Г-н Драгоев, какво означава за вас тази награда? Компанията е доста млада – на около година, а вече има това сериозно признание на бранша и БАИТ. 

Наградата е много важна, защото в началото на всеки стартъп за екипа му е хубаво да има някакво признание. Знаем, че едно такова начинание стартира на мускули и е съществено да се развива много бързо, много успешно и много добре. Когато всичко това се случва, то няма как да не сме доволни. Външното признание от авторитетна организация, която да оцени постигнатото, прави нещата съвсем други. На 13 март се навърши една година, откакто работим по проекта формално, но ние го действаме от по-дълго време. Тази награда ни дава сили да продължаваме напред и да се развиваме още по-бързо.

Това е първият ден от извънредното положение. Явно началото на тази криза, то за вас е било началото на нещо хубаво. 

Абсолютно е така. 

Какво представлява ONDO в повече детайли? Вие сте млади хора, които решават да се занимават с технологии в сферата на земеделието. 

ONDO има много интересна история. Тъй като живея в къща, имах нужда да си автоматизирам поливането и се свързах с Ивайло Енев (съосновател на ONDO), с когото сме състуденти. Така започнахме да се срещаме все по-често и да обсъждаме идеята. ONDO е измислен по начин, който да е достъпен. Съществуват системи за прецизно земеделие, но те са изключително скъпи и интуитивни. Всички от екипа имаме ИТ бекграунд и Ивайло, който е съосновател, притежава над 10 години опит в сферата на прецизното земеделие. Така общо покриваме както хардуерни, така и софтуерни технологии. Тази комбинация ни позволи да стартираме лесно и това да бъде успешен продукт. Но трябваше да разберем дали имаме потенциал или идеята е добра само в нашите глави. Ивайло има много добър поглед върху това какви нужди имат фермерите, което пък е важно за изграждането на нашето решение. Всички говорим за дигитализация, но ако не намерим езика, на който да направим идеята разбираема за фермерите, то тя би била обречена на неуспех. Тогава направихме голямо усилие, като разговаряхме с клиенти и продавахме продукта така, сякаш той вече съществува. Има крилата фраза в стартъпите – fake it till you make it. Ивайло имаше пътуване до Македония, където разговаря с един потенциален клиент. В началото ползвахме допълнителни контакти, за да стигнем до първите си клиенти. Направихме сделка, за която нямахме много време за изпълнение – това бе и момент на отрезвяване – когато нещата станаха истински. Ако това бе една идея до преди това, която на хартия и в нашите глави изглеждаше розово и прекрасно, то изведнъж имахме клиент, който дори бе платил аванс и се изискваше конкретен краен срок за реализация. Може би в началото на март 2020 г. успяхме да отидем до Македония, преди да затворят границите. Този първи клиент бе изключително важен, защото решихме неговия проблем за доста къс период от време и той видя ползата от такава система още на първата си реколта. А също така е и агроном и разбира нещата, и това да отговорим на очакванията му бе предизвикателство.  Тук трябва да призная също, че COVID изигра добра роля, защото времето ни подпомогна и успяхме да направим допълнителни неща за следващи клиенти. Естествено имаше и страничен ефект – нивото на продажби спадна, защото това е бизнес, който иска лично отношение. Трябва да отидеш на място и да видиш фермера – как изглежда нуждата му и каква система е необходима. Знаем също, че не можеше и да се излиза от София в даден момент. Но ето, че за по-малко от година успяхме да направим около 12 клиента.

А какво представляват системите – какви проблеми решават?

ONDO е една цяла платформа, която решава земеделски процеси. Специално в сферата на напояването и наторяването може да бъде използвана както за оранжерии, така и навсякъде, където се отглеждат култури. Единственото изключение са зърнените площи- при тях може да се наторява само царевица. Но ние покриваме всичко друго – овощни градини, малини, къпини – всичко може да се напоява прецизно. ONDO всъщност е самият умен контролер, който прецизира поливането и процесът на наторяване. Но хората, като чуят „наторяване“, си представят всякакъв вид химикали, които карат растенията да растат много, но е вредно. Ето че и на мен ми бе интересно да разбера от нашия агроном, че наторяването е процесът, по който ние храним това растение, както ако решите да ядете здравословно, това влияе на вашето физическо и духовно състояние. Липсата на витамини и минерали за растението се отразяват на неговия растеж. Когато кажем прецизно наторяване и напояване, имаме предвид процеса, в който ние отглеждаме растението в среда, в която то се чувства най-добре. Но не трябва и да се преторява – отглеждаме растенията точно с лимита, който е от полза. Когато четем по форумите, забелязваме, че всеки иска да се храни „био“, но правилното хранене трябва да води и до много високо качество. Знаем също, че е важно да се постигне стабилен климат. Ако отглеждате зеленчуци, това не трябва да се случва при прекалено висока температурата, например, защото те спират да се развиват както трябва. Съответно, в оранжериите има различни механизми за поддържане на този климат.
Обикновено това са проветрители, които се отварят физически, така че топлият въздух да излезе от оранжерията. Ако това не е достатъчно, в горещите летни месеци, се използва и средство, което прави много фина мъгла и самото изпаряване сваля температурата. Съществуват и така наречените слънчеви екрани, които при твърде висока радиацията от слънцето, се разпъват. Има и най-различни циркулационни радиатори. Ние обхващаме всички тези устройства, които са инсталирани в оранжерията и в следствие на автоматизацията по лесен и иновативен начин фермерите могат да зададат параметрите, които системата да управлява и поддържа спрямо културата. Нещата да се случват автоматично.

От чисто технологична гледна точка как работят системите? Хардуер, софтуер, какви технологии използвате?

Ние сме софтуерна компания и искаме да си останем такава. Нашата добавена стойност не е в производството на хардуер. Но с времето реалността ни научи, че искаме или не, трябва да произвеждаме някаква част от хардуера. Компонентите, които използваме за изграждане на нашите устройства, са от доставчици, познати на пазара. Те предлагат industrial-upgrade оборудване, поради причината, че правейки ONDO достъпен, то той трябва да е и достатъчно стабилен като работа. Да има минимално обслужване или никакво дори. Поради тази причина самият контролер се базира на industrial-grade Raspberry Pi с compute module 3 и залагаме на автоматизация, базирана на Schneider Electric. В началото направихме прототипа на Node.js, frontend-а бе с React. Но в момента тече процес на мигриране от Node.js към .NET Core. Най-важните причини за това са стабилност и предвидимост на работата. Тук мога да отбележа, че от други проекти сме забелязали, че когато работим с езици и фреймуърци, идващи от големи компании, то тогава те се посрещат много по-радушно от хората. Когато кажеш: „цялата сигурност, цялата автентикация, защита на данни и т.н. се базира на тази компания“, това работи за нас повече. Когато фермерите чуят Microsoft, много добре знаят за какво иде реч. Докато когато чуят Node.js – не. Самата облачна част също е на Microsoft. За нас е важно да минимизираме технологичния аспект и да се придържаме към колкото се може по-малко технологии, защото в противен случай ще са ни необходими хора, които да работят и поддържат тези различни технологии.
Друго, което се оказа изключително полезно, е да имаме система за безжично управление на клапани. Например, ако на поле от 800 дка решението е да дърпате множество кабели, което не е много удобно. Ние разработихме наша система – Airpoint, чрез който може се управляват до 4 безжични клапана с батерия, която издържа един сезон. Отделно към всеки такъв Airpoint поддържаме 3 сензора за почвена влажност. Те се монтират вертикално, като по този начин в близко бъдеще ще планираме и поливането по зони и всичко ще е задвижвано от поведението на сензорите. Използването на ресурси е част и от въпросната „Зелена сделка“– колкото по-оптимално се използват, толкова по-добре. Насищайки едно поле със сензори, целим точно това. За airpoint-ите стъпихме на една не толкова популярна технология – IQRF, но тя може да създава mash network с до 250 устройства. Представете си, ако всеки от тези 250 airpoint-а контролира 4 клапи, то колко вода може да излеем. Избрахме IQRF, защото той offload-ва нас от управлението на цялата мрежа. Работи изключително добре и вече имаме направени първите бройки.

Доколко България е развита откъм технологии за агросектора? Сякаш още не е толкова популярно?

Ако говорим зеленчукопроизводството и оранжерийното производство, то технологии има, но самият факт, че те не са достъпни, пречи на това в България и региона те да навлизат бързо. От друга страна, самите хора са скептични и не ги познават. За един земеделец думата дигитализация и дигитална трансформация може да звучи много плашещо, въпреки че това чисто икономически ще му промени бизнеса. От тази гледна точка предизвикателствата, които срещаме, са свързани с недостатъчното ниво на информираност за дигитализацията, нейните възможности, защо е важна и как би се отразила. От опита, който имаме, България има доста високо ниво за интегриране на системи за автоматизация в сравнение с други европейски страни. Но имайте предвид, че ние сравняваме големите играчи, а малките и средни фермери са около 80% на съществуващия пазар, можем да кажем, че нашият пазар е много „underserved”. Помага ни това, че фермерите в България виждат как все по-трудно успяват да бъдат печеливши и как предизвикателствата, свързани с климат и липса на вода, ги карат да мислят как да имат по- стабилно производство. Прецизното земеделие решава именно тези проблеми. Когато фермерите видят, че едно такова решение би могло да ги извади на печелившия път и да им гарантира устойчиво развитие и предвидимост, те вече са много по-отворени да питат, да се интересуват и да внедряват. Нашите първи клиенти са ни изключително важни, защото това са хора иноватори – отворени са към нови идеи и към поемането на риск. Знаем, че внедряването на система за първи път си е риск. Но тези ключови хора вече са ни клиенти и ни помагат да достигнем до още такива. Интересното е, че другите фермери около тях ги гледат като ролеви модел за това да започнат да се интересуват и да прилагат автоматизация. Именно това прави цялата ситуация win-win. Фермерите са доволни, че излизат от червената зона и вдигат марджините, за нас пък остава удоволствието да създаваме решения, които да ги правят спокойни и стабилни.

В исторически план България винаги е била земеделска страна и имаме и добрите фактори като климатичните условия. Все пак някак производството не е на нивото, на което може да бъде. Поне това е популярното мнение – вкарваме продукти от чужбина, които могат да се произвеждат и тук, и са характерни за региона. Освен това има и много необработвани площи из страната. Явно земеделският бизнес не е толкова привлекателен от чисто предприемаческа гледна точка, а може би и защото е свързан с тежък физически труд, хората се плашат. Но възможно ли е технологиите да повдигнат реномето и привлекателността на този бранш, така че той да привлича повече хора, така че да има повече производство и конкуренция?

Абсолютно. Това е единственият възможен път. Всъщност, едно от нещата, поради които земеделците имат нужда от автоматизация, е липсата на кадри – на хора, които да се занимават с това. От друга страна, масово всички започват да се интересуват с какво се хранят, откъде идва продукцията, какво е качеството, био ли е, и т.н. Това пък кара и много млади да се занимават с биоземеделие и с отглеждане на продукти, които не са толкова характерни за България. От една страна, съществуват земеделците /и те нарастват на брой/, които казват „хайде да направим земеделието модерно“, от друга страна, ги има вече и тези като нас, които предлагаме автоматизация. Тук трябва да споменем, че е съществено и това, че България е малка страна, защото когато можем да отидем от единия до другия край на държавата с кола за 5 часа, то по-лесно можем да обслужваме. Самото земеделие все повече и повече става и фокус за ЕС. А пък и COVID предизвика много въпроси по веригата на доставките. Представете си до какво водят едни затворени граници. Следователно с тази икономическа несигурност и този хубав наш климат, благодатен за земеделие, най-рационално би било да инвестираме в това, което притежаваме. Интерес има и това означава, че той ще се разпростре не само оранжерийно или като производство, но и технологично. И така хората, на които не им се занимава с тежък физически труд, което не звучи привлекателно, ще могат да роботизират. Има изключително интересни разработки например за събиране на малини и къпини. Светът се развива в тази посока и ние вярваме, че България може да стане абсолютен лидер в автоматизацията и модерното земеделие поне на регионално ниво. А защо не и на глобално?

Както се казва, България е идеална за дигитализация, защото има плачевна нужда от нея. Затова би било чудесно да се виждат повече обединени решения между най-бързо развиващия се бранш и този с най-големи традиции.

Аз съм наистина сигурен, че в следващите 5 години ще наблюдаваме бум на дигитализацията. Има много добър икономически ефект за самите земеделски стопани. Въпросът не е само да копаеш, а да имаш и полза. Също така, все повече хора искат да се хранят с качествена продукция. Това е невъзможно да се постигне с продукти от другия край на света. Самият факт, че има транспорт, значи че един продукт е отглеждан или бран по-зелен, за да не се разваля, докато стигне до щанда. Колкото по-къси са веригите за доставки, толкова по-добре. А например от оранжерия в Югоизточна България се бере сутринта и след няколко часа, на което и да е място в страната – закаран свеж продукт. Това е нещото, към което трябва да се целим. Земеделието е и много благоприятно да се използват автономни машини или изкуствен интелект – за борба с болести, за развитието на даден продукт, за узряването му и пр. Вече има и решения, базирани на снимки от сателити. Можем да си представим докъде могат да доведат технологиите, предоставяйки ни повече информация, която пък да се приложи в действие.

Какъв е пътят на успех за един стартъп в България и какви са насоките, които трябва да се спазват? Има много стартъпи, които не успяват да прескочат бариерата от първата една, две години, а ето че вашият се развива успешно.

В интерес на истината, това ни е третият стартъп. 

Значи се изисква постоянство? 

Оценявам това, което научихме с първите си стъпки, които доведоха до сегашния момент, в който всичко се случва както трябва. Дори и първият стартъп да го определяме като несполучлив, то той всъщност е, защото ни е помогнал с натрупано know-how. Когато се създава технологичен стартъп, е важно founder-ите да имат определени различни роли. Единият трябва да поеме технологичната роля – това е човекът, който откъм ИТ да знае как да разработи идеята. Другият трябва да има познания в съответната област, в случая земеделие – да разбира проблемите, процесите и нуждите в сферата. Разбира се, трябва и някой, който да се грижи за финансовата част на нещата – да изработва бизнес модела, да набавя финансиране и пр. При първия ни стартъп направихме грешката да имаме изключително добро технологично познание и изпълнение, но нямахме domain knowledge, тъй като стартъпът ни бе насочен към индустриалната автоматизация. Този урок го научихме по трудния начин. Има, разбира се, и множество други фактори, които трябва да се вземат под внимание. Например, внимателно да се преценяват фалшивите положителни сигнали. Човек трябва да знае кога да спре да се залъгва, че стартъпът има потенциал и да си даде време за премисляне и анализ. За финал мога да кажа само – следвайте lean startup-подхода в първата една година и не се страхувайте от промяна.  

Г-н Герджиков, разкажете ни за старта на кариерата Ви. Какво ви насочи към ИТ сектора?

Винаги съм се интересувал от електроника и техника. Като дете попаднах на една детска книжка за роботика в книжарницата. На последните страници имаше тема за програмиране на робот на „Бейсик“ за „Правец 16“ . Също така бях възхитен от робота „Робко 01“, който можеше да поставя пинг-понг топче в консерва. Тогава имаше така наречените „кръжоци“ по техника в местния „Младежки дом“, както и добра техническа литература в библиотеките. Като дете нямах пари за касетофон и сам си сглобих и запоих първия Hi-Fi усилвател с тонколони от стар телевизор. Него го свързах към компютъра, за да пускам MP3-ки. За мен хардуерът и софтуерът винаги са вървели ръка за ръка. За младите хора днес има много повече възможности за експериментиране, например работа с Arduino и Raspberry PI.

Какъв е пътят от разработчик на софтуер до Senior IT and DevOps Manager в една от водещите компании в бранша – PokerStars?

На първо място човек трябва да е комуникативен и да обича да работи с хора. Не всички, които са технически грамотни, обичат или могат да работят добре с хора. Това е моята суперсила. За един мениджър е важно да има и емоционална интелигентност, познания по психология, емпатия. Един от най-полезните курсове, които посетих, беше за културните различия на различните националности. Това много ми помогна да водя успешно международни проекти. Колкото до позицията ми, то след 15 години в индустрията, тя е някак логическо
продължение на моята кариера. Но аз също се интересувам от психология и личностно развитие, което ми помага да разбирам себе си и колегите по-добре. В свободното си време водя и различни тренинги, или обучавам стажанти. Да виждам как хората израстват с моя помощ е много удовлетворяващо.

Какво, според Вас, определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

За мен една компания е успешна, когато хората от един екип се чувстват като най-добри приятели и в понеделник идват с желание в офиса, за да се видят с колегите. Трябва да има и баланс между работа и свободно време, и компанията да полага усилия хората да се чувстват специални, обгрижени и сплотени. Няма компания, която не иска да задържи най-можещите си хора.

Цялото интервю с Тони Герджиков предстои да излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

„Може да седи под коледното дърво и… ако отворите подаръците си в 9 часа, до 10 часа можете да седите пред телевизора си с компютър“, казва основателят на Raspberry Pi, Ибен Ъптън в интервю преди представянето.

Форматът на Raspberry Pi 400 веднага напомня за ранни домашни компютри като BBC Micro или ZX Spectrum и това не е случайно. Въпреки че малките компютри на Raspberry Pi се превърнаха в популярен инструмент за любителите да правят всичко – от изграждането на евтини приемници AirPlay до автоматизирането на интелигентни домове, в основата си те са проектирани като достъпни компютри, за да помогнат на децата да се научат да кодират.

„Визията за Raspberry Pi винаги е била да примами хората да купуват компютър и след това да ги подмами да станат компютърни програмисти“, казва Ъптън. „Това се случи на мен, бях изкушен да купя BBC Micro и изведнъж станах софтуерен инженер.“

Освен клавиатурата и форм-фактора, Raspberry Pi 400 е много подобен на миналогодишния Raspberry Pi 4. Той има малко по-бърз четириядрен 1.8GHz ARM Cortex-A72 процесор, в сравнение с 1.5GHz на Pi 4, 4GB RAM, Gigabit Ethernet, Bluetooth 5.0 и 802.11ac Wi-Fi. Има два микро HDMI порта, които могат да извеждат до 4K / 60Hz, два USB 3.0 порта и един USB 2.0 порт. Захранването е чрез USB-C порт, има слот за microSD карта за съхранение и има GPIO header за свързване на различни по-специфични устройства.

В зависимост от това в кой регион го купувате клавиатурате е със 78 или 79 клавиша и има подобен дизайн на повечето компактни клавиатури за лаптопи. В началото ще има шест различни варианта – UK, US, German, French, Italian, и Spanish, но Ъптън споделя, че скоро ще има допълнителни версии за норвежкия, шведския, датския, португалския и японския пазар.

Ъптън споделя също, че подходът на компанията е бил вдъхновен от това как производителят на компютри Acorn Computers използва самостоятелната си клавиатура като основа за компютъра Acorn Atom.

„На кого трябва да помогне? Трябва да помогне на всеки, който се нуждае от компютър “, споделя Ъптън „Pi 400 е предназначен за деца, възрастни и дори за бизнес“.

Според думите на Ъптън всъщност това е една от причините, поради които Raspberry Pi 4 и Pi 400 имат два HDMI изхода, защото много бизнес потребители използват по два монитора.

Въпреки това Ъптън признава, че розово-бялата цветова схема на Pi 400 няма да е по вкуса на всеки бизнес. „Ще трябва да го направим в сиво и черно и това ще разбие сърцата ни“, шегува се той.

Преди няколко години може да звучеше нереалистично да мечтаем за офис с ARM-базирани компютри, когато до голяма степен се смяташе, че процесорите са с твърде ниска мощност за нещо освен телефони и таблети. Обаче след година Apple ще започне да сменя архитектурата на своите компютри Mac и това бъдеще вече не изглежда толкова абсурдно. В дългосрочен план Ъптън казва, че промяната трябва да стимулира повече разработчици да направят или оптимизират своя софтуер, за да работи по-добре на ARM, и че каквото и да се случи с macOS, вероятно ще бъде от полза за екосистемата с отворен код и в крайна сметка за Raspberry Pi.

Raspberry Pi 400 винаги ще бъде компютър с Linux. Това е идеално, ако сте някой, който иска да се научи да кодира, но все пак ще бъде тъжна бариера за много собственици на Windows и Mac, които търсят проста машина за ежедневни компютърни задачи.

Raspberry Pi 400 се предлага от днес. Комплектът от $ 100 вече е достъпен във Великобритания, САЩ и Франция, като следващата седмица ще бъде наличен в Италия, Германия и Испания. Междувременно без допълнителните аксесоари за $ 70 вече е достъпна във Великобритания, САЩ, Франция и Германия и идва в Италия и Испания следващата седмица. Индия, Австралия и Нова Зеландия ще последват до края на годината.

Как премина вашето участие на Hack TUES?

Стефан Антонов, 12 Г: Когато се събрахме в първия ден, тогава по-голямата част от отбора за първи път видя радиото на което ще работим. Въпреки това, имахме готова идея какво ще правим и веднага се захванахме със задачите.

Илиана Генова, 12 Б: Хубавото бе, че всеки от нас знаеше точно какво прави и поради тази причина ни бе много забавно по-скоро, вместо напрегнато, както е обикновено по хакатони. Не чувствахме, че времето ни притиска и сме доволни от това, което направихме.

А какво представлява проектът “Пейо”?

Стефан Антонов: Това е преработено 60 годишно българско радио, което работи с Raspberry Pi и може да пуска онлайн радио, локална музика и Spotify. Може да се управлява или през хардуерните бутони на самото радио, или през уеб приложение.

Венелин Атанасов, 12 Г: На този етап функционалностите, които постигнахме за три дни, са това. Но в бъдеще смятаме да добавим интеграция с Google асистент – всичко това да става с гласови команди, както и да възстановим оригиналния усилвател на радиото, тъй като все пак е на 60 г.

Сложна ли е разработката на такъв проект?

Венелин Атанасов: Основните предизвикателства бяха свързани с хардуера – с това да накараме оригиналните бутони на радиото да работят. Търсехме върху платката къде правят контакт, което бе най-сложната част.

Боряна Стефанова, 10 А: Накрая имахме малко критична ситуация с времето и не бяхме сигурни дали ще успеем да завършим проекта, но се радваме, че все пак успяхме.

Илиана Генова: Тъй като разработвахме софтуера и хардуера отделно, то накрая трябваше да ги свържем и там бе малко по-напрегнатия момент. Всичко останало бе много забавно.

Получихте ли помощ от менторите? И откъде всъщност, ви хрумна идеята за Пейо?

Стефан Антонов: Реално не сме получавали помощ от тях. Не ни бе необходима и успяхме да се оправим сами.

Венелин Атанасов: Колкото до идеята, тя бе предложена от мен, тъй като имах радиото, но не работеше и само заемаше място. В даден момент реших, че трябва да стане нещо от него и се спряхме на идеята основно, защото имахме абсолютно всички части. Предвид затруднената ситуация, именно поръчването на части и чакането са малко несигурни и можеше да стане сложно. Всъщност, това, че вече разполагахме с тях, доста улесни идеята.

Смятате ли да продължите работа по проекта и какво е бъдещето му?

Стефан Антонов: Ние вече продължаваме и дори сме добавили доста нови неща.

Венелин Атанасов: Обмисляме различни варианти за бъдещето на радиото. Най-напред искаме да го превърнем в един софтуерен продукт, който хората да могат да използват, за да възстановят радиата си много лесно. Другото нещо, за което имаме планове, е хардуерен модул, който всеки да може да инсталира в радиото си.

Кои други проекти ви направиха впечатление от хакатона?

Стефан Антонов: Категорично бихме казали отборът, който всъщност спечели – FAnton. Ние ги познаваме лично и определено са свършили чудесна работа. Техният проект за drop delivery system, използва много различни технологии.

Илиана Генова: Още повече, че всички технологии, които бяха използвали бяха много нови и сложни и от тази гледна точка е впечатляващо, че са успели да ги приложат в рамките на три дни.

Боряна Стефанова: Те ни впечатлиха най-много и всички им стискахме палци.

Как се отрази работата тази година, вследствие на това, че всички са онлайн, не са в една зала? Имаше ли забавяне на работата?

Стефан Антонов: Определено е по-различно от други години, но от гледна точка на работата, мисля, че можехме да се фокусираме много повече. Не се разсейвахме с други проекти и странични неща и бяхме изцяло насочени по дейностите около собствения ни проект.

Илиана Генова: Много е приятно, когато всички сме в една сграда, тъй като можеш да обикаляш и да наблюдаваш как всички твои познати и приятели разработват проекти. Това си има своя плюс. Но пък, когато само ние се събрахме, липсваше целият шум, цялото разсейване и работихме доста по-продуктивно. Можем да кажем, че ни хареса.

Боряна Стефанова: Все пак, като цяло предпочитаме старата форма, присъствената.

Доколкото разговарях с един от менторите, той спомена, че присъствената форма е една очарователна лудница…

Венелин Атанасов: Абсолютно е така. В онлайн формата атмосферата не е същата.

Смятате ли да се включите в следващото издание? Поне тези, които не сте 12 клас.

Боряна Стефанова: Определено смятам да се включа, както в 11-ти, така и в 12-ти клас. Ако не като участник, то поне в организацията.

Стефан Антонов: Всъщност, този Hack TUES бе предвиден за миналата учебна година, но поради ситуацията не се проведе. Така че, през март 2021 г. ще има нов Hack TUES, в който дори и тези, които сме 12 клас, ще можем да участваме.

А имате ли планове за след 12 клас? Ще учите още, ще работите?

Венелин Атанасов: Аз лично смятам да запиша в университет – Техническия или Софийския, но и задължително смятам да работя.

Стефан Антонов: Мисля, че това важи за всички ни.

Много хора смятат, че ако си участвал в Hack TUES и си сред победителите, то фирмите забелязват таланта и ако отидеш на интервю, доста лесно могат да те вземат на работа. А и самото училище дава силна техническа култура.

Венелин Атанасов: Така е. А и освен наградата за второ място, ние получихме и награда от TelebidPro, както и една от организацията, за най-добра презентация. Фирмите активно участват като спонсори и помагат за организирането на събитието, но освен това и гледат с интерес това, което се случва.

А трудно ли се подготвя презентацията?

Илиана Генова: Не е толкова лесно, защото имаш само 10 минути да се вместиш – времето е малко.

Боряна Стефанова: Но все пак успяхме да се вместим съвсем успешно.

Сред победителите сте, така че явно всичко е било успешно.

Ако имате устройство, което не използвате, можете да го включите в подкрепа на изследователите в борбата срещу COVID-19. Освен лаптопи не трябва да забравяме и останалите малки компютърни устройства, които може да не са толкова мощни, но също могат да са полезни, ако са много.

Във видеото ще видите как да свържете Raspberry Pi през Ubuntu, но са възможни и други начини. Eдин от най-популярните проекти за изследване на коронавируса e Rosetta@Home. Това е проект за прогнозиране на протеиновата структура, управляван от платформата Berkeley Open Infrastructure for Network Computing (BOINC) във Вашингтонския университет.

Rosetta@Home има за цел да предвиди докинг на протеини и да проектира нови протеини с помощта на около 55000 активни доброволно включени компютри, обработващи средно над 494 953 GigaFLOPS към 26 март 2020 г.

В близко бъдеще се планира и поддръжка на Raspberry Pi с Ubuntu 18.04 LTS. Това вероятно ще се осъществи по време на следващата версия на HWE актуализацията, която идва с Linux 5.3. В момента Ubuntu 19.10 поддържа едновременно 1GB RAM и 2GB Raspberry Pi 4.

Single-board микрокомпютърът е ъпгрейднат с micro HDMI портове, позволяващи свързването с два 4K монитора, работещи на 60fps. Тази визуална мощ е подкрепена от 1.5GHz Broadcom BCM 2837 четириядрен SOC. Една от красивите подробности около продукта е, че въпреки умножената му функционалност, за разлика от Pi 3, стойността му не е безсмислено покачена. Даже напротив – базовият модел от 1GB RAM пристига срещу 35 долара, а по-силните варианти от 2GB и 4GB RAM се увеличават с по 10 долара. Идеята е продуктът да е максимално достъпен.

Числата около Raspberry Pi 4 са наистина впечатляващи. Компютърът не само издържа на всички тестове, но процентът с който бууства над Pi 3 е 413%. Скоростта на четене и писане на RAM паметта също е завишен от предшественика със съответно 51 и 54%. Но въпреки всички добри показатели, ако едно устройство няма достатъчно добра памет, няма да се представя добре, независимо от честотите на процесора. С Pi 4 такъв проблем не съществува, защото трансферът на информация се случва с 50Mbps, което е двойно повече от предния модел. Ако пък разполагате с USB Flash drive или външно SSD, то тогава теоретичната скорост, която може да се достигне, възлиза на 625Mbps.

За финал – фактът, че Raspberry Pi 4 може да замести настолния ви компютър е меко казано симпатичен. В ежедневна работа, устройството по никакъв начин не отстъпва като представяне. Интернет, програми, музика, филми… дори кодене – всичко е възможно.

По време на GlobalTech Summit ще се проведе финала на хакатона и всички таланти ще демонстрират разработките си, а компетентно жури ще обяви победителите. Очакваме финалните резултати с нетърпение!

Запознайте се с Hack kit-a, който получиха участниците:

ZeroPhone ще се основава на малкия Raspberry Pi Zero, микроконтролера Arduino и WiFi модула ESP8266. ZeroPhone идва с няколко допълнителни екстри, включително мини-HDMI порт и един стандартен USB 2.0 порт, заедно с по-типичната поддръжка за WiFi и 3,5 mm жак за слушалки.

За да се възползват максимално от телефона, потребителите трябва да са технически компетентни. IR приемници и от 5 до 8-мегапикселовите камери за Pi могат да бъдат свързани към електронните интерфейси на телефона.

Един недостатък е, че телефонът първоначално ще стартира само с 2G свързаност, като се очаква 3G да бъде добавен по-късно. Екранът е също много по-малък, отколкото обикновено, с 1.3-инчов, 128 x 64 OLED дисплей.

Ако обаче сте сигурни, че използвате терминала на Linux, ще можете да го прехвърлите в устройството за отдалечен достъп и да стартирате широка гама софтуер Linux на телефона.

Той може дори да бъде свързан с клавиатура и мишка и да се използва като работен плот, въпреки че старият едноядрен процесор на Pi Zero не е в състояние да изпълнява комфортно графичния десктоп.

Съветникът за настройките

Съветникът за настройки ви позволява да зададете вашата държава и език, да въведете нова парола, да се свържете с Wi-Fi мрежа и да проверите за актуализации. Той също ви помага бързо и преодолява този известен проблем със сигурността на Raspberry Pi. Няма да имате нужда от това на вече инсталирана Raspberry Pi, но ако сте любопитни, можете да инсталирате съветника за настройка, за да го разгледате:

sudo apt install piwiz

Pi съвместимост

Можете да се сдобиете с няколко различни модела Raspberry Pi и благодарение на усилията на екипа за развитие Raspbian, операционната система работи добре на всички тях. Поради различия в хардуера обаче някои приложения не се показват на модели с по-нисък спектър. Например, Raspberry Pi Zero и оригиналната Raspberry Pi не могат да стартират браузъра на Chromium. Това означава, че инструкциите за изпълнение на задачи, строителни проекти, каквото и да правите, са еднакви независимо от модела Pi.

Софтуерът за препоръчани инструменти

Pi Store е уеб базиран магазин за приложения за Raspbian. Вътре можете да намерите софтуер, подходящ за изпълнение на Raspberry Pi, всичко от популярни приложения на трети лица до любителски творения. С новия инструмент за препоръчителен софтуер обаче тези приложения могат да бъдат инсталирани, ако е необходимо, докато Pi ви е свързан към интернет.

След като актуализирате Вашата Raspberry Pi, можете да добавите инструмента за препоръчителен софтуер с:

sudo apt install rp-prefapps

Ще намерите новия инструмент за препоръчителен софтуер в Menu > Preferences.

Chromium-Based Help Files

Най-новата версия на Chromium е обединена в новия Raspbian и това вече включва пристигането на някои подобрени помощни файлове. Докато по-старите, по-нискоспецифичните Raspberry Pis не могат да изпълняват Chromium, Raspberry Pi 2 и по-късно.

PDF Viewer е сменен

Решението за потребителите на Raspbian е да използват различен софтуер за PDF, но вече към операционната система е добавен нов PDF четец. Известен като qpdfView, това е инструмент за разглеждане на документи с интерфейс, с табове, функция за търсене, конфигурируеми ленти с инструменти и клавишни комбинации, миниатюрни панели, оформление на няколко страници, поддръжка на формуляри и съвместимост с PostScript и DjVu документи. Накратко, това е по-добре от Xpdf.

Добавете qpdfView (и деинсталирайте Xpdf) на съществуваща Raspbian инсталация с:

sudo apt install qpdfview

sudo apt purge xpdf

Екранната резолюция и удвояването на пикселите.

По отношение на настройките на дисплея е добавен и Pixel Doubling. Това е за екрани с висока разделителна способност и е насочено повече към Raspbian x86, а не към версия Raspberry Pi. Пикселите могат да изглеждат много малки с UHD разделителна способност, така че позволявайки на Pixel Doubling да направи малко неща, превръщайки всеки пиксел в блокер 2×2 пиксела. Намерете Pixel Doubling в инструмента за конфигуриране на Raspberry Pi, на работния плот или чрез:

sudo raspi-config

Network Booting

Обикновено ще заредите своя Raspberry Pi от SD картата. Може дори да заредите от USB устройство. Но благодарение на новата функция вече е възможно да стартирате Raspberry Pi през Ethernet, като използвате централен сървър. Това използва Preboot eXecution Environment и е широко известен като мрежово зареждане. PXE е навсякъде в настолни компютри и сървъри в продължение на много години, но добавянето му към Raspbian прави възможно създаването на един или повече Raspberry Pis като тънки клиенти.

Ако обаче предпочитате да надстроите съществуваща инсталация, просто отворете терминала и въведете:

sudo apt-get update

sudo apt-get dist-update