Петър, как от Software Engineer в редица технологични компании стана Alpha & Upskill Programs Manager в Telerik Academy? Може ли да споделиш защо и как се случи промяната?

Преди да се присъединя към екипа на Телерик Академия ръководех екип от софтуерни инженери в Progress. Тогава разбрах, че Академията, създадена през 2009 г. като част от софтуерната компания „Telerik” ще бъде отделена като независима компания. Стори ми се интересно, защото от една страна зад нея стои бизнес модел, от друга – много голям положителен ефект, който носи този бизнес – както за курсистите, така и за компаниите партньори – и оттам и за цялото общество. Затова реших да се присъединя. И така вече почти 7 години.

Има ли причина да избереш преподаването и споделянето на опит и знания? 

Започнах в Телерик Академия като тех трейнър и тази роля доста ми хареса, поради няколко причини.

Още докато работех като софтуерен инженер, забелязах колко удовлетворяващо е да помагам на колеги да решават сложни проблеми. Този процес не само укрепваше техните умения, но и моите собствени — тъй като, когато обучаваш някого, трябва да разбереш концепциите в дълбочина. Това усещане за принос и въздействие върху нечий професионален път е изключително мотивиращо за мен.

Допълнително, ИТ индустрията се развива изключително динамично, и за да останеш актуален, трябва непрекъснато да учиш нови неща. Споделянето на знания е един от най-добрите начини да останеш в крак с най-новите тенденции и технологии. Всъщност, когато започнах да преподавам, осъзнах, че и аз самият продължавам да се уча и да обогатявам уменията си и този двупосочен процес ме зарежда с енергия.

Последно, но не на последно място, смятам, че няма нищо по-мотивиращо от това да виждаш как твоите усилия помагат на другите да постигнат мечтите си. Да станеш част от нечия история на успех е нещо, което не можеш да изпиташ във всяка професия. Това ме държеше ангажиран и вдъхновен всеки ден, докато бях тех трейнър (а и до днес).

Така че, в крайна сметка, споделянето на знания не е просто работа за мен. Това е начин да съчетая страстта си към технологиите с желанието ми да помагам на хората да се развиват и успяват.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се срещал в ролята си на Alpha & Upskill Programs Manager? Сещаш ли се за някоя конкретна ситуация? Как успя да намериш решение?

Сериозно предизвикателство, което сме имали в годините, е как да намерим специалисти, подходящи за ролята на тех трейнъри, защото тя е много специфична – от една страна те трябва имат страст към програмирането и технологиите, а от друга – желание да се впуснат в ролята на обучител като основна професия (вместо да програмират). За да се справим с това предизвикателство, бяха нужни съвместни усилия от почти всички екипи в Академията както и доста упоритост и постоянство.

Според теб каква е тайната на успешния лидер? Какви качества трябва да притежава?  

Тайната на успешния лидер е умението да създава среда, в която екипът може да се развива и да постига целите си. Това е свързано от една страна с умението да слушаш и да проявяваш емпатия към нуждите на хората от екипа, да бъдеш честен с тях и да успяваш да ги вдъхновяваш и мотивираш. Разбира се, за всеки лидер е от съществена важност да бъде адаптивен – да променя бързо подхода си в отговор на предизвикателствата.

Какви са изискванията към хората от твоя екип, които не може да пренебрегнеш? Как успяваш да ги мотивираш? 

На първо място бих сложил желанието и мотивацията за учене и непрекъснато развитие на техническите знания и опит. Това е важно, защото технологиите в ИТ индустрията се променят много динамично и възникват все по-продуктивни инструменти и похвати.

Също така умението за приоритизиране и ефективно управление на личното време. Сферата на програмирането е необятна и човек трябва да може да прецени добре върху какво да насочи вниманието си. Не по-малко ключово е желанието за споделяне на знания и опит и за помощ на другите хората, които също се развиват технически. Това е част от отборния дух, който е много ценно качество и който помага за много бързо напредване и развитие в сферата. На последно, но не по важност място е упоритостта. Човек да не се отказва, когато срещне трудност, а да я приема като предизвикателство, което помага за неговото развитие.

Ти самият откъде черпиш нови знания и умения?

Лично аз никога не спирам да уча и да се развивам, защото вярвам, че това е ключът към успеха в динамичната технологична индустрия.

Четенето е важна част от моя процес на учене. Отдавам голямо значение както на техническата литература, така и на книги за личностно развитие, лидерство и бизнес.

Освен това, активно участвам в уебинари, конференции и meetups, където мога да се запозная с нови технологии и иновации. Общуването с професионалисти в ИТ индустрията е нещо, на което много държа — търся възможности да изграждам контакти и да научавам нови практики, като същевременно получавам различни перспективи.

Имаш ли и какви са хобитата ти?

През свободното си време обичам да се занимавам с планинско колоездене. Като дойде зимата, карам ски, предимно по извънпистови терени. Освен това съм инструктор по лавинна безопасност в Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил.

Смяташ ли, че хакатонът е начин човек да учи и да се развива? 

Определено смятам, че хакатонът е отличен начин човек да учи и да развива уменията си. Той предлага уникална среда, която съчетава теорията с практиката, стимулира креативното мислене и развива познанията и уменията на участниците.

Ценното по време на хакатона е, че човек учи бързо чрез практика. Поради ограниченото време, в което се провежда състезанието, се налага бързо да прилагаш знанията си и да тестваш различни подходи. Хакатоните те учат как да работиш ефективно с други хора, дори и когато не ги познаваш добре. Умението да комуникираш, да разпределяш задачи и да намираш общи решения е безценно. В подобни състезания имаш възможност да излезеш от зоната си на комфорт – да тестваш нови технологии, които не познаваш, да предложиш най-ефективния подход и креативно да представиш идеята си.

Каква ще бъде ролята на Телерик Академия в състезанието? 

Телерик Академия, като организация с традиции в ed-tech сферата, е избрана от Европейската комисия за посланик на дигиталната инициатива DigiEduHack. Приехме да се включим, тъй като нашата мисия е да оказваме положително влияние в обществото и икономиката на България, като работим в посока дигитализация на българския бизнес и повишаване на уменията и преквалификация, така че тази дигитализация да бъде възможна.

Като жури в DigiEduHack какво би посъветвал участниците? 

Основната цел на хакатона е прототипиране на практически решения за геймификация в българските училища. Това, което ще оценяваме, са не просто чисто технически работещи функционалности, а цялостните идеи и начинът, по който отборът подхожда към задачата. Ето защо съветвам участниците да бъдат креативни. Определено журито ще насърчи нетрадиционното мислене. Специално внимание ще обърнем и на представянето на идеята във финалния ден от състезанието.

Програмистите включват ли се в обучения по лавинна безопасност? Те практикуват ли зимни спортове? Добри скиори ли са, според теб?

В екипа на асоциацията има доста хора, които се занимават с програмиране. Не мисля, че има значение какви са хората. Програмисти, адвокати, маркетинг специалисти, фотографи, спортисти и други професии – всички сме обединени под това, че обичаме да практикуваме спортове в зимната планина и обичаме природата. Със сигурност няма корелация.

Ако на човек го привлича идеята да прекарва в планината на открито, това е неговият спорт. Но ако е човек, който не обича да си прекарва времето на мокро и на студено, не е за него.

Какво представлява Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил?

Основната идея на асоциацията е да популяризира извънпистовото каране на ски и на сноуборд и да се разискват проблемите, свързани със зимната планина, за да могат хората, практикуващи тези спортове, да го правят по безопасен начин.

През 2012г. завърших първия си курс по лавинна безопасност, а през 2016г. започнах да се занимавам с лавинните курсове, които организира Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС). Средно по 200 човека на година минават през лавинни курсове.

Курсът е практически насочен и продължава един уикенд. Първият ден се тренира как се открива затрупан от лавина човек – как се локализира, как се изкопава и как да му се окаже първа медицинска помощ. Също така се провежда тренировъчна лавинна акция, която впоследствие се анализира и инструкторите дават полезни насоки на курсистите. Вторият ден е посветен на това как да не попадаме в лавина – как да се придвижваме в зимната планина по безопасен начин, как влияе метеорологичната обстановка, кои терени крият опасност, как да анализираме снежната покривка и риска от падане на лавина.

Какви технологии използвате в помощ и подкрепа на карането на ски?

Имаме система, с която се опитваме да водим статистиката за лавинните инциденти в България, тъй като такава липсва. В по-развитите държави в Северна Америка и Централна Европа имат много добра статистика от доста години назад и ние се опитваме да изградим такава и за България. Информацията се събира през уеб приложение. Данните се въвеждат ръчно и не е кой знае каква технология.

Какво липсва от гледна точка на технологии? Какви предложения имаш? Какви ще бъдат иновациите в бъдещето в тази сфера?

Една идея за връзка между технологиите и зимните спортове би била събирането на информация и даване на препоръки на базата на тази информация. Ако се направи така, че събирането на цялата информация да се улесни, би било полезно. Много полезно би било създаване на мрежи от много на брой малки мобилни метеорологични станции които да събират данни в реално време за температура, валеж и вятър и на базата на тези данни да се създават някакви по-добри модели за текущото снежко състояние и лавинната обстановка.

Според мен това добър пример за комбинация между IoT и AI. Не знам до колко е постижимо хардуерно, понеже метеорологичната обстановка в зимната планина е доста сурова. Защото метеорологичната станция на вр. Мусала е в доста сурови климатични условия. Ако се намери решение на този проблем с издръжливостта на хардуера и то със сигурност би могло да се направи интересен софтуер. Друга идея може да е отново на базата на събраната информация да се направи алгоритъм, който пресмята маршрут за придвижване от точка А до точка Б в планината по безопасен начин, както и да пресмята кои са лавиноопасните зони, за да могат хората да ги избягват.