в една голяма корпорация това без проблем може да отнеме три, четири, пет години или дори да не се случи никога. 

Тези неща – трудностите по интеграцията, както за мен, така и за децата, заедно със свръх професионалните отношения, ме накараха да се прибера, защото ми липсваха друг тип отношения и предизвикателства, каквито мога да намеря в България и най-вече в Resolute Softwarе, където започнах работа. 

Бихте ли направили сравнение между кариерното ви развитие и предизвикателствата там и това, което Resolute Software ви дава възможност да направите тук? Кои са онези разлики, които бяха изключително важни за вас и допринесоха за избора ви? 

Това, което ме спечели най-силно в Resolute Software е важността, която основателите отдават на културата. Те активно градят организация, в която всеки човек да се чувства все едно е част от едно голямо семейство. Независимо дали става дума за професионален въпрос или за нещо извън работата, екипът на Resolute Software разчита един на друг и се подкрепя безпрекословно. Тази силна екипна връзка се усеща още от ден 1 в офиса и ме кара да се чувствам на сто процента на мястото си. 

Второто предимство на Resolute Software е свободата. Компанията има клиенти, които идват при нас, защото имат много сериозен проблем, а нямат ресурс и капацитет да се справят с него така, както биха искали. Това е уникална възможност, защото получаваме наистина трудни задачи и сами трябва изберем начина, по който да ги решим. 

Третата причина да избера Resolute e, че, компанията полага целенасочени усилия да насочва служителите си да открият своето лично предизвикателство – това, което ще ги мотивира и ще допринесе да бъдат максимално ефективни. Това важи както за проектите, по които се работи, така и за личностното ни развитие. Имаме възможност да се изявим, да научим, да решим труден проблем и да ставаме по-добри всеки ден. Това се случва чрез активно менторство от лидерите на екипите, както и от предоставяне на много различни възможности да се включваме в извънработни инициативи, обучения, семинари и прочие, с които да намерим и личната си страст. 

Не на последно място, причината да избера Resolute е, че компанията все още не е голяма, но и културата на работа не го предразполага. Няма характерните за голяма компания интриги, политически игри и задкулусни действия. Това ме освобождава емоционално да си свърша работата. 

В Швейцария са много добри в това да изградят процес, който да следват предвидимо години наред. Кадрите там се специализират изключително и само в една сфера. Тоест ако един човек работи като front end, той го прави в продължение на 15, 20, 30 години и така може никога да не разшири своя кръгозор. Специализира се много тясно, става много добър в това, което прави, но при една рязка промяна на конюнктурата може да се окаже не особено конкурентноспособен. В Resolute се търси обратното: човек винаги да е с няколко крачки напред и да разширява непрекъснато собствения си капацитет и възможности. А за това е необходима повече свобода. Тук я има.

Каква ще е по-конкретно ролята ви в компанията; какви са технологиите и проектите, на които ще се посветите? 

Технологиите са много разнообразни. В момента се занимавам с предизвикателен проект, тъй като е свързан с широк набор от технологии – .NET Core, Angular, GraphQL, а от продуктите – HashiCorp Nomad, Vault, KeyCloak. Стараем се непрекъснато да навлизаме в нови технологии и екипите ни да градят експертиза. Учим се през цялото време и това е много хубаво и интересно както за мен, така и за останалите. Разнообразието от проекти има тъкмо такъв смисъл – да си винаги на гребена на вълната на най-новото и да започнеш да го прилагаш. Начинът, по който към момента работим с екипа ми е да търсим нещото, с което всеки би се занимавал и би могъл най-добре да допринесе за проекта, за да може всеки да намери предизвикателството, което ще го мотивира да бъде максимално ефективен и да допринася не само за проекта, но и за неговото личностно развитие. 

Кое е онова, което позиционира Resolute Software добре в толкова силно конкурентна среда? 

Смятам, че Resolute Software е изключително конкурентноспособна заради свободата и модела на отношения в екипите – тези неща обикновено те правят и много силен на пазара. 

Истината е, че в България IT сферата е доста разглезена, в чужбина не е така. Там критериите са много високи, а заплащането не е кой знае колко по-добро. Програмистите в България получават едни от най-добрите условия за работа, дори не само спрямо стандарта на живот, а и в абсолютни цифри. Но има и нещо друго – не е сигурно, че това ще продължи, средата не винаги ще е такава. Много хора казват, че това е временно явление и един човек трябва да е конкурентноспособен, за да удържи на промените. Не е важно какво пише в CV-то ти, а с колко сложни и сериозни проблеми си се занимавал и как си ги решил. CV-то в най-добрия случай ти дава достъп до първото интервю. Но оттам насетне трябва да покажеш, че си добър. В това отношение Resolute Software е перфектното място – там се решават сериозни и специфични нишови проблеми. Проектите не са за всеки, не са тривиални задачи, в които просто “редим формички”, а наистина решаваме значими и глобални проблеми. От тази гледна точка, сме едни от малкото компании в света, които имат способностите и възможността да предложат такива услуги на своите клиенти.

А как вие самият си представяте бъдещето в компанията? 

Надявам се да допринеса много, защото се чувствам в правилната среда. Искам не само да помогна за развитието на компанията, но и да се превърна в една от основните фигури, които я движат напред. Щастлив съм, че познавам голяма част от екипа на Resolute Software още отпреди основаването на компанията – и вече знам какво мога да очаквам от тях като култура,начин на работа и отдаденост. Това, което най-много ми харесва, е ангажиментът, който Вели и Христо поемат (бел.ред – Вели Пехливанов и Христо Георгиев, основателите на компанията), за да запазят тази култура на сплотеност и отдаденост към работата и да организират компанията така, че всеки един да се чувства щастлив да прави това, което го кара да се чувства добре. Вярвам силно и подкрепям изцяло тяхната визия, че най-важното е не просто да имаме много проекти, а един доволен и щастлив екип. 

Г-н Боев, как ще коментирате “remote” режима на работа? Ще продължава ли и как ще повлияе на хората? 

Хората са различни и това се вижда. На част от тях им е трудно да седят вкъщи и идват на работа, защото това ги натоварва по-малко. Особено ако имат и деца, които учат дистанционно. Тогава става доста сложно. За да може да се работи комфортно у дома, то това трябва да е проектирано предварително и да е заложено в самото строителство, така че да не предизвиква конфликти.
Към 80-та година имаше една книга на Алвин Тофлър, която се казваше “Третата вълна” и в нея се разказваше, че хората ще започнат да работят от вкъщи. Дори се описваха и психологическите последствия от това.
Но също така се изследват и фактори, като този, че след пенсиониране разводите значително скачат, защото чак тогава хората имат време да установят, че брака не им се получава. Преди това, докато са се виждали по-рядко със своите половинки, са се разбирали повече. В по-голямата част, комуникацията е с хората от фирмата, а след това нещата се концентрират върху семейството. Но това не е ново за човечеството – в родовите общества комуникацията отново е била между семейството, но къщите са били по-големи и са събирали челядта, както обичам да се изразявам. Така че, това е просто едно поредно завъртане на колелото на развитие. Оставайки си вкъщи, вероятно ще има много ползотворно въздействие за семейните отношения, но по-свободните такива биха предизвикали конфликт по-бързо.
От гледна точка на фирмите, мога да кажа, че нашето общество отива към това хората да станат по-разединени. Представете си например фермерните общности. Хората се познават и вечерно време се събират, говорейки и поддържайки този жив организъм. Според мен обаче, разединението, на което ставаме свидетели, ще се задълбочи. Дали дистанционната работа ще има положителни въздействия – чуват се мнения и в двете посоки. Показателите са: психологическо здраве, производителност на труда, култура на фирмата. Те ще бъдат повлияни в една или друга посока, но не е задължително да са в една и съща. Очевидно е, че създаването на фирмената култура ще бъде малко по-трудно, особено за хора, които не са се виждали и хора, които общуват по-трудно. Някои се опитват да създават виртуални тиймове, като по цял ден стоят в една и съща виртуална стая и се чуват кой какво говори и какво прави. Има всякакви техники и вероятно ще заместят това хората да бъдат заедно. При всички положения е ясно, че в момента това, което се измерва за повишаване на производителност на труда е следствие не само на работата от вкъщи, а и на това, че в момента не може да ходим на много други места. Практически, скуката донякъде е двигателят за повишаване на производителността. Разбира се има и други фактори.

Споменавате продуктивността – множество компании отчитат повишаване след началото на първия локдаун през март миналата година. 

Така е, не твърдя обратното, но нека видим защо е така. Има нещо друго – доста CEO-та споделят мнение, че тази продуктивност е инерция. Представете си, че имате 20 и няколко хиляди служители, създали някаква култура и работите от вкъщи. В момента обратът е малък и ние все още се движим по тази огромна инерция, която е следствие на това, че сме работили дълго време и сме изградили тази култура. Но ние всъщност все още не знаем какво точно ще донесе работата от вкъщи и как точно ще я управляваме. Разбира се, използваме инерцията на фирмите и техните колективи, които са се сработили, както и благоприятното повишаване продуктивността на труда. Но все пак обстоятелството, че няма къде да се ходи води до това, че не сме толкова често на почивки и ресторанти, защото не можем. Тези два фактора заедно дават резултат на продуктивност, който никой не може да потвърди, че ще остане същият когато нещата и културата се нормализират и се окаже, че реално имаме една компания от фрийленсъри.
Трябва да има други средства, които да изграждат усещането за колектив и идентичност, каквито има в реална работна обстановка. Никой не може да ни убеди, че решаването на проблемите в един колектив никога не се е случвало толкова добре, колкото сега. Забелязвам, че когато има даден казус, хората се събират тук – в офиса. Търсят решение и след това се прибират и си работят. Но решението на проблема се случва със събиране на хора и ние го виждаме. През тези трудни времена естествената реакция на хората е да се съберат. Генетично е заложено на човечеството да работи в колектив. Когато е достатъчно благодатно преразпределението и производителността на труда, тогава може да си позволим намаляване на ефективността чрез това да бъдем по-разделени, без да има проблеми.
Искам да кажа, че самото събиране на хората позволява на човечеството да преживява през по-трудните времена. Ако се върнем назад в историята ще видим, че в такива, дори по-малко развитите цивилизации с много по-проста племенна култура, са по-устойчиви и успяват да оцелеят. Анализирайки човешката история, няма как да не видим ползата от групирането. Да вземем за пример и футбола. Защо е толкова емоционална игра? Защото именно събира един общ колектив, който трябва да реши някаква задача.
Винаги когато човечеството тръгне по ново направление, това го променя и то не се връща повече назад. Не казвам, че нещата сега са добри или зли. По-скоро казвам, че те ще бъдат много по-различни и ще се изискват сериозни усилия, за да се адаптираме, така че хем да запазим психологическото здраве на хората, хем да успеем да изградим нещата, които новите реалности ще отнемат от нас. Ще трябва на тяхно място да сложим нещо друго.

Ситуацията към момента е ясна – хората масово работят от вкъщи, по какъвто и начин това да им влияе. Но според Вас, може ли масовото ваксиниране да е ключът за връщане към колективното, за което говорите? 

В духа на нашата ефективност, в никакъв случай няма да има никакъв принудителен характер относно ваксинирането и връщането в офиса. В момента има хора, които всеки ден си идват на работа, а има и такива, които дори все още не са си взели подаръците за Нова Година. Разбира се, те са еднакво полезни за фирмата и не казвам, че едните са по-добри от другите – просто хората са различни. Тези различия трябва да бъдат уважавани и в никакъв случай не трябва да има принуда. Очевидно ваксинацията ще помогне за по-лесното пътуване и вероятно ще се изисква някакъв вид сертификат, че си ваксиниран, за да не увеличаваш опасността на други хора, които са около теб. Това е разумно. Всеки трябва да направи личния си избор дали иска да седи по-затворен и изолиран, или пък иска да се върне към по-обичайния начин на живот и да се наслаждава на благата да пътува, да ходи където пожелае и да се среща с други. Дали ваксинацията ще бъде проблем, или на вируса му предстои да мутира, дали ваксините няма да бъдат достатъчно ефективни… Това не са въпроси, на които една ИТ организация може да даде релевантен отговор. При всички положения, ако хората се чувстват по-спокойни, те ще могат по-смело да контактуват. Очевидно няма да се върнем към старото положение и със сигурност ще изместим очакванията си към една нова реалност, в която броя часове работа от вкъщи ще се увеличи значително.

А смятате ли да организирате групово ваксиниране във вашата компания? 

Никого няма да задължаваме. Това, което ние правим е единствено да предоставим възможност на хората, да направят своя личен избор. Не е работа на фирмата да го отнема. Тя трябва да подпомага в това да дава повече възможности за избор, а не да взима решения вместо служителите – това е нашето вярване. Който иска да идва на място и не се е ваксинирал, то ние сериозно бихме го посъветвали да се тества, за да не навреди на колегите си. Никой не трябва да въздейства на личния избор на хората, но е необходимо човек да се съобразява, че той има последствия, които трябва да се вземат предвид, ако искаме да останем верни на човешките си норми. Персоналното решение не трябва да застрашава околните. Тази многомерност на изборите ми се струва, че до голяма степен е била силата на нашата фирма. Трябва да приемем, че хората са различни. Работата на ръководството е да ги остави да бъдат такива и да им помогне да изразят най-добрата си черта, а не да им каже, че всички трябва да изглеждат по един и същ начин. Тогава нямаше да сме това, което сме днес, а щяхме най-вероятно всички да носим костюми и вратовръзки, и така да бъдем от онзи друг тип фирми, така да кажа. ИТ компаниите са много по-иновативни и освободени. Именно тази демократичност е свързана със звука, който искаме да създадем. Не може да сме креативни, освободени и да мислим разкрепостено, а същевременно да са наложени 100 правила. Нещата около теб трябва също да бъдат в унисон с твоята вътрешна нагласа, иначе не се получава. Изкуството е да приемем различното, така че то да не влиза в противоречие с останалите хора, а да оставим всеки един индивидуално да се развива. Времето в момента е турбулентно, защото е кризисно, а не вследствие на промяната ни на живот. За момента капитализмът е в криза, а финансите цъфтят – това никога не се е случвало. Тези две системи винаги са били свързани, а виждате, че финансовите резултати са супер, но производството куца. Очевидно supply chain management-а е затруднен и производството не е в най-силната си част – е как тогава финансите цъфтят?!
Дори и човек, който не разбира от финанси би трябвало да си даде сметка, че се случва нещо за пръв път в нашето общество. На мен ми е интересно как тези случващи се неща са толкова големи и никой не ги забелязва и коментира интензивно. По този начин се ограничаваме с много малко. Би било интересно точно тези промени, които, ставащи в момента, да ги приложим в една много по-цялостна схема от гледна точка на здравеопазване – доколко нашето общество е готово да реагира и приеме необичайното, колко е гъвкава нашата система, доколко тя е въоръжена с тези информационни технологии, които да позволят тази гъвкавост?
Очевидно е, че в една страна, в която не може да разбереш дали една болница е препълнена или не, при условие, че има толкова потенциални програмисти, явно има нещо фундаментално сбъркано. И цели щабове да твърдят, че те са били подготвени за кризата и после не са били готови за това, което реално се случва. От това се вижда колко едно общество е гъвкаво. Много глобални връзки по време на епидемията се разкъсаха – доколко Европа е единна, след като се затвориха границите и транспорта не можеше да минава? Това са доста фундаментални и интересни въпроси, ако се замислим. Те не са през призмата на една малка ИТ фирма, а през призмата на нашето общество, на нашия дневен ред и на това какво идва утре. Не само като отношение работодател и служител, а в една много по-голяма схема, в която човек иска да има някаква сигурност относно това какво му обещаваме, какво залагаме, защо се трудим? И на времето по този начин хората са се стремили да оставят ниви, къщи и земи за някакво наследство на децата си. А какво ние оставяме в момента, какво е нашето наследство? Това е важен въпрос, който мен лично много повече ме интересува, защото тази промяна наистина е фундаментална и много по-многопластова от това дали ще ходим на работа или ще си седим вкъщи – без да отричам, че това също е много важно. Но върху всичко трябва да се гледа с цялостен – обществен план.

За най-удобно, то ще разделим материалите в различни категории. Нека започнем с интервютата.

“Целта ни е до 2027-2030 г. над 90% от учебното съдържание да бъде електронно” е интервю с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в което той ни споделя за плановете на министерството за дигитализиране и предизвикателствата на базата на световната пандемия.

След това предлагаме “Лошата архитектура прикрива слабите страни на софтуерната система” – интервю с Мартин Чаов, Software Architect в DraftKings, който ни запознава с интересни аспекти на своята професия.

“Най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител” е интервю с преподавателя Десислава Димитрова – старши учител по информатика и информационни технологии в училище “Св. Св. Кирил и Методий”, град Велинград. Тя е сред носителите на награда на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”.

“Голяма част от гръбнака на ИТ индустрията в София е от завършили ТУЕС” е интервю с Николай Кабаджов – Product Owner в SAP Labs Bulgaria и един от менторите в тазгодишното издание на Hack TUES.

“Scalefocus с модел за работа отвсякъде и Flex Benefits” – интервю със Зорница Янкова, която е Chief HR Officer в Scalefocus и ни споделя за нововъведения дистанционен модел на работа в компанията и новата политика за “Flex Benefits”.

“Софтуерните компании се нагодиха към новата реалност” е интервю с Радослав Николов – Managing Director в SAP Labs Bulgaria. Той ни разказва за софтуерния бранш сред пандемията COVID-19.

“Криптовалутата дава фалшиво усещане за свобода и независимост” е интервю със Стойчо Недев, който е част от основателите на софтуерната компания DAVID Holding. С него разговаряме за финтех трендовете и криптовалутите.

Следва да разгледаме и кои са най-четените ни новини.

Майтапчийската “Kole poluchi li?” едва ли има нужда за представяне и сумиране на съдържанието и. А за случайно незапознатите се с този популярен гаф, както се казва – Google it!

След нея отиваме в малко по-сериозна тема и материалът “Промяна в данъчната система заплашва да срине ИТ сектора”, който резюмира позицията на БАСКОМ спрямо предложената от КНСБ визия за промени в данъчната система на Република България.

2020 г. се свърза с изключително (може би тревожно) много новини и информация за хакване, нарушаване на privacy и изтичане на данни. Наложи се редовно да пишем подобни новини и трендът остава притеснителен – вече не минава и ден, без подобна информация. Може би и това налага като доста четена новината “Нов начин за хакване на телефони чрез ултразвукови вълни”.

Тук ще сложим и нещо като ПОДкатегория на най-четени новини, защото както неведнъж писахме, специалното издание и анкетата “ТОП Софтуерните Компании” предизвикаха истински фурор и голяма част от информацията, която предоставяме с временни резултати успя да достигне до множество специалисти, аудитория, компании и т.н. Цели шест новини попадат тук: “Изберете кой е ТОП Софтуерният Специалист на българския ИТ сектор!”, “Гласувайте за ТОП Мениджър от българския ИТ сектор!”, “Гласувайте за своите любими ТОП HR, Маркетинг и PR Мениджъри от ИТ сектора!”, “Разместване на пластовете в ТОП 5 на софтуерните компании”, “Временни резултати от класацията за “ТОП Софтуерен Специалист” и “Кои са ТОП Софтуерните Компании в България?”. Тук е моментът да отбележим, че гласуването приключва утре – 31.12.2020 г.

Следва да отбележим, че през март месец стартирахме и анкетата “COVID-19 – Твоето мнение има значение!”, която в контекста на тогавашните събития получи доста сериозен отзвук сред аудиторията и ето че месеци по-късно все още е сред най-отваряните DevStyleR-ски материали.

Но през 2020 г. започнахме и нещо тотално ново за нас – поредица от уебинари, в които обсъждаме интересни и важни теми и казуси, свързани със софтуерния бранш. Общата равносметка е над 10 уебинара за този период, а в ТОП 20 на най-четените новини попадат и две, които са именно свързани с тази ни инициатива: “ИТ секторът в режим COVID-19. Мениджърите от първа линия” и “За (НЕ)удобните въпроси за HR-ите, ИТ хората и компаниите”.

И за финал, last but not least, една от най-важните рубрики на DevStyleR – Developer on Focus има и свой представител в ТОП 20 материалите за 2020 г. Това е Герман Велчев, CEO в Codopolis.

С това – вече можете да се върнете назад през годината и да препрочетете тези интересни новини, интервюта и материали. А междувременно нашият екип Ви пожелава весело посрещане на новата 2021 г.

Друг недостатък на Bitcoin е, че се използва за избягване на данъци. Доста бизнеси нелегално скриват данъците си чрез криптовалутата и това се явява голям проблем.

“Правителствата имат нужда от пари за да направят живота на гражданите си по-добър”, обяснява Столман.

В отговор на изискванията на поверителност GNU разработва платежна система – GNU Taler, която е едновременно анонимна за купувача и предотвратява избягването на данъчно облагане от продавача.

“GNU Taler не е криптовалута, даже не е валута. Тя е система, при която купувачът заменя пари за Taler Токени, след което може да ги похарчи за стоки и услуги, анонимно. Продавачите от своя страна трябва да се легитимират пред Tаler Exchange за да обърнат Taler Токени във пари. Това предотвратява възможността за избягване на данъци”, се казва Столман в интервюто.

Интересен е фактът, че за краткото си съществуване новата система GNU Taler постигна важна цел. Преди няколко месеца европейската банкова система се заинтересува от поддържането на Taler плащания и успешно извърши тестово плащане чрез Taler Токени от една банка до друга. Кои банки са взели участие все още не е известно.

Предизвикателството пред новата система

При купуването на дигитални стоки чрез новата платформа, продавачите могат да изпращат информация през Taler без да научават кой стои зад покупката. Това обаче поставя сериозно предизвикателство, свързано с изпращането на стоките, което е затруднено. Необходима е система за анонимно получаване на пратки. По-конкретно трябва инфраструктура от пощенски кутии на различни места – пощенски офиси, магазини, търговски центрове, които не принадлежат на монополист (като Amazon, например), за да може всеки продавач да доставя до тях. Идеята купувачът просто да посочи конкретна кутия, а продавачът да достави продуктите там, без да научава адреса му.

Кой е Ричард Столман?

Д-р Ричард Столман е широко известен като активист в подкрепа на свободния софтуер. Неговите речи и работа са неразривно свързани с терминът “свобода”. В тази дума се крие и основната причина Столман да стартира проектът GNU, да основе Free Software Foundation (Фондация за свободен софтуер – бел. ред.) и да обяви лиценза известен като GNU General Public License, както и други проекти, свързани с промотирането на т.нар. свободен софтуер.

Концепцията за свободния софтуер се основава на основните свободи:

0) Да използваш програмата по всякакъв начин и за всякакви цели

1)  Да разглеждаш сорс кода на програмата и да я модифицираш както пожелаеш

2) Да копираш и разпространяваш копия на програмата когато пожелаеш

3) Да дистрибутираш копия с промени, които си направил, като даваш същите свободи на тези, които я ползват

За какво се разказва във видеото? Група супер герои работят в Университета на Костюмираните Герои. Техният шеф взема решение да бъде внедрена модерна система за дистанционно обучение, която позволи на университета да продължи своята дейност онлайн, НО …. именно този нов софтуер може да доведе до неговия упадък!

Това видео е втората анимация, която пуска Free Software Foundation (FSF), като този път филмчето е част от кампанията на фондацията срещу използването на софтуер със затворен код за дистанционно обучение.

“Трябва да преобърнем тренда да не обръщаме внимание на свободата на младите хора, които допълнително се засилва от опитите на корпорациите да генерират печалби от нуждата да се създаде възможност за дистанционно обучение”, се казва на сайта на фондацията. Свободният софтуер не само защитава свободата на нашите деца и внуци като позволява на хората да изучават сорс кода за злонамерени функционалности, но и налага важни ценности като автономност, споделяне, социална отговорност и колаборация.”

“Помогнете да дадем свободата на студентите”, е апелът на фондацията, която се бори за свобода на потребителите на софтуер и за тяхното право на избор по цел свят.

Видео кредит:

The University of Costumed Heroes by the Free Software Foundation

LENGTH: 02:33

PRODUCER & DIRECTOR: Brad Burkhart

STORY: Douglas J. Eboch

ANIMATOR: Zygis Luksas