Георги, как постигнахте този успех? Какво се крие зад него?

Причините са наистина много. Не мога да не започна с невероятния екип, който успяхме да изградим през годините. Може да прозвучи като клише, но да намериш правилните хора в правилното време и да им дадеш правилната роля не е никак лесна задача. И ако тези хора ти гласуват доверие за достатъчно дълъг период от време, нещата започват да се случват.

Естествено, не мога да пропусна и положените усилия и непримиримото желание всичко да се случва както трябва. Ако трябва да избера само едно нещо, за да опиша за какво наистина ни е грижа като компания, това неминуемо би било “качеството“. А когато правиш нещо качествено, естествено на правилната цена, пазарът започва да го оценява. Това пък, от своя страна, привлича инвеститорите.

Бих споменал и още няколко важни фактора, които според мен повлияха положително в развитието ни като компания и достигането до този етап. Нагласата ни да не следваме сляпо конкретни добри практики и методологии, например, винаги ни кара да се замисляме кои са конкретните проблеми, с които искаме да се справим, да включваме възможно най-много хора в процеса на дискусия и да вземем решения, които да пасват най-добре на нашата ситуация и контекст. Синхронът ни с нагласата на досегашните ни големи инвеститори да не прибързваме с растежа пък ни осигурява нужното спокойствие и фокус.

Разкажете малко повече за продукта на Documaster и клиентите на компанията.

Всъщност имаме няколко продукта. Общото между тях е че са насочени към сферата на дългосрочното съхранение на информация и най-вече документи. Най-зрелият ни продукт, Documaster, е тясно свързан с норвежкия публичен сектор, където е задължително използването на система отговаряща на местния стандарт за архивиране NOARK. В последните години усилено разработваме и ново предложение под същото име, което е насочено към нуждите на корпоративния сектор. Там фокусът не е толкова върху архивиране, а по-скоро към структуриране и лесно търсене на нужната документация.

Имаме още няколко нишови продукта като Decom, който помага на архивистите да оптимизират процеса по описване на бази данни от SIARD пакети и Arkivplan, който помага на архивистите да описват къде съхраняват и как са структурирани архивите им.

Също така имаме голям екип, който предоставя услуга за миграция на информация от използвана досега система към Documaster. Голяма част от новите ни клиенти се възползват от тази услуга, за да прехвърлят наведнъж документацията си, когато започнат да използват на нашия продукт.

Очаквахте ли оценката на бизнеса на Documaster да достигне това ниво?

Винаги сме вярвали, че ще продължаваме да растем, като не сме си поставяли цели за конкретна оценка на компанията. Тук може би е редно да спомена факта, че в началото на 2020 г. планирахме рунд на финансиране, който обаче пропадна поради несигурността, предизвикана от първата COVID вълна. Тогава двата ни големи инвеститора Summa Equity и Norselab решиха да ни подпомогнат допълнително и да изчакаме пандемията да утихне преди да търсим ново финансиране. Така че може да се каже, че самата инвестиция бе очаквана. Оценката, от своя страна, е базирана на солидните метрики, които показваме като бизнес и големия потенциал, който имаме що се касае до важността на проблемите, които решаваме.

Каква е ролята на българския офис, на локалния екип за този успех?

Офисът ни в София е развойният център на компанията и е най-многочисленият – над 50% от служителите са тук. Тук е базиран и главният ни технически директор, който е и съосновател на Documaster. От откриването на офиса през 2015 г., тук са се взимали почти всички важни технически решения, свързани с разработването на продуктите и цялостната ни технологична стратегия.

Кое е следващото предизвикателство пред Documaster на глобално ниво?

Както вече споменах, имаме доста повече опит в публичния сектор. Вярваме, че следващата крачка за развитието на компанията на глобално ниво е свързана с развитието на продукта ни за корпоративния. След като имахме няколко успешни пилота с норвежки компании от различни индустрии, решихме да се концентрираме върху телекомуникационната. Вече е факт и първото ни партньорство извън Скандинавия, като подписахме договор с компания оперираща в Латинска Америка. Сигурни сме, че имаме много добър product-market fit и скоро ще успеем да привлечем и още клиенти. Въпреки че не приоритет за нас, ще бъде страхотно ако един ден имаме партньори и в България.

Какви са плановете за развитието на българския R&D център в този контекст?

Едно от решенията, което наскоро взехме, бе свързано с фокусирането на отделните екипи. С разработката на няколко продукта паралелно и различната динамика, която те изискват се оказа, че се създават доста предпоставки за неефективност. Затова решихме да предприемем генерална реорганизация, която ще бъде подпомогната и от новата инвестиция, а именно  да отделим разработката на продукти за публичния сектор от тази за корпоративния. В България ще се концентрираме върху първите, като държа да отбележа, че те носят около 90% от приходите на компанията и все още виждаме солиден потенциал за развитие. Това неминуемо ще се отрази и на разрастването на офиса ни, но както и с бизнеса, така и с организацията никога не търсим неконтролируем бърз растеж. Ще приоритизираме конкретни позиции, като искаме да се подсилим там, където наистина изпитваме нужда.

Какви са основните умения, които търсите у кандидатите, които искат да станат част от екипа на Documaster?

Може да се каже, че сме доста селективни що се отнася до наемането на нови колеги. Независимо дали говорим за по-опитен програмист, или за тепърва прохождащ такъв, винаги търсим хора, които да покриват ключови за нас ценности като уважение към труда и личността на останалите, желание да помагаш на другите, ентусиазъм да учиш, да се развиваш и да участваш активно в процеса по разработка.

Естествено винаги включваме техническа задача или интервю, за да добием по-добра представа не само за нивото, но и за начина на мислене на кандидата.

Все още сме в условията на пандемия и не мога да не ви задам въпрос, свързан с работата от разстояние. Каква е политиката на Documaster? Имат ли възможност служителите на компанията да работят дистанционно?

Винаги сме били гъвкави по отношение на работата от разстояние, но никога не сме имали формална политика. И все пак бих казал, че като цяло се стремим към физическия контакт между хората в екипа. Това може би се дължи най-вече на факта, че повечето от нас вярват, базирайки се на пътя извървян досега, че контактът помежду ни в офиса е основополагащ за изграждането на трайни взаимоотношения и фирмена култура. През 2020 година естествено разбрахме, че можем да сме ефективен и сплотен екип, дори и когато работим дистанционно. Сега се опитваме да инкорпорираме плюсовете и на двата подхода, като оставяме всеки сам да избира къде да прекарва работното си време, но все пак гледаме да намерим достатъчно поводи да се събираме и физически. Поне веднъж на месец изнасяме офиса към някоя хижа, както и организираме различни развлекателни събития.

Вие сте успешен мениджър, но в LinkedIn профила ви стои следната информация в секцията “About”: “Just a regular everyday normal guy 🙂 “ Как успявате да поддържате баланса? Какъв е Вашият съвет за професионалистите, които тепърва се насочват към мениджърски позиции и към предприемачите, разбира се?

Този въпрос искрено ме зарадва. Това описание го сложих преди няколко години – не помня кога точно. Беше в израз на нежеланието ми да следвам тенденцията да се опитваш да се представиш по прекалено грандиозен начин на профила си. Доста хора биха се сетили откъде идва цитатът, но все пак споделям и източника https://www.youtube.com/watch?v=5PsnxDQvQpw&ab_channel=JonLajoie

Що се касае до баланса между работа и личен живот, ако разбирам правилно въпроса, мисля че първото нещо, което човек трябва да си отговори е дали иска да има баланс. Това, което имам предвид е, че е напълно ок някой да си каже, че иска да се посвети изцяло на кариерата си, на проекта си, на компанията си за определен период от време. Подчертавам определен период, защото ако се премине една граница, която за всеки е различна, неминуемо се стига до прегаряне. Аз съм от хората, които все пак търсят баланса и се опитват да разпределят адекватно времето си между работа, семейство, хобита и други активности, което включва доза планиране и дисциплина. Доста ми е повлияла една презентация, която още в ранните дни на кариерното ми развитие ме накара да се замисля за баланса. Ако трябва да дам съвет, то неминуемо ще бъде от нея, така че давам кредит на Джеймс Лафърти за идеите. Една например е, че не трябва да се залъгваме, че можем да балансираме повече от 5 роли наведнъж без да правим компромиси с някоя от тях. Под роля може да разбирате всяко дългосрочно взаимодействие с някого или нещо, например „съпруг“, „баща“, „служител“, „активно спортуващ“.

Снимковият материал е предоставен от Documaster.

Г-н Тошев, Вие сте обвързан с българския офис на Акронис, още от създаването му през 2018 г. Как протече стъпването на компанията в България и как изглеждаше тогава българската ИТ сцена?

Акронис разглеждаше варианти за отварянето на европейски развоен център от няколко години и България беше една от опциите. Тогава бях собственик на Т-Софт, аутсорсинг компания, която си партнираше с Акронис повече от 5 години. Съвсем естествено качеството на българските ИТ специалисти, членството в Европейския съюз и данъчната система бяха оставили София като един от финалните претенденти за новия офис. Партньорството с Т-Софт тогава със сигурност изигра също съществена роля в избора, тъй като имаше екип, върху който подобен център да започне изграждане. След решението за придобиване на Т-Софт ни отне около 6 месеца да подготвим дейността и да стартираме плановете за развитие на офиса. Тогава, както и сега основното предизвикателство пред фирмите е липсата на достатъчно специалисти.

Изминаха две години от създаването на Акронис България. Как бихте определили прогресa на компанията оттогава?

Чисто формално като растеж мисля, че цифрите са добри – от 20 до 300 за 2 години. В допълнение смятам, че Акронис успя бързо да се справи с адаптацията и в резултат да се включим активно в множество инициативи за подобряване на средата. В това число са презентации в различни технологични групи, ИТ курсове в университети и дори организиране на нова технологична конференция – Acronis Cyber Protection Developer’s Conference.

Каква е важността на българския офис за световните операции на Акронис?

Тя става все по-голяма с всеки изминал ден. В момента в София се работи по различни компоненти на всички продукти на компанията. Също така се извършват значителна част от дейностите свързани с разработка, поддръжка, продажби и маркетинг на тези решения. Нашите ИТ специалисти придобиват знания по целия цикъл на производството на софтуерни продукти. Акронис е една от малкото фирми в София, в която се дава възможност не просто да работят по поддръжката на една или друга функция, а да бъдат съществена част от създаването на нови решения от световна класа.

В българския R&D център работят над 300 служители, а знаем че през 2018-та година сте стартирали с 20 човека. Каква е формулата за успешното привличане на талант и същевременно на задържането му в компанията, в условията на сериозна конкуренция на пазара на труда?

България се развива с бързи темпове от една типична аутсорсинг дестинация към място за създаване на световни продукти. Смятам, че все повече специалисти се мотивират не само от заплатата, която една фирма предлага, но в по-голяма степен от възможностите за учене и участие в разработката на нови технологии и решения. Акронис предлага именно това.

Цялото интервю с Пламен Тошев предстои да излезе в ЧАСТ II на специалното издание “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

Може ли в България да се развива успешен бизнес? Какви са плюсовете и минусите?

Разбира се, че може. Факторите, които помагат са много добрата ИТ инфраструктура, наличието на талантливи специалисти с международен опит, нисък плосък данък, относителна стабилност, подобряваща се градска инфраструктура. Също така природата и географията на България предлагат фантастични възможности за отдих. Още един факт, който е от изключителна важност – нашите ИТ специалисти си останаха (или се върнаха) в родината. Вярно е, че трябва да им плащаме конкурентни заплати, но талантите са на родна земя. Много е жалко, че това не се случи в много други отрасли на индустрията.

Повече бенефити или по-високо заплащане е приоритет за служителите?

Това е много сложен казус. Въпрос по-скоро на изкуство е да се намери разумен баланс. Основната трудност е да се определят бенефити, които да могат да се ползват от почти всички колеги. Също трябва да се има предвид, че нашите колеги сравняват предимно заплатите с приятелите си от другите фирми. По-рядко бенефитите. Най-важното е да не се забравя, че целите са различни. Заплатата е заслужено възнаграждение за изпълнени задачи, докато бенефитът е жест на компанията с цел да подобри качеството на живота на нашите колеги. Да се създаде атмосфера на приятелство и комфорт, както и да се постигне по-умерен work-life баланс.

Цялото интервю с Виктор Андонов предстои да излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.

Компанията е на пазара от години, като разработва системи за работа в реално време, с няколко основни предназначения:

• Събират и обработват процесната информация, постъпваща от обектите;
• Да контролират технологичния процес;
• Да предоставят на операторите достоверна, актуална и пълна информация;
• Да предоставят на операторите възможността за контрол и управление чрез визуализиране на процесите и диалог със системата;
• Да формират команди за автоматизирано управление на процесите и др.

RobCo работи предимно по проекти на немското автомобилостроене, с производители като VW, Porsche, Lamborghini, Audi, BMW и други. Компанията е наследник на Института по кибернетика и Института по комплексна автоматизация – занимаващи се с цялата автоматизация и управление на около 2500 фабрики в България. Но освен разработваните от нея решения в областта на телемеханичните системи, RobCo изкара интересен симулатор, който може да бъде използван освен от автомобилните производители, то и от образованието, като помага в обучението на ученици и студенти. Но какво представлява?

“Имаме симулационна фабрика – един общ свят, в който обектите са подредени по функционалност, като са обвързани технологично. Това представлява поточна линия, цех, фабрика – въпрос на преценка и нужда. Целта е да обучава децата, като интегрирахме и игрови елемент, тъй като по този начин е по-интригуващо. Всяка машина притежава възел за управление,” споделя Теодор Георгиев. “Проектът е многопластов и интересното е, че клиентите като Volkswagen, Skoda и др. ще могат да прегледат своята виртуална фабрика, която предстои да бъде изградена. Но освен демонстрацията на фабриката, симулаторът използва и техния стандарт на производство, което е много строго специфично”.

Наблюдението в симулатора може да бъде first и third person, като при селектирането на даден обект във фабриката, страничният свят може да се разглежда, тъй като се върти около обекта. Теодор споделя, че за създаването на симулатора е използван Unreal Engine, C, C++, Python, както и аналитична геометрия. В момента версията е Pre Alpha, но работа по нея предстои.

“Искаме да видим какъв интерес можем да събудим. Автомобилните заводи в момента са в шокова ситуация поради пандемията, но пък симулатора може да се използва за образователни цели. По този начин искаме да вдигнем духа на училищата, като вече имаме няколко сключени договори. Например, хората в механотехникумите са специалисти, но са някак отхвърлени от всякакъв вид развойна дейност – напоследък никой не иска да учи в тези училища. Опитваме се общо да повдигнем нивото. Всъщност, във симулатора влагаме целия ни опит от другите проекти, по които работим. Мога да дам и пример с това, че сме подизпълнители на Siemens и реално, половината станции на софийското метро използват наше управление,” сподели Теодор Георгиев пред DevStyleR.

Презентацията на RobCo-SimPro можете да видите на следния линк.

Мениджърският екип на топ компанията

Scalefocus откри ново офисно пространство за четвъртия си офис в България. През 2018 година във Варна беше открит самият развоен център, който компанията отвори у нас след офисите си в София, Пловдив и Бургас. Проектът по създаването на новия офис продължи около година, през което време пространството беше обогатено с най-модерното оборудване, 2 co-working пространства и възможности за така наречените stand-up работни станции, голяма зона за почивка и разпускане с различни опции за забавление и 4 зони за съвместна работа, провеждане на срещи и колаборации.

Стратегическото позициониране на компанията в морскaта ни столица продължава да бъде насочено към развитието на града, като в същото време подпомага бизнеса и засилва възможностите за силната IT общност там. Scalefocus стана официално и една от големите компании, подкрепящи тази кауза, като подписа Меморандум за сътрудничество и партньорство за реализиране на потенциала на Варна като Град на Знанието в инициатива организирана от Община Варна. В добавка към това, за компанията е много важно да осигури на своите служители модерен сборен пункт, в който, дори във времена, позволяващи иновативния модел на “работа отвсякъде”, служителите да разполагат с едно от най-добре изградените, уютни и светли места за работа, където да показват най-доброто, на което са способни в професионален план.

Новият офис е обогатен с най-модерното оборудване

Новият дом на варненския офис на Scalefocus заема целия трети етаж в една от най-иновативните сгради, на ул. Ян Палах 12.

Scalefocus залага на ускорена дигитална трансформация, чрез която от традиционна фирма в сферата на софтуерните услуги преминава към модел, предлагащ на клиентите си директни решения. Фокусът на компанията върху иновативните решения, носещи бързи резултати не е нов, но процесът по разработката на още такива се засилва все повече. Така клиентите и партньорите получават необходимата гъвкавост и добавена стойност, които пък водят до конкретни бизнес резултати. В същото време, посоката към поддържането на висок ръст остава и наскоро Scalefocus влезе в класацията Deloitte Technology Fast 500, отличаваща най-бързо растящите 500 фирми в технологичния, медийния и телекомуникационния сектор за Европа, Близкия Изток и Африка.