И въпреки че е петък, днес, в тази статия ще обсъдим защо е важно да се обърне внимание на непродуктивните дни и ще ви представим някои от най-добрите съвети и стратегии, с които да кажете “сбогом” на непродуктивността.

Кои са те? Разберете на DevStyleR.io – Lack of Productivity, Why It Occurs and How to Beat It

Една от причините, които често подценяваме е седенето на бюро над 8 часа дневно. Това се отразява неблагоприятно на физическото ни здраве, тъй като продължителното гледане в екрана отнема енергията ни и причинява умора. Разработчиците често работят по-дълго, за да спазят крайните срокове, което задълбочава проблема. Претоварването със задачи е сигурен начин да предизвикате бърнаут.

Друга причина за бърнаут е проблеми с менталното здраве, на което също не обръщаме нужното внимание. Програмирането е високо когнитивно интензивна и стресираща работа, която изисква умения за решаване на проблеми и огромна концентрация. Това може да доведе до умствена умора и изтощение.

Кои са останалите причини, които водят до бърнаут и как да ги предотвратим, прочетете на DevStyleR.io – Burnout State: How to Defeat Your Biggest Enemy

Печелившите от томболата на проучването ще могат да се насладят безплатно на вкусната бира, наслаждавайки се на сладостта от победата.

Лято е. Време за релакс, а защо не и с бира в ръка?

Ако искате да сте сред победителите и да се наслаждавате на топлите слънчеви дни, отпивайки бавни глътки от свежата напитка, подарена от Каменица, сега е моментът.

Включете се в проучването Заплатите в #TECH Сектора – TechPay Insights 2023 тук. Съчетайте полезното с приятното!

Може да дадете своя глас анонимно.

Ако желаете да се включите с коментар по някой/някои от въпросите от проучването или да се включите в него, като осигурите подаръци за участниците, пишете ни на e[email protected].

Победителите от томболата ще бъдат изтеглени на случаен принцип.

Скъпото военно оборудване като нов танк преминава през строги тестове, преди да се отправи към бойното поле. Стартъп, наречен Istari, подкрепен от Ерик Шмидт, бивш главен изпълнителен директор на Google и председател на Alphabet, смята, че част от тази работа може да бъде извършена по-ефективно в метавселената, написаха от Wired по темата.

Повече по темата можете да откриете на международното издание на сайта ни DevstyleR.IO – Eric Schmidt Creates the Perfect AI War-Fighting Machine

Търсачката на Microsoft, Bing, се обновява с изкуствен интелект. Днес в кампуса на компанията във Вашингтон, ръководителите представиха нова версия на Bing, включваща технологията, която стои зад вирусния чатбот ChatGPT на стартъпа OpenAI.

Актуализациите ще включват гладки писмени отговори на заявките, които обобщават информацията, намерена в интернет и добавяне на нов интерфейс на чатбот за сложни заявки, написа Wired по темата.

Повече по темата можете да откриете на международното издание на сайата ни DevStyleR.IO – Microsoft leverages ChatGPT to improve Bing and beat Google

Rogue донесоха историческа победа за нашия регион, печелейки летния сплит на европейския турнир по League of Legends

Този сезон на Европейското първенство беше един от най-вълнуващите и интересните за феновете, благодарение на Rogue и G2 Esports, които стартираха този сезон като двамата основни фаворити за първото място. Този уикенд, след победа над Fanatic в събота с 3-1, Rogue вдигнаха залозите и смачкаха опозицията пред очите на милиони зрители. В неделя момчетата от Rogue – Адриан “Trymbi” Трибиу от Полша, Андрей “Odoamne” Паску от Румъния и Маркос “Compy” Стамкуполос от Гърция, водени от мениджъра си Томислав “flyy” Михайлов и треньорът Саймън “fredy122” Пейн,се доказаха пред световната публика и си спечелиха историческо място като първите от своите държави, които са покорили Европейския Шампионат по League of Legends.

Въпреки историческата победа обаче, Томислав и отбора нямат нито миг за губене, защото им предстои да представят Европа в Световния шампионат по League of Legends в Америка през октомври, където ще се изправят срещу най-добрите отбори в целия свят.

Кой е Томислав “flyy” Михайлов?

Томислав “flyy” Михайлов с трофея от тазгодишното издание на Европейския Шампионат

За Томислав “flyy” Михайлов пътят към върха в един от най-престижните шампионати за електронни спортове започва от компютърните клубове и Counter-Strike 1.6. Родом от Русе, Томислав се увлича по видео игри още през 2003 и не след дълго оставя CS в миналото си, след като започва да играе League of Legends. От 2012 той е мениджър на няколко отбора по League of Legends, някои от които включват Dignitas.EU и ROCCAT, както и тазгодишните Европейски шампиони – Rogue.

Но българското участие на Европейския шампионат не приключва с Томислав Михайлов. На трето място в престижния турнир се класираха Fnatic, където играе друг българин – Здравец “hylissang” Гълъбов.

Награден фонд на Европейския шампионат по League of Legends: 

• Rogue -> $80.000
• G2 Esports -> $50.000
• Fnatic -> $20.000
• MAD Lions -> $20.000
• Misfits Gaming -> $12,500
• Excel Esports -> $7,500

Здравейте, Даниел и Веселин! Вие грабнахте златото в 13-я Международен есенен турнир по информатика “Джон Атанасов”. Поздравления за постижението! Кажете ни какво е чувството за първи път от 2015 г. насам, именно българи да са на първо място в младшата възрастова група? 

Веселин: Определено чувството е неописуемо. Хубаво е, че успяхме отново да изместим Русия и да покажем, че България може отново да печели международни състезания и е конкурентна страна.

Даниел: За нещастие, по националните състезания всички много се фокусират върху собствените си резултати и понякога забравяме за България и нейното представяне на фона на другите страни. Страхотно е да видим държавата ни отново на върха.

Кое ви затрудни най-много в този турнир?

Даниел: Задачите бяха изключително тежки тази година. Въобще не отстъпват на минали години. Това беше със сигурност най-тежката част.

Дайте пример за някоя от задачите. Помните ли какви са били като условие?

Даниел: Като условие всичките тази година бяха много дълги и заплетени. Всяка една задача се оценява от 0 до 100 точки. Над 200 участника успяха да съберат по-малко от 100 точки на тази задача.

Веселин: Задачата от първия ден беше толкова трудна, че може би 90% от състезателите имаха 0 точки, с няколко изключения. Нямаше участник, който да е успял да я реши напълно. Беше много тежко състезание.

Говорейки за турнира, колко време ви отне подготовката за него. В какво се изрази тя?

Даниел: Подготовката за турнира е много комплексна. Тя не продължава седмица или две. Отнема месеци, дори години. Турнирът е кулминация на всички усилия, положени до този момент. Подготовката за състезанието в Шумен се изрази в събиране на учениците в нашата школа (Школа A&B). Бяхме освободени от училище и в продължение на седмица усилено решаваме задачи. Така се процедира при повечето мащабни състезания.

Веселин: Подготовката е постоянна. Няма такова нещо като “конкретна подготовка за този турнир”. За да ставаш по-добър по информатика, трябва да решаваш задачи през цялото време.

А решавате ли задачи като хоби през свободното си време?

Даниел: Ако човек не е готов да отдели от свободното си време няма да стигне много далеч.

Веселин: Съгласен съм.

Как ви се стори конкуренцията тази година?

Даниел: Основните конкуренти обикновено са отборите от Русия и Румъния. Те се представиха на много високо ниво. Руснаците имат повече от десет златни медала в горната възрастова група. Въпреки това успяхме да победим повечето от тях в малката възрастова група. Това ме прави много щастлив.

Веселин: Да, определено конкуренцията беше много голяма и, както Дани каза, тя идва основно от руснаци и румънци. Тази година обаче успяхме да ги изместим от първото място.

Разкажете ни малко повече за самия турнир. Имало е отбор от Русия. От кои други държави имаше отбори? Колко дни протече самия турнир?

Даниел: Присъствено, турнирът се провежда в Шумен. Последния път дойдоха повече от 17 държави, а тази година са дори повече. Едни от най-силните отбори идват от Русия, Румъния, Беларус и Израел. Накратко, хора от цял свят. За нещастие, последните две години турнира се провежда онлайн. Затова продължителността му е само четири дена. Първият ден е отделен за технически подробности и така наречения “Practice session”, като състезателите тестват системата. Това не е част от реалното състезание. Следващите два дни са състезателни, а последния е награждаването.

Именно това, че участват толкова много държави прави победата по-сладка, нали така?

Веселин и Даниел: Определено е така.

Научихте ли нещо от това състезание, което би ви помогнало за в бъдеще?

Веселин: Най-ценното, което извличаме от всяко едно състезание е да бъдем по-уверени в себе си и да вярваме, че можем отново да достигнем върха.

Даниел: Всяко едно състезание е отделно преживяване. Липсва ми това да се случва на живо. Срещаш се с много хора, гледаш дори собствената си конкуренция право в очите. Сега определено е много по-различно. Въпреки това, остават страхотни спомени.

По-трудно ли е в домашни условия?

Даниел: Със сигурност е много по-трудно. За определени хора тази ситуация не е проблем, но истината е че състезателната обстановка не може да се пресъздаде. Това ме затрудни. По-рано споменах за притеснението. Когато действието се случва на живо, това ме кара да се фокусирам повече.

Веселин: За мен е по-лесно понеже се наспивам преди състезание. От друга страна, пътуването пречи да се абстрахираш от обстоятелствата и да покажеш най-доброто от себе си. У дома се концентрираш повече, но големия недостатък на състезанията от вкъщи е, че нямаш контакт с другите участници и си изолиран. Това пречи да изпиташ тръпката от живото състезание.

В началото на състезанието, помисляли ли сте си, че можете да грабнете златото? Каква беше реакцията ви, когато чухте имената си?

Веселин: Всъщност аз бях много изморен след състезанието. Когато разбрах, че съм победител и съм спечелил златото, първата ми реакция беше да отида и да поспя за 10-15 минути. Едва тогава осмислих какво се е случило. Определено беше много напрегнато. Изпитах огромна радост когато разбрах, че целият труд е бил заслужен.

Даниел: Напълно съм съгласен. Частта от състезателното програмирането, която много хора не виждат, е физическата умора. Основната дейност в продължение на два дни е мисленето. Да стоиш и да не мърдаш повече от 5 часа на ден може да не звучи толкова напрягащо, но всъщност е точно обратното. Когато разбрах, че съм спечелил златото, почувствах най-вече успокоение, че всичко е приключило и вече мога да си почина.

Обикновено психическата умора допринася и за физическата умора. Съвсем нормално е да сте се чувствали уморени.

Даниел: Всеки участник след състезание иска малко сън, нищо друго.

Въпреки че това е състезание, създадохте ли приятелства с други хора?

Даниел: За жалост, тази година не толкова. Повечето ми приятелства с хора от други градове са завързани още преди година, две, когато имаше присъствени състезания. Сега е по-трудно.

Веселин: Целият контакт с външни лица при онлайн състезанията е елиминиран. Губи се възможността да се създават нови приятелства, особено с деца от чужбина или от други отбори. Това почти не е възможно.

А кога осъзнахте, че искате съвсем активно да се занимавате със състезателното програмиране?

Даниел: Когато бях в шести клас участвах в Откритата московска олимпиада. Тогава осъзнах, че искам да се занимавам със състезателно програмиране. Бях най-малкия състезател. Единствените турнири, на които съм участвал преди това, са били национални. Първото международно състезание отваря очите. Попадаш в ситуации, за които не си и подозирал. Това е моментът, в който вече няма връщане назад.

Веселин: Видях, че информатиката си заслужава като наука, след като в пети клас спечелих първото си национално състезание. Тази сфера може много да ти даде, но и да ти отнеме много време. Все пак смятам, че това беше правилното решение за мен.

Какво ви мотивира да продължавате напред и ще участвате ли в други турнири?

Веселин: Определено не смятам да се отказвам. Водещата сила за това да участваш на един турнир е мотивацията за успеха и желанието да пребориш конкуренцията, както и да покажеш най-доброто от себе си.

Даниел: От към състезателна гледна точка съм съгласен. Най-голямата мотивация е победата. Малко са хората, които не отиват на състезание с идеята за състезание. В крайна сметка, информатиката отваря много възможности в живота и се надявам някой ден тя да е част от моята професия.

Пожелаваме ви го. А вие като опитни играчи, можете ли да ни кажете кое е най-важното, което един човек трябва да притежава като качества или навици, за да спечели такъв турнир по информатика, на който сте били и вие?

Даниел: Не познавам участник, който да не е имал поне едно лошо състезание. Най-важното след такъв момент е да станеш и да продължиш. Същевременно не трябва да мислиш твърде дълго за победата, а да продължиш напред.

Веселин: А за мен най-важното е устойчивостта към стреса. По време на състезание по информатика стресът е огромен. Човек не трябва да се фокусира над него, а да покаже какво може.

Има ли професия, към която се стремите?

Даниел: Това е въпрос, който ни питат откакто бяхме в детската градина. За да бъда честен, всяка година отговорът е различен. Това, което не се е промени при мен е желанието да се занимавам с астрономия. Не мисля, че мога да живея без това.

Веселин: Все още не съм решил с какво точно да се занимавам. Най-вероятно ще бъде свързано с компютрите и науката, понеже съм вложил твърде много усилия в тази насока.

Смятате ли, че ако останете в България ще имате добро развитие? Какви са ви плановете за напред?

Даниел: Засега всички около мен казват, че е най-добре да отида в чужбина. Може би ще последвам съвета им. Надявам се да ме приемат в по-елитен университет извън България. Искам да кандидатствам първо в Америка, но ако не стане бих искал да е някъде в Европа.Много хора заминават в чужбина без да видят вариантите в България. Нямам опит, но познавам много хора, които са останали в България и в момента живеят страхотен живот.

Веселин: Аз също смятам, че образованието в чужбина е по-добро отколкото в България. Това е, което знам от близки хора. Все още не съм мислил дали ще уча извън България и дали ще остана да живея там след това. В Софийски университет образованието е на много високо ниво и предлага горе-долу същото, което предлага и не толкова елитен университет в чужбина. За да замина, трябва наистина да си заслужава.

До голяма степен е както човек сам си го направи. Тук със сигурност можете да имате добро бъдеще.

В момента тече операция “Жълти стотинки”, кампания на Vivacom, която има за цел да набере средства за Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Вие сте част от отбора по информатика. Според вас колко е важно младите таланти да получават подкрепата на големите компании?

Даниел: Подкрепата на големите компании е голям стимул за много ученици. Не всеки има възможност да си купи това, което му трябва, дори нужното за състезаване.

Веселин: Интересът, който се влага в тази насока е много важен. Той води до желанието на повече ученици да се състезават по информатика. Тя просперира като наука. Тази подкрепа се явява като основен ключ за задържане на интереса на учениците в тази област.

Така се мотивират повече хора.

Веселин: Да, определено.

Пожелаваме успех! 

Даниел и Веселин: Благодарим!

Интервюто проведоха Калина Костова и Теодора Трендафилова

Извадено рамо, шина и ожулено лице. Не това е стандартното очакване за визията на софтуерния инженер. Но тя е извън клишето. Влиза на срещата ни в Инженеринговия център на Bosch с блеснал поглед и видими травми от последното спускане с велосипед. Това, че едната й ръка е обездвижена, не й пречи да си върши работата.

Тя е състезател по спортно ориентиране, планинско колоездене и маратонско бягане на шосе. Тази година  постига едно от десетте най-добри времена на маратон за жени в България. Но това не е всичко. Христина Козарева е трета на маратон в Хелзинки, има  балканска титла по планинско колоездене, трето място на планинско колоездене в Италия и първо място на международно състезание по планинско бягане в Гърция. И за да не скучае през зимата, тогава се състезава в ски бягане и ски алпинизъм.

„Опасно е, да. Важно е да поемаш премерени рискове и да не подценяваш ситуацията, защото малки грешки водят до фатални последици. Не е въпрос на героизъм, а на техническа, физическа и психическа подготовка. Защото е важно след всяко преживяване, да се върнеш жив“, споделя  софтуерният инженер Христина Козарева.

Сякаш между другото, покорява и професионални върхове. Завършила е информатика в СУ „Климент Охридски“ и магистратура в НБУ. От 13 години е в аутомотив сферата. Вече е тийм лидер в Bosch ECS.

Накратко, екипът на Христина се занимава с тестване на софтуер и хардуер, писане на код, работа с  апаратура, платки, тестови системи, а също неизбежната документация с преглед и анализ на проектни спецификации.

„Започнах като студентка в автомобилната индустрия и ми хареса. Хардуерните елементи, устройствата в ежедневието, също. Има какво да пипнеш, да видиш как мига, как реагира системата. Не е  абстрактно. В тестването имаш поглед над цялото и затова ми е много интересно“, споделя Христина.

За нея тестването на системи във вече сглобени прототипи на автомобили, е сред любимите й професионални занимания. Тогава има проби на полигон. „Няма да забравя изпробването на системата за паркиране без участие на шофьора, която тествахме с колегите. С натискане на едно копче, колата паркира сама. В началото беше сюрреалистично да наблюдаваш как автомобилът се движи без твоя намеса, докато си на шофьорското място, с вдигнати ръце. Невероятно е да участваш в такива разработки,“ разказва тест инженерът.

Това, че  от дете се занимава със спорт в природата, помага на Христина за кондицията. Започнала е със спортно ориентиране в габровския Балкан, където е родена. И до днес не изоставя удоволствието да тръгне от точка А до точка Б с карта и компас. Умело се ориентира по знаците и без електроника, въпреки че професионално непрекъснато тества нови устройства и системи.

„В ориентирането трябва да можеш да реагираш бързо, да си адаптивен, да работиш под напрежение и  да не изпускаш посоката“, обяснява  Христина. Убедена е, че освен интуицията, важна е и техническата подготовка – все качества, приложими и в корпоративната среда. „Понякога се налага да вземеш решение на секундата и от това ти зависи животът. А за бягането на дълги разстояния, няма как да си добър без постоянство и упоритост. Аз боря монотонността на тренировките, с фокусиране върху конкретното упражнение, което трябва да направя“, споделя философията на хобито си Христина.

Въпреки че бягането на дълги разстояния е самотно занимание, Христина споделя, че и в хобитата, и на работното място, има приятели и съмишленици. Никой не подценява възможностите й и получава подкрепа и вдъхновение, когато е нужно. Изненадващо и почти на шега, с няколко колеги се вкарват в успешно приключение, в което е замесена и една от разработките на Инженерния център – Bosch eBike System.

„Приятели от друг отдел ми предложиха да се явя на Витоша 100 с eBike. Направихме си сполучлив експеримент“, спомня си Христина.

Когато получава предложението, Христина Козарева вече има зад гърба си 11 победи на „Витоша 100“.  Но да пробва байка в реални условия, я амбицира да участва отново. Колелото тежи 25 килограма и е по-бързо от това, с което свикнала, така че трябва за кратко време да опознае новата техника.

„Съчетахме съвсем естествено работата с хобито ми. Започнахме тестове и подготовка на двигателя, на батерията, на настройките за ръст и килограми. Колегите бяха надъхани и дори  организираха пит стоп като на Формула 1. Чакаха ме на едно място на трасето, където трябваше да се смени батерията. Действаха светкавично“, спомня си шампионката.

Козарева финишира първа сред жените и връща байка здрав и с награда. Помни с благодарност, че  мениджърите дали колелото за тестове извън офиса,  без да се замислят и да поставят условия. Само пожелали успех на импровизирания екип. „Докосна ме това, че не се усъмниха във възможностите ни. Справихме се и почти на шега, изкарахме продукт, който беше тестван, подобрен и се върна с награда“, горда е Христина.

Шампионката по бягане на дълги разстояния се старае никога да не забравя, че в зоната на комфорт могат да се получат големи грешки. Христина всеки ден си напомня, че както в хобито, така и в професията,  ситуациите не винаги са предвидими. И се старае да работи за по-голяма сигурност на автомобилите, така  че  инцидентите на пътя да намалеят, въпреки човешките грешки.

Фотокредит: Лилия Йотова на заглавна снимка и Антонио Вълчев на снимка с eBike.

При победа на Oracle, то това щеше да стовари мултимилиардна глоба върху Google, поради нарушаването на авторски права. Все пак съдиите се произнесоха, че “честната употреба” има важна роля за компютърните програми и предотвратява монопола върху авторските права.

Отваряме кратка разяснителна скоба, че т.нар. “честна употреба” или в оригинал Fair Use, е защита по обвинения за нарушаване на авторски права, при която се прави изключение на правилото, че никой не може да използва материал, защитен от закона за авторските права, без позволение на собственика или автора. “Fair Use” е, така да кажем, big thing в софтуерната индустрия.

Кент Уокър, старши вицепрезидент по глобалните въпроси в Google, споделя, че решението е победа за потребителите, оперативната съвместимост и компютърните науки. “Решението дава правна сигурност на следващото поколение разработчици, чиито нови продукти и услуги ще бъдат от полза за потребителите“, казва той.

Хану Валтонен, главен продуктов директор в Aiven, заяви, че решението на Върховния съд е победа за цялата софтуерна индустрия. „Промяната в “честната употреба” на API би довела до сериозно забавяне на текущите темпове на софтуерни иновации и би създала по-голяма конкуренция между технологичните гиганти, които потенциално биха могли да блокират използването на API без заплащане“, казва той.

Дориан Дейли, изпълнителен вицепрезидент и главен съветник в Oracle, е на мнение, че именно поради това поведение от страна на Google, регулаторните органи по света и в САЩ, разглеждат под лупа бизнес практиките на компанията.

„Те откраднаха Java и прекараха десетилетие в съдебни спорове, както само монополистът може да направи“, казва Дориан. „Платформата на Google току-що стана по-голяма, а пазарната мощ по-силна“. Според нея решението на Върховния съд директно намалява шансовете за конкуриране на останалите компании с гиганта Google.

Според Дж. Майкъл Кийс, адвокат по интелектуална собственост, съдът се е фокусирал върху факта, че Google създават различна платформа и са използвали колективните усилия на разработчиците за това. Той прогнозира също, че това решени ще предизвика повече копиране, дела и искове по метода на “Fair Use”.

“Подозирам, че тази тема ще отключи бъдещи аргументи и твърдения относно прилагането на “Fair Use” към исковете, свързани със софтуер“.

Друго интересно, което споделя е, че съдът взима под предвид един други фактор – колко значителни са усилията за трансформирането на нещо? Колкото по-голямо е времето, парите и усилията, необходими за тази трансформация на вече съществуващото нещо, то това трябва да се има предвид, а от Google определено са вложили много.

Честито за победата! Какво е усещането?

Самуил: Определено е много приятно! Преди това сме имали второ и трето място, но много се радваме, че успяхме да постигнем и победата именно в последната ни година в това училище.

Можете ли да разкажете и за продукта, с който впечатлихте журито? Как подходихте в малкото време, с което се разполагаше?

Самуил: Идеята не дойде лесно. Отхвърлихме доста други докато стигнем до тази. Основната причина да се спрем на проекта CyclePath е, че замърсяването е наистина сериозен проблем и нашето приложение може да помогне за решаването му.

Виктор: Нашето приложение е направено с React, като един потребител избира дадена точка, на която иска да стигне. Използваме Graph, с който можем да оценим всяка отсечка, спрямо оценката на потребителите. Намираме най-добрия път за дадения човек, който след това може да го оцени. Това пък ще повлияе и на оценката на другите и това, какъв път ще изберат те.

Какви технологии използвахте и как го разработихте?

Виктор: За back-end използваме Nest, а базите данни са направени с Neo4J, което позволява много build-in функции, като например за намиране на локацията на две точки в нашия Graph.

Валентин: За потребителите и рейтингите използваме Postgres релационна база данни, защото информацията в Graph базата се актуализира през даден период от време и затова пазим нашите потребители и техните зададени оценки в релационна база данни. Също, както Виктор каза, основен инструмент ни е Nest.js, което е фреймуърк за Node.js.

Самуил: Използваме OpenStreetMap, за да вземем всички точки от конкретна област, за да ги вкараме в нашия Graph, като от време на време актуализираме. На базата на тях ние намираме най-краткия път, по който човек може да стигне от дадена точка до друга.

Например за София, създава ли се маршрут, който е изцяло по велоалеен път или може да се използва и останалата градска среда?

Самуил: В OpenStreetMap има направени различни маршрути, като те могат да са по улици, през паркове, по велоалеи. На базата на това правим най-краткия маршрут. След като на дадени потребители сме дали маршрут през велоалея и те го оценят по висок начин, то започваме да предлагаме този маршрут повече и той се изкачва като ранк. Това е, защото на дадени места може да има велоалея, но тя да не е добре направена и поддържана, или да има други не добри фактори. Затова пътят се преценява на базата на оценката на хората.

Има ли нужда доизграждането на велосипедната инфраструктура според вас в София? Тъй като доста хора са недоволни от наличната.

Самуил: Определено има нужда. Нашето приложение може да покаже добрите маршрути, но за да има такива, то трябва със сигурност да се изгради добра инфраструктура. В момента велоалеите се броят на пръсти – изключително малко на брой и кратки. Единственият начин масово да се използват велосипеди в София, е да се направят повече велоалеи.

Какви предизвикателства имахте при работата? Имахте ли моменти на лека паника и стрес, например?

Антон: Не бих казал, че е имало паника. В ежедневието си един програмист се сблъсква с всякакви проблеми и ние сме свикнали да ги решаваме. Имаше доста трудности, но се справихме.

Палнирате ли да продължите работа по CyclePath?

Самуил: Преди да започнем да развиваме проекта, трябва да видим дали има кой да го използва. Ако има пазар за него, то определено бихме го развили.

А имаше ли други проекти, които ви направиха добро впечатление?

Самуил: Традиционно на хакатона имаше доста интересни проекти. С изкуствен интелект и с технологии, които все още не са навлязли. Имаше много интересен проект с едно роботче, което събира боклуците и ги разпределя. Имаше и друг, в който чрез мозъчни вълни можеш да управляваш компютър. Но все пак смятам, че наистина нашият проект бе най-добрият.

Валентин: Аз бях силно впечатлен от доброто представяне на осмокласниците. Явявам се за втора година на HackTUES, но досега не бях виждал толкова добри проекти от осмокласници.

Виктор: Според мен бяха много важни уъркшопите, които се състояха преди хакатона. Определено те се оказаха фактор за това, че отборите се справиха.

А това, че бе онлайн повлия ли по някакъв начин или вече всички са свикнали?

Антон: За нашия отбор не бе никакъв проблем. А и ние се бяхме събрали четиримата заедно в една офисна зала. Но като цяло не мисля, че провеждането онлайн е нещо, което да предизвика сложност.

Може би за това имат пръст и организаторите? Те бяха похвалени доста и от директорката на ТУЕС.

Самуил: Определено организацията бе на много високо ниво

Сега завършвате, но какви са плановете ви за след това? Имате ли идея какво ще учите?

Виктор: Аз съм решил да уча Computer Science в Нидерландия. Вече съм си избрал два университета и чакам отговор от тях. Много бих искал да се занимавам с Machine Learning.

Самуил: Ние с Антон вече работим за ИТ компания. Смятаме да продължим да работим и след като завършим. Планираме да запишем и висше, но тук в България.

Антон: В България бих искал да уча само в Софийски университет, ФМИ. Но ако не вляза там, бих учил Софтуерно инженерство в Нидерландия и вече съм подал документите.

Валентин: Аз също съм се насочил към СУ и се надявам да започна скоро работа в ИТ компания.

Предполагам, че като сте завършили ТУЕС, а и сте спечелили хакатон, без проблем можете и сега да си намерите работа?

Самуил: Това, което дава ТУЕС е напълно достатъчно, така че всеки да започне работа. Ние получаваме хем практически, хем теоретични знания. Бих казал, че като качество на кадрите, ТУЕС дори се конкурира с университетите.