Второто издание на международната конференция “Spinoff Bulgaria” се проведе на 28-29 септември в София. Сред темите на събитието бяха европейски и национални политики, възможности за финансиране и комерсиализация, патенти и придобиване на авторски права, международни добри практики, работа по проекти и научна инфраструктура.

В конференцията участваха министър-председателят академик Николай Денков, министърът на образованието и науката Галин Цоков, българският еврокомисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова, както и зам.-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова, на електронното управление Валентин Мундров и на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов.

“Приветствам идеята на Spinoff Bulgaria да се подкрепят 100 Spinoff предприятия които да се създадат и развият и се надявам Spinoff Bulgaria да послужи като вдъхновение за повече подобни инициативи. Трябва да увеличим инвестициите си в авангардни, зелени и цифрови технологии и да приложим наистина стратегически координиран подход за подкрепа на иноваторите в Европа”, това заяви на откриването еврокомисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова.

Тя отбеляза, че спин-оф предприятията служат като основни ключови връзки за обмен на знания, за разширяване на експертизата и обмен на технологии, улеснявайки трансфера на научни изследвания и иновации от академичните среди към практически приложения в света на бизнеса. По този начин се помага за привличане на интереса на частните инвеститори.

„Опитваме се да мобилизираме и да създадем правилните стимули, така че да има още по-голяма подкрепа за тези, които работят най-добре и успяват да покажат, че науката не е само въпрос на любознателност и статии в престижни списания, а е и полезна за икономиката и обществото“, коментира от трибуната на събитието Премиерът академик Николай Денков.

„Ключово е, че първото публично събитие на новия български еврокомисар Илиана Иванова в България е свързано с програмата „Хоризонт Европа“. Програмата е този финансов инструмент, който дава възможност да се реализират иновациите в техния пълен кръг – от идеята до внедряването от бизнеса”, коментира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Министърът споделя още, че програмата „Хоризонт Европа“ дава възможност за колаборация между наука, бизнес, образователни институции, така че “новите технологии и научните изследвания да бъдат водещи в политиката на Европейския съюз“.

Той добавя, че в последните години и България има принос в развитието на програмата, и само за последните две години са привлечени 80 млн. евро по различни проекти и програми, свързани с „Хоризонт Европа“, а български учени, изследователи и бизнес партньори са участвали в 214 проекта по „Хоризонт Европа“.

В рамките на конференцията бяха представени примери за различни технологични разработки и постижения в областта на изкуствения интелект, медицината, биотехнологиите, киберсигурността и микроелектрониката.

Отличени бяха и най-добрите Spinoff-и на годината, като сили премериха компании занимаващи се с епигенетика, телеметрия, разкриване на нови лекарствени молекули, изкуствен интелект. Наградените бяха излъчени в две основни категории: “Най-добър български Spinoff”, като приза бе взет от Epix.AI, Kelvin Health, Hemokin Pharmaceuticals, Barin Sports, BullCharge и MatriChem. В категория “Най-добър европейски Spinoff с българско участие” наградени бяха Digistain и Feasyfy.

“Spinoff-ите са основата на икономическия растеж, имат висока добавена стойност и генерират високотехнологични иновации. Те създават нови работни места, отключват частен капитал и стимулират научноизследователската и развойна дейност и приемането на иновации”, коментира Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен клъстер, който е сред основните организатори на събитието.

Кристина Ескенази допълни още, че целта, която екипа си залага е създаването на 100 Spinoff компании до 2030 г., произхождащи от науката, университетите или съществуващите корпорации.

Основен акцент на форума на втория ден бе програмата “Хоризонт Европа” на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021 – 2027 г., с бюджет от 95,5 милиарда евро.

Сред официалните гости на живо присъстваха директорите на Европейската изпълнителна агенция за здравеопазване и цифровизация (HaDEA) – г-жа Марина Занчи, Анжело Марино и Катлийн Енгелбош, както и Фредерико Мена (директор на EIT Digital), Даниел Абу (директор на Европейския AI Форум), Сабине Деми (директор на департамент изкуствен интелект в IMEC), и още много представители на научната общност и успешния бизнес.

До 90 % от времето на инженерите се изразходва за поддържане на тръбопроводи с потребителски скриптове или за решение тип “black box”. Именно това ограничава инженерите до решение на даден доставчик и потребителски интеграции. Те прекарват толкова време в управление на DevOps, колкото и в проектиране.

Съществуващите DevOps решения се провалят, тъй като са точкови решения, които решават конкретна функция, но не предоставят платформено решение за цялата организация.

Повече подробности около новината можете да прочетете на международното издание DevStyleR.IO – Opsera Announces Patents Accelerating DevOps Productivity for Engineering Teams

Нововъведението включва реалистично взаимодействие, като например проследяване на позите на тялото. То обаче би могло да донесе със себе си куп опасения за неприкосновеността на личния живот.

Според доклад на Business Insider, през последните няколко месеца правителството на Съединените щати е одобрило стотици нови патенти на Meta. Те варират от по-малки слушалки до хиперреалистични аватари и дрехи, които изискват картографиране на тялото.

Истината е, че в нито един от патентите не се споменава за неприкосновеност на личния живот или безопасност на потребителите.

Въпреки че подробностите за събраните лични данни и поверителност са малко, все пак съществува и вградена реклама. Това повдига въпроса какво ще стане с прекомерното количество данни, които ще бъдат събрани от технологичния гигант. Професорът от Джорджтаун, Джанин Търнър, заяви пред Insider:

“Смятаме, че тези компании имат достъп до данни сега – не. Това, което ще имат, е поразително.”

Оуен Вон, директор по изследванията във фирмата за сигурност на данните nChain, добави, че тъй като “вашите данни са техен продукт”, метавселената на Facebook “отваря много повече рискове по отношение на поверителността и сигурността”.

Алгоритъмът за изкуствен интелект на компанията също беше в центъра на вниманието. Обвинението е, че вероятно насочва хората към екстремно съдържание,

Meta се развива в света на виртуалната реалност с нов хардуер и други технологии.  Те могат да доведат до появата на повече сензори в домовете на хората, които могат да събират огромни количества данни. Това е причината, поради която има още по-голяма тревожност за поверителността на данните при разрастването на метавселената.