Честито за представянето на InnoAir Challenge Hackathon! Бихте ли разказали няколко думи за всеки от отбора – с какво се занимавате и как се сформирахте?

Моето име е Христо Хубенов и съм маркетинг екзекютив на innovaone. Екипът ни се състои от Емануил Манолов, който се занимава с логистика, правни и счетоводни въпроси. Дарко Тачев се занимава с хардуер, а Джано Михайлов е софтуерен разработчик.

InnovaOne участва и в други хакатони като отбор, при това отново с добри представяния. Помогна ли това и в работата на този хакатон?

Да, така е – в края на месец февруари спечелихме първо място на хакатона на Американски Университет в България, HACK AUBG 3.0 на тема умни градове с проект GeoShare, свързан с динамиката на тълпата в умните градове. В този проект участвахме със супер талантливия ученик от Математическа гимназия в Пловдив Радостин Чолаков, който бе в основата на това постижение. Този опит ни помогна и при спечелването на награда на хакатона на InnoAir, където участвахме с друг наш продукт.

Как ви се стори участието в InnoAir Challenge и какво бе изживяването?

Бяхме изненадани от участието на 24 отбора от цялата страна. Състезанието беше интересно и напрегнато, и сме радостни, че бяхме отличени.

Бихте ли представили проекта на нашата аудитория? Какво представлява той и какви проблеми решава?

Проектът, с който участвахме, е сензорна система за мониторинг качеството на въздуха, използваща платформа machine learning за анализ и прогнози на замърсявания на база на предишни данни. Също така предвиждаме имплементирането на 5G, с което да подобрим хардуера и софтуера на нашите сензорни системи (в процес на лабораторни изпитания).

Какви предизвикателства срещнахте в работата по проекта?

Проблемите, с които се сблъскваме са предимно технологични и свързани с R&D. Целта ни е точност и надеждност на сензорната система.

Какви технологии използвахте в изграждането?

Платформата ML е създадена от Радостин Чолаков. Проведени са експерименти на различни модели, включително и двупосочни такива с LSTM логически единици. За целта са използвани Tensorflow (Python) и Tensorflow.js (NodeJS). Проведени са също така експерименти в Google Cloud AutoML и Amazon AWS. Като входни данни са използвани измервания от множество сензори, най-вече в градовете София и Пловдив. Финалните използвани модели приемат като вход данни за температурата, влажността на въздуха и история на замърсяването (PM10 и PM2.5 показатели) за последните 1, 3 или 5 дни.

Как точно се случва прогнозата за евентуално бъдещо замърсяване на въздуха и бихте ли споделили повече технологични детайли относно архитектурата на платформата?

Анализите и прогнозите за замърсяване се обработват от ML платформата, използвайки предварително въведени данни.

Бихте ли споделили и интересни технологични решения от други градове, които са ви направили силно впечатление, и които смятате, че ще е добре да се имплементират и в България?

С удоволствие ще споделим с вас проектът, по който работим по-усилено към момента: сензорна система за мониторинг качеството на питейната вода. В този проект си партнираме със Софийска вода, част от Веолия, като се консултираме с техни експерти и провеждаме експерименти в лаборатории. Надяваме се и че ML платформата ще бъде приложима и за следене показателите на питейната вода в страната.

За проблемa със замърсения въздух се говори много. Може ли да базата на прогнозите на вашето решение, да кажем Столична Община да взема мерки, така че да редуцира замърсяването в посочените дни?

Платформата за анализи и прогнози за качеството на въздуха и водата има нужда от допълнително тестване и повече данни относно замърсяванията в София, за да се използва от Столична Община.

В генерален план, къде се крие ключът към решаването на проблемите със замърсяването на въздуха и смятате ли, че технологиите могат да помогнат?

Според нас, проблемът със замърсяването на въздуха съществува поради следните причини: големият брой автомобили в столицата, ниско-ефективното битовото отопление и промишлените замърсители.

Какво следва за вашия проект? Кои са следващите стъпки в развитието му?

Предстои ни да подобрим точността на сензорните ни системи за въздуха и водата, подобряване на ML платформата, лабораторни тестове с 5G технология. Вече имаме и първи клиенти в лицето на Община Харманли, която закупи две сензорни системи за следене качеството на въздуха.

Какво чувствате след спечелването на HackAUBG?

Христо Хубенов: Мисля, че беше невероятно преживяване. Имахме малко време, но успяхме да изградим нещо страхотно. За последно бях на хакатон преди 2 месеца, но на HackAUBG бях много по-решителен.

Радостин Чолаков: Доказахме, че нашият екип наистина може да работи заедно и да изгражда интересни неща.

Какви са вашите роли в екипа?

Радостин: Аз съм деветокласник в Пловдив и се занимавах главно с разработването на приложението и програмирането, а Христо беше повече ангажиран с презентацията и бизнес модела.

Христо: Аз съм ученик в Харманли и заедно с Емануил Манолов изграждаме бизнес модела. Той е мой преподавател. Дарко Тачев е друг член на клуба, който ни помогна с презентацията. Цялата работа наистина бе комбинация от различни умения и хора.

И откъде се познавате и как сформирахте отбора?

Радостин: Събрахме се преди хакатона. Останалите работеха по проект за контрол на качеството на въздуха и водата. Извикаха ме, за да им помогна с моите умения по машинно обучение и софтуерно инженерство. Когато чухме за HackAUBG, решихме да участваме.

Можете ли да ни кажете за вашия печеливш проект GeoShare?

Христо: Той е насочен към динамиката на тълпата хора и може да послужи като система за управление на града. Градското ръководство и властите нямат подробна информация в реално време относно разпределението на хората, самите хора също нямат такава информация и следователно не могат да вземат оптимални решения когато възникне проблем. И така, по времето на хакатона успяхме да направим уебсайт и приложение.

Цялото интервю можете да прочетете в оригинален английски на DevStyleR.IO. 

“2020 г. е знакова за БАИТ – 10-то издание на наградите и 25 години от създаването на асоциацията. Представяхме си, че ще се съберем с приятели и партньори и ще се поздравим, но ето, че сме в това високотехнологично студио и излъчваме на живо. Ще липсва тортата и наздравицата накрая, но и за това ще дойде ред и вярваме, че ще е още догодина,” сподели Весела Калъчева, откривайки церемонията.

Тя благодари и на всички партньори на БАИТ, които независимо от трудните ситуации, са били непрестанно и безрезервно в подкрепа. Сред тях, чест и удоволствие има да е и DevStyleR, който е медиен партньор на дългоочакваните Награди на БАИТ за 2020 г.

Давайки думата и на Огнян Траянов, председател на УС на БАИТ, Калъчева сподели, че след 93-те кандидатури е било изключително трудно да се определят победители – конкуренцията е била висока и в някои категории е било необходимо 2-ро и 3-то гласуване.

“Измина една година изпълнена с предизвикателства и ние се представихме подобаващо като помогнахме на цялото общество с това децата да не загубят една учебна година. Подпомогнахме бързото навлизане на дистанционното обучение като основна форма. Подпомогнахме и нашите медици, осигурявайки маски от 3D принтиране. Дори и в тези условия проведохме десетки срещи с учители от всички училища. Насърчихме ги със специален конкурс, само и само да можем да ги отличим в очите на обществото, защото с общи усилия спасихме една учебна година. Посрещнахме и преминахме през предизвикателствата много достойно. Нашият бранш дори има ръст и продължава да подпомага цялата икономика по пътя и към дигитализацията,” сподели Огнян Траянов и заяви, че 5% от БВП на България идва именно от технологичния сектор.

Тук той връчи и специална награда – Почетна грамота – към “един от първопроходниците за установяването и развитието на ИТ в България”, акад. Кирил Боянов. “За мен е чест, че постлахте пътя и благодаря от името на всички за това, което сторихме, за това, че ни подготвихте за това, което сме днес,” каза Траянов, връчвайки наградата на акад. Боянов и изтъкна, че той е сред авторите на първия български компютър “Витоша”, а също е участвал в проекта за навлизането на интернет в България. “Един от хората, които създадоха школата, чиито продукти сме ние”.

От своя страна акад. Боянов благодари за огромната чест с думите: “Българските ИТ специалисти са широко известни по света. Това е високо признание за България. Искам да цитирам и Стив Джобс, който е казал, че не можем да видим цялата картина ако гледаме единствено напред. Това можем да го направим само, ако гледаме и назад. Пожелава ви колеги, много нови успехи,” сподели акад. Боянов.

Дойде ред и на наградите от категориите, като най-напред бе “Младежка награда”. Весела Калъчева разказа, че тук по изключение номинациите са четири, а не три – конкуренцията е била сериозна и журито се е затруднило с определянето на едва трима номинирани.

• Александра Умленска, ПМГ “Проф. Емануил Иванов”, гр. Кюстендил – с The Smart Future
• Атанас Василев, СУ “Св. Климент Охридски”, ФМИ – с Judge System
• Георги Корчаков, ТУЕС към ТУ, гр. София – със SMART MEDICAL BOX
• Радостин Чолаков, МГ “Акад. Кирил Попов”, гр. Пловдив – с АзБуки.ML

Наградата връчи Пенчо Илиев, управител на Датекс България, като сподели надеждите си младежите “да ни заместят достойно, да имат много успехи и награди в разработването”. След тези думи наградата отиде в ръцете на Радостин Чолаков за АзБуки.ML, който е ученик в МГ “Акад. Кирил Попов”, гр. Пловдив.

“Изключителни благодарности на БАИТ за тази награда. Целта на АзБуки.ML е да се използва от компании и от организации и едно такова признание означава, че вървя в правилната посока,” благодари Радостин.

Последва и втората категория – “Образователна награда”, която бе връчена от Пламен Тошев, управител на Acronis Bulgaria. Той сподели, че за него е чест връчването именно на тази награда, защото образованието е един от най-важните фактори за бъдещето.

Номинираните бяха:

• Георги Германов, СПГЕ “Джон Атанасов”
• Община Пловдив
• OS IMPLANTS

Наградата бе присъдена на Георги Германов, ученик от 10 клас в СПГЕ “Джон Атанасов”.

В третата категория “Журналистически принос” честта за връчване се падна на Тодор Младенов, Изпълнителен директор на Sofia Tech Park. “За мен е чест, че Sofia Tech Park е част от тези награди. Те показват винаги своята важност, мисия и принос към стимулирането на българската ИТ индустрия. Помагат и за по-доброто позициониране на България на световната сцена. Гордеем се да сме част от иновативната екосистема и резултатите са налице. ИКТ индустрията се развива успешно, но това нямаше как да е така без подкрепата на медиите и журналистите, които отразяваха развитието – успехите и неуспехите. Десетките журналисти и медии насочват и генерират интереса към технологичния сектор и важните теми на съвремието,” сподели Младенов.

Номинираните в тази категория бяха:

• Детелина Калфова, Economy.bg
• Добромир Видев, БНР
• Майя Бойчева-Манолчева, подкаст ICTalks

Наградата бе връчена на Майя Бойчева-Манолчева за подкаста ICTalks.

“Това е голямо признание. Смятам, че дигиталните медии са бъдещето и този формат ще бъде все по-предпочитан в нашето забързано ежедневие. Искам да благодаря на всички до мен в тази инициатива, защото аз не съм сама. Те дават много идеи и ентусиазъм. Дизайнери, монтажисти, гости и всички, които се включиха в началния етап. Благодаря и на всички слушатели, които стават все повече и повече. Наградата е голяма отговорност и се надявам да докажем че я заслужаваме,” сподели Майя.

Четвъртата категория е “Публична администрация” и бе представена от кмета на град Бургас, Димитър Николов. Той използва възможността и определи, че за него е привилегия да е част от церемонията. “Искам да благодаря на компаниите, членове на БАИТ, които са част от настоятелството на ПГКПИ”.

Номинираните в тази категория бяха:

• Държавна агенция „Електронно управление“– с проекта:
  „Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление“
• Държавна агенция „Електронно управление“ – с проекта:
  „Надграждане на хоризонталните и централни системи на електронното управление във връзка с прилагане на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги“
• Община Банско – с проекта „Визия за съвременно е-управление на община Банско“

Наградата бе присъдена на Държавна агенция “Електронно управление” за проекта “Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за е-управление”.

“Благодаря за високата оценка на компетентното жури. Надявам се че проекта ще бъде в помощ на всички администрации, които имат задължение да оказват и обработват данни по отношение на бюджетния контрол. Ние считаме, че това е една от сериозните системи за стратегически контрол, а през 2021 г. дори се очакват още по-сериозни и ключови проекти за електронно управление,” сподели Атанас Темелков, председател на ДАЕУ.

Петата категория бе “Startup Компания”, а номинираните бяха следните:

• Ондо Солюшънс
• Юбитрак България
• OS IMPLANTS

Наградата бе връчена от Теодора Тодорова, управител на bTalks Agile, а печелившите са Ondo Smart Farming Solutions.

Победата се прие от Иван Драгоев, съосновател на компанията. “Огромна чест е за нас, идваща от тех общността и при това, една година от основаването на компанията. Искам да благодаря на целия екип за цялото начинание, което за малко повече от година, вече води до успехи. Искам да благодаря и на цялата подкрепа от екосистемата и нашите инвеститори. Това показва, че стартъп вселената в България е голяма и се надявам в бъдеще да има още награди, с които да се похвалим,” сподели Драгоев.

Последва и шеста категория – “Успешен български ИКТ продукт/услуга”. Тя бе представена от д-р Бойко Таков, председател на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.

“Нашата агенция работи много именно с този сектор и той е нашата най-голяма икономическа гордост в държавата. Истината е, че когато говорим с чужденци, винаги се хвалим именно с тех сектора. Искам да споделя и за нашия принос – създадохме 516 ваучера за услуги за ИКТ в сектора, внедряване на ERP системи, изработка на уеб сайтове, дейности по киберсигурността и дигитален маркетинг. Имаме и програма за онлайн магазини и въобще се стараем по всякакъв начин да помогнем на бизнеса да се дигитализира и да използва новите технологии и услуги“.

Номинирани бяха:

• Алтерко Роботикс ЕООД – със Shelly i3
• ВЕДАМО ЕАД – с VEDAMO
• Сторпул Сторидж АД – със StorPool

Наградата бе присъдена на StorPool Storage, за техния софтуер за съхранение на данни. StorPool е и сред 50-те компании с най-голям ръст в приходите за последните 4 години, а победата в категорията бе приета от Боян Иванов, изпълнителен директор на StorPool.

Дойде ред и на последната категория – “Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика” с номинирани:

• Работоспособни.бг ЕООД – с едноименната платформа
• Силвър Стар Моторс ЕАД – система за управление на дилъри и финансов контрол
• УМБАЛ “Св. Анна”- София АД – с внедрен дeзинфeĸциpaщ poбoт M2D

Тук удоволствието по връчването бе на Ралица Килиан, Генерален директор, Работа с партньори на ALSO Bulgaria. “Огромна чест е за мен да връча тази награда. Във времената, през които минаваме, такива проекти имат много голямо значение за икономиката и за живота на хората,” сподели тя и обяви победителите от Работоспособни.бг.

Наградата бе приета от Пламен Проданов, управител: “Благодаря и искам да честитя на асоциацията, а и на конкурса за техните годишнини. Благодаря на журито за високата оценка и на екипа, който работи всеотдайно за постигането на всички цели. Тази награда ни мотивира в максимална степен да продължим развитието си и занапред,” сподели Проданов.

Мероприятието стартира със специална награда, а също и завърши с такава. За връчването на втория “Специален принос” се включи вицепрезидентът на България Илияна Йотова, която сподели изключителната си чест от присъствието на церемонията и конкретно в тази категория.

“Предавам поздравите на президента, който е ваш голям привърженик и съжалява, че не може да е на церемонията, но в негово лице вие можете да сте сигурни, че имате един голям и искрен приятел. Без този сектор не можем и тази криза доказа това. Българската държава трябва да положи повече усилия ако иска да се превърне в технологичен хъб в региона, а защо не и в Европа? Бъдещето е в развитието на дигиталната информация и хилядите неща, които дори все още не подозираме, че съществуват,” сподели Илияна Йотова и връчи специалната награда за принос в технологичното развитие на един от пионерите на българския ИТ сектор и първия председател на БАИТ а именно – инж. Николай Илиев.

“Искам да благодаря на вицепрезидента за хубавите думи и на журито за това престижно отличие. Днес е много трудно да се дават съвети на по-младите. От тях ще трябва да се учим ние все по-често. Но все пак аз мога да дам два такива – не преставайте да вярвате в успеха, дори когато нещата изглеждат неизбежни. Целете се в по-малки торти, но в по-големи парчета. Нашите деца ще участват в изграждането на нещо голямо, но нови и революционни технологии и нека им пожелаем да останат по-добри и по-хуманни от тях. Здраве и успех на всички, които успяват да овладеят лавината ИТ,” завърши инж. Илиев.

След тази последна награда приключи и събитието – Наградите на БАИТ 2020 г., а за финал, Весела Калъчева пожела на всички здраве, щастие, благодари за подкрепата на партньорите и изрази увереността си, че през следващата година наградите ще се случат с вкусна торта и хубаво вино!