Г-н Драгоев, какво означава за вас тази награда? Компанията е доста млада – на около година, а вече има това сериозно признание на бранша и БАИТ. 

Наградата е много важна, защото в началото на всеки стартъп за екипа му е хубаво да има някакво признание. Знаем, че едно такова начинание стартира на мускули и е съществено да се развива много бързо, много успешно и много добре. Когато всичко това се случва, то няма как да не сме доволни. Външното признание от авторитетна организация, която да оцени постигнатото, прави нещата съвсем други. На 13 март се навърши една година, откакто работим по проекта формално, но ние го действаме от по-дълго време. Тази награда ни дава сили да продължаваме напред и да се развиваме още по-бързо.

Това е първият ден от извънредното положение. Явно началото на тази криза, то за вас е било началото на нещо хубаво. 

Абсолютно е така. 

Какво представлява ONDO в повече детайли? Вие сте млади хора, които решават да се занимават с технологии в сферата на земеделието. 

ONDO има много интересна история. Тъй като живея в къща, имах нужда да си автоматизирам поливането и се свързах с Ивайло Енев (съосновател на ONDO), с когото сме състуденти. Така започнахме да се срещаме все по-често и да обсъждаме идеята. ONDO е измислен по начин, който да е достъпен. Съществуват системи за прецизно земеделие, но те са изключително скъпи и интуитивни. Всички от екипа имаме ИТ бекграунд и Ивайло, който е съосновател, притежава над 10 години опит в сферата на прецизното земеделие. Така общо покриваме както хардуерни, така и софтуерни технологии. Тази комбинация ни позволи да стартираме лесно и това да бъде успешен продукт. Но трябваше да разберем дали имаме потенциал или идеята е добра само в нашите глави. Ивайло има много добър поглед върху това какви нужди имат фермерите, което пък е важно за изграждането на нашето решение. Всички говорим за дигитализация, но ако не намерим езика, на който да направим идеята разбираема за фермерите, то тя би била обречена на неуспех. Тогава направихме голямо усилие, като разговаряхме с клиенти и продавахме продукта така, сякаш той вече съществува. Има крилата фраза в стартъпите – fake it till you make it. Ивайло имаше пътуване до Македония, където разговаря с един потенциален клиент. В началото ползвахме допълнителни контакти, за да стигнем до първите си клиенти. Направихме сделка, за която нямахме много време за изпълнение – това бе и момент на отрезвяване – когато нещата станаха истински. Ако това бе една идея до преди това, която на хартия и в нашите глави изглеждаше розово и прекрасно, то изведнъж имахме клиент, който дори бе платил аванс и се изискваше конкретен краен срок за реализация. Може би в началото на март 2020 г. успяхме да отидем до Македония, преди да затворят границите. Този първи клиент бе изключително важен, защото решихме неговия проблем за доста къс период от време и той видя ползата от такава система още на първата си реколта. А също така е и агроном и разбира нещата, и това да отговорим на очакванията му бе предизвикателство.  Тук трябва да призная също, че COVID изигра добра роля, защото времето ни подпомогна и успяхме да направим допълнителни неща за следващи клиенти. Естествено имаше и страничен ефект – нивото на продажби спадна, защото това е бизнес, който иска лично отношение. Трябва да отидеш на място и да видиш фермера – как изглежда нуждата му и каква система е необходима. Знаем също, че не можеше и да се излиза от София в даден момент. Но ето, че за по-малко от година успяхме да направим около 12 клиента.

А какво представляват системите – какви проблеми решават?

ONDO е една цяла платформа, която решава земеделски процеси. Специално в сферата на напояването и наторяването може да бъде използвана както за оранжерии, така и навсякъде, където се отглеждат култури. Единственото изключение са зърнените площи- при тях може да се наторява само царевица. Но ние покриваме всичко друго – овощни градини, малини, къпини – всичко може да се напоява прецизно. ONDO всъщност е самият умен контролер, който прецизира поливането и процесът на наторяване. Но хората, като чуят „наторяване“, си представят всякакъв вид химикали, които карат растенията да растат много, но е вредно. Ето че и на мен ми бе интересно да разбера от нашия агроном, че наторяването е процесът, по който ние храним това растение, както ако решите да ядете здравословно, това влияе на вашето физическо и духовно състояние. Липсата на витамини и минерали за растението се отразяват на неговия растеж. Когато кажем прецизно наторяване и напояване, имаме предвид процеса, в който ние отглеждаме растението в среда, в която то се чувства най-добре. Но не трябва и да се преторява – отглеждаме растенията точно с лимита, който е от полза. Когато четем по форумите, забелязваме, че всеки иска да се храни „био“, но правилното хранене трябва да води и до много високо качество. Знаем също, че е важно да се постигне стабилен климат. Ако отглеждате зеленчуци, това не трябва да се случва при прекалено висока температурата, например, защото те спират да се развиват както трябва. Съответно, в оранжериите има различни механизми за поддържане на този климат.
Обикновено това са проветрители, които се отварят физически, така че топлият въздух да излезе от оранжерията. Ако това не е достатъчно, в горещите летни месеци, се използва и средство, което прави много фина мъгла и самото изпаряване сваля температурата. Съществуват и така наречените слънчеви екрани, които при твърде висока радиацията от слънцето, се разпъват. Има и най-различни циркулационни радиатори. Ние обхващаме всички тези устройства, които са инсталирани в оранжерията и в следствие на автоматизацията по лесен и иновативен начин фермерите могат да зададат параметрите, които системата да управлява и поддържа спрямо културата. Нещата да се случват автоматично.

От чисто технологична гледна точка как работят системите? Хардуер, софтуер, какви технологии използвате?

Ние сме софтуерна компания и искаме да си останем такава. Нашата добавена стойност не е в производството на хардуер. Но с времето реалността ни научи, че искаме или не, трябва да произвеждаме някаква част от хардуера. Компонентите, които използваме за изграждане на нашите устройства, са от доставчици, познати на пазара. Те предлагат industrial-upgrade оборудване, поради причината, че правейки ONDO достъпен, то той трябва да е и достатъчно стабилен като работа. Да има минимално обслужване или никакво дори. Поради тази причина самият контролер се базира на industrial-grade Raspberry Pi с compute module 3 и залагаме на автоматизация, базирана на Schneider Electric. В началото направихме прототипа на Node.js, frontend-а бе с React. Но в момента тече процес на мигриране от Node.js към .NET Core. Най-важните причини за това са стабилност и предвидимост на работата. Тук мога да отбележа, че от други проекти сме забелязали, че когато работим с езици и фреймуърци, идващи от големи компании, то тогава те се посрещат много по-радушно от хората. Когато кажеш: „цялата сигурност, цялата автентикация, защита на данни и т.н. се базира на тази компания“, това работи за нас повече. Когато фермерите чуят Microsoft, много добре знаят за какво иде реч. Докато когато чуят Node.js – не. Самата облачна част също е на Microsoft. За нас е важно да минимизираме технологичния аспект и да се придържаме към колкото се може по-малко технологии, защото в противен случай ще са ни необходими хора, които да работят и поддържат тези различни технологии.
Друго, което се оказа изключително полезно, е да имаме система за безжично управление на клапани. Например, ако на поле от 800 дка решението е да дърпате множество кабели, което не е много удобно. Ние разработихме наша система – Airpoint, чрез който може се управляват до 4 безжични клапана с батерия, която издържа един сезон. Отделно към всеки такъв Airpoint поддържаме 3 сензора за почвена влажност. Те се монтират вертикално, като по този начин в близко бъдеще ще планираме и поливането по зони и всичко ще е задвижвано от поведението на сензорите. Използването на ресурси е част и от въпросната „Зелена сделка“– колкото по-оптимално се използват, толкова по-добре. Насищайки едно поле със сензори, целим точно това. За airpoint-ите стъпихме на една не толкова популярна технология – IQRF, но тя може да създава mash network с до 250 устройства. Представете си, ако всеки от тези 250 airpoint-а контролира 4 клапи, то колко вода може да излеем. Избрахме IQRF, защото той offload-ва нас от управлението на цялата мрежа. Работи изключително добре и вече имаме направени първите бройки.

Доколко България е развита откъм технологии за агросектора? Сякаш още не е толкова популярно?

Ако говорим зеленчукопроизводството и оранжерийното производство, то технологии има, но самият факт, че те не са достъпни, пречи на това в България и региона те да навлизат бързо. От друга страна, самите хора са скептични и не ги познават. За един земеделец думата дигитализация и дигитална трансформация може да звучи много плашещо, въпреки че това чисто икономически ще му промени бизнеса. От тази гледна точка предизвикателствата, които срещаме, са свързани с недостатъчното ниво на информираност за дигитализацията, нейните възможности, защо е важна и как би се отразила. От опита, който имаме, България има доста високо ниво за интегриране на системи за автоматизация в сравнение с други европейски страни. Но имайте предвид, че ние сравняваме големите играчи, а малките и средни фермери са около 80% на съществуващия пазар, можем да кажем, че нашият пазар е много „underserved”. Помага ни това, че фермерите в България виждат как все по-трудно успяват да бъдат печеливши и как предизвикателствата, свързани с климат и липса на вода, ги карат да мислят как да имат по- стабилно производство. Прецизното земеделие решава именно тези проблеми. Когато фермерите видят, че едно такова решение би могло да ги извади на печелившия път и да им гарантира устойчиво развитие и предвидимост, те вече са много по-отворени да питат, да се интересуват и да внедряват. Нашите първи клиенти са ни изключително важни, защото това са хора иноватори – отворени са към нови идеи и към поемането на риск. Знаем, че внедряването на система за първи път си е риск. Но тези ключови хора вече са ни клиенти и ни помагат да достигнем до още такива. Интересното е, че другите фермери около тях ги гледат като ролеви модел за това да започнат да се интересуват и да прилагат автоматизация. Именно това прави цялата ситуация win-win. Фермерите са доволни, че излизат от червената зона и вдигат марджините, за нас пък остава удоволствието да създаваме решения, които да ги правят спокойни и стабилни.

В исторически план България винаги е била земеделска страна и имаме и добрите фактори като климатичните условия. Все пак някак производството не е на нивото, на което може да бъде. Поне това е популярното мнение – вкарваме продукти от чужбина, които могат да се произвеждат и тук, и са характерни за региона. Освен това има и много необработвани площи из страната. Явно земеделският бизнес не е толкова привлекателен от чисто предприемаческа гледна точка, а може би и защото е свързан с тежък физически труд, хората се плашат. Но възможно ли е технологиите да повдигнат реномето и привлекателността на този бранш, така че той да привлича повече хора, така че да има повече производство и конкуренция?

Абсолютно. Това е единственият възможен път. Всъщност, едно от нещата, поради които земеделците имат нужда от автоматизация, е липсата на кадри – на хора, които да се занимават с това. От друга страна, масово всички започват да се интересуват с какво се хранят, откъде идва продукцията, какво е качеството, био ли е, и т.н. Това пък кара и много млади да се занимават с биоземеделие и с отглеждане на продукти, които не са толкова характерни за България. От една страна, съществуват земеделците /и те нарастват на брой/, които казват „хайде да направим земеделието модерно“, от друга страна, ги има вече и тези като нас, които предлагаме автоматизация. Тук трябва да споменем, че е съществено и това, че България е малка страна, защото когато можем да отидем от единия до другия край на държавата с кола за 5 часа, то по-лесно можем да обслужваме. Самото земеделие все повече и повече става и фокус за ЕС. А пък и COVID предизвика много въпроси по веригата на доставките. Представете си до какво водят едни затворени граници. Следователно с тази икономическа несигурност и този хубав наш климат, благодатен за земеделие, най-рационално би било да инвестираме в това, което притежаваме. Интерес има и това означава, че той ще се разпростре не само оранжерийно или като производство, но и технологично. И така хората, на които не им се занимава с тежък физически труд, което не звучи привлекателно, ще могат да роботизират. Има изключително интересни разработки например за събиране на малини и къпини. Светът се развива в тази посока и ние вярваме, че България може да стане абсолютен лидер в автоматизацията и модерното земеделие поне на регионално ниво. А защо не и на глобално?

Както се казва, България е идеална за дигитализация, защото има плачевна нужда от нея. Затова би било чудесно да се виждат повече обединени решения между най-бързо развиващия се бранш и този с най-големи традиции.

Аз съм наистина сигурен, че в следващите 5 години ще наблюдаваме бум на дигитализацията. Има много добър икономически ефект за самите земеделски стопани. Въпросът не е само да копаеш, а да имаш и полза. Също така, все повече хора искат да се хранят с качествена продукция. Това е невъзможно да се постигне с продукти от другия край на света. Самият факт, че има транспорт, значи че един продукт е отглеждан или бран по-зелен, за да не се разваля, докато стигне до щанда. Колкото по-къси са веригите за доставки, толкова по-добре. А например от оранжерия в Югоизточна България се бере сутринта и след няколко часа, на което и да е място в страната – закаран свеж продукт. Това е нещото, към което трябва да се целим. Земеделието е и много благоприятно да се използват автономни машини или изкуствен интелект – за борба с болести, за развитието на даден продукт, за узряването му и пр. Вече има и решения, базирани на снимки от сателити. Можем да си представим докъде могат да доведат технологиите, предоставяйки ни повече информация, която пък да се приложи в действие.

Какъв е пътят на успех за един стартъп в България и какви са насоките, които трябва да се спазват? Има много стартъпи, които не успяват да прескочат бариерата от първата една, две години, а ето че вашият се развива успешно.

В интерес на истината, това ни е третият стартъп. 

Значи се изисква постоянство? 

Оценявам това, което научихме с първите си стъпки, които доведоха до сегашния момент, в който всичко се случва както трябва. Дори и първият стартъп да го определяме като несполучлив, то той всъщност е, защото ни е помогнал с натрупано know-how. Когато се създава технологичен стартъп, е важно founder-ите да имат определени различни роли. Единият трябва да поеме технологичната роля – това е човекът, който откъм ИТ да знае как да разработи идеята. Другият трябва да има познания в съответната област, в случая земеделие – да разбира проблемите, процесите и нуждите в сферата. Разбира се, трябва и някой, който да се грижи за финансовата част на нещата – да изработва бизнес модела, да набавя финансиране и пр. При първия ни стартъп направихме грешката да имаме изключително добро технологично познание и изпълнение, но нямахме domain knowledge, тъй като стартъпът ни бе насочен към индустриалната автоматизация. Този урок го научихме по трудния начин. Има, разбира се, и множество други фактори, които трябва да се вземат под внимание. Например, внимателно да се преценяват фалшивите положителни сигнали. Човек трябва да знае кога да спре да се залъгва, че стартъпът има потенциал и да си даде време за премисляне и анализ. За финал мога да кажа само – следвайте lean startup-подхода в първата една година и не се страхувайте от промяна.  

“2020 г. е знакова за БАИТ – 10-то издание на наградите и 25 години от създаването на асоциацията. Представяхме си, че ще се съберем с приятели и партньори и ще се поздравим, но ето, че сме в това високотехнологично студио и излъчваме на живо. Ще липсва тортата и наздравицата накрая, но и за това ще дойде ред и вярваме, че ще е още догодина,” сподели Весела Калъчева, откривайки церемонията.

Тя благодари и на всички партньори на БАИТ, които независимо от трудните ситуации, са били непрестанно и безрезервно в подкрепа. Сред тях, чест и удоволствие има да е и DevStyleR, който е медиен партньор на дългоочакваните Награди на БАИТ за 2020 г.

Давайки думата и на Огнян Траянов, председател на УС на БАИТ, Калъчева сподели, че след 93-те кандидатури е било изключително трудно да се определят победители – конкуренцията е била висока и в някои категории е било необходимо 2-ро и 3-то гласуване.

“Измина една година изпълнена с предизвикателства и ние се представихме подобаващо като помогнахме на цялото общество с това децата да не загубят една учебна година. Подпомогнахме бързото навлизане на дистанционното обучение като основна форма. Подпомогнахме и нашите медици, осигурявайки маски от 3D принтиране. Дори и в тези условия проведохме десетки срещи с учители от всички училища. Насърчихме ги със специален конкурс, само и само да можем да ги отличим в очите на обществото, защото с общи усилия спасихме една учебна година. Посрещнахме и преминахме през предизвикателствата много достойно. Нашият бранш дори има ръст и продължава да подпомага цялата икономика по пътя и към дигитализацията,” сподели Огнян Траянов и заяви, че 5% от БВП на България идва именно от технологичния сектор.

Тук той връчи и специална награда – Почетна грамота – към “един от първопроходниците за установяването и развитието на ИТ в България”, акад. Кирил Боянов. “За мен е чест, че постлахте пътя и благодаря от името на всички за това, което сторихме, за това, че ни подготвихте за това, което сме днес,” каза Траянов, връчвайки наградата на акад. Боянов и изтъкна, че той е сред авторите на първия български компютър “Витоша”, а също е участвал в проекта за навлизането на интернет в България. “Един от хората, които създадоха школата, чиито продукти сме ние”.

От своя страна акад. Боянов благодари за огромната чест с думите: “Българските ИТ специалисти са широко известни по света. Това е високо признание за България. Искам да цитирам и Стив Джобс, който е казал, че не можем да видим цялата картина ако гледаме единствено напред. Това можем да го направим само, ако гледаме и назад. Пожелава ви колеги, много нови успехи,” сподели акад. Боянов.

Дойде ред и на наградите от категориите, като най-напред бе “Младежка награда”. Весела Калъчева разказа, че тук по изключение номинациите са четири, а не три – конкуренцията е била сериозна и журито се е затруднило с определянето на едва трима номинирани.

• Александра Умленска, ПМГ “Проф. Емануил Иванов”, гр. Кюстендил – с The Smart Future
• Атанас Василев, СУ “Св. Климент Охридски”, ФМИ – с Judge System
• Георги Корчаков, ТУЕС към ТУ, гр. София – със SMART MEDICAL BOX
• Радостин Чолаков, МГ “Акад. Кирил Попов”, гр. Пловдив – с АзБуки.ML

Наградата връчи Пенчо Илиев, управител на Датекс България, като сподели надеждите си младежите “да ни заместят достойно, да имат много успехи и награди в разработването”. След тези думи наградата отиде в ръцете на Радостин Чолаков за АзБуки.ML, който е ученик в МГ “Акад. Кирил Попов”, гр. Пловдив.

“Изключителни благодарности на БАИТ за тази награда. Целта на АзБуки.ML е да се използва от компании и от организации и едно такова признание означава, че вървя в правилната посока,” благодари Радостин.

Последва и втората категория – “Образователна награда”, която бе връчена от Пламен Тошев, управител на Acronis Bulgaria. Той сподели, че за него е чест връчването именно на тази награда, защото образованието е един от най-важните фактори за бъдещето.

Номинираните бяха:

• Георги Германов, СПГЕ “Джон Атанасов”
• Община Пловдив
• OS IMPLANTS

Наградата бе присъдена на Георги Германов, ученик от 10 клас в СПГЕ “Джон Атанасов”.

В третата категория “Журналистически принос” честта за връчване се падна на Тодор Младенов, Изпълнителен директор на Sofia Tech Park. “За мен е чест, че Sofia Tech Park е част от тези награди. Те показват винаги своята важност, мисия и принос към стимулирането на българската ИТ индустрия. Помагат и за по-доброто позициониране на България на световната сцена. Гордеем се да сме част от иновативната екосистема и резултатите са налице. ИКТ индустрията се развива успешно, но това нямаше как да е така без подкрепата на медиите и журналистите, които отразяваха развитието – успехите и неуспехите. Десетките журналисти и медии насочват и генерират интереса към технологичния сектор и важните теми на съвремието,” сподели Младенов.

Номинираните в тази категория бяха:

• Детелина Калфова, Economy.bg
• Добромир Видев, БНР
• Майя Бойчева-Манолчева, подкаст ICTalks

Наградата бе връчена на Майя Бойчева-Манолчева за подкаста ICTalks.

“Това е голямо признание. Смятам, че дигиталните медии са бъдещето и този формат ще бъде все по-предпочитан в нашето забързано ежедневие. Искам да благодаря на всички до мен в тази инициатива, защото аз не съм сама. Те дават много идеи и ентусиазъм. Дизайнери, монтажисти, гости и всички, които се включиха в началния етап. Благодаря и на всички слушатели, които стават все повече и повече. Наградата е голяма отговорност и се надявам да докажем че я заслужаваме,” сподели Майя.

Четвъртата категория е “Публична администрация” и бе представена от кмета на град Бургас, Димитър Николов. Той използва възможността и определи, че за него е привилегия да е част от церемонията. “Искам да благодаря на компаниите, членове на БАИТ, които са част от настоятелството на ПГКПИ”.

Номинираните в тази категория бяха:

• Държавна агенция „Електронно управление“– с проекта:
  „Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление“
• Държавна агенция „Електронно управление“ – с проекта:
  „Надграждане на хоризонталните и централни системи на електронното управление във връзка с прилагане на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги“
• Община Банско – с проекта „Визия за съвременно е-управление на община Банско“

Наградата бе присъдена на Държавна агенция “Електронно управление” за проекта “Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за е-управление”.

“Благодаря за високата оценка на компетентното жури. Надявам се че проекта ще бъде в помощ на всички администрации, които имат задължение да оказват и обработват данни по отношение на бюджетния контрол. Ние считаме, че това е една от сериозните системи за стратегически контрол, а през 2021 г. дори се очакват още по-сериозни и ключови проекти за електронно управление,” сподели Атанас Темелков, председател на ДАЕУ.

Петата категория бе “Startup Компания”, а номинираните бяха следните:

• Ондо Солюшънс
• Юбитрак България
• OS IMPLANTS

Наградата бе връчена от Теодора Тодорова, управител на bTalks Agile, а печелившите са Ondo Smart Farming Solutions.

Победата се прие от Иван Драгоев, съосновател на компанията. “Огромна чест е за нас, идваща от тех общността и при това, една година от основаването на компанията. Искам да благодаря на целия екип за цялото начинание, което за малко повече от година, вече води до успехи. Искам да благодаря и на цялата подкрепа от екосистемата и нашите инвеститори. Това показва, че стартъп вселената в България е голяма и се надявам в бъдеще да има още награди, с които да се похвалим,” сподели Драгоев.

Последва и шеста категория – “Успешен български ИКТ продукт/услуга”. Тя бе представена от д-р Бойко Таков, председател на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.

“Нашата агенция работи много именно с този сектор и той е нашата най-голяма икономическа гордост в държавата. Истината е, че когато говорим с чужденци, винаги се хвалим именно с тех сектора. Искам да споделя и за нашия принос – създадохме 516 ваучера за услуги за ИКТ в сектора, внедряване на ERP системи, изработка на уеб сайтове, дейности по киберсигурността и дигитален маркетинг. Имаме и програма за онлайн магазини и въобще се стараем по всякакъв начин да помогнем на бизнеса да се дигитализира и да използва новите технологии и услуги“.

Номинирани бяха:

• Алтерко Роботикс ЕООД – със Shelly i3
• ВЕДАМО ЕАД – с VEDAMO
• Сторпул Сторидж АД – със StorPool

Наградата бе присъдена на StorPool Storage, за техния софтуер за съхранение на данни. StorPool е и сред 50-те компании с най-голям ръст в приходите за последните 4 години, а победата в категорията бе приета от Боян Иванов, изпълнителен директор на StorPool.

Дойде ред и на последната категория – “Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика” с номинирани:

• Работоспособни.бг ЕООД – с едноименната платформа
• Силвър Стар Моторс ЕАД – система за управление на дилъри и финансов контрол
• УМБАЛ “Св. Анна”- София АД – с внедрен дeзинфeĸциpaщ poбoт M2D

Тук удоволствието по връчването бе на Ралица Килиан, Генерален директор, Работа с партньори на ALSO Bulgaria. “Огромна чест е за мен да връча тази награда. Във времената, през които минаваме, такива проекти имат много голямо значение за икономиката и за живота на хората,” сподели тя и обяви победителите от Работоспособни.бг.

Наградата бе приета от Пламен Проданов, управител: “Благодаря и искам да честитя на асоциацията, а и на конкурса за техните годишнини. Благодаря на журито за високата оценка и на екипа, който работи всеотдайно за постигането на всички цели. Тази награда ни мотивира в максимална степен да продължим развитието си и занапред,” сподели Проданов.

Мероприятието стартира със специална награда, а също и завърши с такава. За връчването на втория “Специален принос” се включи вицепрезидентът на България Илияна Йотова, която сподели изключителната си чест от присъствието на церемонията и конкретно в тази категория.

“Предавам поздравите на президента, който е ваш голям привърженик и съжалява, че не може да е на церемонията, но в негово лице вие можете да сте сигурни, че имате един голям и искрен приятел. Без този сектор не можем и тази криза доказа това. Българската държава трябва да положи повече усилия ако иска да се превърне в технологичен хъб в региона, а защо не и в Европа? Бъдещето е в развитието на дигиталната информация и хилядите неща, които дори все още не подозираме, че съществуват,” сподели Илияна Йотова и връчи специалната награда за принос в технологичното развитие на един от пионерите на българския ИТ сектор и първия председател на БАИТ а именно – инж. Николай Илиев.

“Искам да благодаря на вицепрезидента за хубавите думи и на журито за това престижно отличие. Днес е много трудно да се дават съвети на по-младите. От тях ще трябва да се учим ние все по-често. Но все пак аз мога да дам два такива – не преставайте да вярвате в успеха, дори когато нещата изглеждат неизбежни. Целете се в по-малки торти, но в по-големи парчета. Нашите деца ще участват в изграждането на нещо голямо, но нови и революционни технологии и нека им пожелаем да останат по-добри и по-хуманни от тях. Здраве и успех на всички, които успяват да овладеят лавината ИТ,” завърши инж. Илиев.

След тази последна награда приключи и събитието – Наградите на БАИТ 2020 г., а за финал, Весела Калъчева пожела на всички здраве, щастие, благодари за подкрепата на партньорите и изрази увереността си, че през следващата година наградите ще се случат с вкусна торта и хубаво вино!