ЗАПИШИ СЕ СЕГА: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии

“Креативността, изобретателността и всеотдайността, с които *Томи Флауърс и екипът му са се грижели за сигурността на страната, са били от решаващо значение за GCHQ както по онова време, така и днес. Развълнувана съм да отпразнувам 80-годишнината на този компютър и да отдам почит на всички онези, които са работили по създаването му, а след това и с него”, споделя Ан Кист-Бътлър, директор на GCHQ.

Според GCHQ разкритията около машината “хвърлят нова светлина върху генезиса и работата на Colossus, който е с височина над два метра и е смятан за първия цифров компютър в историята”, въпреки че голяма част от материалите за него в Националния архив остават класифицирани.

Историята

На 18 януари 1944 г. британският инженер Томи Флауърс пристига в Блетчли Парк – тайното съоръжение за разбиване на кодове, което се намира на около 50 мили северно от Лондон.

Той пристига с камион, който превозва огромна електронна машина, която веднага получава името “Colossus” (Колоса).

Има твърдения, че Colossus е първият в историята цифров компютър, използван за разбиване на съобщения между висши немски командири, зашифровани с шифъра на Лоренц – подробности, които остават в тайна до 2000 г.

Голямата тайна до 2000 г.

За разлика от много по-известния си колега Bombe, проектиран от Алън Тюринг и Гордън Уелчман и използван за разбиване на кодовете на Енигма, почти всичко за Colossus е било пазено в тайна в продължение на почти шест десетилетия.

Въпреки че съвременните компютри работят с електронни схеми, които функционират като логически врати – в наши дни с помощта на миниатюрни полупроводници от силиций.

През 40-те години на миналия век създаването на логически врати по този начин е било само мечта.

Геният Томи Флауърс

Британският инженер Томи Флауърс създава логически врати за Colossus от вакуумни тръби – нещо, което едва по-късно е възприето от ENIAC (Електронна цифрова електронноизчислителна машина), която до разкриването на подробностите за Colossus е смятана за първия цифров компютър в света.

ENIAC и Втората световна война

ENIAC е създадена в САЩ по време на Втората световна война с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструирана е през 1945 г. от американците Джон Мокли и Дж. Преспър Екърт.

Причините за пазените в тайна подробности за компютъра все още не са известни, въпреки че се предполага, че Великобритания е продължила да изнася шифровъчни машини “Лоренц” в чужбина до 60-те години на ХХ век.

Като причина за това се посочва възможността на Colossus да дешифрира съобщенията на Лоренц.

“Технологичните иновации винаги са били в центъра на работата ни в GCHQ и Colossus е отличен пример за това как нашите служители ни държат в челните редици на новите технологии – дори когато не можем да говорим за това”, коментира Ан Кист-Бътлър, директор на GCHQ.

Британската агенция за киберразузнаване потвърди, че отчасти “поради това, че технологията е била толкова ефективна, нейната функционалност все още се е използвала от GCHQ до началото на 60-те години на ХХ век”.

Прочети целия материал на DevStyleR.io – GCHQ Celebrated 80 Years Since the Creation of the Colossus Computer

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Уебинар: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Запиши се СЕГА
2. Мисия 100 000 Долара на Месец като Софтуерен Инженер – Пробвай с Reverse Engineering*?
3. Apple със Специална Колекция “Black Unity” за Месеца на Черната История

„Микроелектрониката е бъдещето и е факторът за успеха на Бош във всички области на бизнеса. С нея държим универсалния ключ към бъдещата мобилност, интернет на нещата и към това, което ние в Бош наричаме „Техника за живота“, заяви д-р Щефан Хартунг, председател на Управителния съвет на Бош по време на Bosch Tech Day 2022 в Дрезден.

Един от проектите, които Бош планира да финансира с тази инвестиция, е изграждането на два нови развойни центъра – в Ройтлинген и Дрезден – на обща стойност над 170 милиона евро. Освен това през следващата година компанията ще инвестира 250 милиона евро в създаването на още 3 000 кв. м. чисти помещения в завода си за чипове в Дрезден.

„Подготвяме се за продължителен растеж в търсенето на полупроводници – това ще е от полза и за нашите клиенти“, каза Хартунг. „За нас тези миниатюрни компоненти означават голям бизнес“.

Стимулирането на микроелектрониката ще повиши конкурентоспособността на Европа

В рамките на Европейския закон за чиповете Европейският съюз и германското федерално правителство предоставят допълнително финансиране за разработка на стабилна екосистема за европейската микроелектроника. Целта е до края на десетилетието да се удвои делът на Европа в глобалното производство на полупроводници от 10 на 20%. Новата програма на ВПОИ „Микроелектроника и комуникационни технологии“ е предназначена за стимулиране на научните изследвания и иновациите.

„Европа може и трябва да се възползва от силните си страни в производството на полупроводници“, заяви Хартунг. „Най-важното е да произвеждаме чипове за специфичните нужди на европейската индустрия – и то не само с най-малките измерения на наномащаба“.

Електронните компоненти, използвани в електромобилността, например, изискват структурни размери между 40 и 200 нанометра. Точно това е предназначението на заводите за чипове на Бош.

Производството на 300-милиметрови чипове в Дрезден се разраства значително 

Инвестицията в микроелектрониката открива нови перспективи за иновации пред Бош. „Лидерството в иновациите започва от най-малките електронни компоненти: чиповете“, каза Хартунг. Новите иновационни области в Бош включват системи върху чип (Systems-on-Chip), като например радарните сензори, чрез които автомобилът извършва 360-градусово сканиране на обкръжението при автоматизирано шофиране. Целта на Бош е да усъвършенства тези компоненти, като ги направи по-малки, по-умни и по-евтини. Компанията работи и по модифицирането на микроелектромеханичните си системи (MEMS) специално за индустрията на потребителски стоки. В момента инженерите на Бош използват тази технология за разработката на нов прожекционен модул, който е толкова малък, че може да бъде вграден в рамката на смарт очилата.

„За да затвърдим водещите ни пазарни позиции в MEMS технологията, планираме да произвеждаме нашите MEMS сензори върху 300-милиметрови пластини“, сподели Хартунг. „Производството ще започне през 2026 г. Новият ни завод за чипове ни дава възможност да увеличим производството – предимство, което възнамеряваме да използваме напълно“.

Голямо търсене на чиповете от силициев карбид от Ройтлинген

Друг фокус на Бош е производството на нови видове полупроводници. От края на 2021 г. компанията  произвежда серийно чипове от силициев карбид (SiC) в завода си в Ройтлинген. Те се използват в силовата електроника, необходима за електрическите и хибридни автомобили, като са съдействали за увеличаване на пробега им с до 6%. На фона на мощния растеж на пазара със средногодишен темп от 30% търсенето на SiC чипове остава високо, което означава много поръчки за Бош. В опит да направи силовата електроника по-достъпна и по-ефективна компанията проучва използването и на други видове чипове.

„Ние тестваме и разработването на чипове, базирани на галиев нитрид, за приложения в електромобилност“, каза Хартунг. „Тези чипове вече се срещат в зарядните устройства за лаптопи и смартфони“. Преди да бъдат използвани в превозните средства, те трябва да станат по-здрави и способни да издържат на значително по-високи напрежения до 1 200 волта. „Подобни предизвикателства са част от работата на инженерите на Бош. Силата ни е в това, че отдавна познаваме и микроелектрониката, и автомобилите“.

Бош системно разширява капацитета си за производство на полупроводници

През последните няколко години Бош направи сериозни инвестиции в бизнеса си с полупроводници. Перфектният пример е заводът за чипове в Дрезден, който отвори врати през юни 2021 г. С 1 милиард евро това е най-голямата единична инвестиция в историята на компанията. Центърът за полупроводници в Ройтлинген също се разраства системно: от сега до

2025 г. Бош ще инвестира около 400 милиона евро в разширяването на производствения капацитет и преобразуването на съществуващите производствени площи в нови чисти помещения. Ще бъде построена и нова сграда с още 3 600 квадратни метра ултрамодерно пространство. Като цяло се предвижда площта на чистите помещения в Ройтлинген да нарасне от около 35 000 кв. м. в момента и до над 44 000 кв. м. до края на 2025.

Експертизата и интернационалната мрежа гарантират устойчив успех

Бош е водеща компания в разработката и производството на полупроводници за автомобилната индустрия. Тези чипове се вграждат не само в автомобилните приложения, но и в потребителските стоки. Бош е активна в тази област повече от 60 години. Заводът за полупроводници на Бош в Ройтлинген произвежда чипове, базирани на 150 и 200-милиметрови пластини, вече от половин век. В завода на компанията в Дрезден производството на чипове на базата на 300-милиметрови пластини започна през 2021 г. Сред полупроводниците, произвеждани в Ройтлинген и Дрезден, са интегрални схеми със специфично приложение (ASIC), сензори за микроелектромеханични системи (MEMS) и силови полупроводници. Бош изгражда и нов тестов център за полупроводници в Пенанг, Малайзия. От 2023 г. тук ще се тестват готови полупроводникови чипове и сензори.

Carlos Tavares, CEO на Stellantis споделя: „Технологичното сътрудничество с Qualcomm Technologies е пример за това как когато талантливите екипи, на компании лидери в индустрията, работят заедно успяваме да трансформираме превозните средства по най-добрия начин. Това в крайна сметка ще отговори по-добре на нуждите и на начина на живот на нашите клиенти чрез безопасни, персонализирани и взаимосвързани функции. Богатият опит на Qualcomm Technologies в автомобилостроенето и позицията на компанията като  лидер на пазара на полупроводниците ще ни позволи да интегрираме ключови елементи на нашите нови платформи и по-отблизо да управляваме цялата верига за доставки на електроника, за да осигурим достъп до най-добрите технологии, да позволим изпълнението на плановете на Stellantis  в пълен обем и да постигнем нашата амбиция Dare Forward 2030.”

Cristiano Amon, президент и CEO на Qualcomm Incorporated заяви: „Qualcomm има честта да разшири работата си със Stellantis, за да предефинира превозните средства в 21-ви век, като въведе решения за цифрово шаси Snapdragon в техните бъдещи превозни средства. Чрез създаването на отворени, мащабируеми и всеобхватни автомобилни платформи, които включват полупроводници, системи, софтуер и услуги, ние даваме възможност на Stellantis, както и на по-широката автомобилна екосистема, да водят трансформацията към дигиталната ера на автомобилите.”

Издигайки връзката между шофьор и превозно средство на следващото ниво, Stellantis ще използва последното поколение Snapdragon Cockpit Platforms като основа на комуникационните системи в автомобила и информационно-развлекателните системи за STLA SmartCockpit, който се проектира заедно с Amazon и Foxconn. Платформите Snapdragon Cockpit са създадени не само да предоставят графика с висока разделителна способност, така че да е по-чувствителна на докосване и гласово управлявана конзола на автомобила, но също така да осигурят напълно потапящо изживяване, позволявайки първокласно аудио и кристално чиста гласова комуникация в кабината на автомобила.

Snapdragon Cockpit Platforms също ще се използват за подобряване на STLA Brain, като внасят ново ниво на удобство и безопасност, и помагат за подобряване на възможностите за персонален асистент в превозното средство с изключително интуитивни функции на изкуствен интелект (AI), които включват:

Първото приложение на информационно-развлекателна система от изцяло нов тип ще бъде внедрена в марката Maserati.

„Иновативната технология, въплътена в новия завод за полупроводници в Дрезден, е чудесен пример за това какво могат да постигнат публичните и частни европейски инвеститори, когато обединят усилията си. Полупроводниците ще допринесат за развитието на транспорта, производството, чистата енергия и здравеопазването, в които Европа е лидер. Това ще засили конкурентоспособността на Европа като люлка на авангардни иновации “, заяви Маргрете Вестагер, заместник-председател на Европейската комисия.

“Полупроводниците са основна технология за Бош и е стратегически важно да ги разработваме и произвеждаме сами. В Дрезден с помощта на изкуствения интелект ще издигнем производството на полупроводници на по високо ниво “, заяви д-р Фолкмар Денер, председател на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH. „Това е първата ни фабрика с AIoT: напълно свързана, управлявана от данни и самооптимизираща се от самото начало.“

Бош инвестира около един милиард евро в тази хай-тек локация. Това е най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията. Производството в Дрезден ще стартира още през юли – шест месеца по-рано от планираното. Първите полупроводници, произведени в новия завод, ще бъдат инсталирани в електроинструментите на Бош. Производството на чипове за клиентите от автомобилната индустрия ще започне през септември – три месеца по-рано от планираното. Новият завод ще бъде важна част от мрежата за производство на полупроводници. С него Бош укрепва позициите на Германия като технологична и бизнес локация.

„Новият завод за полупроводници е голямо предимство за Европа, Германия и Саксония. Пряко и косвено това означава много нови работни места и огромен ръст в индустрията. Инвестицията от един милиард евро засилва значимостта на Силициевата Саксония и на цялата европейска полупроводникова индустрия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония.

250 души вече работят на площ от 72 000 кв. м. в завода за полупроводници в столицата на провинция Саксония. След завършване на строителните работи персоналът ще нарасне до около 700 души. Бош е единственият доставчик на автомобилната индустрия, който работи интензивно върху микроелектрониката от 50-те години на миналия век. От 1958 г. концернът произвежда свои собствени полупроводници. От 1970 г. заводът на компанията в Ройтлинген продуцира специални компоненти, които не се предлагат на пазара. От въвеждането на 200-милиметровата технология през 2010 Бош е инвестирал над 2,5 милиарда евро в заводите за полупроводници в Ройтлинген и Дрезден. Трябва да добавим и милиардите евро, вложени в развитието на микроелектрониката. По този начин компанията продължава да следва стратегията си за растеж в развоя и производството на полупроводници. „Тази експертиза е ключът към много системни решения от висок калибър, разработени от Бош“, заяви Денер.

Пионер в Индустрия 4.0

Мислещи машини, поддръжка от разстояние 9 000 км, очила с вградени камери: новият завод за полупроводници в Дрезден е сред най-иновативните в света. „Благодарение на комбинацията от изкуствен интелект и интернет на нещата, ние създаваме основата за непрекъснато усъвършенстване на производството на базата на данните“, каза Денер. В конкретни термини това означава, че всички данни в завода за полупроводници – от машините, сензорите и продуктите – се събират в централна база данни. Резултатът: всяка секунда се генерират производствени данни, еквивалентни на 500 страници текст. Само за един ден това са над 42 милиона страници. След това тези данни се оценяват чрез методите на изкуствения интелект. В този процес самооптимизиращите се алгоритми се научават да правят прогнози въз основа на данните. По този начин процесите на производство и поддръжка се анализират в реално време. Например, един AI алгоритъм може да открие и най-малките продуктови аномалии. Тези аномалии са видими на повърхността на пластината под формата на специфични модели на грешки, известни като подписи. Причините за тях се анализират незабавно и отклоненията от процеса се коригират начаса, преди да повлияят на надеждността на продукта.

„Изкуственият интелект е ключът към по-нататъшното усъвършенстване на производствените процеси и качеството на полупроводниците, както и за постигане на високо ниво на стабилност на процесите“, каза Денер. Това означава, че полупроводниковите продукти могат бързо да влязат в пълномащабно производство, спестявайки на клиентите от автомобилната индустрия необходимостта от отнемащите време тестове, които нормално се провеждат преди старта на производството. Поддръжката също може да бъде оптимизирана благодарение на изкуствения интелект. Алгоритмите могат точно да предскажат дали и кога дадена производствена машина или робот се нуждае от поддръжка или настройка. С други думи, поддръжката не се извършва по строг график, а точно когато е необходима – и то доста преди да възникнат проблеми.

“Дигиталният близнак”: заводът и неговият двойник

Друга изключителна характеристика на завода за полупроводници е, че той съществува два пъти – веднъж в реалността и веднъж в дигиталния свят. Специализираният термин за това е „дигитален близнак“. По време на строителните дейности всички елементи на завода и всички данни, свързани с него, бяха записани цифрово и визуализирани в триизмерен модел. Близнакът е съставен от близо половин милион 3D обекта, включващи сгради и инфраструктура, системи за доставка и изхвърляне на отпадъците, кабелни канали и вентилационни системи, както и машини и производствени линии. Това позволява на Бош да симулира както планове за оптимизиране на процесите, така и ремонтни дейности, без да се намесва в текущите операции. Поддръжката на завода в Дрезден също използва високите технологии: с помощта на очилата за данни и добавената реалност обслужването на машините може да се извършва дистанционно. С други думи, поддръжката в Дрезден може да се извърши от експерт от машиностроителна компания в Азия, без да е необходимо този експерт да идва в Дрезден. Чрез камерата, вградена в очила за данни, изображенията се предават през половината земно кълбо и експертът може да консултира служителя по поддръжката в реално време. Тази технология изигра и решаваща роля за пускането на машините в експлоатация въпреки ограниченията за пътуване, свързани с коронавируса.

Полупроводниците гарантират по-добро качество на живота и безопасност на пътя

Под формата на микрочипове полупроводниците са компонент на почти всички технически устройства – смартфони, телевизори и фитнес гривни. Без полупроводници и автомобилите не могат да се движат нито днес, нито в бъдеще. През 2016 г. всяко ново превозно средство в света имаше на борда си средно девет чипа на Бош в устройства като управляващия блок на въздушните възглавници, спирачната система и паркинг асистента.

През 2019 броят им надхвърли 17. С други думи, само за няколко години чиповете в автомобила са се удвоили. През следващите години експертите очакват най-силен ръст в системите за подпомагане на водача, информационно-развлекателните системи и електрификацията на задвижването. С изграждането на завода в Дрезден Бош реагира на нарасналото търсене на полупроводници.

„Полупроводниците са градивните елементи на прогреса. Чрез електронните компоненти, оборудвани с чипове от Дрезден, ще се реализират автоматизираното и икономично шофиране, както и възможно най-добрата защита на пътниците“, заяви Харалд Крьогер, член на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH.

Проучванията потвърждават ръста в търсенето: през 1998, според ZVEI – Централния съюз на електротехническата индустрия в Германия, стойността на микроелектрониката в нов автомобил е била 120 евро. До 2018 цифрата е нараснала на 500 евро, а през 2023 се очаква тя да надхвърли 600 евро. Това означава, че полупроводниците са област на растеж и за Бош.

Експертизата в полупроводниците – конкурентно предимство

„Автомобилните чипове са връхната точка в полупроводниковите технологии. Това е така, защото при автомобилите тези малки градивни елементи трябва да бъдат особено здрави“, каза Крьогер. През целия експлоатационен живот на превозното средство чиповете са подложени на силни вибрации и екстремни температури, вариращи от далеч под нулата до много над точката на кипене на водата. Поради това чиповете трябва да отговарят на по-високи стандарти за надеждност. Ето защо разработката на автомобилни полупроводници е доста по-сложна от другите приложения. Изисква се специализирана експертиза, а Бош притежава няколко десетилетия опит в тази сфера. Разработчиците и инженерите на компанията разбират физическите принципи, стоящи зад микроелектронните автомобилни компоненти. Бош отново е новатор в разработката и производството на цялостни системи за предотвратяване на произшествия и за защита на околната среда.

„Тази двойна сила – комбинацията от чипове и системна експертиза – е стратегически важна за Бош“, твърди Крьогер. Освен това Бош допълва силата в разработването и производството на полупроводници със системната си експертиза в електрониката и софтуера. По този начин компанията има възможност да гарантира качеството на своите продукти, непрекъснато да ги усъвършенства и да намалява разходите.

“Силициевата Саксония”: Най-голямата локация за микроелектроника в Европа

След сравнение на различни локации по целия свят, Бош избра Дрезден, столицата на провинция Саксония, като подходящо местоположение за новия завод за полупроводници. „Силициевата Саксония“ е най-голямата локация за микроелектроника в Европа и петата по големина в света. Тук се създава всеки трети от чиповете, произведени в Европа. Регионът предлага идеални условия за това.

„Местоположението и строителството на завода демонстрират вярата на хората, че Саксония е хай-тек локация с опитни и квалифицирани специалисти и ненадмината мрежа, градена в течение на десетилетия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония. Той добави, че инфраструктурата на Дрезден е перфектна: всичко е лесно достъпно и транспортните връзки са добри. Тук се включват компании от автомобилната промишленост, услуги и други индустрии, както и университети и изследователски институти, предлагащи технологичния си опит.

„В Дрезден съвременното предприемачество върви рамо до рамо с академичните постижения и далновидната индустриална политика“, каза Крьогер. „Неслучайно Бош взе решение да направи най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията точно тук, в този регион.”

Тази информация съобщава Wall Street Journal, като надеждите на Китай са да достигнат до сериозни открития, които да променят посоката на индустрията.

Страната вече има сериозен брой технологични преимущества, като 5G достъпността, която пък ще се окаже и сериозен ключ към по-напредничави AI проучвания и продуктивност. Освен това, Китай е и сред малкото държави, които разполагат с напълно безшофьорни таксита, обслужващи реални клиенти. Това е огромен скок в autonomous driving технологията, тъй като, както знаем, много други подобни намерения в САЩ са все още в процес на разработка, тестване, технологични, социални и правни дилеми.

Но тази стъпка от страна на Китай е и отговор на рестрикциите, поставени от САЩ, към компании като Huawei и ZTE. Освен това, американците водят в много други технологични насоки, а администрацията на Байдън също разширява финансите за напредъка на 5G, AI и електрически автомобили. Китай е силно опитна в тези насоки и не може да си позволи да остава назад в надпреварата.