Да си кмет означава не само да си професионалист, да си подготвен и упорит, но преди всичко да имаш умението да намираш единна цел в различните, понякога противоречиви желания на хората. А да бъдеш жена кмет е въпрос на дълг и голяма отговорност. Представяме ви Таня Христова, кмет на град Габрово. В тази си позиция тя трябва да служи на хората, които са й гласували доверие. За нея истинското предизвикателство е в това да се доказваме всеки ден пред себе си, да отстояваме принципите си и да преодоляваме трудности от всякакъв характер.  Понякога пренебрегва личния си живот на съпруга и майка за сметка на отговорността и ангажиментите, които има 24 часа в денонощието. Повечето уикенди за нея са работни и затова искрено благодари на семейството си за разбирането, търпението и справедливата критика, която й отправят при необходимост. Застава зад твърдението, че иновациите и технологиите отдавна не са просто абстракции, а са инструмент за решаване на социални проблеми. Допълва, че именно чрез технологиите градовете могат да се превърнат в интелигентни и интуитивни системи. Няма конкретно правило за спазване на баланс, защото смята, че способността успешно да съчетаваш личния с професионалния си живот е просто житейска мъдрост.  Според нея принципът на равните възможности за жените и мъжете е един от основополагащите стълбове на демокрацията. Затова трябва да се работи упорито, за да бъде защитаван и прилаган. По нейно мнение, проблемът с неравенството между половете все още е актуален на някои места. Но намира позитивни черти в тенденцията, че при дадени професии, които преди са се смятали единствено за “мъжки” или за “женски”, отдавна не съществува разграничение. Тя допълва, че у жената е заложена способността да балансира и да бъде по-адаптивна към случващите се промени. Според нея вниманието към детайла, умението да се подреждат приоритетите, силната интуиция, липсата на страх и съмнение при вземане на решение, способността да се общува и социалната чувствителност, често са допълнително предимство и помагат на дамите повече от визията им. 

Таня Христова, Кмет на гр. Габрово

Любима дреха?

Роклята и всички дрехи, които подчертават нежната и женствена природа на една дама.

Високи или ниски обувки?

И двата вида обувки – според ситуацията.

Кое е задължителното нещо, без което не излизате в чантата си?  

Телефон.

Любим цвят червило?

Розово-червено.

Кое типично женско качество/ задължение Ви е чуждо?

Не мисля, че има такова.

Коя кауза бихте подкрепили/ Подкрепяте в момента? 

Каузата, която подкрепям от години и ще продължа да го правя се нарича Габрово.

Срещали ли сте някакви предизвикателства в своя кариерен път във връзка с това, че сте жена?

Принципът на равните възможности за жените и мъжете е един от основополагащите стълбове на демокрацията и е необходимо да се работи на всички нива, за да бъде защитаван и прилаган. Истинското предизвикателство, без значение какъв е твоят пол, е да се доказваш всеки ден, да отстояваш принципи, да преодоляваш трудности от всякакъв характер, а когато си кмет трябва да служиш на хората, които са ти дали доверието си.

Наясно ли сте колко жени работят на вашата позиция? 

 Познавам не малко дами, заемащи моята позиция, както в страната, така и извън нея, но точната бройка не бих могла да цитирам.

Смятате ли, че проблемът с неравенството между половете е все още актуален в България и по света?

За съжаление, все още има географски ширини, в които е актуален. Положителна е тенденцията, че полът отдавна няма значение в много, смятани за типично мъжки или женски професии.

“Истинското предизвикателство е да се доказваш всеки ден, да отстояваш принципи, да преодоляваш трудности от всякакъв характер, а когато си кмет трябва да служиш на хората, които са ти дали доверието си.”

Каква политика следвате по отношение за насърчаване на разнообразието? 

Моето предпочитание е за баланса, в който женското предимство се подкрепя от мъжкото и обратното.

Как ви приемат мъжете колеги в компанията? Имат ли различно отношение към Вас? 

Въпросът трябва да отправите към тях. Лично аз не усещам различно отношение.

Помага ли женската визия и чар за това да бъдете успешна в професионално отношение? (пример: улеснява ли комуникацията?)

Вероятно помагат, но не това е важното. По женски провокирана от въпроса ви ще призная, че у жената, по природа, е заложена способността да балансира и  да бъде по-адаптивна. Вниманието към детайла, умението да подрежда приоритетите, да се мобилизира в критични моменти, силната интуиция, съчетана с липсата на излишни страхове и съмнения при вземане на решения, способността да общува и социалната чувствителност, често дават допълнителни предимства, и помагат на дамите повече от визията.

Прочетете още вдъхновяващи истории за жените от тех индустрията в българското издание на WR Tech тук.

Как съчетавате личния с професионалния живот? Имате ли някакво правило, което спазвате?

Трудно постигам този важен баланс. Нерядко личният живот на съпруга и майка е за сметка на отговорността и ангажиментите да бъда кмет 24 часа в денонощието. Едва успявам да си открадна по няколко дни почивка през лятото и зимата. Повечето уикенди са работни, често съм в кабинета си или заедно с колеги обхождам обекти. Използвам възможността да благодаря на семейството си за разбирането, търпението и справедливата критика, която ми отправят. А правило за баланс – нямам, вероятно способността успешно да съчетаваш личния и професионалния си живот е просто житейска мъдрост.

Кои източници следите и можете да препоръчате на нашата аудитория? (подкасти, страници, инфлуенсъри, влогъри, т.н). 

За жалост, поради липса на време, не всички, които бих искала. Но бих препоръчала на вашата аудитория преди всичко да следят местните информационни канали.

От встъпването ви в длъжност вие работите за модернизирането на града и внедряването на редица иновации. Може ли да споделите с нас как възникна интереса ви към иновации и технологии? 

Иновациите и технологиите отдавна не са абстракции, а инструмент за решаване на социални проблеми. Те са възможност за мобилизиране на научните среди и бизнеса, които трябва да отговорят на дневния ред на световното развитие. Те са тези, които ще превърнат градовете в интелигентни и интуитивни системи и все повече ще доминират. И трябва да намерим най-правилния модел, за да ги впрегнем в полза на хората и тяхното благоденствие. А Габрово има потенциал  за  иновации и технологии. Той е един от областните центрове с най-силно изразен индустриален профил в страна. Допълнително, добрата координация с Техническия университет и бизнеса ме мотивира да насочим усилията си за превръщането на Габрово в технологичното сърце на България. 

Бихте ли ни разказали повече за Технологичния парк на територията наобщината?

Не бих отнела правото на Технически университет – Габрово да ви разкажат за новия Технологичен парк. Ще си позволя да кажа само, че той отговоря напълно на профила на Габрово – с фокус върху мехатрониката, чистите технологии, енергийната ефективност и ИКТ. Новият парк ще бъде много добра основа за по-дълбоко обвързване на наука и бизнес, както и за подкрепа на иновационната екосистема в града и региона.

Какво е чувството да сте първата жена кмет на град Габрово? 

Дълг и голяма отговорност.

Какви предизвикателства срещате в професионален план и как се справяте с тях? Коя е правилната рецепта за work-life баланс?

Да си кмет означава не само да си професионалист, да си подготвен и упорит, но преди всичко да имаш умението да намираш единна цел в различните, понякога противоречиви желания на хората. Сигурна съм, че балансът между личния и професионалния живот е едно от предизвикателствата пред всеки кмет. 

Ако желаете да прочетете още мотивиращи истории за успехи и кариерно израстване, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.

Gabrovo Green Accelerator ще финансира идеи, съсредоточени върху ключови сектори в местната икономика с потенциал за зелени иновации – включително здравеопазване, образование, околна среда, транспорт и логистика, дигитализация, бързооборотни стоки и други. Той е отворен за компании от цялата страна, които ще реализират дейностите по проектите си в Габрово. Събитието ще премине през няколко етапа. Желаещите да участват в него могат да се регистрират на интернет страницата на събитието (информацията  ще актуализирана за старта на  регистрацията 9.07.2021 г.) до 10.08.2021 г. Участниците, които ще продължат в Акселератора ще бъдат обявени на 31.08.2021 г., а официалното му откриване ще се състои онлайн на 1.09.2021 г. 

Селектираните компании ще бъдат подпомогнати да структурират правилно бизнеса си чрез онлайн обучителни модули, водени от доказани и успешни професионалисти по темите Кръгова икономика, Стратегия, Маркетинг, Продажби, Иновации, Проектен мениджмънт и Презентационни умения.

Финалът на Gabrovo Green Accelerator ще се състои в Габрово на 9.10.2021 г., когато компаниите ще представят пред жури своите проекти и най-добрите ще получат финансиране.

Разкажи ни за началото на ЕкоКултура?

Аз самият имам интерес към рециклирането и опазването на околната среда и от години събирам отпадъците си разделно. Хакатонът беше правилното място за показването на проекта и доразработката му от екипа, с който се включихме заедно в надпреварата.

Как се запозна с другите от отбора и как си разпределяте задачите?

Предложих на сестра ми да се включи – тя се съгласи и покани Александър също. Аз се запознах с Михаела в една фейсбук група, чрез която търсих надъхани хора с които да се включим в хакатона. Всеки е преценил по коя част на проекта иска да работи. В момента моята роля е да организирам работата по проекта и да водя бизнес комуникация с компаниите които могат да осигурят наградите за нашите потребители.

Кой каква функция има в отбора?

Самият проект е многослоен и разделен на няколко части. Аз съм повече по бизнес частта – бизнес план, бизнес модел, планиране и т.н. Получавам помощ, разбира се, в тази насока, но другите основно се занимават с програмирането на приложението и дизайна му.

Доста е важно и хубаво, че отборът има специално отговарящ за бизнес частта.

Съгласен съм. Това е много важно звено, но не съм сам. И останалите участници на отбора помагат чрез мненията, фийдбек, съвети и т.н. Нашето приложение е с основна цел да мотивира хората да рециклират. Комуникацията с различни организации и бизнеси, които да предложат ваучери и отстъпки за нашата платформа, е ключова за успеха на проекта.

А какво точно представлява ЕкоКултура? Как функционира?

Това е мобилно приложение, което предлага награди за потребителите които рециклират. Например, един човек си купува безалкохолна напитка в пластмасово шише – чрез нашето приложението той може да сканира баркода и да получи точки. Ако натрупа малко, може да ги превърне в талон за отстъпка от продукт или услуга към някой от бизнесите, включени в нашето приложение.

Отборът ЕкоКултура: Александър, Мария, Михаела, Атанас

Мога ли да сканирам събран отпадък от улицата, който не е мой, за да получа точки?

Да, това е идеята. Стига да има валиден баркод – за момента. Има опаковки, чиито баркод може да се е изтрил или пък да е отпадък който няма баркод. В бъдеще ще имплементираме решение и за тези отпадъци. Също правим проверка и за геолокация – дали потребителят е в радиус от два метра от даден контейнер. Засега това са начините за валидиране.

Тъй като даде пример с напитка. Бих ли могъл докато е все още пълна бутилката да сканирам баркода и да се води, че съм я изхвърлил?

От тази гледна точка имаме още работа по проекта, за да имаме максимално голяма гаранция, че човек си изхвърля отпадъка. Факт е, че може да се сканира баркода и без човек да е оставил бутилката в контейнера. За да предотвратим потенциални измами, ще има и проверка за време. Това значи, че един човек не може да събере точки просто така, набързо с разнообразни продукти. Ще има възможност потребител да може да сканира продукти няколко пъти в рамките на денонощие, например.

От друга страна, човек който си изтегля такова приложение, за да опазва околната среда и екологията, едва ли ще иска да измами системата…

Няма как да сме сигурни. Очакваме да има и такива. Ше продължим да работим по въпроса с това да докажем, че човек наистина е успял да рециклира.

Разговарях и с Христо Симеонов, вашият ментор, който ви похвали изключително много. Каква е колаборацията с него от гледна точка на решаване на проблеми и съвети?

Той е много интересен човек и напътствията му за нас бяха полезни. Успява да ни ориентира в много правилна посока и обсъждаме абсолютно всички казуси, които изникнат. Той има много добро и отговорно отношение към нашия проект.

Имате ли впечатления от другите проекти във вашата категория?

В категорията КОД:ЗЕЛЕНО бяхме три отбора, като само ние достигнахме до финал. Нашият проект може би имаше малко по-голяма социална значимост, готов прототип на приложение и уеб сайт. Другите проекти също бяха добри.

Хакатонът приключи и вие сте сред печелившите. Предполагам, продължавате работата?

Продължаваме с работата, тъй като това е проект с потенциал, който може да се развива не само в Габрово, но ще се радваме да започнем от там. Точно за това сме избрали името на проекта да е ЕкоКултура. Нашата цел е да помогнем на хората да изградят навика да рециклират.

Нужно е да има някакъв стимул, който да отключва правилното поведение. Имате ли партньори, компании, които да се включат и да предоставят дадени намаления?

Говорили сме с доста представители на бизнеси и намерихме такива, които имат интерес да се включат и да предоставят награди за нашите потребители. Но тук има още работа, защото трябва да представим най-добри условия на тези бизнеси.

Тоест, те повдигат своето реноме, участвайки във вашата платформа.

Това винаги е добре за имиджа на една компания, която има такива ценности, заложени като основа и е в съответствие с нашите мисия и визия. Точно такива компании търсим, готови да предоставят награди за хората, които се грижат за околната среда.

Финални думи за #Габрово Хакатон?

Искам да допълня като за финал, че #GabrovoInnovationCamp2020 беше страхотно преживяване. Възможността да се съберем интересни отбори и да работим по нашите проекти с доказани през годините ментори беше много полезно. Енергията и заряда да участвам с моя екип в хакатона бяха страхотни. Благодарим на организаторите за това, че бяха много гостоприемни и ни помогнаха да повярваме в потенциала на това което правим.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Kelvin Health и Komitet.bg

Komitet.bg е мобилна платформа, която дава възможност на гражданите за колективно развиване на добри градски идеи, публичното им дискутиране и насочване към определени институции. Техен ментор бе Цветан Цветанов, роден и израснал в Габрово, работещ в Силициевата долина.

От своя страна пък, Kelvin Health разработват мобилно приложение, което чрез термално заснемане може да сканира човешкото тяло и показва чрез различни цветове предполагаемите зони на инфекция. „За мен тяхната работа е изключително важна и релевантна спрямо борбата срещу COVID-19 в настоящата ситуация в страната и по света.“ – споделя техният ментор Ираван Хира, изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise Bulgaria.

ЕкоКултура

Журито класира на второ място отбор ЕкоКултура , които спечелиха посещение на Европейския парламент в Брюксел от евродепутата Андрей Новаков. Екипът на Атанас Николов, Михаела Петрова, Мария Николова и Александър Матев, имаше привилегията техен ментор да бъде габровецът Христо Симеонов, който вече 14 години е софтуерен архитект в чешката столица Прага за Adecco. Мотото на ЕкоКултура е „Рециклирай с мерак!“. Приложението има за цел не само да стимулира разделното събиране на отпадъци, но и да възпитава природосъобразно поведение. То мотивира и младите, тъй като залага на геймификацията и получаването на бонус точки за добросъвестното изхвърляне на боклука, които точки се използват във вид на отстъпки при купуването на продукти и услуги, предоставени от отговорни към природата бизнеси.

Gabrovo is the Best

Третото призово отличие – уикенд в Боженци, осигурено от МАИР „Боженци“, заслужи отбор Gabrovo is the Best с участници Илия Неделчев, Пламен Димитров и Кремена Петкова. Те получиха подкрепата на ментор Ивайло Братанов, бизнес анализатор в отдел Програмно осигуряване на “Лирекс” БГ. Техният проект в предизвикателството Туризъм@Габрово предлага мобилното приложение Explore Gabrovo, вдъхновено от пословичната габровска пестеливост. Чрез него всеки турист в може да си създаде персонализиран туристически план. Потребителят единствено трябва да предостави стартов и краен час, цена, която е готов да плати, както и разстояние, което е склонен да измине. Разработеният от отбора алгоритъм на база на изкуствен интелект няма аналог в създадените досега туристически мобилни приложения. Агенцията за иновации Innovation Starter оцени огромния потенциал на представените приложения с покана към отличените проекти за участие в акселераторската им програма. Всички наградени отбори получиха пропуск за международния форум за иновации Innovation Explorer 2021, както и книга за иновации на световноизвестния
футурист Герд Леонард.

Отборите бяха оценявани от 7-членно жури, с председател Кметът на Община Габрово Таня Христова и членове Светлин Наков – създател на „СофтУни”, Зорница Дженкова – преподавател по информатика в ПМГ „акад. Иван Гюзелев“; Владимир Тодоров – съдружник в Графиксофт ООД и Сиентиа АД, Леона Асланова – основател на агенция за иновации Innovation Starter, Мартин Заимов – председател на борда на директорите на Регионален фонд за градско развитие и Васил Георгиев – експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“ на Община Габрово.

За да заслужат своето признание и голямата награда от 10 000 лв. отборите трябваше да представят работещо мобилно приложение, което дава отговор на конкретен проблем или недостатък на община Габрово. Но също така и да покрива критериите за съвременен и креативен потребителски интерфейс, визуална идентичност; потребителското изживяване да носи полезност, лекота на използване и интуитивност, както и не на последно място мобилното приложение да притежава потенциал за развитие.

Пълен запис от събитието е публикуван в YouTube канала на Община Габрово с адрес:
https://www.youtube.com/channel/UCWrnXP31rOUZJR_jYcuDfHg/featured

Можете да прочетете интервютата на DevStyleR с отбора Kelvin Health и техния ментор Ираван Хира, както и с отбора Komitet.bg. Интервю с Илия Неделчев от Gabrovo is the Best можете да намерите ТУК, както и интервю с Христо Симеонов, ментор на отбора ЕкоКултура ТУК.

Прави впечатление, че и двамата сте възпитаници на Габрово. Това прави ли ви по-съпричастни към хакатона и към развитието на иновативни решения за доброто на града?

Стоян Беров: Абсолютно да. Въпреки, че не живея в Габрово, моите колеги се обръщат към мен с “габровеца”. За мен е засилено патриотичното усещане към родния град и това бе една от причините да се присъединя към хакатона.

А участвали ли сте в предишни издания?

Мартин Павлов: Аз лично съм участвал на предходни издания в Габрово на Gabrovo Innovation Camp, а също и в хакатон на Innovation Starter.

Стоян Беров: За мен пък е дебют.

Разкажете за вашия продукт. Какво представлява и каква е идеята зад него?

Мартин Павлов: Идеята ми хрумна въз основа на съществуващо приложение за големи компании. То може да помогне на служителите да развият дадена идея, която е свързана със самото развитие на компанията. Да кажем, че един служител на Coca-Cola трудно ще достигне до CEO-то, за да обсъдят нещо на четири очи. Поради това е налична такава платформа с разписани вътрешни процеси, по които даден служител може да сподели идеята си. Това, което на нас ни хрумна е, че тази автоматизация и тези процеси спокойно биха могли да се случат в контекста на общинска администрация и гражданите, така че да се помогне на хората да проговорят на езика на тези, които взимат решенията за развитието на града в различните сектори. Аз съм свидетел на много интересни идеи, които обаче не биват представени правилно. Съответно, другата страна – административната – много лесно може да отхвърли нещо, единствено заради неправилна презентация, а не заради потенциал. Повечето идеи достигат единствено до етап “идея” без да претърпяват развитие и допълнително проучване.
Това, което ние предлагаме е една платформа, която представя рамката, в която да се обедини цялата нужна информация относно една конкретна идея, така че този, който я прочете, да може да придобие по-добра представа и да прецени какви са ползите за обществото. Така този представител на администрацията ще помогне за придвижването на разговорите до по-преден план. Аз мога да отида при кмета и да му споделя моята концепция за много събития с много присъстващи и да му дам пример с други градове в които се провеждат такива мероприятия в coworking пространства. Но е много малко вероятно някой да ми обърне повече внимание от обикновеното изслушване. Докато в нашата платформа ще има няколко етапа.
На първо място се описва в детайли за какво става въпрос – какви са проблемите, които се решават на местната общност и какви са ползите. Какви рискове могат да се пропуснат ако не се реализира идеята. След това първоначално представяне, да кажем, че общността може да коментира и да се създаде дебат. Вследствие на това се стига до следващ етап – допълнителни проучвания, събиране на мнения от експерти, съставяне на анкети – всичко това пак се описва от платформата и е видимо за останалите. В момента, в който може да се направи анализ на ползите на идеята и рисковете, и когато се събере цялата тази информационна база, то тогава вече, човек може да изпрати проекта си към общината, която също ще има профил в тази платформа.
Самите идеи в платформата са разделени на различни категории и целта е зад всяка да има конкретно лице от общината. При проведените ни разговори с нейните представителите, те споменаха, че ние разрешаваме два основни проблема. Най-напред, среща се липса на свежи идеи. Това се решава с хакатони като този, но те са веднъж годишно. Чрез нашата платформа идеите могат да пристигат по всяко време. Другият проблем, който можем да разрешим е този, с общественото обсъждане. В момента има такова, което се реализира в една зала и самите служители казват, че присъстват едва трима, четирима души. Но ако има платформа за обсъждане онлайн, то е ясно, че ще има много по-голямо участие от страна на гражданите.

Стоян Беров: В България има различни приложения, в които гражданите посочват даден проблем и искат моменталното решение от типа “пред блока има дупка, запълнете я веднага”. Това е малко хейтърско отношение. Ние бихме искали нашата платформа да е позитивна, конструктивна и да се развиват големи идеи, а не малки.

Мартин Павлов

Наличен е някакъв проблем. Даден човек описва своето предложение и решение, има отговорно лице от общината, което е длъжно да прегледа идеята?

Мартин Павлов: Накратко, да. Но нашата платформа няма как да гарантира, че всяко едно предложение ще бъде изпълнено. Относно преглеждането на идеи, има още какво да се работи със самата институция за интегрирането на такъв тип платформи – как точно ще се случва процесът. Дали ще получават известия за предложенията веднъж на ден или веднъж на седмица, кой ще им обръща внимание, на общински съвет ли ще се дебатират, при кмета ли, и т.н. Това вече са допълнителни въпроси, но накратко, искаме да предложим единно-структуриран подход за дебатиране и той да бъде дигитализиран и достъпен за всички.

Доколкото разбирам, най-важното тук е, че в крайна сметка общината ще бъде ангажирана. Тъй като съм попадал на платформи, в които се публикуват проблеми или се обсъждат корекции, които да се направят някъде, но не е сигурно някой от дадена община гледа ли, и дали въобще го интересува. В крайна сметка, така всичко си остава затворен кръг в платформата.

Мартин Павлов: Това е голям риск, да. Затова интеграцията на платформата в конкретната институция е от огромно значение. Мога да дам пример с едно приложение – call.sofia.bg. То е на общината и в него могат да се публикуват проблеми. Аз лично съм го използвал – попаднах на строителни отпадъци, изсипани в междублокова градинка и подадох сигнал със снимка, описах проблема, избрах категория и т.н. След два дни получих известие, че проблемът е придвижен напред, а след още два дни, че на място е изпратен човек, който е написал предписание на домоуправителя на блока, пред който бяха боклуците. След още един ден ги нямаше. За да се случи всичко това, се изисква желание от конкретната институция, да интегрира такъв тип дигитално решение в своята структура. В този пример има позитивен резултат и същото трябва да се случи и при нас.

Само двамата сте в отбора? Как разпределяте задачите си?

Стоян Беров: Само двамата сме, като аз съм завършил бизнес образование в чужбина, но моята страст винаги е била програмирането и с това се занимавам професионално от 5, 6 години. Нашият проект има back-end страна и както се изисква от хакатона, има мобилно приложение. Труда го споделяме по следния начин. Мартин обхваща всичко свързано с back-end частта, като развитие на база данни и API, а аз като притежаващ повече опит в програмирането, се занимавам с мобилното приложение и UI. До този момент това не е била основна моя работа, но бе и една от причините да се включа на хакатона – да се сдобия с повече представа от iOS и Android Development.

Мартин Павлов: Аз създавам цялата логика, която ще обработва и записва данните.

Стоян Беров: Когато си говорихме с наши приятели и им разказахме за плановете си, като дори заявиха желание да използват бъдещата платформа, всички бяха нахъсани за това, че Komitet.bg е редно да се сдобие в даден момент и с web приложение. Уловката е, че то ще позволи на по-напредналите потребители да разпишат своите идеи по по-подробен начин и да използват допълнения, които за mobile са трудни за използване с пръсти. В плана ни се включва и инвестиране на сериозно време именно за web приложение.

Мартин Павлов: Това, което сме замислили за бъдеще е, когато няколко града имплементират нашия продукт, когато един потребител публикува една идея, то той ще може да се запознае със сходна такава от друго място. В цялата логика на приложението могат да се качват линкове, документи, полезни материали и т.н., които аргументират идеята. Ако аз видя, че някой, да речем в Стара Загора работи по нещо, близко до моето, аз ще мога да използвам и неговия ресурс от информация, така че да обогатя своя проект. Измислили сме нещата така, че да има обмен между градовете.

Стоян Беров

По този начин ще има и конкурентност между общините и вероятно ще се върши повече работа. Когато от Габрово видят, че нещо се прави в Стара Загора, това определено ще повлияе положително.

Стоян Беров: При разговорите с представителите на общината, бе изтъкнато, че габровци явно много повече се оплакват и търсят кусури, и са скептични към идеите, отколкото представителите на други градове. В Пловдив, например, много повече подхождали с хумор към проблемите. В тази насока, наистина ще е добре да има конкуренция между градовете.

Мартин Павлов: Виждал съм как когато се обсъжда някаква идея, няма много интерес – има трима души, например. След това пък, когато се реализират нещата, във Facebook изскачат стотина, които казват колко е зле изпълнението, но преди това не са присъствали на обсъждането и не са допринесли по никакъв начин за подобряването на идеята, преди старта на нейната реализация. Докато тази платформа изцяло поставя инициативата в ръцете на хората. Ако имаш хубава идея, ние предлагаме структуриран подход, по който да я представиш. Искаш велоалея от единия край на града до другия – направи проучване, тогава. Колко велосипедиста има в Габрово, колко души биха я използвали, какви биха били ползите и т.н. След това остава да се надяваме, че ще има някой отгоре, който да чуе.

Предполагам, това приложение би било в полза и за възпитаването на хората. Защото повечето са скептични и не вярват, че някой ще ги чуе. Ще споделят идея, но ще остане във въздуха и след това никой нищо няма да направи. Може би в началото ще е по-трудно, но с натрупване на потребители е постижимо да се стигне до ключ към гражданското общество, за което всички говорят.

Стоян Беров: Според мен, когато една идея се реализира, то тя има мултиплициращ се ефект. Ето, че когато Мартин се върна в България, след 11 годишен престой в Испания, той създаде фондация “Градище”, която сега се дава за пример по начина – “ето, че и в Габрово може да има нещо хубаво”. Това също е причина да се включа в хакатона, знам за Мартин, който е реализирал страхотна идея и е време за още една. С реализирането на идеите идва популярността и така други хора се убеждават, че има смисъл.

Мартин Павлов: На това се надяваме и за това ще работим – интеграция на платформата в общината. Големият успех на call.sofia.bg е, че някой слуша от другата страна и голяма част от проблемите се решават в рамките на две седмици. Аз смятам, че ако три, четири идеи се реализират в рамките на година, тъй като отнема време за реализиране, финансиране и т.н., то пак ще е повече от случващото се в момента. Но ако тази година са три, то другата ще са пет, а след това и седем. Аз вярвам на споделянето на знания, опит и ресурс между градовете. Когато започнах проучване за създаване на coworking пространство в Габрово, обиколих други общини, за да се запозная с техните предприемачески общности. Това отне около година. Отне същото време и да убеждавам фирми и общината в Габрово, защо е важно да има такова място и т.н. Ако целият този процес се дигитализира, ще бъде значително по-видимо какви са ефектите от добрите идеи и няма да отнема толкова време.

А смятате ли, че докато се стигне до самото действие по дадена идея или проблем, има прекалено много инстанции, администрации и т.н.? Трябва да се прехвърляш от кабинет в кабинет и общо взето всичко е обзето от бюрокрация, при положение, че идеята видимо е добра.

Мартин Павлов: Бюрокрацията е голяма и тези пътища са много големи, а дори някои процеси дори не са разписани. Пак ще дам пример със софтуера, който имплементира компанията, в която работя. Ако се случи събитие “А”, то следват още четири събития в тази фирма, в които участват различни отдели и различни хора. Но всичко това е разписано предварително и се случва почти автоматично. Същото може да се случи и в нашия случай. Зависи до каква степен общините искат да приемат нашата платформа. Дигитализацията на процесите спестява време и ресурси. Ако една идея се подаде от гражданин с пълния набор от информация и се полага в категория “Културни дейности”, това означава, че тя трябва да бъде прегледана от заместник кмета по култура, например, от финансовия отдел и т.н. Това трябва да е разписано и тези хора да получават известия. Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите. Аз не твърдя, че всяка идея ще е перфектна, но е важен подходът.

Доколкото разбирам, проектът ви е по-голям от рамките на хакатона и ще го развивате и след това?

Стоян Беров: Когато се включихме в хакатона, бяхме с едно наум, че ще създадем единствено уеб приложение. Впоследствие решихме, че ще започнем с мобилно, като критерий за класиране на хакатона, а и по-бързо може да се направи прототип, който да влезе в употреба веднага. Нашите планове не свършват с финала на хакатона, а това дори ще е началото на това да развием уеб платформа, която да бъде добра, приятна и мощна. Но предстоят и разговорите с общината, които вече не са технически задачи.

Разкажете за работата си с Цветан Цветанов, вашият ментор. Какви съвети ви дава?

Мартин Павлов: Той е човек с много опит и ние имаме голям късмет да работим с него. Даде ни съвети от бизнес гледна точка и т.нар. “user journey” – какво да се случва от единия екран на другия. Също така и съвети за организиране на базата данни, за визуализацията на екраните и т.н.

Какви са впечатленията ви от другите участници във вашата категория?

Мартин Павлов: Мисля, че имаше много добри идеи. Дори не мога да се сетя за някоя, която ми е направила негативно впечатление, но това, което много ме изненада бе, че има много току що завършили ученици. Много млади хора.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

По какъв начин Вашето приложение ще помогне на Габрово?

Идеята ни може да позволи на Информационен център Габрово да придобие мобилно приложение, което да е полезно и иновативно. Какво всички знаят, в момента на всеки няколко дни или седмици, цялата информация, която е била в света, се удвоява. Това ни води до мисълта, че хората в момента нямат проблем с достъпа до информация, имат проблем с нейното филтриране. Нашата цел е да я организираме и предоставим по максимално лесен начин на потребителите. Така за тях ще е по-лесно да изготвят своя туристически план.

Какво представлява приложението на Gabrovo Is The Best?

Приложението ни се казва Exploring Gabrovo и е насочено към изготвянето на туристически план. Потребителят единствено трябва да предостави стартов и краен час, цена, която е готов да заплати, както и разстояние, което е склонен да измине. Независимо дали е с кола, или без, самото приложение изготвя туристически план на базата на тази информация. Също така се взима предвид и времето, защото има обекти, които не биха били подходящи при дъжд. Излишно е да изпращаме някого на връх Шипка, ако моментът, в който той иска да отиде, е дъждовен. Опитваме се максимално много да улесним хората, без да е нужно да отделят прекалено много време, да “цъкат”, да излизат много екрани и т.н. Искаме всичко да се случва зад кулисите, така че информацията да се предоставя максимално лесно.

Вие сте в категорията @Туризъм Габрово. Всички ли проекти там са ориентирани към популяризирането на Габрово като туристически град? И с какво вашият проект се отличи от тези на останалите участници в категорията?

Тук мога да изкажа моето мнение, което е, че другите проекти имаха за цел да представят информация и да направят един вид копие на Опознай.бг, например. Докато ние се опитваме да създадем максимално лесно организиране на информацията, а не просто да я дадем на хората и те сами да сортират и организират.

Лишавате ги, да речем, от половин час, прекаран в структуриране на план за разходка?

Точно така. Това е нашата цел. Ние желаем да спестим време на потребителите. От личен опит мога да споделя примери. Използвам Опознай.бг и бях на екскурзия в Рила планина. Но когато е лошо времето, тъй като тогава заваля спонтанно, не е добре да се изкачват планински върхове. Опитах се да намеря други атракциони за посещение, в близост до локацията, на която се намирах. Опознай.бг ми предложи Рилския манастир, което бе на три часа с кола. Можех да мина пеша напряко – през средата на планината. Това меко казано бе нереалистично. Ние се опитваме да решим тези проблеми. Тогава, в тази ситуация, успях да намеря само един туристически обект, а съм сигурен, че имаше повече и можех да си прекарам времето в Рила доста по-добре.

Доколкото разбирам, няма еквивалент на вашата платформа за България?

Може и да е създадена такава, но поне аз не съм попадал. Ако има – бих желал да я използвам. А и не е хубаво да се повтаря колелото. Ако има такова приложение и можем да го подобрим с нещо – да. Но не бих губил време да разработвам точно едно към едно копие с вече съществуващ app.

В екипа сте трима души. Ти, Пламен Димитров и Кремена Петкова. Какви са функциите на всеки? Как сте се разпределили?

С Пламен сме програмисти, като аз съм в back-end частта. Освен това имам малко по-мениджърска роля, тъй като идеята идва от мен. Пламен е по front-end и мобилната част на приложението, а Кремена е нашият дизайнер.

Какви технологии използвате и какви са техническите трудности при свързването на цялата тази информация по максимално компактен, оптимизиран и работещ начин?

Не бих казах трудности или предизвикателства. Реално, алгоритъмът е вече измислен и оттам използваме модификация на най-дълъг път в граф за алгоритъм за сортиране на мястото. За дистанцията между самите обекти използваме Google API, защото има вече налично и не е нужно да измисляме нещо ние. Колкото до времето, там също има отворени API-та. За mobile работим с друга технология на Google – Flutter – която е доста нова и удобна. Започнахме с NativeScript – технология, започната от Telerik, след това довършена от Progress, но не са успели някак да съберат достатъчно голяма общност. NativeScript е окей, но Flutter се оказа доста по-удобен вариант. За back-end частта използваме .NET Core, а за хостинг cloud-а на Heroku. За мен най-голямото предизвикателство е дизайна и как да направим максимално лесно потребление. От гледна точка на алгоритъм, нямаме проблем.

Какво ще стане с платформата след хакатона? Предполагам ще продължите работа по нея?

И аз така предполагам. Дори и да не спечелим, ще продължим. Много ми се ще да интегрираме платформата с Информационния център. От общината активно ни съдействат в това и предстои да разширяваме функциите. Аз дори имам сходна тема за моята докторантура. Уча Изкуствен интелект в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и сега, с разработката на платформата, която съдържа AI, ще имам и практическа част на дисертацията си, което в генерален план е много по-добре. За срок на Exploring Gabrovo мога да кажа, че поне в идните няколко години не смятам да прекратяваме работата по приложението.

Комуникацията между трима ви е изцяло дигитална. Това затруднява ли ви?

Не особено. С Пламен сме учили в един университет, а след това работихме заедно и в една компания. Доста добре взаимодействаме помежду си. С Кремена пък сме в един и същи град и някой път работим от една локация. В това отношение мога да кажа, че комуникацията и сработването в нашия екип са доста добри.

Ивайло Братанов е ИТ бизнес анализатор в компанията Lirex, а в рамките на хакатона е и ваш ментор. Как колаборирате с него?

Помощта му е много добра. Ние нямаме такова лице в екипа, което да се занимава с бизнес, а ето, че той е бизнес анализатор. Определено ни помага в откриването на много случаи, в които потребителите реално могат да попаднат. Случаи, за които ние не сме се сетили. Но програмистите не сме много по потребителското преживяване. Един бизнес човек може много повече да задълбае и затова срещите ни с него протичат чудесно.

Можеш ли да дадеш пример за сюжети, в които потребителите не биха искали да попаднат? Детайл, за който Ивайло Братанов ви е открехнал.

Имаше детайл в дизайна, който аз бях избрал. Два дроп дауна за начало и край на маршрута. Но реално се оказа, че това не е толкова интуитивно и той ни даде съвети как да изберем правилен елемент, който да е по-функционален. Също така, съобразяването с климатичните условия бе негова идея. Как да сформираме началния рейтинг бе друго нещо, за което той много помогна. Нашето приложение изготвя най-добрия маршрут спрямо човека. Това е персонален маршрут, който съобразява работното време на обектите, техния рейтинг, климатичните условия и началната локация на обекта, спрямо тази на потребителя. Целта на алгоритъма е да намери как човек може да посети максимално много обекти, така че сумата от техните рейтинги да стане най-голяма. В началото, преди някой да е използвал нашето приложение, то няма да има гласове. Ивайло Братанов ни даде идея, че за стартова статистика на обектите, можем да използваме тази на Google. Поне докато натрупаме наша, достатъчно обемна.

И с него ли кореспондирате дигитално?

Основно да, но сме се виждали, защото и той като мен е във Варна.

Времето за разработка на #Габрово Хакатон 2020 е няколко седмици. Успявате ли да се справяте максимално ползотворно във времето, с което разполагате?

Успяваме, но това, честно казано е ново преживяване за мен, тъй като обикновено когато участвам в хакатони, винаги е за няколко дни. Включвам се главно за удоволствие – разтоварване от ежедневието, в което имам един проект и работя само по него. Това в даден момент писва и имам нужда да се разсея. Много обичам да участвам в разнообразни мероприятия като гейм джемове, Google Hash Code и т.н. Идеята е, че краткия хакатон ти позволява да излезеш от рамката, да видиш нещо ново и да придобиеш някоя нова идея. Докато при този тип дълги хакатони е доста различно и много интересно преживяване.

Това, че сте завършил ТУ Габрово, а и сте преподавал там, предполагам Ви свързва много с #Габрово Хакатон?

Абсолютно. Приемам нещата много по-лично, а и всички олимпиади, през които съм минал, ме изтласкаха към желание да се развивам много повече. Освен това, на тях се запознах с много хора, някои от които в момента участват на хакатона и сме в приятелски отношения с тях. Това прави хакатона още по-интересен за мен.

За първи път ли сте ментор на отбор в #Габрово Хакатон?

Това е първият ми път, да. Всичко се случи, като от организаторите се свързаха с нашата фирма и се допитаха дали имаме хора, които биха искали да са ментори. След това ние се информирахме за цялата организация и за отборите, бяхме много ентусиазирани и приехме.

Какво е впечатлението Ви от тазгодишното издание?

Специално на този хакатон не съм участвал досега, но съм бил на други, някои от които също организирани от Innovation Accelerator Bulgaria. Това, което прави впечатление е, че нещата в Габрово се случват по-различно и по начин, който според мен е по-правилен. За разлика от други хакатони, имаме доста голямо време за разработка. След като минат първа и втора фаза, и след като се изберат финалистите, отборите разполагат с около месец за работа, а това е страхотно! Повечето хакатони са 24 или 48 часа, което дава време за представяне на идея, но не и за достатъчна практическа реализация.

Това значи, че в случая проектите ще бъдат по-завършени на финала?

В общия случай, когато няма достатъчно време, нещата не могат да достигнат до нивото, което #Габрово Хакатон позволява и могат да се направят много добри проекти.

Какви проекти участват в категорията Туризъм@Габрово?

Както на повечето места и тук най-популярни са мобилните и уеб приложения, тъй като те доста лесно достигат до потребителите. Доколкото видях и от представянето на другите отбори, повечето са се насочили именно към мобилни приложения. Това е и случаят с отбора, на който аз съм ментор – CultureSquad.

Какъв е проектът на CultureSquad?

Техният проект има за цел да представи и обобщи информацията за всички обекти на територията на Община Габрово. Това включва туристически обекти, заведения и други интересни места. Целта е всичко да бъде лесно достъпно и събрано в едно приложение. Моето мнение и това, което споделям с тях е, че ключовото нещо е информацията, която ще предоставят на потребителите и съответно, те доста наблягат на дизайна и на потребителското изживяване от приложението. Дизайнерката от отбора свърши чудесна работа и много добре е съчетала белия фон с български шевици. Освен това има интегрирани и някои от габровските символи, като например котки без опашки и др.

Ако отида в Габрово, аз ще мога да използвам приложението и чрез него да разбера как да си прекарам времето в града?

Точно това е, като отделно може да се оценяват различните обекти, да се коментират, споделят и т.н.

А как протича работата Ви с тях, като техен ментор?

Както и при останалите отбори, имаме седмична среща, като в началото започнахме с ревизия на идеята – кои неща са задължителни, така че потребителят да може да използва приложението и кои неща не са на преден план, като коментари, рейтинг и т.н. Детайли, които не са от първа необходимост и могат да почакат във времето. Освен това, в голяма степен ги тласкам в това да гледат на идеята от бизнес страна – как да я продадат, как да достигне до потребителите. Аз знам от личен опит, от участие в различни хакатони, че това е много важно. Последно участвах, а и бях финалист на хакатона Hack The Crisis, като там се сблъсках с различни детайли за първи път. Ето, че сега споделям с CultureSquad всичко, което ми се е наложило да науча и което вече знам. Обсъждаме как да си намерят клиенти, как да се свържат с туристическите обекти. Като цяло разбирам напълно това мислене, защото аз съм разсъждавал по същия начин – мислех изцяло за построяването на приложението, но не и от какво ще печелим и кой ще го използва. Но явно това е нормално и всеки минава през този етап, особено когато се събере екип само от програмисти, както в повечето случаи. Но в CultureSquad са доста талантливи и доста можещи, специално като за студенти в първи курс. Смятам, че няма да имат никакъв проблем с разработката на приложението. В процеса на работа виждам, че каквото си поставят за цел, чисто технически, те го постигат и аз въобще не се съмнявам в тях. Затова гледам да дърпам малко повече в тази посока – какво ще е съдържанието, как ще достъпят потребителите, ще правят ли маркетинг кампании и т.н.

Явно фиксирането в технологиите е тренд сред програмистите, но и няма как иначе, май… Много хора споделят, че когато ИТ-та се съберат за стартъп се концентрират върху технологичната част. Може да имат страхотна идея, но ако няма кой да дърпа към бизнес частта, то проектът е обречен на провал. Затова е важно да има план за развитие. В тази връзка – какво предстои за проекта на CultureSquad? Ще го разработват ли и след хакатона?

Краткият отговор е да. Дългият е, че с тях планираме да съставим бизнес план, който да презентираме на финала и чрез него да представим детайлно всички разходи, които ще бъдат нужни по поддържането на приложението. Съответно, ако бъде спечелена наградата, сме помислили и за това, как ще бъдат инвестирани тези средства за развитието на приложението. Ако не спечелят – какво им трябва минимално, само за да бъде поддържан живота на платформата и от какво би печелила тя. Тези неща сериозно ги обсъждаме и целта ни е да достигнем до самоиздържане.

Хакатонът в Габрово привлича и продължава да привлича доста големи имена от българската и световната ИТ индустрия. Забелязва се, също така, че регламентът на състезанието не включва възрастови ограничения. Това води до заключението, че най-важна е технологията, иновацията. Какво е значението на този хакатон, а и на подобни формати, за българския ИТ сектор?

Доколкото гледам участниците, мисля, че аз съм ментор на най-младия отбор на хакатона. Всички от CultureSquad са завършили училище преди една година. Те са много млади и много амбициозни и надъхани. Изключително зареждащо е да наблюдаваш такива хора и аз нямам търпение да стане време да се чуем с тях. Освен зареждащо е и мотивиращо да комуникираме и аз съм сигурен, че в момента те запалват много други хора на тяхната възраст, а и по-млади.

Не е ли точно сега моментът за тези млади хора на 20, 21 годишна възраст – да изпробват нещо, да сбъркат, да тестват друго. След това да поработят в някоя компания и след няколко години, намерили правилните хора, да създадат успешен стартъп?

Именно, да. Те са в разцвета си. Аз мисля, че тенденцията става все по-добра и има все по-млади и можещи хора. Като сравня с времето, в което аз съм участвал, мога да кажа, че нивото се е вдигнало доста.

Отбор CultureSquad, с участници Станислав Илиев, Юлиана Трифонова и Александър Попов, разработва мобилно приложение по предизвикателството Туризъм@Габрово, което ще предоставя синтезирана информация за всички туристически обекти на територията на Габрово, като ги представя в различни категории и освен традиционната информация, предлага рейтинг и класация на най-посещаваните обекти.

Чрез приложението на отбор EcoCultura, с участници Атанас Николов, Михаела Петрова, Мария Николова и Александър Матев, по предизвикателството КОД ЗЕЛЕНО чрез разделно събиране на отпадъците гражданите ще могат да събират точки, които да използват като отстъпка в определени местни фирми.

GabrovoIsTheBest с участници Илия Неделчев и Пламен Димитров от предизвикателството Туризъм@Габрово предлага мобилно приложение – туристически гид, който ще разработва персонални планове за всеки човек на база интервала от време, с което той разполага и радиус на обектите, които иска да посети.

GuardNet с участници Боряна Дянкова и Станко Станков от предизвикателството Граждани.НЕТ работи върху интелигенти системи, използващи изкуствен интелект за видеонаблюдение, които реагират по-бързо от човек в случай на агресия или нетипично за човека поведение, като изпращат сигнал до отговорните за спазването на реда в даден обект или район институции.

Мисията на KELVIN, с участници Георги Къдрев, Георги Костадинов и Христо Георгиев от предизвикателството Граждани.НЕТ, е да помогне за запазването на живота и здравето на много хора с достъпно неинвазивно решение за телемедицина у дома, базирано на анализ на термично изображение от изкуствен интелект.

Komitet.bg с участници Мартин Павлов и Стоян Беров от предизвикателството Граждани.НЕТ предлага мобилна платформа, която дава възможност на гражданите за колективно развиване на добри градски идеи, публичното им дискутиране и насочване към определени институции.

Официалният старт на състезанието #GabrovoHackathon бе даден на 13 юли 2020 г. с 16 отбора, които работиха с ментори от Община Габрово и Innovation Starter за развитието на своите идеи, така че те максимално да отговорят на условията и критериите за оценка в първия етап на състезанието – иновативност, приложимост на идеята, активно участие на потребителите и план за поддръжка и управление на съдържанието.

Финалното представяне на разработените прототипи се състоя на 17 юли 2020 г. в платформата ZOOM. Седмица по-късно, след дълги и обстойни разисквания, определеното жури обяви финалистите. Те продължават работата си в #GabrovoHackathon с ментори професионалисти в ИТ сферата, които ще им помогнат да направят от прототипите си най-добрите мобилни приложения. Ще следим работата им с интерес и ще очакваме с вълнение готовите продукти и тяхното представяне на 12 септември 2020 г. на живо в Габрово.

#GabrovoHackathon се организира от Община Габрово, Областен информационен център – Габрово и агенцията за иновации Иновейшън Стартър Бокс. DevStyleR е медиен партньор на хакатона.

Темата “Туризъм@Габрово” привлече участието на осем отбора. Повечето участници предвиждат разработването на дигитални пътеводители, които да подпомагат туристите в създаването на индивидуални маршрути за забележителностите на Габрово и персонализирани преживявания според свободното време.

В “Гражданите.Нет” идеите на петте участващи отбора са по-разнообразни. Някои от участниците предлагат създаването на приложения за сигнали към институциите или за обществено обсъждане на значими проблеми. Един от отборите се е насочил към приложение за идентифициране на насилие и нетипично поведение сред хората, което да използва съществуващите градски уеб камери. Още по-смело звучи предложението за създаване на мобилно приложение за мониторинг на здравословното състояние.

“Code:Зелено” предизвика участието на три млади отбора. Техните природосъобразни концепции за мобилни предложения за Габрово са нов тип автомивка, която предлага екологична и водоспестяваща услуга; нова дигитална услуга с награди за гражданите, които изхвърлят разделно боклука си; система за мониторинг на околната среда в нашия град, до която всеки може да има достъп чрез мобилния си телефон.

В петък на 17.07.2020 г. в платформата ZOOM, всички отбори ще представят финалната версия на своите прототипи. От 16-те отбора, които към момента участват в състезанието, след тяхното представяне ще бъдат избрани най-добрите 5, които да продължат до края на състезанието заедно с менторите IT професионалисти на #GabrovoHackathon.

Отборите имат за задача да разработят иновативни мобилни приложения, адресиращи конкретен проблем, недостатък или потенциал на община Габрово. Към тях са отправени три тематични предизвикателства: КОД ЗЕЛЕНО, ГРАЖДАНИТЕ.НЕТ и ТУРИЗЪМ@ГАБРОВО. Състезанието си провежда онлайн на няколко етапа. Официалното откриване на #Габрово хакатон ще се състои на 13 юли 2020 г., а след това в продължение на седмица отборите ще работят по тематични групи с представители на Община Габрово и Innovation Starter Box за насочване по темата и доразвиване на идеите. На този етап участниците ще разработят прототип на приложението, който ще представят в края му. Ще бъдат селектирани 5 отбора, които да продължат работата си с ментори – професионалисти в следващия етап на инициативата.

В края на състезанието отборите трябва да представят готовото приложение във фаза бета версия. Всички основни функционалности следва да бъдат завършени и готови за тест от страна на крайните потребители. На 12 септември 2020 година отборите, менторите, партньорите и спонсорите на #Габрово хакатон, ще се съберат за пръв път на живо в Габрово, за официалното представяне на иновативните мобилни приложения и награждаване на победителите.

#Габрово хакатон е част от поредицата ежегодни събития на Gabrovo Innovation Camp, който стартира през 2016 година като съвместна инициатива на президента на Република България Росен Плевнелиев, президента на Комитета на регионите на Европейския съюз Марку Маркула, кмета на Община Габрово Таня Христова и Областен информационен център – Габрово. През годините Gabrovo Innovation Camp натрупа сериозен опит, множество партньори и повече от 300 участници, които работиха по 13 разнообразни предизвикателства. Привлечени бяха 25 ментори – професионалисти в много области на обществения живот, събраха се около 20 иновативни идеи, част от които се реализираха в рамките на различни инициативи и проекти на Община Габрово.