Г-н Канде, какви са впечатленията ви от сектора на финансовите технологии?

Финтех компаниите търсят баланса между леснотата на ползване от страна на потребителя, максимално “изгладено” клиентско преживяване и в същото време подсигуряване на сигурността на информацията и средствата на потребителите. Нека не забравяме и колко регулиран е финансовият сектор, което предоставя допълнителна сигурност, но често удължава или затруднява клиентския път. Виждаме много силно развитие при мобилните плащания. Например, Mastercard и Visa разработват и предоставят на клиентите си различни иновативни решения. В същото време има тенденция при за децентрализиране на плащанията от потребител към търговец, без да е необходима карта – с генериран цифров или QR код. Това, разбира се, са само част от тенденциите.

Какво е нивото на българския финтех сектор?

Финтех пазарът в глобален мащаб се развива много динамично през последните години. Множеството тенденции отразяват както нуждите и настроенията на сегашните потребители на финансови услуги, така и голямото очакване към Gen Z, които започват да навлизат в икономическия живот. Трябва да вземем предвид, че за да се развие добре този пазар, имаме нужда, както от добри технологични решения, така и от една сравнително подготвена за дигитализация публика. България изостава от средните европейски нива на ползване на мобилно банкиране и алтернативни финтех решения. Причините са много, но от нас зависи да направим иновациите привлекателни, разбираеми и достъпни за масовия потребител. Това смятаме, че трябва да бъде голямата кауза на всички финтех компании в България. Все пак се говори, че страната може да стане финтех лидер за региона… България разполага с огромен потенциал от гледна точка на добре подготвени специалисти. Все още не можем да кажем, че сме сред лидерите в Европа по финтех разработки и иновации. Имаме няколко силни компании на пазара и ние ги поздравяваме за усилията да развиват средата. Но смятаме, че е налична нужда от една силна екосистема, в която да можем да развием потенциала на повече компании и в крайна сметка да предоставим добър продукт и преживяване на крайните ни клиенти. Финтех се базира на преизползваеми технологии и в България виждаме появата на такива от различни компании, което също ще помогне в развитието.

Адекватни ли са надеждите да станем свидетели на български стартъп, оценен над 1 млрд. долара?

Сякаш всички се надяваме на това и може би всеки стартъп се надява да бъде “unicorn”. Ако имаше точна рецепта, досега щяхме да сме го видели. Със сигурност всяка услуга, която излиза на пазара, трябва да решава проблем на потребителя и тук е ключът – как точно решава този проблем?

Има ли дадени специалисти, които са по-необходими за финтех пазара от други?

Нашите наблюдения и нужди са в тези позиции: Mobile Developer, DevOps Engineer, Software Engineer, Product Manager, Director of Engineering, Marketing, Finance & Accounting, Risk Management, Business Development.

А от гледна точка на технологиите? Има ли по-често използвани, по-необходими?

Mobile app android/iOS, Backend services with .NET, JAVA (Spring boot), or NodeJS, Web application with either Javascript with framework such Angular.js, Vue.js, Relational database SQL Server, PostgreSQL, No-relational database such ElasticSearch for centralized log, Metric server such Prometheus and Grafana, Advanced Messaging
Protocol with RabbitMQ or Kafka, Reporting and Analytics, Deployment with Kubernetes.

Цялото интервю с Пиер Канде е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.  

За да бъдат в крак с непрекъснатия растеж на търсенето, доставчиците на облаци харчат милиони долари, за да увеличават ефективно своя WAN капацитет. В тази игра основната цел е постигането на баланс между използването на мрежата и възможностите ѝ за достъп.

Решението носи името “TEAVAR” – Traffic Engineering Applying Value at Risk, система, която реализира този подход за управление на риска в инженерния трафик. Системата е по-добра от създадените ѝ конкуренти до този момент и поддържа до два пъти повече производителност и помага на доставчиците на облачни услуги да използват по-добре възможностите на инфраструктурата, да се справят при непланирани ситуации като загуба на връзка, прекалено много трафик и т.н.

Информацията е предоставена от Масачузетския институт по технологии