„Чаоче! Telenor става Yettel“, гласи един от билбордите на кампанията, вещаейки ново начало не само за новия бранд, но и за младото момиче.

Поводът да те срещнем с нея е стажантската програма Hub by Yettel, която е отворена за кандидатстване до 11 септември. Студенти в 3-и и 4-и курс и млади специалисти могат да кандидатстват за различни стажантски позиции на Yettel.bg. В рамките на една година те работят по конкретни проекти, опознават света на телекомуникациите и имат реалната възможност да станат постоянна част от екипа. Точно както се случва с Ирен и нейната история.

От „Чаоче!“ до „Начало!“ 

„Задачата ни беше да си изберем актуална кампания, за която да напишем курсова работа“,

разказва Ирен. В този момент вниманието ѝ привлича кампанията, с която телекомът обявява ребранда си – „Чаоче! Telenor става Yettel“. Фразата „чаоче“ провокира дискусии – каква по-добра причина за млад студент да избере тази тема за курсовата си.

От там нататък се отключва поредица от щастливи съвпадения. Попада ѝ обява за стаж именно в телекома. Вече има зад гърба си опит в малка дигитална агенция, затова този път иска да се пробва в голяма компания.

Кандидатства и я одобряват за екипа по дигитален маркетинг – там, където теорията от университета оживява в реални задачи.

„Имах добра основа. Вече бях работила със софтуерите, които се ползват за дизайн – като Figma, Photoshop, Illustrator. Трябваше само да ми разкажат за бранда и неговата идентичност и бях готова да скоча в дълбокото“,

казва Ирен.

Един от най-интересните проекти, по които работи, е създаването на обща дизайн система за екипите, които отговарят за банерите на сайта, дигиталното приложение и дигиталния маркетинг. И разбира се, най-голямата гордост – моментът, в който сама създава криейтивите за първата си дигитална кампания.

„Беше много интересно и едновременно с това предизвикателно, защото трябваше да общувам с много отдели. Това ми беше най-сложно в началото – да науча кой за какво отговоря, от кого получавам цените на устройствата или пък до кого изпращам визиите за одобрение“,

признава Ирен.

В лицето на колегите си обаче има постоянен жокер за всички въпроси, които ѝ изникват. Има и ментор, който ѝ помага и я учи да бъде спокойна и да умее да приоритизира.

„Екипът ми никога не се е държал с мен като със стажант или като с човек, чието мнение не се зачита. Работих наравно с всички други дизайнери“,

добавя тя.

Затова и когато след края на стажа  ѝпредлагат да остане за постоянно, не само че не се колебае в отговора, но и не усеща никаква промяна в отношението към нея – „от самото начало ме приеха като част от екипа и именно тази приятелска среда най-много ми харесва“.

За смисъла на стажа 

Опитът ѝ показва, че стажът е чудесен начин за млад човек да разбере дали дадена област му е интересна или не. Признава, че на нея самата ѝ е отнело около година да намери това, с което иска да се занимава. Другият плюс е, че ти дава практически опит и те поставя в реална бизнес среда. Не на последно място, може да се окаже и твоето място – както се случва с нея в Yettel.

Често се сблъсква с клишето, че „младите само си губят времето на телефоните и не правят нищо съществено“. Не спори, че това е така, но обяснява защо

„Голяма част от информацията и тенденциите намираме в интернет. Ако искаме да работим, трябва да сме свързани, а телефонът ни дава именно това“,

обяснява Ирен.

За нея това е и част от работата ѝ – постоянно търси добрите, но и лошите практики, а влезе ли в сайт, няма как да не го погледне с професионално око.

Дизайнът присъства и в свободното ѝ време. Рисува на таблет и често прави тениски със свой авторски дизайн. Именно тя е авторът на дизайна на брандираните тениски, които служителите на Yettel носят на последните спортни инициативи.

Терминът „deepfake“ е създаден от думите „deep learning“ и „fake“. Дълбокото обучение (deep learning) е вид машинно обучение, базирано на изкуствени невронни мрежи, вдъхновени от човешкия мозък. Методът се използва, за да научи машините как да се учат от големи количества данни чрез многослойни структури от алгоритми.

Deepfakes обикновено използват компютърна мрежа за обучение, наречена вариационен автоматичен енкодер, вид изкуствена невронна мрежа, която обикновено се използва за разпознаване на лица.

Технологията “Deepfake” прилича на версията на фотошопа през 21-ви век,но е далеч по-опасна. Тя носи много отрицателни последици, тъй като продължава да напредва в сферата на изкуствения интелект. Deepfake често се контролира от група киберпрестъпници, които имат способността убедително да имитират други хора. Освен това тази платформа се използва за създаване на множество манипулирани видеоклипове, които изглеждат съвсем реални.

При неотдавнашен инцидент група киберпрестъпници създадоха фалшиво видео с лицето на Рашмика Мандан, южноиндийска актриса, и тялото на Зара Пател, британско-индийско момиче. Този видеоклип предизвика вълна от реакции в Боливудската общност.

Колко опасна е технологията Deepfake и кога е създадена прочетете на DevStyleR.io – How Dangerous is Deepfake?

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. Актрисата Рашмика Мандана с Първи Коментар след като Стана Жертва на Deepfake
2. Марк Зукърбърг Пусна Умилителна Снимка със Съпругата си от Болницата
3. От Правец 8 в Детската Градина до Custom Development Manager в Milestone Systems

Цялото интервю със Станислав Тодоров може да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай Безплатно ТУК.

Кирил, участвате като лектор в OpenFest 2021. Разкажете за темата, която ще представите. Защо избрахте точно Apache Airflow?

Когато дойде възможността да участвам в OpenFest, реших да се концентрирам върху 3-4 неща, едно от които е обработката на големи данни и данни като цяло, особено в сферата на здравеопазването. Смятам, че имам доста познания – неща, които хората имат желание да научат и да се спра на инструмент с отворен код – Apache Airflow, който може да помогне на екипите с обработката на данни. Всъщност от 4-те лекции, които предложих, организаторите сметнаха тази за най-подходяща. Именно тя бе мой фаворит, затова много се зарадвах.

Защо свободния софтуер и софтуера с отворен код за важни за бъдещото развитие на технологиите и иновациите?

Софтуерът със свободен код претърпя бурно развитие през последните 20-25 години. Станахме свидетели как големи корпорации тръгват именно в тази посока. Тенденцията, която аз забелязвам, е че бизнесът вече е сериозно базиран на решения с отворен код. Този код се използва за създаване на обща база, която всеки надгражда със свои допълнителни “feature”-и, които са необходими на съответната компания.

Подобен тип софтуер дава възможност за синхронизация между всички участващи в open-source обществото. Това дава възможност за предсказуемост и е причина този тип софтуер да има бъдеще.GitHub e основен пример – голяма компания, която преди години беше закупена от Microsoft. Реално в основата на GitHub стои Git платформата, върху която е базиран голяма част от софтуера им. Всъщност GitHub стъпи на него и даде допълнителните фийчъри, от които обществото,  потребителите имаха нужда. Има и множество други примери за продукти от корпоративния свят, от open-source обществото, които произлизат от една компания и се употребяват от друга. Именно това помага за развитието на иновациите.

Вие сте CTO на BeMe.ai – технологичен стартъп в областта на здравеопазването. Разкажете ни малко повече за него? Каква е Вашата кауза? Лесно ли беше да се преборите за инвестиция?

Целта на BeMe е да подобрим живота както на аутистите, така и на грижещите се за тях. Затова използваме данни и имаме холистичен подход към тях. Надяваме се в края на тази или началото на следващата година да представим нашия продукт и добавената ни стойност. Подбрали сме един изключително силен българо-канадски-американски екип, който е развит в рамките на два континента и три държави. Основателката на нашата компания е родител на аутист и има допир до проблемите, с които се сблъскват хората с това заболяване. Наясно е по какъв начин технологичните решения, базирани на данни, биха спомогнали нея и детето й да водят един по-ползотворен и спокоен живот. Стане ли въпрос за инвестиция – никога не е лесно да се бориш. Но ние успяхме да получим такава и да сформираме невероятен екип изключително бързо. Сега целим да доставим решението, което сме обещали. Аз вярвам, че ще успеем в рамките на следващите няколко месеца.

Залагате ли на свободен софтуер и софтуер с отворен код в BeMe.ai? Ако – да, какво използвате? Защо?

Да. Основната част от стека, по чието изграждане работим, е базиран на отворен код поради няколко причини. На първо място стои големият ни опит. Аз бях част от Eclipse и Apache обществата за отворен код и участвах в други проекти с такъв код. Знам как се оперира в този свят. Екипът ми също се чувства комфортно, когато всички е базирано на отворен код. Използваме Apache Airflow. Базирани сме на обработка на данни, на всякакви тулове, произлизащи от Python обществото, обработката на AI и прочие. Откъм уеб света разчитаме на Rails. Така се получава, че от една страна имаме Python, от друга – Rails, а по средата има много JavaScript, заедно с всички “tool”-ове, които идват с него. “User interface”-ът ни е “bootstrap”. Има и неща, които няма да бъдат “open source”, особено, когато навлезем в света на Apple и iOS, защото те не вярват много в отворения код, там играта е такава.

Какво ще посъветвате други технологични стартъпи по отношение на използването на свободен софтуер и софтуер с отворен код? Какъв е трендът в България, в САЩ, в световен мащаб?

Това, което бих посъветвал всички технологични стартъпи  е в началния етап да използват вече готов продукт – да имат готово решение, с което могат да решат възникнали проблеми. Ако се опитват да достигнат до решение на проблематика в сфера, в която няма налични такива с отворен код или пък са много слаби, е препоръчително да използват готови с цел да се вдигне стойността. А ако задачата може да се изпълни с отворен код, съществуват няколко основни правила. В отворения код има различни видове решения, но популярните са едва няколко и не е от значение на кое от тях се базират. Важно е да са насочени към сформирането на добър екип, който да добавя стойност с тези тулове. А по въпроса с тренда – в България и САЩ има различия. В България Rails не е толкова популярен, колкото в Щатите и някои части на Европа. Голям процент български компании се насочват все повече към outsourcing-a. Нагласата е, че тук се разработват множество продукти от различни компании. Тренд, който забелязвам в България е ориентацията към продуктови компании, което се дължи на по-достъпните инвестиции и подобряването на качеството. Наскоро Blender – мощен продукт за изграждане на 3D графика, получи голяма инвестиция от Facebook. Проблем, който понякога възниква е свързан с прекратяването на инвестициите. Затова е от изключителна важност да бъдем сигурни, че в основата ни стои правилното нещо. Друга тенденция, на която ставаме свидетели е, че в големи компании open source проекти са изцяло на payroll.

Какво е бъдещето на този вид софтуер?

Не мога да дам конкретен отговор и ще поясня защо. Когато Microsoft започнаха да се занимават с отворения код, имаше голяма пропаганда за това. Това в момента се отразява в един от продуктите на GitHub, а именно Copilot – изкуствен интелект, който инспектира целия код и на база на тези инспекции придобива знания и улеснява програмистите в писането на код. Тук се появяват въпросите дали ако си допринесъл за „парче” код и някой друг е започнал да използва фрагменти от него, е коректно? А лицензът поема ли го? От Free Software Foundation създадоха отворен call за white papers до 23-ти август, където хора с мнение по въпроса могат да споделят вижданията си. От тази гледна точка не се знае какво ще е бъдещето на този код и как ще реагират програмистите, чувстващи се ощетени поради откраднатия им труд. Но аз лично вярвам, че всичко ще се нареди.

Каква ползва носи той не само на разработчиците, но и на потребителите? Защо?

Броят на софтуери с отворен код, които вършат работа на потребителите, не е голям. Човек влиза в YouTube и има възможност да обработи видеото си директно на техния сайт. Същевременно съществуват софтуери за обработка на видео с отворен код, които не могат да се сравняват с предоставеното от големите компании от продуктова и потребителска гледна точка. Свикнали сме с натискането на един бутон да качим видео или пост в платформи като Facebook. Начинът, по който се развива отвореният код, е базиран на комуникацията между програмистите, течаща чрез него. Това решение трябва да работи, за да могат и бизнесите да работят. Затова потребителите искат завършен продукт, а в сферата на отворения код това би било трудно. Photoshop е популярен продукт, както и GIMP. Те наскоро споделиха, че имат нужда от финансиране, за да могат да предоставят на хората онова, което желаят да получат през 2021г. А за това се изисква доста. Blender също така беше с една идея по-труден за използване преди навлизането във Facebook. А в момента е изградено като софтуер за крайния потребител, което е рядкост. Това са основните причини повечето бизнеси да са базирани на отворения код.

Какво очаквате от събитието? Какво да очакват посетителите?

Имаше голям брой участници в миналия OpenFest. Залите в Sofia Tech Park бяха пълни. Тази година организаторите взеха решение събитието да бъде организирано в „Маймунарника” поради COVID 19. Очаквам да бъде доста вълнуващо, тъй като се проведоха и други събития на същата локация, към които имаше голям интерес. Общо сме 11 лектори. Разгледах лекциите на останалите и ми се струват изключително интересни. Съветвам всеки, който има възможност да разгледа програмата и да се включи, да го направи, тъй като могат да се научат много нови неща.

От Adobe твърдят, че по време на вътрешни тестове е установено, че новата версия на Photoshop е по-бърза с 50% в сравнение с конфигурации, на които е инсталирана стандартната версия.

Анонсирани са и 2 нови и особено важни Photoshop функционалности за iPad – запазване на историята на версиите и офлайн достъп до файловете в Adobe Cloud.

Нова функционалност – Super Resolution (Супер Резолюция – бел.ред.) беше обявена и за плъгина  Adobe Camera Raw. Тя използва иновативни технологии, базирани на машинно самообучение, чрез които значително подобрява резолюцията на изображенията.

Броят на продуктите, които Adobe предлага е обширен – обслужва много широк кръг аудитории, които имат широк набор от нужди. “Правим тези промени в марката, за да гарантираме, че портфолиото ни продължава да е лесно за нашите клиенти да се ориентират и разбират, както и да поддържат свеж вид и усещане“, пише авторката. “Цветът играе важна роля в начина, по който изразяваме Creative Cloud и нашата широка гама от креативни продукти. Новото лого на Creative Cloud обединява цветовете на нашите продуктови марки и новото ни корпоративно червено заедно в един красив градиент, който представлява значението на креативността. Ние също увеличаваме тежестта на логото на Creative Cloud, за да увеличим четливостта и мащабируемостта“.

За лога на продуктите използват двубуквена мнемонична система в цялото портфолио (напр. Ps представлява Adobe Photoshop.) Добавят и мнемоника с 3 букви към системата, за да помогне на клиентите да идентифицират по-добре семействата продукти, например Adobe Photoshop (Ps) и Adobe Photoshop Camera (PsC). Също така използват цвят, за да организират продукти в категории като Видео или Фотография, за да гарантират, че клиентите могат лесно да намерят необходимите им продукти. Цветовете на логото на продукта също са оптимизирани за достъпност.

Creative Cloud и всички лога на продуктите ще имат заоблени ъгли, така че системата да може да се огъва, за да побере гамата от операционни системи и устройства, с които продуктите на Adobe могат да се използват. Премахната е и границата. Adobe ще създадат тренд в приложенията с тези дизайнерски решения. 

“Нашият фокус с Experience Cloud е да оптимизираме и опростим и разработихме новото лого директно от корпоративната ни марка, за да направим точно това. Обновената версия използва обратната форма на логото на Adobe и седи върху плочка с новия червен цвят на Adobe.” Приложенията и услугите в Experience Cloud използват подобна форма с червено „A“ върху бяла плочка. Има го и този подход с червено „A” върху тъмна плочка.

Най-напред, използвайки интелигентната система на Adobe, Sensei, Photoshop Camera може да различава обектите на изображението – дали е селфи, пейзаж, животно или храна, на базата на което предлага селектирани филтри в зависимост от съдържанието на снимката. Фактор ще изиграват и други фотографски технически детайли като динамика и тонове в изображението.

.@Adobe is putting Photoshop inside your camera in an #AI-powered app that recognizes photo subjects pic.twitter.com/efuaqDi5s9

— 🇺🇦Evan Kirstel #B2B #TechFluencer (@EvanKirstel) November 5, 2019

Photoshop Camera ще съдържа и специални филтри, създадени от популярни личности и артисти, като например Били Айлиш, но освен това ще позволява същата опция и за потребителите, което означава, че всеки ще има възможност да направи своя уникална визия, неизползвана от масите.

Изпълнителният вицепрезидент на Adobe Абхай Параснис сподели в блога на компанията, че мисията на новото приложение, което официално се очаква в началото на 2020 г., е да вдъхнови потребността за творчество и креативността сред потребителите. Както знаем, Photoshop представлява цял космос от възможности, които предстои да бъдат интегрирани в телефонната фотография.

Освен всички инструменти и ефекти, предимство в употребата на Photoshop Camera ще бъде, че в реално време може да моделирате изображението, преди да сте направили снимката, само чрез картината, която се вижда на визьора.

Когато не работи, Иван прекарва времето на някое от колелата си, като се старае да изминава поне 100 км. седмично. Или пък се опитва да схване последната мета в Hearthstone…. 

И сам дизайнерът е дизайнер – дори в голям екип от дивелъпъри, затова ви препоръчваме да чуете съветите на Иван за гладка работа и щастлив живот! 🙂

Какво породи любопитството ти да отвориш Photoshop за първи път? 

Имах късмета родителите ми да купят компютър в началото на 90-те, когато бях в основното училище. Без да изпадам в прекалена носталгия, наблюдавах еволюцията на екранната графика от монохромен монитор с DOS, през CGA игрите с 4 цвята, до невероятния Windows с WYSIWYG редактор и TrueType шрифтове. Когато в гимназията аз и няколко съученици поехме правенето на училищния вестник, някак логично на мен се падна оформлението и печатът. Бях твърдо убеден, че ако не използвам всички филтри на Photoshop върху снимките, не съм се постарал достатъчно. Скоро след това започнах да сглобявам вестника в Aldus PageMaker, a после открих и Microsoft FrontPage, Macromedia Flash и HomeSite.

С годините се научих да подбирам софтуера така, че да мога най-безпроблемно да си свърша работата, но се опитвам и да следя за новости в сектора. Затова съм много впечатлен от Adobe XD! Той промени начина, по който правя дизайн на сайтове и приложения. Програмата е толкова проста, че 10-годишният ми син се научи сам да работи с нея, но е достатъчно мощна, за да сглобявам в нея интерфейси с десетки екрани, за сериозни бизнес клиенти. От близо година има безплатна версия и очаквам да се превърне в стандарт за дизайн софтуер.

Как би описал своя стил на работа? Какво те вдъхновява?

Комбинирам практическия опит с наученото от книгите, от статиите на колеги и от университета. Старая се дизайнът ми да решава повече проблеми, отколкото създава. Търся обективно обяснение за всички решения, които взимам в работата си – цветове, композиция, шрифтове.

Вдъхновява ме работата на гигантите в графичния дизайн, най-вече Масимо Винели и Дитер Рамс – принципите на дизайна, които те са дефинирали десетилетия преди появата на модерните графичните интерфейси, са напълно приложими и днес.

Ти се занимаваш с дизайна на приложението на Wattbike, за което вече разказахме в нашето издание. Кои бяха най-интересните моменти в хода на разработка?

Имам удоволствието да работя по дизайна на мобилните приложения от 3 години в тясно сътрудничество с Tumba. През това време срещнахме 3 сериозни предизвикателства.

Началото на работата по дизайна на приложението съвпадна с току-що приключилия ребрандинг на марката. Наложи се да променим изцяло стила и подредбата на интерфейса, за да адаптираме новия дизайн, но след първоначалния шок успяхме да се окопитим и се получи още по-добре.

Второто предизвикателство беше нуждата дизайнът да отговаря на високите технически изисквания – трябваше да бъдат проиграни много сценарии за различни устройства и операционни системи. Подготвихме и сериозна документация за прилагане на дизайна. За някои неща се учехме в движение и в ретроспекция мога да кажа, че някои задачи е можело да бъдат свършени по по-оптимален начин.

Преди година преминахме от отделни статични Photoshop темплейти на общ интерактивен прототип в Adobe XD и обединяването на всички екрани в един общ споделен cloud-базиран документ също е интригуваща и всеобхватна задача.

Кое е най-сложното в работата на един дизайнер с дивелъпъри?

Имам една любима шега – когато мислиш, че спориш с идиот, вероятно в този момент той мисли същото.

Важно е да не забравяме, че неща, които за дизайнера са очевидни, не са такива за дивелъпърите – и обратно. Нищо не се подразбира и всичко трябва да бъде търпеливо последователно обяснено, най-добре в писмена форма. Оттам нататък е лесно – особено с редовни срещи и agile методика.

Има ли програма, която използваш, въпреки, че виждаш проблем в нея?

Като редовен потребител на продуктите на Adobe, срещам проблеми всеки ден, но съм се научил да приемам нещата по-философски, да ползвам Google и да общувам пълноценно с техническата поддръжка.

Коя дизайн “грешка” би искал да спреш да виждаш?

Много бих искал дизайнерите да се научат да казват най-много с най-малко средства, за да стане, по думите на Дитер Рамс, “по-малко, но по-хубаво”. Това значи по-малко цветове, по-малко варианти шрифт, по-малко различни стилове пиктограми и т.н.

С какъв софтуер НЕ СЕ прави дизайн, колкото и да те убеждават, че е възможно?

С PowerPoint, но съм готов да бъда убеден в обратното.

Кои са най-новите и интересни хардуери и оборудвания в бранша?

Възлагах големи надежди на таблетите и като цяло интерфейсите с допир, но за съжаление доброто старо комбо – клавиатура и мишка остава ненадминато. Интересни са ми и ултрашироките екрани, 21:9 и подобни, защото дават възможност да подредиш много инструменти и палитри, без да покриваш самия дизайн!

Ако забравим за познатите пакети – кои са най-интересните софтуери за дизайн?

С интерес следя развитието на браузър-базираните инструменти за уебдизайн – по-точно Webflow, ReadyMag и Tilda, тъй като те премахват няколко технически стъпки от процеса и съкращават значително срока и усилието, необходими за публикуване на сайт онлайн.

Как изглежда мечтаният working station за всеки дизайнер?

Дизайнерите не държат на мега мощни конфигурации, по-скоро на хубави монитори и надежден софтуер (Adobe, гледам теб). В идеалния случай – 30-инчов матов монитор с широка гама възпроизвеждани цветове, 16 гигабайта RAM, голям SSD и ултрабърз интернет. За разкош – тиха мишка и клавиатура с нормални f-клавиши и numpad.

Как си представяш визията на онлайн платформите в бъдеще?

Вероятно бъдещето ни ще включва все по-малко директно взаимодействие с машините – клавиатури за натискане, форми за попълване, файлове за сваляне, ъпдейти за инсталиране. Представям си и все повече “агенти”, които вършат с машините необходимото за нас – Siri, Alexa и т.н. Възможно е, дори самата нужда от дизайн на екранни интерфейси да остане в миналото. Лично моите надежди са, че ще прекарваме по-малко време, вгледани в светещите екрани, за сметка на повече хубави преживявания с реални хора.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

С какво се занимаваш към този момент?

В момента съм дизайнер, като преди се занимавах с Front-End Development. Процесът на промяна беше постепенен – първо се опитах да комбинирам разработката с дизайна, а в последствие реших, че да скачаш от едно на друго не е особено ефективен вариант. Ако искаш да се специализираш тясно, в определен момент трябва да вземеш окончателно решение какво искаш да работиш. Това важи и ако искаш да си добър в това, което правиш, а не да поддържаш някакво средно ниво.

Честно казано, ненавиждам сегашния тренд на хората, които работят едновременно Дизайн/Front-End Dev. Ако работиш достатъчно задълбочено в двете сфери, би трябвало да си осъзнал, че не можеш да очакваш качествата на един добър Front-End Dev да се комбинират с тези на един успешен дизайнер. Накрая се случва така, че Front-End специалистът минава към JavaScript Back-End.

Към този момент предимно се занимавам с дизайн, макар че тук пасва идеално шегата за дизайнерите, които започват с пълния пакет Adobe, после минават на много отбрани тулове, а накрая стигат до Office пакета. Голяма част от работата ми включва изготвяне на документации. Едва една трета от целия процес е визуалната част на нещата.

Какви са изискванията, за да бъдеш успешен дизайнер?

Това според мен много зависи от работата – в една продуктова и по-корпоративно ориентирана компания, се изискват много познания как да разработваш спрямо целите на компанията и продуктите, нужно е да познаваш много добре таргет групата си от клиенти и т.н. От друга страна, ако работиш в една компания, която е по-арт ориентирана, там би се наблягало повече на илюстрациите и заиграването с визуалната част. Можем да обобщим изискванията с това, че със сигурност един дизайнер трябва да бъде много атрактивен.

И все пак смятам, че е хубаво да използваш различни технологии, за да се обогатяваш. Дизайнерът трябва да следва постоянно тенденциите, да следи други дизайнери. Постоянно има много нови тулове, технологии, нови начини да вземеш идея и да я представиш по иновативен начин. Като цяло е важно да бъдеш част от общността.

Какво трябва да знае дизайнерът като “А, Б и В”?

Като “А, Б и В” според мен един дизайнер трябва да знае как да си темплейтва нещата, какви китове и форми да използваме. Също така трябва да си наясно с психология на цветовете и формите.

Какво забелязваш като пропуск в познанията на дизайнерите?

Едно от нещата, които забелязвам често като пропуск са познанията по насочване на вниманието. Все пак е хубаво да имаш идея за пътя, през който искаш да прекараш потребителят. Това е доста важно. Някои от basic нещата често се пропускат, често липсва структура на дизайна, няма правилно подреждане.

Особено при UI, би било много полезно за практикуващите да научат едни от по-популярните guidelines. Например Android Material Design, Microsoft наскоро пуснаха тяхната визия за дизайн, след като видяха, че Material не работи. Също така могат да погледнат Apple, а защо не и Uber, които са един по-различен пример за компания, която пусна guideline с много подробна аргументация за всяко от взетите от тях решения. Хубаво е тези неща не просто да се погледнат, но и да се навлезе в детайл. Това много помага, когато решиш да разработваш някакъв продукт и сам правиш guidelines.

Определихме изискванията, но какви са отговорностите на един дизайнер?

Първо трябва да знаеш какви са изискванията на клиентите, за да определиш своите отговорности. Отговорностите зависят много от типа клиенти, защото на някои основният им драйв е да правят уникални неща, да бъдат много тренди, да бъдат иновативни. Докато има дизайнери, за които е далеч по-важно да са фокусирани тясно върху функционалности,  и всяка промяна трябва да бъде подплатена с голяма аргументация.

Това, че преди съм бил дивелъпър ми помага много, защото познавам различни технологии и как нещата функционират. Дизайнерските претенции, все пак не са заличени напълно у мен, често съм в ситуация, при която отивам при дивелъпър и му казвам: “Ей, това колко готино би било, ако изглежда така…”, а отсреща получавам категоричен отказ. В тези случаи се справям с подкупи. 😉

Какви средства за дизайн използваш?

В момента последните трендове са да се използва Sketch, разбира се, все още има хора, които използват Photoshop и Adobe Illustrator. Това не е супер лошо, но вече е време да минаваме към UI tools –  те стават все по-добри, няма нужда да се задържаме на старите неща. Sketch си има своите плюсове, на мен лично не ми харесва това, че не е мултиплатформен. И все пак, всеки дизайнер трябва сам да си избира платформа.

Adobe XD дръпнаха много, очаквам да видя и InVision Studio какво ще направят, въпреки, че все още е рано да се предвиди. При InVision Studio плюсът е, че координира доста голяма част от анимациите. Друго, което аз и колегите ми използваме напоследък много, т.е. Zeplin – много готина платформа, при която след като направиш дизайните, можеш да ги качиш в самата платформа. Интегрирана е с Adobe XD i Sketch, а най-големият плюс е, че код, който дивелъпърите директно могат да използват и да видят дали работи на сайта. Спестява много излишни дискусии и кара дизайнерите и програмистите да говорят на един и същи език.

С какви други позиции е свързана работата ти?

Моята работа е предимно свързана с продукти, което съответно намесва всички product owners или Team Leads, Head of Development – зависи от структурата. Понякога се включва и маркетинговият екип, който идва винаги с някакви доста остри предложения, но все пак това им е работата.

Кои са най-сложни за работа?

Невинаги са дивелъпърите.

Дивелъпърите можеш да ги разпределиш на фронтове – има едни, които са супер надъхани и искат да участват във всяка дискусия. Понякога е много полезно да работиш директно с дивелъпърите, аз лично си ги разпределям на две групи – веднъж работя с дивелъпъри, друг път с QA. Защото са групи, които достатъчно много са работили с твоя продукт, познават го в детайл и когато брейнсторваш за някоя идея, много често се появяват нови предложения. Но и при тях има едни, които са суепрактивни, и такива, които казват – “Ех, това ще отнеме доста време…”.

Кои са предизвикателствата за един специалист на твоята позиция?

Отново зависи от компанията предизвикателство е например как да убеждаваш някого да не ти сложи главата в торбата. Много често се случва така, че някой идва при теб и започва да ти обяснява как да си вършиш работата. Това е класика в бранша. Например идва и за почва да ти разказва какво е видял в други сайтове, колко е готино и как трябва да се имплементира и при вас. Първо трябва да успокоиш човека, за да не бъде толкова превъзбуден. Ако е на някоя от мениджърските позиции, преговорите са много сложни. Най-трудно е да кажеш “НЕ” и да убедиш, че ако идеята се реализира, няма да е добре за никого.

Как се разубеждава клиент или мениджър от лоша идея?

Много бавно, много спокойно. Когато някой е емоционално подведен от идея, единственият начин да го разубедиш е да подходиш логически. Да започнеш с аргументи, аз например разделям доводите на две – плюсове и минуси. В  крайна сметка трябва да успееш да се аргументираш, че това, което искат от теб не е толкова блестящо.

Коя е най-трудната задача в дизайна, която си получавал до този момент?

Имаше едно конкретно нещо, от което все още сънувам кошмари. 😀 Бях в заварено положение – заварен проект, с недовършен дизайн, и то изработен от няколко компании. И все пак се справям, на последната стъпка съм от завършването на проекта, когато при мен дойде брандинг мениджърът. Той реши да сподели чудесната си идея, че ребрандираме всичко. В началото бях в шок, в последствие се успокоих, защото съм си организирал нещата правилно и задачата няма да бъде толкова сложна. За жалост, поглеждайки какво предстои пред мен, се оказа, че мениджърът е изпратил снимки на природа, които сам е направил, избрал е определени цветове от тях и е решил, че това са новите цветове, с които работим. Ужасът беше, че цветовете бяха в тотално несъответствие, нямаше как да бъдат комбинирани, пък камо ли да се вкара в дизайн.

Колко време отнема да станеш Senior дизайнер?

Зависи колко зор си даваш – и с програмирането е така. Срещал съм програмисти и дизайнери, които работят вече 5-10 години и са на някакво средно ниво, което не могат да надраснат. Смятам, че за да се развиваш, трябва постоянно да навлизаш все по-навътре в нещата и да си определяш нови предизвикателства.

Може би това е нестандартен съвет, защото повечето HR специалисти казват: “Хубаво е да имаш дълъг стаж на едно работно място.”, но аз бих казал, ако си в началото на професионалното си развитие, да не се задържаш прекалено дълго време на едно място. Защото постигнеш ли един комфорт, много лесно започваш да тръгваш надолу.  Да, зависи от компанията, разбира се, но според мен най-правилният начин е до натрупването на солиден опит, да сменяш, ако не компанията, то проекта по-често.

По какъв проект работиш в момента?

До скоро работих за една security компания, която се занимава с документи за транзакции и автентикация на потребители.

Колко души е екипът и на какви позиции са те?

Само аз съм дизайнер към този момент. Другите хора в екипа са около трима Mobile насочени, Product Owner, няколко технологични екипи, разпределени съответно с Head of Development, като всички са обвързани по някакъв начин с дизайна. Имаме 4 Go Devs, 2 Front-End Devs, 1 Java, .NET, QA и други специалисти. Това са хората в България.

Какво е заплащането на този позиция?

Наскоро отидох на няколко места, на които ме попитаха какво очаквам като заплащане. Интересна е реакцията, когато казвам определена сума, която е над 5000лв., и отсрещната страна хората се учудват от изискването ми, защото не съм дивелъпър. Сякаш ако си дивелъпър, тази сума е нормална, но понеже съм дизайнер не е окей, нещо което все още не мога да си обясня. Определено са ни много различни вижданията с HR специалистите за това колко пари трябва да взима един Senior дизайнер. Очевидно е и, че е много по-лесно да си поискаш сумата, ако си дивелъпър. Аз, например, когато кандидатствам като Front-End, всичко около условията ми за заплащане е окей. Ако обаче кандидатствам като дизайнер, борбата за желаното от мен заплащане е много трудна. Това, разбира се, си има и обяснение – пазарът много бързо се напълва с дизайнери, особено в сравнение с Dev екипите.

Как реши да се преориентираш към дизайн?

Главната причина да се преквалифицирам е, че във Front-End започнах да върша някои неща прекалено системо. Така или иначе ме влечеше дизайна, исках да се преориентирам към нещо по-креативно, да взимам участие в решенията накъде отиват продуктите. В последствие все повече ме влечеше на там, защото докато бях Front-End виждах много неща, които ми харесват в дизайна, в последствие започнах да усещам, че все повече ме дърпат нещата в тази посока. В един момент изцяло смених професията.

Какво се промени в мотивацията ти за работа?

При Front-End работата ми не ми харесваше, че не мога да взимам голямо участие в това как се случват идеите. Имах власт само над техническите решения. Главната ми мотивация беше, че искам да съм по-деен в реализацията на продукта.

Кой е въпросът, на който всеки дизайнер трябва да може да отговори?

Ако трябва да формулирам правилен въпрос сигурно ще е: “Какво мислиш за “X” апликацията?” или “Kакво мислиш за новия ъпдейт на някой продукт?”. Верният отговор е начинът, по който мислиш. Може да не съм съгласен с това, което смяташ, но тезата да бъде аргументирана по неоспорим начин. Единственото важно е да има някакъв отговор на този въпрос. Ако попиташ просто за мнение относно някакъв дизайн, то всеки дизайнер може да разтяга локуми на този въпрос.

Ако сте мотивирани и амбициозни, ако имате интерес и желание за професионално развитие в медийната сфера, Media Academy е правилното решение.

Безплатната академия е подходяща за абсолютно начинаещи, хора от всички възрасти, които искат да се занимават със създаване на интересно съдържание, установява и поддържат връзки с обществеността, да работят и комуникират с медиите, да навлязат в тънкостите на рекламата и много др.

Tук ще получите добра теорeтична и отлична практическа подготовка от най-добрите в сферата. Ще имате шанса да черпите умения от изявени имена с дългогодишен опит и професионални успехи.

Какво предлагаме:

• Безплатно обучение
• Отлични ментори
• Реални практически примери
• Възможност за намиране на работа

Какво ще се научите да правите:

• Подготвяте новини, анонси и PR материали, както и разпространението им на целевите места
• Работите със социални медии Facebook, Twitter, LinkedIn и Instagram; Mailchimp, Google Analytics, WordPress и други редакционни и социални инструменти
• Разработвате и прилагате цялостна концепция за рекламната дейност на всяка компания
• Организирате успешни събития
• Боравите с продуктите на Adobe ( Photoshop, InDesign, Illustrator, Premier) и други алтернаивни продукти. Обработвате картинки, видео и превю на рекламни материали
• Комуникирате с клиенти и водите отлична бизнес кореспонденция

Как да участвате в Media Academy?

• Необходимо е да кандидатствате* като изпратите CV на e-mail: [email protected]

Вие сте подходящ кандидат, ако:

• се интересувате от медии и развитието на съвременните технологии
• имате желание за квалификация и/или преквалификация
• искате бляскава кариера и добри доходи
• притежавате мотивация, амбиция и креативност

Срокът за кандидатстване е до 06.02.2019.

Не отлагайте успеха, разкрийте потенциала си и кандидатствайте сега!

Броят на местата е ограничен.

Организаторът си запазва правото да прави промени, да променя формата на обучение и да отменя програми по всяко време без предизвестие.

*Всеки, който кандидатства ще получи отговор по e-mail за следващите стъпки. Инициативата е за град София.