Какви средства за разработка използваш?

Занимавайки се основно с писане на код, най-важният инструмент за мен е текстовият редактор – моят избор е Vim. Настроила съм го според нуждите си и от време на време успявам да го “счупя”, опитвайки се да добавя нови благинки. Изборът на текстов редактор е тема на разпалени дискусии сред повечето (Ruby) програмисти, затова няма да задълбавам по темата. Другото важно за мен е терминалът с tmux, в който run-вам текстовия редактор, Rails сървъра и конзолата, както и разни сесии. Работя на MacOS, а извън работа използвам предимно Linux Mint и отворен софтуер.

Разкажи ни малко повече за Funding Circle team.

Funding Circle e fintech компания, предоставяща peer-to-peer кредитиране на малки и средни бизнеси директно от инвеститори – частни лица, институционни инвеститори и правителства. Мисията на Funding Circle е да даде по-добри условия от съществуващите финансови системи, тъй като малките и средни бизнеси са важни за икономиката и създаването на нови работни места. Както и подсказва терминът fintech, освен финанси голямо място заемат и технологиите. Програмните езици, които се използват, са Ruby, Clojure, Python, JavaScript и други. Други технологии и услуги, които ползваме, са Docker, Jenkins, CircleCI, Mesos, AWS, Salesforce, Jira, Git, Apache Kafka и много други. Ревютата на код са нещо задължително в практиката, а pair programming-ът е добър начин за справянето с проблеми и обмяната на опит. Funding Circle има доста open source проекти в Github и е познато име в Clojure средите.

Ти сподели с нас, че освен на Ruby, кодиш на Python и Clojure. Как се запали по тези езици и на какво ниво са познанията ти за тях?

Докато учех във ФМИ на СУ посещавах изборните курсове по Ruby, Python и Clojure. Това бяха едни от най-полезните курсове за мен и силно ги препоръчвам на всеки студент. Ruby беше любов от пръв поглед. Python също ми допадна поради елегантния си синтаксис и отскоро го използвам и на работа. Clojure ми хареса, защото се доближаваше до нещата, които учихме по функционално програмиране, но беше и доста по-практически насочен. Тъй като познанията ми по Clojure не са много задълбочени, в момента си го припомням, защото на работа ни предстои проект с него.

Какво може да прави един истински Ruby PRO?

Както и при други езици, Senior нивото се достига основно със задълбочен опит в дадената технология и не може да се ограничи във времеви рамки. За един (Ruby) програмист е важно да е работил по различни проекти и да може самостоятелно да взима решения, да се ориентира лесно в кода и да следва добри практики в писането му. Познанията за други технологии са плюс, защото дори и да не се използват в даден проект, те развиват мисленето и уменията. Никое знание не е излишно. Разбира се, нека не забравяме и комуникационните умения, както и работата в екип и желанието за помагане на по-junior колегите.

А можеш ли да ни кажеш нещо за проектът, по който работиш? От колко души е твоят екип?

Funding Circle има служители във Великобритания, САЩ, централна Европа и отскоро – Канада. Аз съм част от един от трите екипа в Questers, състоящи се от Ruby и PHP програмисти, support и DevOps. Моят екип е от 7 души и работим основно по GDPR, AWS миграции и разработка на микросървиси, свързани с оценката и идентификацията на кредитоискатели. Друг проект, по които работим отскоро, е инструмент за анализиране на банкови извлечения.

Каква е връзката ти с Rails Girls?

Инструктор съм на Rails Girls от доста време и съм участвала в повечето издания в София, както и в Бургас и Варна. Изключително много харесвам идеята и позитивната атмосфера на събитието, тъй като с другите инструктори помагаме на дами да излязат от зоната си на комфорт и да надникнат в света на уеб програмистите. Намирам предаването на знания и доброволчеството са много обогатяващи и нямам търпение за следващото издания на Rails Girls.

Пред екипа ти спомена, че имаш специално отношение към консуматорското съществуване и своя концепция за живота. Какво имаш предвид?

През изминалите няколко години се запознах с концепциите за минимализма, антиконсуматорството, zero waste и всичко си пасна твърде добре с любовта ми към природата, начинът ми на живот и желанието да живея по-екологично. Направила съм избора да нямам кола и се придвижвам с колело, пеша и градски транспорт. По всякакъв начин избягвам пластмаси за еднократна употреба, стремя се да пазарувам локално произведени храни с минимално количество опаковки, събирам боклука си разделно и бих искала да си направя компост скоро. Избягвам fast fashion и всякакви излишни покупки от различно естество.

Откъде се информираш за Tech новините?

Twitter и Reddit.

А какви спортове практикуваш?

Колкото и клиширано да звучи, спортът е много важен за хората, които прекарват по-голяма част от деня си в седнало положение. Това е причината да имам DIY standing бюро и да спортувам редовно – колоездене, ходене на планина, пилатес и плуване в различно съотношение. Физическото натоварване много добре разтоварва умората, натрупана от умствените дейности.

Какво прави в свободното си време един Ruby Developer?

Последната ми страст е отглеждането на стайни растения, като голяма част от колекцията ми се състои от сукуленти. Друго любимо занимание е аналоговата фотография, която практикувам основно сред природата и по време на пътувания. Обичам да чета, макар и напоследък по-трудно да намирам време. Любимият ми жанр е научната фантастика, в частност антиутопии, киберпънк и пътувания във времето. Гледам повече сериали, отколкото филми, като последното ми откритие е Electric Dreams – научно-фантастичен сериал, базиран на творбите на Филип Дик.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тя е запалена по пътуванията и социалните дейности, които работят за положителни промени в живота на всеки. В момента работи в България в софтуерната компания Novarto. Йовита сподели своя опит относно технологичната среда за жените.

Ще ни обясниш ли за технологичната среда, в която работиш?

Технологичната среда е повече от страхотна, независимо от държавата, в която се намирам. Офисите са проектирани така, че всеки да се чувства като у дома си. Работните места имат свободни зони с игри и зони за релаксация с удобни дивани. Във всяка стая можете да помиришете хубаво кафе, аз съм пристрастена. Няма кафе – няма работа. Различно от предишната ми работа в Литва, където имахме възможност за домашен офис и от време на време от вълнуващи тиймбилдинг събития, където можете да видите различна страна на колегите. Говорейки за колеги, те станаха моето семейство тук. Те са защитни, щедри, винаги носят сладкиши за споделяне, организират пътувания и най-хубавото е, че аз не съм единствената жена, която разработвам тук! В Литва бях единствената жена, която работи в компанията и комуникацията между колегите беше лоша. Ние хората от северните страни не сме огромни почитатели на социализирането.

Какви са различията около женската среда тук в България и женската среда в Европа?

Това, което съм могла да видя е, че в България технологичният свят е по-отворен и вече използва активно жени в областта на технологиите, които се сравняват с други европейски страни. Тук жените вече се чувстват по-удобно, докато обмислят развитието на кариерата си в технологиите, със сигурност имат повече кураж от литовците. Личният ми опит се състои от Литва и България, но съм срещала прекрасни жени от други части на Европа. От техните истории си създавам образ, че жените в технологиите са редки и се наричат ​​”еднорози”. Сладко е да се наричаме с това прекрасно творение на фантазията, но да се изправим пред истината, жените доминираха в технологиите до 70-те, така че със сигурност не можем да бъдем наричани еднорози, само че може би са временно включени в Червения списък на IUCN. Но това не отговаря напълно за България. Според данни на Евростат 33% от студентите са по ИКТ и 27% от тях са жени, което поставя България в една от най-високите европейски статистики. Тук в България има повече жени в технологични организации, като Coding Girls, Rails Girls, Women Who Code, Woman TechMakers, BCWT и кой знае колко още не съм чувала. Бях изненадана не само от броя на организациите, но и от отличната работа. Работейки няколко или дори повече години, те вече са забелязани и извън рамките на България. Организираните дейности включват големи световни компании, които помагат за организирането на семинари, подпомагани от техните разработчици, разговори, които включват най-новите технологии, срещи и много други. Концентрацията e върху качеството тук. Също така съм много горда от българските мъже, които подкрепят и насърчават, те са чудесен пример за други европейци. Целият процес на овластяване на жените в технологиите е най-лесен, когато и двете страни са ангажирани и осъзнати.

Съгласна ли си, че всяка жена предприемач може да изразява себе си? Можете ли да опишеш какви са проблемите в днешно време? Включено ли е кариерното развитие?

Смятам, че всеки може да изрази себе си, но за някои хора може да е по-трудно, в зависимост от личността и идеите. Говорейки за жените предприемачи, мисля, че имат още по-голям шанс да успеят с бизнеса си. Това, което искам да кажа, е, че жените прекарват много време в грижата за много ежедневни дейности. Благодарение на това имаме идеи за възможни подобрения, които ни позволяват да излезем с успешни идеи. Също така сме като майка лъв, не се отказваме от бебето си, в този случай е бизнес. Така че ние сме отдадени и готови да рискуваме. И да говорим за днешни проблеми, които все още могат да се сблъскат, докато се опитваме да бъдем жена предприемач, е, че за същите лични качества жените и мъжете се третират по различен начин. В тази тема са направени много проучвания. Когато хората си представят човек, който е общителен, те мислят, че той е социален и компетентен, когато е твърд, че показва, че той е силен. Говорейки за жената, която е общителна, хората мислят, че тя е некомпетентна, когато е твърда, изглежда агресивна. Но в крайна сметка, независимо от това дали сте успели или не, вярвам, че опитът, натрупан през този процес, е безценен и със сигурност може да бъде наречен кариерно развитие.

Как мотивираш младите момичета в технологиите? Имаш ли някакви специфични методи?

Всяко насърчение към момичетата в областта на технологиите има значение. Тя може да бъде най-обикновената хубава дума, подкрепа, докато се сблъсква с препятствия, или поздравления за дори малки постижения. Лично аз започнах да се насърчавам сама и да вярвам, че мога да бъда част от технологичния свят. Когато получих правилното отношение към мен, започнах да го споделям с моите приятелки в университета. Когато имах опит в кодирането, започнах да го споделям. След това се включих в организацията на „Women Go Tech“, за да получа повече знания за света на технологиите, че от моя гледна точка изглеждаше страшно. И технологичният свят изглежда страшен за повечето жени. Първата работа е трудна стъпка, защото имаме това постоянно чувство, че не сме достатъчно добри. Така че всъщност това, което правя, е да споделя моята история, моите знания, опитвайки се да помогна на момичетата да повярват в себе си, защото най-голямата пречка е нашият собствен страх. Също така тук в България участвам в дейностите на Coding Girls Sofia. Организираме кодиращи семинари, технически разговори, безплатни срещи.

Какво е мнението ти за българския мъжки дивелъпър?

Българските дивелъпъри са най-добрите. Те са внимателни, интелигентни, подкрепящи и имат голямо чувство за хумор. В Литва разработчиците също се шегуват, но много често техните шеги стават обидни. Също така, тук разработчиците се грижат за тяхното хранене и физическо състояние, докато са сто процента пристрастени към сладкиши. Като жена имам много по-малко разбиране за калориите и диетата, отколкото мъжете дивелъпъри.

Кой е твоят тех гуру?

Това е един от най-трудните ми въпроси за целия ми живот. Не мога да отбележа един човек, който ме вдъхновява най-много, който е моят модел за подражание или учител. Аз съм вдъхновена от различни хора, които правят или вече са направили промени в света на технологиите. Много съм впечатлена от Грейс Хупър, която направи огромна стъпка напред в технологиите, когато изобретява първия компилатор. Тя беше човекът, който прави тези дни момичетата да вярват, че могат да бъдат част от технологичния свят и да създадат нещо голямо. Аз съм мечтател, заради което Илън Мъск със сигурност е човекът, който трябва да бъде посочен. Той е човекът с най-лудите мечти и с огромна смелост, за да сбъдне мечтите си. Мечтите и желанията водят технологичния свят да се подобрява всеки ден. Алън Тюринг – човек, който разби Enigma със своя екип и спаси живота на много хора. Те направиха това, което се смяташе за невъзможно, и с този пример съм сигурна, че искам да бъда част от технологичния свят, който всеки ден изненадва човечеството.

Как виждаш бъдещето на момичетата в технологиите? Какво би станало, ако промяната зависи от твоите действия?

Сигурна съм, че бъдещето на технологиите ще включва повече момичета и ще бъде разнообразно, пълно с вдъхновяващи личности и ще имаме повече Грейси Хупърки и Ада Лъвлейски. Хората все повече осъзнават, че са равни и са равни при същите условия, че една жена няма да има нужда да бъде по-добре третирана от мъжа. Положително съм за бъдещето на момичетата в областта на технологиите, защото вече са предприети действия. По целия свят се създават много жени в организации за развитието на технологиите, жените споделят своите собствени истории и останалите могат да се поучат от техните грешки и успехи, да бъдат вдъхновени от тях, от начините, по които преодоляват пречките. Това е начинът, по който света на технологиите изглежда все по-малко страшен. Мисля, че всяко насърчение има стойност и е достатъчно всеки от нас да сподели някакво добро настроение, което е необходимо, и ще имаме големи женски ролеви модели по целия свят. Споделянето е загриженост.

Идеята за GO FOR IT се заражда в началото на 2018 година, когато все още е само концепция на алумни общността на Rails Girls Sofia. Постепенно зад идеята се обединяват петте най-големи организации, подкрепящи жените в IT –  Rails Girls Sofia, Women Techmakers Sofia, Women Who Code – Sofia, Coding Girls Sofia и Българският център на жените в технологиите – BCWT.

Освен, че споделиха повече информация за формата и за екипа, обсъдихме заедно различните аспекти и предизвикателства на сферата. Екипът на DevStyleR отвори дискусията с въпрос относно терминологията зад “safety environment for women”, след което публиката се включи с истории за “imposter” синдрома, за съотношението на мъжете и жените в софтуерните компании и др.

По време на своята официална визита в България през изминалата седмица, европейският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел се срещна с Диана Стефанова, управляващ директор на развойните центрове на VMware за Европа и Близкия изток и Робърт Кондън, ръководител връзки с институции и публична политика за региона. По време на срещата те обсъдиха ключови за технологичната индустрия в Европейския съюз теми като дигиталните умения на гражданите, ролята на жените в ИТ индустрията, киберсигурността, изследователската дейност и други.

Друга основна посока на разговора бе участието на жените в технологичния сектор. VMware от години работи за по-доброто включване на жените в STEM и поддържа инициативи, които насърчават професионалното им развитие в ИТ индустрията на всяко ниво. Сред тях са създаване и развитие на българския клон на международната организация Women Who Code, обучения по програмиране за жени – Rails Girls, събития за кариерно консултиране и много други.

Киберсигурността също беше сред водещите теми на срещата. Като компания, която предоставя решения за киберсигурност на клиенти в целия свят, VMware напълно подкрепя създаването и въвеждането на мерки за подобряване на онлайн сигурността в Европа. Това съвпада и със стратегията на ЕС гражданите и бизнесът на Европа да се възползват от предимствата на цифровата икономика. Ангажиментът на компанията е заложен и в документа на VMware с петте основни принципа за киберхигиена – най-важните и основни мерки, които организациите трябва да предприемат, за да предпазят своята информация и тази на  клиентите си.

Дигиталните умения на младото поколение чрез различни инициативи като безплатни клубове по програмиране, летни школи за облачни технологии и др.  са основен приоритет. През октомври ментори от компанията и отбор от 7 деца от клуба VMware Bulgaria Coder Dojo посетиха Европейския парламент и се включиха в срещата EUDojo, част от Европейската седмица на програмирането. Младите ентусиасти представиха пред останалите участници своите проекти и дори преподаваха програмиране на евродепутати.

VMware заяви подкрепата и участието си в различни европейски консорциуми за развойна дейност в приоритетни за ЕС области като блокчейн, изкуствен интелект и други.

„За да бъде Европа цифров лидер на световната сцена, за да дадем възможност на европейските предприятия да бъдат начело в цифровата трансформация и да станат по-конкурентоспособни в глобален мащаб, трябва да работим заедно – законодателите, индустрията, научните среди, обществото. Иновациите движат напредъка и трябва да продължим да подкрепяме иноваторите“, заяви комисар Мария Габриел.

„Вярваме, че тази среща е от изключителна важност за ползотворното сътрудничество между бизнеса и институциите. Тя беше логична следваща стъпка за удовлетворяване на дигиталните нужди на гражданите и икономиката на Европейския съюз“, каза Диана Стефанова.

Кога и как инициативата Rails Girls се приюти в България?

Rails Girls е глобална инициатива, създадена 2010 г. във Финландия като една от основателките е Линда Люкас, авторката на “Hello Ruby”. След няколко години тази инициатива вече се разпростира из цял свят, а 2013 г. достига и до България. В самото начало Гергана Паси проявява интерес към инициатива и с подкрепета на Димитър Димитров организират първата работилница в София. С всяко следващо издание екипът се разраства.

Моята Rails Girls история започна през март, 2014 година. Бях участник на второто издание на Rails Girls Sofia, след което се включих като доброволец в трето издание, а след това станах и част от организационния екип на инициативата.

Колко често организирате работилници?

Организираме по две работилници годишно, най-често през пролетта и през есента. Освен това организираме два пъти седмично безплатни учебни групи за хората, които искат да продължат своето развитие след работилницата. Идеята е да запалим интерес по програмирането и да предоставим достъпна възможност на желаещите да продължат да развиват уменията си по-сериозно. На всяка такава среща има поне един инструктор доброволец, който помага на момичетата да се развиват в посоката, която са си избрали.

Какви са технологичните познания, които придобиват участниците, по време на работилницата?

Технологиите, които използваме по време на работилницата, са HTML, CSS и Ruby, тъй като са най-интуитивни за хора, които имат малък или никакъв опит в програмирането. А уменията, които придобиват по време на двудневната работилница са основни. Целта е да направят първи крачки в програмирането и да разберат, че не е чак толкова сложно.

На седмичните ни учебни групи няма никакви ограничения и хората, които ги посещават, могат да изберат технологията, с която искат да се занимават. Има свобода и гъвкавост за развитие в посоката, която ще им е най-полезна.

Какви хора се включват в Rails Girls?

Участниците са изключително разнообразни. Като възрастова група сме имали от 12-годишни до над 60-годишни жени. Най-често срещаните професии са в сферата на маркетинг, педагогика, право, архитектура и дизайн. На всяко събитие има около 100 участнички и 50 инструктура, така всеки две участнички имат по един инструктор, който да може да им обърне достатъчно внимание. Много сме щастливи, че вече около 50% от инструктурите са жени, като някои от тях са момичета, които са участвали в предишни издания. Инструкторите ни са главно програмисти, които участват на доброволни начала и дават от своето време, за да помагат на повече дами да навлязат в една непозната за тях материя по спокоен и позитивен начин.

Каква е главната мисия на инициативата?

Мисията на Rails Girls е да разчупи стереотипа, че IT сферата е запазена за мъже. Ние вярваме, че с мотивация, постоянство и упоритост, независимо от пол и възраст, хората могат да се научат на всичко. Главната ни цел е да създадем място, на което да дадем възможност на жените да променят своята перспектива и да се чувстват малко по-уверени в света на технологиите. Нужни са само мотивиция и време.

Имате ли наблюдения вашите участници да изпитват някакъв вид дискомфорт на работното място, дискриминация или различен вид отношение заради своя пол?

Това, което наскоро ми направи впечатление, е споделеното от наши спонсори (главно софтуерни фирми) наблюдение, че при интервюта забелязват, че най-често жените идват неуверини, тъй като не се чувстват комфортно, ако не изпълняват всяко едно от изискванията за позицията, за която кандидатстват. Пълната противоположност били мъже, които е възможно да покриват само едно от изискванията, но идват уверени и с готовност да започнат. Точно върху това работим и ние като общност, стараем се да помагаме за изграждането на увереност и по-различна нагласа в това отношение.

Какви са вашите планове за разпространяване на Rails Girls инициативата у нас?

Rails Girls се организира в няколко града в България – има три издания във Враца, две във Варна, едно в Бургас, а наскоро получихме интерес и от Велико Търново. В повечето случаи организацията на местно ниво е благодарение на ентусиасти от градовете, които имат желание да организират Rails Girls работилници. Екипът в София удря едно рамо с насоки, контакти и подкрепа при по-сложни казуси.

Последното издание на Rails Girls Sofia бе с по-различен характер, то даде старт на нашата алумни общност от около 1000 души, сред които всички участници, инструктори , доброволци, партньори и спонсори, които са или са били част от инициативата. Искаме да обединим всички тези хора в една общност, където да можем да обменяме идеи и да се подкрепяме.

Септември месец планираме да започнем и офлайн срещи на общността. Целта ни е да събираме хората, които по някакъв начин са се докоснали до инициативата на едно място и да организираме презентации или пък по-специализирани работилници, които да са им от полза и да спомагат за тяхното развитие. С месечните срещи, главната ни цел ще е да си помагаме и подкрепяме и да обменят информация, умения и опит.

Всички желаещи, които искат да получат повече информация, да се присъединят към екипа, да се запишат на работилницата ни или да посетят месечните сбирки или седмичните учебни групи, могат да се свържат с нас, като ни пишат във Facebook.