Финландската компания успява да отгледа богат на хранителни вещества протеин, наречен солеин. Той се произвежда от един-единствен микроб, с помощта на въглероден диоксид – от въздуха – и водород, който се отделя от водата с помощта на електричество.

За създаването на протеина, се използва процес на газова ферментация. В някои отношения, той е сравним с начина, по който се прави бира или вино, казва Паси Вайникка, главен изпълнителен директор на Solar foods. Той добавя:

“При производството на вино например, добавяте дрожди към захарната течност. За да растат, те имат нужда от захар, получавайки въглерод и енергия от нея. Целта е да отделят известно количество алкохол в заобикалящата ги течност. Ние правим същото, но нашият микроб не яде захар, а водород и въглероден диоксид, които ние вкарваме в мехурчетата като газове във ферментатора. Точно тук е същественият момент – как да се откъснем от селското стопанство. Не се използват никакви селскостопански суровини.”

Технологията може да има далечни ползи за бъдещето на нашия вид както на Земята, така и в Космоса, ако се развие достатъчно.

Строителството на първата мащабна фабрика започна в края на 2021 г. Очаква се да произвежда четири милиона ястия от солейн годишно и да влезе в експлоатация през първата половина на 2023 г.

Другата тенденция е, че 78% от посетителите на Форум Реал заявяват, че биха се върнали в офиса си, ако има политика за здравна сигурност. Виртуалния форум, който започна днес е най-големият форум за недвижими имоти, инвестиции, иновации и строителство.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Една компания, независимо дали е софтуерна или не, е успешна, когато постига целите си. Все повече за успех се определя не само икономическият резултат на дадена компания, но и какъв е нейният ефект върху средата – обществото и околната среда. Софтуерните фирми в България от много години работят за промяна на средата – откриване на нови работни места, квалификация на талантите в България, създаване на екосистема за обмен на идеи, опит и знания. Ние не искаме една или две компании да са успешни, а всички компании да са успешни, и то устойчиво. За това свидетелстват многобройните събития, менторски и стажантски програми, академии и др., които се финансират частично или напълно от компаниите.

Може ли в България да се развива успешен бизнес и защо? Какви са плюсовете и минусите?

В България може да се развива успешен бизнес и компаниите в ИТ бранша са много добър пример за това. Индустрията расте с близо 25% на годишна база, като броят на работните места за последната година се е увеличил с близо 10%, а работната заплата в сектора е 3,5 пъти по-висока от средната за страната. Основни фактори са наличието на висококвалифицирани специалисти, натрупаният опит и на ниво компании, това че сме част от Европейския съюз и не на последно място – данъчната рамка. Тези фактори и активната работа на всички колеги от индустрията направиха бранша двигател на българската икономика. Разбира се, има и фактори, които ограничават развитието на успешния бизнес – продължаващият недостиг на кадри, периодичните опити за посегателството върху настоящата данъчна система, обсъжданията по посока отмяна на плоския данък и необоснованата му замяна с прогресивен такъв, вдигането на максималния осигурителен доход във всеки момент, в който трябва форсмажорно да се попълват дупки в бюджета без оглед на това, че се ощетяват доходите на младите, мотивирани и висококвалифицирани кадри и се ограничават възможностите на индустрията да се развива.

Как се отрази кризата? Защо някои фирми увеличиха приходите си, а на други се наложи да преструктурират бизнеса си?

ИТ индустрията премина буквално за 24 часа в режим на изцяло отдалечена работа, без загуба на производителност. Това показва и нейната гъвкавост. Важно е обаче да се отбележи, че софтуерната индустрия е хоризонтална, тоест тя помага другите индустрии да са по-ефективни, иновативни и конкурентоспособни. Затова и кризата се отрази различно на различните софтуерни фирми, в зависимост от това кои са техните клиенти. За компании, предлагащи софтуер в областта на туризма, самолетната индустрия и т.н. кризата се отрази директно негативно, водейки до замразяване на бюджети, а в някои случаи съкращения или дори затваряне на офиси. За компании, предлагащи софтуер в областта на електронната търговия и финтех компании, кризата се отрази благоприятно, тъй като техните клиенти всъщност увеличиха дейността си. Като цяло през пролетта и лятото на тази година повечето ИТ компании бяха предпазливи, но в началото на есента се забеляза раздвижване. За съжаление влизаме в нова фаза на пандемията и е трудно да се правят прогнози за следващите няколко месеца. Дългосрочно обаче кризата изостри нуждата от информационни технологии във всички сфери на икономиката, както и в публичния сектор, и перспективите пред ИТ индустрията са положителни.

Очаквайте цялото интервю с Бистра Папазова в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

Кристалният остров (Норман Фостър, Москва, 2007)

Високата структура от 450м може и да не е най-високата, но има “втора кристална кожа”, която защитава структурата й от времето в Москва и може да сведе до минимум загубата на топлина през зимата. Комплексът ще използва възобновяеми енергийни източници. Тя трябваше да бъде завършена през 2014г., съгласно първоначалните планове, но поради глобалната икономическа криза целият проект беше отложен.

(още на: Wikimedia Commons и demyment)

Dubai City Tower или Dubai Vertical City (Meraas Holding, 2008)

Ако въобще някога се построи, високата сграда ще бъде с височина 2400м. Основният асансьор ще бъде изключително бърз и ще може да развива невероятна скорост от 201 км/ч. Енергията ще дойде от възобновяеми източници, включително вятърна, топлинна и слънчева енергия.

(още на: Wall Street Pit)

The Shimizu Mega-City Pyramid (over Tokyo Bay, Japan, designed by Dante Bini and David Dimitric in 2003)

Проектът ще бъде 14 пъти по-голям от Великата пирамида в Гиза, 2004 м – и ще помещава близо един милион души. Структурата ще се състои от 204 по-малки пирамиди на осем слоя.

(още на: Wikimedia Commons, Geekwidget и сайта на проекта)

Tokyo Tower of Babel (Toshio Ojima, 1992)

Ако започне строителството, то ще отнеме между 100 до 150 години. Завършването на тази невероятно висока кула (10,000 м) би следвало да струва около 306 трилиона долара. Тя е достатъчно голяма, за да побере 30 милиона души.

(още на: Japanese Wikipedia, Skyscraper Page и Tower Ten)

Ultima Tower (Eugene Tsui, 1991)

Планът е за височина от 3,218.7м. и ще струва 150 милиарда щатски долара. За да стигне тези небесни височини, сградата следва да има огромен диаметър от 1828.8м. в основата си. Един милион души трябва да живеят тук на 500 етажа.

(още на: Tsui Design)