“Традиционно ИТ компаниите, с които работим предлагат допълнителна здравна застраховка. Това е един бенефит, който и пандемията предизвика все повече български компании да търсят за своите служители.”

Според нея здравната застраховка в технологичния сектор е установен стандарт и необходим минимум в пакета със социални придобивки.

“Тя е вече “задължителна” и дори се изисква от служителите в ИТ компаниите.”

Допълнителната здравна застраховка е продукт, който надгражда здравното осигуряване, което по закон се полага на осигурените лица.

“Добре е хората да знаят, че тази застраховка надгражда това, което ни се полага като здравноосигурени лица.”

В компаниите освен грижата за физическото здраве на хората и грижата за подобряването му все по-често се обръща внимание и на менталното здраве.

“Все повече компаниите включват психотерапевтичната помощ.”

Все по-често към пакетите за доброволното здравно осигуряване на служителите се добавя и застраховка за членовете на техните семейства.

“Компаниите също дават възможност освен, че е застрахован служителя да бъдат застраховани и неговите членове семейство, което е един плюс също. Защото по този начин се затваря грижата за служителя, съответно и грижата за неговото семейство.”

Във видеото може да гледате още:

• Кои са правилните подходи да се мотивират различни възрастови групи да работят съвместно и в екип?
• Как да накараме ИТ професионалистите да не се чувстват самотни, а да са част от цялото, от екипа?
• Какви са ползите и как да се възползваме от допълнителното здравно застраховане по най-добрия начин?
• Подходящо ли е доброволната здравна застраховка за хора работещи freelance? Как се изплаща обезщетение при тях?
• За burnout-а от първо лице: Кога разбираме, че е настъпил? Какви мерки трябва да предприемем за да излезем от него? Как да разпознаваме симптомите му в другите членове на екипа ни?
• Страдат ли CEO-тата от burnout?
• Как софтуерните специалисти да бъдат здрави на работа?

В дискусията своето мнение споделиха още и водещите експерти:

• Крис Димитров, Team Lead в LimeChain
• Борислав Варадинов, Senior Principal Engineer в Dell Technologies
• Кристиян Велков, JavaScript Domain Knowledge Lead в JAKALA
• Сами Хоссни, Посланик на здравословния начин на живот и Съосновател на корпоративната уелнес платформа Health4Wealth
• Виктория Костова, Head Compensation & Benefits в Devexperts
• Борислава Георгиева, HR мениджър в DHL Freight ESS

ГЛЕДАЙТЕ: С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-Добрите практики – Част 2

И така, какво всъщност представлява “прегарянето”? И често ли се чувствате по този начин? И още по-важно: Как може да се справите с него?

Днес ще ви представим най-добрите от специализиран психотерапевт, които ще ви помогнат да се възстановите от състоянието “burnout”.

Кои са те? Можете да прочетете на DevStyleR.io – Psychotherapist Natasha Duke and How to Recover from Burnout

Смятате ли, че хармонията между работа и личен живот трябва да се измерва не като ангажимент, който ни осигурява финансово благополучие и е с продължителност от 9 до 18, а като реална база за развитие, носеща ни удовлетворение?

Това е времевото измерение на баланса. Ако гледаме от този аспект, няма как времето ни да бъде напълно балансирано. Когато добавим обедната почивка и пътуването до работа и обратно, ние в действителност отделяме поне 10 часа от светлата и активна част на деня за работа. Вечер остават 2-3 часа, в които имаш чисто домакински задължения и да обърнеш внимание на децата. Така че, чисто времево едва ли можем да говорим за такъв баланс. Въпросът тук е каква е нашата мотивация да ходим на работа?
Не само финансовата компенсация е най-важна. Завършването на един проект, от който се чувстваш удовлетворен, горд от себе си от това, което си постигнал, както и обратната връзка от мениджърите – “Ти се справи прекрасно”, допълват нашето усещане за стойност от това, че сме отделили 8-9 часа в работна обстановка.
Би било добре да бъдем още по-гъвкави откъм работното време, както и да внасяме повече разнообразие, що се отнася до местоположението, от където ще работим. Тази седмица у дома, другата в офиса. Това улеснява жонглирането с всичките тези дейности. В някои държави вече тестват 4-дневна работна седмица, което е нещо ново. Дано даде същата ефективност, защото в момента производителността е около 40%. Може да стоите от 9 до 18, но действително ли се продуктивни през това време?

Какво представлява бърнаут е какъв е Вашият опит с пациенти, преминали през подобно състояние?

Бърнаут е нещо, което не винаги се разпознава веднага. От наша гледна точка той се манифестира с някакви симптоми, които често могат да се сбъркат с други неща. Например, може да има чисто физически симптоми, някакви болки, които не са диагностицирани. Тревожност, която няма произход. Напрежение, което се усеща най-вече телесно. Може да стигне до виене на свят. Проблеми със съня, нежелание да за секс. Във всяка една сфера то е много комплексно понятие, което казва “организмът ми е изтощен и има нужда да бъде рестартиран или да бъде променен.” Хората, които са участвали в анкетата и са споделили, че до последния момент не им идват идеи и се претоварват – това също е тип бърнаут, но той е по-краткосрочен. Най-опасният и дългосрочният бърнаут, който е постепенен и ние не го усещаме не се случва непременно само от натоварване или липса на баланс. Той може да е от внушени отношения с колегите или липса на идеи. Това също причинява липса на концентрация в много хора. Ако сте в това положение дълго време, вече можем да говорим за бърнаут, но той става опасен, когато вече има симптоми на физическо ниво, които даже не се разпознават от лекарите. Те нямат време да ви разпитват какво е естеството на вашия живот, къде си инвестирате енергията и гледаме симптоматично. “А, боли ви глава – ето ви хапче за глава”, “Имате сърцебиене, значи кардиолог” или нещо от този сорт. Необходимо е се погледне цялата картина в живота на човека, какво се случва и тогава вече може да се сложи такъв синдром. Не бива да се подценява това нещо, защото често пъти, даже с малко гордост, хората казват “Аз имам бърнаут”. Това не е повод за гордост. Това е нещо, което обикновено има психичен произход. Важно е как гледаме на работата си, дали сме мотивирани, в какво инвестираме и дали умеем да си почиваме или да спортуваме. Много хора от сферата, които идват на терапия, са закачени за компютъра. Разбирам, че това им е работата, но те не мърдат от вкъщи. По този начин другите области от живота им, които го правят по-удовлетворяващ закърняват. Когато усетим, че не се чувстваме добре, но не знаем каква е причината, е време да потърсим помощ.

Цялото интервю със Светла Банкова може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Димо, работите като QA Architect, а в извън работно време се занимавате с преподавателска дейност. Значи ли това, че Вашият работен ден е по-дълъг от стандартния?

Да, това е така. Но предполагам е валидно и за повечето колеги от IT индустрията. Ако искаш да си успешен в тази сфера, няма как да стане само със стандартните 8 часа на ден. Винаги се иска малко повече – било то да прочетеш някоя книга, да изкараш курс или да разучаваш някоя нова технология. Преди време, когато тепърва прохождах в тази сфера, думите на мой колега с години опит бяха точно тези: „Всеки знае, че в ИТ индустрията трябва да се отделят по 10-12 часа на ден“. С течение на времето се убедих, че е бил прав. В крайна сметка това, което e общото между нас и най-успешните хора, е че ние, точно като тях, имаме 24 часа на разположение на ден. Въпрос на приоритет и добро плануване е как точно да изразходваш тези часове по възможно най-правилния начин.

Остава ли Ви време, което да отделите за себе си след като жонглирате с две работни позиции?

Когато човек жонглира с две или повече неща, то несъмнено трябва да се запита защо го прави и какво иска да постигне. При мен допълнителното нещо в жонглирането е преподаването. Защо го правя? Възможните отговори са много, но този, който аз съм поставял винаги на първо място, е да помогна. Защото за много хора тези курсове са шанс да пробият в ИТ индустрията. И в края на деня няма нищо по-хубаво от това, някой да ти се сподели, че е успял. Разбира се, заслугата винаги е основно на хората, но може би една част от този успех се дължи и на мен. Единственото, което винаги много ме е натъжавало, е да видя с очите си колко кадърни хора има и несъмнено се питам как е възможно да сме винаги на последни места във всякакви класации. Но аз съм твърд оптимист, че нещата ще се променят. Може би не толкова бързо, колкото ми се иска, но ще се променят. И когато това се случи, когато станем едно по-добро място за живеене, когато станем една по-усмихната нация, то тогава ще се окаже, че всъщност не съм отделял това време напразно, а за нашите деца и тяхното бъдеще.

Цялото интервю с Димо Митев може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.