Нека започнем с това, всеки от вас да се представи в няколко думи.

Златина Петрова: По професия съм дизайнер, като се занимавам с web design и UI/UX вече около 10 години. От началото на 2020 г. реших, че е настъпил момента, в който да развия професионалния си път в посока създаване на собствена агенция, с помощта на Иван Масларов и Иван Иванов. Участвала съм в различни международни проекти и като C-level специалист.

Иван Масларов: Аз съм съосновател на Brandly Collective, като моята задача основно е насочена към бизнес развитието на агенцията. Възпитаник съм на университета Friedrich-Alexander в Германия и същевременно Стопанско управление в СУ. Това, което мога да кажа за себе си е, че вече 10 години се развивам и трупам опит в сферата на развитието на малки и средни предприятия, опериращи на световните пазари. Като цяло, в Brandly се намерихме с една мисия, цел и идея, така че вече сърцето ми е изцяло в агенцията.

Иван Иванов: За разлика от другите, аз имам едва 9 години опит в индустрията, което вероятно ме прави junior. Във фирмата изпълнявам ролята на CTO и отговарям за техническото изпълнение на тези красиви дизайни, които екипът успява да произведе. Като образование, и бакалавър, и магистър съм завършил в Пловдивски университет.

Илина Василева: Моята роля е на PR и Marketing Manager в агенцията, като отговарям за всички проекти, свързани с PR и Marketing, връзки с медиите, дигитален маркетинг и всичко, от което нашите клиенти имат нужда.

Разкажете за надпреварата A Design Award & Competition. Какъв е форматът и как се проведе?

Иван Масларов: Това са най-големите в света награди за дизайн, като целта на конкурса е да отличава добрите дизайн практики и въобще, да показва какво в момента е добра дизайн практика, тъй като тези тенденции се променят много динамично. Наградите се присъждат в над 100 категории и са разделени в пет нива на отличие. В тазгодишното издание са отличени 2094 победители, като те са от 107 държави, в 104 отделни дисциплини. Сребърното отличие е това, с което Brandly Collective бе отличено. То се връчва на едва топ 5% от различните дизайн проекти, които са на най-високо ниво. Наградата се получава на прекрасна церемония в Комо, Италия, но за жалост тази година няма да има възможност за посещение. Поради пандемията, организаторите прецениха, че форматът ще бъде изцяло онлайн. Това, което отличи нашия проект, DeafUp, бе именно оригиналният дизайн и мисията да помогне на глухите хора, за да получат професионално обучение, тъй като към настоящия момент липсата на такъв тип обучение в професионалното развитие на глухонемите, малко или много ги прави неравноправни членове на обществото. Това е нещо, което не бива да се случва и ние вярваме, че ако можем да променим нещо в този аспект, то това би ни направило наистина щастливи. Идеята за DeafUp приложението, която много се хареса на конкурса, е планирана за iOS и Android. Искаме да е достъпно на почти на всяка платформа и почти във всеки ръце, така че да достигне до широка аудитория.

Можете ли да споделите още за това, какво отличи вашия проект и също така, как изглеждаше конкуренцията?

Златина Петрова: Това, което мога да добавя по отношение на конкуренцията е, че ние нямаме пълна информация за това, какви са другите проекти. Миналата година, например, когато спечелихме състезанието във формат “Web Design”, видяхме, че 2500 проекта са участвали в нашата категория. Поради тази причина мога да смятам, че и тази година конкуренцията е била доста сериозна, тъй като самото състезание е такова, че привлича много участници. Журито на формата е от цял свят, а това е много хубаво, защото по този начин обратната връзка, която всеки един дизайн получава, може да се каже, е доста обективна. Това, което видяхме като коментар от журито е именно и това, към което се стремяхме през цялото време, а именно използваемостта и достъпността на дизайна за нашето приложение. Успяхме да достигнем 96% положителен вот от страна на журито, което мен лично, като дизайнер, много ме зарадва. Когато говорим за технологии, ориентирани към хора с по-специфични нужди като глухонемите, слепите или тези, със силно увреждане на зрението, то приложенията се изграждат по много специфичен начин именно от гледна точка на достъпност и използваемост.

А какво всъщност представлява DeafUp?

Златина Петрова: Това, което DeafUp представлява, е една наша мечта. Абстрактно казано, но ние искаме да осъществим мост между глухата общност в Източна Европа, тъй като тя е една от най-уязвимите в момента, и чуващата общност. За нас този мост може да се осъществи изцяло посредством технологиите. Както знаем, достъпността на такъв тип продукти е тема, която се коментира от много години. Има международни стандарти, които се разглеждат, за да може да се разработват подобни решения. Операционните системи, например, iOS и Android, имат версии за хора с нарушено зрение и за глухи хора. Можем да дадем пример с RTT опцията за разговори – Real-Time text. Това е интересна технология, която се развива по много детайлен начин. Затова и ние вярваме, че технологиите са пътя, по който могат да се осъществят мостовете между различните общности. От гледна точка на функционалности, то нашето приложение разглежда една малко по-специфична тема, а именно менторството и професионалното обучение на глухите хора. В България, а и не само, тази общност е леко изолирана от обществото. Имам предвид следното – нашето общество е изградено да е в услуга на чуващия свят, което е нормално, защото по-големият процент от хората са чуващи. Да кажем, че глухите в България са около 20 000 души, което наистина е по-малко като процентно съотношение. Но в същото време, глухите са със също толкова голям потенциал, както и чуващите – единствената разлика е, че те не могат да комуникират с чуващия свят и остават изолирани от академии за програмиране, от академии за класическо обучение, университети и т.н. Тази изолация от обществото демотивира и следователно им е по-трудно да решат какво искат да постигнат. Нашата идея се зароди, когато се запознахме повече с глухата общност в тази част на света и в нас се породи желанието да помогнем, като идеята ни е да се използва много видео съдържание, защото глухите хора основно комуникират с RTT или TTY, или директни видео разговори. Идеята в нашата платформа е да заложим на няколко типа потребители. От една страна са младите хора, които искат да се развият професионално, а от другата страна имаме менторите, които са реални специалисти в сферите, в които се намират и работят за реални компании и т.н. Третата категория е съставена от жестови преводачи. По този начин, когато се организира разговор между даден човек и неговия ментор, то се включва винаги и жестови преводач, така че да се осъществи комуникация. Отделно сме предвидили и онлайн обучения, които могат да се качват под различни форми – програми, курсове, които могат да имат субтитри и т.н. Имаме голямо желание да развием нещата много и да включим и image recognition и други опции. Общо взето, да автоматизираме някои процеси, които биха били полезни за глухата общност, а и за другите такива, със специфични нужди.

Илина Василева: Искам да добавя, че мостът между т.нар. глуха общност и т.нар. чуващ свят, се подпомага и от факта, че видео съдържанието, което е приоритетно в DeafUp, е единственият начин, по който глухите хора могат да общуват онлайн. Същевременно, от страна на менторите е полезно това, че чрез приложението, те могат да развият уменията си за визуална комуникация, така че глухата общност става по-достъпна за тях.

Как се разработва подобно приложение? Какви технологии са необходими?

Златина Петрова: По отношение на дизайна, то ние използваме съвсем стандартна методология. Минаваме през user experience процес, в който тестваме различни хипотези за това как точно да изградим продукта, а след това Sketch като основна програма, в която създаваме interface дизайн и InvisionApp по отношение на изграждане на самия прототип. Технологиите, които използваме се наложиха много през последните пет години и от гледна точка на дизайн, нещата се случиха доста гладко.

Иван Иванов: От гледна точка на разработката, идеята е да се разработят две отделни native Android и iOS приложения, защото това са платформите, които в момента заемат над 95% от пазара на мобилни устройства. От мой опит, мога да кажа, че преди няколко години Telerik разработваха варианти за хибридна разработка на приложения. Но колкото и да са ефективни, те никога няма да бъдат същите, както е едно native приложение. Отделно, при нас има много идеи за допълнителни функции и добавки на самия продукт, така че, ако използваме хибридния вариант, то в даден момент ще срещнем проблем с лимитациите на Cordova, React Native и техните производни като хибриден тип фреймуърк. Поради тази причина, ние искаме да разработим отделно тези приложения, като идеята е да се използват най-новите технологии. В дизайна може да се види, че е заложен Human Interface Guidelines за Apple и Material Design за Android. За тези две интерфейс методологии съществуват страшно много готови библиотеки, които могат директно да се вложат и да се спести време за разработката.

Имахте ли някакви предизвикателства по работата? Нещо, за което е трябвало да се върнете назад и да преработите?

Златина Петрова: От гледна точка на това, че аудиторията е по-специфична, определено имахме нужда няколко пъти да се върнем и да преговорим нещата. Когато се изгражда нещо, свързано с по-добра достъпност, то там по отношение на user experience е по-различно от дизайна, с който сме свикнали. Винаги търсим минимален брой кликвания, повече визуални неща, които да са интересни и т.н. Глухите хора са с изключително силно развита визуална памет. Фокусът на тяхното внимание е много специфичен. Мисълта им прескача страшно бързо и те могат да се объркат. Когато видят нещо, което е прекалено семпло, то тогава то е прекалено скучно. Когато видят нещо, което е с много изскачащи допълнения – то това е объркващо и не знаят кое да натиснат по-напред. Другото интересно е, че в момента има тенденция към малко по-пастелни и флуидни дизайни. 3D моделирането вече също става част от съвременния дизайн. Докато когато се прави приложение за глухата общност, трябва да се има предвид как те възприемат цветовете и цветовите схеми. Колкото по-цветно е и колкото по-ярко, толкова по-добре за тях, защото се ориентират по-лесно. Това, на моменти, си противоречи с някои от добрите практики в дизайна. Точно тези малки детайли оказват голямо значение за това, как аудиторията ни приема крайния продукт, който се опитваме да направим. Интересно нещо за DeafUp е, че всички цветове, които са залегнали в него, са цветовете на международната глуха общност.

Очаквайте Част II на интервюто на DevStyleR с Brandly Collective. 

GuaGAN е мултимодален. Ако двама потребители нарисуват една и съща скица с еднакви настройки, произволни числа, вградени в проекта, осигуряват различни резултати. За да може програмата да работи в реално време, GauGAN използва Tensor Processing Unit и RDX Titan GPU. С някои модификации, софтуерът ще може да се ползва на почти всички платформи, но резултатите ще отнемат само няколко секунди, за да се покажат на дисплея.

Nvidia е използвала 1 милион картинки от Flickr, за да обучи своята невронна мрежа. Компанията твърди, че програмата може да синтезира стотици хиляди обекта и техните връзки с други обекти в реалния свят. При промяна на сезона, листата ще изчезнат от дърветата или ако има дърво е поставено до езеро, дървото ще има отражение във водата.

Дори в тази кратка демонстрация е ясно, че подобен софтуер, би се харесал на много хора, от дизайнери на видео игри до архитекти и геймъри. За сега компанията няма намерение да пуска продукта за комерсиално ползване, но скоро може да обяви пробна версия.

Източник: TechCrunch

С какво се занимаваш към този момент?

В момента съм дизайнер, като преди се занимавах с Front-End Development. Процесът на промяна беше постепенен – първо се опитах да комбинирам разработката с дизайна, а в последствие реших, че да скачаш от едно на друго не е особено ефективен вариант. Ако искаш да се специализираш тясно, в определен момент трябва да вземеш окончателно решение какво искаш да работиш. Това важи и ако искаш да си добър в това, което правиш, а не да поддържаш някакво средно ниво.

Честно казано, ненавиждам сегашния тренд на хората, които работят едновременно Дизайн/Front-End Dev. Ако работиш достатъчно задълбочено в двете сфери, би трябвало да си осъзнал, че не можеш да очакваш качествата на един добър Front-End Dev да се комбинират с тези на един успешен дизайнер. Накрая се случва така, че Front-End специалистът минава към JavaScript Back-End.

Към този момент предимно се занимавам с дизайн, макар че тук пасва идеално шегата за дизайнерите, които започват с пълния пакет Adobe, после минават на много отбрани тулове, а накрая стигат до Office пакета. Голяма част от работата ми включва изготвяне на документации. Едва една трета от целия процес е визуалната част на нещата.

Какви са изискванията, за да бъдеш успешен дизайнер?

Това според мен много зависи от работата – в една продуктова и по-корпоративно ориентирана компания, се изискват много познания как да разработваш спрямо целите на компанията и продуктите, нужно е да познаваш много добре таргет групата си от клиенти и т.н. От друга страна, ако работиш в една компания, която е по-арт ориентирана, там би се наблягало повече на илюстрациите и заиграването с визуалната част. Можем да обобщим изискванията с това, че със сигурност един дизайнер трябва да бъде много атрактивен.

И все пак смятам, че е хубаво да използваш различни технологии, за да се обогатяваш. Дизайнерът трябва да следва постоянно тенденциите, да следи други дизайнери. Постоянно има много нови тулове, технологии, нови начини да вземеш идея и да я представиш по иновативен начин. Като цяло е важно да бъдеш част от общността.

Какво трябва да знае дизайнерът като “А, Б и В”?

Като “А, Б и В” според мен един дизайнер трябва да знае как да си темплейтва нещата, какви китове и форми да използваме. Също така трябва да си наясно с психология на цветовете и формите.

Какво забелязваш като пропуск в познанията на дизайнерите?

Едно от нещата, които забелязвам често като пропуск са познанията по насочване на вниманието. Все пак е хубаво да имаш идея за пътя, през който искаш да прекараш потребителят. Това е доста важно. Някои от basic нещата често се пропускат, често липсва структура на дизайна, няма правилно подреждане.

Особено при UI, би било много полезно за практикуващите да научат едни от по-популярните guidelines. Например Android Material Design, Microsoft наскоро пуснаха тяхната визия за дизайн, след като видяха, че Material не работи. Също така могат да погледнат Apple, а защо не и Uber, които са един по-различен пример за компания, която пусна guideline с много подробна аргументация за всяко от взетите от тях решения. Хубаво е тези неща не просто да се погледнат, но и да се навлезе в детайл. Това много помага, когато решиш да разработваш някакъв продукт и сам правиш guidelines.

Определихме изискванията, но какви са отговорностите на един дизайнер?

Първо трябва да знаеш какви са изискванията на клиентите, за да определиш своите отговорности. Отговорностите зависят много от типа клиенти, защото на някои основният им драйв е да правят уникални неща, да бъдат много тренди, да бъдат иновативни. Докато има дизайнери, за които е далеч по-важно да са фокусирани тясно върху функционалности,  и всяка промяна трябва да бъде подплатена с голяма аргументация.

Това, че преди съм бил дивелъпър ми помага много, защото познавам различни технологии и как нещата функционират. Дизайнерските претенции, все пак не са заличени напълно у мен, често съм в ситуация, при която отивам при дивелъпър и му казвам: “Ей, това колко готино би било, ако изглежда така…”, а отсреща получавам категоричен отказ. В тези случаи се справям с подкупи. 😉

Какви средства за дизайн използваш?

В момента последните трендове са да се използва Sketch, разбира се, все още има хора, които използват Photoshop и Adobe Illustrator. Това не е супер лошо, но вече е време да минаваме към UI tools –  те стават все по-добри, няма нужда да се задържаме на старите неща. Sketch си има своите плюсове, на мен лично не ми харесва това, че не е мултиплатформен. И все пак, всеки дизайнер трябва сам да си избира платформа.

Adobe XD дръпнаха много, очаквам да видя и InVision Studio какво ще направят, въпреки, че все още е рано да се предвиди. При InVision Studio плюсът е, че координира доста голяма част от анимациите. Друго, което аз и колегите ми използваме напоследък много, т.е. Zeplin – много готина платформа, при която след като направиш дизайните, можеш да ги качиш в самата платформа. Интегрирана е с Adobe XD i Sketch, а най-големият плюс е, че код, който дивелъпърите директно могат да използват и да видят дали работи на сайта. Спестява много излишни дискусии и кара дизайнерите и програмистите да говорят на един и същи език.

С какви други позиции е свързана работата ти?

Моята работа е предимно свързана с продукти, което съответно намесва всички product owners или Team Leads, Head of Development – зависи от структурата. Понякога се включва и маркетинговият екип, който идва винаги с някакви доста остри предложения, но все пак това им е работата.

Кои са най-сложни за работа?

Невинаги са дивелъпърите.

Дивелъпърите можеш да ги разпределиш на фронтове – има едни, които са супер надъхани и искат да участват във всяка дискусия. Понякога е много полезно да работиш директно с дивелъпърите, аз лично си ги разпределям на две групи – веднъж работя с дивелъпъри, друг път с QA. Защото са групи, които достатъчно много са работили с твоя продукт, познават го в детайл и когато брейнсторваш за някоя идея, много често се появяват нови предложения. Но и при тях има едни, които са суепрактивни, и такива, които казват – “Ех, това ще отнеме доста време…”.

Кои са предизвикателствата за един специалист на твоята позиция?

Отново зависи от компанията предизвикателство е например как да убеждаваш някого да не ти сложи главата в торбата. Много често се случва така, че някой идва при теб и започва да ти обяснява как да си вършиш работата. Това е класика в бранша. Например идва и за почва да ти разказва какво е видял в други сайтове, колко е готино и как трябва да се имплементира и при вас. Първо трябва да успокоиш човека, за да не бъде толкова превъзбуден. Ако е на някоя от мениджърските позиции, преговорите са много сложни. Най-трудно е да кажеш “НЕ” и да убедиш, че ако идеята се реализира, няма да е добре за никого.

Как се разубеждава клиент или мениджър от лоша идея?

Много бавно, много спокойно. Когато някой е емоционално подведен от идея, единственият начин да го разубедиш е да подходиш логически. Да започнеш с аргументи, аз например разделям доводите на две – плюсове и минуси. В  крайна сметка трябва да успееш да се аргументираш, че това, което искат от теб не е толкова блестящо.

Коя е най-трудната задача в дизайна, която си получавал до този момент?

Имаше едно конкретно нещо, от което все още сънувам кошмари. 😀 Бях в заварено положение – заварен проект, с недовършен дизайн, и то изработен от няколко компании. И все пак се справям, на последната стъпка съм от завършването на проекта, когато при мен дойде брандинг мениджърът. Той реши да сподели чудесната си идея, че ребрандираме всичко. В началото бях в шок, в последствие се успокоих, защото съм си организирал нещата правилно и задачата няма да бъде толкова сложна. За жалост, поглеждайки какво предстои пред мен, се оказа, че мениджърът е изпратил снимки на природа, които сам е направил, избрал е определени цветове от тях и е решил, че това са новите цветове, с които работим. Ужасът беше, че цветовете бяха в тотално несъответствие, нямаше как да бъдат комбинирани, пък камо ли да се вкара в дизайн.

Колко време отнема да станеш Senior дизайнер?

Зависи колко зор си даваш – и с програмирането е така. Срещал съм програмисти и дизайнери, които работят вече 5-10 години и са на някакво средно ниво, което не могат да надраснат. Смятам, че за да се развиваш, трябва постоянно да навлизаш все по-навътре в нещата и да си определяш нови предизвикателства.

Може би това е нестандартен съвет, защото повечето HR специалисти казват: “Хубаво е да имаш дълъг стаж на едно работно място.”, но аз бих казал, ако си в началото на професионалното си развитие, да не се задържаш прекалено дълго време на едно място. Защото постигнеш ли един комфорт, много лесно започваш да тръгваш надолу.  Да, зависи от компанията, разбира се, но според мен най-правилният начин е до натрупването на солиден опит, да сменяш, ако не компанията, то проекта по-често.

По какъв проект работиш в момента?

До скоро работих за една security компания, която се занимава с документи за транзакции и автентикация на потребители.

Колко души е екипът и на какви позиции са те?

Само аз съм дизайнер към този момент. Другите хора в екипа са около трима Mobile насочени, Product Owner, няколко технологични екипи, разпределени съответно с Head of Development, като всички са обвързани по някакъв начин с дизайна. Имаме 4 Go Devs, 2 Front-End Devs, 1 Java, .NET, QA и други специалисти. Това са хората в България.

Какво е заплащането на този позиция?

Наскоро отидох на няколко места, на които ме попитаха какво очаквам като заплащане. Интересна е реакцията, когато казвам определена сума, която е над 5000лв., и отсрещната страна хората се учудват от изискването ми, защото не съм дивелъпър. Сякаш ако си дивелъпър, тази сума е нормална, но понеже съм дизайнер не е окей, нещо което все още не мога да си обясня. Определено са ни много различни вижданията с HR специалистите за това колко пари трябва да взима един Senior дизайнер. Очевидно е и, че е много по-лесно да си поискаш сумата, ако си дивелъпър. Аз, например, когато кандидатствам като Front-End, всичко около условията ми за заплащане е окей. Ако обаче кандидатствам като дизайнер, борбата за желаното от мен заплащане е много трудна. Това, разбира се, си има и обяснение – пазарът много бързо се напълва с дизайнери, особено в сравнение с Dev екипите.

Как реши да се преориентираш към дизайн?

Главната причина да се преквалифицирам е, че във Front-End започнах да върша някои неща прекалено системо. Така или иначе ме влечеше дизайна, исках да се преориентирам към нещо по-креативно, да взимам участие в решенията накъде отиват продуктите. В последствие все повече ме влечеше на там, защото докато бях Front-End виждах много неща, които ми харесват в дизайна, в последствие започнах да усещам, че все повече ме дърпат нещата в тази посока. В един момент изцяло смених професията.

Какво се промени в мотивацията ти за работа?

При Front-End работата ми не ми харесваше, че не мога да взимам голямо участие в това как се случват идеите. Имах власт само над техническите решения. Главната ми мотивация беше, че искам да съм по-деен в реализацията на продукта.

Кой е въпросът, на който всеки дизайнер трябва да може да отговори?

Ако трябва да формулирам правилен въпрос сигурно ще е: “Какво мислиш за “X” апликацията?” или “Kакво мислиш за новия ъпдейт на някой продукт?”. Верният отговор е начинът, по който мислиш. Може да не съм съгласен с това, което смяташ, но тезата да бъде аргументирана по неоспорим начин. Единственото важно е да има някакъв отговор на този въпрос. Ако попиташ просто за мнение относно някакъв дизайн, то всеки дизайнер може да разтяга локуми на този въпрос.