Според нея “виждаме раздут прием в ИТ специалностите” (в сферата на професионалното обучение – бел. ред.). Така забавянето на търсенето в технологичния сектор може да се окаже проблем за бъдещето кариерно развитие на тези професионалисти. Според експерти най-вероятно част от завършилите ще се насочат към реализация на пазари извън България. Тази възможност обаче няма да е отворена за всички, а само за тези с ниво, което е конкурентно навън. Така част от завършилите ще трябва да търсят реализация в други сектори.

Свиването на търсенето в сектора се очаква да повлияе и бизнеса, който предлага обучение, включително професионално, в ИТ сферата. Вече се наблюдава отлив от търсенето специалисти без опит, завършили водещите академии, които предлагат курсове по програмиране.

“Вече половин година безуспешно търся работа като Junior QA – фирмите не  търсят начинаещи”, това сподели курсист, завършил една от престижните ИТ академии в страната.

Той твърди, че над 10 фирми в София са му отказали като са пояснили, че нямат отворени позиции за начинаещи.

“Ясно е, че софтуерните фирми в момента търсят “звезди”, които по една или друга причина могат да се появят на пазара – не се наемат хора килограм, както беше преди. Моментът е такъв, че предлагането е засилено. Изляха се доста кадри след преструктурирането на някои компании. Връщат се и ИТ-та от чужбина. Там също пазарът е променен и някои от хората, се връщат да търсят оферти в България”, това коментира съдружник в софтуерна компания, пожелал анонимност.

Според него, малцина са компаниите, които не са засегнати от трудностите на пазара. Бюджетите на представителствата на чужди компании в страната са орязани, а обявите и активностите се използват, за да поддържат имидж в трудния момент, макар че активно хора не се търсят или ако се търсят това са предимно хора с опит, които си струват инвестицията.

Емил Калинчев, Изпълнителнен директор на Да Винчи Клиник

„Зъболечението се променя и през последните години в него навлязоха множество иновации, благодарение на които то вече не се свързва основно с болка, а със спокойствие, комфорт и удобство. С тези нови технологии, въведени от екипа ни, ние сме сред първите клиники, възползващи се от революцията в сектора и вярвам, че това ще бъде усетено от всеки наш пациент”, споделя Емил Калинчев, изпълнителен директор на Да Винчи Клиник.

Кои са Новите Технологии?

Дентален стол Safety M8

Сред новите технологии на разположение на пациентите е денталният стол Safety M8, разработен от известно италианско дизайнерско студио. Този стол се отличава със своя ергономичен дизайн и функции, които намаляват усещането за болка и осигуряват спокойствие по време на денталните процедури. Освен това, интегрираните системи за дезинфекция и пречистване на въздуха в стола гарантират високи стандарти на хигиена и безопасност в клиничната среда.

Качество и комфорт с италианските мебели

Италианските мебели на Zilfor, които бяха добавени в клиниката, са още един пример за ангажимента на „Да Винчи Клиник“ към качеството и комфорта. Стилните и функционалните мебели повишават естетиката на клиниката и създават по-приятна и уютна атмосфера за пациентите.

Професионално осветление

Клиниката инвестира и в професионално осветление от Atenalux, което осигурява оптимална видимост за денталните специалисти и намалява умората на очите. По този начин то подобрява качеството на денталните процедури, като поставянето на брекети и зъбни импланти.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Не пропускайте:
1. Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии
2. Как и Къде да Гледаме Шоуто на Xbox Developer_Direct 2024
3. Индия Скочи Срещу TECH Компаниите, Предупреди за Сериозни Забрани

Ивайло споделя, че компанията предоставя множество възможности на служителите за тяхното професионално развитие. “Предоставяме възможност на колегите да обогатяват своите знания, да надграждат своите умения, предоставяйки им различни курсове, билети за конференции, семинари.”.

Освен всичко това служителите могат да почерпят и от опита и знанията на външни лектори, които компанията кани, както и множество други инициативи, които подпомагат кариерното развитие.

The B(i)G TECH е уникална продукция за България, посветен на ИТ индустрията у нас.

Може да гледате втори епизод от The B(i)G TECH тук.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Абонирайте се за DevStyleR, за да получите достъп до всички специални издания и да бъдете сред първите, които могат да се възползват от професионални обучения, уебинари, отстъпки за събития и други. Абонирай се Безплатно ТУК.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. Иван Стойков, Software Engineer, Milestone Systems Bulgaria
2. Петър Топалов: Ние Сме Социална Компания и Даваме Бонуси в Случаи на Сключване на Брак и Раждане на Дете
3. С 600+ Кандидати Стартира Безплатното Обучение по C++

Любопитен факт: Стойността на програмирането се е увеличила до такава степен, че в новата образователна стратегия на Индия се преподава на учениците още в шести клас.

За да бъдете успешни и търсени в ИТ сектора днес, е необходимо да имате опит с различни езици за програмиране. Сред стотиците възможности за избор, овладяването на най-добрите езици за програмиране за инженери е от решаващо значение за напредъка в кариерата. Избирайте внимателно и разумно, за да се ориентирате в динамичния свят на технологиите и да си осигурите професионално бъдеще.

В тази статия ще ви представим част от най-добрите езици за програмиране за инженери, които ще ви бъдат изключително полезно.

Кои са те? Разберете на DevStyleR.io – Interesting on Monday: Top 5 Programming Languages for Engineers

Виктор – момчето с големите мечти. Мечти, свързани с интересния и вълнуващ технологичен свят. Свят, който дава много, но и иска много в замяна. Виктор е готов да вземе, но е още по-готов да даде. Защото обичта към технологиите, която изпитва не може да се опише с думи. Още от училище Виктор избира да се потопи в #tech света, а с времето интересът му към него става все по-голям. Въпреки желанието за развитие и неуморното учене, Виктор все още изпитва съмнения. За бъдещето. Защото иска да изгради светло такова, да се развива и надгражда всеки ден. Но по пътя към върха, той среща множество трудности и пречки, част от които не са свързани с технологиите, а с хората. Защо?

Виктор Лазаров споделя пред DevStyleR как успява преоделее трудностите, какво му дава сили и мотивация да продължи напред, напук на всичко, и кой е най-големият проблем пред който са изправени днес хората, които тепърва навлизат в технологичната индустрия, както и още много други интересни неща, които ще прочетете в интервюто.

Изучаваш “Киберсигурност” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Как избра да запишеш тази специалност?
Киберсигурността е една от най-бързо разрастващите се полета и колкото повече нови технологии се създават, толкова повече ще се увеличава и необходимостта от сигурността. Това е перспективен избор.

От кога датира интереса ти към технологичния свят?
Интересът ми към технологичния свят датира още от десети клас, когато все още се колебаех какво да правя с бъдещето си. Тогава се записах в националната програма “ИТ кариера”, която ми помогна да намеря подходящата среда и ми оказа подкрепа. Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в средното образование.

Какви предмети изучавате в университета?
В университета изучаваме всичко, което е свързано с компютрите – софтуер, хардуер, електроника, как се съхранява информация, база данни и т.н. Изучаваме различни предмети, свързани с киберсигурността. Как протича една кибер атака и също как може да се предпазим от кибер атаки. Имаме голямо разнообразие откъм предмети.

Студентите имат ли връзка с реалната работна среда?
По мое мнение до трети курс студентите нямат връзка с реална работна среда. Има някои технологии и методи, които е нужно да бъдат изучавани, но поради не знам каква причина не са. Мисля че студентите не биват подтиквани да търсят връзка с реалната работна среда, освен ако те сами не го поискат.

Кой според теб трябва да ги подтикне да потърсят тази връзка?
При студентите има липса на увереност и липса на посока. В средното образование изучаваме общи предмети – математика, физика, история и т.н., за да имаме обща култура. Моето очакване от университета е, че ще специализираме в определена област, ще имаме възможност за професия, ще имаме шанс да изградим своята кариера и ще можем да научим практични и полезни неща. И точно там се губи връзката, защото отново в университета получаваме много общо образование в конкретна сфера, което обаче не е достатъчно. И точно тук специализираните курсове биват изключително ценни. Например, да бъдеш програмист, системен администратор, хардуерен специалист или друго. Нещо специализирано, което да даде на един студент увереност. Ще посоча още един пример. Защо в първи курс не се изучава по-задълбочено един предмет и следващите предмети да бъдат свързани. Защото когато преподавател има разумно очакване, че знаем нещо, то се оказва неусвоено поради липса на време. Отличен пример за това е как се учат много програмни езици един след друг. Ако се отдели повече време на един, след това всеки друг би бил много по-лесен за научаване.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Преподавателите са чудесни. Плановете, по които се преподава изостават от темпото на развитие на технологиите. Случвало се е преподаватели, които са по средата на лекцията да сменят нещо в презентацията си, защото това не е най-новото, а те искат да ни покажат най-новото. Но учебният план ги задължава да ни преподават куп други неща, които вече не са актуални. Едно от нещата, които е необходимо да се подобри е механизъм за по-бързо обновяване на учебните планове. Защото не може да учим технология от преди 10 години и да очакваме да бъде още актуална и разбирам че има изключения като стари банкови сървъри, но не вярвам, че те са правилото.

Кой е най-големият проблем пред който са изправени студентите и преподавателите в университетите освен несъответствието между учебния план и съвременните променливи #tech иновации?
Един от най-големия проблем на студентите е липсата на увереност в собствените си знания и умения, когато си търсят работа. И тук според мен важна роля играе именно тази обща насоченост, която има висшето образование. По мое мнение едно от най-големите предизвикателства пред преподавателите е задържането на вниманието на студентите. Защото вярвам, че не биват насърчавани да разнообразяват стила си на преподаване и да експериментират с различни инструменти свързани с презентационни и ораторски умения. Знам, че има университети където са отделени значително количество дни където преподавателите научават за нови идеи и методи. Да им се даде набор от инструменти за да се направят презентациите им по-лесни и приятни за всички. Едно чудесно видео относно презентации е „How to avoid death By PowerPoint | David JP Phillips | TEDxStockholmSalon” и още много примери.

Добре е да се наблегне на това, вместо да затрупват преподавателите с изключително много административна работа, която не трябва да се върши от тях. Знам за случаи, когато на преподавател по средата на лекция му се налага да свърши малко административна работа и така се измества фокуса от лекцията и нейното значение. Би било добре тези задачи да се поемат от административния състав на университета или от някой друг, за да може преподавателят да използва пълния си потенциал. Да подобрява знанията и уменията си постоянно.

Има ли преподаватели, които отказват да се приобщят към новото модерно в технологиите, придържайки се към класическото, ако подобно определение може да съществува в технологичния свят?
Има, но не е нарочно, защото са живели и в по-различно време, когато това е вършело работа. Така те не осъзнават, колко неефективни могат да бъдат някои методи, които преди са били актуални. Но това не е вина на преподавателите, а е в следствие, че част от тях са били откъснати от практиката. Защото реалният бизнес, практиката, студентите и университета са съвсем различни светове. Студентът иска да се докосне до реалната работна среда, университетът пък е тестова среда, където може да допускаш грешки и да се учиш от тях. В университета няма нищо фатално. Няма почти никакви последствия. Един от “най-големите проблеми” там е невзет изпит, например. И отново се връщаме на това, че учебните планове не могат да се адаптират достатъчно бързо и дори ако някой преподавател сметне, че неговият предмет би бил по-добър, ако съотношението на лекции и упражнения не е 50 на 50, а 40 часа лекции и 20 часа упражнения, или 40 часа упражнения и 20 часа лекции. Необходимо е да се даде повече свобода на преподавателите.

Според теб ниското самочувствие у студентите, откъде произлиза? На теб липсва ли ти увереност и ако да – как успяваш да се пребориш с нея?
Под “липса на самоувереност” имам предвид липса на самоувереност в техническите знания и умения, придобити по специалността, когато става дума за кандидатстване за работа в ИТ сектора. Според мен тази неувереност произлиза от това, че първата година не сме специализирали и задълбали дълбоко в едно конкретно нещо, за да можем да имаме самочувствието, че сме специалисти. Причината да липсва самочувствие е, защото програмирането е дълъг процес и има моменти, в които се чувстваш, че нямаш прогрес, но това е нещо съвсем нормално. Занимавам се с ИТ и програмиране от десети клас и имах този момент на неувереност, той мина в училище. Откакто съм в университета и работя по специалността си съм по-уверен. Затова споделям това наблюдение и затова мисля, че е така.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Най-важното качество е постоянството, но не в абстрактен смисъл, а в изключително практически измерения. Например, студентът трябва да се стреми винаги към по-доброто и да не спира да опитва. Да осъзнае, ако още не е, че 90% от нещата, които направи на компютър са обратими, включително и изтриване на операционна система в някои случаи. Друго също важно е да не се отказва в търсенето на работа. В момента, в който един студент си изпрати cv-то и не получава съобщение от компанията вече месец – нека им пише отново. Фирмите са много заети, и е възможно този имейл да не бъде видян. Това не е нищо лично и не означава, че не са те харесали. Просто трябва да опитаме още веднъж.

Има много алтернативни канали, които може да използваме. В ИТ сектора сме особено облагодетелствани, защото пускането на cv не е единствения начин да бъдем наети на работа, можем да допринесем към проекти с отворен код, да участваме в състезания по програмиране, да участваме в безброй форуми по интереси (като разработка на видео игри, изкуствен интелект и други). Имаме и възможност да покажем резюмето си на международна сцена и да добием опит чрез използване на модерни технологии, което е доста важно.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Най-трудното нещо е това да имаш кураж особено, когато повечето позиции, които виждаме изискват години опит. Липсата на информация също ги спира. Мисля, че масово хората не знаят, че могат да започнат от нетехническа позиция и след това да се преместят. Един от примерите за таква компания затова е KBC. Именно този тип вътрешни смени чрез обучения за смяна на позицията са много полезни и в голяма полза на служителите.

Не бива да забравяме и Изкуствения интелект, който ще се превърне в огромно предизвикателство и една част от работата, която се върши от младшите програмисти ще бъде направена от Изкуствения интелект.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно уверени и добри, за да последват мечтите си?
Изберете си много голяма цел, която да ви плаши и в същото време да ви вълнува. Защото, ако си изберете малка цел това няма да ви мотивира достатъчно, за да я осъществите и да се почувствате удовлетворени.

Java2Days 2023 обещава да ви даде уникални и незабравими преживявания, събирайки най-ярките умове в Java общността за три изпълнени с разнообразни дейности дни на иновативни лекции, практически семинари и несравними възможности за работа в мрежа.

Не пропускайте невероятната възможност да се потопите в света на Java. Събитието ще допринесе значително върху професионалното ви развитие. Осигурете си място на Java2Days 2023 още днес от тук и изберете вида на желания от вас билет.

Повече подробности около събитието можете да разберете на международното издание DevStyleR.IO – Registration for Java2Days 2023 – The Most Anticipated Event is Now Open

Проучването е първото по рода си в страната, анонимно е и е част от едноименния проект Жените-Лидери в Тех Индустрията. Неговата идея е да представи постиженията и предизвикателствата, с които се сблъскват жените от технологичния сектор, и да мотивира техните колеги от нежния пол да развиват своята кариера именно в ИТ индустрията.

Проектът стартира с представяне на Жените-Лидери в Тех Индустрията. Това е един впечатляващ списък, който е отворен и неговата единствена цел е да покаже, че жените могат да бъдат Успешни лидери в ИТ индустрията, независимо дали става дума за висша ръководна позиция (т.нар. C-level) или за ръководене на екипи от софтуерни разработчици, специалисти по качество, човешки ресурси и т.н.

Проектът включва още множество материали, интервюта, класации и анализи, свързани с професионалната реализация на жените лидери в тех сферата и тяхното кариерно израстване до достигането на лидерски позиции.

За да сте сред първите, които ще имат достъп до финалното специално издание в електронен формат, може да се абонирате безплатно тук.

Развитието на таланта на специалистите с утвърден интерес в ИТ сферата е една от основните политики, част от корпоративната култура на Аксенчър. Стъпвайки в Русе, компанията си поставя за цел да търси начини за ангажиране на местната общност, като регулярно се включва в инициативи на Общината, и да разраства списъка с отворени позиции в града, с цел създаване на повече възможности за професионална реализация и подобряване на стандарта на живот на специалистите в региона. В дългосрочен план, Технологичният център на Аксенчър у нас ще се стреми да разшири своята дейност на местно ниво, като предоставя и финансова подкрепа на част от студентите в технологичните специалности на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Петър Торнев, директор на Технологичния център на Аксенчър в България, сподели:

„Аксенчър предлага множество възможности за личностно и професионално израстване в една изключително перспективна индустрия, основана на иновации в сферата на информационните технологии. Ние ценим таланта на всеки, който иска да се развива в нея, и в същото време знаем колко важна е инвестицията в кадри в по-малките градове. Намерението ни е в следващата година и половина да разкрием над 60 работни места в Русеи региона, като дадем още една причина на хората, които ги заемат, да работят и да се развиват в града. Желанието ни е да достигнем до утвърждаването на 100 работни места за периода. Ключов стимул за кандидатите ще бъде и заплащането, което не се различава от това на специалистите в София или Пловдив.“ 

Пенчо Милков, кмет на Община Русе, коментира:

„Изключително щастливи сме от възможността да си сътрудничим с партньор, който притежава толкова богат опит в технологичната сфера! Градът ни има голям потенциал за развитие, а ключов двигател в тази посока са специалистите, търсещи професионална реализация на място, и студентите в Русенския университет. Заедно с Технологичния център на Аксенчър ще работим за повишаване на осведомеността за възможностите, които компанията предоставя, като нейни представители ще се включват активно в богатата събитийна програма на града и в подкрепа на проектите, реализирани от Общината.“

Разкриването на работни позиции в Русе е следващ етап в развитието на Технологичния център на Аксенчър, който вече притежава офиси в София и Пловдив, където работят над 230 души.

Конкретните проблеми в началото на 21 в., които провокират създаването на БАСКОМ, са свързани с възстановяването на ДДС при износ на софтуер, подобряване на инфраструктурата и комуникациите, повишаване на конкурентоспособността на световните пазари, както и целта софтуерната индустрия да достигне 1 млрд. долара годишен приход.

20 години по-късно софтуерната ни индустрия продължава да работи за световните пазари, и практически няма софтуерни продукти или услуги без българско участие, а приходите от индустрията надхвърлят 4 млрд. лв. предимно от износ. Към момента в сектора в България работят над 38000 специалисти, при под 12000 през 2010 г., като за последните 10 години оперативните приходи нарастват близо 4 пъти, а делът им спрямо БВП на страната се увеличава над 3 пъти. Тези и всички други данни, с които борави БАСКОМ, се основават на БАСКОМ Барометър – едно от най-авторитетните ежегодни проучвания за състоянието и тенденциите в софтуерния бранш, което БАСКОМ осъществява заедно с CBN Pannoff, Stoycheff & Co.

„Равносметката ни за последните 20 години е повече от положителна – БАСКОМ успя да спечели общественото мнение на страната на новите технологии и модерните решения, създаде и поддържа имиджа на софтуерния сектор като основополагащ в дигиталните процеси и затвърди убеждението у софтуерните компании, че трябва винаги да задават пулса на новостите, за да продължат да бъдат естествените икономически лидери. Тъкмо затова се спряхме на надслова – „програмираме бъдещето“, казва председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

„Упоритата работа, нестандартно мислене и действия и позитивният и конструктивен дух през изминалите 20 години са причините днес не без гордост да твърдим, че общността на БАСКОМ се ползва с авторитет, влага много енергия в развитието на екосистемата, бизнес и социална среда в България и е двигател на модернизацията в обществото и икономиката“, отбелязва на свой ред един от основателите на БАСКОМ и пръв председател на асоциацията – Георги Шарков.

Георги Брашнаров и Стамен Кочков са другите председатели на УС на БАСКОМ през годините, с които се свързват редица спечелени битки на БАСКОМ като позиционирането на България като качествена софтуерна дестинация на световната ИТ карта, привличането на големи международни софтуерни компании в страната, повишаване нивото на организационните и управленски процеси във фирмите, сертифицирането по международни стандарти, извеждането на образованието като приоритет на националната политика,
развитието на предприемаческата и стартъп културата и др.

За това време БАСКОМ се позиционира като активен фактор на регионално и европейски ниво и стана инициатор и учредител на Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа (ESI CEE), на Европейската организация на малките и средните предприятия в ИКТ – European DIGITAL SME Alliance и на националната работодателска организация на индустриите с висока добавена стойност – БРАИТ.

Междувременно с БАСКОМ се свързват няколко програми от международно и национално значение, които повлияват съществено за ползотворното развитие на средата – програмата за регионална конкурентоспособност „SEE IT“, създадена съвместно със софтуерните асоциации на Молдова, Македония, Сърбия, Косово, Албания, както и донорски програми USAID/RCI, UNDP и две национални програми със съществен принос за модернизиране на обучението по ИТ в България – „Обучение за ИТ Кариера“ в партньорство с Министерство на образованието и науката, БАИТ, АИБЕСТ и ИКТ Клъстер и „ИТ бизнесът преподава“ – програма, чрез която учители имат възможност да се докоснат до най-новите технологии в
практиката и същевременно служители на софтуерни компании да участват в образователния процес.

БАСКОМ участва в актуализиране на учебните планове и учебното съдържание в средното и висшето образование спрямо изискванията на бизнеса. Членовете на БАСКОМ са двигател и на редица академии, обучителни и стажантски програми, сред които Телерик Академия, СофтУни, ИТ Таланти и др.

Към това се добавя и участието през годините в десетки форуми, проекти и инициативи с цел усъвършенстване на сектора, като едни от най-запомнящите се сред тях са: международните изложения CeBIT Hannover, CEBIT Bilisim, Systems Munich, GITEX Dubai, бизнес мисии и roadshows в Европа, САЩ и Близкия Изток; проекти за реформиране на политиките за научни изследвания (FORSEE); за подкрепа на стартиращи иновативни компании в селското стопанство, базирани на платформата Интернет на бъдещето (FRACTALS и SmartAgriHubs); за повишаване на знанията и уменията на заетите в софтуерните компании в сферата на IoT и Data Science (SEnDIng); за осигуряване на заетост в софтуерни компании на младежи с разстройства от аутистичния спектър (SWITCH YOU) и мн. др.

Вярвайки че софтуерният сектор може и трябва да бъде положителният пример за развитие,основано на принципи като прозрачност, почтеност, проактивност, талант, бизнес етика и любопитство към новите идеи, БАСКОМ създава и подкрепя ярки обществени каузи като „ЗАвръщането“, „ИТ родители“, редица конкурси, турнири и състезания като наградите „Джон Атанасов“ за млади български изследователи в областта на компютърните науки; „Академия за иновации“, турнир по информатика и програмиране CodeIT, Hack TUES и мн. др.

Запазване на данъчната и осигурителна система в България като основна предпоставка за растежа на сектора и съхраняване на стратегическите предимства на страната; дългосрочна и последователна инвестиция в образование, което да задоволи все по-големия глад за кадри в сектора и да поддържа висока конкурентоспособност на икономиката от ново поколение, фокус върху развойната дейност с цел създаване и повишаване нивото на собствени софтуерни продукти, които да достигнат нивото на качество на предлаганите
услуги в сектора – това са основните приоритети, върху които БАСКОМ ще се фокусира в следващите години.

Петър Колев се занимава от година и няколко месеца с програмиране. Неговите сфери на развитие са били съвсем различни, дори той предимно се е занимавал с продажби. Образованието му е свързано със спортната педагогика и бизнес администрацията. Той сподели как се стигнал до там, че да се преориентира и какви съвети ще даде за хората, които стартират своята кариера в IT индустрията.

Как дойде мотивацията да станеш програмист?
Желанието ми надделя и ситуациите се навързаха една след друга. И вече на 27-годишна възраст ми позволиха да се преориентирам лека-полека към програмирането.

Всъщност как се преориентира към IT сферата? Как ти хрумна идеята да градиш кариера като програмист?
Съвсем случайно се запалих по курсове за програмисти. Иначе съвсем от малък исках да се занимавам с технологии. Вуйчо ми се занимаваше също. Животът ми беше тясно свързан със спорта или баскетбола, по-конкретно. Заради спорта не съм се ориентирал по-рано. Но като цяло цял живот съм имал любов към технологиите.

Какви са стъпките, през които си минал? Какво се случва, след като си завършил курсовете?
На практика съм завършил няколко курса по HTML, по CSS, а след това завърших курс по JavaScript. Започнах да пускам CV за работа като стажант. Проблемът спрямо моя опит и този на мои колеги, с които съм разговарял, е, че много трудно можеш да започнеш някъде като стажант и някой да отдели времето си да те подготви добре. Повечето фирми търсят Junior с минимум половин година опит.

Минах през много интервюта и по време на срещите задачите бяха свързани с поне 1 година опит. А професионалното ми развитие като програмист започна от вътрешната академия на една компания.

А какво са представлявали задачите на интервютата, които са ти давали?
Основните въпросите бяха на HTML, CSS и Javascript. Контекстът на въпросите с JS бяха на много по-високо ниво. Всичките курсове предлагат, било то безплатни или платени уроци, само някаква базова информация в продължение на 2 месеца. Може да имаш познания да решаваш задачи, но практиката в тези курсове липсва. Нямаш опит да работиш. Всичко е предимно теория и трябва допълнително цяла вечер да търсиш допълнителни материали.

Какви са обстоятелствата, които са ти повлияли, когато започна първата си работа в сферата?Обстоятелствата също са много сериозни. Жена ми беше бременна, по цяла нощ съм седял да уча и не ми е стигало практическото време за теориите по курсовете. Опитвах да решавам и практически задачи, но те бяха за моето ниво малко по-базови тогава. Не съм решавал по-комплексни задачи. Не е имало и кой да ме менторства, да ми обяснява.

Как се чувстваше на първото си място?
В моя конкретен случай стартът беше много труден, защото нямах достатъчни знания на JavaScript. Защото за да можеш да пишеш по някаква технология, дали ще е Angular или React, Vue, трябва да имаш солидни познания на JavaScript. Аз нямах тези знания и ми беше много стресиращо, защото трябваше бързо навляза в технологиите и да науча бързо React, защото се занимавах с него на първия ми стаж, където работих по истински проект.

В моя случай беше много стресиращо, защото имаха по-високи очаквания за всеки стажант, но това си е персонално от фирмата.

Сега не си стажант, нали така?
Сега съм си по-скоро Intermediate, защото е минала година, да речем Junior Pro или Intermediate. Всяка фирми ги категоризира различно степените.

Какви съвети би дал на хората, които преминават през стажантската позиция? Кога да се чувстват готови?
Моите съвети са следните. Първо да вярват в себе си, защото няма нищо недостижимо. Всеки може да се научи да коди. Просто трябва една консистентност и да имаш желание да правиш това, което наистина си започнал да правиш. Изключително много трябва да се решават задачи, постоянство и т.н. Да не се притесняват от обстоятелствата дали ще имат семейство зад гърба си или нещо друго, което “пречи” на по-бързото учене. В крайна сметка всяка личност е индивидуална и всеки върви с различни степени на развитие. Но ако знаеш нещо, което е повече от вчера, значи се развиваш.

А ти как намери мотивацията да се занимаваш с това? Как се справяш с основните проблеми като концентрацията, организирането на задачи и на времето?
Като цяло изключително много ми харесва да кодя. Самото нещо да създаваш и после да го видиш как работи, да видиш как някой друг го ползва – това е едно от нещата, които ме мотивират.

На това кога си готов, трябва първо да жертваш много часове от свободното време. Ако нямаш половинка или семейство трябва да си готов на пълна концентрация след работния ден до цели нощи. Трябва да си готов да жертваш от личното си време и доста безсънни нощи. Когато имаш семейство, трябва да имаш подкрепа и от тях, защото на никоя жена не ѝ е приятно с мъжа ѝ по цял ден да са разделени, после да се виждате за няколко часа и ти да се отдадеш на това четене и учене. Няма как да го игнорираш, трябва просто да седнеш и да четеш… Сега интернет е залят с материали и технологиите винаги са нови.

Този твой интерес към дадените проекти и езици в процеса на преориентацията ли се получи, заради компаниите или беше твой избор?
По-конкретно знаех, че исках да се занимавам с Front-End, което автоматично означава JavaScript, защото проектът, с който ме взеха за стажант беше на React. И в крайна сметка, аз се влюбих в тази технология. Затова реших от тогава до днес да търся работа с React. А след време ще си разширя знанията за Angular, Vue и пр.