Една от главните причини за това, може да се дължи на средното брутно заплащане – 3,248 лв., два пъти над средната заплата за страната. Демографията на заетите в сектора запазва тренда на предходните години и все още 44% от хората в сектора са жени, а средната възраст на служителите е 35,4 години.

Данните от Годишния финтех доклад на БФА разкриват, че инвестициите във финтех индустрията в България бележат рекордни стойности и значителен ръст, дължащ се на добрата среда за развитие на предприемачеството.

В периода 2017-2021г. инвестициите във български финтех дружества са нараснали близо десетократно от 1.3 млн. лв до повече от 10 млн. лв., през 2021 г. Сравнени с общия инвестиран рисков капитал в български компании, финтех представлява ⅕ от всички рискови инвестиции, превръщайки финтех в най-атрактивната индустрия за инвестиция за 2021 г.

Въпреки че през следващата година най-силно ще се усетят последствията от войната в Украйна на финансовия пазар, прогнозата за 2023г. според доц. д-р Деян Радев е финтех индустрията в страната да продължава да се развива.

През 2021 г. редица компании отбелязаха силен ръст на оперативните приходи. Най-висок ръст от 636% е постигнат от Phos, следван от Crypto.com и Payslip съответно с 388% и 291%. Първият български еднорог Payhawk се нарежда на четвърто място с 267% ръст на оперативните приходи, следван от лицензираните експерти по отворено банкиране – Iris Solutions.

На 15 декември Българската Финтех Асоциация представи за четвърта поредна година своя Годишен финтех доклад. Докладът има за цел да обедини и представи цялостен поглед над финтех екосистемата в България, като включва количествен и качествен анализ на финтех сектора в страната, финтех картографиране и интервюта с експерти в областта на финтех.

По случай излизането на доклада, БФА, в партньорство с Mastercard и Nexo, организираха конференция в София Тех Парк. По време на събитието бяха представени ключовите открития в доклада и развитието на сектора в България и Югоизточна Европа. На конференцията присъстваха представители КФН, ЕК, ВУЗФ, Софийски университет, Nexo, Пенков, Марков и партньори, Paysera, Innovative Sofia, IRIS Solutions, и други. Те взеха участие в панелни дискусии на едни от основните теми в областта на финтех, като Финтех Образование, Регулации и Иновации.

Бихте ли се представили с няколко думи – да разкажете за себе си и професионалния си път?

Завършил съм 91-ва НЕГ в София и перспективата пред мен беше да продължа образованието си в Германия, но в крайна сметка реших да остана в България и избрах Стопанския факултет на СУ поради сътрудничеството с водещи немски университети и немските гост-професори. Магистърската си степен също получих от Стопанския факултет – „Финанси и банково дело“. Същото важи и за докторската степен по „Политическа икономия“. Междувременно станах асистент към катедра „Финанси и счетоводство“, а впоследствие и главен асистент. Към момента съм ръководител на магистърската програма „Финанси и инвестиции“, както и на „Финанси и банково дело“, академичен отговорник съм на специалността „Стопанско управление с немски език“, технически секретар съм към Кариерния център на факултета, а от март тази година съм заместник-председател на Сдружението на завършилите Стопанския факултет на СУ (т. нар. Алумни клуб).

Д-р Недев, от миналата година в Стопански факултет към СУ съществува магистърска програма “Финанси и инвестиции”. Какво доведе до нея? Бихте ли споделили кратка предистория?

Идеята се зароди, докато с доц. д-р Марселен Йовоган, ръководител на катедра „Финанси и счетоводство“, дебатирахме относно бъдещето на МП „Финанси и банково дело“. Установихме, че идеите за усъвършенстване са твърде много, за да могат да се поберат в една магистърска програма от 3 семестъра. Затова доц. Йовоган предложи да създадем нова програма към катедрата и да предложим две възможности за специализация. Така се „роди“ магистърската програма „Финанси и инвестиции“.

Бихте ли разказали какво обучение включва програмата?

Всъщност от зимния семестър на учебната 2021-2022 г. (т.е. от месец октомври тази година) магистърската програма вече носи наименованието „Финанси, инвестиции и финтех“ вследствие на нанесените промени в учебния план спрямо пилотния вариант. Програмата стартира с уводни курсове по управление на инвестициите, финтех и е-банкиране, приложен макроикономически анализ и прогнозиране, както и финансов анализ на фирмата. Акценти в програмата са търговия с валути и финансови инструменти, дигитални бизнес модели и процеси, изцяло новият курс по криптовалути и блокчейн, с който засилваме специализацията в сферата на финтеха, както и алтернативни инвестиции и дериватни инструменти. Студентите ще слушат и курс по управление на риска и по оценяване на компании. Освен това избираемите дисциплини, които се предлагат, дават възможност за изучаване на курсове по анализ на големи данни – тематика, която също е важен елемент от финтех сектора, както и счетоводни и банкови дисциплини. Важно е да се подчертае, че в рамките на учебния процес са интегрирани множество реални казуси и гост-лекции на експерти от практиката. Нашата цел е да предложим качествено обучение в рамките вече на 3 семестъра, което да комбинира теорията и практиката.

По какъв начин си сътрудничите с БФА и как продължава съвместната ви работа? Доколкото знам, “Финанси и инвестиции” е създадена с тяхна помощ?

Точно така! Изключително благодарни сме на цялостната подкрепа, която БФА ни оказа и продължава да ни оказва. Без тяхната отдаденост магистърската програма нямаше да предлага толкова много възможности. Бих искал да изразя специални благодарности към г-н Георги Пенев, директор в БФА. Със съдействието на асоциацията, а и с усилията на ас. д-р Деян Радев от Стопанския факултет беше създаден курсът по финтех и е-банкиране, който привлече огромен интерес от страна на студентите. В рамките на курса се включиха над 10 от членовете на БФА чрез изнасяне на гост-лекции и споделяне на експертен опит. Ще изброя някои от участниците – например г-н Джакомо Волпи, ръководител на отдел Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк, г-жа Гергана Стоичкова от Еleven, г-н Коста Кънчев и г-н Георги Манолов от Nexo, г-н Ивайло Иванов от iuvo group, г-н Иво Василев от Reloyalty, г-н Константин Джелебов от phyre, г-жа Яна Проданова от Paynetics, г-н Лоик льо Пишу от Klear, г-н Мартин Богданов от Paysera, г-н Иван Хаджов от Мastercard, г-н Стефан Станков от Mypos. Именно големият интерес към курса и лекторите ни стимулира да повишим хорариума по дисциплината финтех и е-банкиране. Освен това курсът по финтех и е-банкиране завърши и с хакатон. Няма как да не се спомене, че благодарение на съдействието на БФА бяха учредени две стипендиантски програми на обща стойност 9450 лева в полза на студентите на магистърската програма. Бих искал да изкажа специална благодарност на спонсорите – компания Management Financial Group и iuvo group, които освен с финансова помощ подкрепят нашите студенти и с предлагане на възможности за стаж,
както и споделено научно ръководство на магистърските тези, така че дипломантите ни да разработят своята дипломна работа въз основа на реални бизнес казуси. Съвместната ни работа с БФА продължава все така ползотворно и динамично, като за следващата учебна година предстои да стартира и съвместният курс по криптовалути и блокчейн, Освен това Стопанският факултет на СУ вече е асоцииран член на Българската финтек асоциация, с което се надяваме да си сътрудничим в още инициативи.

В магистърската програма има предмет, който е концентриран изцяло върху финтех и електронно банкиране. Какво е обучението в частност в този предмет и как се съставя програмата му?

Обучението по дисциплината финтех и е-банкиране е под формата на 45 часа лекции с титуляр ас. д-р Деян Радев. Както вече стана дума и по-горе, обучението включва както теоретичен материал, така и множество гост-лекции от страна на финтех-индустрията в България, а и не само. Учебната програма беше създадена в сътрудничество с Българската финтех асоциация. Ас. д-р Деян Радев се постара да синтезира и предложи ма- териал, който да отговаря по стандарт на четенията в най-престижните висши учебни заведения в Европа и САЩ. Определено курсът по финтех и е-банкиране е уникален за българския пазар, а може би и за източноевропейския.

Забелязвате ли финтехът да провокира повече интерес сред младите студенти, отколкото традиционните финанси?

Определено сътрудничеството с БФА и специално курсът по финтех и е-банкиране предизвикаха сериозен интерес сред младите студенти. МП Финанси и инвестиции регистрира най-високия брой кандидат-студенти измежду всички магистърски програми в Стопанския факултет. Забелязва се устойчивата тенденция студентите да търсят специализация на магистърско ниво, която да предлага засилен практически поглед върху финансовата сфера в комбинация с теорията.

Цялото интервю с Божидар Недев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Стойчо Недев се занимава с технологии още от появата на компютри в България и това е тема, която винаги го е вълнувала много. През цялата си кариера той работи “за себе си”, като през 1994 г. е част от основателите на софтуерната компания DAVID Holding, където и до ден днешен е CTO и MoB. Както самият Стойчо казва, софтуерният бранш е благодатен за изкарване на добри средства и именно това води и до зараждането на неговия интерес към финансите и финансовите технологии. Понастоящем, Стойчо може да бъде разпознат освен чрез работата си за DAVID Holding, и като финтех ентусиаст, инвеститор и Revolut Brand Ambassador. Разговорът ни премина през инвестиции, финтех и криптовалути, а във втората част на нашето интервю загатваме и други интересни аспекти – как се отрази COVID-19 на финтех сектора, кои са удобните платформи и приложение, а освен това и поглеждаме в бъдещето – какво развитие предстои за финансовите услуги? 

Какво се случи с финансовите технологии в България по време на COVID-19? Например в Япония, финтех приложенията през март са се покачили като потребление с 55%. Същевременно, във Франция – с 0%. Значи ли това, че във Франция са използвали повече финтех платформи преди това?

Не бих могъл да кажа за Япония, но за Франция – тези 0% вероятно са така, защото, да кажем честно, не мога да се сетя дори за един френски финтех. Има, разбира се, но дали представляват голям интерес е друго. Финтеха се развива на две места. За Европа, това е Обединеното Кралство. Колкото за България, използването на тези технологии е огромно. Когато аз станах Revolut Ambassador, много ми харесваше платформата и постоянно я използвах. Тогава, потребителите в България бяха под 10 000. Когато Revolut назначиха единствения си служител в страната, през март 2019 г., потребителите бяха около 25 – 30 000. Година по-късно забелязваме, че потребителите вече са над 120 000. Виждаме сериозен темп на растеж. Около 5 пъти за една година. Paysera се развива доста отдавна и предлага малко по-различен тип услуга. Хубавото е, че всички финтех компании не са толкова конкурентни помежду си. Те са по-скоро комплиментарни. Има отношения, в които Paysera е в пъти по-добре – български IBAN, бизнес сметки, които да използваш като алтернатива на банките и т.н. Тези неща ги няма в Revolut, но пък при тях има търговията с акции, криптовалути, динамично превалутиране, опцията за пътуване и т.н. Но за Revolut имаше и сериозен ръст на потреблението глобално. Те направиха много добър план за растеж – предлагаха и т.нар. реферали, чрез които се включваха много хора – препоръчваш платформата на някой и получаваш бонус, той пък при регистрация получава също. Тази система проработи изключително добре. За тях бе важното, за да привлекат инвеститори, да придобият критичната маса. Ето, че взеха и висока оценка на компанията – над 5 милиарда. Но изведнъж казаха, че спират рефералните програми, за да не правят разходи. Дори и безплатни карти не предлагат вече. Сега са на друго ниво – монетизиране на потребителската база. Но Revolut е чужда компания. Българските финтех такива имат сериозно предимство – тук има с кого да си говорим, независимо дали използваме phyre, Paysera, A1 и т.н. Има поддръжка, докато в Revolut не можеш да комуникираш със support, освен на чат и то не се знае кога ще получиш отговор, тъй като потребителите вече са много. За тях остава проблемът с адекватната поддръжка. Бързият растеж навсякъде е нож с две остриета.
Ако не си подготвен да обслужваш 3 милиона потребители, то как очакваш след една година да успееш да обслужваш 10 милиона? Едва ли си подготвен и не можеш да обучиш достатъчно бързо хора, които да осигуряват support. Да, има чатботове, които вършат работа за елементарни функции, но пък те са на английски. Какво остава за българските потребители? В началото на Revolut в България, потребителите бяха много технически грамотни, докато сега вече е ясно, при над 100 000, дори и половината не са. Съдя по това, какви въпроси се задават в групата Revolut България, в която също има осезаем растеж – от нула до 15 000 члена за година и половина. Но това, което се пита е доста елементарно и е странно как много хора са си направили Revolut, без съвсем базови познания. В този ред на мисли – поддръжката наистина липсва. От тази гледна точка българският финтех има предимство. Много хора също така настояват да знаят къде са офисите на финтех компаниите. Това не е банка, не може да се отиде на място когато даден човек не може да си реши проблема. Смисълът на финтеха е, че работи без офиси – неприсъствено. Можете да знаете адреса, но не можете да отидете там. Може да се звънне по телефон, например.

В случая на Revolut, с въпрос “къде ми е картата, поръчах я преди три седмици”…

Това ми е любимото. Много хора явно имат проблеми със забавяне на физическата си карта. Но това е работа на българските пощи, защото картите идват много бързо, особено в чужбина. Всички пристигат или от Германия, или от Чехия. Хората задават въпроса, с кой куриер ще дойде картата, а истината е, че тя пристига в пощенската кутия. Дори това ясно е написано, но явно не се чете. Много хора се бяха абонирали за платен план, с цел да получат експресна безплатна доставка. Без да се замислят, че този план ще ги таксува за минимум шест месеца. В това отношение – iCard доставят с куриер. Аз използвам почти всички финансови услуги и общо взето съм наясно как стоят нещата. В Paysera не използвам карта, а и ще ми станат прекалено много. Затова пък съм голям почитател на Curve. Това е един нетрадиционен финтех – дигитален портфейл, който не е конкурентен на Revolut и Paysera. Неговата идея е да събере всички карти в една. Да кажем, че аз имам над 10 карти и не ги нося със себе си постоянно. Но с картата на Curve мога да избера с коя от останалите искам да платя. Там има и опцията “машина на времето”. Да кажем, платил съм с една карта и след две седмици съм се сетил, че не е трябвало. В такъв случай мога да прехвърля това плащане към друга карта. Също така мога да си следя разходите, защото всички плащания от всички карти излизат натрупани на едно място. По този начин има и класификация по категории – хранителни стоки, кино и т.н. Хубавото също е, че те поддържат и Apple Pay.

Говорейки за удобството на Curve, имате ли наблюдения върху финтех стартъпите на българския пазар? Нещо, което може да се разрасне значително и да се използва от много хора?

Има някои интересни неща като намерения. От групата MFG имат идеи за анализ на разходите, дигитален портфейл, разплащания. Те издават и Бялата карта, и доколкото знам, имат амбициозни планове, което е добре, защото е хубаво да имаме добри български компании. Но истината е, че финтеха няма как да е много национален, но да кажем, че такова решение, което много се използва е ePay. Доскоро не го смятах за финтех, но ето, че вече може да имаме IBAN, карта, може да се тегли от банкомат и т.н. В ePay можем на практика да платим всичко – нещо, което другите приложения не предлагат като опция. По-скоро идеята е да се намери решение, което е ескалируемо. Трябва да знаем, че България не е страна, която би могла да захрани една компания със сериозни амбиции. Axi Card също е финтех решение – то е на MFG. Повечето финтех компании гледат да комбинират с банките. Тук бих казал, че Revolut е символ на много аспекти на финтеха, но има банки, които са направили подобни приложения и като цяло идеята е да има колаборация между двете. Ето, че Curve не искат да спреш да използваш своята сметка, а ти предлагат интегрирано решение с нея. Revolut например, казват – не използвайте банката, използвайте нас. Да, но това не е напълно възможно в България. Дори и да е възможно – не е удобно, практично и т.н. Ако трябва да дам едно “over the top” решение – това е Curve.
Разбира се, има и някои други платформи, които пък предлагат доста нишови решения, като например възможността да управляваш сметката на детето си, но ето, че след това Revolut пуснаха опцията Revolut Junior и показаха как е много по-лесно да направиш такъв продукт. Интересно защо никоя българска банка не рекламира нещо подобно. Да, има възможност за издаване на втора карта – детска– с някакъв лимит, но няма много други възможности. Не спирам да се шегувам с това, че някои мобилни банкирания на български банки са достойни за края на миналия век – доста са дървени. User Experience ще бъде това, което накланя везната. Не може вечно финтех решенията да предлагат безплатна услуга. Ще има такива, но само за началото на потреблението, колкото да тестваш нещо. След това ще си плащаш. По този начин, таксите ще се изравнят и конкуренцията на база цена няма да е устойчива. Ако ти си малко по-евтин от другия, това би било добре на пръв поглед. Но на втори поглед, другият ще свали цената и ще ти убие бизнеса, в случай, че неговият продукт е по-конкурентоспособен – това води към заключението, че конкуренция на база цена няма да има и това е причината значението на user experience да е огромно.

Същевременно не се ли приравняват и услугите? Ако едните изкарат дадено допълнение, то другите гледат да направят нещо подобно?

Ако говорим за финтех – да. Но ако говорим за банки – не. Те са изключително тежка машина и е лесно да не ги харесваш, нали? Кой харесва банките? Дори и служителите им не ги харесват (освен ако не са на ръководните позиции). Това, което искам да кажа е, че има много обективни причини, поради които банките не могат да се развиват със скоростта на финтеха. Но пък могат да купят нещо. На мен ми е много интересно, защо вместо една банка да се занимава с куп неща, не купи едно приложение? Ето например, аз съм клиент на ПИБ и съм много доволен. Бих казал, че те имат едно от най-добрите мобилни банкирания. Единственото неудобно е, че имат отделно приложение FIBank Token и FIBank мобилно банкиране. Но това е много масово явление – единственото място, на което не са две отделни приложения е ОББ, но това може да е, защото са обединени. Мисълта ми е, че няма нужда от две приложения на една и съща банка на телефона. Прави впечатление и скоростта с която се реализира Apple Pay. ПИБ бе първата, която го пусна. Но според мен, конкуренцията ще дойде от друго място. Когато започнат да се появяват приложения като Apple Card. За момента има Apple Pay, но не и Apple Card за България. Apple е компания, която има много пари и може да бъде банка сама по себе си – не иска, заради регуларии, но може да бъде и да предложи един куп финтех услуги, които не са банкови. Можем да говорим и за друго – финтехът сам по себе си е подложен на много голям натиск от големите компании като Google, Apple, може би и Amazon скоро. Поради тази причина, той трябва да е много гъвкав и конкурентоспособен, и да предоставя сериозни предимства, така че да успее. Аз го гледам от потребителска гледна точка – не съм част от тази индустрия и по-скоро съм финтех ентусиаст. Използвам всяко нещо, което на мен ми върши работа. Човек трябва да прави това, което му е най-удобно и изгодно. За съжаление обаче ми се струва, че и банките, и финтех платформите, са поставени под един много сериозен натиск и той идва от технологичните компании. Когато бях в лабораторията на Mastercard, те анонсираха новото си звуково лого. Това, на пръв поглед изглежда безсмислено – на кого е нужно такова? Но ако продължим да използваме Apple Pay, то ние няма да носим физическа карта. Ако погледнем компанията Mastercard, една голяма част от нейната цена се дължи на марката. Следователно ако не я виждаме много много, то трябва да я чуваме. Когато платиш безконтактно с часовник или пръстен, ще има изсвирване на мелодията на Mastercard. Ще има затвърждаване на марката. Това означава, че нещата отиват към много силно цифровизиране и физическите карти стават все по-малко. Мога да дам пример – на фризьор съм, но съм си забравил портфейла. Следователно отидох до първия банкомат на Пощенска банка, нагласих си от часовника картата от Curve и изтеглих кеш без да имам карта – просто. Разбира се, банкоматът иска ПИН код, който въвеждаш, но все пак. Изтеглям пари без карта.

Но предполагам, без портфейл, ако те спре полиция за рутинна проверка, няма измъкване. Макар че, може след време да има платформа за електронни документи.

На това се надяваме, да. Честно казано, като гледам с какъв темп вървят нещата в България, едва ли ще има скоро. Имаше такава идея и дори преди няколко години трябваше да има с новите лични карти, но нищо не се случи. От гледна точка на ИТ изобщо не е усилие да се направи такъв тип идентификация, но… Mastercard има платформа ID Check с цел да налагат електронна идентификация. Но консервативността на държавата ни е голяма. Ето, че всеки може да стане гражданин на Естония. Аз днес мога да си пусна документите онлайн и единственото физическо усилие, което е необходимо, е да отида до близкото посолство, за да си получа паспорта. Но той е електронен и моментално ме прави гражданин на страната. С него аз мога да получа банкови сметки, да си плащам там и т.н. – валиден е навсякъде.

Естония винаги се дава за пример от гледна точка на дигитализацията.

Това е интересно, че много хора от арабски държави могат да станат граждани на Европейския съюз срещу таксата от около 200 евро. Разбира се, след това ще трябва да плащат естонски данъци, но все пак…

А как си представяш бъдещето на финтех индустрията на глобално ниво? Какво предстои след 15 години? По същия начин ли ще боравим с финансите си, както сега – приложения, платформи? Или ще се намират все по-гъвкави методи?

Дори не опитвам да си представям. Харесват ми думите на Бил Гейтс в това отношение, че когато прогнозираш нещо в рамките на година, почти винаги надценяваш това, което се случва. Когато пък прогнозираш в хоризонт от 10 години, почти винаги подценяваш. Най-вероятно след тези години хората няма да знаят какво е това кеш. Най-вероятно хората няма да знаят и какво е дебитна и кредитна карта. Ето, че в Китай използват Ali Pay и хората извършват директни плащания. Paysera също имат такава опция, но много малко хора го знаят. В Швейцария например, в магазина на Lindt успях да си купя шоколад с QR код. Друг въпрос е – ще използваме ли телефоните по начина, по който ги използваме? Те заеха функциите на компютъра, но какво следва? Феновете на теории на конспирациите вярват, че Бил Гейтс иска да ни чипира, така че може би ще можем да извършваме плащания и с пръст. Извън кръга на шегата, бях впечатлен от това, което Мъск показа с Neuralink и директната brain-computer connection. Но най-вероятно след 10 години никой няма да знае какво е финтех. Тогава всичко ще е канал за достъп до финансови услуги – удобен и модерен. От друга страна, финансовите услуги не претърпяват кой знае какви революции – имаме разплащания, даване на пари срещу лихва и вземане на пари срещу лихва. Под някаква форма това винаги е било така, следователно е логично да смятаме, че този модел ще се запази. Друг е въпросът как точно ще се извършват тези финансови услуги. Вероятно ще е доста по-лесно отколкото сега. При всички положения – няма да е същото. Ако преди години някой ми бе казал, че ще мога да платя на фризьора си без ПОС терминал, а с часовник, нямаше да повярвам. Нещата се развиват бързо, но аз вярвам, че ще се развиват и все по-добре. Технологиите са нещо, което винаги е помагало развитието на хората. Но не само ИТ технологиите – всички. Трудно е да се каже какво предстои в дългосрочен план. В краткосрочен, след една, две години – надявам се банковите услуги да са повече заприличали на финтех, а финтех услугите да са повече заприличали на банкови. Някак двете неща да успеят да се компенсират, така че да спечелим ние като потребители.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Би ли разказал на нашата аудитория за интереса ти към финансите и инвестициите?

Както знаем, в ИТ сферата се изкарват не лоши пари. Малко преди финансовата криза инвестирах доста добре на върха на Българската стокова борса, но и загубих добре. А това е прекрасно, защото когато човек загуби, то това го стимулира да научи повече, да разбере още. Според мен нещата се случват с причина. Доста хора, които инвестираха и спечелиха много, след това загубиха много повече, защото помислиха, че са големи инвеститори. Докато моят старт бе със загуба и смятам, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един нов инвеститор. Загубата възпитава и оформя инвестиционния характер, за разлика от инстантната печалба, създаваща фалшиво усещане за умение. При мен бе обратното – разбрах защо съм загубил, инвестирах пак и тогава вече спечелих. Оттогава, така да се каже, че чувствам добре спрямо инвестициите, които правя. Влагам средства предимно в промишлени компании и P2P платформи, с което съм популярен в България, но и на други места също имам активи. Хората ме свързват и с финтех компаниите – най-вече Revolut. Но аз се интересувам от финтех във всичките му форми, защото има различни нива на финансовата среда. Най-долу е потребността да имаме сметка и да можем да оперираме с пари – основна потребност. След това имаме възможност да спестяваме и получаваме акредитиви. Най-горе на пирамидата стои инвестирането, където са и моите най-големи интереси.

Предполагам, заниманията ти с технологии и финанси поотделно, са се обединили и са създали интерес към финансовите технологии?

По естествен път се случи така. До около 30 годишна възраст имах интерес само към информационните технологии, а след това, между 30 и 40 г. започнах сериозно да поглеждам към финансите. Тогава разбрах, че човек трябва да инвестира, а не само да харчи. Финтех сектора е пресечна точка, която аз много харесвам. Той демократизира финансите, които дълго време са били една общност на хора с привилегии. Именно технологиите успяха да направят нещата достъпни. Имам спомени как не мога да преведа пари на инвестиционния си посредник, защото таксата бе изключително висока. Тези неща вече са решени и човек може да си купи акция на Amazon за 5 долара. Нещо, което бе невъзможно. Има акции с цялостни цени, непостижими за дребните инвеститори. А всъщност, те биха могли да си купят само фракция. Това вече е възможно. Също така, нямаше как да се инвестират дребни суми в различни имоти – нещо, което също вече може благодарение на P2P платформите. Защото в противен случай, за да си купиш имот, то ти трябват десетки хиляди евро. А и по този начин, имотът не води до никаква диверсификация. Докато днес вече вратите са отворени за всички хора и се изисква единствено начално ниво на ИТ култура и начално ниво на финансова култура. Все пак обаче, добре е да се знае, че въпреки леснотата и демократичността на финансовите технологии, има риск. Единственото гарантирано нещо в инвестициите и финансите е именно рискът. Ако изглежда, че такъв отсъства, значи нещо се пропуска. Дори когато намалите или елиминирате даден риск, той обикновено се трансформира в друг, а ако не го виждате въобще, то е най-добре да прилагате диверсификация – да не слагате всичките си яйца в една кошница. Добре е парите да се влагат в различни класове активи – заеми, акции на сериозни компании, акции на стартъпи, които се развиват, имоти и т.н. Човек трябва да създаде такъв модел, че ако нещо се обърка, то да не се объркат всички инвестиции в един момент. Покрай пандемията много хора разбраха, че не може да се инвестира без да има бели пари за черни дни. Инвестициите носят дългосрочен доход и нараства с времето. Имаше един израз даже – “най-добрият момент да продадете една акция, е никога”. Това означава, че най-доброто, което може да се случи, е никога да не се налага излизане от инвестицията. В този ред на мисли е добре да се влагат пари, за които се знае, че не са необходими в дългосрочен план. Тъй като ако се случи нещо на пазарите, както през март месец, то няма да ви се наложи да си изтеглите акциите, за да си платите тока. Ако имате само хиляда лева, то е глупаво да ги инвестирате всички. Между другото, хората наричат случилото се през март криза, а то не е. То е паника.

Една част от нашата аудитория се припознава и в криптовалутите като инвестиция. При тях например се случва спад, но като цяло тенденциите са нагоре.

Не мога да кажа със сигурност. Аз смятам, че има едни много неоправдани очаквания към криптовалутите. Те за мен нямат никакъв шанс да станат валути. Електронни валути ще има, да. Но криптовалутата дава фалшиво усещане за свобода и независимост от правителства, регулатори и т.н. Това няма кой да допусне да се случи – разплащане с криптовалута не се случва. Но можем да погледнем и по друг начин – криптоактиви. Но да вземем например Bitcoin – той не е обезпечен с нищо, освен със сляпата вяра на група хора. Нека не бъда разбран погрешно – аз също имам инвестиции в Bitcoin, но истината е, че аз не инвестирам Bitcoin толкова, колкото търгувам с него. Все пак, зад Bitcoin-а няма нищо. Разбира се, това можем да го кажем и за едно евро и за един долар, само че зад тях стоят американската и европейската икономика. По-различно е. Ако гледаме на Bitcoin като на актив – да, възможно е да се спечели. Но дали е дългосрочно жизнеспособен актив? Не смятам. Имам силни съмнения. Знам за няколко държави, които говорят за разработка на национални криптовалути, т.е. не може да се изкопае от случайни граждани, а е изцяло под контрола на държавата. Това е един вид електронна валута. Доста хора смятат, че това е хубаво – отиваме към електронни валути. Но не е задължително да е чак толкова хубаво. Това означава, че вървим към изчезването на кеш парите. Окей – кой го интересуват кеш парите, така или иначе? Само хората, които не могат да докажат парите си – наркодилъри, търговци на оръжия и т.н. Но кешът е една възможност вие да не държите парите си в банковата и финансовата система. В момента имаме лихви, които вече са отрицателни. Това значи, че банките, държейки своите задължителни резерви в БНБ, то БНБ не само че не им иска лихва за това, те дори искат такса. Напоследък все по-често срещаме такси за големите депозити на фирмите. Ето, че на гражданите се предлагат страхотни депозити с нулева доходност. Ако някой каже, че от утре лихвата ще е –0.3%, то много граждани ще си изтеглят парите и ще ги съхраняват кеш. Това е опасност за банковата система. Ами ако има само електронна валута, а не и кеш? То тогава няма как човек да излезе от финансовата система. Електронната валута е начин да се валидират отрицателните лихви повсеместно. Повечето хора не гледат от тази гледна точка, но е напълно възможно – ако кешът изчезне, нещата ще отидат към много объркани сценарии. Колкото до Bitcoin – аз знаех за него, когато 1000 бройки струваха 100 долара. Лаптопът ми копаеше по един Bitcoin на седмица, но това не струваше нищо тогава. Аз така и не очаквах, че цената ще стане толкова висока. Да, това може да продължи още много дълго, но може и да изчезне за един миг. Трябва да се гледа волативността, а тя е безобразна. В един момент, когато всички разказват, че Bitcoin е бъдещето, то аз продавам всички активи. Когато се казва “Bitcoin умря”, то тогава купувам. Това имам предвид под търгуване, при това два пъти годишно. Съвсем не правя хиляди транзакции на ден. Но след безкрайната еуфория следва безкрайно отчаяние, а пътят между тях е много бърз и кратък. Още от войните на Наполеон съществува една приказка на Ротшилд, че трябва да се купува, когато има кръв по улиците. Тогава обществените настроения са много особени. Но тъй като не разбирам от финанси особено много, предпочитам да не гледам финансовите отчети, а именно обществените настроения. Има теория за “поведенчески финанси” – в днешно време е по-лесно да разберем нагласите. За пример – помните ли кога Bitcoin влезе в новините?

Когато достигна 20 000 долара…

Именно. А след това какво стана? Започна да пада надолу. Същото е и с петрола. Когато той пък влезе в новините, всички бяха шокирани, че фючърсите са отрицателни. Ето тогава беше момента да се купува петрол. В дългосрочен план трендът на тази суровина е надолу, но пък в толкова дългосрочен, че няма да сме живи. Но хората възприемат петрола като гориво, а голяма част от петролните продукти се използват за химическа промишленост. Така че, нещата са лесни – виждате, че хората масово правят нещо – правете обратното. Но трябва и да отбележим, че все пак, това правило изисква степен на масовост, защото ако изпреварите или сте твърде рано, то ще пропуснете много. Друг вариант е да хванете пазара на късо – тогава има риск съвсем да изгорите. Като цяло, трейдинга не е хубаво нещо. Споменах го заради криптовалутите, чието бъдеще според мен е базирано, както казах, на националните криптовалути. Тук трябва да споменем и блокчейн, което вероятно е сред най-големите ИТ изобретения за последните 20 години. Той има огромен потенциал, но често се бърка с криптовалутите, с които по никакъв начин не е свързан пряко. Хората възприемат криптовалутите като актив и това е така. Проблемът е, че зад тях не стои нищо. Когато си купиш имот, зад актива стоят тухли. Те например, могат да ти носят наем. Когато си купиш нива, ще получаваш рента. Когато си купиш злато пък, знаеш, че след 10 години няма да изчезне. То се е доказало като ценнта и константна суровина. Сравняват го с Bitcoin, но за него не знаем какво ще стане след 10 години. Разбира се, става въпроси за физическото злато. Ако си купите онлайн, то сте зависими от отсрещната страна – ако тя изчезне изчезва и златото ви. Ако го имате на кюлче, то си е ваше наистина. Стига някой да не го открадне, разбира се, но и това да стане, както казах – навсякъде има рискове.

А какво е развитие на финтех сектора в страната за последните години? Как се развива и финтех обществото в България?

Честно казано – много добре. На мен специално ми харесва развитието. Има компании за пример, като Paysera или phyre. Това развитие до голяма степен изглежда много бурно, но не е точно така. Зад голяма част от тези компании стоят много големи имена – това са Mastercard и Visa. Първите имат страхотна иновативна програма, в която човек стига да има идеи, може да получи бързо много неща. Включително грантово финансиране и т.н. Има Mastercard Labs и Mastercard Bulgaria са много отворени към партньорства с различни финтех фирми, имащи нужда от бързи разплащания, карти и т.н. Добре е хората от ИТ бранша да знаят, в случай, че имат финтех идея, че Mastercard предлагат наистина много и определено си заслужава да се разгледат по-подробно – предлагат всякакъв вид помощ. Наистина мисля, че финтеха от гледна точка на разплащане е много добре в България – има много добри компании като Paynetics, Paysera и iCard. Те оперират на ниво разплащане и общо взето се конкурират с банките. По отношения на другата част на финтех – тази за инвестициите, това също са няколко компании, като например luvo, Klear и др. Да кажем, че Klear е чистият P2P модел, в който някой ако търси кредит, може да намери инвеститор. Например, ако един човек иска 1000 лева, получава ги от платформата, а след това платформата ги предлага на инвеститори – да кажем 50 инвеститори купуват по 20 лева. Тези платформи предлагат удобството да не се разкарваш по различни офиси с документи и декларации. Теоретично и банките дават много хубави кредити на 2% или 3%, но фактически ги дават, един вид, само ако представиш, че този кредит въобще не ти е необходим. Според статистика на БНБ обикновено потребителските кредити са на 9% средно ниво. При Klear например, нивото би било малко по-ниско от това на банките. Да, по-малка е и доходността за инвеститорите, но пък и рискът е много по-малък, защото те кредитират получатели, които са първокласни длъжници – клиенти на банките. Като цяло аз използвам всички тези платформи. Но трябва да се има предвид, че дори и с най-добрите намерения да стартира дадена финтех компания, то нещата могат да се объркат. Има един израз, че живота е това, което ни се случва, докато си правим планове. В един момент всички си правеха планове след 2008 г., че целият пазар ще върви само нагоре. Но не е точно така. Както казах, случилото се през март месец не бе криза, а паника, но тя може да доведе до една много сериозна криза. Разбира се, това е нещо естествено за пазара и дори здравословно. Разбира се, тези, които си направиха по-добре сметката, излязоха по-силни и имат по-добра доходност в момента, защото разполагаха с достатъчен буфер от ликвидност, така че да отговорят на всички тегления. Други обаче, са си купили на върха и са продали на дъното. Психическата устойчивост е много важна за инвестициите, а повечето хора я нямат. Най-лесният начин за загуба на пари е липсата на план. Мога да кажа на тези, които са инвестирали в края на миналата година или в началото на тази, след като са минали през случилото се през март, че са получили един много хубав урок. Независимо дали са спечелили или загубили е добре да помислят какво би било, ако не бяха направили това, което са направили.

Очаквайте част II на интервюто със Стойчо Недев.