Димитър, в ролята си на представител на Бургаски свободен университет, е част от журито на предстоящия хакатон на тема “Геймификация на училищата“, който ще се проведе от 15 до 17 ноември в Бургас. Събитието се провежда по инициатива на Телерик Академия в партньорство с Югоизточен дигитален информационен хъб, ИКТ клъстер Бургас и Бургаски свободен университет. Състезанието е част от европейската инициатива DigiEduHack.

По какъв начин центърът по информатика и технически науки към Бургаски свободен университет работи и подпомага развитието на българския IT сектор?

Бургаски свободен университет е основател и член на ИКТ Клъстер Бургас и Югоизточен Дигитален Иновационен Хъб.

Центърът по информатика и технически науки играе важна роля в развитието на българския IT сектор чрез няколко основни направления:

• Образование и обучение: Центърът предлага съвременни учебни програми по бакалавърски, магистърски и докторски степени в областите: информатика и компютърни науки, компютърни системи и технологии. Това помага на студентите да се подготвят за своята кариера в IT сектора.
• Изследвания и проекти: Центърът активно участва в научноизследователски проекти и сътрудничество с международни университети и индустриални партньори. Това спомага за развитие на нови технологии и иновации.
• Обществени инициативи: Центърът организира семинари, конференции и състезания, които събират IT експерти и студенти, за да обменят знания и опит.
• Партньорства с индустрията: Центърът сътрудничи с водещи IT компании за разработка на образователни програми и практически тренинги, които да отразяват текущите потребности на пазара.

Промениха ли се учебните ИКТ програми с оглед на огромното търсене на ИТ кадри?

Да, учебните програми които предлагаме претърпяха значителни промени в последните години, поради високото търсене на ИТ кадри. Университетът адаптира своите учебни програми, за да включат по-съвременни технологии, които да подготвят студентите за работа в дигиталния свят.

С перспективата на доброто заплащане и отличната възможнсот за развитие и израстване нарастна ли търсенето на обучение в ИТ специалности? Кои са най-предпочитаните към момента?

Да, със сигурност! С увеличаващите се заплати и възможности за развитие в областта на информационните технологии, търсенето на обучение в ИТ специалности се увеличава значително. Много студенти са привлечени от възможността да се обучат за висококвалифицирани и високо платени позиции.

Най-предпочитаните сфери в момента включват:

• Програмиране и софтуерно инженерство – езици като C#, Java, Python, C++ са много популярни.
• Уеб разработка – технологии като React и Angular са във вихъра си.
• Машинно обучение и изкуствен интелект – са на първо място в търсенето.
• Киберсигурност – с увеличаващата се заплаха от кибератаки, специалистите по киберсигурност са много желани.
• Бази данни и управление на данни – SQL, NoSQL и други технологии за управление на данни са високо ценени.

Как в БСУ подпомагате кариерното развитие на студентите си в направление ИТ? Партнирате ли си с фирми от индустрията и по какъв начин?

Бургаският суверенен университет (БСУ) предлага редица програми и инициативи за кариерно развитие на студентите си в областта на информационните технологии (ИТ). Те са съсредоточени върху създаването на възможности за практическо обучение, развиване на професионални умения и установяване на контакти с индустрията.

Партньорства с фирми:

• Стажове и практически задачи: БСУ си сътрудничи с различни IT компании за предоставяне на стажове и практически задачи на студентите. Това им позволява да придобиват реален опит и да се адаптират към професионалните изисквания.
• Семинари и лекции: Университетът често организира семинари и лекции, в които участват експерти от индустрията. Това предоставя възможност на студентите да се запознаят с новите технологии и практики.
• Кариерни възможности: БСУ сътрудничи със спонсори и работодатели за организиране на кариерни събития, панели за дискусии, които помагат на студентите да се запознаят с различни кариерни възможности в областта на ИТ.

Какво е наблюдението ви за нивото на студентите в технологично развитие? Кога са готови да бъдат част от пазара на кадри? Има ли какво да подобрят?

Моите наблюдения показват, че студентите, завършили програми в областта на информационните технологии, като цяло демонстрират високо ниво на знания и умения. Ето някои ключови аспекти:

Ниво на студентите:

1. Технически знания: Студентите обикновено завършват с добро разбиране на основните технологии и програмиране, както и с умения в специфични области като уеб разработка, мобилни приложения и бази данни.
2. Практически умения: Участието в стажове и практически проекти по време на обучението им предоставя ценен опит и ги подготвя за реални ситуации в работната среда.

Готовност за пазара на кадри:

1. Професионални умения: Студентите, които се включват в стажове и работят по реални проекти, обикновено са готови да започнат работа веднага след завършване.
2. Софт умения: Уменията за комуникация, работа в екип и управление на проекти също са важни и често се развиват по време на обучението.

Области за подобрение:

1. Актуализация на знанията: Технологиите се развиват бързо, затова е важно студентите да продължават да учат и да актуализират знанията си дори след завършване.
2. Практически опит: Повече възможности за практически опит и работа по реални проекти биха могли да подпомогнат допълнително тяхната готовност за пазара на труда.
3. Междудисциплинарни умения: Комбинацията от технически умения с познания в други области, като бизнес или дизайн, може да направи студентите още по-конкурентоспособни.

Образователните институции и фирмите могат да работят заедно, за да осигурят необходимите ресурси и възможности, които ще подготвят студентите за успешна кариера в технологичния сектор.

Според вас важно ли е по време на обучението си те да участват в различни събития – конференции, хакатони, семинари, обучения, да ходят на стаж и т.н.? Какъв е съветът ви към тях, как да са по-подготвени за работа в ИТ компаниите?

Участието в различни събития като конференции, хакатони, семинари, обучения и стажове е изключително важно за студентите по време на обучението им, особено в сферата на ИТ. Ето няколко от ползите при участие в събития:

• Разширяване на мрежата от контакти: Такива събития предоставят възможност за срещи и обмяна на опит с професионалисти от индустрията, което може да доведе до бъдещи кариерни възможности.
• Практическо обучение: Хакатоните и стажовете дават възможност за приложение на теоретичните знания в реални проекти и предизвикателства.
• Обогатяване на уменията: Семинарите и обученията често покриват нови технологии и методологии, което помага на студентите да се държат в крак с най-новите тенденции.
• Личностно развитие: Участието в подобни събития развива важни меки умения като работа в екип, комуникация и решаване на проблеми.

Какво бихте посъветвали всички студенти, които искат да градят кариера в технологичната индустрия?

Ето няколко съвета за студентите, които искат да изградят успешна кариера в технологичната индустрия:

1. Непрекъснато учене

• Бъдете в крак с новостите: Технологиите се развиват бързо, затова е важно непрекъснато да се обучавате и да следите последните тенденции и новини в индустрията.
• Онлайн курсове: Използвайте ресурси като Coursera, edX, Udemy и други, за да научите нови умения и технологии.

2. Практически опит

• Работете по реални проекти: Участвайте в проекти, хакатони и конкурси, за да приложите на практика наученото и да натрупате опит.
• Стажове и работа на непълно работно време: Стажовете предоставят ценен практически опит и възможност за работа в реална среда.

3. Мрежа от контакти

• Свържете се с професионалисти: Участвайте в конференции, семинари и събития, където можете да се срещнете с хора от индустрията.
• Използвайте социални мрежи: Платформи като LinkedIn са отличен начин да изграждате и поддържате професионални контакти.

4. Развийте меки умения

• Комуникационни умения: Уменията за ефективна комуникация са ключови за успешна кариера.
• Работа в екип: Умението да работите добре в екип е също толкова важно, колкото и техническите умения.

5. Бъдете проактивни и адаптивни

• Търсете предизвикателства: Не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт и да поемете нови предизвикателства.
• Адаптирайте се към промени: Бъдете готови да адаптирате уменията и знанията си спрямо променящите се изисквания на индустрията.

6. Създайте портфолио

• Показвайте проектите си: Създайте портфолио с проектите, върху които сте работили, и го поддържайте актуално. Това е чудесен начин да покажете уменията си на бъдещи работодатели.

7. Изследвайте различни области

• Намерете своята ниша: Пробвайте различни области на технологиите, за да откриете какво наистина ви интересува и вдъхновява.

Следвайки тези съвети, студентите ще бъдат по-добре подготвени и конкурентоспособни на пазара на труда в технологичната индустрия. Успех на всички, които се стремят към кариерно развитие в този динамичен и вълнуващ сектор!

Как започва всичко?

24-годишният Христо завършва с отличие НПМГ “Академик Любомир Чакалов” с профил “Математика и информатика с английски език”. Осъзнавайки силата на образованието и откривайки красота в математиката, Христо продължава своето приключение и записва бакалавър “Приложна математика” в Софийски университет “Свети Климент Охридски”. След успешно придобита бакалавърска степен, днес Христо е първа година магистър ”Вероятности, актюерство и статистика” отново в СУ.

Христо е водил упражнения по Диференциално и интегрално смятане 1 и 2 в СУ, а този летен семестър му предстои да води упражнения по Статистика.

Вече 7 години преподава частни уроци по математика и множество математически дисциплини.

Образованието на Христо не се ограничава единствено с едностранно учене. Той прави много повече от това. В ролята си на частен учител Христо предава наученото от него на другите. Нещо като наследство. С мисия. И кауза. В името на доброто бъдеще. Защото математиката обещава добро бъдеще за тези, които са готови да решават много задачи и да бъдат търпеливи, и ученолюбиви. Като Христо.

В интервю за DevStyleR Христо ни разказва повече за ролята си на частен учител по математика, доверието у студентите и родителите на ученици, което трудно се печели. Споделя ни и за математическите езици, които познава, както и предизвикателствата, които среща по пътя и много други интересни теми.

Защо избра да станеш учител по математика?

Една от главните причини е, че споделям моите знания с учениците. Освен това мога да видя и начина, по който те мислят и разсъждават. Другото нещо е, че самото преподаване, това е вид творчество, защото можеш по най-различни начини да обясниш даден материал. Било то чрез някаква игра, чрез видео урок, чрез рисуване и т.н. Не съществува строг метод, който задължава да използваме точна дефиниция, теорема, пример. Ти самият си избираш начина на преподаване. Освен това по една или друга причина, учителят може да погледне в бъдещето на ученика. Особено, когато той се справя добре, още тогава учителят разбира, че това дете, един ден, когато вече порасне, може да се превърне в добър банкер, икономист, програмист и т.н. И да има добро бъдеще.

Много е важно обаче, освен да бъда учител, да съм и приятел на децата, на които преподавам. Опитвам се да създавам приятелско усещане у самия ученик, за да може и той все пак да се чувства спокоен, когато провеждаме уроците. Защото, поне в началото, повечето са много притеснени, и се старая да бъде по-приятелски настроен, за да може да се отпуснат и да им е по-приятно, когато провеждаме самите уроци.

Каква е философията ти за обучението и образованието по математика и какво те вдъхновява в тази област?

Вдъхновява ме това, че влияя по положителен начин на бъдещето на учениците. Искам най-доброто за тях. Искам да им помогна да се реализират и да се превърнат в успешни хора. Знаете ли, че всичките пъти, в които съм преподавал в университет, винаги съм запазвал приятелски отношения със студентите. И до ден днешен още се виждам с някои от тях. Винаги трябва да поддържаме това приятелско отношение, защото по този начин и студентите, и учениците се чувстват много по-спокойни да споделят, когато нещо ги притеснява. А това е много важно.

Как едно 24-годишно момче успява да накара учениците, студентите и околните да го възприемат по-сериозно? Да гледат на теб като на професионалист, към когото изпитват респект?

Няма да лъжа. Първият път, когато трябваше да водя лекция по Софтуерно инженерство в университета, студентите очакваха в кабинета да влезе преподавател с години опит. И когато влязох аз, те бяха малко шокирани. Да, странно е, когато 20-годишен младеж обяснява какво представляват производните интеграли и други подобни. За родителите на децата също е шоково. Отначало също подхождат с несигурност. Но с времето се изгражда доверие, което, разбира се, е подплатено с положителните резултати, които постигат както студентите, така и учениците.

Например, когато един ученик е имал само слаби оценки, а след като проведем няколко урока с него започва да повишава успеха си, тогава родителите вече осъзнават, че няма значение на колко години ще бъде учителят, който ще преподава на детето им. Важното е да го прави от сърце и да влага цялата си любов и енергия в това.

Учениците ме чувстват по-близък до тях, до техните интереси и възгледи. И по този начин много по-лесно ми се доверяват и ми споделят своите проблеми както в математиката, така и в личния живот. А това, знаете, оказва голямо значение върху връзката учител-ученик, която се изгражда и която е ключова за това детето да попие нужните знания.

В технологичната сфера има безброй програмни езици и всеки ден излиза по някой нов. В математическата сфера как е? Съществуват ли т.нар. математически езици и ако да – кои са те?

Да, работя с такива, когато имам проекти. В математическата сфера използваме следните програмни езици: Wolfram Mathematica, Matlab, R. Поне тези съм обхванал в следването си.

Използваш ли технологии (тулове, платформи и т.н.) при преподаване на уроците и ако да какви?

Технологии, които съм използвал по време на обучението са Geogebra, с която чертаем графики и области, които позволяват да се видят нагледно нещата и Wolfram Mathematica за проверка на сметки основно.

Откъде черпиш информация, за да обогатиш своите уроци по математика и как поддържаш актуалността на своите познания в областта на приложната математика?

Черпя информация от най-различни сборници и учебници. Наблягам на начина, по който се решават задачите. Знаете ли, че има решения на задачи, за които никога не бихме могли да предположим, че са правилни и с тях ще стигнем до верния отговор?! Също така черпя информация и от научни сайтове, разглеждам дадени формули и съответно начини за решаване. И решавам постоянно задачи. Няма как. Това е част от процеса.

Нужно е да разсъждаваш сам върху дадена задача. Интересно е, когато съм в ролята на учител да виждам страшно много идеи и страшно много начини, по които може да се реши една задача.

Какво е специфичното при Приложната математика?

При Приложната математика учим самите приложения на математиката. Примерно, аз съм учил и линейно, и нелинейно оптимиране. Това е вид приложение да намираме максимум и минимум в дадени задачи. Например, ако сме част от транспортна компания и задачата ни е да определим кой ще е най-краткият път, но в същото време трябва да имаме максимална печалба.

Отново решаваме задачи, но по-практични. Друго характерно за нея са числените или т.нар. приближени методи. Не можем да решим дадена задача чисто математически, защото е много трудна, но с помощта на тези числени методи ние намираме приближено решение с някаква малка грешка, която не ни коства толкова много. Приложната математика се използва много в сферата на икономиката, в рисковия анализ, както и в казината. Зад всички хазартни игри стои доста математика.

А каква е връзката между математиката и технологиите? Технологичната индустрия се развива с висока скорост. При математиката създават ли се нови формули, теореми и т.н.?

Математиката е много древна наука. Още преди самите технологии да се създадат. Пак се откриват нови неща, откриват се нови формули, но не толкова много. Или поне на училищно ниво. А колкото до висшата математика в университета – да, откриват се нови неща, но те вече са на много високо ниво спрямо това, което се преподава. Надявам се в бъдеще да се появят нови числа и методи за решаване на задачи. Би било изключително интересно.

Спомена, че ти предстои ново предизвикателство в ролята на асистент. Изпитваш ли притеснение за това ново начинание?

Да, изпитвам доза притеснение, но екипът, от който ще съм част е страхотен. Знам, че винаги ще ми помогнат, когато имам нужда. Аз също бих им помогнал винаги. Разбираме се чудесно. Имаме си доверие и заедно ще вървим напред.

Как можем да разберем, че един ученик има потенциала за професионално развитие в сферата и какви са възможностите за кариерен успех за тези ученици? Имат ли математиците светло бъдеще?

Математиците имат светло бъдеще, разбира се. Относно потенциала – усеща се. В момента имам една ученичка, която е 12-ти клас и ще продължи образованието си с моята специалност “Приложна математика”. В момента се подготвяме за това. Много се гордея с нея. Очите ѝ блестят, когато решава задачи. Това изпълва сърцето ми и ми дава смисъл да продължа да се занимавам с това. Сигурен съм, че ще стане много добър математик. Изключително много се радвам на успехите на учениците си и на студентите. Това ме прави толкова щастлив.

Как успешно преодоляваш трудностите и предизвикателствата, свързани с обучението на математика? И кое е най-голямото за теб предизвикателство до момента?

Най-голямата трудност е, че всяко дете си е индивидуално и по време на първите уроци се опитвам повече да го опозная. Да видя как мисли, как разсъждава. Да съчетая така нещата, че детето да не се чувства твърде натоварено. Също е трудно както при учениците, така и при студентите да ги накарам да се отпуснат и зададат своите въпроси без притеснения. За мен няма глупави въпроси. Тук сме да се учим. Но повечето наистина се притесняват да питат за неща, които не разбират. А не бива. Редно е да имаме открита комуникация и да си споделяме, за да може заедно да вървим напред.

Какво за теб е математиката? Какво ти дава? И как добрите познания по нея ни помагат в живота?

Математиката е вид инструмент, с който моделираме дадени неща, било то физически явления, икономически явления и т.н. Горе-долу, за мен тва е математиката. Средство, нали, за моделиране на дадени задачи в по-обобщен вид, нали дадено нещо, като го казваме. Математиката се използва в различки науки, като инженерни, физични, икономически и други. Това е нали.
Математиката е част от всяка една сфера. Навсякъде има по малка частица от красотата на математиката. В природата също има математика. Всичко това не е създадено толкова случайно и има някакъв замисъл. И ние, математиците сме тези, които откриваме този замисъл.

Би ли споделил пример за един такъв замисъл?

Да, Златното сечение*, ако го знаете. Знаете ли, че на черупките на охлювите има изобразено това златно сечение. Златното сечение е не само математическо понятие, но и символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“. То е било познато на египтяните и древните гърци още в Античността. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата.

Смяташ ли, че математическото и логическото мислене помагат в живота?

Да, разбира се. Когато трябва да вземем дадено решение, ние мислим и правим някаква логическа връзка с него. И когато вече имаш по-математическо и логическо мислене това много ти помага. Математиката развива мисленето на първо място. Кара те да откриваш нови начини за справяне с дадени проблеми.

Как се виждаш след 5-10 години?

Надявам се вече успешно да съм защитил докторантура по специалността, която в момента изучавам като магистратура. Искрено се надявам един ден да придобия образователнатата и научна степе доктор и да бъде главен асистент. А, вече другото е да си, нали, да си преподавам, да си ми е спокойно, нали. Когато преподавам в университета се чувствам в свои води. Определено това е моето нещо.

Какви емоции и чувства изпитваш, когато преподаваш? Чувстваш ли се удовлетворен, щастлив?

Чувствам се страхотно и още повече, когато видя, че отсрещната страна ме разбира. Чувството да видиш, че влияеш положително върху живота на младите е невероятно. А желанието, което те изпитват да решават сами задачи, тяхната самоинициатива и проактивност… Това са най-страхотните подаръци за един младши преподавател и учител като мен.

Какво ще посъветваш студентите и учениците? Как биха усвоили по-лесно знанията по математика?

На първо място да осъзнаят и приемат, че глупави въпроси не съществуват. Няма значение какво искат да питат, просто да го направят. Студентите и учениците, които са избрали да се развиват в сферата на математиката трябва да са наясно, че ги очаква решаване на много, много задачи. Но в същото време не трябва да забравят и за своя личен и социален живот. Да излизат с приятели и да отделят време и за други неща, които ги правят щастливи. Нужен е баланс.

Също така е добре да осъзнаят, че в математиката работата в екип е много важна. Обсъждането на идеи, предлагането на решения. Приемете, че когато сме сами и няма дори кого да питаме за съвет или мнение, не е много лесно, нали? Когато работиш в екип, не че е по-лесно, но има едно сигурно рамо, на което може да се облегнеш, когато мозъкът ти прегрее или когато не можеш да намериш решение за дадена задача.

Знаете ли какво си казвам всеки ден? “ФМИ сам не се завършва”. Трудно е да завършиш сам. Винаги трябва да има друг човек до теб, който ще ти помогне в най-трудните моменти. Сплотеността и споделеността са част от успеха. И в математиката, и в живота. Някак си по-лесно е. И по-приятно.

ГАЛЕРИЯ

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте подкаста на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. В Програмния Код Има Изкуство, Винаги Търся Красотата
2. Математиката и Информационните Технологии са Все По-Търсени от Учениците
3. Запиши се за Уебинара: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии

Ако има машина на времето, 21-годишният младеж споделя, че иска да се пренесе във времето на революциите с машините, когато тепърва започва и създаването на печатарските и шевни машини. Ние, обаче, го искаме тук. В наши дни. Защото Тонислав е истинско чудо. Чудо, което връща надеждата за по-светло бъдеще, изградено от ценностни идеи и общество, което е не само образовано, но и любознателно, мотивирано и целеустремено.

Тонислав е онази искрица надежда, която може да запали пламъче у всеки един от нас. Тонислав е от онези хора, които вярват, че образованието е ключът към успеха, а ученето и надграждането всеки ден – ценно съкровище.

Момчето-чудо, по-откровено отвсякога, разказва пред DevStyleR за страстта към технологиите, която открива съвсем случайно. Споделя ни и за красотата в кода като изкуство, което повечето не успяват да видят. Разкрива ни и как се печелят множество награди сред безмилостна и достойна конкуренция. Споделя ни и защо Саймън Синек е човекът, с когото би искал да прекара един ден, както и още много любопитни неща, които ще прочетете в интервюто.

Кодът, и красотата в него за този, който го гледа с любов…
Приятно Четене!

За втора поредна година си носител на стипендията „Джон Атанасов“ на фондация „Еврика“. Стипендия, която се отпуска за изключителни постижения в овладяването на компютърните науки. Какво трябва да постигне един студент, за да спечели толкова голямо отличие? Какви са критериите за тази награда?

На първо място е много самоинициативност. В повечето университети се дават знания само до едно ниво. Тук е важно да отбележим, че това до голяма степен зависи и от начина, по който студентите приемат тези знания. Това, което много ценя в моите колеги и приятели, е самоинициативността, която виждам. Усилията, които полагат извън академичната среда. Разбира се академичните занятия са изключително важни, но само и единствено ако инициативата идва повече от самите нас, ще може да напреднем, да развиваме нещо свое, както направих и аз.

Смятам, че това, което ми помогна да спечеля всички тези награди през изминалата 2023 година е една моя разработка, на която посветих последните си три години и в която вложих много, много старание и любов.

Започнах да развивам идеята, а не след дълго тя се превърна и в библиотека, която прерасна в платформа за генериране на тестове. Вярвам, че това бе и причината да спечеля за втора поредна година стипендията “Джон Атанасов”.

Относно критериите за тази награда, това, което се оценява е разбира се успехът през годините. В момента съм четвърти курс и успехът ми е 6.00. На всеки един изпит до момента не съм имал по-различна оценка от тази. И друго, което се оценява, това са постиженията извън университета.

Би ли ни споделил какви са твоите изключителни постижения в областта на компютърните науки?

Имам доста постижения, с които се гордея. За тези от вас, които не знаят, участвах същи и в конкурса за състезателно програмиране и разработка на уеб/софтуерни проекти за ученици и студенти – СофтУниада. Спечелих първо място за софтуерни проекти – старша възраст и в следствие от доброто си представяне в алгоритмичната част, бях обявен за Софтуниадец. Това е най-голямата награда за цялото състезание, тъй като са две отделни категории – софтуерни проекти и състезателно програмиране. Този човек, който се е представил най-добре на двете части става Софтуниадец.

Друго състезание, в което взех участие бе за алгоритмично програмиране – „Алгоритмика”, организирано от Висшето училище по мениджмънт във Варна. Толкова много са наградите от миналата година, че може и аз да пропусна някои.

Спомняш ли си как и кога започна да се явяваш на състезания и конкурси?

Всичко започна още в първи и втори курс, когато ме поканиха да участвам в националната програма по програмиране. Тогава, разбира се нямах толкова изявен интерес към алгоритми, нито към състезателно програмиране, но въпреки това представянето ни мога да кажа, че беше доста добро като за отбор от новобранци, които не знаят какво правят. Точно тогава се появи и онази искра, която запали интереса ми към технологиите. Започнах все повече да се занимавам със състезателно програмиране, да разучавам алгоритми, техники и т.н.

Това ми помогна и в професионален план. Определено беше един тласък, от който наистина имах нужда. И с течение на времето, наградите започнаха да се редят една след друга. Мисля, че журито избра мен толкова пъти, заради добрия академичен успех, който имам, както и с това, че едновременно съчетавам университет и работа. В последните няколко години заемам ръководна позиция като “Product Technical Lead”.

Част от тези награди са и от конкурса “Талант на годината”, организиран от Talent Club BG. Стипендията на “Еврика” вече за втора поредна година я спечелих.

За мен най-голямото постижение, което може да съществува за един човек на моята възраст, който се развива в ИТ сферата е “Младежката награда” на БАИТ. Да съм носител на тази награда е една сбъдната мечта. Още повече, че я спечелих с моя разработка, която ми е толкова присърце. Толкова усилия и душа вложих в нея. Това наистина е най-милото ми постижение до този момент.

Разбира се класацията “Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”, в която също попаднах е още един повод за гордост. Пропуснах да споделя, че станахме и вицешампиони на Националната олимпиада по програмиране, а тази година предстои да защитим това отличие, защо не и да го надградим?! Това са наистина само една малка част от постиженията ми, които имам до този момент.

Силна ли е конкуренцията, която срещаш на всеки един конкурс, олимпиада, състезание и как се побеждава въпреки нея?

Ако говорим за олимпиадите, със сигурност конкуренцията е изключителна, поне на Националната студентска олимпиада по програмиране. В нея участва отборът на Софийския университет и състезателите в него още от ученическите си години печелят медали от олимпиади и т.н. Имат изключително добра подготовка и на тази олимпиада точно тази подготовка много си пролича. Този отбор има класа.

Обикновено в програмирането има две основни разделения, ако говорим за младежите и учениците. Някои ученици се занимават със състезателно програмиране, други ученици се занимават с приложно, състезателно програмиране. Когато аз започвах, избрах приложното направление и сблъсъкът със състезателното беше изключително тежък, защото това са наистина като две напълно отделни науки. Поне в първите няколко седмици така ми се струваше.

Определено за олимпиадите и алгоритмичните състезания са необходими знания, свързани с алгоритми и със структури от данни. Нужно е и малко по-математическо мислене, за да може човек да се ориентира. Докато от другата страна на монетата, идват и онези конкурси, като “Наградите на БАИТ”, стипендията от фондация „Еврика“, където не се изискват чак толкова задълбочени познания в състезателното програмиране. Там по-скоро фокусът, е именно върху другата част – приложното.

Да вземем за пример “Младежката награда на БАИТ. Кандидатствах с моя разработка, както вече споменах, която много дълго време съм развивал, а журито иска да види наистина нещо практическо, нещо, което може да подпомогне работата на хората в световен мащаб дори. Те се впечатляват точно от това – да видят нещо готово като продукт. Нещо, което могат да вземат, което е ново, което не съществува до този момент, и в което виждат потенциал. Така разбирам този процес.

Разкажи ни как се запали по компютърните науки? На колко години осъзна, че искаш това да е твоят кариерен път? И кой най-силно те подкрепи, когато ясно заяви, че искаш това да е твоят път?

В десети клас се занимавах много активно с музика. Дълги години свирих на пиано и продължавам разбира се, но не с такава професионална насоченост. Тогава СофтУни предлагаха курсове по програмиране за начинаещи, разбира се, т.е. за хора, които си нямат представа от това какво е програмиране. Различното беше, че тогава курсовете бяха по градовете. Тъй като аз съм от Шумен, бях много щастлив, че ще има обучение и в моя град. Да си призная – още от малък изпитвах интерес към математиката и информатиката. В училище това бяха едни от любимите предмети и от чист интерес си казах, че нищо не губя ако посетя едно занятие и видя какво всъщност правят програмистите.

На това първо занятие нещо така силно ме впечатли. Спомням си и до днес, че когато приключи, прибирайки се за вкъщи, усмивката не слезе от лицето ми. Имаше нещо много значително за мен в този един момент. От там нататък не е минал ден без да не чета нещо свързано с програмиране, без да пиша някакъв код. Толкова силно влияние оказа този първи досег с програмирането. След това започнах и в националната програма “Обучение за ИТ умения и кариера” и в СофтУни да се записвам на курсове, докато не дойде моментът в дванадесети клас да реша, че искам да започна работа. Да, това е моята кратка история за страстта ми към програмирането.

Родителите ми и приятелите ми много силно ме подкрепиха. С един от приятелите ми днес сме и колеги, изкарахме заедно цялата програма в “Обучение за ИТ умения и кариера”, така че малко или много си бяхме подкрепа и аз усещах, че има рамо, на което мога да се подпра, когато се сблъскам с по-сложната страна на програмирането. Разбира се, подкрепиха ме и всички мои преподаватели, всички мои учители, на които винаги ще бъда много благодарен.

Победител си и в младежката категория на годишните награди на БАИТ през 2023, също така си и включен в класацията „100-те най-влиятелни ИТ личности в България“. Какво се крие зад толкова големи успехи и то на тази възраст? Тези признания мотивират ли те?

Дали ме мотивират? Разбира се. Всяко едно постижение има такъв ефект. Даже си спомням, че и на последното награждаване от Фондация „Еврика“, което беше буквално преди около седмица, това беше едно от ключовите изречения в представянето, на което наблегнаха организаторите, че целта на тези награди, на тези стипендии, които те раздават, не е толкова те да популяризират фондацията и т.н. Целта наистина е да мотивират младите, за да може след това те да представят себе си все все по-добре и по този начин, разбира се, да спечелят, не само наградените, но и хората около тях. Затова и аз наистина вярвам, че е така.

Всяко едно постижение има изключително мотивиращ ефект върху мен, но и не само. Има един такъв ефект, в който човек се спира за момент и си казва: “Да, заслужаваше си всички тези трудности, всички тези лишения до този момент са си заслужавали!“. Тъй като зад всяко едно постижение стои наистина моментът на лишенията, на това да загърбиш някои удоволствия, за да седнеш вечер и да поцъкаш нещо свое, както беше при мен с моите разработки. Наистина много малко хора биха могли да издържат на това темпо.

Вярвам, че тези награди могат да възпитат едно такова разбиране в младите хора, че когато много се трудиш и имаш поставена цел и всеки един ден се бориш тя да се случи, хората го забелязват това и не само го забелязват, но и награждават тези усилия.

Би ли ни споделил повече за твои проекти, разработка/и, с която най-много се гордееш до момента?

Да, те са много по принцип, но са обединени в една обща идея. Всъщност нека да отговоря пряко на въпроса – моята разработка, с която най-много се гордея, това е платформата за изпълнение, генериране и подобряване качеството на автоматизираните тестове. Малко е дълго името. Все още работим върху неговото съкращаване. Идеята на тази моя разработка произлезе от практиката в проекта, по който работя. В OneBit Software имаме изключително сложни use cases, изключително много сценарии, които трябва да покрием с тестове. Те са толкова много, че на теория и на практика е почти невъзможно да го направим без някаква помощ, без да автоматизираме част от процесите.

Именно тук в една слънчева сутрин се зароди в мен идеята да направя нещо, което да автоматизира този процес и ние да можем да пишем по-малко тестове, да можем да пишем по-малко код, а с течение на времето, добавяйки нови функционалности, тестовете, както обичам да казвам, сами да се пишат, без да се налага ние да правим каквото и да било.

Тогава се зароди тази идея. Разбира се, не веднага започнах да я разработвам, тъй като сложността на един такъв проект е доста голяма. Започнах стъпка, по стъпка с някакви по-скоро сателитни разработки, които могат да помогнат. Да, не са пряко свързани със задачата, но все пак те са необходими, за да можем изобщо да помислим за реализацията на самата задача. Определил съм тези допълнителни сателитни разработки като подсистеми на цялата платформа. Те са наистина нещо много малко, извършват конкретна работа. Например една такава подсистема ни дава възможност да оптимизираме, чисто от гледна точка на performance на производителност някои от едни от много често използвани операции в света на C# програмирането например. Тези оптимизации ми бяха необходими, за да може след това при генерирането на тестовете и последващото изпълнение, също да бъдат възможно най-ефикасни и възможно най-производителни.

Това е разработката, с която най-много се гордея, защото тя дава наистина един завършен продукт, който може да се приложи във всеки един проект, който е писан на C# без някакви ограничения, без нещо да е чак толкова специално. Тази разработка, не само ми донесе много награди, но и имах удоволствието да я представя на различни конференции, форуми, което е нещо, което аз наистина много обичам да правя и самият факт, че успях да го постигна с нея, ми дава едно чувство на удовлетворение.

Наградата на Ректора за постижения в научноизследователската дейност също е твоя през 2023. Успехите ти нямат край. Би ли ни споделил за твое постижение в научноизследователската дейност?

В научноизследователската дейност, разбира се аз работя и върху някои публикации, които са базирани, именно на идеите, върху които се базират моите разработки в областта на автоматизирането на тестове, но най-вече тази награда я спечелих заради доброто представяне на олимпиадите, заради останалите награди, които малко или много повдигат авторитета на целия университет. Тъй като те не са награди само за мен, а за мен и за всички хора, които са около мен, които ме подкрепят. Разбира се и за цялата академична общност, дори и за целия град Шумен.

Бил си лектор на конференциите .NETworking, TarnovoConf и C#onference. Какво изпитваш, когато влизаш в ролята на лектор? Какво ти дава това?

Какво изпитвам? Изпитвам нещо, което просто не мога да го опиша. Това е нещо, за което съм си мечтал още от моментите, в които съм учил програмиране, когато не съм знаел дали от мен ще стане програмист. Наистина си мечтаех за нещо такова. Не в толкова голям мащаб, разбира се. Да бъда лектор на конференция дойде малко по-късно след като започнах своят професионален път, но да бъде лектор е нещо, което си ми е цел. Мечта? Да, може да се нарече и мечта защо не. Може би тук съм малко афектиран от идеята и работата на лектора, защото родителите ми са били преподаватели почти през целия си живот и може би съм наследил този афинитет към преподаването. Да преподавам ми доставя огромно удоволствие. В момента се занимавам много активно с преподавателска дейност. Това ми дава едно чувство на удовлетворение, за това, че се движа в правилната посока.

Кои са програмните езици, които знаеш? И имаш ли любим такъв?

Разликата между програмните езици не е чак толкова голяма. Даже в някои от курсовете, на които съм лектор, още в първите часове споделям на присъстващите, че идеалното число от програмни езици, които трябва да знаят е нула, защото трябва да знаете много добре основите, трябва да знаете много добре принципите, върху които се изгражда една програма, а от там нататък всичко може да се научи.

Нека да сравним за пример Java, C#, C++, и ако видим една програма, написана на един от тези три езици и видим варианта ѝ в някой от останалите, разликите ще бъдат минимални – поне тези, които се отнасят до основите. Всеки един програмист ще може да се ориентира достатъчно добре, за да знае какво се случва.

Вече в по-високото ниво на програмиране става по-особено, защото се изискват знания спрямо специфичният framework, не толкова обаче до програмният език. Така че съм наистина привърженик на идеята, че програмният език, който ще използваме не е от толкова голямо значение, стига добре да познаваме платформите и добре да познаваме основните принципи, с които те работят.
Преподавал съм Python, JavaScript, C++, C#. Работил съм с всички тези езици и наистина не виждам голяма разлика между тях.

Има, но човек с правилната насоченост, с правилния начин на мислене, много лесно може да се адаптира към различните ситуации.

С кой програмен език би препоръчал да започне един начинаещ , който тепърва иска да навлиза в тази материя и да се развива в сферата?

Когато става въпрос за начинаещи, правя едно голямо разграничение между програмните езици като C++, C#, Java и програмните езици, които в момента са по-популярни като JavaScript и Python, където обаче идеята за типизиране малко или много отсъства. Там не само това е разликата. Те са програмни езици, които по изцяло различен начин се изпълняват. Затова давам съвети на мои познати, които все още са начинаещи в тази сфера, да изберат като за начало C++, C# или Java. Дали това им помага? Според мен, да, защото много по-лесно успяват след това, ако се наложи от тези типизирани езици да преминат към JavaScript, Python. Днес е по-хубаво отвсякога човек да може да разбира от различни технологии. В ИТ средите има много голямо търсене на особено виждаме всички full stack разработчици. Тоест от хора, които разбират и front-end и back-end.

Би било добре първо да се разгледат тези типизирани езици, за да се свикне с концепцията, за да се свикне изобщо с идеята за обектно ориентираното програмиране и вече след това, използвайки знанията и опита си да преминат и към тези по-нови езици. Те не са по-нови, по-скоро с по-различна насоченост.

Коя е любимата ти и най-интересна част от света на компютърните науки?

Може би ще звуча банално, но всичко ми е любимо. Обичам, когато има нещо ново да седна, да прочета, да се опитам да го приложа на практика. В същото време и някакви low level неща, да “бърникам” из паметта на компютъра, да правя някакви странни тестове, странни симулации. Всичко ми харесва. Няма нещо, което да ми е досадно. Е, може би като един отявлен back-end програмист да се занимавам с оптимизиране на уеб страници ми е малко досадно наистина. Но, когато изключим тази designer oriented част от света на технологиите, всичко останало ми е много присърце. Абсолютно всичко.

Ако трябва обаче да кажа от любимите неща, които са ми най-любимите… Най-голямата ми страст до момента са алгоритмите за low level програмиране и оптимизация при работа с големи данни, паралелни изпълнения на някакви задачи. Ето такива неща. Но не бих казал, че се ограничавам само до тях. Както казах, абсолютно всичко ми доставя удоволствие, просто това е малко над всичко останало.

А кой е най-специфичният технологичен аспект?

Най-специфичният аспект, зависи от гледната точка. Мога да кажа, например, за алгоритмичното програмиране, че там има доста специфика, защото има задачи, проблеми, които няма как да бъдат решени, ако човек не знае как да използва дадена техника или дадена технология. Там е много интересно, защото алгоритмичните задачи много наподобяват проблеми от реалния живот, които ние разрешаваме, използвайки съзнанието, използвайки мисълта си. Но, когато дойде моментът да използваме тази мисъл, да я претворим в инструкции, в програмен код, то тогава става интересно, защото не винаги се получава толкова праволинейно, колкото ние си мислим.

Например да вземем една много проста задача: Имаме два текста и трябва да намерим най-дългата обща последователност от символи между тях. Ние, като хора, разбира се стига да не е достатъчно дълъг текстът, много лесно може да го преценим това в рамките на няколко секунди.

Обаче, когато дойде моментът това да го напишем като код, да го имплементираме, то тогава започва едно мислене, едно чудене. И, за да се стигне наистина до оптималното решение на тази задача, все пак си трябва малко или много човек да познава технологиите, които използва, методологиите, чрез които да стигне до това решение.

Така че, там се изискват доста специфични знания. Този пример, който дадох не е толкова предизвикателен дори, т.е. има много по-сложни, по-комплексни задачи, които предстоят да бъдат решени и които се решават всеки ден.

Има ли международен конкурс и олимпиада на които би искал да участваш?

Тъй като съм на финала на бакалавърската си степен, искам да продължа образованието си и с магистратура, докторантура и т.н. и за съжаление ще ми остава все по-малко време за участие в конкурси и олимпиади. Не, че няма да ме интересуват или нещо такова, напротив аз ще участвам навсякъде, където има такава възможност. Но вече малко или много се ориентирам към по-различно направление. Както споменах по-рано, имам идеи за различни публикации, свързани с моите разработки, също така развивам и професионалната си кариера като програмист и като преподавател. Така че, по-скоро, в бъдещите години, след като завърша изобщо следването си, ще се ориентирам към тази част.

Ако можеше да прекараш един ден със световноизвестна личност от #tech света коя би била тя?

Това е един много интересен въпрос. За световноизвестна личност в момента не мога да се сетя, ако става дума за света на програмирането, разбира се. Но много бих искал да се срещна със Саймън Синек, например. Той няма нищо общо с технологиите, напротив, той има книги, лекции, публикации, които са по-скоро ориентирани към личностното развитие на човек. Занимавал се е и с икономика и предприемачество. За мен той е много интересен човек. Прочел съм почти всичките му книги.

Да, определено бих искал да прекарам повече време с него. Не толкова, защото той би имал пресечна точка с технологиите, напротив. А, защото е човек с интересни идеи, човек с интересни цели също така и наистина е една много амбициозна и много вдъхновяваща личност.

Ако можеше да се върнеш назад във времето, в кои години на технологичен напредък би се пренесъл? Защо?

Много често съм си мислил по този въпрос. Ако можех да се върна назад във времето, един от периодите, в които бих избрал е, когато започват революциите с машините, още преди да говорим за компютъризация и т.н. Интересно ми е да видя от първо лице какви са били процесите, през които са минавали хората, какви са били идеите, които са авторите на тази революция. Защото говорим за времето, когато всичко се е създавало на ръка и една такава идея би била наистина “ренесансова”. Например печатницата. Много ми е интересно как са възникнали тези идеи или пък шевната машина. Нещо толкова банално, което се използва ежедневно от сигурно милиони хора по света, а всъщност зад шевната машина стоят много интересни идеи. Другият вариант, който мога да си призная, че сега ми хрумна, е да се върна назад във времето в дните, когато започва разработката на първия компютър, например.

Първото електронно устройство, което тогава се занимава с извършване на някакви прости сметки, за да мога тогава пък от първо лице да видя какъв е процесът, през който наистина са минали, за да стигнат от тази идея до идеята изобщо за компютър, който може да се използва от нас, ежедневно. И всъщност в рамките на 100 години напредъкът е изключително голям.

Аз вярвам, че ако се върнем 100 години назад през 1924 г., хората, които тогава са живели, да си представят, че всеки един от нас днес ще има поне два-три компютъра, които да използва в ежедневието си, като тук включвам и телефоните, разбира се и всякакви дигитални устройства, които са покрай нас, може би биха го сметнали за невъзможно. Но уви. Факт е.

Вярвам, че това за тях би било голям science fiction. И наистина технологичният напредък през последните десетилетия е много впечатляващ. И може би след 20,30,50 години, някой може да иска да се върне в наши дни. Защо не?

Но като цял аз се опитвам да се фокусирам в настоящия момент и да се наслаждавам на това какво се случва около мен. Без значение дали ме касае пряко или косвено, защото това ще бъде част от историята на цялото човечество един ден.
А този технологичен напредък, който ние постигаме днес, няма да бъде пропуснат със сигурност.

Кое е първото нещо, за което мислиш, когато отвориш сутрин очи?

Ако трябва на този въпрос да отговоря, спрямо последните дни, тъй като те бяха доста натоварени, първото нещо, за което си мисля е какво трябва да свърша през деня. Обикновено така си поставям някакви задачи и се опитвам да ги изпълня до края на дея. Това е пътят на самоусъвършенстването, който аз съм припознал. Опитвам се всеки един ден да правя нещо ново, да научавам нещо ново, да чета нещо ново. Дали ще е винаги пряко свързано с технологиите или не, това зависи от контекста, зависи от самият ден, от настроението, ако искате дори.

Когато се събудя сутрин си правя мини план, какво, кога, как ще бъде свършено през деня и, разбира се, старая се да го изпълнявам винаги. Не всеки ден се получава, разбира се, това, мисля, че е нормално за всеки човек, но наистина се опитвам да въведа малко ред, в иначе хаотичните мисли рано сутрин и да се погрижа за това, да имам някакви реалистични цели, които да съм сигурен, че мога да постигна в рамките на деня.

Как протича един твой ден?

Как протича един мой ден, зависи от деня. Обикновено, ако е работен ден, събуждам се около 8 часа сутринта да речем, започвам да работя към 9 и така до 18:00 ч. – 19:00 ч. Ако е ден, в който преподавам, то тогава много зависи. В момента преподавам на няколко места – в СофтУни, в Националната програма “Обучение за IT кариера”.

Толкова съм приел присърце това преподаване, че групите, които са в IT-кариера не са само една, а цели две. В момента едната група, на която преподавам в Шумен е от ученици в 11-ти клас, другата група, на която преподавам е от ученици в 10-ти клас.

Опитвам се да им представя нещо от моя личен опит, да ги запозная със света на програмирането и да запаля някое пламъче и в тях, ако е възможно. Обикновено един мой ден минава или в работа или в преподаване, като разбира се, се опитвам да не се претоварвам чак толкова много.

Имаш ли любими хобита извън технологичния свят? Как си почиваш?

Обичам да се занимавам с музика, обичам да свиря на пиано, на китара, съвсем любителски разбира се, но пък много така, много обичам, и винаги се опитвам така да намирам време и за почивка между всичко останало. Много си почивам, когато се занимавам с това.

Успехът има ли тайна формула или просто зависи от теб, мотивацията ти и усилията, които полагаш?

Вярвам, че много зависи наистина от мотивацията, от усилията. Не само мотивацията. Повлиян от Саймън Синек, много често обичам да казвам, че мотивацията е чисто вътрешен процес и тя няма как да бъде променена, няма как да бъде привнесена във същността на човек. Вдъхновението е това, което може да окаже много силно влияние и това, което наистина вярвам, че на мен ми помага и би помогнал на останалите. Това е да търсят вдъхновение в нещата, които ги заобикалят. Да търсят нещо вдъхновяващо във всичко, което им се случва. И разбира се, много работа, много упоритост, много отдаденост, без тях няма как. Дори да сме най-вдъхновените хора на света, ако не дадем и от себе си, то ние ще сме си просто вдъхновени. И нищо повече.

Както казах, аз се опитвам да търся вдъхновение във всичко- в хубава музика, в хубава картина, дори и в хубав код, ако искате. Изключителен привърженик съм на идеята, че в кода има изкуство и винаги се опитвам да търся красотата в кода. И не само в кода, разбира се, ако го приемам като текст, изобщо красотата в процесите, в комуникацията между отделните процеси, в архитектурите, които се изграждат. Има много неща, които един софтуерен специалист може да определи като красиви. Много мои колеги бягат от такива определения, за тях там красота липсва, такива мои колеги аз лично не ги разбирам, според мен те са изгубили своето вдъхновение, но наистина това на мен много ми помага. Това е наистина нещото, което ми дава упоритостта, подтиква ме всеки един ден като се събудя, аз да продължа да се боря, да продължа да работя и да уча нови неща.

Как се виждаш след 10 години?

С сигурност няма да се откажа нито от програмирането, нито от музиката. Както вече разбрахте, това си ми е страст, хоби. Но след 10 години си представям, че ще съм един успешен човек, който ще има зад гърба си няколко интересни разработки. Разбира се, платформата, която споменах няколко пъти е нещо, с което се гордея, нещо, което искам да завърша през годините. А защо не и да се превърне в самостоятелен продукт? Но също така, аз смятам, че съм един доста идеен човек и имам планове, намерения да разработвам нови неща, които на мен ми доставят удоволствие или ще ми бъдат полезни в ежедневието ми.

Така че, надявам се в рамките на следващите 10 години наистина да мога да ги реализирам и ако имаме отново съвместно интервю и се върнем назад във времето, да мога да кажа: „Да, аз успях, реализирах всичко, от което имах нужда, всичко което ми беше присърце.“ Така си се представям. Обогатен със много нови знания, запознал се с много нови технологии, експериментирал много. 10 години не са малко време, така че вярвам, че ще мога да постигна всичко това като цел. И разбира се, най-вече, да завърша магистратура и да защита успешно докторантура. Така че, това е най-малкото нещо, което вярвам, че ще ми се случи в рамките на тези 10 години.

ГАЛЕРИЯ

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Математиката и Информационните Технологии са Все По-Търсени от Учениците
2. Участници в Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

В началото на седмицата избрахме да ви споделим един любопитен разговор между TechCrunch и Матю Джонсън-Робърсън, в който той споделя повече за Роботиката, нейното бъдеще, за ролята на изкуствения интелект и други интересни въпроси, свързани с Роботика.

Матю Джонсън-Робърсън е американски изследовател, предприемач и преподавател. От януари 2022 г. той е директор на Института по роботика към университета “Карнеги Мелън”. Преди това от 2013 г. е професор в Инженерния колеж на Мичиганския университет, където заедно с Рам Васудеван ръководи Центъра на Форд за автономни превозни средства (FCAV) на UM.

Изследванията му са фокусирани върху компютърното зрение и изкуствения интелект, с конкретни приложения на автономни подводни превозни средства и самоуправляващи се автомобили. Той също така е съосновател и главен технически директор на Refraction AI, компания, фокусирана върху осигуряването на автономни доставки на последната миля.

Сред въпросите, на които Робърсън отговаря са:

Каква роля ще играе генеративният ИИ в бъдещето на роботиката?
Какво е мнението му за хуманоидния форм-фактор?
Ще навлязат ли домашните роботи през следващото десетилетие?

Отговорите на тези и много други интересни въпроси може да прочетете на DevStyleR.io – Questions and Answers about Robotics by Matthew Johnson-Roberson

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. GitLab Обяви Интересни Актуализации на GitLab Duo 
2. Cloud Foundry Актуализира Korifi
3. Най-Дългата Стачка в Холивуд Приключи

“Независимо дали сте преподавател, треньор или просто човек, който обича да създава полезни инструменти, не е необходимо да познавате програмирането, за да създадете GPT и да споделите опита си”, пише в съобщението на OpenAI.

Някои примери за вече създадени GPTs включват “Време за игра”, където се обясняват правилата на настолните игри; “Технически съветник”, който предоставя ръководства стъпка по стъпка за отстраняване на технологични проблеми, и “The Negotiator”, който помага на хората да подобрят уменията си за водене на преговори.

По-късно този месец OpenAI ще пусне и магазин за този тип GPTs.

Повече подробности може да прочетете на DevStyleR.io – OpenAI Will Allow Users to Create Their Own Versions of ChatGPT

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. IBM Инвестира $500 млн. в Компании с ИИ
2. Дамян Дончев: Колегите ми са Изключителни Професионалисти
3. Колко Опасна е Технологията Deepfake

Цялото интервю с д-р Лъчезар Африканов може да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай се безплатно  ТУК.

Цялото интервю с Хюсеин Тюркмен може да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай Безплатно ТУК.

Турнирът е насочен към момичетата, които имат желание да се развиват в света на компютърните науки и технологичните иновации. И най-важното – състезанието е обмен на вдъхновяващи примери, възможност за натрупване на състезателен опит и увереност.

На първата Европейска олимпиада по информатика за момичета, която се проведе онлайн с виртуален домакин Швейцария от 13 до 19 юни 2021 година, България спечели 2 сребърни и 2 бронзови медала. В олимпиадата взеха участие 157 момичета, представителки на 43 държави от целия свят.

Тази година домакин на EGOI ще бъде Турция. Планирано е Олимпидата да се проведе от присъствено от 16 до 23 октомври в Анталия. Българският отбор е в състав:

• Емилиана Иванов Димитрова – 9 клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София, спечелила сребърен медал на EGOI 2021
• Нора Огнянова Паскалева – 9 клас, Американски колеж, Школа “Олимпийци”, София
• Ясмин Бехич Ердим – 10 клас, МГ “Гео Милев”, Плевен, спечелила бронзов медал на EGOI 2021
• Деница Маринова Янкова – 11 клас, ППМГ “Н. Попович”, Школа А&Б, Шумен

Ръководители на отбора както миналата, така и тази година са доц. Пламенка Христова от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Илиян Йорданов от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“.

Доц. д-р Пламенка Христова е преподавател в Русенския университет “Ангел Кънчев“, дългогодишен ръководител на школи по информатика към ЦПРЛ-ЦУТНТ в град Русе, член на Националната комисия по информатика към МОН и член на Екипа за извънкласна работа по информатика към СМБ. Нейни ученици са печелили медали от много национални и международни състезания.

Илиян Иванов завършва магистратура във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Националната комисия по информатика към МОН и на Екипа за извънкласна работа по информатика към СМБ. Бивш състезател по програмиране и настоящ преподавател в Школа “Олимпийци”, София.

Смятате ли, че хармонията между работа и личен живот трябва да се измерва не като ангажимент, който ни осигурява финансово благополучие и е с продължителност от 9 до 18, а като реална база за развитие, носеща ни удовлетворение?

Това е времевото измерение на баланса. Ако гледаме от този аспект, няма как времето ни да бъде напълно балансирано. Когато добавим обедната почивка и пътуването до работа и обратно, ние в действителност отделяме поне 10 часа от светлата и активна част на деня за работа. Вечер остават 2-3 часа, в които имаш чисто домакински задължения и да обърнеш внимание на децата. Така че, чисто времево едва ли можем да говорим за такъв баланс. Въпросът тук е каква е нашата мотивация да ходим на работа?
Не само финансовата компенсация е най-важна. Завършването на един проект, от който се чувстваш удовлетворен, горд от себе си от това, което си постигнал, както и обратната връзка от мениджърите – “Ти се справи прекрасно”, допълват нашето усещане за стойност от това, че сме отделили 8-9 часа в работна обстановка.
Би било добре да бъдем още по-гъвкави откъм работното време, както и да внасяме повече разнообразие, що се отнася до местоположението, от където ще работим. Тази седмица у дома, другата в офиса. Това улеснява жонглирането с всичките тези дейности. В някои държави вече тестват 4-дневна работна седмица, което е нещо ново. Дано даде същата ефективност, защото в момента производителността е около 40%. Може да стоите от 9 до 18, но действително ли се продуктивни през това време?

Какво представлява бърнаут е какъв е Вашият опит с пациенти, преминали през подобно състояние?

Бърнаут е нещо, което не винаги се разпознава веднага. От наша гледна точка той се манифестира с някакви симптоми, които често могат да се сбъркат с други неща. Например, може да има чисто физически симптоми, някакви болки, които не са диагностицирани. Тревожност, която няма произход. Напрежение, което се усеща най-вече телесно. Може да стигне до виене на свят. Проблеми със съня, нежелание да за секс. Във всяка една сфера то е много комплексно понятие, което казва “организмът ми е изтощен и има нужда да бъде рестартиран или да бъде променен.” Хората, които са участвали в анкетата и са споделили, че до последния момент не им идват идеи и се претоварват – това също е тип бърнаут, но той е по-краткосрочен. Най-опасният и дългосрочният бърнаут, който е постепенен и ние не го усещаме не се случва непременно само от натоварване или липса на баланс. Той може да е от внушени отношения с колегите или липса на идеи. Това също причинява липса на концентрация в много хора. Ако сте в това положение дълго време, вече можем да говорим за бърнаут, но той става опасен, когато вече има симптоми на физическо ниво, които даже не се разпознават от лекарите. Те нямат време да ви разпитват какво е естеството на вашия живот, къде си инвестирате енергията и гледаме симптоматично. “А, боли ви глава – ето ви хапче за глава”, “Имате сърцебиене, значи кардиолог” или нещо от този сорт. Необходимо е се погледне цялата картина в живота на човека, какво се случва и тогава вече може да се сложи такъв синдром. Не бива да се подценява това нещо, защото често пъти, даже с малко гордост, хората казват “Аз имам бърнаут”. Това не е повод за гордост. Това е нещо, което обикновено има психичен произход. Важно е как гледаме на работата си, дали сме мотивирани, в какво инвестираме и дали умеем да си почиваме или да спортуваме. Много хора от сферата, които идват на терапия, са закачени за компютъра. Разбирам, че това им е работата, но те не мърдат от вкъщи. По този начин другите области от живота им, които го правят по-удовлетворяващ закърняват. Когато усетим, че не се чувстваме добре, но не знаем каква е причината, е време да потърсим помощ.

Цялото интервю със Светла Банкова може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Жюстин Томс е български предприемач, лектор и автор, която заема главна роля в Българския дигитален маркетинг от 1998. Обожава работата си и нетуъркинга, срещите с хора, с нови идеи и проектите с креативност. Споделя с нас, че все още търси начин как успешно да балансира професионалния и личния си живот. Когато тя е home office, ролите и постоянно се преплитат – майка, съпруга, преподавател, експерт, и разбира се време за себе си. Тя признава, че жонглирането се оказва доста нелека задача за нея и въпреки че минаха 12 месеца тя още се учи. Жюстин смята, че с времето е успяла да извоюва равноправно отношение в професионален план. На въпроса ни дали е срещала някакви препятствия в кариерен план заради това, че е жена, тя отговаря, че това се е случвало не веднъж. Жюстин допълва, че от 23 години се занимава с бизнес и онлайн предприемачество – области, виждани по-скоро като мъжки, въпреки че това с времето значително се е променило.  Тя е голям фен на подкастите. Споделя с нас, че следи няколко на български и доста на английски език. От тях препоръчва подкастите на Рацио и Говори Интернет. А за вдъхновение препоръчва проекта “Създателите – дигиталните оптимисти на България” (блог и подкаст). За социалните мрежи, Жюстин споделя, че е намалила сравнително фейсбук, но за сметка на това следи Twitter, който и дава достатъчно информация за момента. Тя чете много книги, и също така ги слуша и в аудио формат. Жюстин горещо препоръчва на тези, които още не са прочели,Харари – Хомо Деус, както и тяхната нова книга с Марина Стефанова – Лидери за ново начало. 

“Винаги сме се стремили да имаме разнообразие от хора в екипа и, за щастие, ни се е получавало.”

Жюстин Томс

Любима дреха?

В последната година – клин и тениска. 🙂

Иначе – рокли. 🙂

Високи или ниски обувки?

Ниски, удобни, бързи. 🙂

Кое е задължителното нещо, без което не излизате в чантата си?

Телефон, май. 🙂

Любим цвят червило?

Вишна.

Кое типично женско качество/ задължение Ви е чуждо?

Суетата.

Коя кауза бихте подкрепили/ подкрепяте в момента?

В момента подкрепям няколко каузи:

• Горичка и еко темите, живот с малък екологичен отпечатък, зелено бъдеще

• Няколко проекта, свързани с деца от маргинални групи

• Каузи за равенство, женско предприемачество.

Споделете нещо специфично за себе си, което не можем да научим от LinkedIn?

Не знам дали там си личи колко обичам работата си. 🙂 Също нетуъркинга, срещите с хора, с нови идеи, с проекти с креативност.

Срещали ли сте някакви предизвикателства в своя кариерен път във връзка с това, че сте жена?

Да, не веднъж. Може би основно, защото вече от над 23 години се занимавам с бизнес и онлайн предприемачество – области, виждани като мъжки. Преди повече, напоследък – по-малко. 

Прочетете още вдъхновяващи истории за жените от тех индустрията в българското издание на WR Tech тук.

Наясно ли сте колко жени работят на вашата позиция?

Май повечко са мъжете, вероятно дамите са едва 15-20%.

Смятате ли, че проблемът с неравенството между половете е все още актуален в България и по света?

Да, за България. На места по света, като Азия и Африка – много повече. Но да, темата е важна.

Каква политика следва компанията Ви по отношение за насърчаване на разнообразието?

Винаги сме се стремили да имаме разнообразие от хора в екипа и, за щастие, ни се е получавало. Не с квоти, а с търсене на интересни алтернативи.

Как ви приемат мъжете колеги в компанията? Имат ли различно отношение към Вас?

Май съм си извоювала равноправно отношение. Позициите ми по темата са ясни, комуникирани и вероятно на това се дължи. Не мисля, че това се отнася до всички момичета и във всички ситуации.

Помага ли женската визия и чар за това да бъдете успешна в професионално отношение? (пример: улеснява ли комуникацията?) 

Не съм убедена. Зависи кой е насреща и какви са нагласите му. Силно вярвам да няма в бъдеще значение “женската визия”. За чара – то си е до човека, не е толкова свързано с пола или половата идентичност. 🙂

 Как съчетавате личния с професионалния живот?

Имате ли някакво правило, което спазвате? Опитвам се да пазя границите. Въпреки годините старание не е лесно. Балансът е труден. Особено сложно е в последната година, когато сме home office, когато ролите постоянно се преплитат – майка, съпруга, преподавател, експерт, време за себе си – жунглирането се оказа доста нелека задача и въпреки че минаха 12 месеца още се уча. За жалост най-много страда времето за себе си.

Кои източници следите и можете да препоръчате на нашата аудитория? (подкасти, страници, инфлуенсъри, влогъри, т.н).

Голям фен съм на подкастите – следя няколко на български и доста на английски. От тях препоръчвам подкастите на Рацио и Говори Интернет. Също за вдъхновение нашия проект Създателите – дигиталните оптимисти на България (блог и подкаст). Намалила съм Фейсбук. Следя основно Twitter и той дава достатъчно информация. Чета и много книги, слушам и аудио книги. Който още не е чел Харари – Хомо Деус, препоръчвам задължително :). И нашата нова книга с Марина Стефанова – Лидери за ново начало.

Ако желаете да прочетете още мотивиращи истории за успехи и кариерно израстване, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.