На 31 март Софийска работилница за иновации се проведе в Софийска градска художествена галерия, където участници от всякакви възрасти и интереси, представиха своите прототипи на идеи.

Как се представиха участниците и какво се очаква от проекта?

Това, което видях на представянето на проектите, защото преди това е работата по групи. А някак си работата по групи е собствена територия – има обсъждания, има дискусии. След това всяка група трябва да излезе с общо становище. Всички проекти са абсолютно реалистични. Трябва да бъдат внимателно подготвени, добре прецизирани, но в реалистичност, което е гаранция за това, че могат да имат успех и да доведат до желани резултати за града ни и за подобряване на качеството за живот. Защото само преди няколко години, когато започнахме работа като управление в града, имахме задачата да решаваме базови проблеми – като например, как се третират отпадъците, къде отиват те, за инфраструктурата, транспорт,  образование. Всичко това беше огромно предизвикателство.

От къде се взима нужната информация за подобно събитие? Как се обработва, че да се вземе подходящо решение от менторите и екипите?

Днес обаче ние хората от града се обръщаме към качеството на живот. Това означава, че сме на друг етап и това е важно, защото имаме нужда от включването и участието на максимално повече подготвени граждани, експерти от различните области. Като говорим за четиристепенната спирала, ще припомня елементите на участие – това е гражданският сектор, това са институциите, това е академичната научна общност и разбира се бизнесът. Ако успеем да направим устойчив този модел в обсъждането и взимането на решения на града, това ще доведе до устойчивите резултати. Имаме нужда от максимално повече данни, за да взимаме адекватни решения. Партньорството на Изследователския център на Европейската комисия в този проект и в това начинание е от много голямо значение. Това е един процес, в който първо отнема много ресурс, включително и финансов, а именно Европейският изследователски център има тези ресурси. Така те работят по изследванията и анализите, на база на което да взимаме най-добрите решения за града. Мисля, че това е най-големият успех на иновационната работилница. Да събере и да направи синергията между всичките тези страни в обсъжданията и вземането на решения, защото качественият живот, на който и да бил град или населено място, не може да се постигне без хората, които живеят в него.

От технологичен аспект как ще се развиват проектите?

Има доста интересни предложения. Демо център, който да бъде създаден, но трябва да изследваме, да поговорим за реалистичността за това. Нищо не е невъзможно да се случи. Само то да е добре подготвено и обосновано. Сигурно, заради тези големи предизвикателства, свързани с енергията, имам предвид енергията като ресурс, да можем да търсим най-добрите. Има нужда да се създаде такъв център в града. Това са предизвикателствата в големите градове.

Какви са следващите стъпки на проектите? Какво ще правят участниците?

Обсъдихме с колегите, които са съорганизатори на работилницата, че до края на тази седмица трябва да съберем екипа, за да можем да направим пътната карта и да предложим след това на групите как да продължи процесът. Това, което трябва да се направи е да превърнем идеите в конкретни проекти. След това тези проекти да се реализират като пилотни, за да можем да тестваме, да експериментираме, за да се случи това, към което се стремим. Така ще видим дали сме имали грешки по пътя и ще превърнем проекта в модел.

Как се представиха отборите на работилницата? Какво се случи?

Мисля, че се преставиха доста добре. Както казах в заключението си към тях, България има още 5 работилници като тази. Всеки може да види някои от идеите, които вече са активни. Това е същото, както и в останалите държави. Изисква време да създадеш първата идея, която да премине през политици, администрация, финансови дейности и други аспекти, които са важни. Когато тези идеи вече се разработят и внедрят, хубаво е да се знае, че нещо се е случило, което нямаше да се случи, ако не бяха тези идеи.

Казахте на участниците, че добри примери са създаване на идеи има във Финландия и България. Какво имахте предвид?

Просто информацията, която имах е за Финландия, защото отнема време от идея до внедряване ѝ. Но имаше идеи по време на първите кампове във Финландия, които отнеха 2-3 години и вторият най-голям град в страната смени цялата концепция за това как да мисли за себе си – от града, който никой не беше чувал за него до иновационната градина на Финландия. Използвайки идеите от тази иновационна градина, създадени на Работилниците за иновации, те бяха финалисти в Европейска столица на иновациите, но също така привлякоха към себе си млади хора и международния бизнес да дойде и осигури предприемаческия дух, ентърпрайзите и се получи като център на всичко това. Мисля, че това е истинската добра идея!

Като създадел на метологията за работилници за иновациите, смятате ли, че всичко това може да се адаптира в по-малко населени места в България, не само в София?

Всъщност, вече са изминали 3 формати на работилницата в Габрово. Методологията може да се приложи във всеки български град. Ключът е да се намерят хора с различен опит, различни възраст, с различни експертизи. Заедно да погледнат към едно предизвикателство от различни перспективи. И това, което видяхме в Софийската работилница за иновации, както и в тази в Габрово, че когато тийнейджъри и ученици са на едно място с професионалисти от различни сфери, получаваме неочаквани идеи и неочаквани проблеми, но ако атмосферата е позитивна, то проблемите се разрешават много бързо, а тук атмосферата е много позитивна.

Ако имаме един хакатон, решаваме проблем и излизаме с отговор. Но когато имаме социално предизвикателство, първо трябва да разберем какво наистина се крие зад това предизвикателство и какви са проблемите зад проблемите. Затова се получават сложни ситуации, но тези работилници са доста ефективни и показват, че това е едно споделено разбирателство от различни гледни точки.