Виктор – момчето с големите мечти. Мечти, свързани с интересния и вълнуващ технологичен свят. Свят, който дава много, но и иска много в замяна. Виктор е готов да вземе, но е още по-готов да даде. Защото обичта към технологиите, която изпитва не може да се опише с думи. Още от училище Виктор избира да се потопи в #tech света, а с времето интересът му към него става все по-голям. Въпреки желанието за развитие и неуморното учене, Виктор все още изпитва съмнения. За бъдещето. Защото иска да изгради светло такова, да се развива и надгражда всеки ден. Но по пътя към върха, той среща множество трудности и пречки, част от които не са свързани с технологиите, а с хората. Защо?

Виктор Лазаров споделя пред DevStyleR как успява преоделее трудностите, какво му дава сили и мотивация да продължи напред, напук на всичко, и кой е най-големият проблем пред който са изправени днес хората, които тепърва навлизат в технологичната индустрия, както и още много други интересни неща, които ще прочетете в интервюто.

Изучаваш “Киберсигурност” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Как избра да запишеш тази специалност?
Киберсигурността е една от най-бързо разрастващите се полета и колкото повече нови технологии се създават, толкова повече ще се увеличава и необходимостта от сигурността. Това е перспективен избор.

От кога датира интереса ти към технологичния свят?
Интересът ми към технологичния свят датира още от десети клас, когато все още се колебаех какво да правя с бъдещето си. Тогава се записах в националната програма “ИТ кариера”, която ми помогна да намеря подходящата среда и ми оказа подкрепа. Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в средното образование.

Какви предмети изучавате в университета?
В университета изучаваме всичко, което е свързано с компютрите – софтуер, хардуер, електроника, как се съхранява информация, база данни и т.н. Изучаваме различни предмети, свързани с киберсигурността. Как протича една кибер атака и също как може да се предпазим от кибер атаки. Имаме голямо разнообразие откъм предмети.

Студентите имат ли връзка с реалната работна среда?
По мое мнение до трети курс студентите нямат връзка с реална работна среда. Има някои технологии и методи, които е нужно да бъдат изучавани, но поради не знам каква причина не са. Мисля че студентите не биват подтиквани да търсят връзка с реалната работна среда, освен ако те сами не го поискат.

Кой според теб трябва да ги подтикне да потърсят тази връзка?
При студентите има липса на увереност и липса на посока. В средното образование изучаваме общи предмети – математика, физика, история и т.н., за да имаме обща култура. Моето очакване от университета е, че ще специализираме в определена област, ще имаме възможност за професия, ще имаме шанс да изградим своята кариера и ще можем да научим практични и полезни неща. И точно там се губи връзката, защото отново в университета получаваме много общо образование в конкретна сфера, което обаче не е достатъчно. И точно тук специализираните курсове биват изключително ценни. Например, да бъдеш програмист, системен администратор, хардуерен специалист или друго. Нещо специализирано, което да даде на един студент увереност. Ще посоча още един пример. Защо в първи курс не се изучава по-задълбочено един предмет и следващите предмети да бъдат свързани. Защото когато преподавател има разумно очакване, че знаем нещо, то се оказва неусвоено поради липса на време. Отличен пример за това е как се учат много програмни езици един след друг. Ако се отдели повече време на един, след това всеки друг би бил много по-лесен за научаване.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Преподавателите са чудесни. Плановете, по които се преподава изостават от темпото на развитие на технологиите. Случвало се е преподаватели, които са по средата на лекцията да сменят нещо в презентацията си, защото това не е най-новото, а те искат да ни покажат най-новото. Но учебният план ги задължава да ни преподават куп други неща, които вече не са актуални. Едно от нещата, които е необходимо да се подобри е механизъм за по-бързо обновяване на учебните планове. Защото не може да учим технология от преди 10 години и да очакваме да бъде още актуална и разбирам че има изключения като стари банкови сървъри, но не вярвам, че те са правилото.

Кой е най-големият проблем пред който са изправени студентите и преподавателите в университетите освен несъответствието между учебния план и съвременните променливи #tech иновации?
Един от най-големия проблем на студентите е липсата на увереност в собствените си знания и умения, когато си търсят работа. И тук според мен важна роля играе именно тази обща насоченост, която има висшето образование. По мое мнение едно от най-големите предизвикателства пред преподавателите е задържането на вниманието на студентите. Защото вярвам, че не биват насърчавани да разнообразяват стила си на преподаване и да експериментират с различни инструменти свързани с презентационни и ораторски умения. Знам, че има университети където са отделени значително количество дни където преподавателите научават за нови идеи и методи. Да им се даде набор от инструменти за да се направят презентациите им по-лесни и приятни за всички. Едно чудесно видео относно презентации е „How to avoid death By PowerPoint | David JP Phillips | TEDxStockholmSalon” и още много примери.

Добре е да се наблегне на това, вместо да затрупват преподавателите с изключително много административна работа, която не трябва да се върши от тях. Знам за случаи, когато на преподавател по средата на лекция му се налага да свърши малко административна работа и така се измества фокуса от лекцията и нейното значение. Би било добре тези задачи да се поемат от административния състав на университета или от някой друг, за да може преподавателят да използва пълния си потенциал. Да подобрява знанията и уменията си постоянно.

Има ли преподаватели, които отказват да се приобщят към новото модерно в технологиите, придържайки се към класическото, ако подобно определение може да съществува в технологичния свят?
Има, но не е нарочно, защото са живели и в по-различно време, когато това е вършело работа. Така те не осъзнават, колко неефективни могат да бъдат някои методи, които преди са били актуални. Но това не е вина на преподавателите, а е в следствие, че част от тях са били откъснати от практиката. Защото реалният бизнес, практиката, студентите и университета са съвсем различни светове. Студентът иска да се докосне до реалната работна среда, университетът пък е тестова среда, където може да допускаш грешки и да се учиш от тях. В университета няма нищо фатално. Няма почти никакви последствия. Един от “най-големите проблеми” там е невзет изпит, например. И отново се връщаме на това, че учебните планове не могат да се адаптират достатъчно бързо и дори ако някой преподавател сметне, че неговият предмет би бил по-добър, ако съотношението на лекции и упражнения не е 50 на 50, а 40 часа лекции и 20 часа упражнения, или 40 часа упражнения и 20 часа лекции. Необходимо е да се даде повече свобода на преподавателите.

Според теб ниското самочувствие у студентите, откъде произлиза? На теб липсва ли ти увереност и ако да – как успяваш да се пребориш с нея?
Под “липса на самоувереност” имам предвид липса на самоувереност в техническите знания и умения, придобити по специалността, когато става дума за кандидатстване за работа в ИТ сектора. Според мен тази неувереност произлиза от това, че първата година не сме специализирали и задълбали дълбоко в едно конкретно нещо, за да можем да имаме самочувствието, че сме специалисти. Причината да липсва самочувствие е, защото програмирането е дълъг процес и има моменти, в които се чувстваш, че нямаш прогрес, но това е нещо съвсем нормално. Занимавам се с ИТ и програмиране от десети клас и имах този момент на неувереност, той мина в училище. Откакто съм в университета и работя по специалността си съм по-уверен. Затова споделям това наблюдение и затова мисля, че е така.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Най-важното качество е постоянството, но не в абстрактен смисъл, а в изключително практически измерения. Например, студентът трябва да се стреми винаги към по-доброто и да не спира да опитва. Да осъзнае, ако още не е, че 90% от нещата, които направи на компютър са обратими, включително и изтриване на операционна система в някои случаи. Друго също важно е да не се отказва в търсенето на работа. В момента, в който един студент си изпрати cv-то и не получава съобщение от компанията вече месец – нека им пише отново. Фирмите са много заети, и е възможно този имейл да не бъде видян. Това не е нищо лично и не означава, че не са те харесали. Просто трябва да опитаме още веднъж.

Има много алтернативни канали, които може да използваме. В ИТ сектора сме особено облагодетелствани, защото пускането на cv не е единствения начин да бъдем наети на работа, можем да допринесем към проекти с отворен код, да участваме в състезания по програмиране, да участваме в безброй форуми по интереси (като разработка на видео игри, изкуствен интелект и други). Имаме и възможност да покажем резюмето си на международна сцена и да добием опит чрез използване на модерни технологии, което е доста важно.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Най-трудното нещо е това да имаш кураж особено, когато повечето позиции, които виждаме изискват години опит. Липсата на информация също ги спира. Мисля, че масово хората не знаят, че могат да започнат от нетехническа позиция и след това да се преместят. Един от примерите за таква компания затова е KBC. Именно този тип вътрешни смени чрез обучения за смяна на позицията са много полезни и в голяма полза на служителите.

Не бива да забравяме и Изкуствения интелект, който ще се превърне в огромно предизвикателство и една част от работата, която се върши от младшите програмисти ще бъде направена от Изкуствения интелект.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно уверени и добри, за да последват мечтите си?
Изберете си много голяма цел, която да ви плаши и в същото време да ви вълнува. Защото, ако си изберете малка цел това няма да ви мотивира достатъчно, за да я осъществите и да се почувствате удовлетворени.

Здравейте, Мартин! Бихте ли се представили на читателите ни и разказали за историята около създаването на Robotech?
Здравейте, аз съм Мартин Каралчев, създател на академия Robotech. Като студент в ТУ в град София съм силно запален към технологичния свят и иновациите в тази област. Това ме вдъхнови да създам курсове по програмиране и роботика за деца. Избрах академията Robotech да бъде в моя роден град, тъй като в него липсват извънучилищни занятия за децата, които искат да бъдат програмисти, информатици и да се занимават с това в бъдеще. Преди около две години стартирахме работата по академията. В началото бяха само две групи. От тогава Robotech непрекъснато се развива и напредва.

Каква е мисията на Robotech?
Мисията на академията по програмиране и роботика за деца е да вдъхнови учениците и да даде възможност на младите хора да се запалят по технологиите. Robotech има за цел да развие необходимите умения и знания у тях, за да процъфтяват в един по-технологичен свят. Това включва обучението по програмиране, роботика и други технически умения. Robotech цели да насърчава учениците да бъдат по-креативни, да взимат решения на дадени проблеми и да работят в екип. Това са едни от най-важните качества в нашата област, а и не само в нея.

Има ли определени изисквания за прием на учениците и за кои класове е предназначен?
Единственото изискване в нашата академия е да бъдат мотивирани. Групите са разделени по класове – първи и втори клас, трети и четвърти клас, пети и шести клас и шести+ клас. За всяка една от групите имаме подгрупа за напреднали и такава за начинаещи. Решихме да разделим класовете по този начин, за да можем да обхванем всяко едно ниво на децата и да се обърнем индивидуално към всяко от тях. Да ги включим всички в една група, в която са на различни нива и изучават различен материал – това няма да бъде добре за тях.

Какви дейности и проекти включва Robotech?
Стараем се да използваме иновативни методи за обучение. Наблягаме на игровата форма. На много и най-разнообразни проекти. И поради тази причина използваме интересни и образователни материали като роботите Dash & Dot, платките Microbit и Arduino, както и различни софтуерни пакети за програмиране – code.org, scratch и много други, които ни помагат за това.

Какъв подход използвате при обучаването на децата?
Опитваме се да обучим децата и да предизвикаме техния интерес чрез игри, които да могат след това да ги покажат. Да играят с приятели навън. Това поражда една гордост у тях, която ги мотивира да се развиват в тази сфера.

Защо е важно децата да се занимават с технологии? Какво им носи технологичния свят?
Да си ангажиран с технологиите е много важно особено за децата. Именно те помагат за развитието на важни умения и компетентности. И благодарение на тях имат възможност да се развият много бързо в днешния свят, тъй като той става все по-технологичен. Някои от предимствата на технологиите са развиването на умения за вземане на решения на проблеми, насърчаване на сътрудничеството, работата в екип – това е едно от най-важните качества, което важи не само в нашата сфера. Също така и лидерството, защото всеки един екип има водач, който трябва да е много наясно с нещата. И това за децата е подготовка за бъдещето. Без всички тези неща, които изброих едва ли ще може да се развиваме и да стигнем донякъде.

На кои качества най-силно държите да притежават учениците?
През времето, в което съм с учениците, забелязах, че притежават силно любопитство, което ги ангажира с дейностите на академията. Толкова много им е интересно по време на часовете, че не желаят да си тръгнат. Постоянството също е важно качество. Нашите ученици са много постоянни, с нетърпение очакват следващия час. Креативността също е от значение. Стараем се във всеки проект, който създаваме да има нещо, което е направено от детето. Нещо, което то е решило да направи и нещо, което то е решило да включи в проекта.

По този начин стимулираме креативността у учениците, да могат да кажат „това, аз го направих“ и най-важното – да работят в екип. Държим на екипната работа и именно поради това някои от проектите ни изискват съвместна работа от двама или трима ученици. Нашата цел е да научим децата на всички тези качества и умения, които ще са много важни за в бъдеще и за тяхното развитие.

Партнирате ли си с други клубове и академии в страната?
Не. До момента не сме си партнирали, но бихме приветствали с желание работата с подобни клубове в страната. Трябва да се подкрепяме като работим за бъдещето на децата. Смятам, че трябва да бъдем единни, макар и да не работим заедно.

Бихте ли споделили кой е най-вълнуващият момент до сега, който е преживял Robotech и кои са най-големите ви постижения до този момент?
Винаги, когато нашите ученици се доказват в състезания и конкурси е вълнуващо. Това ни дава основание да мислим, че добре сме си свършили работата. Най-вълнуващо е, когато виждаме желанието и енергията в техните очи, когато създават или завършат даден проект. Постижения не липсват. Тази година две от децата в академията постигнаха високи резултати в нациоанални състезания. Едно от тях донесе златен медал в олимпиадата KINGS в категория “Информатика” и се класира за Кралската Лига. Другото дете, което е в четвърти клас се класира за националния кръг на олимпиадата по Компютърно моделиране и постигна 71 точки, което е един страхотен резултат. С това се вълнуваме и това ни кара да бъдем щастливи, че за толкова кратко време тези деца научават нещо важно и то им помага да се развиват.

Кой е най-ценният урок, на който учите децата в Robotech?
Учим децата на няколко важни неща. Умението да взимат правилните решения на дадени проблеми, да бъдат креативни, да търсят иновацията в проектите, да работят в екип и не на последно място – да бъдат комуникативни. Това са едни от най-ценните уроци, които ние може да дадем на нашите ученици, защото така не само ги учим на техническите умения, като това да програмират или да работят с различни платки. Подготвяме ги за срещата с реалната работна среда и с живота като цяло. Това са неразделни уроци в нашия живот, от които имаме нужда.

Какво бихте посъветвали всички хора, които искат да станат част от технологичния свят?
Ако искат да станат част от технологичния свят, първо трябва да започнат да учат. Днес има много и най-различни курсове, както онлайн, така и присъствено, благодарение на които ни се предоставя възможност да натрупаме изискваните умения по програмиране, роботика и т.н. Необходимо е да създадат солидно портфолио, защото то е много важно. Да посещават най-различни технологични срещи като уебинари, хекатони и други събития, на които да виждат иновацията в нашата сфера. Да бъдат в крак с новостите и да не спират да се развиват.

Нашата област е толкова богата и толкова бързо се развива, че за няколко месеца можеш да изпуснеш толкова много. Да не спират да практикуват. Нашата сфера иска постоянство. Изисква да си систематизираш нещата и да ги следваш. Да, развиването на тези умения отнема време и много усилия, но упоритият труд винаги се възнаграждава. Смятам, че да искаш да станеш част от технологичния свят е едно от най-правилните решения, което може някога да вземеш.

RoboTech е академия за програмиране и роботика, създадена през 2021 година в град Кърджали и предлага курсове за деца от 1 до 7+ клас. Целта на академията е да използва иновативни методи за обучение, като акцентът е върху игровата форма на обучение и изпълнението на много проекти. Академията използва съвременни и образователни материали, като например роботите Dash and Dot, платките Microbit и Arduino, както и различни софтуерни пакети за програмиране като Code.org, Scratch и Tynker.

Лабораторията осигурява апаратура за придобиване на основни и специализирани знания от бъдещите инженери – компютри и компютърна техника, развойни китове, специфични измервателни уреди, които се използват в работния процес и реалната продуктова среда. Оборудването е изцяло финансирано и предоставено от Бош Инженеринг Център София, а материалната база е осигурена от ТУ-София. Лабораторията затвърждава доброто сътрудничество между компанията и университета и е поредната стъпка в процеса на интеграция между бизнеса, образованието и науката.

„Ние вярваме, че доброто образование е най-важното условие за успеха на всеки бъдещ специалист и съчетано със солидна практическа подготовка, в която и ние ще се включим, ще допринесем за подготовката на отлични бъдещи кадри в сферата на технологиите и изкуствения интелект,“ коментира Константин Конов, главен изпълнителен директор на „Роберт Бош“ България.

Експерти от Бош Инженеринг Център София активно съдействат и подпомагат процесите, свързани с разработването на учебния план на специалност “Интелигентни системи и изкуствен интелект”. Те ще имат важна роля в осъществяването на специално създадения практически модул „Интелигентни технологии за автомобилната индустрия“, който е съществена част от приетия и одобрен учебен план.

„Достъпът до иновативни съвременни технологии е изключително важен за качеството на учебния процес и за развиване на практическите умения на студентите. Подкрепата на Бош като партньор с международна значимост допълва усилията на ТУ-София да бъде иновативна образователна институция в областта на високите технологии“, каза проф. Тодоров, декан на Факултет по индустриални технологии на Технически университет-София.

През 2022 г. бе открита бакалавърска програма по “Интелигентни системи и изкуствен интелект” – съвместен проект на Бош Инженеринг Център София и  Факултета по индустриални технологии към Технически университет – София. Това е една от първите подобни програми, реализирани в сътрудничество с бизнеса. Тя има амбицията да се развие адекватно спрямо нуждите на пазара, особено в специализираната ѝ част – през третата и четвъртата година от обучението на студентите.

Има ли и на какво се дължи разликата в заплащането между различните градове в България?

При позициите, които изискват повече опит, работата от разстояние не е проблем. По тази причина условията са сходни, без значение в кое населено място се намираш. При entry level позициите обаче ситуацията е по-различна. За един стажант или Junior е много по-трудно да работи независимо и отдалечено от неговия ментор или Тeam Lead. Така той е ограничен да търси работа в географска близост до мястото, в което живее. В по-малките населени места няма достатъчно търсене и съответно организациите могат да си позволят да предлагат по-ниски условия, тъй като кандидатите нямат избор. От тази гледна точка хората, които сега започват кариерата си и предпочитат да не се местят в по-голямо населено място трябва да се примирят с по-лошите условия през първите няколко години, но пък в момента, в който вече могат да работят самостоятелно от разстояние, могат да очакват заплащането им да нарасне неколкократно.

Кои градове са най-благоприятни за кариерно развитие?

Всичко зависи от това дали си избрал конкретна технология или позиция, в която желаеш да се съсредоточиш или предпочиташ да получиш опит в различни сфери, за да откриеш коя ти е най-приятна за работа. В София изборът на свободни позиции е най-голям, там са и най-големите компании, където позициите са по-специализирани, което е предимство, ако искаш да се развиеш в точно определена област. От друга страна в по-малките населени места има по-малки фирми, където се търсят хора с по-широк спектър от знания и умения и се поощрява усвояването на компетенции извън основната длъжност. Разбира се това не са писани правила – повечето от  големите компании имат вътрешни процеси за преквалифициране и не всички startup-и търсят специалисти по всичко.

Кои градове са новите потенциални технологични центрове на страната?

Не мисля, че мога да дам добре обосновано мнение, но личното ми усещане е, че Стара Загора, Велико Търново и Благоевград имат силен потенциал за развитие.

“Специално за Пловдив мисля, че през последните 2-3 години успяваме дори да връщаме хора обратно от София.”

Засили ли COVID пандемията премахването на границите между градовете, така че повече специалисти да могат да работят от своите родни места или други, различаващи се от местоположението на компанията?

Да, определено, и това е едно от малкото позитивни страни на пандемията. Докато преди работодателите имаха опасения да правят това, то сега бяха принудени и тези, които подходиха правилно сега се наслаждават на позитивите от намалени разходи за офиси, достъп до повече кандидати за работа и др.

От значение ли е населеното място при определянето на бонусите и допълнителните придобивки?

Положението тук е същото като при разликата в заплащането. Хората на по-ниски позиции в по-малките населени места са в по-неизгодно положение от колегите им в София.

Ако желаете да прочетете цялото интервю с Александър Атанасов и още много истории за успеха и развитието на технологичния сектор в България, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.

Специалният проект Другата Технологична България е носител на идея е да представи ИТ компании от цялата страна, техните успешни мениджъри и таланти, най-търсени позиции и още много. Проектът също ще се фокусира и върху техническите университети, представяйки възможностите за реализация, която те предоставят. И не на последно място, в Другата Технологична България са включени технологичните български общини.

Ако желаете да се включите с мнение или да позиционирате вашата компания в специалното издание „Другата Технологична България”, е необходимо само да попълните следната форма.

Според създателите новата специалност е уникална, защото съчетава знания и опит от водещи специалисти в ИТ индустрията.

Повече информация относно програмата и лекторите, можете да получите от сайта: www.management.bg.