Здравейте, проф. Д-р Колев! Бихте ли ни разказали малко повече за УчИМИ?
Ученическият институт по математика и информатика (УчИМИ) е създаден през 2000 година, която е обявена и за година на математиката от ООН – едно хубаво съвпадение. Институтът е създаден от четири организации – Съюза на математиците в България, Фондация “Еврика”, Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий” и Института по математика и информатика (ИМИ) при БАН.

Каква е целта на тази институция и какви дейности провеждате?
За разлика от обикновените състезания по математика и информатика, в УчИМИ нещата са по-различни. Тук имат поле за изява на ученици, които имат по-задълбочено мислене, изготвят проекти и се нуждаят от повече време. Докато при състезанията по математика и информатика са необходими малко по-различни качества. Но и на двете места добрата математическа подготовка е задължителна.

Ученическият институт провежда няколко основни мероприятия всяка година. Започваме от месец Януари с ученическа конференция. Стараем се да променяме мястото на провеждане из цяла България, за да може да популяризираме института и да привлечем повече ученици. След конференцията следва интервю за избиране на двама участници от България, които да участват в Лятната изследователска школа “Research Science Institute”, позната като RSI. УчИМИ има правото да определи двамата участници от България. Учениците, които кандидатстват преминават през доста строга процедура за участие.

Следващото мероприятие е Ученическа секция, която се провежда по време на пролетната конференция на Съюза на математиците в България през април. И най-важното събитие, което институцията организира е Лятна изследователска школа, която се състои през края на юли и началото на август. Събитието се провежда в рамките на три седмици. Заедно с учениците отиваме на хубаво място, често на морето и понякога на планина. Даваме им възможност да работят с ментори и научни ръководители, с които да развиват определена тематика и да подготвят даден проект. Основната идея е ученикът да подготви проект на тема, която е интересна за него, да се опита да направи нещо ново, интересно и иновативно и да го представи на ученическите конференции, за които ви разказах. По време на представянето жури, което е съставено от учени от Института по математика, учители и преподаватели, оценяват проектите на учениците. Основното нещо, по което се извършва оценяването е какъв е проектът и новостите около него, както и какво е успял ученикът да разбере. Взема се под внимание и кои трудности е срещнал по време на реализацията и как е успял да ги преодолее. Оценяват се и т.н. презентационни умения – ученикът до колко може да представи и да защити проекта си пред публика.

Какви проекти разработват учениците в УчИМИ?
Тъй като съм в журито по математика ще ви дам пример, който е свързан с тази насока. През мен минават на практика всички проекти по математика. Дава се задача, която я има и на олимпиада по математика, например. Знаете, че на олимпиадите се дават трудни задачи. Обикновено решението на такъв тип задачи винаги се знае. При нас ученикът се опитва да направи обобщение. Ако задачата е дадена за конкретно число, то той трябва да я реши за всички числа. Дадена е в по-ограничен кръг или общност, а той я решава в общия случай. И по този начин възникват доста хубави и интересни задачи. Другото направление, по което идват нови проекти е, когато самият ученик или неговият ментор изберат тема от научната област. Тоест има определени научни проблеми, а те обикновено са трудни и за да може един ученик да навлезе и да разбере добре нещата е нужно доста време. А пък отделно да успее да направи нещо ново, това вече е доста по-трудно и се оценява много високо.

Какъв подход използвате за мотивация на Вашите ученици?
Учениците, които идват при нас вече са мотивирани. Те са от тези, които имат желание да работят и да се развиват. Самият факт, че искат да участват в лятната изследователска школа или са представили проект показва, че имат необходимата мотивация. Ние просто се опитваме да им покажем повече и по-интересни задачи и проблеми, които да разберат. По този начин ги амбицираме да искат да правят нещо повече. Другият начин, по който ги мотивираме е, когато им показваме как са се реализирали бивши възпитаници на УчИМИ през всички тези години. Над 1000 човека са били част от института от самото му създване. Когато се погледне как тези хора са се реализирали след това, къде са учили и какво са постигнали, може да се каже, че почти всички са получили едно много добро развитие. Имаме и примери на ученици, които имат и собствен бизнес – софтуерни фирми, например. Тоест все неща, които се развиват много добре.

Бихте ли споделили някои Ваши постижения?
Проектите, които учениците подготвят в УчИМИ и с които кандидатстват на много други международни конкурси. В момента освен института има и няколко основни форуми и конференции, които учениците могат да посетят и да представят проектите си. Ще започна с RSI. Участват около 70-80 деца от цял свят. Всяка година има различни класирания, например за най-добър проект. Избират се топ 5 на най-добрите проекти или презентации. И нашите участници почти всяка година се класират в този списък. Това е много добро постижение.

Участваме и в международни конференции. Ще ви дам пример с една от тях – ICYS – Европейска конференция за млади учени. Тя се организира от ЕС и България участва в нея. Дори преди няколко години се проведе у нас. Българските участници редовно печелят призови места.

Друга такава е и конференцията на ИНТЕЛ, която привлича внимание, защото паричните награди са големи. Там също имаме много добро представяне. Проектите, които учениците разработват се оценяват навсякъде много добре.

Как разбирате, когато един ученик има нужните качества и умения, за да изгради успешна кариера в съответната индустрия след време?
Стараем се да откриваме талантите и да ги амбицираме, когато са по-малки – осми и девети клас. Много е интересно да ги гледаме как се развиват, защото, когато дойдат от малки при нас знаят по-малко, трудно им е да разбират новите неща и доста се притесняват при представянето на презентации. С течение на годините натрупват опит и малко по-малко онези от тях, които са достатъчно амбицирани и способни, вече в 11-и и 12-и клас успяват да създадат много хубави проекти. Амбицирането е един непрекъснат процес, в който ние се опитваме да им даваме на тях каквото можем като знания и насоки, а вече в зависимост от техните амбиции и способности успяват да достигнат определено ниво.

Защо е важно младите хора да изучават математика, информатика и информационни технологии? Какво дават на учениците, а и не само, тези предмети/специалности?
Това е въпрос, който още от едно време се задава. Отговорът винаги е един и същ. Човек, който може лесно да се справя с абстрактни ситуации, свързани с математика – да решава задачи и да се ориентира в неизвестна среда, след това се оказва, че е подготвен за всякакви други ситуации. Имаме и ученици, които освен в математическата област избират да се развиват и във всякакви други области. Мога да дам примери с ученици, които в момента са инженери, юристи и т.н. Идеята е, че начинът на мислене и тези качества, които се развиват, когато човек се занимава с математика и информатика, те помагат не само в ежедневието, но и в абсолютно всичко.

На какво ниво според Вас е образованието, свързано с технологичния свят и бихте ли направили сравнение с международното?
Честно казано нямам много поглед какво е образованието по света като стройна система в конкретна страна. От време на време имаме възможност да комуникираме и да получаваме информация за това, но като цяло нещата се променят много бързо. При ИТ сектора е необходимо процедурата, по която се променят програмите и това, което се учи в училище да бъде по-бърза, за да може по-бързо да се сменят нещата. В България е направено така, че излиза нова програма, пишат се учебници по нея няколко години, след което се учи по тази програма още 5-6 години. Това е прекалено дълъг период особено в информатиката. Например, при историята нещата са фиксирани и по-малко се променят като концепция и идеология, а по информатиката не е така. Добрата новината е, че в последно време в много училища започна изграждането на СТЕМ центрове, в които се предоставят на учениците много новости, които да научат и да се обучават.

Кой е най-ценният урок, на който учите Вашите ученици и как ги подготвяте за срещата с реалната работна среда?
През последните години някои ментори, които са част от лятната изследователска школа работят в реална среда и предоставят на учениците проблеми и задачи, които идват от тяхната практика. По този начин ученикът има възможност да навлезе в тематиката и след това, когато завърши училище или университет, се чувства по-подготвен и по-лесно може да започне работа. Няма конкретно нещо, на което да наблягаме. Цялата обстановка, система, конференции, всичко това е едно обучение в правилната посока, което дава възможност на учениците да започнат да мислят правилно, да са настроени, че за да се постигне нещо трябва много да са работи. Нещата не се случват за една седмица. Човек не прави за толкова кратко време нещо много велико. Изисква се труд и последователност, за да се постигнат нещата, към които се стремим.

Какво бихте посъветвали всички ученици и младежи, които искат да се занимават с математика и информационни технологии?
Съветът ми е винаги, когато имат възможност да получават нови знания, да се интересуват от това, което се случва. По възможност да овладяват езици за програмиране и всякакви новости. Хубавото е, че в Интернет вече има достъп до всякакви ресурси и ако човек има желание да научи нещо, може да пусне видео, което даден университет е публикувал и да научи много нови неща. Когато една тема е интересна на нашите ученици, с помощта на Интернет в рамките на 2-3 години напредват много и стават много добри специалисти.

*Ученическият институт по математика и информатика (УчИМИ) е създаден през 2000-та година със съвместните усилия на Съюза на математиците в България, Фондация “Еврика”, Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий” и Института по математика и информатика (ИМИ) при БАН. Мисията на УчИМИ е да открива и подкрепя даровити ученици от 8. до 12. клас с интереси в областта на математиката, информатиката и информационните технологии, които имат желание да се занимават с изследователска работа.

Българската икономика е млада и често това ни поставя в неизгодна ситуация спрямо икономиките с дългогодишни традиции, но в момента заради революцията на изкуствения интелект имаме шанса всички да сме равни на стартовата линия. Но ако не направим кардинални промени – и на бизнес, и на държавно ниво, ще станем излишни.

Софтуерните компании изразиха притеснение от продължаващата политическа нестабилност в държавата, от компрометирането на бюджетната рамка, от възможни нови посегателства върху данъчната система и от отдалечаването от еврозоната. Поемайки председателството на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), БАСКОМ ще продължи настоятелните усилия за участие на БРАИТ в националния диалог за тристранно сътрудничество. Експоненциалното развитие на изкуствения интелект ще изправи всички сфери на българската икономика пред редица напълно нови предизвикателства, които ще изискват адекватен технологичен отговор и светкавична адаптивност, ако искаме да запазим конкурентоспособност.

От БАСКОМ отчетоха напредък по основни приоритети на Асоциацията, свързани с достъпа до таланти. Благодарение на обединените усилия на сродните асоциации в ИКТ индустрията оптимизираната процедура за издаване на сини карти, чрез които се привличат висококвалифицирани специалисти от трети страни извън ЕС, вече е факт. По тази линия продължава и инициативата на БАСКОМ ITogether.BG за поддържане на активна комуникация с българските ИТ общности в чужбина с цел промотиране на Българи като добра дестинация за живот и ИТ кариера.

Продължават и паралелните усилия на БАСКОМ за развитие на образованието в сферата на информационните технологии. Набира скорост инициативата на Асоциацията за проучване на успешните модели на съществуващите ИТ училища като ТУЕС и училищата в Бургас, Варна, Стара Загора и др. с цел мултиплицирането им в повече региони в страната до минимум 10 нови ИТ училища.

По отношение на друг приоритет на Асоциацията – развитие на бизнеса чрез споделяне на опит и подобряване на средата – успешно стартира и инициативата на БАСКОМ – Business Tree. В динамично променящата се бизнес среда вследствие на инвазията на изкуствения интелект, дискусионният формат Business Tree ще бъде платформата за споделяне на актуален професионален опит на всички нива в софтуерната индустрия, както и платформа за комуникация с другите сектори на българската икономика.

Софтуерните компании от БАСКОМ проведоха и среща с ученици и студенти от Благоевград, представяйки различните роли в сектора, споделяйки опит от бизнес ежедневието и вдъхновяващия път на лекторите, цялостната нагласа и важните компетенции и умения, които се търсят от работодателите.

„Започнете отрано, бъдете последователни, отделяйте поне 8 часа на ден за програмиране. В ИТ сектора вие не работите, вие сте създатели. Ученето в този сектор е за цял живот. Изкуственият интелект се използва за множител на възможности и за спестяване на време. Той задължава програмиста да развие в себе си поглед върху голямата картина и да не се фокусира само върху кода, а върху крайния продукт и конкретните нужди на клиента, които се решават”,

това бяха само част от посланията, които софтуерният сектор отправи към младите таланти.

Кога и в кой етап от образованието да се започне работа и как да се съчетаят успешно двете, как да избереш правилната за теб роля и фирма, какви хора ще се търсят и как фирмите ще развиват силните им страни, какви умения са потребни, какви са видовете професии в ИТ индустрията, ще замени ли изкуственият интелект програмистите – това бяха част от въпросите в дискусията. Срещата се проведе в Американския университет в Благоевград и в нея се включиха както студенти, така и ученици с профилирана ИТ подготовка, както и техни преподаватели.

Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

ИТ секторът е един от най-добре платените в България и един от малкото, които се развиват по време на криза. Смятам, че заплатите са малко по-високи от останалите тех сектори и са съизмерими със заплати, които се получават в чужбина за подобни позиции. Спрямо стандарта на живот и покупателната стойност, заплатите в българския ИТ сектор са дори по-добри от тези в останалите Европейски страни. Но те трябва да се заслужат.
Аз никога не тръгвам със заплатите напред и като цяло съм против да се вдига шум около тях, защото това мотивира хора, които не са отдадени на професията и които са търсачи на заплати и общо взето калпави професионалисти. Мотивира ги да се занимават в ИТ сектора. А мястото им явно не е там.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Определено заплащането е нараснало, защото цените се обезценяват и това се случва постоянно. Това ще продължи поради много причини. След включването в ЕС, България тръгна по един път на приближаване на приходи и разходи към средните за съюза. Съответно цените се качиха. Не са стигнали все още европейските, но на места ги задминават – например в хранителните стоки. Но изоставаме в сферата на услугите. В България
цените са по-ниски и обикновено и качеството. Стандартът расте, тъй като търсенето продължава да е много високо и бих казал, че дори се изостря. Но хората, занимаващи се в ИТ сектора растат. Цялата дигитализация, която се случва в световен мащаб изисква много работници. Занапред очаквам стандартът да продължи да се качва, като това ще е редом с обезценяването на парите, което е неизбежно при това огромно печатане, което правят всички големи икономики и в Европа, и в Щатите, за да компенсират загубите от кризата, социалните проблеми и т.н. Някой трябва да плати сметката и най-вероятно това ще сме всички ние с обезценяването на нашите спестявания.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Според мен е всичко това взето заедно. ИТ секторът става все по-популярен, тъй като съвременните хора – подрастващи и тийнейджъри, които предстои да влязат или са влезли в сектора, са едно дигитално поколение. Те са хора, които са израснали с телефон в ръка и компютър вкъщи и са дори и геймъри. Това значи, че от една страна вече не е тайна какво прави един програмист, както беше някога, когато хората нямаха компютри. Тогава някой да има PC, камо ли да програмира, беше абсолютен rocket science. Тази професия вече става престижна и все по-малко в нея са т.нар. geeks по онази представа за тях – хора, които странят от обществото, не се къпят и живеят само в компютърния свят. Все повече нормални хора, така да се каже, влизат в сектора.
Стана престижно и елитно. Но и преди беше, защото в ИТ сектора трябва да си умен. В него няма място за простаци. Необходимо е логическо мислене и постоянно да учиш. Това са качествата на хората в 21 век. Възможността за кариерно развитие винаги я е имало, защото фирмите са хиляди и постоянно циркулират хора. Амбициозен човек, на който му се учи и работи, подхожда с отдаденост – винаги ще намери възможност за стабилно кариерно развитие с почти неограничени възможности.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Не съм голям привърженик на бенефитите. Те разглезват програмистите. Но те като цяло са разглезени. Прекалено много неща им се дават и им се угажда срещу не чак толкова съвестно вършене на работата. Това се получава защото търсенето изпреварва предлагането. Но не мисля, че бенефитите са основен инструмент за привличане на кадри. Програмистите много повече се интересуват от това какво ще работят, какъв е професионализмът във фирмата, в която попадат – интересен ли им е проекта, съвременни ли са технологиите и въобще начинът, по който се работи в дадената компания. Може би след това идват заплатите и чак на трети
план да кажем стоят бенефитите. По мое мнение те не са най-важните неща в сектора.

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?

Максималната заплата за един ИТ специалист може да бъде много висока, но не е хубаво да се говорят тези неща, защото те въвеждат в заблуждение масовия човек. Ако кажа, че максималната заплата е 20 – 30 хиляди лева, защото има и такива, някой ще вземе да си помисли, че ако натрупа 5 – 10 години опит, ще взема 30 000 лева. Това не е така, защото тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 години и са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти. Това винаги е за сметка на нещо друго, защото ако отделяш цялото си време за да бъдеш добър, най-вероятно ще успееш, но едва ли ще бъдеш добър родител, приятел, съпруг и всичко останало, за което няма да имаш време. Нещата са въпрос на баланс и максималната заплата може да е много висока. Топ специалистите и директори спокойно получават над 10 000 лева на месец. 30 000 можеш да направиш ако си съдружник или в ръководна длъжност – основател или съосновател в успешна фирма или да имаш дялове от компания. Или пък да имаш високи бонуси. Но един много добър специалист може да взима 5000, 6000, 10 000 лева. Екстремно добър специалист може да взема и 15 000 лева.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

За съжаление, моето очакване е да растат. Това ще подейства много лошо на ИТ бизнеса. Може би пък и много добре на самите програмисти. Но като цяло нарастването на заплатите в България означава намаляване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб и правене на България на по-малко привлекателна дестинация. Това прави и непосилно наемането на ИТ специалисти за някои ИТ организации и бизнеси, така че не е непременно позитивно. Моето очакване е да растат заплатите и във всички сектори. Нашият се развива по бързо от останалите и е двигател за дигиталната трансформация на цялата икономика и въобще на живота. Заплатите ще растат, защото парите се обезценяват. Ако трябва да ти запазят заплатата същата, то другата година трябва да взимаш 20-30% повече, защото иначе ще можеш да си купуваш по-малко неща със заплатата, която взимаш.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Абсолютно да. ИТ секторът е от малкото, които са почти изцяло „на светло“. Заплати под масата не се плащат и в софтуерните фирми всичко е по документи и всичко е точно. Хората си плащат всички осигуровки. Ако служителят взима 8000 лева, то това е което пише в НОИ и в трудовата книжка. Това е над което се подписва и което му се превежда. Бруто дори ще взимаш повече, защото в софтуерния бранш всичко се брои на „чисто“. Ако взимаш 6500, това означава, че работодателят плаща едни 8500 и има 2000 лева, които се разхвърлят в данъци. Вдигането на максималния осигурителен доход ще означава да ни сложат едни 1000 лева отгоре, които ще излязат от работодателя и ще го обезсилят. Едно такова въвеждане на максимално осигурителен доход директно означава, че ако някой взима над 3000 или 5000 лева, то ще има едни 1000 лева, които не отиват при служителя, а при работодателя. Той може или да намали заплатата на служителя, или да каже „ами добре, стискам зъби и започвам да плащам повече“. Някои фирми може да не издържат. За такива от по 30 души, то това са едни 30 000 лева разход на месец. Това не е срещу по-висока производителност, не е срещу повече наети хора, а е просто поскъпване. Държавата ти казва „плати повече, защото така сме решили“. Ефектите биха били много негативни. Надявам се да не се стигне до масови фалити, но фалити ще има със сигурност. Все пак ИТ фирмите са по-корави и е възможно да освободят най-скъпите си хора – тези, които не могат да си позволят. Много е лесно да гледаш от страната на служителите и аз дълги години съм гледал така. Но от страната на работодател, това което плаща и това, което получава хич не е приятно. Но в ИТ сектора вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе много негативно. Дори бих го нарекъл „данък ИТ“, защото такова действие ще касае предимно този сектор, в който работят интелигентни, образовани, цивилизовани хора – добрият облик на българското общество и средна класа. По този начин те ще бъдат наказани. Не вярвам някой работодател да каже „вдигнаха ни данъците, сега ще ви намалим заплатите с по 1000 лева“. Това няма да се случи, защото хората ще напуснат.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Разбира се, има разлика. В София заплатите са с около 20-30% по-високи. Конкуренцията е много по-голяма, защото в града има да кажем 200 фирми, а не 3. В един малък град пък може да има и само една фирма, която няма как да се конкурира с който и да било. Разликата в заплащането идва и по друга важна причина – разходи за живот. Ако човек си е останал в един по-малък град като Габрово или Велико Търново, или Троян, то  там разходът за живот е по-нисък отколкото този в София. Може да нямате разход за транспорт, наема на жилище е по-нисък и т.н. Заведенията да речем са на подобни цени, но може и малко по-ниски. Обикновено, за да живее
човек извън София, то той вероятно е от там и си има жилище, така че спестява един разход. Но дори и да купува, цените не са същите.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

Не съм забелязал такава в България, но има разлика в заплащането според позицията и това какво вършиш. Това че по-често в програмирането на по-синиър позиции има мъже, то не значи, че има разлика в заплащането. Тя би била ако мъж и жена синиъри в една и съща фирма взимат различни пари, при положение, че вършат една и съща работа. За мен поне не е известно да има такова нещо в България, а и не мисля че имам познати, които са ставали свидетели на подобна практика. Но съм чувал, че има хора, които си мислят, че има дискриминация, защото са видели как даден човек взима повече пари от друг, без да отчитат, че те вършат различна работа. ИТ секторът в България е пълен с жени и в нашата фирма имаме повече дами програмисти отколкото мъже, така че дори сме и пример за това, че наемаме и подкрепяме жените, когато имат умения, мислене и способности. Имаме жени и на ръководни длъжности от години и нямаме проблем. В световен мащаб обаче, допускам че има такива случаи в някои страни, в които това е традиционно. Може би ислямски държави или по-изостанали в развитието си. Това е сякаш да има разлика в заплащането между хетеросексуални, хомосексуални и т.н. В нашата фирма дори не знам кой е такъв и не ме интересува. Важно е хората да вършат работа.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Според мен в известно време от миналата година се наблюдаваше един застой в повишаването на заплатите – може би до към края на 2020 г. Фирмите като че ли се ослушваха. Всеки си пазеше позицията, нямаше много нови такива и нямаше активно наемане. Някак нещата бяха в застой откъм традиционно бързото повишаване на заплащането. При повечето фирми е нормално на 6 месеца да има performance review и когато човек се развива и доставя повече, то може да му се вдигне заплащането. Но тази скорост се забави. Колкото до при- добивките, мисля че при работата от вкъщи всички получиха една допълнителна такава – възможност за дистанционна работа. Това е нещо, което в някои фирми не бе допустимо, но ето, че вече е навсякъде. Очаквам обаче повишаването на заплатите да се ускори заради печатането на пари за което споменах. Неизбежно е това обаче да доведе и до обезценяване на парите в идните години, при това значително.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения в следствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Това да работиш от вкъщи винаги е било даденост в някои фирми. Има такива, които са по природа с такава практика. Има и други, за които това е необичайно. Но през 2021 г. няма фирма за която отдалечената работа да е необичайна. Чувал съм обаче друго. Компании от силициевата долина, където заплатите са много високи, както и разходите за живот, когато пускат хората да работят онлайн и те се връщат в собствените си държави или отиват на по-евтино място, то тогава им се намаляват заплатите. Това е някак разумно от гледна точка на работодателя, защото да ти плащат заплата по стандарта за Сан Франциско и да живееш в малко градче в Бангладеш, някак не е справедливо. Ти ще получаваш 20-30 пъти повече отколкото останалите хора около теб. Докато в силициевата долина получаваш горе-долу колкото всички. В противен случай се създава социално неравенство. Освен това, не може един програмист от Бангладеш да получава заплата като за силициевата долина. Той може да получава добри пари като за remote. В Сан Франциско едно хубаво жилище може да струва над един милион все пак, а в Бангладеш не е така. Колкото до промените в организациите – работи се и отдалечено, и присъствено. Аз лично работя с хора на живо, но и дистанционно. Имам 4 човека в своя екип, които наех през пандемията и дори не съм ги виждал и чувал. Никога не съм и ценообразувал в заплатата това, че работят отдалечено. По-скоро ме интересува колко време са работили и какво са свършили – има ли свършена работа според отчетените часове и според договора им. Повечето хора от ИТ бранша се вълнуват от същото нещо.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Според мен нищо не се е променило. Правят се срещи и обсъждания, оценка на развитието, на работата. В крайна сметка един пряк ръководител е човекът, който прави оценяването. Той вижда напредват ли, стават ли по-кадърни и производителни – стават ли по-добри специалисти, така че да ги повиши с поощрение, а не да си каже „на този човек не сме му вдигали скоро заплатата, трябва да я вдигнем или ще напусне“. За съжаление и това го има в нашия бранш, но това е породено от натиска на дисбаланса търсене-предлагане. Колкото до това дали се променят сроковете и сумите, мога да кажа, че през 2020 имаше забавяне, което напоследък изчезна, защото почти всички фирми смятаха, че ще има криза и ще стане страшно в нашия сектор. Но в края на годината отчетоха, че имат ръст, макар не и чак толкова голям, колкото са очаквали. Някои пък имаха повече, отколкото са предполагали.

Какво ново да очакват заетите в индустрията? Какви хора ще се търсят?

Не виждам ясно изразен тренд. По-скоро мога да кажа, че трендовете, които са започнали и са добре известни, ще си продължават. Търсят се ML инженери или пък Data Science инженери, програмисти на Java, JavaScript, Python, C#, Swift, Go, Rust и т.н. Но мисля, че ще има нов тренд – децентрализираните финанси. В момента предстои втора вълна на блокчейн технологиите и очаквам там да има раздвижване. Очаквам fintech компаниите да получават още по-големи финансирания и да започне още по-скоростно да се случва тази тран- сформация на остарелия примитивен банков сектор, който трябва да проработи вече по по-новия начин. Според мен борсите неизбежно ще преминат на блокчейн и ще бъдат оптимизирани. Вече и законодателството го позволява, и технологиите. Ще има развитие и в сфери като телемедицината и дигитализация на медицинските услуги. Има натиск за това покрай пандемията и липсата на възможност да отидеш на лекар нормално и се налагат алтернативни услуги. Очаквам и развитие в образованието – все по-силни и богати платформи. Хората вече свикнаха да учат онлайн и едва ли след пандемията ще се върнат напълно в класните стаи и по прашните учебни зали в университети и академии. Колкото до какви позиции ще се търсят – най-много са програмистите. След това ИТ позиции, свързани с програмиране като DevOps, администратори, Data Engineering, ML Engineering и т.н. Трендът не е нов, той продължава. Очаквам да има развитие в дигитализацията на автомобилите, което е постепенно. Виждаме преходът към електрическите автомобили, към самоуправляващи се автомобили и т.н. Но това все още не се е усетило рязко откъм наемане на хора. Fintech индустрията също расте много и ще продължи по този начин. Това да управляваме пари и услуги по дигитален метод, свързани с финансовия свят, означава много работа и много нови фирми и професии дори. Откъм позиции не вярвам нещата да се променят – ще има senior дивелъпъри, ще има frontend, backend, QA и т.н. Не очаквам нещо революционно откъм технологии. Заетите в индустрията могат да очакват да продължава да нараства търсенето, въпреки че нараства броят на заетите хора, които се ориентират към програмиране. Все пак търсенето изпреварва предлагането и скоростта на търсене на нови програмисти е по-голяма от скоростта, с която влизат нови в индустрията. Най-големият недостиг обаче е на опитни специалисти, които са много скъпи. Като цяло, за да обобщим – остава трендът за дигитализация във всички индустрии. Той е основен двигател и ще продължава да бъде такъв през идните поне 10 години от развитието на нашия бранш. Оптимист съм и вярвам, че хората които работят в нашата индустрия с желание и професионализъм, ще продължат да просперират.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК.