„Viber се превърна в един от ключовите инструменти за комуникация, отнасяща се до учебните процеси в България и региона. Ние искаме да помогнем на хилядите учители, ученици и родители да се адаптират плавно и приятно към смесените видове учебни процеси, за да могат да постигнат максимална продуктивност в нашата обща мисия – качественото образование. Този курс е една от многото стъпки, които Viber предприема за да помогне на общността”,

сподели Атанас Райков, старши директор развитие, топ пазари в Rakuten Viber.

Като част от кампанията за връщане в училище, Viber създаде и специален филтър, изцяло посветен на мисията да вдъхнови малките (и защо не – вече порасналите) да тестват своя правопис с помощта на AR (добавена реалност). За потребителите, които искат да направят ​чата си по-пикантен, Viber предлага два пакета от стикери на тема „учение”, специално предназначени да бъдат споделяни между съученици и родители.

Въпреки че световните епидемични мерки са вече зад гърба ни, онлайн обучението прокара път за развитие на технологични възможности и нови практики в образователната система, които се очертава да играят ключова роля в новата хибридна реалност.
В днешно време все повече учители планират учебния процес, създавайки дигитално съдържание и използвайки иновативни методи на преподаване.

Ефективната комуникация в дигитална обстановка е едно много комплексно и предизвикателно начинание, в което учителите играят главна роля за гладкото протичане на този процес. Според проучване, проследяващо последиците от дигиталното обучението по време на учебната 2020/2021 г., има впечатляваща активност от страна на учителите в дейности, свързани с участието им в структуриран обучителен процес онлайн, в сравнение с предишни учебни години.

Чатботът, в комбинация с безплатните материали, предоставени от Viber и Prepodavame.bg, е създаден изцяло в помощ на учители, родители и ученици, за да може всеки от тях ​ да вземе максимума от хибридното обучение. Чатботът показва на учителите и родителите методи, с които те могат да вдъхновят учениците да четат и да се развиват, да поставят цели на учениците, ​ да им дават обратна връзка, както и ясни инструкции и добре структурирани учебни материали за редовните активности в класната стая. Разработката цели също да подкрепи родителите с информация и съвети за начините, по които те могат да помогнат на децата си при писането на домашни задания и справянето им с различни задачи и отговорности.

Центърът е основен партньор на Google и предлага безплатно образователната платформа Google Workspace, която е широко разпространена в българските училища. В нея са включени редица приложения и инструменти за по-добра достъпност. Приложенията са създадени така, че да помогнат на учители и ученици да работят в екип по-лесно и с повече възможности за общуване, когато не са заедно в класната стая.

Средното училище за ученици с нарушено зрение “Луи Брайл” в гр. София е сред първите, в които се обучават деца със специални потребности с помощта на тези инструменти. Вече 20 учители, част от екипа на учебното заведение са преминали безплатно през обучението “Училище в облака: Въведение”, проведено от Центъра за творческо обучение и са се запознали с различни образователни технологии, предоставени от него.

Какво означава за теб това отличие?

Несъмнено е едно голямо признание за работата ми през последната година, в която преподавам, защото наистина имах доста интересни проекти. Радвам се, че бяха забелязани.

Можеш ли да разкажеш на читателите ни и каква е причината да попаднеш в полезрението на БАИТ?

Всичко започна когато записах курс в БАН, от който се научих на сравнително базови неща, свързани с 3D принтиране. След това закупих 3D принтер и започнах по-усилено да се занимавам, като дори направих и уроци в тази сфера. По-късно пък изкарах друг курс, след който започнах да преподавам запояване и електроника. Тези мои курсове бяха приложени успешно в няколко български училища.

Значи наградата ти е за принос в образованието, а ти самият си ученик. Как се съчетават двете неща – да бъдеш ученик и учител едновременно?

По-голямата част от годината прекарахме онлайн. Но е интересно, защото с тази форма, никой не ни сяда на главите и не ни хваща да учим. Аз лично не съм изцяло доволен от този тип обучение, защото не ни дава това, което трябва да получим и нещата не се получават като хората. Но пък училището ме насочва за това как аз трябва да преподавам, защото ставам свидетел на някои елементарни неща, преподадени много сложно. Това води до неразбиране, което не носи полза никому. Затова аз обяснявам нещата на децата, както бих искал на мен да ми бяха преподадени преди време, а дори и сега.

Според теб има ли го момента, че сегашните преподаватели може би са били обучавани по малко по-академичен и сложен начин – нещо, от което сегашните деца нямат нужда и не могат да възприемат?

Има го, да. Но мога да кажа също, че онлайн обучението е като една лупа на българската образователна система и мисля, че то много добре показва къде са грешките и какво може да се поправи, а това няма да е никак трудно.

Как се запали по технологиите?

В час по физика, когато бях 6-ти или 7-ми клас, обсъждахме какво трябва да стане, така че при определен волтаж да светне дадена лампа с резистори. Помня, че ми беше много интересно, а при преместването след 7-ми клас имах възможността да продължа с тази сфера.

Как се преподава 3D принтиране и какви са трендовете при него? Доколко е развито в България?

Най-напред се започва с 3D моделиране – как става то, какво се прави и т.н. След това се обяснява самият принтер и накрая се стига до програмата, която стои между 3D модела и принтера. Истината е, че сам по себе си той е доста проста машина, но задкормилното устройство е важно и има други аспекти. Колкото до Българи, за съжаление 3D принтирането не е много развито, защото няма достатъчно академии и са некачествени тези, които са за по-малки деца. Затова реших да направя нещо по-различно, което да е качествено и да запалва децата от малки.

А можеш ли да разкажеш и за уроците по запояване?

Те са доста интересни, защото при тях се вижда на мига това, което правиш. При 3D принтирането имаме няколко часа принтиране и на едно дете може да му мине тръпката. Накрая му харесва резултата, но не е същото. При запояването мога да запоя два диода с два резистора и една батерия, и резултатът светва мигновено. Това е и моментът, в който се вижда детската искра и голяма радост. Сякаш си направил фокус пред детето, това е аналогията.

Всичко това се случва в Robopartans?

В голяма част, да. Но също така преподавам и в ЧОУ “Томас Едисън”. В Robopartans преподавам и ЛЕГО роботика, като там имам повече групи.

Какво представлява ЛЕГО роботиката?

Това е може би най-развитият тип образователна роботика за деца. Идеята е, че те сглабят робота с 3D модел и след това го програмират с малки стъпки. Тук, както и при запояването, те веднага виждат какво са направили. Програмата е подобна на Scratch и много бързо и лесно успяват да се ориентират в нея. Направена е лесна и интуитивна – с рисунки, скали и т.н. Много се надявам, че това, което правим ще развие интереса на децата и той ще продължи да се развива в някоя техническа гимназия, а след това и университет. Но въпросът е, че не трябва да се губи.

Както отбелязахме, ти си ученик, който вече преподава и явно си една, две стъпки напред. Мислил ли си ти самият с какво искаш да се занимаваш, след като завършиш “Джон Атанасов”?

Бих искал да се занимавам с роботика, като това ще стане или в ТУ, или в СУ. Със сигурност ще е инженерна специалност.

А как изглежда роботиката в България от твоята призма? Има ли почва за развитие или сме забравили тази сфера?

Не мисля, че сме я забравили. Ето че вече имаме български колаборативен робот, което си е значителен напредък. Имаме ПАРА организацията, от която и аз съм част. Но в България роботиката се развива и има перспектива да се учи, а е важно също, че след това можем лесно да си намерим работа. Самата професия е перспективна и постоянно изникват нови стартъп фирми, които често фалират, но пък нашият пазар е много агресивен и затова трябва да не спираме да опитваме. Имаме дори няколко автоматизирани фабрики в България. Голяма част от по-големите заводи са автоматизирани и са налични много интересни неща, направени в България в последните години. Смятам, че в най-близко бъдеще роботиката ще навлезе в страната много повече, а също така и в българските медии.

Питам, защото съществува и мнението, че може да използваме роботи, да автоматизираме складове и т.н., но всичко това е с външни роботи, които се купуват от чужбина. Следователно поддръжката им е скъпа, самите те са по-скъпи. Ако се произвеждат в България, ще е по-евтино за цялата индустрия.

Ние нямаме фабрики за това. В България поръчваме частите и само сглабяме. Не можем да кажем наистина, че тук е производството, защото нямаме капацитет, с който да произведем всяка една част и да сглобим един робот. Това ще изисква много ресурс. Затова купуваме от Китай, а и честно казано, каквото и да направим тук, дори по-качествено, то няма как да вземем по-добра цена от китайците.

Продуктът има за цел да повиши традиционните LMS (learning management systems). Той позволява на учителите на нагласят онлайн часове, да планират виртуални офис часове, както и срещи с родителите. Учениците ще могат да преглеждат графиците, записите от часовете, както и бележките, и задачите. От Cisco твърдят, че все още има място за подобрения и те ще се случат, но на този етап, според тях, платформата улеснява комуникацията между родителите, учениците и учителите.

Webex Classrooms предоставя функции за видео конференции, предназначени за поддържане на фокусът в класната стая. Например, преподавателите ще могат да заключват срещите, така че само присъединилите се ученици да вземат участие в часовете. Освен това, могат да изключват микрофоните на тези, които са по-шумни или имат страничен и неприятен звук. Платформата включва и “вдигане на ръка”, чрез което учителят ще бъде известяван за учениците, имащи въпроси, спрямо техния ред на задаване. Webex Classrooms предлага и опция за съвместен хостинг, с която учителят ще може да включва и свой помощник.

Във виртуалното училище ще бъдат включени и някои други особености, които могат да направят по-лесен образователния процес. Т. нар. “breakout” стаи, в които учениците могат да работят на малки групи или пък Webex Assistant, което включва транскрибиране на живо и най-важната информация от проведения час. Асистентът позволява на родителите пък, да следят прогреса на своите деца, както и да им помагат с управлението на задачите.

Cisco Webex Classrooms ще бъде на линия до края на годината, най-вероятно около октомври, ноември, а компанията вече има набор от 100 000 училища, съгласили се да използват Webex Classrooms безплатно по време на пандемията.

Линк към демонстрация на Webex Classrooms.

Какво Ви запали по технологиите?

Завърших бакалавър “Информационни технологии” и магистратура “Информационна сигурност”. В началото работех като ИТ техник за Dell Computers, но се пътуваше много по Европа и света. Тъй като нямах възможност да пътувам чак толкова, реших да се преориентирам и да се занимавам с програмиране. Когато започвах, все още нямаше достатъчно информация за учене и се записах в Telerik Academy, която тогава беше от малкото такива академии. Но там насочеността беше основно към C# и общо взето на мен това не ми допадна. Така се наложи да се уча сам и тогава реших да направя академия, в която да записвам видеа. Всъщност, първоначално обучението бе с присъствена форма, но присъствеността не бе висока. Имаше доста хора, които започнаха работа, а и още работят, но поради невъзможността на всички да идват често, други изоставаха и реших да обърна нещата към онлайн обучение.

Значи, това е началото на BulitFactory?

Да. Присъствено, а след това премина изцяло на онлайн модел. Най-малкото има хора в провинцията, които биха могли да се обучават, без да е нужно да посещават големите градове с академии.

Предполагам, все пак, онлайн формата на обучение е сложна, защото изисква доста самодисциплина?

Така е, но от друга гледна точка, винаги имаш достъп до информацията и винаги можеш да се върнеш към нея, ако нещо те интересува. Общо взето се набляга на основата. Относно детайлно как се случват нещата, предлагам отделен модул, в който обучавам как се създава изцяло един бизнес уеб сайт. Предстои и да включим Angular като курс, защото jQuery вече никъде не се използва във Front-end разработката. А в PHP курса съм включил и Laravel, който е един от най-модерните фреймуъркс. Общо взето гледам практически добре да обяснявам нещата, а не само теоретично. Но бих казал, че доста от хората, които са стриктни и завършват, веднага започват работа. За други пък, изглежда материята е сложна. Но общо взето най-популярният ни курс е 8 месеца и започва с HTML, CSS, преминава през основите на Javascript и се стига до PHP. А след JS, забелязвам, че PHP става лесен за курсистите, защото са усвоили логичесните аспекти като оператори за сравнение, conditional statements и т.н. Всичко става преходно, така че като им обяснявам постепенно как се случва процеса, нататък им става по-лесно и по-интересно. По същия начин направих видеа и за детски обучения, така че по-малките да усвояват достатъчно добре. Единият курс е за Javascript, а другият за HTML и CSS – как могат да създават уебсайт.

Споменахте за бакалавър и магистър. Къде ги изкарахте, в университет?

Да, в УНИБИТ.

Значи сте преминал през държавна образователна структура, частна, каквато е Telerik Academy, а сега имате и собствена академия. Какви са наблюденията Ви за предпочитанията на бъдещите разработчици? Кое по-добре се трактова – държавното или частното?

От държавното, единственият университет, в който си заслужава да се учи програмиране е Техническия. В УНИБИТ има хубави специалности, но те са свързани по-скоро с информационна сигурност. Този профил беше преди в Симеоново, но го преместиха в УНИБИТ и не е такъв, от който можеш да се изкарваш добри пари, защото дори и да започнеш работа, вероятно ще е в държавно учреждение, където ще ти дават 1200, 1300 лева.

От Симеоново, имате предвид Академията на МВР?

Да, точно. Но специалностите с информационна сигурност не могат да донесат много средства и е по-добре хората да се занимават с програмиране. Разбира се, едни се научават много бързо, тъй като им идва отвътре, а други трябва да полагат много усилия, за да им се получи. Но това зависи и доколко човек има развито логическо мислене. Моите наблюдения са, че когато човек е завършил математическа специалност, има добре развито мислене и ще усвои много по-добре и бързо програмирането. Аз лично бях от хората, които мразеха математиката, но това не пречи напълно да се научиш да мислиш логично.
За мен лично, ако говорим за академии, най-добрата такава в момента е тази на Imperia Online. Единственият им недостатък е, че там се учи здраво…

Доколкото това е недостатък, разбира се…

Те държат на присъствените курсове. Не можеш да работиш и да не ходиш. Ако не спазваш стриктно присъствията, накрая ще те изгонят. Но ако завършиш успешно, те веднага ти намират работа като Junior програмист. Имам наблюдения, че хора, които завършват Java в академията на Imperia, са наистина добри и са точно за Junior позиции.

Защо смятате, че точно тяхната академия е най-добрата?

Защото имат добри предмети за изучаване. Java е доста по-добре от C#, защото е един от най-добре платените и търсени езици за Back-end. Не знам напоследък какво точно става с Telerik Academy, вече нямам директно наблюдение, но когато аз бях начинаещ ми направи впечатление, че академията е насочена към хора, които не стартират в момента. Всички около мен се записваха, за да започнат работа в Telerik – тогава бе от най-модерните фирми. Та, общо взето хората там вече имаха представа от програмиране и начинът на обучение бе насочен към такива, които не са от нулата. Това ме очуди, защото като започнеш да учиш нещо ново, би трябвало да се тръгне буквално от основите и затова смятам, че тогава преподавателите им не се справяха достатъчно добре като такива. Но това е мое мнение. Същото е и със SoftUni. Те колкото и да се бият в гърдите, според мен са конвейер за правене на пари, а не за изкарване на читави кадри, готови да започнат веднага работа и да са добри.

Ами те на година приемат по 1000-2000 души…

Ясно, но колко от тях ще излязат като добри кадри?

Може и да са 10, да…

При мен са идвали хора от SoftUni и са казвали – “нищо не разбираме там, не ни е понятно” и т.н. Това, че приемат много хора – окей. Но колко от тях ще научиш наистина и ще излязат читави е нещо друго.

Предполагам, няма как всички да са с еднакво високо образование. Може би еднакво ниско е по-постижимо…

Ами да. Според мен е по-добре академията да е по-малка и да отсява. Дори съм си мислил за академия, отделена от града и цялата лудост от пренаселване, заведения и т.н. Може би място, тип пансион, което да струва съответните пари, но в рамките на 6-8 месеца знаеш, че си там и учиш стабилно. Разбира се, с определени ваканции и разбира се, след това парите ще се завърнат, тъй като заплатите в бранша не са малки. Но става въпрос да има място, където хората да се концентрират и наистина да се научат.

Всъщност, постижимо ли е за това време? Половин година в която от абсолютно начинаещ успяваш да станеш добър?

Аз започнах да се самообучавам с HTML и CSS – нямах познати в областта и нямаше кой да ми помага. Правех и фирмени сайтове за мои приятели, като не съм използвал технологии като WordPress. Всичко сам си пишех. Реално ми отне точно около 6, 7 месеца, като през това време пътувах в цял свят, заради работата ми в Dell Computers. Дори помня, че по време на работа, докато оправяхме компютрите на застрахователна компания, аз си пишех домашните на C#. Но не съм имал възможност по цял ден да се занимавам само с това. Поради тази причина и курсовете, които предлагам са за 8 месеца. За това време човек е напълно способен да премине през всичките модули на обучение, че даже и за 6 месеца. Ако на ден можеш да отделиш по 3, 4 часа, то 6 месеца биха ти стигнали. И пак казвам – започваш от нулата. Имаш четири модула. Да, няма да научиш перфектно Javascript, защото основите са си основи, но можеш да започнеш Junior работа и компанията да те дообучи. А в момента компаниите предпочитат да взимат именно Junior програмисти. Все пак има голям недостиг на кадри, а готовите са доста скъпи.

Значи въпреки, че всички малко или много се оплакват от недостиг на качествени кадри, най-търсените са на Junior позиции?

Компаниите нямат и избор. Трудно биха примамили някой ценен кадър, който вече се е установил добре на работното си място, а и дори за повече пари, може той да не иска да пробва нещо ново, защото не знае на какво ще попадне.

А и един Junior се предполага, че след като го обучи компанията, то той ще е наясно с конкретната специфика на дейността на тази компания.

Точно така. Общо взето като отвориш обява за работа на компания, то те искат толкова много неща, които човекът да знае, че той ако се е насочил към дадени технологии в компанията, кога да учи допълнително? Вкъщи, когато главата вече му е гръмнала, седейки цял ден пред компютъра? Общо взето обявите за работа са с прекалени изисквания, което не е окей. Това винаги съм го казвал – след всички тези описани изисквания, когато отидеш на интервюто за работа, първото, което трябва да ги попиташ е “за 10 000 лева заплата ли става въпрос?”. В кръга на шегата, но реално е така – прекалено високи изисквания. Говоря за Front-end програмирането, защото при Back-end е друго. Учиш Java или PHP и най-много да научиш новата версия какво включва в себе си. При Front-end всяка година или на няколко, излизат толкова много неща… Библиотеки, фреймуърк, React, Angular 2 се развива все повече. Появи се и Vue.js и т.н. Има нови и нови технологии и се изисква постоянен ъпгрейд, защото фирмите започват да имплементират всичко ново. За да сумираме – с Back-end би учил по-малко. Затова и всеки трябва да се насочи в посоката, в която би имал интерес.

Точно това исках да Ви попитам – има ли нещо по-лесно за учене? Например ако съм начинаещ, като задавам този въпрос на програмисти, всички посочват QA специалността.

Тази специалност е лесна от гледна точка на това дали си “цъкач”. Имам предвид ако не си Automation QA, а Manual. Тогава ще обхождаш линкове, ще оглеждаш кое как работи като функционалност и така. Но пак всичко опира до нивото на което се намираш. Какво става, когато се наложи да пишеш код, защото се изисква Automation Testing? Тогава нещата се усложняват, защото това е тип програмиране. Трябва да задаваш селектори, да ги обхождаш. Те от своя страна ще кликат на бутони, ще връщат резултати и т.н. Пак е сложно. Не колкото програмирането, но все пак. Ако автоматизацията се пише на Python е окей, но може и да е по-сложна и да е на Java и Javascript. Големите компании със собствени продукти изискват автоматизирано тестване, за да се връщат по-бързо резултатите. Но така или иначе тази професия не е шега работа, защото ако работиш за голяма компания, то една грешка колкото и да ти се струва малка, може да доведе до щети за големи милиони. QA е позиция, която доста подхожда и за транзит след това към програмиране. Защото си в такъв екип, че постоянно ще се говори и ще се гледа код.

Връщайки се на големите изисквания, то ако са прекалено големи още за Junior позиция, това значи, че занапред само ще продължават да растат?

Мога да дам пример, който ми се е случвал. Преди да започна да работя с Angular ми пратиха именно такава задача. Аз им казах, че нямам опит в тази технология, но настояха все пак да опитам. Аз седнах и за един уикенд я изпълних. Компанията хареса начина, по който съм изпълнил заданието и ми направиха оферта. Това означава, че има компании, които са отворени към хора, които биха искали да използват нещо непознато. Когато човек се занимава с програмиране, нищо не му пречи да превключи на някой нов фреймуърк. Разбира се, ще се изискват 2, 3 месеца, преди да навлезе. Но това е нормално време и компанията би предпочела такъв тип кандидат пред един Junior, който до момента въобще не е писал на Javascript. Той знае само основите. Затова Junior позициите са по-популярни в Back-end програмирането.
Работих във фирма, в която наеха 4 програмисти и ги обучиха сравнително бързо и успешно. След 4 месеца ги назначиха на трудов договор. Доста компании предпочитат тази практика, за да избегнат Recruitment агенции, които излизат много скъпо. Разбира се, те бяха на Junior заплати, но след година, година и половина преминават към Mid-Level, така че това е пътят.

Как се постига успешна ИТ кариера? Junior, минава година, ставаш Mid-Level, след това Senior и така…

Всичко зависи. Може и никога да не станеш Senior. Може капацитетът ти да е за Mid-Level.

Значи не е сигурно, че прекарвайки толкова години в дадена фирма или професия, те прави Senior?

Има програмисти, които ще са със средно ниво и ще вършат работата, която ще е окей за фирмата, но има и Senior-и, които ще започнат да мислят за архитектура и въобще, за по-сложни неща. Не всеки става за всяка една позиция. Не казвам, че Middle програмистите са лоши, но не мислят толкова абстрактно и не са в дълбоката зона на проектите.

Кои са най-високите позиции в ИТ сектора? Кои се търсят най-много и са най-добре платени?

Спрямо моите впечатления, Senior Java специалисти са много търсени и няма достатъчно. Въобще, Java е сред най-търсените езици, защото може да понесе най-много трафик и дава стабилност на всеки един проект. Следователно, заплатите варират. За Mid-Level вероятно са към 4000-4500. За Senior 6000-7000, но зависи и колко Senior си – може и повече. За Architect, може да е 10 000, но може и да е 12 000, 15 000. Зависи и от компанията. Забелязвам, че във Front-end заплатите са с едно ниво по-ниски, въпреки, че е необходимо да знаеш повече. Макар че, имам приятел, който с Angular взима 6500 лева. Но той има около 12 години опит и разработва игри, а там не е за всеки и не всеки може да се занимава с такава разработка.

Значи на въпрос “Как се стига до заплата 10 000 лева?” отговорът е, зависи от различните фактори?

За 10 000 лева на месец би трябвало да си много Senior, Team Lead или Architect.

А за колко време може да се стигне до позиция на Team Leader?

Отново зависи. Някой би могъл за 4 години, но на друг биха му трябвали 12 години. Но може и въобще да не иска да става такъв. Голямата заплата носи и голям стрес и отговорности. При тези позиции, всичко се струпва върху теб. Аз лично никога не съм се стремял към тях, защото не парите са най-важното. Ако трябва да се тормозиш по цял ден и да не се чувстваш комфортно физически и психически – защо ти е да ги взимаш тези пари? Здраве не се купува. Има много амбициозни хора, на които това не им пречи, но не всички са такива. Зависи дали искаш да имаш голям стрес, но и лъскав живот или да се задоволиш с по-малко средства, но пък да се чувстваш спокоен – да пътуваш, да се виждаш с приятели за по бира вечер. Някои се прибират след работа и си четат книжки за програмиране, защото нямат социален живот – алгоритми и кодене. Другите пък знаят, че животът не е програмиране и тази мисъл им харесва.

В България ИТ специалистите са с най-високо заплащане, като че ли…

Да, но е важно да се постави разлика между България, Германия и Англия. Чисто като покупателна стойност, в България е много по-добре, защото можеш да си позволиш повече. В Германия и Англия взимат повече, да. Но това повече изтича в по-висок стандарт – сметки, наеми, данъци и т.н. Там не можеш както тук, да си позволиш всеки ден да се храниш само в заведения, да се виждаш за бири с приятели всяка вечер…

И то крафт бири…

Да. Там този вариант не съществува. Общо взето това е и причината повечето програмисти да остават в България и не бягат в чужбина.

Предполагам и това е причината да има все повече интерес от хората за квалифициране в тази сфера или в преквалифициране.

Няма интерес и точно това ме учудва. Ако имаше, позициите щяха да се попълват. По-скоро по-възрастните гледат да се преквалифицират. За младите живота сега е по-различен. Тях ги влече чалга музика и искат да подражават на някакви хора с хубави коли, много пари и бизнеси. А не всеки може да стане бизнесмен. Смятам, че младите хора в момента хвърчат в облаците и представите им за изкарване на пари са по-различни. И не говорим само за програмирането. Да речем, че не можеш да намериш кой да работи в автосервиз, защото някой млад и свеж е дошъл, казали са му – 2000 лева, а той е отговорил “о, аз освен за 5000 лева, няма да работя”. Без дори да са седнали да учат. Мисленето е сбъркано и не са възпитани на труд от малки. За жалост това е при новото поколение – отказват да работят за 2000 лева.

А имате ли представа и наблюдение спрямо себе си или познати, приятели – къде инвестират програмистите?

Виждал съм да инвестират в различни борси. Учат се, четат стратегии и т.н. Други пък разработват собствени проекти, трети инвестират в жилища, разбира се.

А къде не е добре да се инвестира?

Бих казал в автомобили. Защото е инвестиция, която пада моментално. Купуваш я, излизаш от сервиза и вече е с 20% надолу. Да не говорим, че е инвестиция, от която не получаваш обратно пари. Просто се сдобиваш в нов автомобил. Най-добрата инвестиция може би е в обучение, защото в перспектива, ще ти донесе по-големи приходи. Присъствие на конференции и събития също. Разбира се, не веднага след работа, когато вече си изтощен от деня, но през уикендите е добър вариант.

Значи образованието като инвестиция е печеливш модел?

Това е инвестиция, която няма как да се окаже лоша.